След хилядолетия в скритие науката кабала едва сега започва да се разкрива. Виждаме, че в нашия модерен свят всичко се променя толкова бързо, че е невъзможно да смогнем. Но проблемът дори не е в скоростта на развитие, а в това, че започва напълно различно, качествено развитие.

В миналото ние сме се развивали в нашето егоистично желание, което непрекъснато е нараствало, ставало е по-голямо и по-голямо, и ни е станало ясно, че бъдещето ще бъдете такова, каквото и преди, но в по-големи мащаби. Но сега попадаме в ситуация, в която развитието не просто се умножава и ускорява, а става глобално.

В миналото всяка част от системата се е развивала независимо и така ние по някакъв начин сме се справяли с всяка от тях. Но развитието в общата, глобалната система, в която всички части са взаимнозависими, се случва напълно различно. Поради нашата природа ние сме неспособни да се справим с тези проблеми, тъй като отвътре сме егоисти и индивидуалисти. Нямаме глобален подход и усещане. Затова сме неспособни да работим с интегралната система.

Тези два типа системи съществуват и в технологиите: цифров/дискретен и аналогов. Разликата между двете е огромна. В началото на моя професионален живот, аз изучавах различни системи в човешкото тяло и видях колко много те са различни. Една част от системата работи дискретно и затворена вътре, но след като всички части се обединят заедно, заработват интегрално по аналогичен принцип.

Ние знаем как да изследваме и създадем аналогови системи. Това е принципът, по който са устроени всички наши устройства и по който са построени нашите системи. Но ние сме неспособни да се справим с интегралните системи. Ние не ги разбираме, защото тяхното начало и техният край са свързани в едно, и такава система не работи последователно от начало до край, а цялата едновременно.

В допълнение към всички други съществуващи науки, изучаващи изолираните, дискретни системи, науката кабала работи с глобални, интегрални системи. Имено затова тя и се разрива сега, за да разберем как да оцелеем в този глобален свят, който ни се разкрива.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34692]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако започнем да напредваме по правилния начин и станем интегрално свързани един с друг и с всички части на мирозданието, тогава ще започнем да разбираме света на ново ниво. Ние ще се издигнем над този мъничък свят, който възприемаме в нашето его, където всеки човек усеща индивидуално, и ще започнем да разкриваме един нов свят – вечен и съвършен. Ще го усещаме на ниво, наречено „човек”, вместо да възприемаме света само на животинско ниво чрез телата си.

Аз ще започна да усещам себе си на ниво на интегралното съществуване, свързан с всички чрез единно съзнание, една мисъл, общо мислене, едно желание и усещане. Тогава ще усещам всичко, случващо се на моето животинско тяло като ниво по-нисшо от мен и моето ново съзнание.

Сега, докато съществувам на нивото на животинското тяло, аз не усещам болка от нещата, случващи се на неживото или животинското ниво, като например подстригване на косата или рязане на ноктите. Така когато се издигна до човешкото ниво и вляза в общото, глобалното ниво на мисъл, желание и съзнание, аз не ще усещам как това животинско тяло живее или умира, защото ще възприемам себе си в по-висшe измерение.

Сега ние се намираме на прехода между тези две нива и той въобще не е лесен. Но колкото повече започваме да придобиваме осъзнаване за него, фокусирайки своето зрение на истинския свят, в който вече съществуваме, толкова по-лесно ще ни бъде да извършим този преход от сегашното ни състояние към по-висше, глобално, интегрално ниво, за да го направим по-бързо и по-лесно.

Тогава няма да се налага да преминаваме през проблеми, удари, страдания, катаклизми и революции, които вече започват, а ще напредваме по лек и прекрасен път, по-рано, преди да се случат катаклизмите. Ще го направим чрез поправяния в човешкото общество.

Ние можем да постигнем всичко това чрез изучаване на науката кабала, която е призвана да ни помогне да се издигнем от този егоистичен, индивидуалистки свят към интегралния свят. Да се надяваме, че ще можем да направим това. Това по същество е целта на науката кабала.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34684]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човечеството все още не разбира какво се случва. То постепенно започва да вижда възникващите проблеми, но все още не ги възприема като проблеми от друго ниво, които изискват напълно ново решение.

Опитваме се да ги решим със старите методи, които сме използвали преди, въпреки че не успяваме в това. Но ние все още дори и не подозираме, че се появява проблем от напълно различно естество. Науката Кабала обяснява, че имаме такива проблеми, защото сме егоисти и не можем да разберем, че възникващите проблеми са глобални и интегрални. Опитваме се да разрешим този глобален, интегрален проблем със старите средства – опитвайки се да улучим абстрактна мишена, без да поправяме цялата система като цяло.

Затова преминаването към новия свят, където ще трява да живеем като глобална, интегрална система, изобщо не е лесно. Възможно е да трябва да преминем през много революции и дори световни войни, докато хората осъзнаят, че вече съществуват в нов свят.

Затова науката Кабала се разкирва в нашето време, защото нейната цел е да ни обясни как да живеем в този нов свят. Тя ще ни позволи да разберем как да подредим отглеждането и възпитанието, семейния живот, работата, света, дома и нашето здраве – тоест да поправим цялостта на живота ни в този свят.

Но най-важното нещо, което тя трябва да направи, е да ни обясни, че чрез този нов метод и новия свят, който ни се разкрива, ние се издигаме на различно ниво на съществуване. Ние вече не живеем в свят, където всеки човек си прави каквото си поиска, а се издигаме на ново ниво и влизаме в ново измерение.

От лекция в Париж, 01.02.2011

[34689]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

До сега учехме себе си и децата как да живеем в този свят, основавайки се на опита, който сме натрупали в продължение на цялата история. Но днес целият този опит не струва нищо. Ден след ден, месец след месец, ще започнем да виждаме все повече доказателства за това и ще се озовем в напълно чужд свят.

Ние не разбираме какво се случва изведнъж с този свят, един ден на едно място, следващия – на друго. В крайна сметка, сега светът ни се разкрива като свързана, аналогова система, а не като несвързана и цифрова. Вече не е съставена от изолирани части, всяка от които има определена свобода на действие.

Свойството на аналоговата система е пълна взаимовръзка, от началната точка до крайната, във всички състояния. Това е подобно на жив организъм, където нищо не може да бъде заменено без това да пречи или да променя функцията на другите части. Ако ние, бидейки в такова деликатно, зависимо състояние не можем да усетим в каква система се намираме, сме загинали. Затова, всеки човек трябва да учи мъдростта на Кабала.

До сега сме учили децата си как да живеят в този егоистичен свят. Но това няма да им помогне днес. Трябва да дадем знанието за света, което изведнъж се е спуснало на главите ни, и на децата, и на възрастните – на всеки, който ще продължи да живее на тази земя.

В миналото системата на висшето управление се е спускала върху нас, за да даде до определена степен свобода на всеки един. Днес, обаче, системата от сили, която се спуска върху нас, слага всеки на мястото му, без да оставя никаква свобода. Ако човек се движи, той влияе върху цялата система.

Всеки, който започва да се отклонява, разстройва цялата система и затова тя действа толкова непредсказуемо днес. Точно това ще ни се разкрива все повече в най-ужасяваща форма.

Преди няколко дни имах среща с главния секретар на ЮНЕСКО, който разбра това много бързо, и попита „Значи, според Вас, възпитанието също трябва да бъде глобално?”, тоест то трябва да включва цялата система. Решението на проблемите е точно в това: трябва да възпитаме и деца, и възрастни как да живеят в новия свят, в който изведнъж се озовахме.

Хората засега нито разбират това, нито го усещат; приемат го трудно. Въпреки че последиците са очевидни за всички, човек вижда това, което иска. Накрая болката ще го принуди да си отвори очите. Но ние трябва да разпространим това знание преди да дойдат ударите, за да намалим страданието до минимум.

От урока на тема „Учението на мъдростта на Кабала”,04.02.2011

[34443]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Много неща се появяват и изчезват от този свят според степента на техническото развитие, като се заменят с по-съвършени. Но сега започва друг процес и скоро всички тези автомобили и самолети ще изчезнат от нашите усещания и ще загубят важност.

Действат само силите: пряката и обратната светлина, заедно с желанието за наслаждение – и цялата тази картина някак ни се представя на екрана в задната част на мозъка.

Затова хората преминават към работа с клавиатурата на компютъра. Пита се, какво могат да произведат чрез нея: дрехи, дом? Те създават някакви изкуствени ценности: уважение, власт, научни знания – вещи, откъснати от телесните потребности: храна, секс, семейство. По такъв начин ние създаваме връзката между хората – тези усилия не са проявени в материала, защото е важно само да произведем обратната светлина и ако можем да я създадем играейки на клавиатурата, то това е достатъчно!

Формата на реалността, в която живеем, зависи от самите нас. Ако аз започна да виждам всичко в обратната светлина, то съединявайки клоните с корените ще видя духовните корени в представящият ми се свят. А след това ще започна да придавам на тези духовни корени още по-голяма важност, отколкото на материалните им клони. До такава степен, че материалните клони постепенно съвсем ще изчезнат от моето възприятие, тъй като аз все повече ще задействам духовните си усещания.

Аз използвам в материалния свят само това, което ми е нужно за поддържане на живота в своето тяло – а повече от това няма да ми е нужно. И така този свят ще започне да става все по-прозрачен. Но това зависи не от всеки човек поотделно, а от общото поправяне на света за сметка на всички души.

Ако нашите души се съединят, те ще създадат помежду си духовния свят! В тях вече има съвместно усещане за висшия свят и тогава те чувстват реалност, която е над материалната реалност и е милиарди пъти по-мощна от нея. Дори най-първата духовна степен е безкрайно по-голяма и пo-мощна от нашия свят.

Ако започнем да я усещаме, то тя ще замъгли този свят. Тъй като и сега в него има множество дребни неща, които не забелязваме. Желанието за наслаждение няма да пропадне. Но когато цялото човечество започне да изгражда между всички обща система за отдаване, т.е. място за духовния свят – ние започваме да живеем в него да му предаваме цялата важност!

А нисшата, материалната плоскост, започваме да издигаме на нивото на духовното. Т.е. сега аз разглеждам материалното като част от духовното, тъй като виждам действащите сили зад всичко и не забелязвам никакъв материал, както е било по-рано. По отношение на мен той се превръща в сили – това означава, че светът Асия и всички останали светове се издигат до самият свят на Безкрайността.

Но това работи не по отношение на отделния човек, а по отношение на цялото човечество, което започва да се обединява помежду си в единна обща душа.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 08.02.2011

[34818]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Няма никакви машини, самолети, електричество, хляб, вода – аз създавам всички тези форми от своето желание за наслаждение и те ми се представят по този начин. Има само сила на получаването, сила на отдаването, екран и отразена светлина – съгласно това, как  могат да се облекат една в друга.

Естествените форми, съществуващи в природата, идват от пряката светлина, а изкуствените, създадени от човека – от отразената светлина. Всичко, което произвеждаме в този свят със своята работа, са форми на нашето желание за наслаждение, създадени със собствените ни усилия, с обратната светлина.

Аз вземам своето желание и започвам да моделирам от него автомобил – като от пластелин или от тесто. Това е моята реализация, моята форма, а материалът, който ми е даден свише е желанието за наслаждение. Цялата картина се променя само на нашия екран. Както човекът, който дотолкова е привикнал с екрана на компютъра, че вече не иска да погледне встрани. За него, екранът на компютъра е станал истинската реалност. Ако винаги съществувахме вътре в екрана, нямаше дори да подозираме, че освен него има още нещо.

През цялото време, на всички нива, работи един и същи механизъм, изграден върху пряката и обратната светлина. Но картината започва да се променя от това, че искаме да станем такива, каквато е вътрешната сила, управляваща цялата тази реалност. Няма да ни бъде достатъчно да съществуваме вътре в тази реалност – ще поискаме да се обединим със силата, която я движи отвътре. Ще я търсим, желаейки да сме заедно с нея!

И тогава, ще възприемаме реалността просто като материя, а не като наша неразривна част. Сега живеем вътре в материята, управлявана свише. Но аз искам да проникна вътре в молекулите и атомите, за да разкрия там духовната сила, висшия разум и замисъл, за да живея в него. Ние ще управляваме материала заедно с Нея! Тоест аз ще се издигна по-високо от материята, по-високо от неживото, растителното и животинското ниво.

Но, какво да прави човекът, който днес намазва с вакса своя любим автомобил – как да се съгласи, че целият този свят е блъф? Никаква застраховка няма да компенсира неговия автомобил, изчезващ в обратната светлина – и какво ще получи в замяна?

Нека да не се вълнува, защото ще почувства, че може да полети и без автомобила. За да се придвижва, няма да му трябват никакви спомагателни средства от неживото, растително и животинско ниво: нито камила, нито каруца, нито самолет. Той ще лети със своите сили – силите на човека! Майката-Бина ще му даде своите крила.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 08.02.2011

[34814]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”, Статия „Тора и молитва”, т. 182: „Виж – това е съвет за човека, когато се изкачва през нощта на ложето свое: той трябва да приеме над себе си висшето царстване (Малхут) с цялото си сърце и предварително да предаде душата си на Твореца в залог”.

… И когато постъпва така, никое нощно управление не може да му навреди и да го откъсне от радостта от служба на Твореца, тъй като при него вечерта и утрото вече са един ден. И няма нощ, а само неразделна част на деня.

И затова, той веднага бива избавен от всички лоши болести и зли духове, които не властват над него. Тъй като неговата нощ вече е излязла от владенията на нечистите/егоистични сили (ситра ахра)  – защото няма нищо повече, което да го разделя от стената, Шхина/малхут. И силите ситра ахра вече не властват над него.

Ако човек се подготви правилно, тогава е свързан с Шхина, с Твореца, дори в онези състояния, когат в него настъпва тъмнина, под въздействие на силите, разделящи него и Твореца, групата, науката кабала и целия процес на учене, напредване и поправяне.

Всичко зависи от подготовката. Ако той се подготвя правилно, никога няма да се случи разрив. Напротив, чрез правилната подготовка ще бъде способен да обърне всички сили на нощта в сили на още по-голямо сливане, когато „тъмнината ще засияе като светлина” и той ще постигне много повече в светлината на утрото и деня, който ще дойде след нощта.

Какво означава „ще дойде след нощта”? Човекът сам обръща тази тъмнина в ден. Нощта не се сменя сама с ден, според часовете – както е в нашия свят. В духовното смяната става под въздействие на промените в човека, когато той, сам в себе си, обръща тъмнината в светлина.

А ако не се подготвя правилно да срещне тъмнината, тогава тя си остава тъмнина. Той забравя за деня, за Твореца, и се откъсва, спускайки се към състоянието на  „смърт” , към пълно отделяне от духовното, когато вече нищо не усеща, както е казано: „Мъртвите са свободни”. И тогава, постепенно отново се пробужда, сякаш тръгва от самото начало, за първи път.

Паденията, тъмнината, идваща към човека, се оценява в противовес с онези възможности, които са му били дадени преди да се е подготвил за тази тъмнина и да я е обърнал в ден.

Например, ако нивото на авиюта/дебелината на желанието, което трябва сега да получа е „10” кг ожесточение на сърцето, на желанието, тогава ми се дават всички възможности, за да съм готов да обърна тези „10” кг. в „+10” – от сила на разделяне, в сила на сливане. Всичко зависи от подготовката. Тогава, след нощта настъпва ден.

А ако не се подготвя правилно, идва тъмнината, настъпва нощта – и аз обръщам тази нощ в пълно отделяне и „смърт”. Защото, за мен е нощ, когато усещам силата на разделянето, отделяща ме от свойството отдаване, от Твореца. А след това, вече не желая нито свойството отдаване, нито Твореца като свойство отдаване – нищо! Мисля само за себе си – кога ще ми бъде добре. Тогава излизам от състоянието нощ и тя се сменя със смърт, а после дори и с ниво, което е по-ниско от нея, когато не усещам абсолютно нищо.

