Въпрос: Каква е ползата от моите растящи егоистични желания?

Отговор: Тяхната задача е да те доведат до провал, да почувстваш, че си нищо и в живота ти е много зле, а желанията ти са лоши, и въобще – около теб нищо не си струва.

Така, че сега ти трябва само светлината, за да те пробуди. А тя ще ти покаже, че желанията ти са още по-лоши, отколкото си мислил.

И тогава ще поискаш да се издигнеш над тях и ще започнеш да разкриваш обратната страна на действителността над тези желания. Но за това, трябва да започнеш да учиш в група, защото лекциите и живото общуване не могат да се заменят с нищо.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“ 04.01.2011

[37103]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

От статия на Рабаш: Защо е казано, че „Творецът изцерява разбитите сърца“? Защото главното за човека е сърцето, тъй като това е съсъд за висшата светлина. Но ако съсъдът е разбит, то всичко, с което го напълват, се излива навън.

И затова, ако сърцето е разбито, тоест егоистичното желание властва в сърцето – там не може да влезе светлина. И всичко, което се получава егоистично – всичко отива към нечистите сили (клипот). Това се нарича „разбито сърце“.

А затова човек моли Твореца да му помогне и да излекува неговото разбито сърце, в което не може да влезе нищо духовно – и само Творецът може да го спаси. И затова е написано: „Близък е Творецът до тези, чието сърце е разбито“…

Творецът създава творението съвършенно. Но после, за да даде възможност на творението да разбере, почувства, разкрие и оцени това съвършенно състояние, е необходимо да го преведе през състояния, обратни на  съвършенството във всички форми. Тогава творението ще се подготови, ще получи сила, усещане и способност да разкрие съвършенството, в което е създадено.

Състоянията, противоположни на съвършенството се наричат „разбиване“. Те съществуват само по отношение на творението – в неговите чувства и разбирания. Тоест, самият човек открива, че сърцето му е разбито – разбити са всички негови желания, и над него властва егоизмът. И като че ли в разбит съсъд, цялото напълване, което му дават,  се излива навън и отива при егоистичните желания.

Човек чувства, че страстно желае да отдава, но е неспособен на това, тъй като сърцето му е разбито. Той изведнъж открива, че всичките му мисли и желания, целият негов стремеж към отдаване, всъщност са насочени изцяло към противоположното – към егоистично получаване.

Тоест той се разкъсва като че ли в две направления. Първото е неговото страстно желание към Твореца, като че ли от цялото си сърце. Но той открива, че напротив – от цялото си сърце иска обратното.

И тогава, в резултат на тези две противоположни направления, разкриващи се вътре в него, човек чувства, че сърцето му е разбито.  Затова той моли Твореца да излекува неговото сърце и неговите намерения да бъдат насочени към Твореца, към отдаване, към ближния – само в едно направление, а не да се връщат обратно към самия него.

Тогава това се счита за истинска молитва, която се приема свише, както е казано: „Близък е Творецът до тези, чието сърце е разбито“…

Само такова изяснение  ни е необходимо.

От урока на тема „Какво е молитва“, 09.03.2011

[37554]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние се намираме в система на действащи закони. Съществува висша сила, въздействаща на нас, чието желание е да ни даде блага. И затова тя е създала желанието да се насладим, което тя може да наслаждава.

А наслаждение за творението е да стане точно като тази висша сила – съвършено и вечно. Затова е необходимо да постигне същото усещане и ниво, същата дълбочина и сила, същия статус, като тази висша, първична сила.

Първата сила се нарича Творец, а втората – творение. Втората сила трябва да премине изменения, натрупвайки разнообразни впечатления – общо 125. Сама трябва да ги премине – благодарение на собствено търсене, разбиране, осъзнаване, усещане, усилие да се постигне всичко това, стремейки се да дойде до състоянието, което й е приготвено от висшата сила.

Затова в развитието на творението е необходим елементът на собствено участие – собствено чувство и разбиране, усещането, че аз съществувам, и аз сам постигам!

Но творението не може да направи нищо само – освен, да желае да се промени. Тъй като цялата сила за измененията, програмата и тяхната последователност, идва само от първата, даващата сила – Твореца.

Успехът на човека в работата се определя преди всичко от това, да се научи точно да разделя своето напредване на две части: тази, която е възложена на него, и тази, която изпълнява Висшият. Те са два партньора, но трябва да се разбира, как се разделя съвместната им работа: какво се отнася за човека, а какво – за Твореца.

Главно, да не се занимава с това, което се отнася към работата на Твореца, и да се опитва да поправи себе си и този свят. Задачата на човека е да желае да се измени! А тези изменения трябва да бъдат над моята природа – това, което се нарича „над моя разум“. Тоест, аз не разбирам, в каква посока се изменям, към какви свойства и вътрешни усещания, защото получавам нова природа.

И признакът на появяване на новата природа е точно в това, че човек не знае, къде и към какво върви! Ако той предварително знаеше и чувстваше, всички тези изменения щяха да стават според неговия егоизъм, неговата природа.

Когато расте вътре в своята природа, той примерно знае, какво може да очаква и избира, според разбирането на своята сегашна егоистична полза. Но в духовното развитие, когато искаме да придобием друга природа и да се уподобим на Висшия, ние винаги вървим към нещо неизвестно и неочаквано. Ние само привличаме към себе си силите на развитие.

Всъщност, има само една висша сила, но тя се разделя на няколко съставни, по това, как я използваме: нашето собствено желание, дадено ни за начало – „точката в сърцето“, силата на групата, силата на ученето, и накрая, тази сила, която реално действа и ни променя, наречена „обкръжаваща светлина“.

От урока на тема „Чудотворната сила на ученето“, 08.03.2011

[37441]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: В съвременния шовинистичен свят мъжът бива оценяван по парите или по ума, а жената – на конкурсите по красота. Какви критерии ще приеме обществото, когато се развие?

Отговор: Ако обществото започне да цени духовната цел – или защото не вижда изход от лошото състояние, или благодарение на предварителното осъзнаване на злото, тогава човек ще гледа и на себе си, и на другите, като на другари, като на партньори по пътя към тази цел.

Аз и сега преценявам всеки човек, предмет, всяко състояние според това, колко голяма е неговата помощ за моето егоистично съществуване. По същия начин и в бъдеще ще оценявам всичко в нашия свят, от неживото до човешкото ниво по това, доколко ефективно е за моето напредване към целта.

Ако се окаже, че кралицата на красотата е най-полезна в този смисъл, тогава ще я взема за жена. А ако най-полезна от всички, за мен се окаже продавачката на пазара – ще се оженя за нея. Целта определя всичко.

Освен това имаме пример как е постъпвал еврейският народ преди разрушаването на Храма, а в ортодоксалните форми – почти до ден днешен. Богатството никога не е било предмет на уважение. Оценявали са младия човек само по онова, което знае. По-добър е този, който е научил наизуст повече страници. И е нямало никакви други критерии – в продължение на цялата история.

А девойката е била оценявана по нейното семейство, по възпитанието, което е получила.

Като решението за това кой на кого подхожда, са вземали родителите, а не хормоните – след случайна среща в дискотеката. Защо? Според духовните закони. От Атик идва светене, подбуждащо Малхут на света Ацилут към единение със Зеир Анпин. С други думи, решението идва свише.

За това е казано, че Творецът обединява съпрузите, а не те самите. А в нашия свят, родителите на младите хора са тези, които решават какво е най-добре за тях.

Така са постъпвали винаги, за да неутрализират всяко влияние на външната красота. Както казваше Рабаш, младежът и девойката трябва да се срещнат, да поговорят и да се убедят, че не са си противни един на друг. Ако не изпитват природно отвращение един към друг – повече нищо не е нужно. Всичко останало се гради върху взаимни компромиси – и между тях ще има любов.

Между другото, същите обичаи са присъщи на културата на всички народи. Никой не е питал младите – по-възрастните са съчетавали по-младите.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37473]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако групата е достигнала до задънената улица на взаимната ненавист, по-добре тя да бъде разпусната и да се даде възможност на другарите да видят истината. По-добре всеки да си постои у дома и да помисли за своя живот. Ненавистта няма вече да замъглява очите, и той ще види това състояние, ненавистта между другарите, като че отстрани – ще внесе в чувствата малко разум.

Тогава ще се замисли: какво да прави с тази ненавист, откъде е дошла тя и с каква цел е дадена. Той ще си спомни, че именно тя се явява средството за възвишение, тъй като Творецът е създал злото начало и нарочно ни пробужда с ненавист, така че да Го привлечем и разкрием. Науката кабала това е – средството за разкриване на Твореца, и именно сега ти имаш възможност да го разкриеш.

Творецът се разкрива именно над нашия егоизъм, а докато ние се чувстваме добре – няма да го позовем. Трябва да разберем веднъж и завинаги, че всяко движение произхожда само вследствие от лошите усещания. А когато на човек му е добре той няма сили да се помръдне от мястото си, така е устроена нашата природа.

Затова да работим над любовта с другарите може, ако ние си представим всички процеси и състояния, които ни предстои да преминем , ако ги различаваме в себе си и осъзнаваме, записваме, завръщаме се към този анализ по няколко пъти на ден, добавяме в него разум и чувство. Така ние започваме да управляваме всяко такова състояние – и лошо и хубаво, използвайки го като необходимо средство, като лост, позволяващ ни да го превърнем в следващото състояние и да напреднем.

И ако всеки от нас, път след път, се старае така да разбие своето его, своето “каменно сърце“ – това означава, че той навлиза в сърцето на другаря. И накрая ние разкриваме единственото съществуващо състояние, което нашия егоизъм е скривал от нас.

Ние не работим над приятеля или групата, ние само изменяме своето възприятие, своето сърце, усещането ни за реалността. Проблемът не е в другарите и не е в групата – съществува единствено моята душа, която аз трябва да събера в едно.

От урока по писмото на Рабаш, 07.03.2011

[37288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо мъжете и жените като че ли предават в различни диапазони?

Отговор: Защото ние сме – два свята.  Силата на мъжа (гевер), в поправен вид, идва от Бина, от преодоляването (итгабрут), от втория стадий на разпространение на висшата светлина. А силата на жената идва от Малхут. Тези две сили са противоположни една на друга.

Те двете са потопени в егоизъм в нашия свят, затова ние не виждаме тяхната взаимна полярност. А в духовния свят и двете са алтруистични.

Но така или иначе самият поглед на природата у мъжът и у жената се различава напълно в своята основа. Ти не можеш да видиш реалността така, както я вижда жената. Ние не осъзнаваме всичките степени на различие на нашите вътрешни светове. Привикнали сме да играем на взаимно разбиране, външно всичко изглежда еднакво, но в действителност това съвсем не е така.

Ние не можем да се облечем един в друг. За жената светът изглежда съвършено различен. Просто е невъзможно да кръстосаме нашите два свята, те не се пресичат.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37319]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо е много по-лесно да се издигнем над отблъскването един от друг именно на големи конгреси?

Отговор: 1. На конгресите човек не е в своята групата. Той се разтваря в океан от хора, с които не е бил в близък контакт, и затова не е разкрил своето зло към тях.

2. На конгресите не работим върху разкриване на злото в себе си, а пробуждаме доброто. Но това добро идва въпреки разкритото зло и за да придобием сили за бъдеще.

Затова хората, които не работят върху себе си в групата, не чувстват пробуждане да дойдат на конгреса. Те не виждат това, като възможност за напредък: „Какво ще правя там? Ще скачам? Ще пея? Аз просто мога да го гледам на телевизора или чрез интернет във време, в което е удобно за мен!”

В действителност съществува голяма разлика между виртуалното и физическото участие на конгреса, когато човек влага сили, пари и големи усилия, за да участва в него. Преди да влезем в усещанията на висшия свят, ние не можем да отменим важността на материалния контакт. Затова конгресът е предназначен за хората, които желаят да дойдат там в осъзнаване на злото, което отпреди са натрупали, а също и за тези, които желаят да получат от него силите да преодолеят осъзнаване на злото в бъдеще.

Тора говори много за това, как в древността хората са се събрали около един кладенец, общували са и са установявали връзка. Така трябва да се чувстваме на конгреса: като хора, които са се събрали около живителен кладенец в пустинята, и от него могат да получат живителната силна на Бина (водата е свойството отдаване, свойството Бина).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 07.03.2011

[37307]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Всички групи трябва да помислят как да изградят себе си, за да направят от всеки другар Човек. Как групата въздейства на всеки? Как се подлагам на нейното влияние? Постоянно трябва да се грижа само за това.

Ако осъзнавам, че светлината, Творецът действа върху мен чрез обкръжението, ако поставя обкръжението и себе си в такава позиция, която ще прокара за светлината път към мен, за да може със своето въздействие да направи от мен друг „образ”, за да промени моите свойства и да ги изгради по определен начин, за да ме „извае” – в такъв случай от мен ще излезе онова, което трябва да излезе.

Тогава началната точка на корена на моята душа действително ще нарасне и от мен ще израсне онова, което е заложено, записано в корена ми – в общия „конструктор” ще заема точно онова място, което трябва, за да се допълва все повече безкрайното кли.

Такава е нашата работа в групата. Сама по себе си, тя се разделя на различни компоненти – мъжка и женска част, деца и възрастни, стари и нови, нашата група по отношение на Исраел като цяло и Исраел по отношение на народите на света… Всъщност, тяхното искане по наш адрес е предизвикано от това, че не претворяваме в живота своето предназначение – да бъдем „царство на свещенослужители”. Както пише Баал а-Сулам в статията „Поръчителство”, именно тази функция трябва да изпълним по отношение на тях.

И доколкото не изпълняваме своето предназначение, своя дълг пред народите, дотолкова в отговор от тях получаваме съответното отношение. И затова все пак сме длъжни колкото може по-бързо да изградим система на възпитание за целия свят и да бъдем готови да приемем всички.

В крайна сметка за тази цел не е необходимо да отместваме планини. Виждаме че и малко количество хора, свързани с Твореца, са достатъчни, за да бъде предадена светлината от Него на целия свят. А ние имаме необходимата база и средства – става дума само за реализиране.

Много се надявам, че тази година ще организираме всяка наша група по отношение на другарите и децата, които я съставят, а също така ще сплотим всички групи в една голяма и така ще излезем за среща с народа на Израел, а със силите на нашите чуждестранни групи – срещу света.

Когато започнем да говорим за разпространението на методиката за възпитание,  хората веднага се заслушват. Знаете, че Израел не е от „любимците” на ООН, но когато им съобщихме за темата, която искаме да обсъдим, само след няколко дни ни поканиха на голям симпозиум на ЮНЕСКО, посветен на този въпрос.

Затова, цялото ни обучение и разпространение трябва да се разглежда като изграждане на Човека – на големия единен образ, на единната душа Адам Ришон, която е подобна на Твореца. Ето какво прави всеки от нас и всички заедно.

От 3-тия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37266]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Както показва опитът, във физическата група разкриването на злото става много по-бързо и е много по-осезаемо, отколкото във виртуалната група, чрез интернет. Но Вие казахте, че интернет ускорява разкриването на злото…

Отговор: Ние не можем да знаем какво се случва с душите, защо сме така разселени по повърхността на Земята, защо сме отделени физически един от друг и в същото време ни е дадена и виртуална връзка.

Вероятно, именно физическата отдалеченост работи по най-чудесния начин. Да предположим, че се намирам на хиляди километри от някого. Един път на ден или на няколко дни ние си кореспондираме чрез интернет или заедно работим над нещо. Но всеки се пази от по-близък контакт.

Ако се постараем да създадем между нас по-топли отношения, пожелаем да се съединим, да бъдем заедно, несъмнено чрез виртуалната връзка ще разкрием в отношенията помежду ни и любов, и ненавист, и пренебрежение, и отхвърляне един на друг – също като във физическата група.

Засега се разкрива равнодушие и даже някакво пренебрежение. Необходимо е да се работи над това и да се разбира, че всичките тези дребни прояви трябва да се умножат на разстоянието и тогава ще получим истинската им стойност. Защото ако аз малко те пренебрегвам, забравям за теб на разстояние от хиляда километри, то намирайки се до теб, аз бих те пренебрегвал и ненавиждал хиляди пъти по-силно.

Интернет позволява на нас, хората с различна менталност, чужди, неприличащи си един на друг, преодолявайки всичките трудности на съединението, все пак да започнем да се съединяваме, развивайки в себе си внимание и чувствителност. Защото разстоянието ни е дадено именно, за да можем да достигнем единение, а не да си оставаме „солидни и важни”, държейки се на възможно по-голямо разстояние един от друг, за да не пресичаме периметрите си.

Затова се стараем да създадем такава всемирна връзка между нас, за да може всичките ни приятели по целия свят да се усещат постоянно заедно. Макар всички тези електронни средства за връзка да са външни, но ние засега се нуждаем от тях – както ни е необходим и нашия свят за да се почувстваме близко един до друг. И макар това да е връзка между душите, нейната външна проява засега е в тази форма.

И затова сме длъжни да се стараем и във виртуалната връзка да работим над себе си, а не да се крием всеки зад екрана си, все едно има възможност да избяга. А ако все пак, човек бяга, той трябва да знае, че това бягство го изключва от духовния път.

Най-важното е, въпреки разстоянието, да желаем да разкрием близостта между нас. Защото физическото разстояние не влияе на духовното. Само недостига на чувствителност ни пречи да се усетим като във физическа група. Повече няма недостатък в нищо. Не е необходимо да се приближаваме физически.

Но засега, в дадения момент, ние провеждаме за тези хора конгреси и затова е изключително важно да се участва в тях и да се съединяваме. На идващия американски конгрес ние ще поработим над това, хората, получили там голямо въодушевление, да се постараят и за в бъдеще да съхранят същата връзка. Без това е невъзможно. Човек трябва да почувства какво значи да се съедини с другите и трябва да запази същото усещане на любов и топлина. Това усещане ще продължи да работи над него, докато не се превърне в обратната страна на неговото следващо стъпало.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 07.03.2011

[37304]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Най-силният и ефективен контакт с Твореца възниква по време на обучението. Затова времето за обучение винаги е време за молитва.

Кабалистите са написали книгите си, за да можем отначало, с тяхна помощ, просто да привличаме светлината, възвръщаща към източника. А когато с негова помощ вече достигаме духовния свят, тогава постигаме написаното в книгите чувствено, в духовни усещания.

Книгата никога не разказва нищо „теоретично”, което може да се усвои от разума. Тя говори само за чувствата. Желанието е духовния съсъд, материала. А мозъка, разума трябва да ни помогне да работим със своите желания.

Ние се стремим да достигнем усещания и разума ни е даден за да организираме всички средства за това. Затова обучението се провежда не за знания, а за да се привлече светлината, възвръщаща към източника. Това се нарича да изучаваш „Тора”.

Но ако учиш, за да получиш знание, в този момент Тора се превръща в суха теория. И тогава тя е абсолютно безжизнена, защото не се отнася към този свят и ти не знаеш какво стои зад думите и нямаш никакъв контакт с написаното.

Ти просто попадаш в празнота, във вакуум, ако изоставиш намерението да превлечеш обкръжаващата светлина.

Затова, най главната молитва се извършва по време на уроците и всичко е организирано около обучението: групата, книгите, цялото време на урока и подготовката към него, намерението, с което си дошъл. Всичко е за да се разкрият в нас чувствените канали.

По начина, по който ние отначало се раждаме и започваме да усещаме този свят и чак след това се учим да разбираме какво чувстваме – също така влизаме и в духовния свят, отначало го усещаме, а после се учим да разбираме своите усещания. Духовния съсъд е желанието. Затова трябва да се работи над важността на целта, която се достига чрез съединение между нас.

Трябва да създадем наше общо кли, всички заедно да привлечем към него обкръжаващата ни светлина, насочена към общите ни намерения, обединени и включени едно в друго, към тази „обществена молитва”, към общата молба за обединение, като един човек с едно сърце, за да се придобие общата сила на отдаването, която ще ни свърже и ще се възцари между нас като взаимно поръчителство, от което ние желаем да отдаваме на Твореца, с общата сила на отдаването, разкриваща се между нас.

Ние искаме да материализираме всичко това, да го разкрием в нас и такова е  желанието ни по време на урока – това е неговата единствена цел.

От урока по статията на Рабаш, 06.03.2011

[37146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→