Книгата „Зоар”. Глава „Екев”, „Разглеждане на коментара „Сулам”, п.10: „…Зеир Анпин получава мохин от ИШСУТ, единствено посредством два подема, когато в първия подем получава от ИШСУТ само светенето ВАК, тъй като не му достига келим НЕХИ, а във втория подем получава  завършените мохин.”

Въпрос: Има ли земни примери за паденията и подемите в духовното, за които говори „Зоар”?

Отговор: Например, за правилното възпитание от гледна точка на кабала, възпитателят трябва да се спусне на нивото на своите непоправени възпитаници, да се смеси с тях и оставайки самия себе си, да се включи в тях.

Когато почувства, че се е съединил с тях в непоправените им свойства дотолкова, че го смятат за техен, привързани са към него и го възприемат като своя неотделима част, той започва да действа от себе си, за да пробуди в тях различни съмнения, въпроси – да ги подтикне към такива действия, че не той да ги извади насилствено от ниското им състояние, а те сами да започнат да осъзнават злото в своето състояние. Тогава, те постепенно започват да се издигат.

В обичайното възпитание също съществува подобен метод, но възпитателят сам „измъква” своите възпитаници и по този начин не става никакво поправяне, защото не е предшествано от осъзнаване на злото.

В нашата духовна работа, поправяйки своите желания/келим, трябва преди всичко, в тези най-лоши състояния да разкрием своето зло, да пожелаем да излезем от него, да видим, че не сме способни на това и да привлечем помощта на висшето.

Тогава се удостояваме с връзката с висшето – всъщност, с излизане от състоянието на злото. Сега разбираме, защо ни е било дадено това зло и го оправдаваме. Защото, то е послужило като „гориво” за нашата  молба и връзка с висшето. Ако не беше злото, нямаше да имаме причини да се съединим с висшето. Злото става свързващото звено между мен и висшето, тъй като без това зло, нямаше да почувствам нужда от висшето.

Затова, разбиването и взаимното проникване са задължителни за разкриването на злото и за поправянето в края на стъпалото.

От урок по книгата „Зоар”, 10.03.2011

[37681]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Книгата „Зоар”. Глава „Екев”, „Разглеждане на коментара „Сулам”, п.14: „…А след това, когато ИШСУТ получили светенето на висшите Аба ве-Има благодарение на това единство, тогава ИШСУТ се спуска на своето място и в тях също излизат двете линии, дясната и лявата, вследствие на подема им в Бина и ТУМ.

И те се намират в разделяне, и не могат да светят, докато Зеир Анпин не стане за тях средна линия, обединявайки дясната и лявата на ИШСУТ.”

Така се създава средната линия. Отгоре надолу ни дават „авханот” (свойствата на дясната и на лявата линия), а отдолу нагоре, ние подготвяме „хисарон” (желанията, потребността за поправяне) и тогава над нашите желания се създава средната линия.

Тя няма място, не съществува в реалността. Но, желаейки да съединим тези две линии, въздействащи върху нас от две страни, създаваме желание за нова реалност, която няма източник в творението. Действаме така, че да възникне ново творение – средната линия.

Затова творението, създадено от Твореца все още не е Човек, а просто система. Но когато издигаме към висшето нашето желание да съединим тези две линии заедно в средна линия, тогава ние изграждаме Човека, наистина го раждаме.

Той се ражда над нашето желание, в съчетаването на дясната и лявата линия. И не просто връзката между дясна и лявата линия, а новите решения да бъде над тези две линии, над тези две сили, съставят същността на Човека.

Защото сами по себе си, силите са неживото, растително или животинско ниво. А Човекът е само мисъл, намерение, нямащо отношение към  двете сили –  получаване и отдаване. Това са преди всичко сили. А решението – как да ги задействаме, заради какво – това е нивото на Човека, Рош/главата на парцуфа на душата.

От урока по книгата „Зоар”, 10.03.2011

[37679]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Баал а-Сулам пише в статията „Мир“, че в нашия свят няма никакви нови души и че само определен брой от тях преминават през кръгообороти. Тогава защо населението на земята нараства непрекъснато?

Отговор: Във всяка душа расте егоистичното желание. И затова душите се делят, за да ни бъде по-лесно да ги поправим.

С други думи, дели се желанието. Например, мен ме гложди желание да спечеля милиард. Мога ли да го направя? Не. Но ако поделя желанието си на 100 000 човека – то това е вече друга работа.

Голямото желание се дели на по-малки. Благодарение на това, те са способни да изпълнят действие, а след това да се съединят. Рабаш привежда като пример притчата за царя, който трябвало да предаде голяма сума на сина си, който се намирал в страна отвъд морето. Тъй като всички негови поданици били крадливи, той дал на всеки един от тях по малко, така че да няма смисъл да обере парите. Ако той ти беше дал да пренесеш цялото съкровище, ти би избягал заедно с парите към по-добър живот. И затова той ти дава такава сума, заради която не си струва да бягаш. А напротив – струва си да изпълниш неговото поръчение.

И така – всеки предава своята част. В резултат царското богатство се оказва на нужното място. Струва ни се: е, че какво от това? Нали всеки от нас си е останал егоист. Той е предал не милион, а само сто. В какво е ползата? Царят има полза, а ти ?

Работата е в това, че не просто работиш за царя.  Дават ти да разбереш, че  изпълняваш тази работа в единство с другите. Всеки носи своята стотачка и заедно изпълнявате общото дело, с общо желание – включвайки се в него, като един човек с едно сърце. Помагате си един на друг, обединявате желанията си и мощта на богатството, което пренасяте.

Излиза, че вместо едно голямо желание да се предаде милиона, във всеки по отделно има голямо желание да предаде милиона. И той може да го направи, защото всички го пазят.

По такъв начин, създаденото от Твореца желание се умножава толкова пъти, на колкото части е поделено. Като следствие, ние 620 пъти по-силно усещаме цялата мощ на това съкровище, което сме предали. Царят сякаш е дал съкровището на един човек, а в резултат богатството, поделено на милиарди части се носи от милиарди хора. Ето в какво се състои ползата от нашето взаимовключване.

От урока на тема “Живот и смърт”, 10.03.2011

[37710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „Цел на благословията”, п.16: „… И затова в благословията, с която човек благославя Твореца, пробужда благословия свише, напълваща всички светове.”

Въпрос: Какво е „благословия”?

Отговор: Благословията е особена сила свише – сила на Бина, въздействаща на Малхут. Творецът се нарича „Благословен”, ако се обръщам към Него от Малхут, с молба да дойдат силите на отдаване, да проникнат в мен и да станат моя част.

Когато ги включа в себе си означава, че получавам благословия – свойствата на Бина, които се включват в Малхут. Съгласно свойствата, които получавам от Твореца, мога да Го нарека Благословен. Иначе не притежавам тези свойства, за които мога да Го ценя и да Му благодаря.

Защо искам да получа тези свойства от Бина? За да не проклинам Твореца, а да Го благославям. Тоест всички поправяния, които се старая да придобия, са не заради собствената ми изгода, а само за да обичам, да почитам – да благославям Твореца.

И затова, думите „Благословен си Ти” в благословиите на молитвите означават, че вече съм преминал през поправянията, позволяващи ми да работя заради отдаване, получил съм Неговата благословия и сега, самият аз се намирам в отдаване и любов – и благославям Твореца за тази възможност.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.03.2011

[37564]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - No Comments→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Възпитанието е най-важното. Виждаме, че то е вкоренено в природата: дори животните възпитават своето потомство, докато  порасне.

И въпреки това, то е важно за човека, на който е нужно време, за да се изправи на краката си и да придобие всички навици, необходими за живот в света.

Той не ги придобива по естествен начин, а посредством сложни системи, които всяко поколение строи за себе си. Тъй като човек се различава от животното по това, че трябва да придобие мъдрост, а това отнема много време. Тук трябва истински да се обучава и да се възпитава.

Виждаме, че всяко поколение се различава от предишното, преди всичко по нарастналия егоизъм. Съответно, ние трябва да надстрояваме възпитанието в тази му част, в която е нарастнала в човека. В това се крие и нашият проблем: ние не разбираме много от това какво трябва да правим.

Природната част ние разбираме в съвършенство. Наистина, днес и това вече не е точно така, но майките допоследно се грижат за малките деца и ги отглеждат.

Но когато работата опре до изкуствени неща, които трябва да подготвят човека за живота, да му помогнат да намери своето място в обществото, тук, за съжаление, не са много методиките, от които човек да избере, тази която му хареса, а в крайна сметка нито една от тях не му носи успех.

А природата ни е оставила именно сферата на възпитание на наше усмотрение, предоставяйки ни свобода на действие. Всъщност, няма нищо по важно от това: какъвто отгледаме човека, такъв и ще бъде. И затова е толкова важно да обясним на света възгледите на кабала по този въпрос.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37550]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Защо развитието на човечеството с времето се ускорява? Като пример, в 20-тото столетие се случиха толкова събития, колкото не е имало през цялата история.

Отговор: Така е, през 20-ти век ние преживяхме повече промени, отколкото през цялата ни история. Темповете нарастват по експоненциална крива, която става почти вертикална. И няма съмнение, че този процес в най-близките години ще набира ход.

Понякога ни се струва, че времето е спряло за няколко месеца и тогава недоумяваме: какво става със света? Т.е. в нас вече е заложена основата на измененията, ние сме готови за бързо развитие.

И то не заставя себе си да чака дълго: вчера – финансова криза, днес – революции, които още не са завършили. При това, независимо от нашата вътрешна готовност, всичко се случва неочаквано.

В бъдещото развитие, събитията ще се развиват по-бързо, но с прекъсвания. И всеки скок ще ни изненадва. Защото всъщност, сегашния етап е вече по-близък до духовното, а в духовното винаги трябва да се обръщаме към развитието на основата на желанията по отдаване: „Каквото и да се случва, всичко е за по-добро. Пред мен е подем на ново стъпало, за което се готвя според нивото на силата си, във взаимовръзка с ближния, с групата.”

Но ако не се подготвим също така и в глобалната, интегрална връзка с цялото човечество, то всяка една промяна, стоварвайки се върху нас съвсем неочаквано, ще се окаже много трагична и драматична.

От урока на тема “Време”, 09.03.2011

[37606]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Аз не мога да се стремя към отдаване, защото изобщо не си представям какво е това. Какво е отдаване?

Отговор: Всяко духовно свойство: отдаване, любов – се разкрива от противоположното му състояние. Защото ние не знаем, какво е това. Тъй като, ако знаех какво е отдаване, аз щях вече да притежавам това свойство.

Но аз го нямам… Тогава как ще мога да го разкрия? Само чрез механическите действия: аз въздействам на групата, а групата – на мен. И всички тези действия изобщо не са свързани с духовното, затова и ние усещаме, че се намираме сега в този свят.

Това е въображаема от мен реалност, в която има някакви желания и дори физически тела, тоест не желания, а нещо, което не проявява собствена воля. Тъй като в духовния свят действат желания, стремежи, сили: любов, ненавист, страст – прояви на желанията на творението. А без тази проява на желанието – няма духовен свят, той не съществува.

Това е като някаква лазерна картина – аз включвам лазера, и тя се появява във въздуха. А ако не го включа – няма да я има. Така е и духовният свят в нашето възприятие.

Но материалният свят съществува даже без моето желание. И в тази действителност аз преминавам жизнените кръгообороти (преражданията), и тя ме изменя, практически неволно, не изисквайки моето участие. Затова тази действителност ми се вижда “материална”, тъй като всички изменения в нея стават без моето осъзнато участие, без моя стремеж към отдаване. А просто се развиват по естествен път, под управлението на висшата сила, която тласка всички към развитие.

Но когато в материалния свят аз достигна до такова състояние, че вече сам искам да взема участие в своето развитие, то се пробужда в мен във вид на въпрос за смисъла на живота. И от този момент аз започвам да търся.

Но всичко това е, за да започна сам да задействам тази реалност. В мига, когато бъда готов за това, ще ми се разкрие частта, която съм задействал. Тя представлява моето първо духовно стъпало. 

Затова всички наши действия трябва да започнат от материалното – с това, че аз се заставям да въздействам на обкръжението, а обкръжението – на мен, във всевозможни форми, използвайки всички сили и възможности, с които разполагам. Както е написано: “Направи всичко, което е по силите ти!” – улавяй всяка възможност, независимо каква е тя.

Защото, ако изпълняваш всички тези действия в материална форма, тоест, без правилно съзнателно участие, ти все пак пробуждаш тази реалност. Така е устроена тя.

От урока на тема “Какво е молитва”, 09.03.2011

[37662]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Може ли кабалистът да измери точно, също като в научен експеримент “чудотворната сила“ на висшата светлина, или и за него това е ”аксиома”, също както и за нас?

Отговор: Не, ние никога не знаем, как се издигаме на следващото стъпало. Както в примера с Раби Шимон, който преди да постигне най-високото стъпало на окончателното поправяне, паднал толкова ниско, че се превърнал в най-обикновен човек, просто Шимон – търговецът от пазара.

Относно следващата степен, ние винаги действаме с вяра над знанието и не знаем какво ще стане там. Аз вече имам опит и затова мога да кажа, че мен ме чака там голямото отдаване, голямата любов и съединението. Но тъй като, засега не усещам това реално, нямам никаква възможност да предскажа дори 1% какво ме чака там.

Това е винаги нещо съвършено неочаквано и ново – пълен “подем”, пълна промяна на всички мои съставни, усъвършенстване на всичките 10 сфирот. И нормално, това се усеща като такова силно обновление, чепросто поразява – толкова всичко се преобръща в сравнение с това, което е било.

Променя се цялото възприемане на действителността, всяко усещане и разбиране. И така става на всяко едно стъпало, не е важно къде се намира човек. Всеки път това е ново творение.

От урок на темата “Чудотворната сила на ученето”, 08.03.2011

[37433]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Жената иска мъжът да я разбира, слуша, цени. Защо е нужно на нея това?

Отговор: На жената е нужна съпричастност. Тя иска мъжът да се вслушва в нея, да разговаря с нея, да обсъжда проблемите на техните взаимоотношения. На мъжът всичко му е ясно, на него му е нужна чаша кафе, вестник и телевизор, а нищо не е ясно на жената.

Това е вследствие на потребността от присъединяване: Малхут е длъжна да се присъединява към Зеир Анпин. Той сам по себе си е цялостен, а всичките потребности носи в себе си именно Малхут. Мъжът трябва да разбира това.

Но, трябва да се помни, че което и да е обсъждане трябва да е устремено към целта – в такъв случай то може да премине много бързо. А без посока към целта мъжът няма какво да даде на жената. Защото нейното желание е много по-голямо от неговите възможности. Ние сме устроени по такъв начин, че докато мъжът не предаде на жената духовно напълване, тя ще продължава да е неудовлетворена.

Малхут на света Ацилут заставя Зеир Анпин да расте. Така и в нашия свят всички претенции на жената към мъжа се свеждат до това, той да обезпечи нейната дълбока същност и душа. А това е възможно само, ако той се възползва от кабалистичната методика.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37461]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - No Comments→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: Как можем да удържим правилното намерение в нашето ежедневие? И как човек трябва да реагира на неприятностите, които му поднася съдбата?

Отговор: Написано е, че човек трябва да приложи всички усилия, за да разкрие връзката си с Твореца и връзката си със света, каквото и да се случва: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?”.

Той все още не разбира причините, но всичко случващо се в крайна сметка трябва да възприема като необходимо и най-добро за неговото духовно развитие. Трябва да моли своята и цялата световна група да мислят за това, нито един от нас да не се откъсва в своите мисли от висшата сила: „Няма никой освен Него”.

В момента, в който се съединяваме, във връзката помежду ни заедно с Твореца, с никой от нас не може да се случи нищо лошо. Защото тогава ние встъпваме в процес, наречен „изпълнение на заповедите”, а изпълняващият заповедите – не може да пострада.

Ако човек извършва поправяне, на него не могат да му причинят никаква вреда. Даже ако е в падение – това ще бъде падение за целите на подема, на поправянето. Падението, без което подемът е невъзможен!

От 1-ия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[37540]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как изглежда правилното в духовен смисъл семейство?

Отговор: Казано е: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Ако ние живеем заради духовното постижение, ако ние поначало сме заложили това в основите на своето единение, ако такава е нашата цел на всеки етап, ако и на двамата ни е ясно, че именно за това ние и съществуваме в света, че това е „венецът” на семейството, че заради това ние раждаме деца и работим, ако чувстваме, че нишката, която ни свързва един с друг и с децата ни, минава през Твореца, ако искаме Той да царства между нас, в цялото семейство да се усеща Неговото присъствие, – такъв подход поправя всички наши взаимоотношения. И тогава ще имаме успешно семейство.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37313]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: В групата мъжът скланя глава пред другарите си. Но може ли да напредва духовно, ако вкъщи се държи като мачо?

Отговор: Аз мисля, че в крайна сметка едното ще поправи другото. Защото, обединявайки се с групата, човек привлича светлината, връщаща към Източника. А това все пак създава в него някакво усещане за това какви искания предявява природата. Като следствие, ще се измени неговото отношение към семейството – по необходимост.

Въобще, човечеството няма да успее да се поправи в нищо: нито във възпитанието, нито в културата, нито във взаимоотношенията в дома, на улицата и на работа – докато не започне да се съединява все повече и повече с висшия Източник. Тогава висшата светлина ще дойде към всеки и ще му даде правилното чувство и разбиране, за да се разбере с близките си, с домочадието, с колегите си в работата и т.н.

Възпитанието не може да бъде принудително. Списъкът на задълженията, закачен на стената, тук няма да помогне. Правилното възпитание се заключава в това, че ние привличаме светлината посредством обкръжението, – и тя ни възпитава. Истинският възпитател е Твореца. А в нашата материална плоскост Министерството на просветата може само да мечтае за промени към по-добро.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37316]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Темповете на развитие стремително набират обороти. Как да пробудим в себе си желание, за да осъществим промените в съответствие с тези етапи?

Отговор: Сами ние не можем нищо да изменим, можем само да се подготвим за промените. Както в духовното, така и в материалното. Трябва да работим над обединението между нас – това е единственото действие, благодарение на което ние ще бъдем готови за големи и бързи промени, за да се окажат те в нашите усещания добри и желателни.

Нужно е да се разбере: светът все повече се приближава към глобалното и интегралното обединение. Ако в съответствие със случващото се ние обсъждаме това, тревожим се, готвим се, ако пожелаем да приемем това, то в нас ще се сформира правилната основа за промените, и ние ще изпитаме по-малко беди. А в идеалния случай те ще ни се сторят като подарък.

Но ако ние поемем друг курс, ако се занимаваме с протекционизъм, ако всеки се опита да се обособи от другите, тогава градящите промени за нас ще се окажат бедствия.

Тъй като ние се стремим към изолация, нямаме работа един до друг, или пък в ход са силовите принуждения. Егоизмът ръководи балът, но в същото време светът е скован от неразривни връзки. Свише се установява все по-тясна връзка между всички части, а ние отдолу се опитваме да ги „разделим”.

В крайна сметка това ще доведе до взрив – но не към безпорядък в малък мащаб, а към световни войни.

От урока на тема “Време”, 09.03.2011

[37602]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Принципът на възпитаване си остава неизменен. Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като средство за неговото поправяне“. Първо трябва да се разкрие злото, а после то да се поправи. Такава е нашата работа, такъв е процесът, който трябва да  преминем.

Ние вървим напред от поколение в поколение, и във всяко от тях се появяват хора, считащи, че знаят как да възпитават децата и обществото. През 17-18 век е възникнала пресата, а след това – и другите средства за масова информация: радио, телевизия, интернет.

И ето че днес става ясно, че това са разрушителни инструменти, заради които нашето общество е разпокъсано, объркано и безпомощно. Ние не знаем как да стане, а нашите деца и не искат да се възпитават – дори и по начина, по който това е ставало по-рано, – и си създават алтернативи в интернет. Ако не днес, утре всичко ще се разпадне.

Къде е решението?

Както и целият свят, и системата на възпитание също трябва да формира от човека, Човек, подобен на Твореца. А ние получаваме нещо противоположно. Да отгледаш Човека, да повдигнеш всички нас на духовното стъпало – ето това е възпитанието. В това ние трябва да възпитаваме себе си и подрастващото поколение.

Кабалистите ни обясняват, че възпитанието се реализира само посредством правилната среда. Затова постъпвайки към възпитанието според съветите на кабалистите, ние трябва да организираме за себе си обкръжението, т.е. учителя, групата и книгите. На всичко това и се учим.

Учителят – този, който само те направлява към целта и постоянно се грижи ти да си устремен към нея. Обкръжението – такива хора като теб, готови да вървят ръка за ръка в устрема към целта. Всичко това заедно съставлява голямото обкръжение, изграждащо всеки.

В статията “Свобода на волята“ Баал а-Сулам обяснява, че човекът е длъжен през цялото време да “се продава“ на обкръжението, “да плаща“ на приятелите, за да му влияят те – да плаща с усилия, самоотрицание, така че те все по-вече и повече да възвишават целта в неговите очи.

Това касае взаимоотношенията на човек с обкръжението, но също така това се отнася и до възпитаването. Човек не може да се възпитава сам. Толкова доколкото той се свежда пред правилното обкръжение, дотолкова се прониква от неговото въодушевление, именно чрез групата получава светлината, възвръщаща към Източника.

Така и човек се движи напред, докато не достигне до подобие с Твореца. Преминавайки през многобройни действия, той постепенно разкрива своята противоположност с Твореца в цялата ѝ степен и необходимостта да се уподоби на Него. Като следствие човек изпитва падения и подеми – и посредством такива точно “радикални“ действия придобива подобие с Твореца.

Всъщност това е нашето основно занятие. Ние трябва да станем наставници на самите себе си, а освен това, да организираме цялата група за разпространение в Израел и в света, за да станем “светлината за народите“, т.е. да им покажем, как чрез обкръжение се привлича светлината възвръщаща към Източника. Така всеки ще достигне степента на Човека.

В програмата на Природата е записано да ни придвижва към това или по пътя на Тора, или по пътя на страданията. “Тора“ – това е учене (ораá). Цялата система на възпитание е включена в нея. И затова, както е казано в нея, ние трябва да станем “царството на свещенослужителите“, т.е. възпитателите, учителите на народа.

От 3-я урока на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37546]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: По време на урока аз постоянно мисля за предстоящия конгрес и ми е трудно се концентрирам. Губя ли нещо в резултат на това?

Отговор: Разбира се, че не. Ние винаги усещаме натиск в процеса на подготовка за такива масови събития. Веднъж в годината се събираме заедно на конгрес в САЩ и трябва да видим това като неповторима възможност да се обединим един с друг. Няма друга възможност да получим повече обкръжаваща светлина, подкрепа и сила да напреднем освен на подобни събирания като това.

Имено това аз лично очаквам. Спомням си как в началото, когато започвах да уча с Рабаш, буквално няколко месеца по-късно пътувахме заедно до Цфат. В не много голям двор с малка къща се събрахме заедно всички ученици на Рабаш, които са учили с него по различно време и изведнъж са поискали да се присъединят към нас. Около 40 човека се събраха, което беше доста голяма група преди да доведа при него нови ученици.

Аз виждах колко е развълнуван той от това пътуване и от това да бъде там. Аз го попитах: „Какво има толкова особено в това?”. Той ми обясни, че тези събирания са най-ефикасното средство в нашия свят за духовно предвижване, когато човек идва, за да се обедини с другите, работи заради това, прави усилия и желае да получи силите на другите, да ги събере и да ги поеме вътре в себе си, буквално да изпие тази мощ. Това зависи само от него и от неговата чувствителност.

Ако се подготвя за конгреса по правилния начин, тогава отивам там и получавам всичко, което мога. Всичко зависи от мен. Това е така, защото сме изправени пред Безкрайността. Аз мога да дойда на конгреса и да не получа нищо, да презра другите и да си тръгна от там с още по-голяма хладина отколко преди. Или аз мога да отида там и да бъда впечатлен, трогнат и вдъхновен. Аз мога да попия толкова много сила и обкръжаваща светлина, която не ще получа по време на години на учене. Всичко зависи от моята подготовка.

Затова ние трябва вече да се подготвяме за предстоящия конгрес. Преди такова огромно събитие, когато човек планира да се съедини с другите, той трябва да изпита вълнение и страх, усещане, че стои на прага на голяма вътрешна промяна. Това напрежение на очакване и подготовка се усеща дори физически.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 08.03.2011

[37452]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Женското желание е разгърнато на 360 градуса. Жената е като мултисистема, способна да се съсредоточи над многобройни неща – как тогава мъжът се фокусира само над едно нещо? Защо е така? И за какво е предназначено това?

Отговор: И това също произтича от Малхут, която съдържа в себе си всичките разбити келим от световете БЕА. Тя е готова да получава от тях всички желания, да ги напълва и да поражда целия свят, надарявайки го от щедрост. В нея има място за всички души, и затова жената е способна да се справи даже и с двадесет малки деца.

А мъжът ще полудее и с едно единствено. И това също е вследствие от духовната природа, защото той трябва да е загрижен за децата чрез жената, а не направо – докато не започне тяхното възпитание.

И изобщо всички наклонности са заложени в нас само за да създадем ние правилното семейство, да се обезпечим и да достигнем целта на творението. В сегашната епоха ние се объркахме от собствените си играчки, но природата си остава неизменна.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37463]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - No Comments→

Задачата на творението е да върви към нови неочаквани и предварително неизвестни състояния, организирайки си всички нужни  условия за привличане на висшата сила, която може да го промени.

Затова тези действия се наричат “чудодейно средство“ (сгула). Има точно определини действия, които творението трябва да изпълни: само да възбужда своето желание, да го подготвя,  да влезе в групата и “да си купи другари“ с това, че отдава на групата и принизява себе си.

Нужно е да се вдъхнови от тяхното величие към целта, “да си направи висшия“, тоест учител, при когото да е готов да се учи заедно с другарите, и да се съедини в едно общо желание, в един съсъд (“кли“), така че да поправи разбиването.

А вътре в разбиването ни се разкрива нашето поправяне – поправеното състояние и висшата светлина, напълваща нашия възстановен общ съсъд. Тоест тук има действия, които можем точно да опишем и да изпълним практически, оставайки в нашата егоистична природа, във все още не поправеното състояние. И такъв етап съществува на всяко стъпало на подема, дори и на духовните стъпала.

А действието от страна на висшия – това е висшата светлина (светлината АБ–САГ или обкръжаващата светлина), приходяща по непонятен за нас начин и въздействаща ни неусетно и незабележимо. Ние чувстваме само последствията от нейното въздействие.

И затова съществува този разрив между действията на творението и въздействието на Твореца в отговор на тези действия на творението, ако те са правилно организирани. Тоест от страна на творението не се проследява никаква причинно-следствена връзка, и ние не разбираме как и кога става този пробив. Затова цялата тази работа се нарича “чудодейно средство“.

Но всичко това става, защото творението възнамерява да получи нова природа, каквато сега то няма. И затова ние не можем да видим и чувстваме тези изменения, които трябва да станат в нас. Ето защо това се нарича чудо.

Когато човек получава свише тези изменения в себе си, на него му става понятен целия порядък действия, през които той е преминал, и тогава за миналото той може да каже: “Аз прилагах усилия и намерих!“

И точно находката означава чудо (сгула). Всеки път трябва да се стараем да направим всичко възможно, както е казано: “Направи всичко, което е по силите ти!“ – и ще намериш! Точно с това и се определя несъответствието между двете стъпала: моето днешно стъпало, над което аз властвам – усещам го, разбирам го, всичко устройвам сам – “правя всичко, което е по силите ми“.

А след това “намирам“ съвършено ново състояние, което идва като чудо. Защото аз получавам съвършено нова природа, която по-рано не съм могъл да очаквам и предчувствам.

От урока на тема “Чудодейната сила на ученето”, 08.03.2011

[37438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→