Въпрос: Цялото човечество трябва да достигне крайната цел. Затова, всяко отклонение от правилния път изглежда много плашещо…

Отговор: По същество, винаги поправяме нашето движение, основано на отклоняване. Със всяка стъпка, която правим, се отклоняваме от точното движение към целта – и изследваме това отклонение.

Ключът е да проверяваме отклонението преди да направим друга стъпка. Само една стъпка в погрешната посока и тогава човек трябва веднага да се върне, за да избегне да направи две и особено три стъпки по неправилния път. В последния случай човек напълно загубва възможността да провери себе си и ще се отдели от пътя със сигурност. (Ние учим това в Талмуд Есер Сфирот в частта за излизането на светлината от Парцуфа и връзката с предишните състояния преди третата стъпка.)

От урок по книгата „Зоар”, 28.03.2011

[39296]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намирам се в мрежа от сили, които ми въздействат. Именно съвкупността от тях е природата. Каква е нейната цел? Какво иска тя от мен? Към какво ме води?

Ясно ми е, че моето развитие протича целенасочено. Убеждавам се в това от другите части на природата. Например, от малкия, кисел плод израства голяма, сладка ябълка.

Както се развива растителната и животинската природа, така се развивам и аз, като при това, преминавам през противоположни състояния – лоши и добри. Невъзможно е да се напредва само от едната страна – аз ги редувам: лява стъпка, дясна стъпка, отново и отново. Всеки път ми се разкрива недостиг, съответстващ на бъдещото напълване.

Тук ще направя равносметка: към какво води този процес? Накъде ме насочва природата? И тогава виждам, че тя ме задължава към социалното развитие. В продължение на последните хилядолетия, на човечеството е било необходимо все повече и повече да развива обществото, а в обществото – взаимната връзката между нас.

Разкривали сме злото – нашия егоизъм, нашата ненавист един към друг, а в резултат започваме да разбираме необходимостта от обединяването. В съвременния глобален свят, това става ясно.

Каква е ползата? Ползата е, че се изкачвам на следващото стъпало от своето развитие, на нивото на общата природа на мирозданието. Ще постигна абсолютното добро, ще придобия подобието на съвършената природа.

И затова, не вземам предвид междинните състояния, през които преминавам по пътя. Ако държа пред мисления си поглед целта, постоянно мисля за нея, то и сега ми е добре. Главното е „да изплувам” над всички текущи усещания – както лоши, така и добри.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39449]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не ви ли пречат мислите и желанията на другите хора, когато спите? Или ще задам въпроса по друг начин. Какво мислят и към какво се стремят Вашите ученици, ако по различни причини те не спят в краткото време, в което вие отпочивате? Въпросът е за вътрешната връзка на Рав с учениците, желанията на останалия свят са дребна работа.

Отговор: Аз спя в зависимост от обема на работата. Сънят не прекъсва връзката с никой от намиращите се във висшия и в нашия свят!

Въпрос: Как да не се превърнеш в „солен стълб”, ако чувстваш във всичко „вкус на пепел” и си спомняш през цялото време „пълна тава с месо”?

Отговор: Чрез силата, получена от обкръжението! В самият теб, в егоизма си, ти няма да намериш сила, за да излезеш от него!

Въпрос от английския блог: Какво казва кабала за индивидуалното възприятие на действителността? Какво е то? Съгласно източните учения частното възприятие не съществува, а има само единно цяло (съзнание), което постига действителността чрез останалите. Това още по-големи пречки в духовната работа ли са, отколкото егоистичните действия?

Отговор: Срамът трябва да бъде само поради недостатъчно усилия в дадения момент.

Въпрос: Трябва ли децата да се занимават с танци по двойки с противоположния пол?

Отговор: Не.

[39478]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Може ли изучаването на „Зоар” да помогне на човек да осъзнае, че се е отклонил от пътя и да поправи това прегрешение?

Отговор: В действителност, най-ефикасното средство, което насочва човек към това, е мнението на групата, общото усещане, царящо в групата. Ако групата следва напътствията на учителя и на авторите на книгите, тогава тя формира усещане вътре в нея, което позволява на всеки човек да провери степента, до която той губи посоката към целта на творението.

Това е като кула, рееща се в небесата, но аз трябва да бъда в нея.

От урока по книгата Зоар, 28.03.2011

[39306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От „Принципи на глобалното възпитание”: Същността на нашето развитие лежи в осъзнаването на злото.

Ние можем да извършваме действие след действие само в зависимост от нашето разкриване на злото, до степента на нашата чувствителност към добро и зло. Всичко зависи от степента, до която нашите свойства ни позволяват да измерим различията между тях.

Моето желание е като измерителен прибор. Неговата стрелка се повдига с едно деление, ако, да допуснем, аз променя вътрешното напрежение или измеря нещо на своята вътрешна везна. Има везни с деление от 50 кг. за коли, а има и точни везни, които измерват до милиграм.

Моите измервания също зависят от чувствителността. Веднага щом почувствам в себе си някаква разлика между двете сили, това предизвиква моята реакция, моя ответ. Чувствам се зле поради тази разлика, недоволен и загрижен съм. Тогава в мен се поражда импулс и ме връща към точката на равновесие, от която произлизаме.

Затова всичко зависи от разкриването на злото, аз трябва отново и отново да усилвам това чувство като натискам „бутона”, който става все повече и повече фино настроен. Подобно на изначалната точка, когато творението е почувствало, че се различава от светлината, докато тези различия се превърнат в тъмнината на техните абсолютни противоположности, по същия начин аз увеличавам чувствителността в себе си, за да постигна поправяне.

От урока на тема „Принципи единното възпитание”, 27.03.2011
[39225]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме привикнали със своята реалност. Но по същество, тази реалност е небалансирана. От началото на образуването на Вселената до днес, развитието е резултат от борбата на две винаги противоположни една на друга сили.

Те се проявяват по различен начин: положителен и отрицателен заряд, привличане и отблъскване, топло и студено… Природата се развива именно посредством тази борба.

Възниква въпросът: защо природата е устроена по такъв начин? Каква е ползата от прогреса, основан на борбата на две сили? Защо светът се намира в дисбаланс, с други думи – в развитие?

Съвсем не е случайно, че всичко се случва именно така – поредица от нови форми, от неживото ниво до човека. Борбата на двете сили всеки път пораждат все по-висши, прогресивни, напреднали, развити стадии.

Това развитие за доброто на творението ли е? Камъкът разбира се, не страда така, както растението, а на човешко ниво страданията са максимални. Като най-възприемчив, човекът страда за всички. Но от друга страна, в него е най-силно развито усещането за живот. В крайна сметка ние виждаме, че не трябва да прекъсваме това развитие, доколкото то е определено от самата природа.

И така, развитието е постоянен резултат от борбата на две сили. Те не се унищожават една с друга, а противоборстват, пораждайки като резултат трета форма, по-прогресивна и включваща ги в себе си. Това, което ни се струва като раздор и разрушение, всъщност е съзидание. Като не разбираме процеса, ние виждаме в него борба на две непримирими противоположности.

Но в действителност тези сили влизат в контакт, за да се включат една в друга и да породят нещо по-висше от самите себе си. Това, което ни се струва като борба, по същество е не нещо друго, а обединение.

Това обединение поражда нова форма, водещо към определена цел. Всичко в природата съществува според причинно – следствения принцип и се подчинява на общия процес, пораждащ все по–прогресивни, развити стадии.

Така че каква е ползата, какво е предимството на по-развитите форми пред предшестващите, по-малко развитите?

Както вече говорихме, ползата тук е в осъзнаването на злото. По-развитото съзнание усеща повече зло в себе си и в обкръжението, благодарение на което е способно да проникне на по-дълбоко ниво на природата, изграждайки връзка със силите, действащи вътре в нея.

