Въпрос: Баал а-Сулам пише в статията „Мир“, че в нашия свят няма никакви нови души и че само определен брой от тях преминават през кръгообороти. Тогава защо населението на земята нараства непрекъснато?

Отговор: Във всяка душа расте егоистичното желание. И затова душите се делят, за да ни бъде по-лесно да ги поправим.

С други думи, дели се желанието. Например, мен ме гложди желание да спечеля милиард. Мога ли да го направя? Не. Но ако поделя желанието си на 100 000 човека – то това е вече друга работа.

Голямото желание се дели на по-малки. Благодарение на това, те са способни да изпълнят действие, а след това да се съединят. Рабаш привежда като пример притчата за царя, който трябвало да предаде голяма сума на сина си, който се намирал в страна отвъд морето. Тъй като всички негови поданици били крадливи, той дал на всеки един от тях по малко, така че да няма смисъл да обере парите. Ако той ти беше дал да пренесеш цялото съкровище, ти би избягал заедно с парите към по-добър живот. И затова той ти дава такава сума, заради която не си струва да бягаш. А напротив – струва си да изпълниш неговото поръчение.

И така – всеки предава своята част. В резултат царското богатство се оказва на нужното място. Струва ни се: е, че какво от това? Нали всеки от нас си е останал егоист. Той е предал не милион, а само сто. В какво е ползата? Царят има полза, а ти ?

Работата е в това, че не просто работиш за царя.  Дават ти да разбереш, че  изпълняваш тази работа в единство с другите. Всеки носи своята стотачка и заедно изпълнявате общото дело, с общо желание – включвайки се в него, като един човек с едно сърце. Помагате си един на друг, обединявате желанията си и мощта на богатството, което пренасяте.

Излиза, че вместо едно голямо желание да се предаде милиона, във всеки по отделно има голямо желание да предаде милиона. И той може да го направи, защото всички го пазят.

По такъв начин, създаденото от Твореца желание се умножава толкова пъти, на колкото части е поделено. Като следствие, ние 620 пъти по-силно усещаме цялата мощ на това съкровище, което сме предали. Царят сякаш е дал съкровището на един човек, а в резултат богатството, поделено на милиарди части се носи от милиарди хора. Ето в какво се състои ползата от нашето взаимовключване.

От урока на тема “Живот и смърт”, 10.03.2011

[37710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →