Въпрос: Посетих една от групите Ви в Русия и попитах „В какво се изразява на практика вашата работа?“. Излиза, че години наред те са слушали Вашите лекции, опитвайки се да станат алтруисти.

Някой би си помислил, че в другите учения не учат хората да бъдат алтруисти и да спазват правилото „Обичай ближния, както себе си“. Някои от хората в тази група бяха учили повече от пет години, а все още нямаха представа каква е практическата страна на учението. Аз не съм безсмъртен и не искам да си губя времето в безкрайни теории. Тъй като се занимавам с различни мантри от 15 години с изненада установих, че Вашето учение е изцяло теоретично.

Всяка мантра има своя специален ефект, но проблемът е в това, че мантрите са откъснати една от друга и при тях няма ясна последователност. Иска ми се да се надявам, че поне едно учение няма да е митология, а ще обяснява реда на произнасянията от първата до последната.

Отговор: В науката кабала няма мантри. Практическата работа е в обединението, където главната сила, която управлява света – Творецът – се разкрива. Няма мистицизъм, няма обещания, няма взаимно задължаване. Изборът е Ваш! Ако във Вас се е появил зачатъкът на душа, точката в сърцето, ще бъдете привлечен към кабала и ще чувствате, че тя Ви дава възможност да постигнете смисъла на живота.

[167080]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала - Няма коментари→

М. Вайсман, „Бешалах“: Творецът заповядал на Мойсей: „Кажи на децата на Израел, че трябва да се обърнат назад и да се върнат в Египет.“

Заповедта да се обърнат назад към Египет е било изпитание за децата на Израел. Те се радвали на всяка крачка, отдалечаваща ги от техните мъчители. По-слабите късали косите и дрехите си, но Мойсей ги успокоил и казал: „Получих Божествено обещание, че ще останете свободни!“

Те тръгнали по обратния път и достигнали до място наречено Питом.

Ние сме се отделили от Египет и сме последвали Моисей (точката в сърцето) и изведнъж сме се върнали обратно. Това е необходимо, за да си изясним скритата форма на Фараона (егоизма), която ни помага да напреднем.

Човек, започващ да работи духовно, първо напредва и тогава изведнъж разкрива още по-големи вътрешни падения и негативни свойства, които преди не е забелязвал.

Но това не спира напредъка му, защото той се придвижва един сантиметър напред и два назад и тогава добавя още един сантиметър и напредва с три, но е отхвърлен на четири сантиметра назад. Той напредва зигзаговидно, но с постоянно нарастваща амплитуда.

Движението назад е много неприятно, защото човек започва да разкрива такива свойства в себе си, които преди не е подозирал. Когато излиза от Египет с желанието да стане по-общителен, по-дружелюбен и по-свързан с другите според принципа „не прави това, което е ненавистно на теб“ и „обичай ближния както себе си“, той изведнъж попада в ужасни усещания на омраза и злоба към другите.

Отначало всичко е добре и последователно вървиш по пътя, водещ към Твореца, но изведнъж настъпва такъв поврат! Човек не разбира какво се случва: нима тази методика е толкова жестока, че иска целенасочено да го обърка и да се възползва от него? А може би той не е готов за духовната работа или може би тя не е за него? Той може също да си мисли, че учителят му иска да го подведе и тогава започва да го мрази.

Той вижда, че нищо не се получава, че е отблъснат назад, където е бил и че сякаш политайки назад той не просто се връща в Египет, а се връща в много по-лошо състояние от преди.

Изплъзвайки се от егоистичните си желания и напредвайки към състояния на някакво озарение и предчувствие за изход от егоистичната тъмнина на затворения свят на малкото си желание към откритото пространство, той изведнъж се проваля, намирайки се на върха на най-добрите си усещания.

За това е написано: „Хиляди влизат в тъмната стая и само един излиза към светлината“, т.е. въпреки дълбоките падения, той продължава да напредва. Това означава, че се отдалечаваме от Египет и се връщаме обратно назад, за да напреднем.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151637]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Хората обичат да си фантазират по-добър живот. Някои през цялото време се отдават на такива сладки мечти, откъсвайки се от реалността и живеейки като в сън.

Може ли човек да развие в себе си способността да държи средната линия и правилно да съедини положителната и отрицателната сила на природата, подобно на Яков и Йосиф, за които се разказва в Тора? Ще има ли възможност да си представи желаната картина на бъдещето и наистина да я постигне?

Отговор: Възможно е, ако човек развие в себе си силно желание към някаква цел, определяйки я като цел на живота си. Трябва само да си изясни откъде в него се е появило такова много силно желание? Възможно е, той да се намира в този свят с особена мисия.

