Въпрос: Както показва опитът, във физическата група разкриването на злото става много по-бързо и е много по-осезаемо, отколкото във виртуалната група, чрез интернет. Но Вие казахте, че интернет ускорява разкриването на злото…

Отговор: Ние не можем да знаем какво се случва с душите, защо сме така разселени по повърхността на Земята, защо сме отделени физически един от друг и в същото време ни е дадена и виртуална връзка.

Вероятно, именно физическата отдалеченост работи по най-чудесния начин. Да предположим, че се намирам на хиляди километри от някого. Един път на ден или на няколко дни ние си кореспондираме чрез интернет или заедно работим над нещо. Но всеки се пази от по-близък контакт.

Ако се постараем да създадем между нас по-топли отношения, пожелаем да се съединим, да бъдем заедно, несъмнено чрез виртуалната връзка ще разкрием в отношенията помежду ни и любов, и ненавист, и пренебрежение, и отхвърляне един на друг – също като във физическата група.

Засега се разкрива равнодушие и даже някакво пренебрежение. Необходимо е да се работи над това и да се разбира, че всичките тези дребни прояви трябва да се умножат на разстоянието и тогава ще получим истинската им стойност. Защото ако аз малко те пренебрегвам, забравям за теб на разстояние от хиляда километри, то намирайки се до теб, аз бих те пренебрегвал и ненавиждал хиляди пъти по-силно.

Интернет позволява на нас, хората с различна менталност, чужди, неприличащи си един на друг, преодолявайки всичките трудности на съединението, все пак да започнем да се съединяваме, развивайки в себе си внимание и чувствителност. Защото разстоянието ни е дадено именно, за да можем да достигнем единение, а не да си оставаме „солидни и важни”, държейки се на възможно по-голямо разстояние един от друг, за да не пресичаме периметрите си.

Затова се стараем да създадем такава всемирна връзка между нас, за да може всичките ни приятели по целия свят да се усещат постоянно заедно. Макар всички тези електронни средства за връзка да са външни, но ние засега се нуждаем от тях – както ни е необходим и нашия свят за да се почувстваме близко един до друг. И макар това да е връзка между душите, нейната външна проява засега е в тази форма.

И затова сме длъжни да се стараем и във виртуалната връзка да работим над себе си, а не да се крием всеки зад екрана си, все едно има възможност да избяга. А ако все пак, човек бяга, той трябва да знае, че това бягство го изключва от духовния път.

Най-важното е, въпреки разстоянието, да желаем да разкрием близостта между нас. Защото физическото разстояние не влияе на духовното. Само недостига на чувствителност ни пречи да се усетим като във физическа група. Повече няма недостатък в нищо. Не е необходимо да се приближаваме физически.

Но засега, в дадения момент, ние провеждаме за тези хора конгреси и затова е изключително важно да се участва в тях и да се съединяваме. На идващия американски конгрес ние ще поработим над това, хората, получили там голямо въодушевление, да се постараят и за в бъдеще да съхранят същата връзка. Без това е невъзможно. Човек трябва да почувства какво значи да се съедини с другите и трябва да запази същото усещане на любов и топлина. Това усещане ще продължи да работи над него, докато не се превърне в обратната страна на неговото следващо стъпало.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 07.03.2011

[37304]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →