Хората с точка в сърцето са получили разбиране, средство, възможност да помогнат на света. Колкото сме получили, толкова и трябва да претворим в живота, реализирайки се на всичките сто процента.

Още имаме време: хората засега още търсят причината за бедите, възможността да подобрят ситуацията. Но след това човекът ще разбере, че няма частно решение за неговата страна, защото тя зависи от целия свят. “Защо тогава да излиза на площада? С какво ще помогне това? Значи, аз трябва да призовавам към целия свят? Да. Хайде заедно да намерим какво сме пропуснали тук, хайде да разберем откъде ще дойде помощта”.

И тогава народите ще се обърнат към нас. Така пишат пророците, разказвайки за много тежки страдания по целия свят. Това вече не са безредия с местно значение, а епидемии, стихийни бедствия и т.н. И всичкото това е, за да се окаже натиск на Исраел, какъвто и малък да ни се струва в глобалния мащаб.

Пред очите ни се разиграва световна драма. В Израел ние все още не се намираме в положението на тези хора, които са останали без работа и без необходимите социални услуги, такива като здравеопазване и социално осигуряване. В САЩ, например, огромен брой длъжници са неспособни да изплащат ипотечните заеми, а техните домове в това време са загубили цената си и струват много по-евтино, отколкото взетия за тях банков кредит.

Положението е много лошо. Хората ще видят това, когато кризата стане по-интегрална и нагледна в своята глобалност. Неслучайно представителите на Голямата осморка, събрали се в Довил, проведоха безсъдържателна среща.

Аз не им се присмивам, тук наистина няма какво да направиш. Настанала е голяма беда – всички разбират, всички мълчат. Но и да не се срещат не могат, нали трябва да показват, макар привидно някаква дейност.

От урока по статията “Свят”, 30.05.2011

[44340]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Има граници, в които хората са способни да ни чуят. Разширяват ли се тези граници във време на кризи, както например в Испания, където неотдавна имаше масови протестни демонстрации ?

Отговор: Ако човек има някакъв проблем или е болен, той винаги иска да чуе добра вест за лекарството. Правилно е към испанците да се обръщаме не ние, а нашите приятели в тази страна.

Именно те ще съумеят да разпространяват методиката за поправката сред своя народ – меко и достъпно. Те знаят как да се обръщат към хората. Трябва само да ги обучим и инструктираме, за да се захванат за работа.

И така трябва да направим по целия свят. Затова Творецът и пробужда точки в сърцата сред всички народи, за да действат по места. А ние през това време трябва да започнем да ги подготвяме за това. Те знаят как да говорят с хората, между тях и народът няма бариери. Защото народът са техните близки, приятели и познати. Трябва само да подготвим за тях набор материали и помощна база.

Всички наши групи в света трябва да се превърнат в центрове за разпространение, за да знаят как да обясняват на демонстрантите и бедстващите в какво е причината за техните страдания, без да се споменава за кабала, с много обикновени думи. Защото иначе човек изведнъж може да се отдръпне и да не чуе. Дори вие, готовите да се заслушвате, трудно схващате думите на кабалистите. Какво да кажем за другите…

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44337]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Ако религиозен човек чете свети книги, които са били написани от кабалистите, той също ли привлича към себе си обкръжаващата светлина?

Отговор: Светлината слиза само за поправяне на егоистичното желание, както е казано: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне”.

Аз не искам да съдя кой с какво намерение открива светите книги. Но ако човек усеща в себе си „злото начало” и иска да го поправи и именно с тази цел отваря книгата, която е предназначена за привличане на светлината за поправяне, тоест Тора – значи, той привлича обкръжаващата светлина. Тогава това се нарича „да учиш Тора”, а такъв човек се нарича „Исраел” („яшар-ел” – направо към Твореца).

Ако той се учи просто за знания и не се стреми да достигне поправяне и любов към ближния, както към самия себе си, то това се нарича не изучаване на Тора – а изучаване на някакви премъдрости.

Двама души отварят една и съща книга, четат същите думи, но единият изучава Тора, а другият получава сухо знание. Всеки – съгласно желанието си.

Целият свят чете тези книги, но как ги възприема, какво прави с тях? Всичко зависи от човека.

И вътре в самия човек също се редуват ту едно отношение, ту друго. Даже изучаващият Кабала, понякога се учи заради това, за да узнае просто какво е написано.

Но ако първоначално човек не е получил потребност към поправяне, то няма за какво да го упрекваме. Той не усеща, че в него има егоистично начало, че е възможно практически да достигне усещането за Твореца, и без това няма живот.

Не трябва да пренебрегваме никого, нали всеки се управлява свише – даже тези, които ги движи точката в сърцето. Но като допълнение към тази точка в сърцето, която висшият свят пробужда в тях, те работят и реализират своята свободна воля, за да разкрият в себе си Фараона, за сметка на обкръжението. Когато точката в сърцето се развива в нас, ние разкриваме, че там се е крил и Фараонът, същинското зло начало.

Защото ние откриваме, че не сме способни и не искаме да излезем от това робство, не желаем любовта към ближния. Тази точка се увеличава и се превръща в черна, ненавистна нам дупка – затова, защото ние виждаме в нея приближаващата към нас светлина и не сме способни да се съгласим с нея.

Така ние се мъчим в това усещане за изгнание, докато не измолим за спасение, наистина – по-добре смърт, отколкото такъв живот! И тогава се разкрива огромна, мощна светлина и превръща нашите егоистични желания, „злото начало” – в желание за отдаване.

Затова – не може да има никакво предпочитане на един човек пред друг – всеки действа така, както го направляват свише. Няма свобода на избора, освен тази, която позволява да добавим нашите действия към точката в сърцето. А всички останали нямат никаква свобода и изпълняват природната си програма. Но в крайна сметка всички излизат от Египет.

От урока по статията на Рабаш, 24.04.2011

[41384]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: ”Единствената надежда: по основателен начин да разработим за себе си отново народното възпитание, отново да разкрием и възпламеним естествената народна любов, поизгаснала отвътре, отново да оживим тези народни мускули, които не действат в нас вече две хиляди години, използвайки за това всевъзможни подходящи средства”.

Въпрос: Какво е това – „народна любов”?

Отговор: Братската любов. Във всеки народ е заложена своя любов, понеже народите произхождат от седемдесет корена на Зеир Анпин. Всеки народ има място в тези корени, и затова всички хора чувстват своето участие в общия корен.

Въпреки егоизма и индивидуализма, ярко проявяващи се днес у всеки, в човека все едно има чувство за принадлежност към определен народ. Това чувство е присъщо на всеки народ, освен на еврейския. Защото Исраел – това не е народ, той няма корен сред седемдесетте корена. От всички народи, населяващи Древния Вавилон, Исраел са съставили хората с точки в сърцето. Те са се отделили от другите и са се обединили помежду си, благодарение на тази искра.

Когато искрата пламти отвътре и ги обединява, те живеят на духовно ниво, със своите сплотени точки в една душа. Когато тази душа се разбие, техните съсъди изчезват, и те падат в обикновени желания – желанията на народа. И тогава Исраел – не е народ, защото нищо не ги обединява, освен ненавистта на останалите.

Единствено външният натиск ги държи заедно. Ако натискът спадне, те веднага се разпръскват колкото е възможно по-далеч един от друг. На тях им е добре и комфортно, имено тогава, когато връзката отслабва. Ние виждаме това по евреите, живеещи сред другите народи.

Кога Исраел отново ще стане народ? Единствено тогава, когато се обединят около посланието, което Авраам е заложил в основата му:”Възлюби ближния, както себе си”. При това трябва да го направят не за себе си, а за света.

Защото ние се намираме на етапа на последното избавление, последното поправяне, което трябва да обхване целия свят. Баал а-Сулам пише за това в статиите ”Дарованието на Тора” и ”Поръчителство”: Исраел трябва да бъдат сплотени, за да поправят всички, посредством Твореца.

Желаейки да поправят себе си, Исраел издигат МАН, молба за целия свят – и тогава получават висшата светлина, възвръщаща ги към Източника. Тази светлина минава през ”шаблон” под названието ”Исраел” и приема правилната форма на единството. Защото сама по себе си светлината е абстрактна, безформена, а сега тя придобива форма, която се нарича ”Машиах”(Месия), и тогава поправя цялото огромно желание на народите на света.

Ако ние действаме по такъв начин, тогава – ние сме Исраел. А, ако ли не, тогава ние ще получаваме беди и удари – както от висшата светлина, така и от народите на света. Защото ние сме по средата между тях. Или ще изпълняваме задачата на координатор, или ние сме по-лоши от всички и ще страдаме от всички: направо от Твореца, а също така и косвено чрез другите.

Светлината трябва да си намери съсъд, а дотогава няма да се успокои.

От урока по вестник “Народ”, 08.05.2011

[42505]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се учим от скритото, обръщайки своето егоистично желание в светло алтруистично?

Отговор: Отначало светлината се скрива, и от това скриване човек се учи, как да се скрива (своят егоизъм) от светлината, а самият той да се издигне над него – към светлината. Това означава, че ”скриващият” екрана се превръща в ”разкриващ”. Но какво разкрива той? – количеството на моето отдаване!

Идва светлината и въздейства на моята точка в сърцето, на искрата от счупения екран. В тази светлина аз постепенно започвам да разкривам необходимостта от възстановяването на екрана. Аз наистина искам да постигна отдаването – доколкото това ми желание може да бъде истинско. Защото нашето поправяне винаги започва с ”ло лишма”, с егоизъм – а след това достига ”лишма”, отдаване.

И ако аз все още не съм поправен и се намирам в ”ло лишма”, то не мога да помоля за истинско отдаване, за ”лишма”, както детето, не може да помоли да стане голямо, без да знае какво е това. Но той е задължен да приложи усилие съгласно своето ниво, и тогава висшата светлина ще направи за него това, съгласно реда на стъпалата. Независимо, че тази молба, не е истинска на всичките 100%.

Съществува огромна разлика между стъпалата, и аз не мога да моля за нещо от 30-то стъпало, ако се намирам на 29-то. Но на своето 29-то стъпало аз искам да достигна 30-то, и как това да стане, ако аз не се намирам там и не знам, какво е то?

Ако аз отменя себе си относно АХАПа на следващото 30-то стъпало (на неговото долно ниво, спуснато вътре в мен), то това е достатъчно, за да постигна това стъпало. Та нали АХАПа на висшето, спускайки се към мен ми свети съгласно силата на моето желание, ”авиюта”. И ако аз го отменям относно АХАПа на висшия – неговата тъмнина, степента на неговото отдаване, с която той ми свети, – то това е достатъчно.

Ненавиждам висшия, заради високата му степен на отдаване, и аз не мога да го оправдая, но обкръжението ми дава сили, внушавайки ми важността на такава само отмяна пред висшия. И с помощта на тази сила аз отменям себе си и се прилепям към него, като капка семе в майчината утроба. Обкръжението ме издига на много по-високо стъпало, като ме убеждава в неговата важност. То е способно да стане по-силно от моята природа, то и сега със своята реклама ме принуждава да купувам хиляди неща, от които аз нямам нужда.

