Трябва да се подготвим за конгреса, за да сме там с приповдигнато настроение. Трябва да се запознаем с подготвителните материалите, да изгледаме всички видео клипове и да научим песните, които ще пеем.

В този смисъл, не трябва да има никакви новости или изненади за вас. Колкото по-познат е материалът, толкова по-силно впечатление прави. Ние учим от структурата на световете, че първото съединение между мъжката и женската част не създава нов живот, а само създава съсъда (кли). Светлината се разкрива в това кли само след второто съединение.

Преди всичко, човек трябва да подготви своите желания (съсъди, келим) и затова е добре той да се запознае с материалите. Ако всичко е познато на човек, той ще може да постигне по-силна връзка по време на конгреса. А ако виждаме нещо за първи път, ние не бихме го усвоили веднага. Ние все още нямаме желание за него; няма място, в което да получим напълването; това е просто първата среща.

Но обикновена среща не е достатъчна за нас; ние искаме участие и напълване. Това е възможно при условие, че сме добре запознати с програмата. Не говорим за някакви индивидуални представления, но трябва да знаем и да участваме във всичко останало, което се случва на сцената.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38808]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Преди да започнем да изучаваме света Ацилут в част 9 от Талмуд Есер Сфирот (ТЕС), ми се струваше, че разбирам как тече материалът. Но в тази част не разбирам абсолютно нищо. Бихте ли казали в общи условия какво се случва там?

Отговор: Мога да кажа какво се случва с теб, защо не разбираш нищо. Така е, защото нямаш отношение към него.

Има няколко нива на възприемане на изучавания материал: „Не знам”, „Не съм запознат”, „Не разбирам” и „ Не съм способен да разбера”. Последното е, защото твоята мисъл не съответства с  мисълта от книгата.

Ако това беше написано на китайски и ти не разбираше езика, щеше да е едно и също. Ако зависеше от твоето ниво на образование и ти не разбираше някоя формула или основни определения, необходими за овладяване на материала, щеше да трябва да научиш още нещо.

Въпреки това, тук можеш да учиш толкова, колкото искаш, година след година, и ти въпреки това да не разбираш нищо, докато твоите Келим (съсъди, желания) не станат поне малко подобни на желанията, описани в книгата. Когато всяка дума ти отвърне с вътрешна промяна в теб, ще започнеш да възприемаш какво е описано в нея.

Може да питаш: „ Но аз не разбирах ли нещо в първите три части от ТЕС?” Не, не разбираше. Въпросните три части описват действието на абсолютно отдаване, които са толкова отдалечени и обратни на теб, че тази противоположност ти дава илюзията за разбиране. В действителност, ги тълкуваш напълно неправилно.

Лесно е да начертаеш Кли (съсъд), Светлината и екрана в средата, стрелките, сочещи в различни посоки получените или отблъснати проценти светлина. Но е невъзможно да си представиш това действие  в действителност. И въпреки това, то е толкова недостижимо и противоположно на нас, че ни кара да мислим, че разбираме.

Междувременно, действията, описани в част 9 от ТЕС са много близо до нас. В момента, в който имаш поне един грам желание да отдаваш, ти ще си в подобно състояние.

Следователно виждаш, че не разбираш . Твоята мисъл трябва да стане подобна на духовната – тогава връзката ще се появи и ти ще можеш да разбереш. Това е единственият начин!

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 23.03.2011

[38890]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

В крайното състояние ние трябва да се върнем там, където сме били в самото начало, където сме били обединени като един човек с едно сърце. Творецът е създал само едно творение, едно желание.

Когато това желание се разделя на части, разделението се извършва само по отношение на нас: така го чувстваме. Но връщайки се обратно към състоянието на обединение, ние се чувстваме, като че ли сме били в сън. Възприемаме това разделение и целия свят, цялата реалност, с изключение на света на Безкрайността, като сън.

Низхождайки от света на Безкрайността в този свят, въпреки петте свята или скривания („свят” или „Олам” идва от думата „скриване” или „Алам”), ние постепенно губим чувството за реалност подобно на човек, който постепенно се унася в сън, докато заспи напълно. И сега постепенно ние трябва да се събудим от този сън.

Въпреки това, единственото, съвършено състояние съществува дори сега и ние живеем в него. Само трябва да изясним, че разделението ни е само сън, и да го отърсим от себе си. Само ни се струва, че възнамерявайки  да донесем радост и вдъхновение на всеки един, ни е грижа за останалите. В действителност, това е възможност да работим със себе си. Но е доста трудно да се събудим и освен това, в този случай ще бъда движен от дребна егоистична цел от този свят и нищо повече.

Ето защо в основата си, отдаването на другарите, повдигането на настроението им ме връща към същото това състояние на обединение. Загрижен съм за своята собствена душа, стремейки се към обединение с останалите части, с всички други души. Това точно е мисията на всеки човек, чрез изпълнението на която той реализира своята душа.

От урок на тема „Подготовка за Конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38796]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може да получим от обкръжението важността на намерението за отдаване?

Отговор: Представете си, че освен обкръжението, няма нищо друго. Няма Творец, няма го свойството отдаване, няма нищо освен обкръжението.

Ние мислим, че има нещо друго и това ни умиротворява. Има обкръжение, но има го също и Творецът, моята лична връзка с него. Истината е – няма нищо такова, а само обкръжението. Или възприемате себе си в себе си, или можете да усещате себе си в обкръжението. Това пак ще сте вие, но съвършени, защото ще се включат всички ваши изгубени части.

Освен тези две съставни, няма нищо друго. Вие сте или потопен в сегашното си състояние, или сте свързан с обкръжението, което сега си представяте, че е извън вас: с групата, с общото желание. Но това сте вие!

В действителност, сегашното ми състояние е обусловено от факта, че моят егоизъм ме разделя от истинската ми „същност”, и аз мисля, че съществувам извън нея. Абсолютно обратното! Цялото ми Кли (желание, съсъд) на душата е там, вътре в моята истинска „същност”. То просто е скрито от мен и го приемам като чуждо. Впоследствие, ще ми се разкрие от кого съм откраднал, измамил, навредил. Бил съм самият аз, най-близките ми и скъпи хора!

Въпрос: При какво условие мога да разкрия важността на отдаване от обкръжението?

Отговор: С вяра над знанието! Ти търсиш рационално потвърждение, определена логика, която би обяснила, че се обръщаш към групата и получаваш подкрепа от нея. Такава логика не съществува. Действително, ако ти можеш да докажеш това логически, то би било изгодно за теб да си в този отбор от егоистична гледна точка, както например във футболен отбор. Тук, обаче, ти нямаш рационална подкрепа.

От урок по книгата „Зоар“, 21.03.2011

[38686]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Няколко пъти на ден трябва да извършваме изчисления и да поверяваме състоянието, в което се намираме, позицията ни спрямо Твореца, обкръжението и себе си – и да нагласим своята посока. Ние се отклоняваме от пътя през цялото време, това е естествено. В крайна сметка, нашето его постоянно нараства и ние трябва да влагаме все повече усилия, за да го държим под контрол.

Трябва да отделя своето животинско тяло от духовната цел, да дам на тялото всичко необходимо и да насоча всичко останало към постигане на отдаване, проверявайки това спрямо обкръжението, според това, колко силно желая да се свържа с него.

Тогава няма да се обърквам и ще ми е ясно колко ми е нужно за нормален живот и колко мога да дам на обкръжението. Тоест ще знам точно къде съм и до къде е границата ми. Това е много важно, тъй като ако чувствате границата, вие можете да управлявате себе си правилно: дай каквото е нужно в материалното и направи всичко възможно за духовното.

Сега, преди конгреса, вие трябва да проверите колко силно чувствате нужда от свързване. Събудете се, като гледате записите от предишни конгреси, така че да се свържете с обкръжението, което е радостно и щастливо от напредъка си. Това е много добра подготовка за човек.

В духовното няма време. Няма минало, настояще или бъдеще. Следователно, когато гледате записите, то не е минало. Ние се свързваме със състоянието, което съществува сега. Няма разлика дали гледам записите от преди шест месеца или участвам в това, което се случва днес. Всички тези състояния се присъединяват към една и съща реалност. Получавайки вдъхновение от миналото, аз мога да се подготвя за предстоящата среща.

От урок на тема “Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 21.03.2011

[38667]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→