Необходимо е да обединим заедно Исраел, Тора и Твореца (човекът, стремящ се право към Твореца, светлината и Твореца).

Всяка част трябва да се стреми да се съедини с останалите, а всичко това е, за да отдава в крайна сметка светлината – точно, както от самото начало светлината е отдавала, давайки на Малхут усещане за своята любов и подтиквайки я към всички тези действия, които са започнали от Първото съкращаване (цимцум алеф) и са се развивали все по-нататък надолу.

Но когато, след всички тези дълги поправяния Малхут се върне обратно, към същото състояние на съвършенство, на цялостност и единство, в нейното отдаване и любов към светлината на Безкрайността, тогава виждаме, че всичко това е само едно, единствено творение – само че преминало през всякакви „перипети”.

Тези „трудни ситуации” се наричат за него „светове” – от думата „скривания”. Това са скривания на съвършеното състояние на света на Безкрайността, за да се отдели от усещането за напълване и да премине през всевъзможни вътрешни преживявания, впечатления, решения, войни. И във всички тези състояния на отделяне от света на Безкрайността, а после и на приближаване, връщайки се обратно към него да изгради в себе си еднакво отношение към светлината и така да стигне до прегръдката, до пълното сливане с нея.

В целия процес има безброй детайли, всеки от който е свързан с началото и с края на процеса. Защото, ние също участваме във всичкото това объркване на чувствата, което преживява Малхут от сблъскването на светлината със съсъда, на наслаждението и желанието, на силата на Твореца и силата на творението. Преминаваме през всички тези състояния лично – като част от Малхут, за да можем като резултат да почувстваме себе си като единна душа.

Защото, има само едно творение – тази, самата Малхут от света на Безкрайността. И всеки от нас трябва да се съедини с всички останали, като преодолее този страшен сън и привидното разделение между нас, това скриване на съвършеното безкрайно състояние. Тогава ще се разкрие, че се включва във всички останали – и със своите чувства и разум, и със своята любов и отдаване.

Затова, трябва да направим всичко, за да ускорим пробуждането си от този сън. Написано е, че Творецът ще ни върне „от Цион”, тоест от това излизане (еция) от реалността, от този сън и тогава ще разкрием, че сме били като в сън и всички ще се съединим в една душа.

Надявам се, че конгресът, който ни предстои след седмица ще ни помогне да направим голям скок напред, за да успеем да се пробудим и да усетим себе си като единна душа.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 24.03.2011

[38976]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Статията на Рабаш „Любовта към другарите”: „И го намерил човек, докато бродил по полето и попитал: „Какво търсиш?” Отговорил той: „Братята си търся, кажи ми къде пасат?”

…Тук става въпрос за човек, който се е отклонил от пътя на духовното развитие, не знае истинския път, вече се е отчаял и мисли, че никога няма да постигне своята цел.

И затова отговаря: искам да бъда в група, където има любов към другарите и тогава ще мога да се издигна по пътя, който води към Твореца.”

Ето, и ние бродим така, и не знаем как да стигнем до правилното състояние – не разбираме как да установим връзка и къде да намерим духовното. Въпреки, че и сега се намираме в него и затова блуждаем по това поле. Вече имаме възможност да оправим отношенията си с групата и да се свържем с другарите, но не сме в състояние да го направим и минаваме край него като с лепци. Вече се намираме на правилното място, но не можем да намерим тази връзка, сякаш блуждаем в тъмнината.

Тази тъмнина не е отвън, а вътре в нас, като следствие от нашата слепота и неразбиране. Тук не ми достига някакво озарение в чувството и разума, за да разбера как трябва да се свържа с другарите, и тогава ще намеря начин, как да направя пробив към духовното развитие – към първия контакт с духовното, който се нарича „три дни на абсорбция на духовното семе”.

Затова, трябва да разбера как правилно да се прикрепя към обкръжението. А това е най-сложното. Познати са ни случаи и в нашия свят, когато жената по никакъв начин не може да забременее. А да се влезе в духовния свят е много по-сложно.

Тора разказва за това, какви проблеми е имало с безплодието при всяка от пра майките и колко сложно е било да забременеят, което е символ за това, колко сложно е да се прикрепиш към обкръжението.

С какво може да се помогне на човек, който чувства, че пропада и не вижда никаква възможност да напредне духовно? Той е вложил в това години и сякаш всичко знае и разбира – всичко, освен посоката. В началото е мислил, че ще му помогне полученото знание или някакви действия, или пък може би времето само ще направи своето.

Но после разкрива, че нищо не помага и тогава изпада в отчаяние. И ето тук, при него идва някакъв ангел, който в крайна сметка го пита: „За какво молиш, какво търсиш тук?”. И тогава човекът проверява себе си и започва да разбира, че не му достига именно връзката с обкражението – „Братя търся аз!”.

Това вече, е голямо постижение – да разбере, че само по този път, във връзката с другите, може да реализира духовното развитие. Групата се превръща в духовно място и вместо материалната, физическата група, която сега той вижда, ще почувства вътрешната връзка между всички и сам ще обърне тази връзка във взаимно отдаване. Той ще разкрие обединяващата ги мрежа, която се нарича система на висшите светове и ще открие в нея всички светове.

Тази група ще стане онова място, където той постепенно ще разкрие всички духовни стъпала, докато не се приближи към останалите по 125-те стъпала дотолкова, че да се слее с тях в едно цяло. Това ще се нарича край на неговото поправяне (Гмар Тикун)

Ако човек започва да чувства, че именно по този начин, чрез отношенията с обркъжнието може да реализира себе си – това означава, че броди по полето на Твореца и търси, знаейки какво да поиска и за какво моли.

Напред, все още му предстои сложен път, но точката, в която решава, че само чрез съединение с обкръжението може да постигне духовния свят, е изключително важна. Защото тя е обратна на цялото му предишно, материално, егоистично развитие. А от тази точка, вече започва развитието на неговата връзка с другите, „от себе си навън” – „заради отдаването”. И затова, тази точка е начало на новия път.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 23.03.2011

[38956]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал само едно желание, един съсъд, който се намира в просто и съвършенно единство със светлината, като едно цяло – без никакво разделяне или разлика.

Такъв е бил замисълът на светлината, създала желанието. Но от това желание засега не произлиза никаква собствена реакция. И затова съществува само една душа, едно творение, което се нарича Малхут в света на Безкрайността.

А всичко останало съществува само във вътрешните преживявания на Малхут, която чувства, че напълващата я висша светлина идва с любов и отдаване, а тя е противоположна на светлината. От този срам тя се съкращава, не желаейки да усеща в себе си светлината, за да не се чувства получаваща.

Светлината като че ли отстъпва по желание на Малхут, като освобождава празно място около централната точка на мирозданието, и Малхут остава празна. Но всичко това става само в нейните усещания, а самото състояние не се променя.

А след това тя се надява да получи светлина заради отдаване – и се разбива. Тоест тя с всички сили искала да се поправи и също толкова много да даде на светлината, колкото Тя й давала в света на Безкрайността – да Й отдава безкрайно!

Но не й се отдало… Какво огромно разочарование и болка! И след това, Малхут преминава в друго състояние – тя повече не мисли да става подобна на светлината.

Тя имала такова огромно, страстно желание да Й даде всичко, докрай! Но опитвайки се да направи това и не успявайки, тя загубила всичко – загубила силата на отдаване и се разбила, преминавайки към силата на получаване и към мисли за себе си. Сега вместо получаване заради отдаване, тя иска или да отдава егоистично – заради себе си, или егоистично да получава.

Това е напълно противоположно на това, което е било дотогава в действителността. Но цялата тази драма се развива само вътре в Малхут, в нейните бушуващи чувства. Така възникват нейните разнообразни отношения със светлината, които се наричат световете АБЕА. Засега като резултат, в нея не се пробужда ново намерение, и тя отново започва да мисли за отдаване.

Тук я е довела веригата от гените на развитието (решимот) от преминатото от нея разбиване. Тя се чувства толкова нещастна, откъсната и празна, че в нея отново започва да се пробужда отношение към светлината.

Тогава тя започва да работи над преодоляване на това чувство на разделяне, сама пробужда срам в себе си, желаейки да почувства своята противоположност на светлината – доколко светлината е отдаваща, а тя (Малхут) – получаваща.

Тя се чувства изцяло разбита на малки частички, разделени от своята разлика, отчужденост и ненавист. Но именно това й дава възможност сега да изгради себе си, нареждайки отново отношенията между частите, и да се отнася към тях така, както светлината се отнася. Така тя придобива свойствата на светлината, а в същата степен, започва да се отнася и към светлината с любов и отдаване.

Когато човек – една от частите на Малхут, усещайки се отделен от другите, идва в групата, той започва да нарежда своите отношения с всички други части на Малхут. И ако той работи правилно, започва да си изяснява какво представлява свойството получаване и свойството отдаване, разрив, отвращение, привличане.

Излиза, че вместо да получи всички тези определения наготово, направо от светлината, Малхут си ги изяснява сама, оправяйки се в отношенията между своите разбити желания. Тоест тя използва силата на разбиването и омразата, за да разбере от нея, какво е любов и отдаване. Така тя работи над свързването, получавайки „помощ против него“.

Желаейки да съедини всички свои части, тя се връща към близки отношения със светлината: любов към нея и отдаване. Заради това тя и направила съкращението и се включила в този процес, започнал от света на Безкрайността.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 24.03.2011

[38979]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Порокът на учениците на раби Акива е бил в това, че е нямало между тях любов към милосърдието. И затова Рашби е казал: „Трябва да достигнем между нас голямата любов, т.е. стремежът към отдаване, за да привлечем светлината и цялото благо”.

„Сборник от закони. Образът на живота”

Когато човек в своята молитвата извиква милосърдие за другаря си, неговата молитва се приема и пробужда милост свише. Когато човекът преследва собствената си изгода, той е далеч от това, неговата молитва да се издигне и да намери благоволение.

Книгата „Великолепието на Шломо“

[38888]

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→

Резултатът от цялата ни работа е създаване на връзка с обкръжението, което всеки път става все по–широко и по–силно, и нашата връзка с него става все по-здрава.

Първоначално аз съм просто като капка семе, прилепена към стената на матката. След това аз се развивам за сметка на отмяната на своето егоистично желание на степените зародиш-кърмене-зрялост в първия етап – зародиш. Това се нарича развитие по трите части в духовната матка, когато се издигам от една част в друга.

След това преминавам през духовно раждане – тоест установявам нов вид връзка с обкръжението и започвам да взаимодействам с групата съзнателно. Вече проверявам и анализирам нашите отношения, като се старая  да ги направя по-ефективни, само дотолкова мога да разкрия своето обкръжение.

Тъй като обкръжението винаги е на едно стъпало по–високо от мен. В зависимост от етапа на моето развитие, то за мен е или майчината матка, или Майка (Има), или вече Баща и Майка (Аба ве-Има), или Арих Анпин. Така аз разкривам всички духовни системи, описани в „Учението за Десетте сфирот“, които се откриват в моята все по–силна връзка с групата.

А след това аз ще открия, че това не са само моите днешни другари, а в същата група участват всички души на великите кабалисти от всички поколения, които вече са поправени и се  включват в същата система, която ни заобикаля.

И ако преди аз осъждах всичко, както се казва, „според степента на своята непоправеност “ , то сега все повече и повече ценя групата, според своето напредване. На всяко стъпало преминавам през същите етапи: зародиш-кърмене-зрелост – отначало развивайки своята горна част, Г“Е, като реализирам даденото ми решимо, а след това развивам АХА“П – докато не завърша своето поправяне.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 23.03.2011

[38912]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз постоянно се старая да мисля за нашето единение и връзката между нас, особено по време на четене на Зоар. Но как работи над мен светлината, когато аз се старая да полагам тези усилия? Какви изменения извършва в мен?

Отговор: Светлината пребивава в абсолютен покой, тя нищо не прави с теб. Ти извършваш цялото действие. Можеш ли да я използваш? – Използвай! Не – значи не.

Подобно на електричеството: то е включено в розетката – ползвай се! Как да го използваш? – Както искаш! Включи хладилник, нагревател, каквото искаш.

Как светлината ти въздейства? – Тя не ти въздейства. Ти извличаш от нея това въздействие.

Казано е: „Аз своето АВАЯ (план на творенето) не съм променял” – това означава, че Творецът се намира в абсолютен покой. Затова светлината нищо не прави! Ти със своите действия извършваш всичко, ти привеждаш себе си в следващото състояние.

Ако ние казваме: „Дай на светлината да работи!”, „Светлината прави това или онова”, – ние просто приписваме нашите действия.

Ние привеждаме закона в действие – и той работи. Законът действа, неговата формула е известна. Той съществува извън нас и се нарича „закон за подобие на свойствата на светлините и желанията/келим” или „закон за равновесието”.

И няма никакви действия от страна на светлината. светлината е извършила единственото действие – създала е желанието да се насладиш, „нещо от нищото”. При това, това не е тази светлина, за която говорим.

А желанието да се насладиш, намирайки се в тази светлина като създадено от „нищото”, през цялото време се променя. И само изхождайки от това желание, творение, ние говорим за всички изменения на свойствата, развитието по четирите стадия и така нататък. Всичко това са изменения на желанието да се насладиш, вътре в постоянната светлина.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

…Ние сега повече от половин час четохме Зоар. Аз питам: Колко мига от цялото това време всеки от нас жадуваше идването на светлината, възвръщаща към източника, чакаше това да се случи?

За това е казано, че ангелите питат човека след смъртта: „Занимаваше ли се с Тора и чакаше ли спасението?”.

Колко мига ти беше в напрежение, стараейки се да не пропуснеш да уловиш нещо много важно, точно както вратарят на вратата или ловецът след дивеча? Беше ли в такова страстно очакване, както пред дългоочаквана среща с любимата?

Колко се задържаше в такова състояние? Колко пъти отново се връщаше към този стремеж? …Само тези мигове се зачитат в живота, те се сумират и определят времето на живот. А останалите – сякаш не съществуват…

От урока по Книгата „Зоар”, 23.03.2011

[38876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Нашият свят е изграден от желание за наслаждение и се управлява от наслажденията, които това желание непрекъснато преследва. Постоянно ни мъчи или липсата на наслаждение, или неговата примамлива светлина от бъдещето, принуждавайки ни да се развиваме.

Когато, вече малко или много разбирам какво искам – това се нарича „ген на развитието” (решимо), т.е. тази част от желанието, която по някакъв начин си представя бъдещото наслаждение и се стреми точно към него. В нашия свят, това развитие става инстинктивно и в нас, през цялото време се разкриват нови желания, а срещу тях – обкръжаващата светлина, която привлича желанията към тази светлина, към наслаждението.

По своята същност, човекът е желание, което се стреми към наслаждение. А ако в един момент не ни привлича никакво наслажение, веднага усещаме спиране и липса на енегрия за движение, защото именно онова желано наслаждение е било нашият източник на енергия.

През цялото време сме се развивали така – напредвайки по веригата от решимот, които са се реализирали в нас в задължителен ред, неосъзнато, но тази верига не е безкрайна и е свършила! И тук я заменя много особен духовен ген на развитието, в който самото решимо/желанието и обкръжаващата светлина, която го осветява не съответстват един на друг – дори са противоположни.

И става така, че не виждам как мога да получа тази променяща ме светлина – нещо ме привлича, а как да го постигна – не знам, защото преди това трябва да стана подобен на нея, да получа анти егоистичния екран на тази светлина.

И тук, човек спира на едно място и не може да помръдне. Той само пита: „Защо ми е такъв живот и какво да правя по-нататък?!” – сякаш влиза в задънена улица. Този период може да продължи много дълго, защото всяко духовно развитие изисква от нас много вътрешни действия, докато човек не свикне с него и не започне да възприема.

И накрая, той все пак прави някаква промяна в живота си – стига до това място, където чува, че е възможно да реализира новото желание, за да постигне напълване.

Все още, много не разбира как да го направи, но вече започва да напредва по съпалата на разбирането: 0-1-2-3-4, които трябва да мине докрай, до последния 4-ти стадий, за да разбере нещо от този фрагмент на своето развитите.

А после отново започва нов цикъл: 0-1-2-3-4… И всичко това може да отнеме много месеци. Но дори, намирайки се на предварителните стадии: 0-1-2-3 – той чувства, че на това място се крие някаква тайна, която не му позволява да си тръгне оттам и го привлича към себе си.

Така, постепенно става готов да чуе такива понятия като „група” и „поправяне”, което трябва да направи с нейна помощ, а също така и за поправянето на целия свят. Това е доста дълъг процес. Но главното е, че в резултат ще научи, че не му достига новата сила – подобието между характера на неговото желание и напълването.

Желанието трябва да подхожда на напълването! Това е желание за получаване на наслаждение, но то трябва да се наслади от отдаването и тогава ще се напълни. Защото намиращото се пред него напълване, е напълване на отдаването. И за да се научи да се наслаждава на отдаването, човекът бива заведен в групата, където постепенно започва да разбира къде са го довели и какво става тук.