Предназначението на един човек е да стане голям лекар, на друг – премиер, на трети да достигне високо духовно развитие. Такива стремежи идват от нашата най-коренна точка, наречена точка в сърцето. Тя пробужда във всеки човек своето съответстващо желание да стане нещо.

Също така можем да получим тези стремежи от обкръжението, оказвайки се под определено въздействие. Около нас има много хора, но всеки се впечатлява от нещо свое. Всички тези данни получаваме от общата програма на природата.

Въпрос: Ако съществува висша програма.определяща моята съдба, то как мога да я променя, така че бъдещето да бъде такова, каквото аз искам? Как да направя така, че да се изпълнят моите мечти? Как да променя тази скрита програма?

Отговор: Всичко, което е написано в тази програма, все едно ще се случи – независимо от това, знаеш ли за него или не. Общата програма трябва да се реализира. А от къде всяка секунда към теб идват мисли, как се появяват хора, с които встъпваш в контакт, случващите се изведнъж събития, всичко това става съгласно общата програма. Ние действаме вътре в нея, като послушни марионетки.

А ако искаме да се издигнем над тази програма, то трябва да достигнем това ниво, на което действат силите, управляващи целият ни свят. Днес науката кабала ни позволява да направим това, но ни трябва много силно желание.

От 497-та беседа за новия живот, 11.01.2015

[152835]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да разбера дали имам точка в сърцето?

Отговор: Ако ви привличат нашите материали. Тъй като в тях се намира това, което може да напълни тази точка.

Въпрос: Ако парите, властта, знанието никога особено не са ме интересували, но ме привлича към нещо друго от този свят, може ли това да означава, че имам точка в сърцето? Вие говорихте за това, че човек трябва да премине през желанията за пари, власт, знание.

Отговор: Не е задължително, зависи от свойствата на душата – от какво място в общата душа тя се е спуснала в този свят. Но искате ли вие напълване от източник, който се намира в този свят, или от неизвестен за вас източник?

[3184]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Шамати, статия 59, „Тояга и змия“: Човек анализира дали напредва в Кдуша (Святостта) или напротив, защото другият бог е безплоден и не ражда плодове.

Само една сила действа в природата. Можем да я наречем Бог или да и дадем друго име, но най-главното е, че това е една сила, управляваща всичко, сътворяваща всичко, проверяваща и поправяща всичко. Няма друга сила, която действа в творението.

Всичко се намира под нейно управление, на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво. От една страна, ни е предоставена възможност да анализираме и проверим, че тази сила е единствена, а от друга, имаме възможност въпреки тази сила да мислим, че с помощта на различните усилия, които прилагаме, правим така, че да се съгласим с нея.

Всъщност тези мисли, насочени срещу единствената сила, срещу Твореца, се наричат „зло начало“.

Ние всъщност нищо не правим, а само показваме своите чувства и мисли, които са противоположни на Твореца, т.е. състоянието, което е противоположно на Него. Това състояние се нарича „наш свят“.

Да предположим, че мисля отрицателно за някой друг, което означава, че в моето въображение този човек е лош. В неговия образ, който се намира вътре в мен, чувствам, че го мразя и се отнасям лошо с него – това ме измъчва и в следствие на това аз се чувствам зле. Но ако обичам някого, аз се чувствам добре.

Това означава, че злото начало изначално ни е било дадено, за да почувстваме състояние, противоположно на Твореца. Доколкото поправяме своето зло начало, т.е. нашия егоизъм, в отдаване и любов, в уподобяване на Твореца, чувстваме в това поправено желание какво усеща Творецът. Така се свързваме с Него, приближаваме се до Него, прилепваме се и се сливаме с Него. Затова всичко, което ни е дадено, е само да проверим своите усещания.

Всъщност всичко е наред. Ние се намираме в напълно поправено състояние, но ни е дадена възможност да поправим себе си и да се уподобим на Твореца със своята свобода на волята.

Какво означава това? Творецът можеше да ни сътвори като неживата, растителната или животинската природа, извършваща автоматично всички действия на общата природа. На тези нива действително се усеща, че няма друга сила освен тази, която управлява всичко! Но човекът има определени чувства и мисли, които не са част от нашето материално съществуване, а под някаква форма принадлежат на Твореца.

Това са мисли и чувства за нашето предназначение, за нашата съдба, за това кой ни управлява, за това какво се случва отвъд нашето материално състояние, отвъд физическия ни живот. Едно животно няма такива мисли – то не разбира и не възприема това. То инстинктивно се плаши от смъртта и болката и не може да мисли за нищо по-висше.

Това произхожда именно защото нашите решимот (духовни гени) се намират на едно ниво по-високо от нас. Когато се издигнем от долу нагоре и реализираме решимо 1/0, то единицата представлява решимо от следващото ниво. Тя се явява точката в сърцето и ни води напред.

Всеки един има точка в сърцето, но в повечето тя все още не е разкрита. Тези, в които е била разкрита, се превърнали във велики кабалисти в предишните поколения, които постигнали творението и Твореца. Днес решимо 1/0 се проявява в нас самите – 1:0 в наша полза.

В другите, решимото все още се намира на нулева позиция 0/0 – тяхното противопоставяне е 0.

Но тази нула непрекъснато набира обороти. Противостоенето работи и непрекъснато обръща числата (решимо в този свят), докато нулата стане единица и човек започне да усеща точката в сърцето, и тогава трябва да напредва.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113268]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казахте, че когато човек се „разпростира“ над петте свята, той се „разтяга“ над тях като кожа. Това е много чувствителен момент и веднага се усеща, че не е просто…

Отговор: Трябва да разберете, че ако се присъединявате към Твореца, то гледате на този, който сте били преди, като на някой стоящ против вас и сте във борба с него. Излиза, че само вашата точка в сърцето се свързва с Твореца, а всичко останало е срещу тази точка. Тогава остава само борбата да се откъснете от себе си. Това се нарича „протягане към Твореца“, към тази система.

Въпрос: Излиза, че падението изчезва от полезрението чрез точката в сърцето?

Отговор: Падение е когато тялото ви все още ви привлича. А подем е когато се върнете обратно и погледнете на всичко през точката в сърцето, отново да се приближите към Твореца и отново да се отдалечите…

Така, постепенно движейки се напред и спирайки, вие се асоциирате, съединявате, доближавате и прилепвате все повече и повече до Твореца. Отнема години, но затова ни е даден живота.

От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга“, 29.04.2013

[111903]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Конгрес на единството ”Следващо стъпало”. Урок №1

Когато започваме да изследваме природата си, основният пробив в разкриване на истината се заключава в това, да престанем да се концентрираме върху животинското си стъпало, с което обикновено се олицетворяваме: с тялото си, с всичките му желания, мисли, стремежи.

Това е примитивен егоизъм, заложен в човешкия род и всеки обитател от нашия свят усеща неговото проявяване, кой по-малко, кой повече – всеки съгласно своята природа.

Трябва да разглеждаме човешката история не като живот на животинските тела, а като развитие на желанието на човешкото стъпало. Гледайки на света, виждаме колко е тежък животът на хората, колко много трябва да се борят за него. Всеки се бори за своето съществуване – но защо е устроено така? Всичко е устроено така, за да разберем безперспективността на нашето желание.

Неслучайно се оплакваме от живота и страдаме. Този живот преднамерено ни кара да страдаме, за да разберем, че нашият егоизъм, желанието да се насладим ни убива, и да пожелаем да се издигнем от него на следващото стъпало. Ако престанем да обръщаме внимание на телата си, а погледнем към общото желание, ще видим, че то расте от епоха на епоха и в зависимост от ръста си, страда все повече и все по-качествено.

Независимо, че човек може да има всички материални блага, неговото желание е израснало до по-високо човешко ниво и не усеща удовлетворение от добрия живот. Ако някога хората са се борили за парче хляб, то днес те не умират от глад, но страдат по други причини.

Така се развива и напредва общото желание, чиито части сме всички ние, което накрая ни довежда до необходимостта да решим този проблем: не е възможно повече да живеем вътре в този егоизъм, който се поражда единствено, за да страдаме. Няма какво друго да правим, освен да решим, че искаме да се издигнем над него – и да израстем в друго направление.

Ние не искаме да увеличаваме повече това желание, вместо сто, да искаме двеста и съответно на това, да увеличаваме страданията си, а след това да поискаме четиристотин и да страдаме още повече. Трябва да използваме желанието иначе, за да се опитаме да напълним не животинското тяло, а своето истинско тяло, намиращо се извън животинското: да се издигнем над животното, над коня, на стъпалото на ездача. Такава задача трябва да си поставим и тя да стане цел на живота ни.

Човечеството сега разкрива това и се намира на кръстопът. То започва по малко да осъзнава, че ще стигне до тотален срив, ако не промени природата си. И тъкмо ние притежаваме знанието и разбирането, какво трябва да се направи. Ние имаме методика, която се опитваме да реализираме и да покажем нашия пример на целия свят, ставайки светлина за всички народи.

Ние искаме да се изскубнем от егоизма, който ни заявява: ”Аз ще царствам!” и ни кара да обслужваме своето животинско тяло – да се издигнем от това стъпало и да се свържем с човека в нас. Този човек в нас засега не съществува – имаме единствено точка, от нея трябва да създадем човека. Тази искра се нарича ”точка в сърцето”, такава има във всеки човек. Но има хора, в които тя гори и иска своята реализация. Затова, покрай нас са се събрали хора от цял свят, които са способни да реализират тази възможност и да изградят от тази точка конника, човека, който засега е скрит вътре в нея, като в семенната капка.

Тази капка трябва да се оживи от материалното лоно, което се явява групата. И когато прилепваме към групата, както семето към стената на матката, то започваме да получаваме от това сливане висшата сила – разкриване на Твореца. Тук присъстват три съставни: моята капка, групата и Творецът, който се разкрива в нея. Тогава аз започвам да получавам чрез тази група храна, сила и така започвам да раста.

Всъщност, започвам да раста за сметка на това, че през групата получавам силата на Твореца, а желанието ми да се насладя също постоянно расте и сякаш иска да ми попречи. Но за сметка на това, че привличам към него светлината, възвръщаща към Източника, този суров, безформен материал започва да придобива формата на човека, на Адам, подобния (доме) на Твореца.

Аз не зная какво е да си подобен на Твореца и усещам различни пречки. Но самите пречки ми посочват как и в каква форма да им се съпротивявам, да моля за сливане групата, да искам въздействието на Твореца. За сметка на това, моето желание започва да придобива човешки очертания. Подобно на земния зародиш, който преминава през различни стадии на своето развитие, претърпява различни промени, приема различни форми, докато накрая не се обособи като човек. Така достигаме до състояние, в което сме готови да се родим в духовния свят.

А най-първият етап е прилепването към матката, стараейки се чрез нея да получим храна свише – светлината, възвръщаща към Източника.

От 1-вия конгрес на единството ”Следващо стъпало”, Урок №1, 26.04.2013

[106245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

За голямо съжаление, човек често се бърка в определенията, какво е това ”усилие”, и изразходва много енергия за действия, които с нищо не му помагат за напредването му в духовното разкриване, които да доставят удоволствие на Твореца. Той от самото начало се натоварва със всякаква тежка работа, но с това той води борба с вятърни мелници, с измислени, а не с истинските врагове, със силите, които му пречат.

Тъй като да разкрие пречещите му сили съвсем не е просто. Те са много близко до човека, и той не може да ги види, приемайки ги за свои. Те до такава степен се долепят до него, че го карат да си мисли, че това е неразделна част от него самия. Той не е в сила да ги откъсне от себе си, за да разбере, че това са негови врагове, неговите ненавистници. Както е казано: ”Враговете на човека живеят в неговата къща”.

Най-важното е да съзреш и да разгледаш своите ненавистници, преграждащи пътя към Твореца. А когато човек започне да си изяснява това и все повече да се доближава до истината, той вижда, че всичко, каквото има – са враговете му.

На него не му остава нищо от самия него, от съюзниците, на които да може да разчита и да очаква поддръжка по избрания път, използвайки тяхната помощ в чист и правилен вид. Всички най-близки сили му се разкриват като негови противници. Едни негови желания, мисли, свойства сега му се надсмиват, други преднамерено му поставят препятствия, усложнявайки предстоящия му път, но при това изкусно се маскират сякаш му помагат. Трети го отслабват с това, че затормозяват напредъка му, слагайки пръчки в колелата, внасяйки сила, действаща против него и водеща го до спиране. Така те действат срещу човека под различни маски, пречейки му по всякакъв начин, пряко и косвено, с голяма хитрост и с предателско вероломство.

Накрая, човек открива, че не може да се опре на нито едно свое свойство, желание или мисъл. А на чия помощ тогава да разчита, с кого да върви напред? Излиза, че няма с кого! И само ако се обърне с помощта на точката в сърцето към групата, от там да вземе правилните мисли и сили, ще има опора по пътя.

Той се обръща към групата от своята точка в сърцето, тъй като това е единственото чисто нещо в него. Затова той се старае да използва само нея относно приятелите си, разбирайки, че няма какво повече да им предложи, освен тази искра. Той се пази да се обърне към тях с всякакви други мисли и желания, сякаш е болен, и се страхува да не зарази и останалите със своите вируси.

И тогава в отговор той ще получи от обкръжението всичко, което притежават останалите за правилно напредване към целта. Тъй като при своя самоанализ той вече си е изяснил какво трябва да бъде истинското възприятие, включващо единствено правилните свойства, приети от обкръжението. За сметка на това, обкръжението се превръща в ”Свято общество” (”хевра кадиша” – име на погребална компания), помагаща му да погребе всичките си природни, егоистични мисли и желания, и да получава от обкръжението, а всъщност от Твореца, нови свойства.

Разпалвайки с тяхна помощ искрата в сърцето си, той започва да изгражда своя съсъд. Това означава, че той избира силите и желанията на обществото, на всички останали и така достига до първото си поправяне.

Докато човек не подмени всичките си качества със свойствата на обществото, той не ще може да изгради съсъд за своята душа. Това трябва добре да се разбира, защото ние знаем, че желанието за наслаждаване не се унищожава и не се променя. Но човек извършва съкращаване на желанието за наслаждаване, което е притежавал изначално –  неговото природно проявяване и форма. А получавайки желания от обкръжението, той придобива своите първи девет сфирот – свойства за отдаване. Според това, доколко се самоотменя, той получава свише качества, замествайки онези, които са излезли от употреба. Така на мястото на съкратеното желание, той получава нов съсъд.

От урок по писма на Баал а-Сулам, 11.02.2013

[100501]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Сред ”народите на света” има категория ”АХАП в подем”, която първа трябва да се присъедини към Израел. Кои хора се отнасят към тази категория?

Отговор: Някои се включват към процеса по време на поправянето, а другите се поправят едва преди самия край. Но всъщност, не става дума за хора, а за съсъди. Работата не е в килограмите на плътта и не в животинските свойства – всичко това няма отношение към духовното. Важно е друго: колко голям е егоизмът в човек и колко дълбоко под него е погребана точката в сърцето.

Тъй като всичко в човек – това е неговият егоизъм. Къде се таи в него искрата (•), бъдещето отдаване? В кои пластове? На кой от петте нива на авиюта (дебелината на желанието)? Съобразно с това е и пробуждането на човек за поправяне.

По принцип, всички имат точка в сърцето. След разбиването и смесването на съсъдите, дори ”каменното сърце” има зачатък от нея – иначе то няма да може да се поправи. Но ако последното, четвърто ниво се поправя само накрая, то останалите всъщност се отнасят към ”АХАП” в подем.

От урок по статията ”Изгнание и освобождение”, 02.12.2012  

[94534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Tези, които имат точка в сърцето, получена още в древен Вавилон и съхранена до наши дни, или пробуждаща се сега – само те имат свободен избор. Тъй като в тях има две сили: получаване и отдаване. А във всички останали действа само едната сила – да получават, желанието за наслаждаване, което ги управлява. Искрата отдаване все още спи в тях и не се проявява.

Затова при тях не присъстват две такива сили, между които те биха избирали и биха се присъединявали ту към едната, ту към другата страна. Ако в хората се пробужда искрата отдаване, то те са способни да променят своята съдба и съдбата на целия свят. И затова такива хора се нарича Исра-Ел ”направо към Твореца”, защото благодарение на полученото от Твореца свойство могат да направят своя избор и да се насочат към поправяне на самите себе си и на света.

Те дори се различават по своя земен характер, в следствие действащата в тях искра. Само на тях, притежаващите искрата и силата на отдаване, им е предоставена свобода на волята. И затова те се явяват най-вътрешната част на света, тъй като са най-близко до светлината, която е вътре във всичко. А чрез тях светлината може да премине в цялата система, във всички останали желания, до всички хора по света.

Те трябва да извършат поправянето и да се грижат за света, за пътя, по който ще върви светът към общото поправяне. Затова трябва да съберем заедно всички хора, в които действа точката в сърцето, и да се постараем да създадем силна, сплотена организация  от тях. Този съюз ще бъде назован вътрешен център, сърцето на света.

Събирайки се заедно и издигайки се над своя егоизъм, благодарение на това, ще се доближим до Твореца, до светлината, до силата на отдаване. А от друга страна, чрез нас разпространението и влиянието на светлината ще се разпространи в целия свят. В това се състои нашата задача. И всички тези усилия са само за да доставим удоволствие на Висшата сила. Така, по този път, разкриваме Висшата сила и се сравняваме с Нея, т.е. достигаме целта на творението.

Най-важното е обединението между нас, за да увеличим силата на отдаване и да издигнем нейната важност, да застанем по-близо до светлината, до нейното свойство и така да напредваме.

От подготовка към урока, 29.11,2012 

[94308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→