Конгрес в Грузия. Урок №2

Любовта към другарите се заключва в това, че не обичам никого от тях. Аз естествено искам да покоря всеки един от тях – нека да ми се подчиняват, нека правят това, което искам. А и въобще: за какво ли са ми нужни? Не искам да ги има.

Това е „нормалното“ отношение на човек към всички останали.

Любовта към другарите е в това, че за мен няма значение какви са техните свойства, тяхната менталност или физически проблеми, или обратно, техните успехи – за мен са важни само точките в сърцата. Именно тях обичам. А всичко останало не съм длъжен да обичам.

По принцип, не е важен даже и полът. Трябва да се откажеш, да се отдалечиш доколкото е възможно от външните прояви. И тогава всички други неща изведнъж започват да се допълват взаимно.

Защото с точките в сърцата не се допълваме взаимно – ние просто ги комбинираме, в тях царува съгласие между нас. И веднага след като свържем точките в сърцето, изведнъж всички наши съвсем различни характери, свойства, като предавки, започват да се свързват помежду си. Така както два диска в съединителя прилягат един към друг – и целият механизъм започва да се върти нормално. Ако се свързваме с всяка точка в сърцето, а над всички други свойства се издигаме, без да им обръщаме внимание, то влизаме в идеално сцепление помежду си.

Как става това? Обичам, уважавам в другаря си стремежа му към единство, стремежа му към Твореца. Считам, че с това той ме превъзхожда, в това той е по-висш от мен, в това е по-устремен, отколкото съм аз. По такъв начин виждам в другарите си това, което се нарича „великите хора на поколението“. Ако възвисявам другаря си в главното, без да обръщам внимание на никакви други негови земни свойства – по този начин се приближавам до него, „поставям“ себе си под него. Така се обединяваме.

„Другарска любов“ означава такова обединение в едно цяло именно на нашите точки, с изключение на всичко останало. И трябва да си помагаме взаимно в това. Мога да правя всякакви видове услуги на другарите си в групата, да им съдействам във всички земни проблеми, но само ако действително представляваме части от една група и се стараем да съединим точките си.

Кабала се отнася много строго към простата взаимопомощ. Защо? Защото тя иска намерение от човек! И тук трябва да имаме много ясен анализ за себе си: Защо правя това? Не само защото ми е жал за някого, защото ми е неудобно пред някого, защото не искам да изглеждам бездушен и т.н. Не, аз се довеждам до друго условие – да направя това, защото по този начин постигаме единство. Единствено за това!

От 2-рия урок от конгреса в Грузия, 06.11.2012

[92454]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

В нас се разкрива копие на последното разбито духовно стъпало като материален свят, който усещаме с петте си сетивни органа. При това материята и чувствата са мними – те очертават контурите на духовното, подобно на картината от стената. Картина има, но тя не е реална. Реалността е там – зад стената, а на стената е само проекцията.

Хората гледат кино и изпитват най-различни преживявания. Реални ли са те? Просто такива са ни реакциите. Сякаш живеем във филма, който ни прожектират.

Но освен този филм – нищо друго не съм видял и нищо не зная. В него преминава целият ми живот и затова всичките ми усещания отразяват неговия ход. Зрение, слух, вкус, обоняние, усет – всичко е отразено на тази лента.

Днес преминахме към триизмерното кино, осигуряващо ни още по-голяма реалистичност. Въобще не е тайна, че човек може да бъде поместен в някаква сфера, симулирайки, че това е неговият живот. Ако той свикне с този свят, върви му доказвай, че съществува някаква външна реалност. ”Ето хора, звезди, Земя – всичко си е на мястото”… В своите усещания той не излиза извън рамките на тази сфера. За него, зад пределите на сегашните му усещания нищо не съществува. Той не усеща в някакъв допълнителен чувствен орган недостатък на каквото и да е, ущърб на неговата реалност.

Ето и аз днес с петте си чувствени органа управлявам само това, което се намира вътре в моя кръг. Къде е допълнителният сетивен орган – съсъдът, който не може да се напълни с нищо от това, което се намира тук, колкото и да се опитваме? Тази допълнителна потребност се нарича ”точка в сърцето” (.), и тя е обърната към онова, което не се намира в нашата Вселена. Усетил това желание, човек не може да си намери място, тръгва да търси и накрая намира нас. А нашата задача е в това, да го свържем с външния свят. Той трябва да се откъсне и да прескочи ”оградата”, да се избави от нея.

Цялата работа е в това, че нашата сфера е създадена като копие на висшия свят – между тях има някакво подобие. Трябва само да се използва правилно онова, което имаме тук. Аз вземам своята искра, точката в сърцето, и я внасям във взаимоотношенията си с другарите, сякаш искам да ги обикна. И тогава виждам, че всъщност не желая това.

Но необходимостта вече е формирана, искрата вече е придобила вектор и съответно с това мога да изисквам поправяне.

Затова, основно трябва да поставим своята искра в ”терена за игра” и да накараме самите себе си да играем, по всички правила. Благодарение на тази игра, концентрирам ума си и придобивам правилни, истински желания. Така от модела, от аналога, имащ външно сходство, ще премина в истинския свят.

Нашият свят ще остане само като въображение, ”като полигон за тренировка” и само моята искра е вечна. Тази миниатюрна точка в сърцето – част от Твореца свише. И ако я използвам правилно в играта, то ще постигна успех и ще израстна.

От урок по статията ”Учение за Десетте Сфирот”, 04.11.2012

[92099]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От статията на Рабаш ”Да отидем при Фараона”: Човек няма право да казва, че не е подходящ за Твореца да го приближи към Себе си. Защото причината за това е мързелът му да работи. Трябва винаги да се стреми към преодоляване и не трябва да се допускат мисли на отчаяност в мозъка. И както са казали мъдреците: ”Дори ако остър меч е поднесен към твоето гърло, не се отчайвай във висшето милосърдие.”

Тоест, ако твоят егоизъм, наречен себелюбие, те е стиснал за гърлото и иска да те отдели от светостта, показвайки ти, че нямаш никаква възможност да се освободиш от неговата власт, и тогава трябва да признаеш, че това е илюзорна картина, но без да се отчайваш в милосърдието на Твореца. Тоест да вярваш, че Творецът може да те съжали и да ти даде свойството отдаване.

Ако човек се чувства безпомощен и безсилен, обхванат от отчаяние – всички тези състояния са изпратени от Твореца, тъй като се намираме напълно под Неговата власт. От мига, в който се пробужда точката в сърцето, човек попада под персоналното и интензивно въздействие на светлината, възвръщаща ни към източника, с една дума като болен в реанимация.

