Ако искате децата ви да са умни – четете им приказки. Ако искате те да бъдат още по-умни – четете им повече приказки.

Алберт Айнщайн

Наши кабалистични приказки са издадени на английски, като приложение за платформите на IPhone и iPad!

Вижте представянето им в YouTube:

Изданието вече се удостои с великолепни отзиви. Ето откъс от обзора на известния сайт, посветен на приложението по възпитанието и образованието на децата:

„Авторите на приказките живеят по целия свят: в Русия, Израел, Холандия, Колумбия, САЩ, Германия, Литва, Украйна и в други страни. Това е компилация от интернационални ценности, семейни ценности и нравствени принципи, за които няма граница. Доброто и злото навсякъде са еднакви и във всички приказки е заложено послание, преподаващо голям жизнен урок.“

В друг обзор е казано:

„Като майка и учител аз виждам реализация на това приложение и в училище и у дома“.

Освен това, нашите приказки са попаднали на първа страница на асоциацията IEAR.org, съставяща обзори за образователни програми и приложения.

Нашите приказки ще намерите на сайта на интернет магазина на Apple.

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Аз разбирам, че моите намерения по време на четене на книгата „Зоар” са много важни, но аз не чувствам, че това ми помага. Какво да правя?

Отговор: Трябва да продължиш. Това не се получава за един момент. Кабалистите казват, че за разкриване на духовното са нужни от 3 до 5 години – ако намеренията на човека са правилни по количество и качество. А ако те не са толкова съвършени по количество и качество – ще трябват още повече години…

И ние не лъжем хората, че това ще се случи за ден два. Този, в който има вътрешно желание – нека да дойде. А в който няма – ще почакаме, докато то възникне.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 22.02.2011

[36062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съществува закон: „В духовното, трябва да вървиш след един, след личността, а в материалното – след многото, след болшинството”. Но това не означава, че аз трябва да бягам на площада, където са се събрали хиляди хора, питайки ги какво искат и да желая същото като тях.

„Да следваш многото” – означава да се грижиш за съединението на много хора, защото само при такова съединение аз поправям своето кли. Аз бягам след тях, за да ги присъединя към себе си, и самия да се включа в техните вътрешни желания. Аз не гледам на техните материални, животински потребности – а се стремя да разкрия техните вътрешни желания, свързващи ги заедно в една мрежа.

Ако искам да с включа вътре в тази висша, духовна мрежа, съединяваща всички в едно, то това се нарича „да се стремя към болшинството” – моето желание е да доведа болшинството към съединение и сам да участвам в него. И тогава тези много стават за мен като един.

От урок по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35694]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На мен все пак не ми е ясно, как действа „чудесната сила” на кабалистичните книги. Когато се лекувам при лекаря, то мога реално да измеря, че ми е зле, а от лечението ми е станало по-добре – да измеря температурата си, и да покажа на всички, че е спаднала.

Защо ние не можем да покажем действието на обкръжаващата светлина, за да разсеем всички съмнения?

Отговор: Ако аз със своите егоистични желания бягам след висшата светлина – то в крайна сметка, няма да мога да постигна повече, отколкото тази мъничка искра, „тънкото светене” (нер дакик), която и напълва нашия живот.

Ние не можем направо да постигнем обратната природа. Как е възможно такова нещо, след като аз мисля само за получаване и не съм способен да мисля за отдаване, и целия ми живот е насочен към това да поглъщам в себе си, да получа, във всяка ситуация да изяснявам кое е изгодно лично за мен – и повече от това аз просто не виждам!

А до мен се намира духовният свят – но аз не го забелязвам. Защото аз чувствам само това, което мога да получа за свое удоволствие. А това, с което не мога да се насладя – аз не виждам и не забелязвам! Моите органи на чувства просто не възприемат, че мога да се насладя на отдаването – те виждат само как да се насладя от получаването. Така съм устроен.

Пред мен стои филтър, пропускащ в едната страна – ако през него към мен премине някакво напълване, аз съм готов да го приема. А ако то остава от другата страна, и не влиза в мен – аз не съм готов да изляза от себе си и да го усетя отвън.

Но нима този метод на поправяне не е логичен? Ти притегляш тази светлина, която те е създала, за да може тя и да те измени. Какво може тук да бъде нелогично? Това, че ти не виждаш тази светлина със своите егоистични очи? С тях, разбира се, ти не можеш да я видиш.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 23.02.2011

[36194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

По духовния път аз си задавам въпрос, който изглежда неразрешим, за това, как да преодолея моето зло начало, егоизма. Кабалистите ти казват „Ти трябва да опиташ”. Разбери това: Творецът наистина е противоположен на твоята природа; свойството отдаване ти е крайно омразно; ти дори не можеш да мислиш за любов към приятеля, а да не говорим за нейното осъществяване.

Какво трябва да направя? Движи се постепенно. Прави действия, които ще те доведат до молитва. Прибягвай към всички възможни средства и трикове, за да усетиш, въпреки всичко, важността на свойството отдаване и да го поставиш над свойството получаване. Дори ако е отблъскващо за твоята природа, дори ако усещаш, че не искаш да отдаваш, защото отдаването ти дава много горчив вкус, тогава поне с разума си, въпреки всичко, ще започнеш да цениш това свойство, заради неговата висота и величие, заради факта, че това е свойството на Твореца. То управлява света и е уважавано от обкръжението, в което си влязъл.

Използвайки различни трикове, ти ще извикаш променящата светлина. С други думи, като учиш, работиш в групата и разпространяваш, ти ще подготвиш своето намерение: „Аз искам влиянието на светлината. Аз искам светлината, силата на отдаване, която е създала моето желание, тоест силата на получаване  да ми повлияе, да повлияе на моето желание и да добави намерението за отдаване към нея.”

Ти не знаеш точно за какво молиш, но все пак опитай. В крайна сметка, искаш да разкриеш Твореца, тоест свойството отдаване. Искаш да почувстваш висшия свят, да живееш в свойството отдаване. Искаш да разкриеш общото кли, общата душа, тоест да живееш с грижата за всички други желания, което ще ти се разкрие под формата на системата на една душа. Постепенно, благодарение на намерението преди и по време на ученето, заедно с приятелите  ще постигнеш нещо наречено „чудо”, и ще започнеш да чувстваш, че повече и повече ти наистина уважаваш и цениш свойството отдаване.

Изведнъж то става много важно за теб. То царува в целия свят, защото отдаването не трябва да бъде изразявано. То е първично; всъщност, то е цялата животворяща сила в цялата реалност. Това свойство поддържа неживото ниво, пораства растителното, дава жизнена сила на животинското ниво и дава на човек съединение и връзка с Твореца.

Когато това „чудо” се случи на човек, той изведнъж чувства любов и връзка с това свойство. Специално чувство се появява в него по отношение на свойството отдаване. Той е готов да получи от него всичко, което то иска да даде, да направи всичко само за да стане подобен на него и да му даде наслаждение. Човек чувства, че е способен да направи това и че по този начин дава благо на свойството отдаване, Твореца.

Всичко това се случва вътре в мен под влиянието на светлината. Но се случва само до степента на моите усилия, в съответствие с тяхното качество и количество. Преди учене, аз се подготвям с въпросите: За какво уча? Защо отварям книгата? Отговорът е, че това е само за да добия свойството отдаване, да разкрия силата на отдаване, да разкрия Твореца и да се слея с Него. С други думи, това е, за да се съединя със силата на отдаване, така че тя да управлява вътре в мен, за да се превърне тя в моето намерение над желанието.

Така човек напредва, докато цялото егоистично желание не се разкрие в него, а силата на отдаване ще стане намерение за него, отдаващото желание над получаващото. Тогава получаващото желание и намерението заради отдаване ще бъдат заедно и човек ще достигне сливане с Твореца. Така ние реализираме себе си правилно. Написано е за това „Исраел изпълнява волята на Твореца”.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как книгата „Зоар” ще доведе до поправянето в интернет?

Отговор: Книгата „Зоар” може да помогне да се поправи интернет, защото хората, които го използват, търсят истинска връзка. Но те все още не разбират собственото си желание и на тях им изглежда, че им е достатъчно просто да създават контакти, да си чатят един с друг и да се забавляват с игри и други подобни неща.

Но в последствие ще видят, че това не помага, че всичко това е ограничено и е загуба не време, която не носи никаква полза, и че „социалните мрежи” не свързват наистина хората един с друг. Въпреки всичко, при условие че хората прекарват време там, те разкриват злото, което е вътре. Достигат до разбирането, че всичко това е фалшиво, че съществува заради печалба и е опит да се лъжем и ограбваме едни други. Те ще разберат, че цялата тази интернет връзка само им вреди.

Изглежда така: как може връзката помежду ни да ни вреди? Но работата е там, че ние сме егоисти и не можем да се свържем добре и с полза. Не можем да създадем мрежа, която да ни дава наслаждение. И това ще доведе до осъзнаването на злото.

Тогава ние ще трябва да дадем обяснението на хората, че вътре в тази интернет връзка съществува една малка мрежа, която живее според различни закони. Хората, които са се събрали там, желаят да постигнат доброто. Точно това казва нашето телевизионно мото „Ние се свързваме с доброто”.

Там има напълно различни правила и хората, които искат да бъдат братя. И чрез това те разкриват висшия живот, вместо просто да се прегръщат и да се опитват да поддържат всичко вежливо и красиво отвън.

Тези хора постигат състояние, където вътре в техните връзки започват да усещат висшия, духовен живот, който е съвършен и вечен. Те разкриват Твореца, духовния свят, висшата сила, която е скрита в тази мрежа!

От  урока по статия „Предисловие към Паним Мериот”, 23.02.2011

[36174]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кабалистите ни учат на пътя на корените, така че всеки от нас да постигне корена на своята душа. Те ни казват, че най-важното нещо е намерението. На върха има сила, предназначена да ни поправи и да ни преведе през всички стадии до крайното, възвишено състояние. Но ние трябва да предшестваме подемите със собствените си усилия, очаквайки ги с нашето искане или желание.

В края ние трябва да почувстваме нещо, което сега не можем да възприемем. Ние нямаме за какво да се задържим, нямаме възможност. Това „нещо” изглежда незначително и безсмислено. Защо? Защото явлението, което трябва да почувстваме е отдаване и любов към ближния. Това е силата на Твореца, свойството, наречено „Творец”, което обгръща и изпълва цялата реалност.

Ние не го разбираме или чувстваме и сме неспособни да се приближим към него. Ние умишлено сме били създадени противоположни, за да видим светлината от тъмнината, а след това да я разберем, почувстваме и разкрием.

Светлината, просто каквато е, би ни заслепила. Затова ние съществуваме и се развиваме в свойството получаване, постепенно придобивайки все повече и повече детайли от реалността. След това идва момента, когато се отчайваме от получаване и придобиваме стремеж към свойството отдаване. Тази искра, която се пробужда в нас, се нарича „точка в сърцето”.

Тогава ние сме доближени до нейното осъществяване. Ние сме доведени до учител, книги и обкръжение. Сега можем да развием тази искра в истинското свойство на отдаване и любов към ближния. Нашата работа се състои във всевъзможни действия, благодарение на които да ценим повече нашия учител, първоизточниците и обкръжението. Когато ги издигнем над нашия егоизъм, над свойството получаване, свойството отдаване става по-важно за нас и ние започваме да чувстваме по-голямо уважение към светлината, отколкото към тъмнината, повече към Твореца, отколкото към творението.

Аз чета за това в първоизточниците, а това означава, че трябва да се потрудя. Но когато се срещна лице в лице с нея, когато съставя план, за да започна да уважавам и издигам в своите очи отдаването над получаването, това, което разкривам вътре, е безсилие и липсва на всякакъв интерес към предмета. Аз чувствам, че ни най-малко ме интересува учителя, групата или книгите. Всичко губи своя вкус.

Защо? Защото моят егоизъм, моето желание за наслаждение не вижда никаква полза тук. Напротив, от този момент той чувства, че това, което лежи напред, са само загуби.

Как мога да предизвикам нещо лошо на себе си, ако съм напълно желание за наслаждение? Аз просто съм неспособен на това. Възможността да нараня себе си не е присъща на мен.

Какво трябва да направя? Излиза, че моят напредък към Твореца лежи в непрекъснатото отделяне от това, което ми изглежда като „добро”. Нещо повече, то се приближава към „злото”. Възможно ли е това?

Отговорът на този въпрос може единствено да бъде получен от науката кабала.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36160]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се заключва нашата реализация на свободата на волята?

Отговор: В това да се принизиш пред групата, за да получиш от нея важността на духовната цел, Твореца, отдаването. Тоест моята свобода на волята се заключава в моя избор да принизя себе си пред групата, така че всичко, което те имат, да може да стане за мен най-важното нещо и техните мисли за Твореца да може да управляват над всичко, което имам в себе си. И тогава аз ще мисля само за това.

