Въпрос: Как е най-правилно да се разрешава конфликта между съпрузите? Да го покрием с любов или открито да го обсъдим?

Отговор: Да го обсъдим открито, за да го покрием с любов. Ако само това правим, ако само покриваме – не е правилно. Трябва в някаква степен да проявим ситуацията и да се спрем в определено място. При това да се спрем така, че от този момент и нататък повече нищо да не проверяваме и да не се връщаме – да забравим.

Опитваме се да се примирим. Разбира се, ние и двамата сме несъвършени – егоисти. Но винаги има общ знаменател, под който можем да се обединим един с друг.

Такъв е светът: не е по силите ни да живеем като двойка гълъби. В някои неща се съгласяваме, в някои – не. Главното е да държим целта. Любовта трябва да бъде целеустремена, в противен случай тя няма да устои. И затова отначало трябва да установим връзка с целта и едва тогава, по пътя към нея, да отглеждаме любов.

Рабаш винаги е казвал, че любовта е като домашен любимец, който отглеждаме. При това го отглеждаме като правим отстъпки. Разбираме, че трябва да отгледаме между нас това отношение, този трети фактор, който се нарича „любов“, който ни свързва, но и съществува сам по себе си. И можем да направим това само по пътя на отстъпките: аз отстъпвам и партньорът отстъпва.

Тъй като сме егоисти и любовта между нас означава, че всеки е готов в нещо да отстъпи на другия, а в някои неща не е готов. Нека сме реалисти: така трябва да отглеждаме любовта.

В съвременния свят е прието да съдим по външната красота, по стереотипа. Но постепенно те ще загубят важността си и хората ще започнат да се съгласяват с целта. Оправяйки връзките си, те ще решават кой на кого подхожда, за да достигне целта, като най-близък партньор по пътя към нея. Съобразно с това, те ще развиват помежду  си отношения на любов, единство и съпружество.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37480]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Женската природа е домашното огнище, женското желание е да ражда деца. Тогава защо толкова много майки – домакини страдат от депресия? И как се съчетава това с реалността на 21 век? Защото, ако днес жената не работи, семейството не може да се издържа?

Отговор: Нашият свят се намира в криза. Достигнахме до неестествено състояние – достигнахме до него, за да осъзнаем: обслужвайки егоизма си, ние вървим против всички закони на природата до такава степен, че се докарваме до ситуация на глобална криза. Във всички сфери на нашия живот, на всички нива на нашия свят ние се намираме в разбиване, в криза и търпим фиаско. Това се отнася и до взаимния статус на половете.

Дойдохме до такъв резултат, защото искахме да се развиваме егоистично. И ето, днес от безизходност ще си дадем отчет за случващото се и ще започнем развитие в ново направление. Такъв е пътят – чрез осъзнаване на злото. Първо то трябва да се прояви и тогава хората накрая ще изпитат нужда от кабалистичната методика.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37504]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Решимот (информационен ген) е картина, форма, която определя бъдещото състояние, но което идва от миналото. Да допуснем, че вчера съм бил на ресторант и съм платил 100 шекела за вечеря – поръчал съм пет блюда, пълен НАРАНХАЙ. А днес имам само 50 шекела вместо 100, и сервитьорът казва, че мога отново да поръчам пет ястия, но този път те ще бъдат различни: котлет вместо пържола, херинга вместо сьомга…, но ще имам пет блюда.

Аз изисквам в зависимост от това, което съм получил преди, тъй като не различавам друг вкус. Но моят екран (покритие) съответства единствено на това, което мога сега да получа. Аз правя изчисления относно това, което се е случило. Очевидно, в края получавам нещо напълно различно от това, което съм имал преди, но това не е важно!

Как мога да искам светлината, която все още не е в мен и за която нямам никакви данни? Как правя разчет на новото състояние – в крайна сметка това е ново стъпало, огромна, несъизмерима разлика?

Но аз правя разчет за максимално отдаване на Твореца, и затова това, което съм получил днес не е важно за мен. Дори ако това е варен котлет вместо печеното агне, с което са ме нахранили вчера – това е максимума, на който съм способен и аз съм доволен, че съм успял да извърша този максимален разчет заради Твореца. Затова аз се съгласявам с това, което ми е било разкрито, като най-желаното напълване.

В действителност има значение моето намерение за отдаване, а не какво съм получил, какво парче месо на масата. Всичко, което Той ми даде, ще бъде максималното, на което съм способен и затова ще бъде прекрасно!

Затова ние можем да направим точен разчет на състоянията, които още не са били разкрити в нас. Ние извършваме разчет не на качеството получена светлина, а на качеството на своето отдаване.

От урока по „Учение на Десетте Сфирот”, 03.03.2011

[36950]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Преди около две години светът се оказа в икономическа криза. Днес светът се оказва в политическа криза. Все едно живеем по разписание, в общи тенденции и даже в общи мисли. Как възниква тази глобална синхронност?

Отговор: Всички ние сме взаимосвързани в обща система. И работата тук не е в нашите „измислици”, не е в интернета и в мобифоните. Ние се намираме в мрежа от сили и сме разхвърляни по нея като малки топчета. Тази мрежа вътре в нас ни свързва едни с други.

Дали го искаме  или не, но всичките ни мисли, желания и действия си взаимодействат и взаимно си въздействат. Като следствие, едни или други явления се проявяват в едни или други места, съгласно заложената програма в мрежата.

Кои сме ние? Производни, сътворени. И затова не трябва да съдим за света по външната картина – все едно ние правим нещо сами. Телефонната мрежа не е причината за нашата взаимна връзка, а неин признак. Тя свидетелства: сега сме готови мрежата на силите да ни задейства още повече. Световната паяжина също означава нов стадий на нашето егоистично желание, предизвикващо по-силни отзиви в общата мрежа.

Така или иначе, ние сме активирани от мрежата, а не я изграждаме. Не си струва да се лъжем, че ние сме създали интернет и сега сме обединени от него. Може да се създаде какво ли не и това няма да добави нито капка единство. Става дума за проекция, за признак на тотална и сто процентна интегрална взаимовръзка, част от която се е проявила явно – да кажем на 5%.

Тези връзки по целия свят, несъмнено само ще укрепват. Светът ще стане неразривен, здраво свързан, и ще сме свидетели на неща, които още никога не са се случвали.

От урока на тема „Време”, 09.03.2011

[37589]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че съпружеската двойка трябва да играе, поправяйки  семейството си. Но какво да се направи, ако злото се разкрива постоянно между съпрузите, ако те често се карат, не се уважават и не се разбират?

Отговор: За съжаление, никой от нас не е получил нужното възпитание, не е бил подготвен за семеен живот. Длъжни сме да възпитаваме мъжа и жената, да ги учим на установени правилни взаимоотношения един с друг и с децата.

Това е проблемът на егоистичното развитие: на всеки му се струва, като че ли той знае какво да прави. Никой не подготвя човека за живота. Вместо да възпитаваме човека, ние с усилие се обучаваме на някакви специалности. Ето защо съвременната криза е толкова дълбока.

Семейната криза става нетърпима. От опитите за съвместен живот целият свят потъва в общо тотално отчаяние. При това не си даваме сметка, че семейната клетка е основа на целия живот. Без нея животът няма да продължи.

На човека ще му се наложи да търси отговор и отговорът звучи така: „Мъж и жена – Шхина между тях”. Трябва да разберем: това егоистично развитие ни е довело до безизходица – повече не можем да се понасяме един друг.

Ще ни помогне единствено важността на целта, която можем да достигнем само ако имаме поправено семейство, правилно възпитаващо децата. Само при това условие ние се уподобяваме на природата, на Твореца, разкриваме Го, сливаме се с Него и достигаме вечен живот на духовното стъпало.

Само духовната цел ще обвърже човека да създаде правилно семейство – с деца и с правилни взаимоотношения между съпрузите.

От беседи за жените, 08.03.2010

[37500]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как жените трябва да поддържат обединението на мъжете?

Отговор: Това е много важно и много силно действие от страна на жените. Те могат да подбуждат мъжете към духовно напредване, към обединение, към обучаване и разпространение.

По същия начин в духовния свят Зеир Анпин се задвижва и започва да действа едва когато Малхут, женската част го пробужда към това, издигайки МАН към него и искайки поправяне.

Мъжа няма да се пробуди без жена, без женско желание – и в къщи и в групата. И затова женската част е длъжна да се пробужда и да буди мъжката – защото иначе мъжете няма да достигнат целта.

Ние се обръщаме към всички жени от световното кли с молба да се обединят помежду си и в различни форми да оказват натиск върху мъжете. Тогава мъжете ще почувстват, че са длъжни да вървят напред и че не бива да се успокояват.

От беседата за  жената, 08.03.2010

[37470]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес ние се намираме в преходен период. А когато пристъпим към поправянето, жените ще бъдат съвършено равни с мъжете.

По духовния път жената трябва да поставя желание, да оказва натиск на мъжа и да го задължава към напредък. Както и в нашия свят жената притиска мъжа, за да работи и да ѝ носи заплата. А когато има дом и средства за съществуване, тогава ние раждаме деца и ги отглеждаме.

Така и в духовното: ако заедно работим върху поправянето на душите, то пораждаме нови души. За това е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Разкриването на Твореца става именно между нас, когато ние всички сме заедно.

В тези действия и мъжете и жените трябва да внасят своя принос. Тук няма големи и малки. Невъзможно е да се родиш без жена. Да израсне нова душа, нов духовен парцуф е възможно само със силата на женското желание.

В процеса на поправяне няма по-голяма тежест, никой не е по-голям или по-малък. Без женското желание мъжът е безсилен, а женското желание без мъжкия екран също е безсилно.

Но кой все пак е първичен? Жената. Защото желанието за молбата за поправяне винаги идва от жената. Така и в нашия свят: макар на мъжете да им се струва, че те преуспяват със собствените си сили, в действителност всички техни действия – са само заради жените, само за това да придобият тежест в техните очи. Така сме устроени ние.

От беседата за жените, 06.03.2011

[37195]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Всички ние сме били една душа, която се е разделила на множество егоистични части. Но всеки постига цялата обща душа.

В действителност, няма нищо, освен една душа. И тази душа се намира във всички синове на Исраел – във всеки (стремящ се към Твореца) напълно, както в Адам Ришон.

Защото духовното не се разделя на части, както това е характерно за материалното. А душата се разделя на 600 000 части и множество духовни искри по силата на тялото (егоизма) на всеки.

С други думи, отначало тялото (личния егоизъм) отделя от него сиянието на душата. Но със силата на Тора и заповедите (поправения егоизъм) тялото (егоизма) се очиства (от намерението заради себе си), и в степента на неговото очистване, общата душа свети в него.

Баал а-Сулам. „Плодовете на мъдростта“, Беседата, „600 хиляди души“

[37033]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

От писмо №40 на Рабаш: „Всеки от подаръците, който се дарява на другар, е подобен на куршум, правещ отвор в камък.

И даже, ако първият куршум оставя само незабелязана драскотина, то вторият, удрящ по същото място, вече го нащърбява, а третият – пробива отвор.

С помощта на много куршуми, попадащи в целта, отворът се разширява и става кухина в каменното сърце на другаря, където се събират всички подаръци.

От всеки подарък излизат искри любов, докато не се съберат всички искри в кухината на каменното сърце, и от тях се образува пламък”.

За да приближим себе си до истинското, съвършеното състояние, е необходимо да действаме заради сближаването с другарите в групата. И макар че, сега аз не чувствам никаква потребност от такова сближаване, то какво обикновено правят за хората, които  обичат? – На тях им даряват подаръци!

Така става по естествен начин – ако аз обичам някого, то искам да го зарадвам и се наслаждавам от това даже и в материалния свят. Както ние подаряваме подаръци на малките деца и се наслаждаваме от тяхната радост.

Точно същото действие е необходимо да извършим в състояние на ненавист, отблъскване, пустота и безразличие – да подаряваме на другите подаръци, които ще започнат да действат. Така аз изразявам своето желание да поправя отношенията между нас – заради това, да достигна отдаването на Твореца, при което ще възненавидя още повече другаря си, ако то ми се разкрие.

Затова аз изпълнявам указанието на кабалистите: „Купи си другар” и умножавам подаръците. И това е духовно действие, а не материално, защото с това аз изразявам своята готовност да се приближа до другаря, знаейки, че това е средство за приближаване до Твореца. Затова тук няма какво да се стеснявам – аз изпълнявам „заповед” и действам за достигането на връзка с Твореца, тъй като нямам други средства за това.

Не се изискват някакви материални подаръци, и ценността на подаръка не се определя от неговата стойност – важното е как аз изразявам своето желание да се приближа, независимо от чувството на отблъскване. Тази разлика и определя размера на подаръка.

Защото понякога нищо не струва да купиш скъп подарък, но е трудно да присъединиш към него своето отношение – а това е най-важното.

От урок по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37281]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От гледна точка на кабала, има ли място за игра между мъжа и жената?

Отговор: В себе си, аз играя на по-добрия – с намерението, че това действително ще се осъществи. Ето какво е игра в духовен смисъл.

Даже на животинско и на растително ниво, и още повече на човешката степен, в мислите и в желанията, когато някой желае да порасне, т.е. да стане по-добър – той играе на това.

По такъв начин той привлича „енергията”, обкръжаващата светлина от по-висока степен и се издига на нея – преминава в ново, по-поправено състояние.

Въпрос: В такъв случай как трябва да се играе в семейството?

Отговор: Трябва да се играе като в поправено семейство: да не спорим и да покриваме всичко лошо. Казано е: „всички престъпления ще покрие любовта”. Не се опитвай да ги поправиш – покривай ги.

Въпрос: А как е при разкриването на злото?

Отговор: Защо? Нима можеш да го поправиш? Няма такава заповед – да разкриваме злото. То ще се прояви само, ако ти потеглиш към доброто. Ние се устремяваме към духовното единство – и тогава ни се разкрива злото, като все още непоправената част на следващата степен. А след това я поправяме.

Така е и в материалното: защо да будим лошото? Днес това е проблем на целия свят. Хайде да играем в добър свят – по такъв начин ще привлечем свише сили, които ще ни поправят. И тогава светът действително ще стане добър. Така трябва да се постъпва в семейството, със съпругата, с децата – навсякъде. Но, осъзнато, разбирайки принципа, по който действаме.

Въпрос: Но ако има проблеми, които е необходимо да се разрешат?

Отговор: Ние ги разрешаваме, но не на тази степен, където сега се разкриват ненавистта и любовта. Ние „отиваме встрани”, записваме проблемите и ги подреждаме. Главното е да ги изведем от нашите взаимоотношения и да ги преведем в разреда странични усложнения, които се нуждаят от решение.

А помежду си – играем само на добро. „Играем” – в смисъл: искаме да стане така. На нас постоянно ни се разкриват непоправености, дефекти, а ние се изграждаме над тях, още и още.

Така любовта „покрива престъпленията”. Не може да има любов, ако отначало няма спорове. Понякога хората даже искат да почувстват тези недоразумения, за да разкрият още голяма любов. Едното не може да бъде без другото.

Но правилният подход е непроменим: постоянно тегли себе си към единството. Не опитвай да откраднеш нещо, за да откриеш, че си крадец, а после да пристъпиш към самопоправяне. Всички „заповеди”, т.е. духовни повели, винаги са насочени към доброто, а по пътя към него, се разкрива част от злото.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→