Въпрос: Как е възможно да не се притесняваме за материалния живот, за работата, за семейството? Какво трябва да правим, ако насъщната необходимост ни предизвиква да обръщаме повече внимание на това, отколкото на групата? Как можем да концентрираме цялото си внимание само върху точката на свобода на волята?

Отговор: Ние живеем в този свят, където човек трябва да се ожени, да работи, да бъде пълноценен гражданин. Ние възприемаме външните условия като закономерни, защото този свят е бил неслучайно създаден така, отделен от процеса, през който трябва да преминем. Всичко се е спуснало от духовния свят и ни обкръжава по необходимост.

Всички перипетии, през които човечеството преминава като цяло и всеки по отделно, трябва да се случат по този начин, без значение формата, под която се проявяват. Няма случайности. Затова човек трябва да води нормален живот и да се грижи за всичко необходимо, както е общоприето в неговото общество.

Какво означава „общоприето”? Човек трябва да се грижи за нещата, които са жизнено важни и осигуряват нормално съществуване. Той трябва да има семейство, дом, деца, пенсия, да ходи на ваканция и пр. Сутрешните часове, които „открадваме” от почивката или сънят, трябва да бъдат отделени на нас, на изучаване на кабала. Освен това, ако е възможно преди да заспим, ние трябва да посветим час или час и половина на кабала.

Така е устроен нашият свят. По природа мъжът прекарва по-малко време в грижи за домакинство отколкото жената и затова той трябва да изпълнява тези занятия по кабала. Това са правили и кабалистите в миналото. Рабаш е работил като прост работник, настилал е пътища, бил е строител, но въпреки това е ставал два-три часа преди всички и е учил. Вечерта след работа, когато всички почивали, той също седял и учел.

Затова ние не трябва да оставяме всичките си материални дела. Просто трябва да придадем на всяко нещо съответното значение. Някои хора презират този живот и искат да се издигнат над него като някое ангелче, мислейки си: „Сега ме интересува само моята душа”. Това е неправилен подход, защото „душата” е твоето желание за наслаждение, което е било поправено чрез намерението за отдаване на ближния. Но до тогава ти нямаш душа. Това трябва да е ясно.

Първо разграничи своето не поправено егоистично желание и се опитай да поправиш поне една част от него. Тогава ще придобиеш душа. Това може да бъде направено с помощта на обкръжението, а също и в нормалното, общоприетото участие във всички тревоги в обичайния живот.

Науката кабала говори за поправяне на света, поправяне на всички хора, защото тя има много реалистично отношение към всеки човек, към неговия живот и към човечеството като цяло – към всички. Кабала вижда този свят като резултат от духовния свят. Имено при тези условия, при които сме ние, трябва да преминем през поправяне.

Ние ни най-малко не се изключваме от живота, както е прието в някои други методики. Напускайки света, отивайки в манастир, в клетка или седейки в поза лотус на безлюдна планина – нищо от това не е по нашия метод, защото човек трябва да бъде въвлечен в обичайния човешки живот.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36258]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Единственото, което можем да направим от своите учения, е да ги направим „чудесно средство” (сгула), да привлечем към себе си „светлината, възвръщаща към Източника”. Затова избрахме да се учим по книгите, препоръчани ни от кабалистите – хората, които вече са реализирали своето поправяне, постигнали са разкриването на Твореца, сливане с Него, висшето постижение, върнали са се към корена на своята душа.

Тоест те са изпълнили своята задача, която е възложена на всеки човек в този свят, и са постигнали своето крайно поправено състояние, Гмар Тикун, света на Безкрайността, обединение с Твореца. Затова слушаме техните инструкции, а това, което ни съветват те, е да учим само кабалистични книги, защото те съдържат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, съдържаща се в останалите книги, които също говорят за духовните светове (Тора, Мишна и Талмуд), е недостатъчно силна да върне нашите души към източника. Това не означава, че в тях няма духовност! Всички те са били писани от велики кабалисти, които са имали духовно постижение, но тези книги не са предназначени да ни дадат силата на поправяне. Затова ние ги използваме само като малко допълнение, а цялото учение е основано на книгата „Зоар” с коментари на Баал а-Сулам, а също и Талмуд Есер Сфирот (Учението на десетте Сфирот).

Именно тези книги ни носят обкръжаващата светлина, която е най-подхожда за душите от нашето поколение, и имат силата да ни поправят. Човек, който учи тези книги, се нарича мъдрец или „ученик на мъдрец” (талмид хахам), защото той се учи от Твореца (мъдреца) за свойството отдаване. Този човек е с „мъдро сърце”, защото иска да поправи своето „сърце”, своето желание да се наслаждава, за да го превърне в съсъд за светлината Хохма.

Така се отнасяме към своето учение, група, учител, разпространение и целия живот, така че всичко това да се превърне в средство за придобиване на тази „чудесна сила” (сгула), светлината, възвръщаща към Източника. Това е единственото нещо, за което трябва да мисли от сутрин до вечер и от вечер до сутрин! В крайна сметка, целият успех в живота на човек зависи от тази светлина.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 23.02.2011

[36181]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Кой е този ангел на смъртта?

Отговор: Това е нашият другар, Творецът. Защото състоянието обратно на Неговото, което сега усещаме, постепенно ни умъртвява. А това, че сега вървим по пътя да променим тази тенденция и да живеем във връзка помежду си – това е освобождаване от ангела на смъртта, т.е. вход във вечността.

И това съвсем не е философски въпрос, а всъщност най-трудния и важен за нас: Защо умираме? Защо умира физическото тяло и физиологичните процеси спират? Какво се случва, когато някой жив организъм умира? Това е много странно, нали?

Работата е в егото, чието свойство е да поглъща, вместо да пропуска чрез себе си навън. Истинската природа се намира в море от висша светлина, която преминава през нея и угасва, защото в нея не съществува его, което да гаси светлината. Защото там аз получавам, за да отдам на теб, а ти получаваш, за да отдаваш на някой друг.

И излиза, че светлината преминаваща през теб е предназначена не за теб, а за другите и тогава ти през цялото време се намираш в процес на циркулация на светлина. И тази светлина никога не свършва и не намалява, защото нищо никога не се поглъща от егото, тоест в цялата тази верига не възниква съпротива и по този начин се достига суперпроводимост. Значи, ако нямам вътрешна съпротива, всичко което влиза, минава през мен, без да му пречи.

Освен това, в духовния свят ние увеличаваме количеството светлина, преминаващо през нас 620 /ТАРАХ/ пъти, тъй като действаме над нашия предишен егоизъм и в крайна сметка, печелим все повече.

От лекцията в аудиторията “Кабала за народа”, 28.12.2010

[36369]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Човекът се развива по същите етапи, по които и светът, издигайки се от неживото ниво, през растителното и животинското, на човешкото стъпало. Става дума за вътрешното развитие на егоизма, на желанието.

Само по себе си, получаващото желание е много примитивно – то просто иска да поглъща, да всмуква, подобно на малко дете. Но, изпълвайки се с отдаващото желание, което започва да се разкрива в него, то става по-хитро. Сега егоизмът му подхвърля: „Струва си да отдаваш, за да получиш повече. Струва си да се обединиш с другите, за да можете заедно да постигнете повече”. Така даващото желание, свойството на Твореца действа в творението – в негова полза и за развитието на егоизма му.

Интересното тук е, че човек, т.е. създанието, произлязло от силата на получаването, в която се е включила силата на отдаване, малко по малко го водят към такова развитие, когато тези две сили изглеждат почти равни. Даващата сила се проявява отвътре до такава степен, че човек почти може да избира.

Това не става веднага. Получаващото желание в човека първо установява, че не е много доволно, не е много удовлетворено. Скритото преди в него даващо желание (Творецът в нас), го е подтиквало напред и ние сме тичали, без да знаем накъде. Преминали сме много път в материалното, земно развитите, надявайки се през цялото време на по-добро за себе си или поне за децата си. Правили сме революции, развивали сме науките и техниката, стремили сме се към власт, опитвайки се да вземем от света всичко.

Но изведнъж се изяснява, че нашето получаващо желание повече не чувства перспектива пред себе си. „Какво още мога да намеря в този свят? Освен дреболии – нищо реално, ценно.”

В кой момент получаващото желание прекъсва преследването на придобивки? Когато даващото желание в него престава да му осигурява цели, когато свършат кокалите за кучето или моркова за заека.

Досега съм тичал след даващото желание, което ми е показвало: „Виж, ето тук има наслаждение. И тук, тук…” От сутрин до вечер съм търсил своята печалба.

И изведнъж, в даващото желание, винаги бягащо напред и подмамващо ме с различни напълвания, свършват примамките. Трябва да разберем, че развититето на тези две сили е такова: те постепенно се включват една в друга, дотогава, докато получаващото желание не престане да вижда в даващото нови пътища за развитите.

Това ни докарва до отчаяние. Преди ни замазваха очите с потенциални наслаждения, за да не мислим за смъртта, за краткия живот, пълен с беди и грижи. А днес вече не виждаме човечеството на практика да продължава това състезание. Хората се събуждат в ново състояние. И всичко е така, защото даващото желание повече не ги тегли напред, не ги подмамва с нови напълвания.

От друга страна, смесването на двете желания създава нова ситуация: получаващото желание чувства, че сега му трябва даващото желание като такова, а не неговото посредничество. Аз пренасям своите очаквания от егоистичното развитите към развитието в отдаване. Именно по този начин започва обратното издигане по духовните стъпала.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35661]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Ние се раждаме в особени, специфични условия – в егоистично желание, което се явява наша природа. То пронизва сърцето и разума ни, т.е. желанията и мислите, произлизайки като цяло от решимот, които сме получили по рождение.

Те се въплъщават в материалните свойства, наследени от нашите родители и залагат в нас зародишите на духовните свойства.

Тук се крият много детайли, до разбирането на които ще стигнем едва по-късно, когато се развием и разберем какво е душата, как се преражда и какви промени настъпват с нея от стъпало на стъпало.

И така, по рождение получаваме „комплект” вътрешни и външни данни. Да се спори за това е безполезно. По аналогичен начин, не избираме обкръжението, в което се раждаме и ще растем до зряла възраст. Така, към вече унаследените свойства, получаваме външно допълнение.

Това прилича на развитието на душата, което изучаваме в „Учение за Десетте Сфирот”. На стадия на зараждането, душата минава през период от „девет месеца”, но още не достига зряло състояние. Всичко останало, тя получава отвън, но чак след това, когато се е родила от висшия и се намира редом с него.

Раждайки се в долната третина на Тиферет, която се нарича „матка”, „утроба”, душата се издига към горната третина на Тиферет, която се нарича „гръд” (хазе). И после, всички светлини, които не е получила в майчината утроба през „деветмесечния” период, тя получава по време на „двете години” кърмачество. Може да се каже, че кърменето е също зараждане, само че продължаващо вече във външни условия.

После настъпва нов етап на външно развитие – години на възпитание, малкото състояние (катнут), чак до зрелостта, която се придобива напълно на „20 години”.

По време на всички тези етапи, душата разкрива светлините и келим, развивайки се принудително чрез обкръжението, което я принуждава да се развива без нейния свободен избор. А изборът, в пълния смисъл на тази дума, започва с поправянето на душата от „20 години” и нагоре.

Така кабалистите описват нашето духовно развитие, аналог на което наблюдавваме и в материалния свят.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36270]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Цялото човечество може да се раздели на три части: едни не знаят за процеса, водещ до разкриване на Твореца, други участват в този процес, осъзнават своето зло и използват методиката за поправяне, трети вече са минали през поправянето. Каква е ролята и връзката между тези части в програмата на творението.

Отговор: Те се намират заедно в общата система.

По отношение на тези, които вече са осъществили поправянето, системата е разкрита и сега те осъзнато, с разбиране помагат за поправянето на другите.

Другите се стараят да се поправят – това сме ние и нашите другари по целия свят, а също така и невъплътените в тела души. Защото въплъщението в тяло зависи от нуждите на духовната работа. Така че, ние се поправяме и с помощта на висшите души, и чрез отдаване на нисшите – на тези, които все още не са пробудени.

Цялата тази картина се рисува единствено в нашите очи. Всъщност, не може да се каже, че една трета от общата система е жива, една трета се лекува и една трета е мъртва. Тя цялата е пълна с живот. А ние говорим за това, доколко човек се пробужда и осъзнава къде се намира и какво се случва с него. За Твореца, всичко се намира в съвършено състояние и единствено самите души трябва да го осъзнаят напълно.

Това означава, че те трябва да разкрият цялото зло в себе си, т.е. желанието за наслажение, наречено зло начало и да го изчистят от злото, оставяйки само желанието. Тогава, вместо зло, вместо егоистично намерение, светлината ще им прибави намерение заради отдаване, наречено „добро”. Така, злото начало ще се смени с добро.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: А ако човек не се интересува какво се случва в света? Той си има своя топъл ъгъл и интересите му са съсредоточени там.

Отговор: Но изведнъж, в това ъгълче прекъсват тока и водата, нещо го притиска…

Въпрос: Цените на бензина и на хляба растат…

Отговор: Ако беше само това! Липсата на подобие между един малък орган и общата система се усеща много силно, а аз съм зависим от тях.

Защо сме започнали да се съединяваме в села, а после в градове и държави? Защото така човек се чувства по-уверен. Така може да си осигури всичко необходимо.

Струва си да се провери къде са били произведени всички електрически и механични приспособления, които използваме в бита си. Географията им е целия свят и ние сме зависими във всичко от всички страни по света. Нима сега някой може да седи спокойно в къщи? Светът е кръгъл. И Баал а-Сулам е писал за това още преди сто години.

Ние виждаме, че никой не знае как да преодолее всички тези възникващи кризи. А всичко е заради това, че не можем да работим с интегралната система. Знаем как технически да работим с ограничени системи, но когато аз самият се намирам в чуждото тяло на интегралната система – това е ужасно. Несъответствието със системата е страдание на всички стъпала, на всички нива и във всички посоки. В това е причината за лошите усещания.

Организмът на човека поддържа определена температура и налягане, но ако го приведем в неравновесие със средата… Затова изгаряме, ще бъдем премазани, защото не трябва да бъде така – човек да не е в равновесие с природата.

„Да съм в равновесие” означава, че аз, заедно с всички назъбени колела наоколо се въртя във всички посоки и милиарди такива колела ме докосват. Как мога да ги имам предвид, ако това ми е инстинктивно неприсъщо по природа?

Моят организъм е така устроен, че всички негови част са взаимосвързани и така функционират. Но от мен не се изисква да изучавам, как съм съединен с всеки човек. Това трябва да дойде отвътре и е работа на светлината, връщаща към Източника.