Трябва напълно да вярваме на мъдреците, че Творецът, светлината, винаги ни подготвят чрез стъпки по системата и в тези стъпки, всички падения и подеми, сили на разделяне и сили, които са ни дадени за използване, са премерени така, че винаги можем правилно да използваме силите на разделяне, за да ги обърнем в сили на сливане. Човекът е длъжен да вярва в това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 07.02.2011

[34719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „светлината, връщаща към източника”, чудесната сила (сгула)?

Отговор: Сега, силата, която искам да постигна ми действа отдалеч. Още не съм стигнал до нея, но тя вече ми свети отдалеч, в степента, в която се стремя към нея.

Вътре в нас има двойки информационни гени (решимот) – от светлината (решимо де-итлабшут) и желанието (решимо де-авиют). И решимо от светлината, винаги е на едно ниво по-високо: например, решимо 0/1 (шореш де-авиют и алеф де-итлабшут). „Алеф де-итлабшут“ е моето следващо стъпало и това решимо ми дава възможност да почувствам някякъв стремеж към бъдещото стъпало – аз го искам!

„Алеф де-итлабшут“ е самата обкръжаваща светлина, която ми свети, ако пробудя в себе си желанието на това решимо „алеф де-итлабшут“. В мен вече има някакво обличане (итлабшут) на тази светлина – нещо от следващото стъпало! Защото решимот от светлината са винаги на по-високо ниво от желанието: 0/1, 1/2, 2/3…

Тези информационни данни (решимот) са останали в нас от слизането ни отгоре надолу. Това са понятия, които могат да бъдат усетени, абсолютно научни са – свойства, точно изразени с числа и дискретно променящи се според степента на моя подем от стъпало на стъпало при реализирането на решимот.

В резултат на това, че работя със своите текущи решимот, аз пробуждам светлината на по-високото стъпало, защото в това мое решимо има част от бъдещата светлина. Ние сме се спуснали отгоре надолу, така че в нас е останала връзката между стъпалата – долната част на висшето стъпало е потопена във висшата част на нисшето стъпало.

Това е напълно ясна система. Наричаме нейното действие „чудо” (сгула), защото сега не сме способни сами да я проверим в своите желания, инструменти на възприятието – засега, те само растат за сметка на онази светлина, която привличаме. Но всичко е точна физика, а не някакви чудесни фокуси и молитви за онова, което може да се случи, а може и да не се случи.

Ако ясно задействаш тази система – точно, както обясняват кабалистите, тогава включваш нейните механизми. Намираш се вътре в нея и пускаш тази машина, за да работи над теб – именно на това те учат.

И не е необходимо да стигнеш до самия край, за да видиш някакви резултати. Постепенно започваш да виждаш потвърждението на онова, което учиш. Макар и все още да не си стигнал до реално духовно усещане, вече забелязваш как по този път се разкрива твоя вътрешен свят,  чувственото възприятие, разумът, знанието за взаимната връзка вътре в реалността. Започваш да забелязваш това, дори по отношение на материалния свят и разбираш колко детинско е поведението на обикновените хора около теб, и до каква степен са объркани.

От урока по статиято „Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34623]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да ускорим разкриването на разбитото желание между мен и другарите?

Отговор: Ние преминаваме през състояния, в които винаги ни изпращат събуждане на злото. Въпросът е, как аз приемам това зло? Възприемам ли го като пречка? „Защо се оказва, че аз ненавиждам другите? Защо се проявяват конфликти между нас?”

Ако се подадете на ненавистта и не искате да се видите един друг – вървете си вкъщи, престанете да се обединявате и не посягайте към духовната работа. Защото тя се заключава именно в разкриването на злото, ненавистта (синá), чак до планината Синай. Ние трябва да знаем, че такъв е пътят: на нас ни се разкрива разрушението, разбиването.

И в каквато и степен да се разкрие то, ние не го поправяме изкуствено, не устройваме побратимяване под възторжени тостове след обилна трапеза, не се помиряваме като деца в детска ясла. Не, ние искаме да поправим злото чрез обучение, посредством светлината, връщаща към Източника. Разбирайки, че външно между нас лежи ненавист и неприемане, ние не я крием и не я защитаваме. Ние искаме да дойде светлината и да промени тази ненавист, това отблъскване, за да започне да ги обръща във връзка, чак до любов.

Колкото и да се проявява ненавистта, ние не я закачаме, не я засилваме и не я отслабваме, не я заглушаваме и не я поправяме. Ние не правим с нея нищо и искаме само да я изнесем като скъпо съкровище на светлината, връщаща към Източника.

„Най-накрая аз разкрих малко ненавист! Защото това е висшият свят, само че наобратно, обратната страна на духовното кли. Обръщайки се във връзка и любов, то ще стане пълноценен съсъд за светлината!”

Трябва да се отнасяме към тази ненавист много внимателно, по особен начин – и да я носим към светлината. А ние вместо това се правим, че не съществува, все едно всичко е наред, или се разделяме, или разделяме групата. Има безизходни ситуации, когато хората са още слаби и не могат, не разбират иначе – тогава раздялата е пригодна като временно решение. Но всъщност истинската работа се води именно на фона на ненавистта. Така че дайте да не забравяме, че това е всъщност нашият път: ние работим над себе си.

От урок по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34784]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От света на Безкрайността до света Адам Кадмон се спускат простата светлина, 10-те сфирот на желанията и екранът между тях. Светът А“К започва да разделя всичко това на съставни: пет парцуфим ТАНТА (таамим, некудот, тагин, отийот) – всички те все още работят направо: светлина, желание, екран, но в много детайли.

Как сега да върнем, съединим, изравним светът А“К с Безкрайността? Ако вземем целия свят А“К и го съединим заедно с всички по-нисши светове, възникнали след него, които ще го напълнят след края на поправянето, то това ще е равно на света на Безкрайността.

А затова, че света А“К не може да се допълни до света на Безкрайността – той продължава надолу, така че по такъв начин да допълни себе си. И затова той построява света Некудим и разбива световете – към това го подтиква потребността да стане на своето ниво равен на света на Безкрайността.

Така мисли всеки свят: “Аз съм длъжен да достигна Безкрайността!“ – и с тази цел те се разбиват и строят нови степени по-долу от себе си. Всички по-ниски степени относително някой от световете – са демонстрация на това, което не достига на този свят, за да стане свят на Безкрайността. Такава потребност от съвършенство се разкрива на всяко стъпало, заставяйки го да построи нещо под себе си.

В такава форма се разпространяват надолу световете, и от най-ниската степен нагоре започва обратният процес: оценка на това, което е нужно да се направи, за да бъде достигнато висшето състояние. Този въпрос е заложен вътре в цялата природа: на неживо, растително, животинско и човешко ниво.

И човек, в когото се пробужда такъв въпрос, го възприема много просто: като напредване към някакво по-добро състояние. Той все още не знае, че това е вътрешен въпрос за това, как да достигне сливане с Твореца, да дойде до Безкрайността, да се допълни до следващото висше стъпало, което относително него е като безкрайност.

Така всички ние се връщаме нагоре. Ние произвеждаме автомобили, телескопи, микроскопи, бомби и кораби – а всичко това е защото усещаме, че това се изисква от нас, за да запълним себе си до по-високото стъпало. Аз създадох хладилник – и с това направих още една стъпка към срещата с висшата степен. Няма значение какво точно произвеждам – автомобили, радио – това ме приближава към следващото стъпало – затова и ги създавам!

И по пътя на този подем, на стремежа към върха – човек преминава през техническото и общественото развитие – до нашето днешно състояние. Преди ние не питахме какво е това висша степен – бяхме задвижвани от природният инстинкт на развитие. Множеството действия и изкуствените изобретения в този свят – всъщност не са измислени изкуствено! Така ме принуждава да действам разликата между моите сегашни и по-високи състояния.

От това трябва да разберем, че в нашето развитие няма нищо излишно! Каквито и излишни материали да сме създали ние по пътя си, автомобили, заводи, лекарства, напразно използвани продукти, създавахме сякаш никому ненужни украшения, златни и сребърни прибори – не е важно. Всичко това в крайна сметка изхожда от  нашия стремеж да се допълним до висшата степен, и затова всичко се включва в процеса на поправяне даже и в най-външната, материална форма. Не съществува нищо излишно!

От урока по статията „Същност на науката кабала „, 07.02.2011

[34729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→