Въпрос: За да порастне ново растение е необходимо зърно, което притежава целия  необходим потенциал, но след това то напълно изгнива и от него трябва да пробие новият кълн.

Може ли да се вземе този пример за духовното развитие и необходимо ли е някакво разкъсване преди подема на следващото стъпало?

Отговор: Между стъпалат съществува разкъсване и желанието трябва да направи скок, за да достигне следващото стъпало. Аз извършвам 99% от работата на стъпалото, на което се намирам за да достигна такова остро желание да се издигна от него, че оставането ми там да е по-лошо от смъртта.

Аз действам над знанието, отменяйки разума и чувствата си, не желаейки нищо друго, освен повече отдаване, каквото притежава по-високото стъпало. Аз с всички сили се залепвам към учителя, обкръжението, книгите – само да мога да завърша този останал ми процент. Но аз съм уверен и зная, че само светлината може да ми помогне да извърша този скок.

Защото остава разрив като между два електрода, през който трябва да прехвърчи искра. Аз съм предвижил „електрода” си, сегашното си стъпало към следващото, колкото съм могъл, но сега те трябва да бъдат съединени от огнена, електрическа дъга, а това не е по силите ми. От мен зависи само усилието, моето желание да унищожа този разрив, да го дам на късо!

Това е същият този процент, който вместо теб завършва Твореца, когато си направил всичко зависещо от теб и си се приближил така, че между стъпалата е останало само „каменното сърце” /лев а-евен/, което не можеш да дадеш „на късо” – и тогава Твореца прави пробив за теб и осъществява този скок.

Защото между стъпалата съществува безкраен разрив. Не можеш да минеш от едното на другото – можеш  само да прескочиш. Разликата между стъпалата е като между „еш”/има и „аин”/ няма /Твореца и творението/, тъй като на следващото стъпало ставаш в нещо подобен на Твореца. Преминаваш от стъпало „творение“ на стъпало „Творец“.

А на следващото стъпало става същото, когато напълно го реализираш на ниво творение, отново трябва да преминеш на стъпало Творец, по-високото от теб.

От урока по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35176]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да обучаваме детето на езика на клоните, за да може то по-бързо да стигне до разбирането за корените?

Отговор: Аз бих чел с детето ТАНАХ (Петокнижието) и бих му обяснявал неговия вътрешен смисъл. Децата имат добра памет, въображение, и те с лекота превеждат външния разказ към вътрешния процес, който им обясняваш.

А след това наобратно, бих им предложил да запишат това, което те виждат в нашия свят, от по-вътрешна гледна точка, на езика на корените, а не на клоните.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 10.02.2011

[35136]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед втора”, п.203: „… По такъв начин, страхът се съдържа в двете страни, в страната на доброто и на любовта, и в страната на строгия съд, и ги включва в себе си.

Ако страхът се съдържа в страната на доброто и на любовта, то такава любов е съвършена, както би трябвало. … Защото няма любов, ако тя не е от двете страни, тоест – ГАР и ЗАТ на Бина.

И любовта на тези две страни не е съвършена, ако във всяка от тях не присъства страхът. Така, както не може да има Хохма без Бина, тоест любов без страх.”

Тук се обяснява завършването на цялата наша работа: как да постигнем любовта в келим/желанията за отдаване, а после, дори в получаващите келим. Всъщност, това вече е пълното поправяне на творението в Малхут, която се съединява с Бина, дотолкова, че достига Кетер, когато отдаването й е свършено във всичките нейни келим.

Въпрос: Какво е страх?

Отговор: Страхът е първата заповед, тоест първото поправяне, през което трябва да преминем, – тревогата и страхът на човека: способен ли е да постигне отдаването на Твореца. Именно това е страхът: ще постигна ли това, способен ли съм да го направя, ще го пожелая ли някога? Тогава човекът има работа.

По правило, нашата работа е насочена към съхраняване на постигнатото. Баал а-Сулам пише за това (писмо № 2, 1920 г.): „Мъдростта идва само с опита, а аз ще те посъветвам да пробудиш трепета вътре, преди охлаждането на любовта между нас, макар разумът да отрича такъв поглед върху нещата. Все едно – затруднявай се. Ако някой има възможност да добави любов, а не я добавя, това също ще бъде сметнато за дефект. Подобно нещо се случва, когато човек дарява другаря си с голям подарък. Любовта към другаря, разкриваща се в момента на самото действие в сърцето на получаващия подаръка, не прилича на любовта, която остава в сърцето при завършването на действието. Ден след ден, тя се охлажда и може да се стигне до пълно забравяне за дара на любовта. Затова човекът, получаващ подарък, е задължен да измисли трикове, за да гледа всеки ден с нови очи”.

Духовното е изградено върху това, че не забравяме и всеки път съхраняваме същото въодушевление, което сме постигнали – само го разширяваме все повече и повече.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.02.2011

[35207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако светът е интегрален и глобален, и се управлява от Твореца чрез пронизващия този свят висш замисъл, тогава защо не можем да съществуваме в пряко съответствие с този закон и в хармония?

Отговор: Работата е в това, че „се намираме в скриване” – не чувстваме истинската връзка помежду си. Лъжливата картина, която сега усещаме – с изкривени връзки между хората, се нарича „този свят”. В момента, в който разкрием истинския вид на връзката между нас, ще се почувстваме като намиращи се в нов свят. Това ще е глобалният, духовеният свят, който не зависи от нашите физически тела, в който няма раждане и смърт, защото не сме привързани към тялото.

Всеки от нас, вместо усещането за своята мъничка частичка от голямата система, ще усеща цялата тази огромна система. И затова, всеки ще се чувства вечен.

Ще почувстваме силата, която ни свързва помежду ни – тя се нарича „Творец”. Творец (Боре) произлиза от думата „иди и виж” (бо-ре). Тоест необходимо е просто да отидеш и ще видиш.

Човекът съществува в своето физическо, животинско тяло, а над това животинско ниво в него има и допълнително, висше ниво на съзнанието, мислите, желанията, разбиранията, знанията. Необходимо е да постигнем това стъпало.

Освен самата система, ние още разкриваме общата, жизнена сила, която я движи. Като в човека, в който освен биологично тяло, има и човешка личност. Същото разкриваме вътре в общата система – допълнителната сила, която я оживява и се нарича Творец. И когато Го разкриваме, ставаме такива като Него.

От лекция в Париж, 01.02.2011

[35163]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо съществува такова противопоставяне на ортодоксалния религиозен свят срещу изучването на кабала?

Отговор: Науката кабала се е разкрила на Адам (първия човек) преди 5570 години. Той написал за това книга, която се нарича „Разиел а-Малах“ (Тайният ангел). Това учение е продължило чрез неговите ученици, а след 20 поколения се появил Адам – мъдрец, живеещ в древен Вавилон.

Отначало той се кланял на звездите, на духовете и дърветата и продавал идоли, докато не му се разкрила науката кабала в глобална форма. Той написал за това „Сефер Ецира“ (Книга за създаването).

Авраам извежда от Вавилон своите ученици и ги повежда в страната Кнаан. Той организира от тях кабалистична група, която съществува до самото разрушаване на Храма. Всички те живели заедно като глобално, интегрално общество, като един човек, с едно сърце. Но преди две хиляди години, по време на разрушаването на Храма, те паднали от братска любов в безпричинна ненавист.

Това се нарича „разрушение“, тъй като те са изпаднали от глобалния свят в нашия човешки егоизъм. Така те са загубили усещането за духовния свят, висшето измерение и започнали да чувстват себе си така, както и всички ние – съществуващи само в нашия свят, всеки отделно, егоистично.

Вместо науката кабала и усещането за обща, интегрална система, те започнали да усещат само нашия свят, както всички хора чак до ден днешен. И тогава вместо кабала – вместо мъдростта, постижението, знанието, науката, дошла религията, вярата. Тъй като духовния свят се скрил от тях.

В такава форма ние съществуваме и до сега. От тази тяхна вяра произлязъл юдаизма, след това от него се родили християнството, а след това исляма. Всички тези религии съществуват, защото духовния, глобалния и интегрален свят са скрити от нас.

Но ако той се разкрие – няма да остане място за религиите. Те ще се превърнат в културни традиции на народа. Затова съществува такова противопоставяне между кабала и юдаизма, което продължава през всичките тези две хиляди години.

Религиозните хора ненавиждат кабала, тъй като тя им обяснява, че те живеят в тъмнина и не разбират къде се намират и какво правят. Но ще дойде време, именно в наши дни, когато ще трябва да се повдигнем от нивото на сляпата вяра – на нивото на знанието.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35040]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако правителствата повече не могат да вземат правилните решения, то кой ще управлява страната, за да не настане анархия? Кой ще управлява света?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че ние стигаме до такова състояние, когато светът ще се управлява от „Синедрин” (Висшето събрание на мъдреците- кабалисти). Да допуснем, че в него ще има 120 човека (както в древния Синедрин), определящи целият процес на поправянето, който трябва да премине светът.

Единственото, което те трябва да решат – това е как да напредваме към сливането с Твореца, в каква най-добра форма да направим това, за всяка прослойка от населението, за всяка възраст и националност. Но това ще бъде нашата единствена цел, относително която ние ще оценяваме. Тогава ни чака успех.

Трябва да си поставим духовната цел и да осъществяваме поправянето на цялото общество, от горе до долу. И за това не ни трябват никакви революции, освен една – в образованието, което трябва да стане глобално.

Днешните управляващи действат само от своята егоистична полза. Те не са способни да създадат истинско правителство, защото правителство – означава съединение. А какво съединение може да има, ако всеки мисли как да се добере до властта и да изпревари всички останали. Тоест, всеки мисли как да използва всички, за да излезе напред.

Такава е нашата егоистична природа, затова нищо не можем да чакаме от тях – можем да видим само неуспех след неуспех. И народът ще сменя правителствата, но ще става само по-зле. Докато накрая не разберем, че трябва да изменим само възпитанието.

Светът трябва да разбере, че се намира в дисхармония с природата. Ако отгоре върху нас се спуска общата, интегрална мрежа, действаща и възприемаща само всички заедно, а всеки от нас мисли за себе си индивидуално, то ние противостоим на силата, която ни управлява. Нищо няма да ни помогне, освен новото възпитание. По-нататък…

Ние трябва да установим тук долу такива отношения между хората, както тази глобална мрежа, която ни управлява отгоре. Ние трябва да бъдем подобни на нея, и колкото повече е това подобие – толкова повече спокойствие и добро ще има в света.

Висшата мрежа не се променя, тя си остава същата, но само все повече се спуска и се приближава към нас. И ако ние не се променяме съгласно нея, то ще започнем да се усещаме все по-зле година след година, и даже ден след ден!

Единственото, което трябва да направим – това е да изменим самите себе си! Човечеството тук, долу също трябва да стане глобално и интегрално. А това може да се постигне само с възпитанието на новия човек.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.02.2011

[35080]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо човек иска поправяне, заради отдаването?

Отговор: Не става въпрос за това, защото никой не знае това за себе си. Цар Соломон също си е задавал въпроса за любовта между мъжа и жената: кой може да я разбере? Защото това е сърдечна страст, желание, а желанието се създава от Твореца. Ние трябва само да използваме всички възможности, които могат да насочат това желание към целта.

Творецът ми е дал всички средства, а аз трябва правилно ги да използвам, за да се движа напред. Ако не правя това, Той ми помага, „побутвайки” тук и там. В крайна сметка все едно, ще ми се наложи да използвам правилно всичко, с което разполагам.

Желанието и обкръжението са ми дадени от Твореца, а аз трябва само вярно да ги организирам, скрепявайки ги във връзката „Исраел, Тора и Творец” и използвайки ги по предназначение, да напредвам към целта.

Самият аз, освен тези „растановки”, нищо друго не правя. А и разпределяйки всичко по местата, аз, преди всичко използвам Висшата сила. Ако Творецът не построи моя духовен дом – кой ще го построи?

От урока по статията на Рабаш, 10.02.2011

[34961]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как оценявате събитията, ставащи сега в света?

Отговор: Засега е трудно да се дават каквито и да е било оценки, защото положението все още не е определено и е неизвестно с какво ще завърши това. Но единственото, което може да се каже сега е, че съгласно съответствието на клоните с духовните корени, в правителството трябва да участват всички партии и течения, съществуващи в народа – каквито и да са те.

Всяка сила трябва да бъде представена в правителството, в съответствие с количеството поддържащи ги хора. Това е форма, която е най-близо от всички до духовната. Ако правителствата на всички страни в света така реално отразят своя народ – това ще е голям напредък, и света ще страда по-малко.

Да се надяваме, че ще стане така, в спокойна, демократична форма, без големи сътресения. Но кой знае как ще се държат политиците и главите на правителствата в нашият егоистичен свят.

Правителството, трябва да отразява своя народ. Вече завърши епохата на царете и диктаторите. Днес вече е невъзможно да се продължи така, това спира целия свят и ни поставя в противоречие с интегралната природа. Ние трябва да достигнем състояние, в което частното и цялото напълно си съответстват. Това произлиза от законите на природата, а не от някакви социалистически възгледи.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 09.02.2011

[34914]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всички духовни парцуфим и сфирот се разделят и редуват последователно, съгласно своята природа: Хасадим/Хохма, действие и преход за предаване на това действие, „през един” – висшия обект през следващия след него въздейства на по-ниския.

И така въздействието се предава през един по веригата: един действа/един не, един действа/един не и т.н. Работят през един в хохма и в хасадим, както деня и нощта, както вълната.

През цялото време става преобръщане „с главата надолу” и се редуват Хохма-Хасадим-Хохма-Хасадим или захар/нуква (мъжко свойство/женско свойство), паним/ахораим (лицева страна/обратна страна)…

Това е точно като променлив ток или импулси, смяна на фазите, докато всички не се съединят в своето крайно поправено състояние в една аналогова система – в един свят на Безкрайността, постоянен, вечно съществуващ.

А дотогава всички процеси се редуват, и именно това, че има такова течение и постоянна смяна на Хохма и Хасадим, това преобръщане, ни позволява за сметка на отделните, изолирани действия, в крайна сметка да достигнем „аналогова”, интегрална форма – съвършенство, „кръг”, където всичко се слива е едно цяло.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.02.2011

[34723]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сблъсквайки се с нещо противоположно, ние възприемаме тези събития по най-грубия начин: светлината въздейства на най-голямото желание. А когато започнем да размишляваме какво и защо се е случило, тогава работим в най-светлото желание. Излиза, че има разлика между въздействието на светлината върху желанието (колкото повече са противоположни, толкова по-голямо е въздействието) и как го възприемаме, което става според принципа за близостта, според възможността да се разберат помежду си.

Например, някой те е наругал. Ти си се обидил от цялата дълбочина на душата си – егоизмът ти е наранен, и в своето най-ниско желание си почувствал противоположността между вас. След това включваш разума, започваш да анализираш и малко да се приближаваш към него – в нещо да го разбираш, съгласявайки се и дори съединявайки се.

Мястото, където мога да разбера нещо противоположно, се смята за по-светло, по-високо. Обратната взаимовръзка на светлината и келим ще ни обърква, докато не почувстваме излизането и влизането на светлината в себе си – как става това спрямо изменението на авиюта. А дотогава, трябва да се отнасяме към това явление като към особено средство (сгула) за привличане на светлината, което е по-важно от знанията.

Това не означава, че не трябва да полагаме усилия да разбирем какво учим, смятайки, че най-важно е намерението. Не, намерението трябва да бъде свързано с умственото усилие и то се проявява по специален начин по време на ученето.

Защото всичко, за което говорим – авиют, парцуф, светлина – се случва само в намерението. Нищо не се променя, освен намерението, а всичко, което става долу е резултат от неговото въздействие. Строежът на душата, кли, което създаваме, получаваната в него светлина – всичко това е само намерение, и затова трябва да бъде свързано с всички части на науката, като наука за намерението.

Не е важно колко ще знаеш – важно е усилието. Затова няма значение какъв точно материал изучаваме. Усилието се състои в това, да се свържем с материала и да намерим в него своите вътрешни състояния.

Има ли в теб Малхут на Безкрайността? Намираш ли се в Окончателното поправяне? Получаваш ли НАРАНХАЙ? Да! Къде е това? Скрито е в моя вътрешен парцуф. Именно за него става дума!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[35126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→