Ти просто чувстваш връзката си с всички и естествено, държиш се по съответния начин. А нашето общо желние ръководи всички ни, и ти придобиваш както общото желание, така и общия разум – и всъщност, целия свят. Казано е: „За мен е създаден светът” – именно това ти предстои да откриеш.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 08.02.2011

[35735]

Filed under: Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Вие говорите, че книгата Зоар е единственото средство, с помощта на което можем да достигнем поправяне и обединение. Но не разбирам как светът може да го използва, след като в нея абсолютно нищо не може да се разбере?!

Отговор: Но именно точно с такива неразбираеми за нас средства ние поправяме себе си в нашия свят! Отивам при лекаря, без нищо да разбирам от лечение и лекарства. И този човек ме пробожда и започва да източва с тръбичка кръв а аз дори му плащам пари и му благодаря!

А той ми изписва някакви химически препарати, в които има само отрова /знаете, че всяко лекарство е отрова, даже символът на медицината е станала змия с чаша отрова/. И ние плащаме за такова лекарство доста пари и не разбираме, как то работи и без съмнение в основата си то съдържа отрова. Но го гълтам и то ми помага! Оздравявам!

Тялото ми е било болно и аз добавям в него още отрова – а то изведнъж става здраво….Можете ли да го обясните?! Но това работи така! Има ли логика?

По същия начин трябва да вкараме в себе си „отрова”- висшата светлина за нас е истинска отрова. Трябва да я приемем вътре в себе си и тогава ще оздравеем! Необходимо ни е нещо напълно обратно на природата ни, и това изглежда абсолютно нелогично.

Но дори в нашия свят приемането на лекарство е нелогично действие, още повече ако става дума за духовно поправяне.

Кажете, толкова ли ми е необходима тази висша светлина, която ще ме научи на отдаване, на любов към ближния? Повдига ми се дори да слушам за това, никой не искам да виждам и ненавиждам всички, проклинайки целия този живот и Твореца. А ми говорят – трябва да добавиш още малко отрова…да приближиш към себе си светлината, Твореца.

Какво приближавам? – Силата на отдаване, светлина, която като че ли е длъжна да ми донесе още повече от това, което ненавиждам! И именно това е, което не искам! Тя работи като отрицание на отрицанието, противоположност на противоположността – в това е целият смисъл, висшата логика! А ни е трудно да я разберем.

От урока по статията “Предговор към Паним Меирот”, 23.02.2011

[36177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Защо кабала се разпространява чрез много ненатрапчиви методи, обръщайки се само към тези, които искат да слушат, а религиозната пропаганда действа така настойчиво? Ако знанието на кабала е така важно за хората, защо тя има такъв пасивен подход?

Отговор: Религиите действат с такива натрапчиви методи, защото не им е нужно да поправят желанието, да водят човека към осъзнаване, да развиват в него свободната воля и осъзнаване на злото. Той не е длъжен да взима решение по свой свободен избор.

Религията хвърля върху човека своето религиозно покривало, затваря му очите, подкупва го с всевъзможни обещания и материални измислици, плаши го с наказание в този и бъдещия свят и обещава награда, и т.н. Всички тези методи и вярвания действат в рамките на този свят чрез „ пръчката и моркова”. Защото така е било прието да се действа в нашия свят против егоистичното желание на човека.

Но науката кабала иска едновременно с егоизма на човека да развие и неговата точка в сърцето, за да се намира той между тези две сили –  „доброто начало” и „злото начало”. И тогава, оказвайки се по средата между егото и точката в сърцето, той ще се окаже свободен и ще може сам да реши с кого иска да напредва. Той ще може да използва своя егоизъм, злото начало в полза на доброто начало и през цялото време да напредва по този начин.

Изборът през цялото време ще бъде в неговите ръце и той ще преминава през подеми и падения, постоянно решавайки какво да избере, за какво и защо. Кабала отглежда човека в човека, подобно на Твореца, мислещ свободно и без да се страхува да говори за това, което мисли. Той не се страхува от нищо – няма никакво наказание и награди в бъдещия свят, всичко зависи само от теб самия, от това какво ще направиш сега.

Кабала разкрива пред човека цялата истина и сега, когато видиш, че няма никакво бъдещо наказание и ти си свободен да правиш всичко, което искаш –  решавай сега! И ако решиш, тогава вървиш с вяра над знанията, т.е.придобиваш съвършено различен подход към живота, отделен от сегашното ти егоистично състояние.

Кабала дава на човека да се повдигне като личност, да изгради наново себе си, който се нарича „Човек” /Адам/, подобен /доме/ на Твореца. Тази форма той трябва да получи от Твореца.

Това въобще не прилича на религиите, внушаващи на човека какви материални действия е длъжен да извършва от сутрин да вечер : как да яде, пие, говори, мисли. Тук всичко е наобратно и затова е казано, че „Мнението на Тора е противоположно на мнението на масите”. И това се отнася за всички религии, вярвания и духовни методики. В това е тяхното принципно различие от кабала, която развива заедно с егоизма още една съставна, наричана „точка в сърцето”.

Трябва да присъединим егото към точката в сърцето, да го внедрим вътре в нея, да привличем там светлината на поправянето и тогава този градеж става изцяло подобен на Твореца, разкриващ се вътре в теб.

Но такава задача не е за всеки. На човека му е по-лесно, ако се обръщат непосредствено към егоизма му, към желанието да се наслади. Религията му обещава, че той ще спечели, ако изпълнява нейните предписания и ще получи този и бъдещия свят. И му показва милионите хора, които действат около него по същия начин и са доволни от живота си. Ако по този начин се обръщат към човек единствено с егоизъм, с който няма точка в сърцето, то разбира се може с това да го купят и така го улавят в мрежа като риба. Добре, нека да се намира в религиозни рамки, ако това му е достатъчно.

Но човекът с точка в сърцето не може да се примири с това. Може да отиде към религията, за да провери себе си и ще продължи напред – той все едно ще дойде при кабала. И целият този „многослоен филтър” е в полза на кабала, защо са и милиони, които не са съпричастни към собственото си развитие по подобие на Твореца.

Затова разпространяваме кабала в целия свят и искаме да донесем знанието и до всеки – а към учението ще се обърнат неголям процент /може би 1%/ от целия свят. И това е достатъчно! В резултат на тяхната работа всички останали ще получат всичко наготово.

От урока по статията “Предговор към Паним Меирот”, 20.02.2011

[35861]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед тринадесета”, п. 245: … този пункт говори за единадесетата заповед, а не за тринадесетата. „Зоар” ги е смесил още в началото на единадесетата заповед, но оформителят на книгата ги е разделил.

В своя първоначален вид, книгата „Зоар” е представлявала коментар на всичките ТаНаХ (Тора, Невиим/Пророци, Ктувим/Писания) – тоест била е в многократно по-голям обем от този, който е стигнал до нас.

Но по най-различни причини, голяма част от книгата се е загубила, а това, което е останало, трябва да приемем като дадено ни от висшето управление, за да можем да поправим себе си – повече не ни е необходимо.

На всяко поколение се дава това, което е подходящо за типа на душите, появяващи се в него в нашия свят.

Затова, трябва да възприемаме „Зоар” така, както е стигнал до нас, както са напечатани и съчетани неговите части помежду си. Идващата от тази книга светлина ни поправя – нейното въздействие е очевидно. Трябва да приемем всичко като даденост и да правим онова, което ни е възложено.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36278]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Ако искате децата ви да са умни – четете им приказки. Ако искате те да бъдат още по-умни – четете им повече приказки.

Алберт Айнщайн

Наши кабалистични приказки са издадени на английски, като приложение за платформите на IPhone и iPad!

Вижте представянето им в YouTube:

Изданието вече се удостои с великолепни отзиви. Ето откъс от обзора на известния сайт, посветен на приложението по възпитанието и образованието на децата:

“Авторите на приказките живеят по целия свят: в Русия, Израел, Холандия, Колумбия, САЩ, Германия, Литва, Украйна и в други страни. Това е компилация от интернационални ценности, семейни ценности и нравствени принципи, за които няма граница. Доброто и злото навсякъде са еднакви и във всички приказки е заложено послание, преподаващо голям жизнен урок.“

В друг обзор е казано:

“Като майка и учител аз виждам реализация на това приложение и в училище и у дома“.

Освен това, нашите приказки са попаднали на първа страница на асоциацията IEAR.org, съставяща обзори за образователни програми и приложения.

Нашите приказки ще намерите на сайта на интернет магазина на Apple.

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Аз разбирам, че моите намерения по време на четене на книгата „Зоар” са много важни, но аз не чувствам, че това ми помага. Какво да правя?

Отговор: Трябва да продължиш. Това не се получава за един момент. Кабалистите казват, че за разкриване на духовното са нужни от 3 до 5 години – ако намеренията на човека са правилни по количество и качество. А ако те не са толкова съвършени по количество и качество – ще трябват още повече години…

И ние не лъжем хората, че това ще се случи за ден два. Този, в който има вътрешно желание – нека да дойде. А в който няма – ще почакаме, докато то възникне.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 22.02.2011

[36062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - No Comments→

Съществува закон: „В духовното, трябва да вървиш след един, след личността, а в материалното – след многото, след болшинството”. Но това не означава, че аз трябва да бягам на площада, където са се събрали хиляди хора, питайки ги какво искат и да желая същото като тях.

„Да следваш многото” – означава да се грижиш за съединението на много хора, защото само при такова съединение аз поправям своето кли. Аз бягам след тях, за да ги присъединя към себе си, и самия да се включа в техните вътрешни желания. Аз не гледам на техните материални, животински потребности – а се стремя да разкрия техните вътрешни желания, свързващи ги заедно в една мрежа.

Ако искам да с включа вътре в тази висша, духовна мрежа, съединяваща всички в едно, то това се нарича „да се стремя към болшинството” – моето желание е да доведа болшинството към съединение и сам да участвам в него. И тогава тези много стават за мен като един.