Обкръжението променя моите ценности – а съгласно тях, върху мен работи висшата светлина. Всеки път аз получаван от обкръжението желание и потребност към нещата, от които никога не съм имал нужда. Никога не би ми дошло на ум да отменя себе си пред АХАПа на висшия…

От урока от книга ”Шамати”, 16.05.2011

[43177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Висшата светлина пребивава в абсолютен покой и нищо не пречи на творението да усеща, че то се намира във властта на една единствена и единна сила, изпълваща цялото сътворение. Само че свойствата на самото творение не му дават да усети това поради неговата противоположност на Твореца и на светлината.

Тъй като според условието на първото съкращение (цимцум алеф), е необходимо свойствата на творението да съответстват на свойствата на светлината – на нейното отдаване. Това условие съществува, защото Творецът иска да доведе творението до най-доброто състояние, в което се намира самият Той.

Излиза, че желанието на самото творение, в което няма намерение за отдаване – то и закрива Твореца от него, не му дава да усети Неговата светлина и напълване. Поправянето, което трябва да направим, за да се усетим вътре във висшата светлината – се нарича екран (масах) или намерение ”за отдаване”.

Затова съществува система на скриване на световете, скриващи от творението светлината (свят – олам, скриване – алама), зад които то разкрива своето егоистично желание. А след това в него се събужда искра от екрана и отразената светлина, която се нарича „точка в сърцето”. И ако творението я осъществява, то през цялото време се намира в такъв процес, че на него по малко му откриват нова дълбочина на желанието от страна на системата на световете, все повече и повече, започвайки от нулата, а то съгласно това, трябва да бъде готово да придобие намерение за отдаване за това желание.

И тогава системата за скриване ще му донесе поправяне – анти-егоистичен екран, намерение за отдаване. На цялата дебелина на желанието (авиют), което му разкрива системата на световете от лявата страна, творението изисква поправяне чрез екрана, отдаващ намерение от дясната страна. И съединявайки заедно тези две сили: желание и намерение, творението гради само себе си, по подобие на висшата светлина.

Според степента на своето развитие, творението усеща себе си различно под впечатлението на висшата светлина. На него може да му се струва, че то е свободно да се разпорежда само със себе си, а освен това може да се замисля за това или не. То може повече или по-малко да се стреми към свобода или да не схваща това – т.е. да се намира по-далече или по-близо до животинското или човешкото ниво.

А когато в човек започва да се разтваря точката в сърцето, искрата на разбития екран и отразената светлина, това му дават възможност да отгледа тази искра и да измоли за нея светлината, възвръщаща го към източника. Отначало тази искра, разбитият екран, го кара да желае духовното егоистично и да се наслаждава от Твореца и духовния свят за себе си – а сега иска всичко това да превърне в отдаване.

Така той идва в кабалистична група и започва там да се упражнява в отдаване. Няма значение дали това му се отдава или не, но всичко това е необходима съставна част за раждането на молитвата, молбата. Ако в него узрее правилна потребност, то висшата светлина, която му донася усещането за отделяне – ще му даде усещане за близост.

От урок по книгата ”Шамати”, 16.05.2011

[43195]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вие сравнявате еврейския народ с отряд със специално назначение, изпратен със специална мисия. Къде са го изпратили?

Отговор: Да завоюват злото начало.”Исраел” – това е искра, точка в сърцето, чужда сила във вражеската страна, в егоизма. И ние сме длъжни да покорим този егоизъм, да го поправим. Преди всичко, трябва да се укрепим самите ние, а след това, когато сме поправени, – да дадем на егоистите светлина и да поправим целия свят.

Защото в действителност, ние не сме оттук, не сме от територията на егоизма. Нашият корен лежи извън тази страна, в която сме се внедрили посредством разбиването на съсъдите, разбиването на общата душа.

Тук, вътре, ние поначало сме разбити, а в крайна сметка трябва да сме поправени. По нивото на своето поправяне, ние поправяме общото его.

Въпрос:  Кой е главнокомандващият, изпратил спец-назначението на мисия?

Отговор: Творецът. Исраел – това е част от Него, съсъдите на отдаване, пребиваваща в егоизма, в съсъдите на получаване.

Главнокомандващият е изпратил бойците, дал им е всичко необходимо, оръжие и средства за връзка. За десант на вражеската територия Той преднамерено ги е ”разбил”, за да изглеждат като всички останали, и по нищо да не се отличават.

По такъв начин, можем да се сравним с тайните агенти. Всеки от нас, съвсем точно е такъв, като всички останали жители на егоистичната земя. Представете си, че ни изпращат в Африка, придавайки ни такъв образ, както на останалите африканци: същият характер, същият подход, същите нрави и обичаи – всичко еднакво отвътре и отвън.

За известно време внедрения агент, не го закачат: той трябва да свикне с новото място, да си намери работа, да създаде семейство. Минават години, преди да започне изпълнението на мисията. Но изведнъж му напомнят за мисията: той вече е забравил, и изведнъж телефонът звънва: ”Говори еди кой си…” Като на кино.

Ето и ние сме получили позвъняване: време е да се пробуждаме, да си припомним, че сме с особена мисия, че в действителност, това не е нашия дом, че сме дошли от съвсем друго място – може да се каже от друга планета, а всъщност, от друго измерение. Изпратили са ни импулс, и ние сме излезли от дрямката – всичките извънземни на тази планета са се пробудили, събират се на групи и се подготвят за покоряването на планетата Земя. Такава е задачата.

Въпрос: Как да я покорим?

Отговор: На нас ни изпращат инструкции, постепенно ни обясняват всичко необходимо, – и тогава в нас се пробужда новият разум, новото чувство. От родната ни планета към нас приижда силата на нашата първичната природа, с чиято помощ ние пленяваме всички жители на Земята.

Ние сме дошли тук, за да установим такъв ред, както и в нашия свят. Там всичко е обратно, цари любов и отдаване – сега трябва да сложим край на всичките ужаси, които тук се приемат за норма. Хората се самоунищожават, рушат живота на планетата, а ние сме дошли за да помогнем, да ги спасим и им осигурим друг живот.

От дома ни е събудил сигнал на особена вълна – това означава, дойде времето да действаме.

От урока на тема” Народът на Израел”, 09.05.2011

[42616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Намираме се в края на периода на четирите изгнания – на прага на последното, пълно избавление. Ние трябва да намерим всички хора, в света, с точка в сърцето и да ги обезпечим с всичко необходимо за учене и максимален напредък, в рамките на нашите групи и съвместна дейност.

А освен това, трябва да излезем във външния свят и да разпространим науката Кабала, за тези които нямат точка в сърцето. В света, сега, цари голямо желание, което се проявява в различни форми. Хората си задават въпроса за смисъла на живота – вярно, не в духовен, а в материален аспект. Но това не е малко, а напълно достатъчно, защото вече можем да обясним, че истинското напълване ще дойде само с духовен подем.

За нас, духовният подем означава постигане на по-висока степен – точката в сърцето ни влече натам. А за тях, духовният подем се изразява в материален план, като: любов, взаимно участие, всеобщо обединение, отдаване, отстъпки – в името на по-спокоен живот, в този свят. Така човечеството, като цяло, си представя духовния живот. Съобразно тези желания, ние трябва да се обръщаме към него.

Постепенно, обаче, благодарение на обединение с нас, в една обща система, хората ще доловят дълбоката цел на поправянето. В допълнение, при новите взаимоотношения ще действа светлината, даваща разбиране и усещане. В резултат на това, целият свят ще се присъедини към хората с точка в сърцето, в състояние да отстъпи, да се откаже от себе си и се повдигне заедно със съсъдите на Израел.

От урока на тема “Важността на разпространение на науката кабала”, 03.05.2011

[42087]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Разпространението на науката кабала е много важно. Всъщност, това е и реализацията на нашето отношение към Твореца. Можем да Му доставим удоволствие, ако приближаваме към Него хората, които не могат да се приближат към Него сами.

За това ти трябва да ги обикнеш, да се съединиш с техните желания, като един човек с едно сърце. Те нямат точка в сърцето – и ти, посредством своята точка, ги повдигаш заедно със себе си. Така трябва да се действа по отношение на цялото човечество – по примера на горната част на парцуфа (ГЕ), въздействащ на неживата част (АХАП).

Може също да наречем това частно и общо поправяне, или вътрешна и външна част на света: неговата вътрешна част се присъединява към външната и я повдига заедно със себе си. Такава е правилната реализация на поправянето.

Разбира се, то се разделя на етапи. Отначало ние даваме на хората само материали, начални знания, довеждаме ги на учебните курсове. Но като цяло ние се стремим към обща реализация на глобалния процес: да укрепваме всички точки в сърцето по целия свят и да ги обучаваме, за да повдигнат заедно целия свят към духовното разкриване.

Само тези, в които има точка в сърцето, са способни и задлъжени да изпълнят действието по разпространение на науката кабала и поправянето на света. Защото, само за това те и съществуват. Ако желание, непритежаващо точка в сърцето, би могло да се повдигне на степента на Твореца – така и би вървял процесът. Но това е невъзможно. Ако в егоистичното желание нямаше трошица отдаване, Бина – то нямаше да има сили да се пробуди, да се издигне и да се поправи.

И затова в света има малко количество хора с точка в сърцето. Не трябва да са повече. Колко искри светлина трябва да има в човечеството? Минималното възможното количество, което ще позволи да се разбуди получаващото желание, ще го присъедини и повдигне нагоре. Ако искрата се запали дори и малко повече, това вече няма да бъде работа, осъществявана отдолу.

Ето защо количеството хора с точка в сърцето, които се стремят към поправянето и се наричат “Исраел”, е много малко.

От урока на тема “Важността от разпространение на науката кабала”, 03.05.2011

[42090]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Цялата разлика между кабалистите (хората с точка в сърцето, вървящи по пътя на духовното развитие) и религиозните маси, се заключава в тяхното отношение към Твореца. Кабалистите казват: “Всичко зависи от мен”, аз трябва да се променя, а Творецът е постоянен, понеже е абсолют. Да се променя може само този, който е лош или добър, а Творецът е само “Добър, творящ добро”. Как да Го молим да се измени и да стане по-добър? Значи сега е лош?

Кабалистът счита, че само той трябва да се измени, – и повече никой не подлежи на поправяне – нито светът, нито другарите, нито групата, нито един човек. Аз се намирам сега в Добрият, творящ добро, в Твореца, в единствената сила на природата. „Няма никой освен Него”. Как Го усещам – зависи от моите свойства.

Ако аз работя с групата, то аз работя, аз се изменям – затова ми се струва, че съществува група, която преминава различни състояния… Но всъщност, аз работя със своята сянка, със своите свойства.

И точно така е с Твореца. На мен ми се струва, че Той по различен начин се отнася към мен, ту се приближава до мен, ту се отдалечава от мен. Но това съм аз, работя сам със себе си – на фона на абсолюта, на “Добрия и творящ добро”, освен който няма никой. Аз съм в Него.

Затова “всеки съди в степента на своята непоправеност” – аз виждам своята сянка на фона на Твореца. Това съм аз и виждам отвън – самия себе си, отражението на своите собствени свойства.

Т.е. целият свят, освен кабалистите, молят Твореца да се измени и са готови да изпълняват всичко – само Творецът да е добър към тях. Те не считат, че трябва да изменят своята природа, да поправят своето “зло начало”, своето его, но молят Твореца, да бъде Той добър към тях, каквито са.

А кабалистите казват обратното: Творецът е “Добър и Творящ добро”, “Няма никой освен Него”, всеобхватната, единствено съществуващата сила на природата. Освен Твореца никой не съществува. Освен Него има само точка от желанието за наслаждение, “нещо, създадено от нищото”. Вътре в тази точка стават всевъзможни действия, изменения в нейното осъзнаване – това, че тя пребивава във висшата светлина.

Внезапно тази точка усеща, че се разширява до мащабите на Малхут на Безкрайността, след това се образуват световете, стават някакви изменения. Но всичко това усеща тази същата точка. Нищо не се е изменило. Всички промени стават само в нейните усещания. И така, дотогава, докато тя не достигне постоянното състояние – усещането, че тя като черна точка се намира в “Добрия и Творящ добро”, единствено съществуващ.

Целият този кръговрат, който ние преминаваме вътре в творението, до неговото пълно поправяне (Гмар Тикун) е предназначен само за това, да определим, къде се намираме всъщност – да разкрием Твореца.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 26.04.2011

[41552]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Ако нашето разпространение не обхване хората, притежаващи сила и власт, това ще бъде ли достатъчно за успеха?

Отговор: Написано е: “Сърцата на управниците и царете – са в ръцете на Твореца”. Нито един властимащ не е способен да направи нещо в света. На вас само ви се струва, че те действат по свое желание и променят нещо.

Аз се опитвам да убедя хората, че поправянето не започва отвисоко. Поправянето започва с това, че хората с точка в сърцето, а след това и тези, които са близки до тях  разбират в какво се състои поправянето на света. Те започват да се обединяват помежду си в единна вътрешна система.

А управниците са глухи и не са способни да изменят системата. Те са задължени пред своята свита, управляващия апарат, парламента, членовете на коалиции, и не могат да изменят нищо, защото тутакси ще ги свалят. Те зависят един от друг.

Ние виждаме, как стават промените сега: половин милион души излизат на площада, и режимът пада. Но това не излиза от правителството- отвисоко не може да стане изменение.

Какво може да промени правителството? Когато се събират главите на правителствата, какво могат да решат? – Нищо. И така продължава през всичките последни години – те са просто безсилни.

Не очаквайте, правителствата да направят каквото и да е. Това са марионетки, движещи се на сцената, за които пишат във вестниците, не повече.

Изменението, за което говорим ние, става в свойствата на човека. Как може правителство, в което са събрани най-егоистичните и твърди хора, да може да разбере това и да започне да се изменя? Нито при едно правителство в света няма за това никакви вътрешни данни.

Затова, аз въобще не мисля за тази възможност. Чрез някои организации, такива като ЮНЕСКО, може да се разпространява науката кабала в завоалиран вид. Но и на това аз не възлагам големи надежди.

Не ви казвам да не действате в това направление – сред вас има хора, които смятат, че е необходимо да се обърнем към висшите ешалони на властта и към известните учени. Опитайте! Ще видите, доколко това са кукли на конци, играещи в куклен театър.

На всички е ясно, че нито парите, нито силата, нито армията помагат, защото в природата действат други закони. Страните воюват, и изведнъж с течение на времето се оказва, че силният е загубил. Инвестират пари, а после всичко пропада. И даже, ако не пропада, то къде ще отиде? Кой ще остане с тях?

Необходимо е да се гледа на нещата с по-зрял и широк поглед, а не чрез средствата за масова информация или това, което вижда обществото. Гледайте чрез науката кабала, а не така, както мисли света. И тогава няма да сгрешите, подобно на целия свят.

А докато ние напредваме по своя път и ще гледаме, какво ще стане. Аз никога не съм чул от Рабаш, колкото и да съм говорил с него, че си заслужава да се обръщаме към лидерите. Написано е, че когато човек достига духовния свят и гледа нашия свят, то казва: „аз видях обратния свят”.

Властниците не са велики, просто така е устроена системата в нашия свят, но в нея няма никаква реалност: всичко се управлява от съвършено други сили, а не от правителствата. Вие виждате, че всичко става по такъв начин, че и самите те не знаят, защо и как.

Оставете ги да действат сами. Създайте силен портал в Интернет: на английски език, с нашето масивно разпространение, без споменаване на думата кабала, за целия свят. Преди всичко, трябва научно да обясним на хората законите на природата: какво е това глобален и интегрален свят, какво означава всеобща връзка, какъв закон съществува в интегралната система, как всички трябва да се обединим.

Обяснете на хората простите неща – законите, които са ни известни от физиката. Тогава на всички ще е ясно, какво трябва да правят със себе си. Ние трябва да бъдем „като един човек с едно сърце”. Способни ли сме? – Не! Ето тогава обяснете, че има сила, която ще изпълни това поправяне и ние ще станем способни.

Тоест, отначало обяснете на хората истинската реалност, доведете ги до това, че те ще застинат, отворили уста: „Какво ще правим, ако това условие действително стои пред нас?” Тогава им обяснете, че ние съществуваме в тази система и можем да извадим сила, ако привлечем светлината. Как? Трябва да се опитаме да се обединим и заедно с това да четем книгата, обясняваща тази система, за да извлечем сила от там. И това е Книгата „Зоар”!

От 7-я урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41301]

Filed under: Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Книгата “Зоар”. Глава “Итро“. Статията “Двете перли“, п. 533: Това са две перли и екран между тях. В горната перла няма цвят и няма вид в разкриването.

п. 534: Малхут се нарича “перла“ (маргал́ит), тъй като тя се държи за НЕХИ на Зеир Анпин, който се нарича “нозете“ (рагл́аим). Поради подемът на Малхут в Бина, Бина също се нарича “перла“. И тя е – горната перла.

Съществува стълба със стъпала от света на Безкрайността до нашия свят. Това е стълба със 125 стъпала. В горната половина на всяко стъпало се намира долната част на по-горното , а долната част на всяко стъпало се потапя в по-долното стъпало.

Горната половина на най-висшото стъпало– това е светът на Безкрайността, а неговата долна половина се намира вътре във по-низшето стъпало.

Получава се, че във всяко стъпало има обща част между горното и по-низшето стъпало, в която тези две стъпала се съединяват в едно.

Горната част на всяко стъпало се нарича Галгалта Ейнайм (Г“Е), а долната му половина – АХА“П. Като сума те съставляват 10 сфирот, но по такъв начин, че в низшето стъпало се намира АХА“П на висшето, а на него се облича Г“Е на това низше стъпало.

Излиза, че горната част на всяко стъпало като сбор има 10 сфирот, които образуват висшото и низше стъпало заедно. И така – на всяко стъпало.

В общата система на душите ние всички сме свързани заедно – всичките седем милиарда души.

Излиза, че всички части на моята душа се намират във всеки, и ако аз се съединявам с тях правилно, то всичките техни части се намират в мен – или като Г“Е, или като АХА“П-и. Аз включвам в себе си всички – това е моят духовен съсъд. И Г“Е, и АХА“П-ите аз съм задължен да получа от всички. А кой съм самият аз? – Точка в сърцето, от която  съм започнал пътя.

От урока по  книгата “Зоар”, 08.04.2011

[40421]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Защо е недостатъчно просто да сме съвместно загрижени за целта, а трябва и всеки да е загрижен за всеки?

Отговор: Общата загриженост – това е нещо неясно, неразбираемо. Грижата на всеки за всеки, това не означава, че аз преживявам именно за него.

Аз се вълнувам за такова понятие като група, означаващо за мен нашата взаимна връзка, при която вътре в много стотици хиляди точки в сърцето се строи новата реалност.

Има отделни точки – стремежи към духовното, и има съединение на тези точки – система, в която се съединяват тези отделни части. А има нещо, което превръща това съединение в едно цяло – и аз съм загрижен за това цяло, за това, доколко тези точки се сливат в едно.

Представи си, че точките в сърцето са късчета олово, което ти събираш едно до друго, а след това те се разтапят от топлината на любовта и се обединяват в една сплав. Тоест тук се създава новата същност – един съсъд, едно желание.

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

С вас сме потопени в силата на Твореца. Нашите точки в сърцата се движат подобно на малки заряди в електромагнитно поле, насочвани от него – съгласно закона за подобие на свойствата.

Уподобявайки се на полето в своето отдаване, аз се движа към неговия център – към света на Безкрайността. И обратно- колкото по-малко е моето подобие, толкова повече се отмествам към периферията в световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

Моята точка в сърцето се намира извън всички тези светове, а пред мен е групата. Тя е като асансьор: приобщавайки се към нея, започвам да се издигам заедно с нея, разкривайки че тя е моето обкръжение, намиращо се на нивото на света Асия, след това – Ецира, после – Брия, Ацилут, Адам Кадмон. И накрая я разкривам като Малхут на света на Безкрайността.

Винаги съм бил „опакован” в групата. Издигайки се с нея, в един момент виждам, че ме заобикалят не другари, а точки в сърцата. Те се намират пред мен, но вече не виждам телата.

После в зависимост от това как се издигаме от света Асия в световете Ецира и Брия, внезапно откривам сред нас Рабаш, Баал а-Сулам и други кабалисти от все по-древни времена – Ари, Рамбам, Рамбан, раби Шимон и т.н. чак до Адам. Ние ще усетим, ще видим тези души сред нашите точки.

Защото всъщност разкриваме общата система. В нея откриваме и всички души, които все още не са се поправили. От една страна ги виждаме поправени – такива, каквито са отвътре, а от друга– чувстваме, че още не осъзнават това. И тогава разбираме, на кого и как да помогнем. Както в организма- когато в някой орган възникне проблем, цялото тяло се втурва да му помага.

Иманно по този начин се издигаме все по-високо.

Важно е да помните: неслучайно сме се събрали с вас – става дума за разкриване на системата. Не можем да променим нашата връзка, нашата взаимна зависимост, и затова всеки трябва високо да цени другите. Защото зависим един от друг – всички се отнасяме към онзи пласт на душите, който сега се издига и поправя. Не можем да си позволим да се разпръснем, да се разпилеем – напротив, трябва по-плътно да сгъстим редиците, ускорявайки по този начин поправянето

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39919]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Всемирен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №2

Всичко, което става в света е – следствие от това, че природата ни води през всевъзможни състояния: било то по пътят на развитие на егоизма, било по пътят на развитието  на духовната “точка в сърцето“ в нас.

Тази точка наистина идва от духовния свят! Има сърце и “точка в сърцето“ – това са две различни сили, тъй като точката се отнася към духовната природа, а сърцетo – към нашата изначална природа – материалната.

Във всеки от тук намиращите се присъстват и двете сили – иначе той не би дошъл тук! Баал а-Сулам пише в Предисловието към ТЕС, в п.4, че Творецът води човек към състоянието, където той трябва да направи избор.

Той стои против собствения си егоизъм, срещу цялото си черно сърце, пълно с егоизъм, жадуващо само материално напълване: храна, секс, семейство, пари, почести, власт, знания.

Но от горе правят така, че в това състояние тези две сили напълно са изравнени: в лявата половина на везните цялото мое его – стъпалото  Малхут, а от дясната страна – точката в сърцето, степента Бина. А аз се намирам по средата и трябва да реша към кое предпочитам да се отнеса.

Написано е, че във всеки миг, човекът не трябва да се наклaня към нито едната от двете страни на везните – а да остава точно посредата! И тогава ние постоянно ще се издигаме все по-високо в тази точка на равновесието, изкачвайки се от състояние в състояние.

От 2-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40039]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Всемирен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №1

Днес ние имаме всички възможности за нашия духовен напредък и разпространение на науката кабала във целия свят.

Обединявайки се помежду си в нашата всемирна група, съединявайки нашите духовни искри – “точките в сърцата“, ние сме като представителство на висшата духовна система в този свят. А освен това, заедно се занимаваме с разпространение на науката кабала. Ние не се нуждаем от нищо повече.

Намираме се на върха на пирамидата на развитието на цялото човечество. И доколкото създадем единство помежду ни, дотолкова това ще подейства и на целия свят. И трябва също така да притеглим и целия свят колкото се може по-близко към нас.

Но не бива да мислим, че целият свят трябва да достигне до изучаване на науката кабала, че за всички хора е предназначено да разберат какво представлява тя. Съвсем не! Това е подобно на човешкото тяло, 99% от което се съставлява от материя, управлявана от мозъка. А мозъкът – това са хората, устремени към духовното.

Всички останали ще приемат такова устройство на света, те ще го осъзнаят и ще се приближат към нас. Но точно така, като в сегашния ни живот болшинството от хората не се нуждаят от велики постижения, така ще бъде и в бъдеще – те ще участват само пасивно.

От 1-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39623]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №3 

Кабалистите много се стараят да обяснят основния момент на нашата работа – как стигаме до свободния избор.

Техните обяснения започват с това, че изобщо не сме свободни. Това става очевидно от данните на биологията, зоологията, психологията, генетиката и другите науки. Ние не сме свободни.

Всеки човек се ражда в семейство, в общество, в народ, които не е избрал, със свойства, които не е избрал. Учи на място, което не е избрал. А и как би могъл да избере? Семейството, детската градина, училището – това е обкръжението, под чието въздействие расте.

Много рядко, сякаш случайно, човекът попада под някакво странно въздействие – например, на книги – и тогава се развива по малко по-различен начин от обкръжението. Такива хора са много малко и те биват изпращани свише.

А в останалото, както пише Баал а-Сулам, аз не съм самостоятелен – когато седя, храня се, спя, обличам се, говоря… Изобщо – аз не съм аз. Всичко е внесено в мен от обкръжението, чиито приоритети ме принуждават да се държа именно по този начин, дори когато съм сам. Възприел съм от обкръжението всички ценности и съм пропит с тях.

Първоначално съм бил капка семе, а всичко останало съм получил от обкръжението – от родителите, от близките, от възпитателите и учителите, от приятелите, от двора, от града и т.н.  Дори и тази капка семе, също не съм бил аз, а наследствен комплект, предаден ми от родителите.

Излиза, че човекът няма свобода – няма нищо, което може да му бъде приписано като лично. От една страна, e много трудно да се съгласим с това, а от друга – учените вече са го открили и са абсолютно съгласни с него. И само в рамките на човешкото общество все още съдим за човека по онова, което представлява сам по себе си, макар в действителност той да представлява обкръжението, което го е „моделирало”.

От духовна гледна точка условията, в които се намираме, изобщо не позволяват да се говори за нас като такива. В духовното всеки от нас води началото си от капка семе, която се нарича „точка в сърцето”. Когато човек започне да усеща в себе си тази точка, тогава го завеждат в съответното обкръжение.

От 3-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39690]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - No Comments→

Всемирен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №1

На човешкото стъпало в този свят ние можем да изучаваме, опознаваме и до някаква степен да контролираме неживата, растителната и животинската природа. Не по най-добрият начин, но все пак сме способни да я разбираме и в някои неща да я променяме.

Но човечеството, човешкото общество ние не можем да управляваме, и в сегашно време това се проявява все по-ясно. Неконтролируемостта се крие във всичко, каквото и да прави човекът.

Не е по силите ни да отгледаме новото поколение, своите собствени деца. По-рано не се замисляхме за това, но днес се сблъскваме с проблема: младите са абсолютно отделени от нас, и ние нищо не можем да направим.

Ако ни се отдадеше да направим от нея нещо полезно, добро (но истината е, че и ние не знаем какво значи това), тогава поне нашите деца биха заживели по-добре. Всички поколения се надяваха, че техният труден живот ще бъде откупен с успех поне за децата им. Но ето че в днешни дни настъпи преходния период: ние образно казано преминахме върхът на очакванията си и започнахме спускането, вече не разчитайки, че животът на следващото поколение ще бъде по-добър от нашия. И затова хората повече не желаят да правят семейство и да раждат деца.

Всъщност проблемът ни е следният: ако ние желаем да изградим нормален начин на живот за седем милиарда души на обикновено материално ниво, то за това ние трябва да се намираме на духовното стъпало.

Намирайки се на човешкото стъпало (4), аз мога да управлявам по-ниските нива: неживо (1), растително (2) и животинско (3). Но, за да държа под контрол и собственото си ниво  е необходимо да се издигна още по-високо – на нивото на духовното стъпало (5). Тогава от него аз ще бъда способен да управлявам собственото си човешко ниво.

Ето че излиза, че нещата са много прости: за да уредя възпитанието, семейството, взаимоотношенията между хората, бизнеса, екологията, икономиката, за да се справя с новите болести и вируси, аз съм длъжен да знам откъде произтича всичко това, от какво зависи, къде се намират силите, управляващи човешкото ниво. А те не се намират тук. Означава, че ми е необходимо да се издигна на по-високото стъпало.

Ето защо Баал а-Сулам се е радвал на възможността да разкрие науката кабала – на целият свят, а не на себе си и една шепа интересуващи се. И въпеки че днес тази “шепа“ е израснала до няколко милиона души, гледащи ежедневно нашите уроци и материали, все пак става въпрос за всички хора в света.

Скоро ние ще достигнем до такова състояние, което и да се описва не трябва. Без минимални сведения за това как се упавлява този свят от петото стъпало (духовното), човек не би успял да преуспее в нито една сфера в обществото. И сега  програмите, които ние инициираме в полза на семейството, страните и света буксуват и се сриват.

Така че, кабала не е необходима само за това – ние с вас да влезем в духовната реалност. Всички големи кризи се складират в една всеобща мултиситемна криза, която подтиква целия свят към подем на новото стъпало.

Ние се различаваме от целия свят по това, че на четвъртото стъпало сме получили “точката в сърцето“ – желанието да възлезем на петото стъпало. Нас ни дърпа напред добрия порив, а останалият свят е подтикван към това от големи страдания, подтиквайки го отзад. Нас ни мамят с “бонбонка“, поради нашия стремеж към нещо хубаво, а останалите се движат от безизходност, “под ударите на пръчката.“ те са точно като зверчета, незнаещи накъде да помръднат, как да се справят с бедствията, възникващи повсеместно. И това е само началото.

От 1-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39591]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №1

Въпрос: Занимават ли се членовете на израелското правителство с кабала, и ако да, как влияе това на външната политика?

Отговор: Правителството на страната не знае нищо за науката кабала и ние дори не се опитваме да получим достъп до него.

Защото, какъвто и висок пост да заемат тези хора, колкото и да са образовани, техните ръце са оковани с „окови” като задължения пред партиите, пред опонентите и привържениците – пред всички. Така че те не са способни нищо да направят и променят.

Опитах се да говоря с високопоставени лица и в други страни, но те разбират само методите на управление в плоскостта на този свят – с помощта на парите или силите на армиите, и нищо повече. В крайна сметка това са двете сили, които реално работят в нашия свят. Затова правителствата правят онова, което могат.

Необходимо е да се разбере, че единението между хората не може да се спусне отгоре, от правителствата. То трябва постепенно да се появи долу – от разбирането и осъзнаването на самите хора.

Хората трябва да разберат, че си струва да се съединят, защото тогава ще постигнат любов и топлота, увереност и безопасност, уреден, хубав, спокоен живот в този свят, добри отношения помежду си и с децата, живот без екологични удари и болести.

А освен това в правилната връзка между нас ще постигнем вечния живот, тъй като ще излезем от усещането за живота в своето егоистично желание, стремящо се да погълне всичко в себе си.

В интегралната система започваме да се свързваме с такава връзка, че всеки получава и предава на другия, а той – на следващия и т. н., образувайки затворен кръг, където всички усещат вечното течение на живота – не в телата, а във връзката между тях.

Тогава от всеки ще остане само духовната искра – „точката в сърцето” и връзката между тези точки. В резултат, когато телата умрат, ние няма да усетим тяхната смърт, защото преди това сме се издигнали на духовното стъпало (5).

Ако се намирам на неживото ниво, то нищо не усещам. Съществувайки на растителното ниво, не чувствам неживото като принадлежащо към мен, причиняващо ми болка. Само се храня от него. На животинското ниво, използвам растителното и неживото – те поддържат моето съществуване.

Ако се намирам на стъпалото на човека, тогава използвам всички нива. Мога да си отрежа ноктите или косите – моето растително ниво и не чувствам болка. Защо? Защото косата и ноктите са растителното ниво (2), а тялото, плътта – животинското (3). И затова, мога да си подстрижа косата или да си отрежа ноктите – растителното ниво в мен, и да не чувствам нито болка, нито загуба.

Същото се случва, когато се издигнем на духовното стъпало (5). Дори ако моето тяло умре, не чувствам никаква загуба, защото, съединявайки се с всички точки в сърцето, вече съм осъществил връзка със системата, намираща се по-високо от тялото.

Рабаш казваше, че човекът, който е постигнал духовното, чувства освобождаване от своето тяло – сякаш в края на деня хвърля ризата си за пране. Да се надяваме, че ще стигнем до това…

От 1-вия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39580]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: На практика аз нямам свободен избор. Природата ме управлява. Тогава наистина ли всичко зависи от мен?

Отговор: Творението започва от неживото ниво. После следват растителното, животинското и човешкото. 

Човешкото ниво също започва да се развива от неживото и преминава през същите стадии. Така е протекла еволюцията в продължение на милиони години.

В крайна сметка сме стигнали до стъпалото „човек в човека” и сега сме в процес на търсене. До този момент сме живели като животни – под ръководство, но сега към нас се предявяват изисквания. Искаме това или не, днес трябва да пристъпим към определени действия.

Няколко хилядолетия след Древния Вавилон, отново сме получили в ръцете си методиката за поправяне. Свободният избор и съпровождащата го отговорност започва именно от „човек в човека” – от нивото, на което се намираме сега. По тази причина говорим за абсолютното добро, за целта на творението и за това как да поддържаме правилния курс, за да напредваме без катаклизми.

Осмисленото развитие започва сега, а до този момент егоизмът се е развивал, пришпорван от страданията. Без тези „убождания” той не би се помръднал от място.

Неживата, растителна и животинска природа нямат избор. Човекът, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, също няма избор. Изборът се появява едва сега. Защото сега ти имаш точка в сърцето, с която можеш да се присъединиш към другарите и във вашето единство да намерите Безкрайността.

Без вътрешна борба няма възможност за избор. Ти избираш с кого да бъдеш – с другарите или сам със себе си. Или ние, или аз.

В края на пътя, всички ги очаква абсолютното добро, но ти си получил възможност да избираш и затова веднага можеш да се насочиш към него. За тази цел постоянно се придържаш към средната линия, използвайки едновремено своето „Аз” и обкръжението.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Статия на деня - No Comments→