Когато творението започне да си изяснява какво е това свобода на волята, то вижда, че ако свойството отдаване в него се намира над свойството получаване, тогава то го води към истина и свобода! Затова творението избира отдаване, тъй като разбира, че само отдаването дава съвършенство и независимост от собствените желания, т.е. абсолютната истина, която е над Твореца и творението.

Такова високо състояние постига човекът. В крайна сметка, Творецът пребивава в своите определени свойства и творението – в своите. Но човек трябва да направи избор, който е независим от тези две свойства.

Получава се, че силата на Твореца и силата на творението стоят една срещу друга, а човекът извършва особено действие, което се нарича „молитва”. Той прави избор, който се намира над тези две сили. Тогава се ражда неговото ново желание (кли), в което свойството получаване и свойството отдаване, свойството на Твореца и свойството на творението, се обединяват в едно над тези свойства.

Така човек получава забележителен резултат – той открива Кетер на Твореца. Това не е действието на Твореца, чрез което самият човек е създаден, а са Неговите мисли, замисълът, който предшества творението. Това е следствие от средната линия, която се издига над първите две – лявата и дясната, свойството на Твореца и свойството на творението, които достигат до него в действия. Но в средната линия човек се издига над началото на творението.

Тук се разкрива нова възможност пред творението: да се издигне над всички съществуващи сили и свойства. Действително всички сили, свойства, желания, информационни гени, всичко, което съществува в мирозданието, се разкрива пред нас – материала на получаване, силата на отдаване са само средство, което да доведе творението до по-висши понятия, предшестващи действието на Твореца.

Затова във всяко състояние, в което творението трябва да направи правилен избор, то се чувства напълно безпомощно относно точката, която предшества неговото раждане. То трябва да разграничи съсъдите и светлините, желанието за наслаждение, намиращо се в него, и желанието за отдаване – докато изборът лежи над тях.

Молитвата се ражда, когато творението осъзнава, че в състоянието, което е достигнало в резултат на всичките си различия, то не иска и не може да има никаква възможност да се издигне над тези равнозначни възможности и да вземе решение. Тук може само Творецът да реши!

Ние си мислим, че се нуждаем от Твореца единствено, за да победим силата на егоизма със своята сила на отдаване, да детронираме Твореца. Но тук има много повече, отколкото едно просто противоборство на желания, когато човекът се намира между двете сили: Твореца и Фараона. Работата не е в това да изясним кой е по-силен и кой ще победи, а в обединението на тези две сили в средната линия и в издигането над тях.

От урока на тема „Какво е това молитва”, 10.03.2011

[37672]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В една от вашите лекции казахте, че човек трябва да добави Твореца в своята листа с приятели. Какво означава това в нашата духовна работа?

Отговор: Ако попитате психолозите, те могат да ви кажат какво се случва с една млада женена двойка. Когато започват да живеят заедно, след края на медения месец настъпва период на взаимни претенции, неудовлетвореност, триения и конфликти, и сега те трябва много да се постараят, за да продължат съвместния си живот.

Тези периоди могат да бъдат дълги или кратки – това изцяло зависи от примера, който са видели в дома на своите родители. По това време младата двойка се нуждае от психолози или родители, които да им помогнат да се съединят не на основата на любовта, а на взаимно уважение и компромис.

Те трябва да се научат как да не се дразнят един друг, което предизвиква конфликти между тях, докато пребивават в своето его и са егоистично свързани със своя партньор. Това се случва в нашето ежедневие. Но този подход не работи в нашето духовно развитие.

Докато напредва в духовното, човек трябва да търси тези точки на триене, трябва да ги прави видими, а не да ги скрива, защото „Тора ще дойде” имено от тези точки. Ако човек ги види поправени, желаейки да ги различи и да ги използва, за да промени себе си, тогава вместо да изисква нещо друго, той се стреми да постигне своето собствено вътрешно зло.

Това е възможно само когато човек върви заедно с Твореца, сякаш се държи за Неговата ръка, както е написано „Ела с Мен при Фараона!”. Човек трябва да различи този Фараон, това зло в себе си, да го обуздае и поправи, да се обедини с него и да избяга от него. Но докато работи със злото, човек трябва винаги да бъде свързан с целта и да използва силата на Твореца.

Всички конфликти, спорове и триения могат да бъдат разкрити между приятелите в групата само при условие, че те се стремят към обединение, ако направят усилие да се съединят. Само тогава те ще видят, че се мразят един друг и нямат никакво желание да бъдат съединени. Затова те трябва да привлекат Твореца, за да поправи това зло. В крайна сметка, самият Творец показва на човека къде е неговото зло. Това е мястото, в което Той отсъства, мястото без светлина.

От урока по статията на Рабаш, 25.02.2011

[37869]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем заедно „Зоар”, в мен възниква усещането за нашето съединяване – за единството, което ще постигнем на конгреса в Ню Джърси. През цялото време чувствам, че там това ще се случи – в много силно, единно усещане. Това само мое лично усещане ли е, или е резултат от нашата обща подготовка, от всички наши мисли?

Отговор: Надявам се, че това действително ще се случи. Ние се оказахме в такова състояние, че не можем повече да губим време. Природата/Творецът нагледно ни демонстрира огромното изоставане на нашето състояние от онова състояние, което вече трябваше да сме постигнали. И всеки ден, това изоставане на „действителното” от „желаното” се увеличава.

Ето защо, задължени сме да постигнем определено ниво на единство на конгреса в Америка, а оттам да можем да повлияем с това единство на целия свят. Защото цялото човечество е взаимосвързано.

Няма избор! Виждаме, че светът става все по-непредсказуем, хаотичен и никой не знае какво да прави. Хората започват по-правилно „да разчитат” състоянието – да разбират, че наистина сме свързани един с друг – и сме объркани.

Както се заплита нишка или жица и след това е трудно да се разплетат. И на нас самите, все още не ни е ясно, как да разкрием на света методиката на поправянето. Но само като започнем да излизаме с тази методика към света, ще намерим нейния правилен вид. Невъзможно е да се усъвършенства подаването на материала преди да започнем непосредствено да се занимаваме с това. Както е с всяко начинание: ражда се дете и те превръща в родител. Започвайки да се грижиш, ти самият израстваш.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава подготовката за конгреса?

Отговор: Конгресът е особено състояние, което изисква от човека огромни усилия, концентрация за вътрешно съединяване. Ти идваш тук, за да вложиш в общия котел своето вътрешно желание да се съединиш с останалите.

Това изисква душевни усилия и именно за тях трябва да се подготвиш. Точно както човек се подготвя за любимо, важно за него събитие.

Знам, че има хора, които по половин година се подготвят за сватба, влагайки в това много усилия. А тук ни очаква много особена Сватба – такова съединяване между нас, където разкриваме висшата сила, Твореца!

Той и сега, вече се намира между нас, но се скрива. И всичко зависи от това, как ще се подготвим, за да разкрием взаимната сила на отдаването – съответно ще се разкрие и силата на Неговото отдаване, на Твореца!

Тук действа законът за подобие на свойствата: ако постигнем съединението между нас, нещо подобно на Неговото отдаване – в този наш, отдаващ съсъд (кли), ще разкрием висшата сила на Даващия.

Именно за това се подготвям: доколко можем да сме в съединение, в отдаване, колко можем да вложим в това. И не е задължително то да е забележимо отвън. Видно е само, че съм вътрешно напрегнат – повече от обикновено, може дори малко да се чувствам като болен.

Известно е, че човек идва в групата не за получаване на знания – като в университета, а за да се съедини с групата. И точно така идваме на конгреса: преди всичко, за да се съединим, за да използваме тази възможност. И може би този път, когато „грош след грош” вече се е натрупал голям капитал на нашата сметка, именно този конгрес ще послужи като последна капка и на нас незабавно ще ни се разкрие Творецът.

Да се надяваме, че този път това ще се случи! Аз винаги се подготвям за такъв пробив.

От урок за вътрешната подготовка за конгреса ”WE!”, 11.03.2011

[37797]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Нима това е реално – 20 години да ходиш по лекари и да изпитваш такава жажда за изцеление, като за първи път?

Отговор: Ако се чувстваш болен и болестта те държи на границата на живота и смъртта през цялото време – постоянно ще бъдеш обхванат от тревога. В нашият земен живот то зависи от това, доколко човек го управляват свише.

А в нашата духовна работа това зависи от групата. Няма такова, че забравата, умората, въодушевлението или възвишеното състояние идват сами по себе си. Това е силата на светлината, действаща върху човека. Ако имаш сила – ти скачаш. Ако имаш неизчерпаем източник на енергия ще скачаш през целия си живот с една и съща скорост. А защо тази вътрешна батерия се изтощава? – Теб специално те лишават от енергия, за да можеш сам да я заредиш.

И няма такова, че ти сам по себе си да си уморен. Има светлина и желание. Светлината вътре в желанието го задейства и може да го движи безкрайно.

Повдигнете се над обикновения си поглед на живота! Имаме в себе си източник на безкрайна енергия, която ни движи, която осъществява всичко. Дори нашият живот и нашата смърт в тази въображаема реалност зависят също от светлината, от тези възможности, които ни предоставя светлината.

Въпрос: Но ако аз не се чувствам болен? Аз идвам на урок, сядам, чета, не разбирам нищо и чувам от вас, че трябва да се съединим. Но с кого или с какво трябва да се съединя?

Отговор: С твоите другари, за да може в съединението между вас да постигнете висшето измерение, духовния живот, истинския себе си. Имаш ли желание за това или не? Ако това желание е угаснало ти трябва отначало да го пробудиш и да разбереш, че то е угаснало, за да го възбудиш с такава сила, за да може то да изплува в тебе както и преди.

Или ти мислиш, че свише в теб ще завъртят ключа като на навиваща се играчка? Но не, теб престават да те включват свише, за да можеш със собственото си осъзнаване, разбиране, със свои сили да започнеш да се движиш.

От урока по Книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Създадени сме за благо, за наслаждение. Тогава защо трябва да се пропиваме с болката на другите? А то, от страданието на цялото човечество аз ще получа сърдечен пристъп.

Отговор: Нима майката не иска да усети болката на дето си, да разбере какво не му е наред? Любовта я заставя да чувства какво не му достига.

А всеки недостатък – е болка. Може да ме боли, защото не съм жизнен или просто защото ми се иска нещо сладичко. Така или иначе, любящият иска да почувства какво не достига на любимия, за да му го даде и да изпита наслаждение.

Разбира се, че не става дума за катастрофите, към които ако се присъединим, действително ще си спечелим сърдечен пристъп. Представи си: хиляди твои деца са загинали, стотици хиляди са в бедствено положение. Нереално е да издържим такова нещо. И затова ни разкриват това усещане постепенно.

А в действителност, макар това все още да не трябва да се обяснява, но ако можеш сега да проявиш истинска любов, ти би видял, че с тях всичко е наред. Разкривайки любовта, ти си изменил реалността съобразно своите нови, духовни желания.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 18.03.2011

[38464]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Уважаеми Михаел! Аз съм московчанин, ваш отдавнашен ученик. Вчера бях поразен от думите на Александър Проханов в програмата „Особено мнение” по радио „Московско ехо”. За вас изрязах част от записа. Коментирайте моля. Проханов е известен идеолог на антисемитизма, национализма и т.н. А тук струва ми се, негово мнение се „изкривява”…

Неговите думи: …Ударите, които природата нанася на човечеството, са защото тя не издържа начина на обръщение към нея, природата е много оскърбена от това, което човечеството натвори с нея. Мен, при целият този ужас, който става пред очите на историята, ме поразява това, че човечеството не реагира. Защото кризата обхваща не някакъв си отрасъл, не икономиката, не екологията, тя обхваща целият исторически път. Цялото човечество се движи по неверен път, то е попаднало в огромен капан.

В такива периоди обикновено възникват нови вероучения, философии, нови религиозни школи, появяват се пророци, които пророкуват не за края на света, а които учат човечеството да живее по друг начин, да върви по друг път. Кой ни преподава тези страшни уроци? – Ако вие сте религиозен човек, то тези уроци ви преподава сам господ Бог, който е сътворил Земята и човечеството, за да не живеете по такъв скотски, ужасен и чудовищен начин.