На него вече не му действа общото висше управление, както на цялото човечество и на цялата природа, а личното управление. И затова той трябва да разбере, че всичко това е свързано с неговата точка в сърцето. Ако тази точка загасва, той попада под властта на народите на света, Фараона и Египетското робство, така наречената ”голяма тълпа” или Амалек – всичко зависи от размера на егоистичното желание.

А ако той увеличава духовната искра, точката в сърцето, тогава се нарича Исраел, и излиза от изгнанието, освобождава се от властта на злото начало, присъединявайки се към личното висше управление.

Нашата работа, целият ни живот, всички наши състояния са между тези две алтернативи. Във Вселената няма нищо, освен работата на светлината върху материала, върху желанието за наслаждение. А докато имаме искра, сме способни да влияем на света, предизвиквайки много силна или по-слаба светлина. Това ни дава възможност за активна дейност и свобода на избор.

Ако ни наляга умора и отчаяние, то причината за това е в недостиг на величието на целта, недостатъчна сила на искрата и връзката със светлината, с духовната работа. Но можем да увеличим искрата само по пътя на съединението с други подобни искри. Обединявайки се, те могат да притеглят към себе си много по-силна светлина, възвръщаща ни към източника.

Една искра нищо не може да притегли към себе си. Тоест силата се получава само от съединението: 1+1, 2+1, 3+1, и т.н. Колкото повече единици се обединят, толкова повече светлина привличат и накрая това ще е достатъчно, за да се освободят от властта на желанието за наслаждение, да се издигнат над него.

А ако на искрата не и достига такава сила – това означава, че за сега не е достигнато нужното съединение: не се е събрало нужното количество искри и силата им на обединение за сега е недостатъчна. Тоест трябва да се повишава не само количеството но и качеството, докато не се издигнеш над своето порочно желание.

От това зависи целият успех. Затова всичко е в ръцете ни: нашето състояние, усилията, бъдещето – всичко зависещо от нас.

Казано е: ”Да отидем при Фараона”, тъй като с ожесточаването на егоистичното желание, пробуждат човек свише и го принуждават да се захване със своята искра, да притегля към нея светлината, възвръщаща към източника.

От подготовка към урока, 22.10.2012

[90902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Трябва да изградим системи, които постоянно да пробуждат групите. Ако е казано, че разликата между човек, който напредва със собствена скорост, и човек, напредващ като животно, което пробуждат отвън, е в това, че човекът ускорява своя темп на развитие – колко пулсации във всеки един момент той обработва, колко той напредва, колко стъпки прави за една минута, то на нас ни е възложено единствено да пробуждаме сами себе си по всякакъв начин.

Както казва Рабаш, ако сега извикат, че ти гори къщата, ти няма да седиш и вяло да поклащаш с глава, няма да останеш да подремнеш още няколко минути. А ще скочиш и ще хукнеш да се спасяваш.

Разбира се, това състояние ни се струва нереално. Защо? – Защото зависи от обкръжението. Ако обкръжението е спокойно – дори и да желая да се пробудя, аз идвам тук – и заспивам. Какво да се прави… Не мога да се съпротивлявам на тази атмосфера.

Затова всичко зависи от обкръжението – как човек ще се пробуди. Ако той не се пробуди, ще напредва по обикновения път, когато му дойде времето (беито). Цялото ни поправяне е чрез ускоряване на времето. За всеки човек са определени състоянията, в тях промяна не може да има. Изменението става за сметка на подготовката на човека. Тъй като състоянието е разкриване на решимо (на информационен ген). Ако решимото се разкрива и искам да го реализирам, да се издигна, да го превърна в стъпало, то трябва да бъда подготвен за това. А ако не съм готов, то решимото идва, отхвърля ме или ме отделя. Тогава следващия път ще ми се наложи да направя две крачки, по-следващия път – три и така всеки път се озовавам във все по-голямо отделяне и изоставане.

Това засяга целия свят, тъй като с останалите нямаме никакви сметки. Ако те не са получили пробуждане за духовното, точка в сърцето, способността да ускорят развитието си, то на какво ще реагират те, за какво ни е да ги пробуждаме…?

Затова на тях им действа общата светлина, предизвикваща кризите, всевъзможните проблеми и беди – във всеки народ, във всяка част на човечеството, а също и във всеки отделен човек, в неговия частен живот. Но това не се нарича лично управление. Личното управление е, когато има връзка между човека и Твореца.

От урока по книгата “Зоар”, 12.08.2012

[85313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Конгрес в Харков. Урок №7

Въпрос: За сметка на какво расте точката в сърцето? От какво се състои тя? От какво се образува Човек в човека?

Отговор: Точката в сърцето е наша отправна точка, от която започва раждането на Човека както от капка семе. Всичко останало се присъединява към тази точка в сърцето от онова, което човек избере от обкръжението, от своите другари.

Въпрос: Какво прихващаме от обкръжението?

Отговор: Струва си да се вземат само положителните свойства от обкръжението. Защото поръчителството е създадено, за да се вземе всичко положително от обкръжението.

Въпрос: Как може човек да измери, че това е неговата точка, и че в нея той вече е микроскопичен Човек и че расте?

Отговор: Въз основа на това, доколко той се съединява с групата и работи заедно с нея над обединението. В резултат, всичко, случващо се в обединението, се присъединява към неговата точка в сърцето.

Въпрос: Вие говорихте за това, че Творецът дава и отнема силите, а човек се чувства като парцал, развяван от вятъра…

Отговор: Светлината дава и отнема силите в съответствие с човешките действия. А ако човек се чувства като парцал – това вече е добре. Това означава, че от този момент нататък той вече може да не бъде като парцал.

Отначало идва осъзнаване на злото, ръководено от егото. След това преминава следващият етап на осъзнаване на злото, когато разбира, че ако той е егоист, то с него си играят отгоре и го друсат до тогава, докато не изтупат от парцала всичкото зло.

А след това, когато той започне да разбира кое за какво е, тогава вече придобива свободна воля и се опитва заедно с колектива да реши този проблем.

От 7-ми урок на конгреса в Харков, 19.08.2012

[86972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в Маями. Урок№1

Въпрос: Вярно ли е, че от нас се иска само вътрешна работа – вътрешно намерение да изпълним желанието на другарите, а не физическите?

Отговор: Да, но как мога да бъда уверен, че съм направил всичко правилно и че не залъгвам сам себе си? Ако потвърждавам това с физически действия в този свят, мога да бъда уверен, че моите намерения са правилни.

А иначе мога да ти разправям колко те обичам, обаче как да проверя дали това е вярно? И дори не за това, че те лъжа – а че не съм уверен дали не лъжа сам себе си. Какво да направя, за да бъде това истина?

Затова се намираме в общество, във физическия свят. И ако действието и намерението вървят заедно, ръка за ръка – това доказва, че действаме правилно, искрено, без да лъжем.

Ако не съм готов за действия, а само възнамерявам да отдавам на другарите си, това означава, че моето намерение е лъжливо. И ако само действам, без правилно намерение, и не възнамерявам да достигна до Твореца чрез другарите, тогава това действие е лъжливо и в крайна сметка го правя заради себе си.

Затова е необходимо такова състояние, което съществува в нашия свят, където трябва да изпълняваме физически действия и към тях можем да добавим духовно намерение за отдаване.

Намирайки се в групата, имаме възможност да се самопроверим. И затова е бил създаден този свят – най-ниското стъпало, на което можем да изпълним действието фалшиво: да се усмихваме един на друг, да помагаме, сякаш извършваме отдаване, но всичко това само за собствени нужди, за лична полза. Ако започнем да работим в групата над своите намерения и да притегляме светлината, желаейки да достигнем до отдаване на Твореца чрез групата, то започваме да виждаме своите истински намерения. Тук е необходимо съчетаването на двата свята: на този и духовния свят заедно.

Затова достигаме света на Безкрайността, издигайки се по всичките 125 стъпала, само при условие, че съществуваме в този свят, във физическо тяло. А ако за своя живот не сме успели да се издигнем, то се връщаме обратно в този свят. Тъй като сме задължени да съществуваме едновременно в двата свята: с намерението в духовния свят, а с физическите действия – в материалния.

Затова днешното състояние е уникално: в материалния свят сме достигнали такова състояние, че той ни подтиква да развиваме намерението за отдаване. Иначе няма да можем да оцелеем. Хората наричат това криза, а ние го наричаме нов път, нов етап в развитието на човечеството, с помощта на който трябва да разкрием духовния свят и да го присъединим към материалния.

Само човек, занимаващ се с кабала, е способен на това. Затова трябва по-бързо да се развием, за да обучаваме света. Светът не може да направи това самостоятелно, защото контактът с висшите светове може да се установи само от тези, които имат точка в сърцето, стремеж към духовното извисяване. И затова трябва да мислим за целия свят и да ускоряваме своето развитие.

От 3–я урок от конгреса в Маями, 23.06.2012

[81350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва - No Comments→

Конгрес в Арава. Урок 2

Въпрос: Уча няколко години, и вече ми е ясно, че главното – това е моята вътрешна работа. Едновременно до този момент сякаш и разбирам нещо, и не разбирам. Не може ли да се спрете на това по-подробно?

Отговор: Моята вътрешна работа се състои, с всички сили да се присъединя към общата вътрешна работа по създаване на съсъда за получаване на светлината.

Краят на действието е заложен в началния замисъл. Преди всичко, се устремявам към такова състояние, в което ще получа разкриване на Твореца. Що за състояние е това? В него няколко точки в сърцата се обединяват помежду си в едно. Ако с тях заедно създам единна система, пригодена към това, в нея да се възцари силата на отдаването, то там  ще разкрия тази сила, която се нарича “Творец”. При това ще я разкрия в степента на нашето единение.

По такъв начин, нашата вътрешна работа се състои в обединение, в поръчителство. Казано е: “Обичай ближния, както себе си, – велико правило на Тора”. Правило (клал) – това е съсъд (кли), съдържащ в себе си цялата светлина. Само това ми е нужно, а после не се разпилявам в нищо друго.

Старая се да произведа всевъзможни действия, които ще приведат към вътрешно единство точките в нашите сърца. Търся възможност да обединявам и пробуждам приятелите, загрижен съм, всички да сме в единна мисъл, в единно намерение, във въодушевление и спойка – така, че сред нас наистина да гори огън. И тогава там ще разкрием Твореца.

Неговото разкриване – е единственото, което ни е нужно. Цялата наука кабала- е същността за разкриване на Твореца от творението в този свят.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 28.10.2011

[59066]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Майами, урок №1

Въпрос: Как трябва да подходим към масовото разпространение и какво трябва да променим в начина, по който сме действали досега?

Отговор: В някои хора стремежът да разкрият съвършената реалност се пробужда от само себе си. Това са хората с „точка в сърцето”. Те задават въпроси като: „Каква е целта на моя живот? За какво живея? Какво ми дава живот?”. По никакъв начин това не трябва да ги депресира или може би само малко. Но най-важното е, че те вътрешно горят. Чувстват, че има нещо скрито от този свят, че нещо друго действа в реалността.

В действителност всеки се изправя пред този въпрос – повечето хора го заглушават, но не всеки може да го направи. Тези хора биват „завлечени” на нашия бряг, подобно на електричен заряд в магнитно поле, който се движи към своя източник, носен от силата на привличане. Хората идват при нас без да знаят как или защо. Работата е там, че всички сме в едно поле от информация, природа или план на творение и точно ние имаме основните източници, които произхождат от там, отговорите на неизбежните въпроси.

Условно обозначаваме тези хора като 1% от човечеството. Броят им расте от ден на ден и те се пробуждат по целия свят: в ледения север и в нигерийското село, в Япония, Китай, Чили и в сърцето на Европа… Точката в сърцето не зависи от географията. Това е знак за нов етап на развитие. Постепенно тя ще започне да се пробужда във всеки, но засега ние сме първото поколение, което се стреми да открие за какво живее. Нашето егоистично желание е достигнало етапа, където изисква да постигне смисъла на съществуването си.

Това вече е въпрос, задаван от човек, а не от животно, чийто единствен интерес е само да уреди живота си по най-добрия начин. Точно човекът в нас пита „За какво живея?”. За такива хора имаме готов метод. Те започват да учат и да получават обяснения.

Но какво да правим с другите? Никога не сме мислели, че ще трябва да се обърнем към онези, които не питат за причината и целта на живота. Но събитията, които се случват днес, ни задължават да действаме. Кризата е тук и човечеството се озова в задънена улица, а световните лидери не знаят какво да правят, сякаш са малки деца. Те се събират на конференции на Г8 и Г20, но няма отговор. Взимат мащабни решения, но не сработват.

Проблемът е, че светът се е затворил в глобална система, а те не са глобални. Обратно, те са индивидуалисти и егоисти. Затова не знаят как правилно да подходят към съвременните глобални проблеми.

Науката кабала казва, че в тези времена трябва да излезем в света и да разпространим знанието за новата ситуация в него. Очевидно трябва да действаме без да притискаме никого и без да гледаме високомерно на хората, а напротив, да бъдем възможно най-приятелски и да подхождаме към хората както е най-удобно за тях. Трябва да им дадем обяснение на факта, че сме влезли в нова система на взаимовръзка и затова всички предишни форми на връзки вече не работят.

Трябва да научим тази нова система и да разберем какво означава нашата световна взаимовръзка. Това е подобно на едно ново работно място, което се управлява по правила, които не познаваш и трябва да усвоиш. Отнема ти време да свикнеш с приетите норми на общуване, да разбереш системата, да намериш точките на контакт в нея, да започнеш да натискаш правилните бутони и да получаваш правилните реакции… И това е просто една нормална ситуация в нашия свят.

За разлика от това, новата взаимовръзка, която се разкрива между нас днес, е противоположна на нашата природа. Тя не съвпада с моето вътрешно свойство и не мога да я изуча. Първо, трябва да се променя вътрешно и само тогава ще мога да разбера тази интегрална връзка, която се разкрива навсякъде днес: на работните места, в индустрията и производството, политиката и икономиката, и във всички връзки между нас, включително и в семейния живот.

Затова първото нещо, което се изисква от мен, е желание да разбера. Ако аз, егоистът, влизах в нормална егоистична компания, тогава с времето щях да устроя правилните връзки. Но днес влизам в интегрално общество, в което всички са взаимосвързани като клетки в тяло, дори ако не го усещат още. Това значи, че трябва вътрешно да изградя себе си наново, да получа поправяне.

Излиза, че човечеството се намира в критично състояние. Днес всеки трябва да се промени и да разбере какъв вид връзки са се спуснали до нас. В тази мрежа се мятаме като риби, неспособни да избягаме световната връзка. Без да разбираме тази връзка, няма да можем да направим нищо в нашия свят. В крайна сметка зависим един от друг и затова, без да разберем тези нови закони, няма да сме способни да правим договори, да поддържаме банковата система, производството и търговията, да разменя храни и знание…

Вратите, които бяха отворени за нас преди, се затварят и механизмите, които са работили, спират. „Криза е”, казваме, но това не е обикновена криза и затова не можем да я контролираме. Това необикновено, нестандартно и напълно ново състояние е онова, което трябва да обясним на света.

Освен това, трябва да обясним как можем да се променим в хармония с новата, глобална система. В крайна сметка, по същество, природата ни кани да станем интегрални части от нея. Преди всеки един раздуваше своя егоистичен „балон”, поглъщайки ресурсите на обкръжението. Но днес, въпреки огромния егоизъм, трябва да установим взаимовръзка и обединение сред нас, основани на принципите на взаимната помощ и подкрепа, подобно на частите на едно тяло. А това е крайно противоположно на нашата лична изгода.

Затова за да се променя, трябва да въвлека външен натиск или казано иначе, да изградя обкръжение. Подобно на родителите, които бдят с кого се сприятелява детето им, защото неговото обкръжение днес и определя, кой е той утре. Така изкуствено трябва да формирам обкръжение за себе си, което да ми влияе от всички страни. Правейки това, сякаш издърпвам себе си за косата от блатото, защото създавам прекрасно, правилно обкръжение за себе си, за да отгледа то правилния подход в мен и да ме насити с нови, глобални, интегрални ценности, които нямам.

Изграждам това обкръжение изкуствено, но когато то ми повлияе, аз действително се променям. Тогава добавям нови „тухли” към него, за да ми даде дори повече подкрепа, за да бъде дори по-обединено, взаимосвързано и глобално, и така да ми влияе повече.

По този начин формирам себе си и се издърпвам от егоизма и индивидуализма в общото обединение. В същото време, изучавам огромната природна система и по същество изпълнявам работата на Твореца. Няма откъде да взема пример освен от книгите, написани от кабалисти, които вече са правили това. Още повече съвременните учени, ни обясняват каква е глобалната природа.

В края на краищата, ние словно сякаш играем: превръщаме себе си в игра, от която порастваме. Същото е както малките деца растат и поумняват, докато „играят”. Действайки така, започвам да разбирам тази огромна система и от там виждам как да изградя новите механизми на нашите връзки.

Така излизам от кризата и започвам да разбирам, че това въобще не е криза, а игра, разпръснат конструктор „Лего”, който трябва да сглобя. Като сглобявам парчетата на разбитото цяло, подобно на дете, се развивам, докато не достигна нивото на цялата тази система.

За първи път в историята се сблъскваме с необходимостта да изградим сами ново, човешко общество, да създадем система на правилна взаимовръзка от малки егоисти. Правейки това, ще разкрием тази система и ще започнем заедно да живеем в нея с общ разум и чувство, и тогава ще се издигнем до разума и чувството, които са над настоящия, индивидуален живот на всеки един от нас. Това ще бъде разкриването на скрития свят.

Трябва да извършим тази работа сами в нашата глобална система. А също трябва и да го обясним на другите. Човечеството ще трябва да осъществи това. Иначе няма да преминем кризата. Тя ще оказва изключително силен натиск върху нас, докато не изпълним тази задача, подобно на родителите, които притискат децата си да учат.

От 1-вия урок в Маями, 14.09.2011

[54618]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Торонто. Урок №1

В кабала 1995 година е посочена като преломна. Дотогава свобода на избор са имали само кабалистите – хората с точка в сърцето, които се развиват с личен темп. Обаче, примерно от 1995 година цялото човечество навлиза в нова фаза на развитие, за което се изисква самостоятелно да изградиш себе си, реализирайки свободния си избор, който ни се разкрива за пръв път.

И ето, ден след ден аз виждам как силите, оказващи своето въздействие върху мен, увеличават натиска. Това е признак, че вчера не съм реализирал техния натиск правилно. Та защо да не се движа в такт с тях, или да изпреварвам тяхното темпо?

Аз не мога да се предвижвам без натиск отзад и без да ме дърпат отпред. Това е – животинската форма на развитие.

От друга страна, човек се развива по-иначе. Получавам отрицателен (-) натиск от отзад, от егоизма, който расте в мен съобразно времето (t). И при това самостоятелно търся позитивното (+), което ме дърпа напред: какво може да бъде благото? Не това ”благо”, което ми диктуват, – а сам търся и проверявам, в направление към какъв идеал имам сметка да се развивам (?).

Това е то степента (Адам), подобен на Твореца: постоянно търся Висшата сила, висшата идея, настоящата цел, която си струва да се достигне. На всяко стъпало на развитието, през цялото време, се подлагам на натиск и през цялото това време продължавам своето търсене.

Но може ли да се избегне страданието, натиска отзад? За какво ми е то? Възможно ли е, да задраскам цялото това егоистическо развитие? Разбира се, няма да ми се отдаде да анулирам своя растящ егоизъм, обаче искам да напредвам по-бързо, отколкото той ме натиска от зад. Искам да премина към ”страданията на любовта”, виждам минуса отпред, изпитвам собствената си потребност за развитие: ”Защо все още не съм там?”

Така, вместо дебелият черен минус да е отзад, вместо бедствията, войните, болестите и всичко останало, аз генерирам за себе си ”добър (-)” минус. Това също са страдания, но вече ”страдания на любовта” – тъй като аз се наслаждавам чрез тях, те са ми мили. Благодарение на тях, аз се готвя за срещата с Любящия. И нека все още да не съм там, но се стремя напред към нещо добро. Аз съм празен, но усещам напълването, което ме очаква напред.

Ето това е желателния път, по който можем да вървим. Тук всичко зависи от нашата работа: нашата група трябва да предава на човека точно такава форма за развитие. Ако ние не направим това, светът ще продължи да страда. Той не разбира по-големия, той въобще не е способен да напредва без импулс от наша страна.

И затова ние трябва да сменим силата, която ни развива: да изберем силата, дърпаща ни отпред, вместо силата която ни тика отзад.

От 1-я урок от конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Поправянето произтича от простото към сложното, а разкриването, постигането – от сложното към простото. Как да съчетаем тези две противоположности?

Отговор: Тези противоположности се срещат в човека, в неговото желание.

Желанието се пробужда, човек извършва определени действия: по правилен начин направлява своето желание, правилно го концентрира, работи с него – и в него усеща някакви следствия.

Ние самите, нашата природа, желанието ни, се явяват тук обект на изследване. Аз изследвам произтичащото в моето желание, в моята същност. И по книгите, които затова се наричат “Тора” (от думата “ораа” – “инструкция”), аз всячески преобразувам желанията си: променям, съчетавам, анализирам, синтезирам, съединявам с останалите, отделям, приближавам и т.н. Четейки книгите, които ми разказват за всевъзможните метаморфози, произтичащи в желанието ми, аз извиквам върху себе си определено въздействие.

По такъв начин, желанието ми постоянно се преобразува, приема все нови и нови допълнителни форми. При това, никоя от формите не се променя. Тя просто се облича във всички по-големи следващи форми, докато не придобием абсолютно всички облекла за своята първоначална точка в сърцето и достигнем пълното поправяне.

От виртуалния урок, 04.09.2011

[54223]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Всичко, което се изисква от нас, това е да се прилепим към Твореца. Затова всичко, случващо се с нас, е устроено така, за да ни задължи още сега, докато още не се намираме в свойството на отдаване, да се обърнем към Него, да почувстваме необходимостта Му.

Човек живее съвършено омотан и объркан в този живот. И цялата тази обърканост и жизнените проблеми, целият неин ред и безпорядък, постепенно го придвижват към такова състояние, когато той вижда, че в този живот не е способен нищо да овладее. Не е способен да го почувства и разбере, за какво е той, защо и къде е коренът му? И тогава усеща, че трябва да намери корена на живота – това, което удържа този живот – да Го разкрие и познае.

Или страданията, или любопитството, или даже точката в сърцето, криеща се вътре в него и страдаща без сливането с висшия, но нещо постепенно довежда човека до разбиране, че той повече не може да твърди, че сам управлява живота си, като пълновластен фараон, който казва: ”Кой е Творецът, че да го слушам? Тук аз съм главният властител!”

Така мисли егото ни, докато не получи такива удари, благодарение на които разбира, че Творецът е праведник, а аз съм престъпник. И тогава човекът разбира, че е задължен да разкрие Твореца.

Но даже, когато застава на този път и прави по него първите си крачки, попада в групата и започва да изучава кабала, то минава още много време, докато започне да разбира, че се намира в напълно детерминирана и затворена система, където всичко вече е предопределено от по-рано.

Тя не предполага никакви случайности и свободни движения на нито една нейна част: нежива, растителна, животинска или човешка, а всичко в нея съществува съобразно съвършен закон, придвижващ цялото творение до такова състояние, от което всички негови елементи достигат сливане с неговия висш корен.

Това сливане се реализира от човека, висшият елемент на тази система, който включва в себе си всички предишни стъпала. Но не за сметка на това, че е направил всичко със собствени сили! Той трябва само да помоли Твореца, за да изпълни Той всички действия.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 27.07.2011

[49430]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Може ли да се обясни кабалистичната методика с термини от съвременната наука?

Отговор: Може ли да се обясни на кравата математическото преобразувание на Фурие? Става въпрос за различни степени. Човек, който няма развито шесто чувство, няма точка в сърцето, не може да разбере за какво става въпрос. Той няма потребност от това и да се обръщаш към него е безполезно. И затова, в широкото разпространение ние трябва да се съобразим с желанието на масите, а не с тези, които изучават кабала.

Във всички поколения в света не са разбирали кабалистите. И е правилно: със степента си на развитие хората не са способни още на това. Казано е в Псалмите: ”Човека и животните спасяваш Ти” – но кога? Днес не можеш да обясниш на хората какво е това алтруистично намерение лишма. С тях е трудно даже да се говори на тема ”възприемане на реалността”. Това е любопитно, пикантно, но всъщност не разбират, не схващат, просто не могат.

За да може действително човек да чуе добре думите за поправянето на желанията си му е необходимо още едно стъпало желания. А до този момент ние можем единствено да ускорим развитието му с външни средства. Така или иначе, докато не усети убождане в сърцето, няма да разбере обясненията ти.

Така е устроен светът. Хората се намират на различни степени на развитие и даже в края на поправянето си остават на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Обаче е казано: ”Всички ще Ме познаят – от малкия до големия”, всеки в зависимост от нивото си.

Още, ще дойде време и ние ще видим как хората ще започнат да разбират думите ни: един – с научни термини, друг – с чувствата си, трети – благодарение на обикновени действия, които стигат, за да се окаже човек съпричастен със сливането. За някои е необходимо да постигнат, да усетят сливането, активно да участват в него, а за други не е задължително. Всичко се определя от желанието.

Няма защо да се предполага, че всеки по равно получава желания, стремеж към отдаване и разкриване на Твореца. Обаче всеки получава такова количество, в зависимост от съсъдите му, и ще бъде напълнен, благодарение на общото взаимно включване.

Ето защо кабалистите са укривали знанията си до наши дни. Сега може да ги открият, но всеки ще схване само незначителна част. И все пак, в целия свят вече ще започне да действа огромното количество общо желание. Такава е революцията, която се осъществява днес по света. Съвременната криза всъщност е взаимовключването на желанието.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 05.07.2011

[48309]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Какво да направи човек, ако не му се отдава да превъзмогне себе си, ако в групата започнат сплетни и инсинуации?

Отговор: В това е и проблемът. Ако ние сме свързани, макар и само с една буква от кабала, то отсега и нататък, всичко, което се случва с нас, е свързано само с другарите, само с постигането на Твореца в групата. За събитията в живота ни няма друга причина. Каквото и да се е случва с теб, всичко хубаво и лошо е свързано с целта. Излязъл си на духовния път.

Хората по цял свят все още се намират в етап на ръст на егоистичното желание, докато не стигнат до тази точка, където ще им се открие проблемът: или обща световна криза на интегралната връзка, или точката в сърцето.

Обаче неуспехите с нас произлизат само от небрежната работа в обкръжението. И отново по този начин само в обкръжението, само във взаимната връзка с другарите, ти ще съумееш да поправиш всички проблеми. Защо? Защото ти самият пробуждаш светлината, която изпълнява цялата работа. Имено тя създава и определя всичко в твоя живот, от физическото до духовното здраве. Всичко зависи от това – има ли я или не достига.

По такъв начин работата в групата е универсално средство, позволяващо да се достигне успех във всичко.

Въпрос: Как да проследя за себе си, че групата е единствената територия на нашата работа? Как да се задържа на този път?

Отговор: Необходима е обща настройка и поръчителство, за да може всеки да помни това и да му придава значение. Аз съм длъжен да не забравям, че целият ми живот, на всички нива и във всички детайли зависи само от благополучието на групата, от нейното съвършенство.

От урок по статия “Даряване на Тора”, 10.07.2011

[47703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Как трябва да участва в общото поправяне на народа на Исраел, живеещият на материалното ниво на нашия свят?

Отговор: Заедно с поправянето на духовния Исраел, ние трябва да поправяме и материалната ”същност”. Тя е резултат от кръгооборота на душите на Исраел, така както духовния Исраел – това са всички тези, които имат точка в сърцето, духовен стремеж, с който те се присъединяват към процеса.

Разликата между тях е във влечението: човек с точка в сърцето го влече към духовното, а човек, лишен от тази точка, не го влече. И независимо от това, че човек няма точка в сърцето, но принадлежи на Исраел, той е длъжен да пристъпи към поправяне.

Вярно е, че по духовния път няма принуждаване. Но при все това, на Исраел е възложено това задължение. В Тора е казано:”Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители и свят народ”. И това време настана.

Разбира се, дългът на тези от Исраел, които имат точка в сърцето, се отличава от тези, които нямат такава точка, на когото още не са пробудили. Обаче задължението е към всички, и вътрешното въздействие на АХАП, народите на света, е насочено имено към това, че Галгалта ве-Ейнаим да се поправят.

Това въздействие само ще нараства. Колкото повече ние се бавим, толкова повече ще иска АХАП, защото егоизмът постоянно нараства и оставя все повече опустошения. И затова и натискът на Галгалта ве-Ейнаим ще се увеличава. Тези същите народи косвено ще подтикват Исраел да ускори поправянето си.

И поради това, хората с точка в сърцето, т.е. духовният Исраел и само евреите, материалният Исраел, са длъжни да реализират върху себе си поправянето и да привлекат светлината към АХАП.

Каквото и да се прави, става въпрос за един съсъд, чиито части са взаимносвързани имено по такъв начин.

Въпрос: Значи, паралелно трябва да протекат два процеса?

Отговор: Аз не виждам тук два процеса. В края на Предговора към Книгата Зоар, Баал а-Сулам пише за две части на Исраел: вътрешна и външна. Вътрешната част, това са ”работниците на Твореца”, желаещи да му служат. Те също се разделят на две част: вътрешната част желае да достигне намерението заради отдаване, а външната извършва материални действия. А освен това в Исраел има и такива, които нищо не знаят и не се интересуват от нищо.

Така че и в народите по света има две части. Вътрешната част иска да се присъедини и се присъединява към нас, тя се отнася към Исраел, така и се нарича ”С Исраел в народите по света”. А външната част най-вече е равнодушна към това, тя усеща само страданията на нашия свят. Длъжни сме да пробудим тези хора – макар и само за това, за да избегнат големи грешки за в бъдеще и за да се предпазят от унищожение и тежки проблеми. Така те ще се присъединят към нас.

В крайна сметка поправянето е предназначено имено за тази вътрешна част- АХАП. Те са целта на творението. В основата е желанието за наслаждение, а Исраел не е цел на творението, а само неговото поправяне.

Към това трябва да е насочена цялата ни работа: да се поправим, за да донесем поправяне и на света. Ето какво значи ”царство от свещенослужители”. Ние сме служители и служим на света.

От урока по статията на Рамхал “За мъдростта”, 13.05.2011

[47103]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N: 2

В тези дни, когато се събираме заедно, ние трябва да се постараем да се почувстваме ”прозрачни” за светлината и да се съединим. И не е важно, че сега не можем да направим това. Това е същото, както и при децата – трябва просто да играем на това, както е казано: ”Положил усилия – и намерил!”

Това се оказва много странно искане. Защото в обичайния живот, ние сме възрастните, сериозни хора, а не малките, наивни деца. Ние сме свикнали, че изпълнявайки някакви действия по определена програма, можем да достигнем до желания резултат.

А науката Кабала включва в себе си всички останали науки и ни обяснява цялото мироздание, включително и нашия свят – най-малкият от всички светове. И при това тя издига такова странно искане – сякаш това не е строг, научен закон, а някакво вълшебно чудо?

Но всъщност, този закон е изложен само в такава форма, колкото да преминем ние от една природа към друга. Ако ти изпълниш определени условия, работейки в това състояние, в което се намираш сега и положиш необходимите вътрешни усилия – тогава ще разкриеш следващата степен.

Твоят вътрешен потенциал достига то такова ниво, че ти се издигаш на по-високо стъпало. И всичко това се подчинява на ясен закон.

Макар и това да се нарича ”находка”, защото ти сега намираш това, което не си могъл по-рано да видиш, да почувстваш, да си представиш в себе си, в своя егоизъм! Но всички тези стъпала, по които ние се връщаме обратно към върха, издигайки се по светлинния конус, точно съизмерват ”твоите усилията и находката”, и новите ”усилия и находката” вече на следващото ниво. Така ние се издигаме.

Затова е необходимо днес да сключим между нас ”джентълменско споразумение”, всички ние да полагаме вътрешни усилия и да се съгласим, че сме се събрали днес тук, за да се постараем да се съединим.

И няма съмнение, че всеки един миг ние ще усещаме огромни спънки, отдръпване и ще забравяме за тези условия – но това не е важно! Това е знак, че ние все още не сме положили достатъчно количество усилия и трябва отново и отново да се обръщаме към тях: сякаш старт и стоп, старт и стоп – „вход” и ”изход”.

И колкото повече такива ”входове и изходи” има, колкото по-голяма бъде честотата им, толкова по-бързо ние ще успеем да напреднем. От това зависи и качеството на нашата работа. Ние виждаме даже в обикновените технически устройства, че колкото по-голяма е честотата, на която те работят – толкова по-качествен е приборът.

А духовния свят, е писал още Рамбам, велик кабалист от 11в., се намира на скорост по-висока от скоростта на светлината – и то във време, когато обикновените хора въобще не са знаели какво е това светлина, и че у нея има някаква скорост (още дълго време чак до Айнщайн и теорията за относителността).

И това действително е така, ние трябва да достигнем висока честота.

Затова, първо е необходимо да се включим в тази игра и да се постараем по всяко време да останем ”прозрачни” от егоизма, за да се съединим в своите точки в сърцето. Постоянно да проверяваме, изпълняваме ли тези условия, и във всеки миг да се стараем да достигнем все по-голямо съединение.

И в мига, когато приключваме с тази работа – ние се издигаме. В това се и заключава духовната работа, която остава такава до самия край на поправянето (Гмар тикун). На всички стъпала, по които се изкачваме, има ”усилие”, идвайки на едно стъпало, и след това скок на ново ниво – „находка”, и отново ”усилие – и находка”.

От 2-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N:3 

В духовното, както и в материалното, аз не избирам своите изначални, базови свойства. Чувайки за някакво обкръжение, за някаква група, мен ме тегли натам – и това също не е мой избор. 

Изведнъж аз се оказвам сред другарите от световната група ”Бней Барух”. С какво се занимават те, аз и не знам, но чувствам, че тук се крият отговорите на моите въпроси, успокоение от разочарованията ми. Че нещо тук е способно да ме умиротвори. В живота си аз чувствам пустота, горчивина, а тук има някаква сладост. 

Аз не знам защо и откъде е това усещане. Ако попиташ новодошлите, те ще ти отговорят с думи, чути от нас, сами не разбирайки смисъла на казаното. Така човек започва духовния път: той идва, и сам не знае откъде и как. С какво се отличава това от материалния живот? 

В материалния живот аз се развивам без всякакъв избор. Родителите, обществото, просветната система – нищо от това аз не избирам. От друга страна, в духовното не мога и крачка да напредна от капката семе, от точката в сърцето, ако не направя избора – да се приобщя към духовното лоно. А лоното за мен – това е групата. Аз съм длъжен да се прилепя към ”стената на матката” в течение на ”трите дни на прикрепяне”, да се присъединя към групата така, както семето се прикрепя към стената на матката в материалния свят. 

А след това, във всеки миг от живота си аз съм длъжен още по-крепко да се споявам с групата, за да получа от нея храна, за да може всичко, което е в групата да протича през мен. И тогава аз ще раста в нея, както плода в майчината утроба. 

Как се случва това? Моят егоизъм постоянно расте и ме отблъсква от групата. А аз, в отговор съм длъжен, напротив, да се прикрепя към нея още по-силно. Прикрепяйки се към групата, чрез егоистичната си ”плът”, аз израствам в своите първи девет сфирот, докато не приключат деветте месеца от зачатието. И тогава се появявам в света. 

На този път аз преминавам през много процеси. Раста в положение ”главата нагоре” – с други думи, трябва да видя в групата всички желания и достижения. И да работя с другарите, издигайки ги над себе си. Затова аз и ги избирам в обкръжението си, намирайки се сред тях. Аз им се отдавам, подобно на това как зародишът е изцяло предан на майката в утробата ѝ. 

Благодарение на това тя не чувства в нея чужда част, тези няколко килограма плът не са чужди за организма ѝ. Плодът се отказва от себе си пред майката, а човек се отказва от себе си пред групата – и тогава получава всичко, което е в нея и така расте. 

А в края на деветия месец той се преобръща с главата надолу – забравя всичко, което е успял да научи, анулира ”АЗ-а”, който е бил у него на тази степен, и е готов да се издигне на по-високото стъпало.

От 3-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39683]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Бала а-Сулам, „Мир в света”: В нашето поколение, когато благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни на света, в същата степен човек непременно се оказва в зависимост от целия свят, също както зъбчатото колело в механизма.

И затова е немислимо да се установи по мирен път добър и щастлив ред в една страна, докато това не бъде направено във всички страни по света. Така че, не следва повече да се обсъжда и да се търси справедлива гаранция за мира на една страна или на един народ.

Напротив, става въпрос за мира в целия свят. Благополучието или неблагополучието на всеки човек зависи пропорционално от благополучието на хората по целия свят.

Как да се разкрие на хората тази тотална взаимна зависимост? Ние виждаме днес, че всеки все още разчита на самия себе си, извън зависимостта от другите. Ние трудно признаваме взаимната зависимост в семейството, в града, в страната, но държавите и народите съвсем не чувстват сковаващите ги взаимни връзки. Какви беди трябва да се случат по света, за да почувстват хората, до каква степен зависят един от друг? Въпросът засега остава открит.

Това осъзнаване ще се осъществи по добър или по лош начин. Но ние сме длъжни да разкрием истината – за да поискаме после поправяне на всеобщото единство. Творецът непременно ще се разкрие в творението – Един в единното. Когато между всички нас ще има съвършена връзка – съобразно с това, по закона за подобието на свойствата, в нас ще се разкрие висшата светлина.

Въпросът сега е в това, как да разкрием необходимостта от тази връзка? Това може да се направи от желанието да се извърши отдаване на Твореца, за да ни се разкрие Той. Ако ние искаме да му доставим удоволствие, то с помощта на светлината постепенно ще придобием истинското желание.

А другият вариант е съвършено противоположен: разкрива се взаимната ни зависимост, а на нас не ни е по силите да направим нищо и тогава, преди гибелта, от безизходност – ще се обединим. Но и в този случай единството няма да дойде, докато не разберем, че тук няма да минем без намерение за отдаване, съвършено свободно и безвъзмездно, когато ние ценим единството като такова и си поставим за цел да доставим удоволствие на Твореца.

Какъв е този дълъг и тежък път: от страдание към осъзнаване на правилната форма на единство. Много сурово учене, което струва скъпо на човечеството – защото то няма да се нуждае от светлината, няма да види верния курс, тъй като у него няма искра, показваща как да пристъпи към дело и да реализира единството, как да привлече светлината, носеща осъзнаване.

Ето защо тук е необходима специална група, устремена направо към Твореца, която да предаде това направление на цялото човечество. Само тогава хората ще поискат единство, заради подобието с Твореца.

А иначе пътят ще бъде непоносимо тежък. Защото получавайки удари, те са неспособни да разберат, защо са нужни тези удари. А ние – сме способни. Под ударите ние си събираме ума, защото у нас има точка в сърцето. А човек без точка в сърцето е неспособен да види целта – той единствено усеща болка от удара и не става по-умен.

Групата е необходима и е длъжна да разпространява в света методиката на поправянето. Иначе хората ще останат съвършено безпомощни пред нещастието, не е по силите им да разберат, откъде и защо е дошло то. Това е очевидно даже по научните изследвания: учените констатират факта, но до решение не стигат. Те не могат да разберат това, те нямат възможности, нямат инструменти, за да видят това.

Затова ние сме длъжни с цялата сериозност да се отнесем към състоянието на света и да работим заедно с тях.

От урока по статията “Мир в света”, 15.05.2011

[43108]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок № 2

Ние се намираме в полето на светлината (свойство отдаване и любов, наричащо се Творец), запълваща пространството, където ние съществуваме, – само че ние не усещаме тази светлина.

Тя е подобна, в своето въздействие върху мен, на физическото, гравитационното, електрическото или на електростатичното поле: ако аз имам духовен потенциал (заряд), то аз започвам да се движа вътре в това поле търсейки равновесие с него.

Така се държи електрона в електромагнитното поле или човек на определено място – той се стреми към уравновесено състояние, намирайки се в полето на своето усещане. Та нали усещанията – това са също сили! Ние ги изучаваме в науката кабала, както изучават въздействието на физическите сили. Но в нашия свят ние не осъзнаваме тяхното съществуване.

Хората в които се проявява точката в сърцето, положителната сила, започват да се движат натам, където могат да получат напълване на тази точка. Те ”идват” в нашите групи или ”изведнъж” ни намират чрез Интернет. На тях това им се струва като нещо неочаквано… Така започват да изучават науката кабала.

От урок 2 на Световния конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44896]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Могат ли хората без точка в сърцето да се присъединят към призива за единство?

Отговор: Да. Има достатъчно сериозни материали в които се казва за необходимостта от обединение. Мислещите хора разбират, че егоизма разрушава човечеството, а човечеството егоистически разрушава Земята, и затова трябва да преминем от егоизъм към обединение, да се издигнем до алтруизма.

Едва тогава ще се научим да се спогаждаме помежду си и да спасим планетата – нашия единствен дом. Понеже друго ”жилище” ние нямаме.

Проблемът е в това, как да извършим този преход? Ясно е, че човечеството стои на прага на войната и на мрачното бъдеще, към което може да го подтикне ненаситното му его. Ясно е и решението – да станем „добри деца”, „да се сдружим”, да ограничим потреблението, да се научим правилно да разпределяме ресурсите. Но как да преминем от точка А към точка Б? Та нали човешката природа – това е желанието да се наслаждаваме. Как да го преобразуваме? Как да му придадем формата на отдаването?

Едно е когато става дума за естествено усещане – такова като майчината любов. Но при хората няма такова подобно усещане, то се пробужда само в случай на беда, от безизходица. Затова трябва да отворим на хората очите и да им поставим ясно условие: само взаимното участие и обединението ще помогне да се спасим от смъртта. Тогава, нямайки друг изход, те ще тръгнат към това.

Обаче, да се осъществи такъв преход може само, ако всеки миг, във всеки детайл, във всяко зрънце, във всяка трошица хляб, във всяка капка вода човек усеща: ако аз не споделя с другите – то аз съм мъртъв. Това трябва да прозира във всяко усещане, във всяко действие, във всяка ситуация. Само така.

И причината за това трябва да бъде една: в своето егоистично желание, което постоянно търси с какво да се наслади, човек да усети, че ще умре на място, ако се поддаде на егоизма си. Ако подреждането беше друго, ако смъртта не би настъпила тутакси – той ще открадне. Така е устроен човека. Не трябва да се искат от него неща, които не са му по сила, които са над неговата природа.

Излиза, че всички трябва да са под такъв страх? Това е невъзможно. В предисловието на ТЕС Баал а-Сулам пише, че в древните времена кабалистите прибягвали към аскетизъм, както е казано: ”Хляб и сол яж, вода не пий много, на земята спи, със страданията живей и в Тора се труди. Ако направиш така – ти си щастлив”. Значи даже по пътя на страданието ти е необходима силата на Тора. Иначе над теб всяка секунда трябва да висят страданията: или обединение  или смърт.

И затова кабалистите казват: че преживявайки такива състояния, човека трябва да се труди в Тора. Защото, все едно, ти трябва да привличаш върху себе си светлина възвръщаща те към Източника. В противен случай, това не е живот, това не е избор. Всеки герой в света може лесно да се излъже. Ние живеем в егоистически усещания и във всеки може да се предизвика каквато си пожелаеш реакция. Понеже човекът – това е желание, а не е някакъв си герой.

Ето защо ние трябва да дадем на хората решение. На тях ще им се стори, че те сами го откриват, независимо, че всъщност то излиза от нас. И колкото по-бързо напредваме, толкова по-лесно ще ни е да ги предпазим от илюзии.

Трябва логично да обясняваме, че ние ще задействаме вътрешната сила на природата – силата на обединението, живителната сила, която дава живот на всичко. Трябва да се направят формулировки близки до хората, за да не им се струва, че става дума за някаква си свръх сила, действаща извън природата. Не, тя е заложена в самата природа и е готова да ни се притече на помощ.

От урока по „Въведение в науката кабала (Птиха)”, 26.05.2011

[44807]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→