От урок по статията “Свобода на волята”, 18.02.2011

[35694]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: На мен все пак не ми е ясно, как действа „чудесната сила” на кабалистичните книги. Когато се лекувам при лекаря, то мога реално да измеря, че ми е зле, а от лечението ми е станало по-добре – да измеря температурата си, и да покажа на всички, че е спаднала.

Защо ние не можем да покажем действието на обкръжаващата светлина, за да разсеем всички съмнения?

Отговор: Ако аз със своите егоистични желания бягам след висшата светлина – то в крайна сметка, няма да мога да постигна повече, отколкото тази мъничка искра, „тънкото светене” (нер дакик), която и напълва нашия живот.

Ние не можем направо да постигнем обратната природа. Как е възможно такова нещо, след като аз мисля само за получаване и не съм способен да мисля за отдаване, и целия ми живот е насочен към това да поглъщам в себе си, да получа, във всяка ситуация да изяснявам кое е изгодно лично за мен – и повече от това аз просто не виждам!

А до мен се намира духовният свят – но аз не го забелязвам. Защото аз чувствам само това, което мога да получа за свое удоволствие. А това, с което не мога да се насладя – аз не виждам и не забелязвам! Моите органи на чувства просто не възприемат, че мога да се насладя на отдаването – те виждат само как да се насладя от получаването. Така съм устроен.

Пред мен стои филтър, пропускащ в едната страна – ако през него към мен премине някакво напълване, аз съм готов да го приема. А ако то остава от другата страна, и не влиза в мен – аз не съм готов да изляза от себе си и да го усетя отвън.

Но нима този метод на поправяне не е логичен? Ти притегляш тази светлина, която те е създала, за да може тя и да те измени. Какво може тук да бъде нелогично? Това, че ти не виждаш тази светлина със своите егоистични очи? С тях, разбира се, ти не можеш да я видиш.

От урок по статията “Предисловие към Паним Меирот”, 23.02.2011

[36194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

По духовния път аз си задавам въпрос, който изглежда неразрешим, за това, как да преодолея моето зло начало, егоизма. Кабалистите ти казват „Ти трябва да опиташ”. Разбери това: Творецът наистина е противоположен на твоята природа; свойството отдаване ти е крайно омразно; ти дори не можеш да мислиш за любов към приятеля, а да не говорим за нейното осъществяване.

Какво трябва да направя? Движи се постепенно. Прави действия, които ще те доведат до молитва. Прибягвай към всички възможни средства и трикове, за да усетиш, въпреки всичко, важността на свойството отдаване и да го поставиш над свойството получаване. Дори ако е отблъскващо за твоята природа, дори ако усещаш, че не искаш да отдаваш, защото отдаването ти дава много горчив вкус, тогава поне с разума си, въпреки всичко, ще започнеш да цениш това свойство, заради неговата висота и величие, заради факта, че това е свойството на Твореца. То управлява света и е уважавано от обкръжението, в което си влязъл.

Използвайки различни трикове, ти ще извикаш променящата светлина. С други думи, като учиш, работиш в групата и разпространяваш, ти ще подготвиш своето намерение: „Аз искам влиянието на светлината. Аз искам светлината, силата на отдаване, която е създала моето желание, тоест силата на получаване  да ми повлияе, да повлияе на моето желание и да добави намерението за отдаване към нея.”

Ти не знаеш точно за какво молиш, но все пак опитай. В крайна сметка, искаш да разкриеш Твореца, тоест свойството отдаване. Искаш да почувстваш висшия свят, да живееш в свойството отдаване. Искаш да разкриеш общото кли, общата душа, тоест да живееш с грижата за всички други желания, което ще ти се разкрие под формата на системата на една душа. Постепенно, благодарение на намерението преди и по време на ученето, заедно с приятелите  ще постигнеш нещо наречено „чудо”, и ще започнеш да чувстваш, че повече и повече ти наистина уважаваш и цениш свойството отдаване.

Изведнъж то става много важно за теб. То царува в целия свят, защото отдаването не трябва да бъде изразявано. То е първично; всъщност, то е цялата животворяща сила в цялата реалност. Това свойство поддържа неживото ниво, пораства растителното, дава жизнена сила на животинското ниво и дава на човек съединение и връзка с Твореца.

Когато това „чудо” се случи на човек, той изведнъж чувства любов и връзка с това свойство. Специално чувство се появява в него по отношение на свойството отдаване. Той е готов да получи от него всичко, което то иска да даде, да направи всичко само за да стане подобен на него и да му даде наслаждение. Човек чувства, че е способен да направи това и че по този начин дава благо на свойството отдаване, Твореца.

Всичко това се случва вътре в мен под влиянието на светлината. Но се случва само до степента на моите усилия, в съответствие с тяхното качество и количество. Преди учене, аз се подготвям с въпросите: За какво уча? Защо отварям книгата? Отговорът е, че това е само за да добия свойството отдаване, да разкрия силата на отдаване, да разкрия Твореца и да се слея с Него. С други думи, това е, за да се съединя със силата на отдаване, така че тя да управлява вътре в мен, за да се превърне тя в моето намерение над желанието.

Така човек напредва, докато цялото егоистично желание не се разкрие в него, а силата на отдаване ще стане намерение за него, отдаващото желание над получаващото. Тогава получаващото желание и намерението заради отдаване ще бъдат заедно и човек ще достигне сливане с Твореца. Така ние реализираме себе си правилно. Написано е за това „Исраел изпълнява волята на Твореца”.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как книгата „Зоар” ще доведе до поправянето в интернет?

Отговор: Книгата „Зоар” може да помогне да се поправи интернет, защото хората, които го използват, търсят истинска връзка. Но те все още не разбират собственото си желание и на тях им изглежда, че им е достатъчно просто да създават контакти, да си чатят един с друг и да се забавляват с игри и други подобни неща.

Но в последствие ще видят, че това не помага, че всичко това е ограничено и е загуба не време, която не носи никаква полза, и че „социалните мрежи” не свързват наистина хората един с друг. Въпреки всичко, при условие че хората прекарват време там, те разкриват злото, което е вътре. Достигат до разбирането, че всичко това е фалшиво, че съществува заради печалба и е опит да се лъжем и ограбваме едни други. Те ще разберат, че цялата тази интернет връзка само им вреди.

Изглежда така: как може връзката помежду ни да ни вреди? Но работата е там, че ние сме егоисти и не можем да се свържем добре и с полза. Не можем да създадем мрежа, която да ни дава наслаждение. И това ще доведе до осъзнаването на злото.

Тогава ние ще трябва да дадем обяснението на хората, че вътре в тази интернет връзка съществува една малка мрежа, която живее според различни закони. Хората, които са се събрали там, желаят да постигнат доброто. Точно това казва нашето телевизионно мото „Ние се свързваме с доброто”.

Там има напълно различни правила и хората, които искат да бъдат братя. И чрез това те разкриват висшия живот, вместо просто да се прегръщат и да се опитват да поддържат всичко вежливо и красиво отвън.

Тези хора постигат състояние, където вътре в техните връзки започват да усещат висшия, духовен живот, който е съвършен и вечен. Те разкриват Твореца, духовния свят, висшата сила, която е скрита в тази мрежа!

От  урока по статия „Предисловие към Паним Мериот”, 23.02.2011

[36174]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - No Comments→

Кабалистите ни учат на пътя на корените, така че всеки от нас да постигне корена на своята душа. Те ни казват, че най-важното нещо е намерението. На върха има сила, предназначена да ни поправи и да ни преведе през всички стадии до крайното, възвишено състояние. Но ние трябва да предшестваме подемите със собствените си усилия, очаквайки ги с нашето искане или желание.

В края ние трябва да почувстваме нещо, което сега не можем да възприемем. Ние нямаме за какво да се задържим, нямаме възможност. Това „нещо” изглежда незначително и безсмислено. Защо? Защото явлението, което трябва да почувстваме е отдаване и любов към ближния. Това е силата на Твореца, свойството, наречено „Творец”, което обгръща и изпълва цялата реалност.

Ние не го разбираме или чувстваме и сме неспособни да се приближим към него. Ние умишлено сме били създадени противоположни, за да видим светлината от тъмнината, а след това да я разберем, почувстваме и разкрием.

Светлината, просто каквато е, би ни заслепила. Затова ние съществуваме и се развиваме в свойството получаване, постепенно придобивайки все повече и повече детайли от реалността. След това идва момента, когато се отчайваме от получаване и придобиваме стремеж към свойството отдаване. Тази искра, която се пробужда в нас, се нарича „точка в сърцето”.

Тогава ние сме доближени до нейното осъществяване. Ние сме доведени до учител, книги и обкръжение. Сега можем да развием тази искра в истинското свойство на отдаване и любов към ближния. Нашата работа се състои във всевъзможни действия, благодарение на които да ценим повече нашия учител, първоизточниците и обкръжението. Когато ги издигнем над нашия егоизъм, над свойството получаване, свойството отдаване става по-важно за нас и ние започваме да чувстваме по-голямо уважение към светлината, отколкото към тъмнината, повече към Твореца, отколкото към творението.

Аз чета за това в първоизточниците, а това означава, че трябва да се потрудя. Но когато се срещна лице в лице с нея, когато съставя план, за да започна да уважавам и издигам в своите очи отдаването над получаването, това, което разкривам вътре, е безсилие и липсва на всякакъв интерес към предмета. Аз чувствам, че ни най-малко ме интересува учителя, групата или книгите. Всичко губи своя вкус.

Защо? Защото моят егоизъм, моето желание за наслаждение не вижда никаква полза тук. Напротив, от този момент той чувства, че това, което лежи напред, са само загуби.

Как мога да предизвикам нещо лошо на себе си, ако съм напълно желание за наслаждение? Аз просто съм неспособен на това. Възможността да нараня себе си не е присъща на мен.

Какво трябва да направя? Излиза, че моят напредък към Твореца лежи в непрекъснатото отделяне от това, което ми изглежда като „добро”. Нещо повече, то се приближава към „злото”. Възможно ли е това?

Отговорът на този въпрос може единствено да бъде получен от науката кабала.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36160]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В какво се заключва нашата реализация на свободата на волята?

Отговор: В това да се принизиш пред групата, за да получиш от нея важността на духовната цел, Твореца, отдаването. Тоест моята свобода на волята се заключава в моя избор да принизя себе си пред групата, така че всичко, което те имат, да може да стане за мен най-важното нещо и техните мисли за Твореца да може да управляват над всичко, което имам в себе си. И тогава аз ще мисля само за това.

Аз не действам слепешката, сякаш съм хипнотизиран, а работя осъзнато в своя егоизъм срещу него. Аз се свързвам с другарите, отстъпвам пред тях и ги виждам като лидери на нашето поколение, за да придобия тяхната важност за постигане на духовната цел.

Тогава трябва ли да видя този свят с неговите желания за богатство, власт и слава като нещо нисшо и недостойно? Не, не трябва, тъй като ако го направя, то означава, че Творецът е съвсем малко по-велик от тази низост, а аз трябва да постигна различно състояние.

Затова аз трябва високо да ценя богатството, властта, славата и целия този свят, но трябва да поставя духовното дори по-високо. С други думи, аз не трябва да смекчавам значимостта на този свят, както религиите и вярванията съветват, а напротив, аз трябва да ценя всичко, което е в него, но трябва да го използвам единствено за постигане на духовността. И това е същността.

Ако вместо да презираме този свят, въздигнем духовния, то с нарастване на духовното този свят ще стане още по-важен. Така че не го разрушавайте и не го обезценявайте, а издигнете духовното дори по-високо от него! По този начин всеки път ще се издигате от нивото на този свят до нивото на другия свят.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 17.02.2011

[35816]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава интегрална система на възпитание?

Отговор: Интегралната система на възпитание е призвана да възпитава човека. Възпитанието – това не е предмет, който е нужно да се изучава. В него се включват и го попиват, както и всичко, което ни свързва с дома, с обкръжението.

Така че, ако ние искаме да възпитаваме децата, е необходимо да построим около тях среда, която ще им окаже такова влияние, че ще ги промени, ще ги изгради и оформи в същата форма, каквато и обкръжението.

Защото винаги, когато човек влиза в някакво обкръжение, съгласно закона за подобие, той желае да се уподоби на това обкръжение. Тъй като това състояние – когато ние сме такива, каквито са и останалите, е най-удобното за нас. Само в този случай, ако аз егоистично чувствам много сили, то започвам да се издигам над останалите. Но най-здравото състояние – това е равновесието.

Затова, ние трябва всеки път да изграждаме около детето такава среда, която ще го задължи постоянно да напредва, да се подобрява, усъвършенства, да бъде все по-интегрално, все по-свързано и считащо се заедно с всички.

Ние ще бъдем принудени да променим общата и частната човешка среда в страните и народите съответно тяхната менталност. Ще ни се наложи да вземем под внимание различните навици и традиции, понеже нищо не трябва да се премахва. Само всички тези неща трябва да се изменят за благото на съединението между нас.

А ние трябва да разпространяваме тези знания в света, и да се безпокоим за това – всички да разберат до какви изменения трябва да достигнем. Книгата Зоар в много тежка форма говори, че за народът на Исраел – това е съдбоносен въпрос! И затова ние започваме да обясняваме на целия свят, какво е това световно възпитание, т.е. какъв закон трябва да следваме, за да живеем добре. Това действие и се нарича да бъдеш “светлината за народите на света“.

От лекция в аудиторията “Кабала за народа”, 08.02.2011

[35740]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Явява ли се понятието “сгула“/”чудодейното свойство“ основа в интегралното възпитание?

Отговор: “Сгула“ е основата, с нея започват. Защото духовния свят е противоположен на нашия свят и затова и напълно откъснат от него. В духовния свят няма никаква връзка с материалния. Ти не можеш нищо да направиш с духовния свят – нито да привлечеш оттам сили, нито да му въздействаш. Нито карти, нито “чудеса“, нито червени конци не могат да ти помогнат да преодолееш това абсолютно разделение между световете.

Контактът, по който ти можеш да предизвикаш върху себе си духовното въздействие, става само чрез правилното ти съединение с учителя, учебника, групата, – ако ги използваш, за да пробудиш в себе си намерение, настоятелна потребност, разбиране, какво именно искаш ти от ученето.

И тогава ученето с истинския учител, с правилната група, с истинските книги, те довежда до реализиране на намерението. А ако го няма това – нищо няма да ти помогне. Ако в този свят човек не притежаваше “сгула“, той би си останал животно.

Затова за нас е така важно да изясним какви трябва да бъдат тези три съставни – учител, книги, група – как заедно те трябва да ми въздействат – в поръчителството.

Това всичко е концентрирано в необходимостта да се постигне духовното. А духовното постигаме за сметка на ученето, в което има скрита сила. И тази сила трябва да ми въздейства, ако аз се обръщам към нея.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.02.2011

[36185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→