Ако човек не е религиозен, той гледа на историята като на рационален процес и се опитва да разбере, че последователността на човешките тенденции ни е отвела в тази чудовищна яма. Тези уроци могат да се преподават от божество, а могат да се преподават от системата от обстоятелства. Нови рецепти за спасение на човечеството са се появявали винаги в периоди на криза.

Да кажем, какво е християнството? – Това е рецепта за спасение. Защо е възникнал исляма? Какво е авраамовия юдаизъм? Всичко това са уроци, което човечеството е извлякло от катастрофите. Ето, аз чакам, дали няма да се появи някакъв веро-учител или група от чудотворци, мислители? Това трябва да се случи. Къде ще се появи тази група? Аз очаквам тя да се появи в Русия.

Надеждата присъства, защото всички катастрофални периоди на човечеството са били преодолени посредством такава категория, като чудо. Не чрез социални рецепти, не чрез поведението на елита, не чрез някакви икономически или политически закономерности. Те са били преодолявани чрез чудо. И в историята на появяването на великите религии – това е проявление на чудо, проява на божествени, на метафизични чудеса. Нито Билдербергския клуб, нито Римския клуб, нито мъдреците, нито Rent Corporation няма да предложат комбинирана рецепта. Надявам се, че православието ще ни даде тази рецепта.

Реплика: Най-общо, човек правилно чувства движението на историята. Днес това вече не са единични случаи, а по-скоро е масово. Времето иска друга „религия” – метод за поправяне, общ, глобален, интегрално обхващащ целия свят. Природата няма да ни остави, а ще се добие чрез страдания до този разум. Методът за изменение на обществото, истинската кабала, съществува отдавна, с появата на човека. Тя е заложена в природата и е предадена на човека по неин план. Тя се е развивала паралелно с човешкото развитие. Сега е време да я разкрием и да я приложим – и да не си измисляме нищо земно и егоистично. Вашият Проханов още мисли, че може да си играе на религии, национални особености и прочее различия, а природата ни гони към единство, като самата нея. Т.е. в противоположна страна. Но и това той ще разбере скоро и ще му се наложи да уважава семитите, а може и иврит да научи – тогава ще разбере, че това не е народ, и че духовното призвание има много малко общо с нашите евреи. Групата, се е отделила от всички, още в началото на зараждането на човечеството и е тръгнала по пътя на „възлюби ближния както себе си” – е, и по нататък, нека изучи нашите материали и да разбере цялата история. Подарете му някоя от нашите книжки…

[38368]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо хората получават голяма радост, когато са заедно – в това има ли духовен корен?

Отговор: Разбира се! Невъзможно е да се наслаждаваш сам – ние постепенно стигаме до такъв извод в резултат на цялото си развитие. Защото едно кли не може да получи наслаждение – само, ако то предава чрез себе си светлината на другите.

Да се насладиш може само, ако единият предаде светлината на другия, и нито в един от тях не остане тази светлина. Както в Майката-Бина, която получава светлина в своята горна част (Г”Е) и предава чрез долната си част (АХА”П) на другите. Само благодарение на това, в нея има светлината Хохма.

Ако в нея има само Г”Е – то няма светлината Хохма, а само светлината Хасадим. Но ако в нея има АХА”П – „майка”, за сметка на която тя ражда и предава светлината на другите, само тогава в нея има светлината Хохма.

Затова е невъзможно да разкриеш Твореца, ако ти не си свързан с другите и не им отдаваш! Защото иначе в теб няма кли за разкриването на Твореца. Той се разкрива именно в АХА”П – в светлината Хохма. А Г”Е – това е само светлината Хасадим.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38427]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Определяме неживата природа като желание, стремящо се само да съхрани себе си в същото състояние. Но днес, в Япония, неживата природа разтресе земята и изпрати към брега огромни вълни. Как едното се съчетава с другото?

Отговор: Намираме се в развиваща се природа. От поколение в поколение човекът се развива много забележимо – това е лесно да се види. Достатъчно е да сравним нашето поколение с някое от предишните. Но неживата, растителна и животинска природа също се развива, макар и по-бавно.

Да се обърнем към неживото ниво. Някога нашата Земя е била нажежено газово кълбо. Баал а-Сулам разказва за цикли от по 30 милиона години, когато огнената стихия е покривала твърдата обвивка и тя отново е била разрушавана отвътре – под напора на огъня.

Този пламък гори и досега. Много ни се иска всички тези сили да бяха се усмирили, предоставяйки на човека възможност да се развива. Но в действителност, всички нива на природата са свързани помежду си. Нещо повече – именно ние ги привеждаме в действие.  

Преди, те са ни движили напред, но сега ние осъзнато трябва да осигуряваме своето напредване, разбирайки и желаейки го, съгласявайки се с природата и работейки заедно с Твореца – в хармония и равновесие, в глобална и интегрална взаимовръзка с природата. Но вместо това правим каквото ни хрумне и нашите действия оказват обратен ефект върху неживата, растителна и животинска природа.

В резултат, не им позволяваме да се развиват и създаваме напрежение в тях. Ние спряхме  – не се движим по посока на духовното и така спираме напредъка на всички, които са след нас. Получава се нещо като тапа – те искат да се движат напред, а ние им преграждаме пътя.

Ето какво чувстваме днес – сякаш Земното кълбо е готово да се взриви под нас. А по-нататък ни предстои да узнаем какво е взрив на растителното и животинско ниво. Вече започват да се случват мащабни явления – изчезването на цели видове, масовата гибел на риби, птици и много други.

Става дума само за едно – ако човекът спре да се развива, с това влияе върху развитието на всички останали. Отговорът, изпратен ни под формата на сборен натиск оказан от нивата, предшестващи човешкото стъпало, в крайна сметка ще ни принуди да продължим напред. 

Като пример могат да ни послужат египетските наказания – природните бедствия, също подредени в определена последователност.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 18.03.2011

[38454]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Усещането за тъга и неудовлетвореност идва при нас, за да ни подтикне към правилното изясняване.

Затова, по броя на хората, намиращи се в депресия, вече може да се каже колко са онези, които са готови да слушат – как да стигнат до радостта, в какво е причината за отчаянието, накъде ни води то?

Защо природата ни организира такова развитие, когато стигаме до състояние, при което в нищо не намираме напълване и всичко става безвкусно и безрадостно. Защо не усещаме хармония и удовлетворение от нищо?

Това е специално организирано за онези, които постигат високо развитие, за да могат постепенно да разберат, че именно за сметка на обкръжението, могат да създадат за себе си нови, макар и изкуствени, житейски ценности – живот в отдаване, в съединение. Защото вече сме изпитали и сме се убедили, че целият този живот не ни напълва, когато сме отделени от другите – заради егоистичното получаване.

При такъв живот, когато човек е затворен в себе си и мисли само за себе си – не вижда нищо, освен пустота и отчаяние. В това състояние той няма сили да се развива – а на развития човек му е необходима енергията на напредъка, цел пред него. И ако целта изчезне, не може да намери радост в нищо – в храната, семейството, парите, властта, знанията. За какво му е да живее, ако отпред нищо не свети.

В новото, събуждащо се в него желание, той вече не признава предишните цели. И затова трябва да разбере, че целта вече не може да бъде като предишната – егоистична, когато е търсил начин само как да напълни себе си и всеки път е стигал до опустошение – и така безброй пъти. Сега ще му се наложи да промени насочеността си – на отдаване, на излизане от самия себе си навън, към другите хора.

Но може да го направи само с помощта на обкръжението. Така както по-рано то го е вдъхновявало да се развива заради материалните ценности, сега нека му внуши духовните ценности, излизащи от рамките на тялото – в отдаването на ближния.

И ако почувства каква радост му носи това, ще може да се развива по-нататък. Всичко зависи от обкръжението.

Затова радостта се превръща в показател за действието отдаване, ако това е отдаване на групата. А унинието ни е дадено специално, за да нямаме избор и да ни се наложи да решим: от какво мога да се зарадвам? Тогава ще вляза в групата, ще поискам да приема от тях новите ценности, за да може ценността на отдаването да бъде над тази на получаването и ще започна да се развивам „от себе си – навън”.

Защото, без радост няма живот! Радостта е признак за правилно развитие.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→