Аз не действам слепешката, сякаш съм хипнотизиран, а работя осъзнато в своя егоизъм срещу него. Аз се свързвам с другарите, отстъпвам пред тях и ги виждам като лидери на нашето поколение, за да придобия тяхната важност за постигане на духовната цел.

Тогава трябва ли да видя този свят с неговите желания за богатство, власт и слава като нещо нисшо и недостойно? Не, не трябва, тъй като ако го направя, то означава, че Творецът е съвсем малко по-велик от тази низост, а аз трябва да постигна различно състояние.

Затова аз трябва високо да ценя богатството, властта, славата и целия този свят, но трябва да поставя духовното дори по-високо. С други думи, аз не трябва да смекчавам значимостта на този свят, както религиите и вярванията съветват, а напротив, аз трябва да ценя всичко, което е в него, но трябва да го използвам единствено за постигане на духовността. И това е същността.

Ако вместо да презираме този свят, въздигнем духовния, то с нарастване на духовното този свят ще стане още по-важен. Така че не го разрушавайте и не го обезценявайте, а издигнете духовното дори по-високо от него! По този начин всеки път ще се издигате от нивото на този свят до нивото на другия свят.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 17.02.2011

[35816]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава интегрална система на възпитание?

Отговор: Интегралната система на възпитание е призвана да възпитава човека. Възпитанието – това не е предмет, който е нужно да се изучава. В него се включват и го попиват, както и всичко, което ни свързва с дома, с обкръжението.

Така че, ако ние искаме да възпитаваме децата, е необходимо да построим около тях среда, която ще им окаже такова влияние, че ще ги промени, ще ги изгради и оформи в същата форма, каквато и обкръжението.

Защото винаги, когато човек влиза в някакво обкръжение, съгласно закона за подобие, той желае да се уподоби на това обкръжение. Тъй като това състояние – когато ние сме такива, каквито са и останалите, е най-удобното за нас. Само в този случай, ако аз егоистично чувствам много сили, то започвам да се издигам над останалите. Но най-здравото състояние – това е равновесието.

Затова, ние трябва всеки път да изграждаме около детето такава среда, която ще го задължи постоянно да напредва, да се подобрява, усъвършенства, да бъде все по-интегрално, все по-свързано и считащо се заедно с всички.

Ние ще бъдем принудени да променим общата и частната човешка среда в страните и народите съответно тяхната менталност. Ще ни се наложи да вземем под внимание различните навици и традиции, понеже нищо не трябва да се премахва. Само всички тези неща трябва да се изменят за благото на съединението между нас.

А ние трябва да разпространяваме тези знания в света, и да се безпокоим за това – всички да разберат до какви изменения трябва да достигнем. Книгата Зоар в много тежка форма говори, че за народът на Исраел – това е съдбоносен въпрос! И затова ние започваме да обясняваме на целия свят, какво е това световно възпитание, т.е. какъв закон трябва да следваме, за да живеем добре. Това действие и се нарича да бъдеш “светлината за народите на света“.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 08.02.2011

[35740]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Явява ли се понятието “сгула“/”чудодейното свойство“ основа в интегралното възпитание?

Отговор: “Сгула“ е основата, с нея започват. Защото духовния свят е противоположен на нашия свят и затова и напълно откъснат от него. В духовния свят няма никаква връзка с материалния. Ти не можеш нищо да направиш с духовния свят – нито да привлечеш оттам сили, нито да му въздействаш. Нито карти, нито “чудеса“, нито червени конци не могат да ти помогнат да преодолееш това абсолютно разделение между световете.

Контактът, по който ти можеш да предизвикаш върху себе си духовното въздействие, става само чрез правилното ти съединение с учителя, учебника, групата, – ако ги използваш, за да пробудиш в себе си намерение, настоятелна потребност, разбиране, какво именно искаш ти от ученето.

И тогава ученето с истинския учител, с правилната група, с истинските книги, те довежда до реализиране на намерението. А ако го няма това – нищо няма да ти помогне. Ако в този свят човек не притежаваше “сгула“, той би си останал животно.

Затова за нас е така важно да изясним какви трябва да бъдат тези три съставни – учител, книги, група – как заедно те трябва да ми въздействат – в поръчителството.

Това всичко е концентрирано в необходимостта да се постигне духовното. А духовното постигаме за сметка на ученето, в което има скрита сила. И тази сила трябва да ми въздейства, ако аз се обръщам към нея.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.02.2011

[36185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→