Изведнъж разбира, за какво се говори във всички статии, които преди е четял и обсъждал, без сам да знае за какво става дума. Що за група е тази, в която се е намирал, без да разбира защо е в нея и как е попаднал там. Но сега, започва малко по малко да осъзнава, че наистина, именно групата е мястото за реализиране на духовното напълване и само с нейна помощ ще може да промени вида на своето наслаждение: от получаване на отдаване.

Ако направи това, той ще може да се наслади на светлината, която ще дойде и ще го напълни в степента, в която разшири желанието си за наслаждение от отдаването.

От урока на тема: „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 23.03.2011

[38921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата трудност се състои в това да разберем, че групата, обкръжението, не са временно явление, необходимост, която постепенно ще отпадне.

Групата никога няма да изчезне и не е възможно да се постигне духовно напълване по какъвто и да е друг начин. От тези чужди, понякога отблъскващи те хора, от техния вътрешен свят, трябва да изградиш своята душа.

И не бива да гледаш техните лица, характери и поведение, а да видиш пред себе си само вътрешните им желания, за да изградиш от тях онова „духовно тяло”, на което искаш да отдаваш, и от което да се впечатляваш. Ако взаимно, един с друг, работим по този начин, ще осигурим на всеки усещането за поръчителство, подкрепа, сили за развитие и отдаване.

Тогава в тази група ще се почувстваш защитен от всяко зло – като в „ноев ковчег”! Често разкриваме такива „убежища” по своя път. Това е като майчиното лоно, в което се развиваме, преминавайки през различните стадии: зародиш-кърмене-зрелост (ибур-еника-мохин) – докато не се родим на новото стъпало, в новия свят.

Такава е ролята, в която ни се представя групата, докато нашата връзка с нея не се развие дотолкова, че започнем да получаваме чрез нея светлината, свойствата за нашето ново развитие – като от Ноев ковчег, от матката на майката.

А после се раждаме и започваме да развиваме връзката с това обкръжение – като с висшата майка (Има Илаа), получаваме чрез него въздействие от Аба ве-Има – и дори от още по-високо.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 23.03.2011

[38918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всички събития, описани в историята на Пурим, намекват за поправянията, през които трябва да преминем. Важно е от поетичния, колоритен език на легендата да разтълкуваме тези поправяния на езика на качествени вътрешни промени, за да разберем, че се говори единствено как да подсилим връзката между нас.

В началото на свитъка (Мегила) се говори за народа на Израел, като се казва, че има един народ, който е разпръснат сред другите народи. Това означава, че егоизмът влиза между хората, които се стремят „право към Твореца” (Исра-ел, Яшар-ел). Егоизмът, който ги разделя, довежда този народ до заплаха от унищожение.

Но когато народът на Израел (тоест всички ние, които се стремим към Твореца) разбере, че е необходимо да се съедини заедно и извърши действия заради този съюз, тогава силата на Мордехай се издига, а силата на Аман пада, и ние можем да контролираме егоизма и омразата, която ни разделя.

Всеки от нас съдържа свой Аман и ние можем „да го провесим на дървото” – на дървото на смъртта, което се превръща в дървото на живота. Така достигаме разкриването на Твореца. Мегилат Естер (свитъкът на Естер, „разкриване на скритото”, защото „Мегилат” означава да разкрия, а „Естер” означава скриване) скрива и разкрива Твореца. Като работим с тези сили, наречени Мордехай и Естер, ние постигаме разкриването на Твореца.

Творецът, висшата сила, изобщо не се споменава пряко в Мегила. Той говори за цар Ахашверош, но не за Твореца, защото Той е скрит като резултат от напълването на непоправените келим. Творецът се усеща само в поправените келим като тяхно взаимно отдаване. Любовта, която усещаме един към друг, в нашето непоправено състояние е разкриването на висшата сила, на Твореца.

Когато четем Мегилат Естер, не е важно просто да дешифрираме кои духовни свойства зад кои персонажи се крият: къде са Зеир Анпин, Малхут (царица Естер), какво крие тя и кактя се присъединява към Зеир Анпин и Мордехай (Бина). Мордехай е свойството отдаване, Бина, а Аман –  всички нечисти светове на АБЕА, нечистото желание, Клипа, змията, „маймуната” вместо човекът (маймуна, Коф, се пише като буквата Куф, дълга линия, която се спуска под линията на буквите като опашката на маймуна и храни нечистите желания). И все пак, най-важното нещо е да открием кои чувства изразяват тези идеи в отношенията между нас.

От урок по статия от книгата „Шамати”,20.03.2011

[38583]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→