Това осъзнаване на злото води творението към равновесие с природата. Усещайки себе си между двете противоположни сили, то намира точката на равновесие, започва да изгражда себе си от тези две сили и по този начин се развива.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39394]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако всеки миг, човек се ражда отново в духовното и сякаш започва всичко отначало, то как може, веднъж отклонил се от пътя, след това да отиде все по-далеч от него?

Отговор: Баал а-Сулам е нарисувал това така – повтарям неговата рисунка. Ако в началото на пътя се отклоняваш малко от него (да допуснем на 1см), то продължавайки да напредваш, с времето се отклоняваш от правилния път вече на 5см.

А на теб ти се струва, че напредваш: получил си знания, повече разбираш и през много си преминал. В теб нараства увереността, че си на правилния път, а на практика вече си свърнал от него и вървиш покрай целта.

Никой не ти е отнел свободната воля и възможността да се поправиш. Но ако не подозираш, че си се отклонил от пътя, ако не чувстваш, че си се объркал, тогава мислиш, че можеш да продължиш по същия начин.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 28.03.2011

[39378]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Правилно развиващата се част на творението в крайна сметка ще стигне до осъзнаването, че развитието се осъществява посредством две противоположни сили. Техният натиск я принуждава да осъзнае злото и всеки път служи за „родилни болки”, изтласквайки я от текущото състояние в следващото. Така природата ни придвижва напред.

На човешкото стъпало на развитие творението предварително разбира ползата от този двустранен натиск на природата и се развива съгласно целта, която вижда пред себе си. А целта е да постигне равновесие, да уравновеси в себе си натиска на двете сили, правилно да ги съчетае вътре и така да формира следващото състояние – третата реалност.

Преди това двете сили просто са принуждавали творението да върви напред, да приема нови прогресивни форми, без да влага своя принос. Но сега то разбира механизма на тяхното въздействие и само се включва в процеса – предварително, не дочаквайки натиска, използва двете противоположности, за да излезе на следващия етап на развитие. Това му дава нов разум, ново чувство, които не е било възможно да има по-рано – по време на принудителното развитие на неживото, растително и животинско ниво.

Аз изграждам собствено отношение към въздействието на двете сили и ги използвам, избирайки сам курса нагоре. Съгласявам се с тази посока, искам я и с помощта на обкръжението добавям своя импулс, своя натиск. Излиза, че сам напредвам, сам изграждам себе си – и тогава придобивам разума и чувството, които се изискват за това.

Ето в какво се състои ползата: включвам себе си в двете противоположни сили, издигам се към чувството и разума на новото стъпало и започвам да разбирам в каква реалност се намирам. Сам създавам новата реалност и сега тя е моя.

Преди това съм се придвижвал от стъпало на стъпало без да добавям нищо от себе си. Това е бил пътят на страданията. От мен не е израснало творение – оставал съм си на земната плоскост. Просто на всеки етап са ме избутвали отзад.

Сега вече добавям все повече собствено участие и то ми дава новото ниво – стъпалото на човека, подобен на Твореца. Аз разкривам Твореца. Спирайки да се развивам на нивото на животното, стъпвам на новия път и сега правя всяка крачка по собствен избор.

Казано на езика на кабала, аз извършвам Първото съкращаване, излизам от естествения натиск на природата и се развивам, свързвайки правилно двете нейни сили – посредством Второто съкращаване, средната линия. Сега изграждам средната линия в себе си – с други думи, намирам в себе си правилната форма на равновесие за всяко състояние.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39391]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще ни даде равновесието с природата?

Отговор: Когато всички сили са балансирани, ние се намираме в състояние на покой. Природата ни показва това чрез примера с изравняването на температурата, на натиска и на други величини.

В човешкото развитие на материално ниво „покой” е постоянния стремеж да бъдат балансирани противоположните сили. По този начин се учим да бъдем в равновесие. То се променя от състояние в състояние, от стъпало на стъпало –  и в резултат израстваме, създавайки все по-мащабен баланс.

Друг изход няма – ние ще продължим да се развиваме, но по добрия път на нашето развитие ще вървим в състояние на покой. Под непрекъснатото въздействие на различни сили се променяме ние самите, а също и външните условия. Това ни хвърля в непрестанно безпокойство, в неспирно търсене – но същевременно, именно това е покоят. Защото не се подлагаме под ударите на отрицателните сили на природата, а напротив – поддържаме с нея взаимно разбиране и взаимодействие.

Важно е да помним, че природата е нашата „обвивка”. Намираме се вътре в нейната сфера и нищо не можем да направим по този въпрос. Само се учим, как трябва да постъпваме в дадените условия.

Не можем да спрем въздействието на двете противоположни сили, защото тяхното предназначение е да ни развиват. Ако ги приемем именно с цел развитие, ако разберем, че тяхната програма е насочена към равновесието, което ще се прояви в единението на обществото, тогава ще се развиваме по добрия начин, комфортно, подслаждайки неприятните моменти.

Това е начинът, по който равновесието с природата ни дава покой – не спиране по пътя, а спокойно, мирно развитие. Защото, не можем да спрем природата, но можем отново и отново да намираме точката на равновесие, постоянно да успяваме да се задържаме на линията, която съставят тези точки.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39326]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако започваме своя път в пълна тъмнина, не виждайки истинското вътрешно състояние на групата, а само лицата външно, не можейки да оценим учителя, нямайки представа за какво говорят кабалистичните книги, или още по-лошо, мислейки, като че ли разбираме, за какво е писано там – какво ще ни помогне да не сбъркаме по този път?

Отговор: Надявай се на помощ свише. Но трябва наистина да си в постоянен страх, че можеш да пропуснеш великия шанс, който ти е предоставен, и да се отклониш от този път.

Баал а-Сулам пише в едно от писмата до свой ученик: преди една година ти беше в по–напреднало положение, отколкото сега. Но не губи надежда за милост от страна на Твореца и продължавай, възможно е и да върнеш предишната възможност.

Невозможно е да оценим, според нашите егоистични критерии, стъпките,чрез които напредваме – те не се поддават на земния ни разум. Струва ни се, като че ли стават някакви случайности, съществува някаква протекция или, напротив – нещастен случай, когато един обърква другия. Но всичко е пресметнато свише – освен собствената ти „чувствителност на изтънчената душа“.

Тоест всичко зависи от това, доколко по-фино и по-точно през цялото време ще настройваш себе си на това, което си представяш като духовно. Макар засега да не знаеш какво е това, но провери, действително ли духовното е такова?

Да се надяваш на помощ свише, не значи, да чакаш и да си оставаш пасивен. Помощта се дава на този, който сам я призовава! Не смятай себе си за най-умен, всезнаещ, чувстващ, разбиращ и умеещ сам да взима решения, но също така, не говори, че всичко зависи от Твореца, и ние нямаме какво повече да правим, от нас нищо не зависи.

Не отивай нито в едната, нито в другата крайност! А през цялото време се чувствай като закачен във въздуха. От този свят не можеш да вземеш никакви показатели за своето духовно напредване, но и отгоре не можеш да ги получиш, нямайки връзка с тях. И какво ще правиш?

И тук, попадайки в абсолютно безнадежно състояние, ти започваш да търсиш и да си изясняваш, какво представляват книгите, учителя, групата. Тъй като това не са материалните им образи: не е подвързаната книга, не е човекът, който няколко часа на ден ми преподава урок, не са приятелите, с които идвам да поседя около масата.

От своето безпокойства и страх, аз започвам да търся тези вътрешни понятия.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 28.03.2011

[39382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→