Първата, дадена ни заповед е заповедта за трепета. „Трепет” – това е страхът, дали вървя по духовния път, придобивам ли духовния свят, правилно ли разбирам прочетеното, правилно ли действам в групата.

Накратко казано, ще постигна ли успех? Тази тревога трябва да ме подхранва през цялото време. Ако се успокоявам, веднага ще се отклоня от пътя, водещ към целта.

В нашия свят, психологията отчита повече от 800 вида страх. Достатъчно ли печеля? Здрав ли съм? Ще ми се случи ли нещо лошо?

Но ние говорим не за производните, а за изконния страх: вървя ли към целта? Ще стана ли отдаващ? Това вече е тревога за онова, от което не изпитвам и най-малката необходимост.

Ще почувствам ли тази необходимост? Ще я събера ли в достатъчно количество, за да положа усилия и да се насоча към целта? Трябва да осъществя целия процес: от най-малкото, още неясно безпокойство до пълноценния страх, насочен точно към целта, като острието на стрела, водещо ме към реализация: „Достатъчно ли давам на Твореца? Ставаме ли по този начин равни? Не се ли оказвам по-долу, подобно на госта, който получава угощение от хазяйна, за да избегне срама?”

Този страх е именно трепета – и това е първата заповед. Такъв трепет трябва да се придобие, защото го няма изначално в мен. Целта не се вижда и нямам работа със свойството отдаване. Нима ми е нужна любовта към ближния? Но трябва да почувствам нужда от нея до такава степен, че да изпитвам страх: „Какво, ако не я постигна?”

Просто някакво безумие от гледната точка на егоизма. Нещо неестествено.

Но посредством обкръжението и светлината, връщаща към Източника, ние можем да постигнем това – да го постигнем с помощта на страха: „Ще получа ли светлината, за да направи тя от мен човек, страхуващ се за отдаването?”

И така, пред нас стои голям процес за построяване на необходимите условия. Макар, че на практика може бързо да се осъществи – тук всичко зависи от количеството усилия, които влагаме.

Преди всичко, трябва истински да се изплаша за своя духовен път: „Правилно ли вървя към целта?” А на второ място, само след като съм придобил страха, към мен идва свойството любов. Защото няма любов без трепет.

От урока на тема любов, 04.03.2011

[37089]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Бих казал, че практически всички материали от науката кабала са посветени на жената. Защото, ние се учим на това, как да поправим своето получаващо желание, наречено „жена”, с помощта на Твореца, тоест с „мъжката” сила.

В реалността има две сили: Творец и творение, мъжка, даваща сила и женска – получаваща. Казано по-точно, двете желания – даващото и получаващото – се съединяват в нас и образуват две половини: мъжка и женска.

„Мъж” (гевер – גבר) означава преодоляване (играбрут – התגברות), екран. Ние подразделяме кли на мъжка, даваща страна (преодоляване, екрани, намерения) и получаваща – слаба, неспособна на отдаване, за която е казано: „Секна нейната сила в женското свойство”.

В нашия живот, като проекция на духовното, също има такова разделяне на мъжка и женска част. В духовното, тези две части на съсъдите се съединяват помежду си и в тяхното единство, желанието (авиют) представлява женската част, а екранът и отразената светлина – мъжката. От единството им се ражда кли и вследствие на това, става раждането на новия парцуф, получаване на светлина заради отдаванет – с други думи, раждането на синовете и разбиранията (аванот – הבנות). Защото редом със синовете, винаги има и дъщери (банот – בנות).

По разделянето на ролите в нашия свят, ясно виждаме, за какво е предназначен мъжът и какво е предназначението на жената.

Жената – това е „домът”, тя е призвана да го пази и ръководи, да ражда деца и да се грижи за семейното огнище. А мъжът е призван да излиза от дома, за да носи заработеното. Това е точното копие на духовното, където получаващото желание представлява женското свойство, а екранът върху него е мъжкото свойство. Действайки съгласувано, те постигат единство с висшата светлина, с Твореца и като следствие, възникват нови парцуфим, получаващи заради отдаване – „синове”.

Казано е: „Мъжът и жената – Шхина между тях”. Става дума за духовния свят, където, именно между получаващото желание и силата на екрана се въдворява Шхина, тоест висшата светлина.

От беседа за жената, 06.03.2011

[37210]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 2

Обществото е най-важната основа за духовния напредък. И както хората, които по време на втория Храм са бягали от Йерусалим, виждайки как се руши духовността и укривайки се в околностите на Мъртво море, са искали да организират неголямо общество, за да задържат помежду си особената духовна връзка, висшата сила – така и ние сега искаме да основем такова общество.

И дори то, засега да не е много голямо – „общо” няколко хиляди души, което не е много в сравнение с цялото човечество, което сега трябва цялото да се пробуди и да се съедини. Но трябва да се вярва на кабалистите, че винаги ни са предоставени достатъчно сили и като количества, и като качество – и ако ги съберем заедно, според своите възможности и наличните условия, тогава ще ни се отдаде да разкрием висшата сила.

Ако се съединим, то същата тази сила ще се възпламени между нас и висшата светлина ще се разлее по цялата наша система. Тази светлина ще ни изпълни и ще се окажем в духовния свят.

Най-главното, което се изисква от нас е да организираме общество, т.е. място, където може да се разкрие светлината. Правилното общество се нарича „Шхина” – мястото, където се възцарява (шохен) светлината. Има определени закони за съществуването на такова общество. Творецът е даващ, Шохен, а ние сме неговата Шхина и е небходимо да подготвим желанието си за Неговото разкриване.

Един човек не може да служи за място за разкриване на висшата светлина, необходими са като минимум двама. Но и двама не са достатъчни, защото между тях веднага започват различни егоистични сметки. Затова, колкото е по-голямо обществото, толкова по-лесно е за човека.

От една страна, ако обществото бъде толкова силно, на човек ще му е по-лесно – няма да му се наложи да влага в него твърде много. А от друга страна, той ще може да се вдъхнови от останалите, които подготвят помежду си място за него, където ще може да влезе. Ще трябва само да отмени себе си пред обществото – и това вече ще бъде достатъчно.

Той ще расте като бебе в ръцете на майка си или като зародиш в майчината утроба. Това общество ще стане за него убежище, „ноев ковчег”, майчино лоно, откъдето ще получи всички сили, за да започне духовен живот. Така ще напредва.

И въпреки, че нашата група е твърде малка, в сравнение с народа на Израел или с целия свят, но нашите възможности са огромни! Ние можем да отгледаме в себе си цялото човечество!

Всеки от нас е способен да получи висшата светлина, само при условие, че сам стане част от това майчино лоно (рехем/матка – произлиза от думата рахамим/милосърдие, отдаване). В противен случай, ще остане „затворен” за светлината и ще усеща само този свят.

Ако не продължа светлината след себе си и не я предавам на другите, то поставям заслон на своя път и не позволявам на светлината да преминава през мен. Тогава ще усещам само нейната миниатюрна искра, рисуваща ми този свят.

От 2-рия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36908]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

В материалния свят, нашите представи за красота през цялото време се променят и сме принудени да следваме мнението на мнозинството.

Защото живеем в човешко общество и желаем или не, зачитаме неговите ценности – така е устроена нашата природа. В резултат, всеки ще уважава онова, което е почитано от мнозинството в неговото обкръжение.

Дори не осъзнаваме, колко неоснователни са всички тези ценности. Вече толкова пъти се е променяла модата – във възпитанието, в културата, в промишлеността, в творчеството, дори и в храната. И виждаме, че тя идва и си отива, нямайки никаква истинска ценност. Всичко, което излиза от рамките на нашето необходимо животинско съществуване, бива изисквано от тялото: обикновено жилище, семейство, препитание – всичко останало се цени от нас само, защото го цени обществото.

Но духовното се отличава с това, че никой не ни привлича в него след себе си. Необходимо е сами да построим за себе си общество и сами да го пробуждаме, за да ни тегли след себе си, а чрез себе си – към духовното. Тоест в духовното развитие ни е предоставена свобода на волята и никой няма да ни привлече насила.

Разбира се, Творецът ни стимулира и ни устройва в този свят нелек живот като ни лишава от напълване. Но от друга страна, животът не е така сложен, както някога в миналото и ние не умираме от глад. Но усещаме вътрешна празнота, която ни тласка към развитие. И когато намерим тази пустота в себе си, се замисляме: за какво да живея, в какво е смисълът и тайната на живота – и като не можем да отговорим на това, става ясно, че никой не може да ни каже и обясни, никой не ни тегли след себе си.

Ние гледаме и не виждаме никакви примери около нас. За всичко останало в живота получаваме примери: каква професия да придобием, какъв дом да построим, какво да купим, как да се устроим, на кого да приличаме. Човешкото общество ни дава пример за всичко. И само духовното остава без пример – като че ли се намираш в празен вакуум и всеки ден и дори всеки миг, отново се изправяш пред въпроса, какво да правиш – къде да отида, откъде да взема образец, духовни ценности, цел?

Това е голям проблем. Но от друга страна, нужно е да се разбере, че това е следствие от дадената ни свобода! Защото човек, влизайки в духовното, сам изгражда своята душа. Никой не го учи. Има много съвети и книги, но всичко това са само общи обяснения около тази тема, които единствено малко ни поддържат.

А в края на крайщата, всичко зависи от самия човек. И ако той не изгради за себе си обкръжение, което да му даде духовни ценности, посока, толкова основателна, както е в нашия свят, показващ ни толкова примери, тогава разбира се, няма да знае как да напредва.

В това е главната разлика между духовното напредване и материалното.

От урок по статия на Рабаш, 04.03.2011

[37023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

За да може свойството на светлината да проникне в желанието, се осъществява особен процес на низхождане.

Преди всичко, на желанието дават чувството за собствената противоположност на светлината. Като следствие, то не може да понесе само себе си и произвежда съкращаване.

А след това, желанието решава: „На мен ми трябва екран (масах)”. С други думи, на него му е нужна възможността да се уподоби на светлината посредством собственото си действие.

Това означава, че то все пак ще бъде обособено от Твореца и ще застане пред Него като гост пред домакин. Нищо не получавайки от домакина, гостът все пак чувства, че е противоположен на него и страда от това.

На мен не ми е необходимо приготвеното от хазяина угощение, аз го отхвърлям. Обаче домакинът все пак ми предлага да ме отведе на своята масата и съжалява, че аз не вземам неговите дарове. И тогава аз ги приемам – при това е ясно, че аз правя това, желаейки само да му доставя удоволствие.

И така, светлината и творението, бидейки противоположни са отделени помежду си. Светлината иска да напълни творението (1), а творението я отблъсква назад (2).

Но след това, когато светлината все пак се връща и „много моли” (3), творението сякаш  и прави услуга и се съгласява да получи от нея (4). Такова получаване се смята за отдаване. Така се развиват техните отношения.

Става въпрос за развитие чрез екран. Творението се представя като място на желанието, но пред това желание стои екран. То сякаш поставя отгоре „преграда” и решава за себе си: колкото и светлина да дойде (1), най-напред аз ще я отблъсна (2). Но светлината все пак ме притиска (3), и тогава аз си правя разчет (?): колко мога да получа. Съответстващото количество аз пускам вътре и приемам това „угощение” (4).

Разчетът става допълнителен фактор: колко съм способен да получа, за да доставя на домакина такова удоволствие, каквото той иска да ми даде? И този разчет прави от мен човек (адам). Защото с това аз утвърждавам своята самостоятелност в пълно откъсване от домакина и действам подобно на него. Той – на мен, а аз – на него. Или, както е казано в Песента на Песните: „Аз – на любимия, а любимия – на мен”.

Постъпвайки по подобен начин, творението достига до поправеното състояние, и такова получаване прави от него духовен съсъд.

Защо „съсъд”? Защото той може да получава светлина.

Защо „духовен”? Защото е подобен на Твореца, даващ като Него.

От урок по статията на Рабаш “ Пояснение към Птиха“, 04.03.2011

[37044]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е времето за учене?

Отговор: Да учиш, означава да четеш за духовните действия. Аз не ги разбирам – за мен това са просто думи, но искам да ги постигна реално.

Искам всички тези действия да се осъществят в мен: издигането на МА”Н, спускането на сфирот и подемите – всичко това става някъде вътре в мен, в моите желания, в моята душа. Вътре в мен са скрити всички светове, целият свят на Безкрайността, а аз искам да разкрия това!

Но не ми достига усещане, чувствителност, тънкост, за да разкрия и почувствам всичко това. Не чувствам нищо, но искам да го почувствам! Духовният свят е нашият вътрешен свят – той се намира в мен, а аз не усещам нищо!

И аз искам неговата сила, силата на отдаването да ми помогне, да привлече моето внимание, моето желание, да заеме целия ми разум и сърце, моето възприятие – за да ме отведе на онова място вътре в мен, където стават всички тези действия.

Сякаш проникваме все по-дълбоко в материята: влизаме в материала, а след това вътре в атома, и в атома все по-нататък и по-нататък навътре – и там в най-централната точка, изведнъж ни се разкрива безкрайният космос… Не някъде далеч, във външния свят, а именно при задълбочаването навътре, във вътрешните сили.

Вътрешните сили са най-мощни и особени. Ние знаем това дори от нашия свят – например нанотехнологиите. Затова, трябва да концентрираме силата на нашата мисъл и да се съсредоточим в разкриването на действията на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37169]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Няма ли да стане така, че тенденцията по преминаване към вътрешни ценности да бъде причина за изчезване на професиите, занимаващи се с производството на филми, дрехи и т.н.?

Отговор: Във всеки случай нашият свят се намира на прага на големи изменения в отношенията си към всички предишни ценности. И това ще се проявява в пренебрегването на тези външни предпочитания, на които хората до сега придаваха голямо значение. В наши дни вече става забележимо преобладаването на опростен стил в повседневното облекло. И това не става просто така.

Налага ми се да присъствам на конгреси и конференции със световно значение и аз забелязвам как от година на година нараства тенденцията по пренебрежително отношение към външните ценности. Поставят все по-малко и по-малко ограничения, на участниците се предоставя все повече свобода в стила по излагане на материала.

Хората станаха нетърпими към различни церемонии и към всичко, което ги поставя в определени рамки. И това е обща тенденция, която потвърждава, че хората ги влече към вътрешните ценности, те се нуждаят от същността на нещата, а не от външното им проявление. Така нашето его ни придвижва.

Уверен съм, че много професии, свързани с дизайна и модата, постепенно ще изчезнат.

А такова отношение на хората към външните атрибути за пореден път подчертава нарастването на интереса към вътрешните ценности и показва, че външното вече не ги привлича, затова се обличаме така и имаме такова поведение.

И аз се радвам да видя нещата в света в такова положение.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 22.02.2011

[37067]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо за изучаване на науката кабала идват повече жени, отколкото мъже?

Отговор: Днес в нашия свят женското желание е по-силно от мъжкото. Тъй като този свят изобщо не удовлетворява жената. Тя е по-близо до природата, отколкото мъжа, тя изисква повече от земното си съществуване, тя иска да има семейство, на нея и е нужно „гнездо”.

От друга страна, мъжът като правило не желае да взема върху себе си отговорности. По-рано е правил това от безизходност, защото не е могъл да устрои живота си сам: кой ще му пере и готви? Кой ще се грижи за него? По-рано е било ясно, че за живота са нужни двама – и заради децата и заради самите себе си.

Но днес не е така. Днес в обществото има толкова спомагателни системи, че на тебе просто не ти е нужна жена. Можеш свободно да решаваш проблемите с прането и храната, без да вземаш върху себе си никакви отговорности.

Но в жената тези желания са останали – да, в по-малка степен, но все пак.. Затова тя страда много.

Въобще жената е по издръжлива и по-упорита, жената е по-силна от мъжа, защото е свързана по-силно с природата, по-стабилна е. Но едновременно с това, нейното желание не е удовлетворено, тя не получава в нашия свят това, което иска нейната природа. Като не намира мъжът, който да ѝ даде желаното, жената остава безпомощна. Тъй като ѝ се налага да взема върху себе си отговорностите на мъжа.

И макар в съвременното общество това да е възможно, жените все едно в по-малка или по-голяма степен изпитват разочарование, опустошение и неувереност. Това ги тласка към търсене на смисъла на живота. В следствие на това ние виждаме, че в кабала идват повече жени, отколкото мъже.

Мъжете засега имат такива залъгалки като футбол, правят пътешествия, сменят жените и в крайна сметка чувстват че имат всичко. В краен случай мъжът се връща в бащиния дом, при мама.

И ето, излиза, че жената остава в отчаяние и пустота.

От беседата за жената, 06.03.2011

[37202]

Filed under: Духовността на жената, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Аз гледам на света егоистически: какво мога да получа от него? Как да напълня своите сетивни органи: зрение, слух, вкус, обоняние и осезание? В този свят има нежива, растителна, животинска форми на съществуване и хора.

Но ако аз започна да го възприемам не чрез петте си сетивни органа, а посредством петте други, наречени кетер, хохма, бина, Зеир Анпин и малхут, то ще видя реалност, намираща се зад картината на този свят, разкриваща се зад него.

Когато открия, че в тази реалност също се намират неживата, растителната, животинската форми на развитие и човекът, но всички те са свързани с взаимното, съвършено желание да отдават. И с това, че сега ние разкриваме цялата природа като интегрална и глобална, а съставящите я елементи като взаимнозависими, – ние вече започваме по малко да се издигаме към висшия свят.

Тогава, благодарение на това, че аз започвам да излизам от своето егоистично възприемане в друг свят, да виждам и чувствам формите на развитие на тази, друга реалност, аз се включвам в мрежа на добри взаимоотношения между всички. Това се и нарича „висш свят”.

А преминавайки от единия свят в другия, ние преминаваме „махсом” между усещанията на тези два свята, и, в крайна сметка, добавяме към усещането на нашия свят още повече вътрешна форма за възприемане на действителността, в която природата работи не за получаване, а за отдаване.

И ако в желанието да получиш наслаждение ние чувстваме само себе си, то в желанието да отдаваш, ние усещаме желанията на всички други. Защото ако аз се отнасям към всичко, което ме обкръжава, с цел да се наслаждавам от него, да го поглъщам в себе си или да го използвам за своите цели, – това е егоистично използване. Но когато аз го използвам за целите на отдаването, т.е. за да му отдавам и да разкрия в него напълването, то достигам до изменение на възприятието на реалността.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 28.12.2010

[36366]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

За да оказват на мъжа целенасочено и силно въздействие, жените също трябва да се обединяват. Но да се обединяват като разбират принципа на работа и като знаят какво точно искат от мъжете. А за това те трябва да знаят какво е това светлина, която мъжете привличат и какво трябва да породи тя.

Жената в духовното е сила, още по-голяма от мъжете. Мъжете са просто сила, екран, а жената е място, в което се извършват всевъзможни промени. Тя поражда новата степен и се грижи за нея. Зараждането, кърменето, възрастното състояние – всичко се намира в женската част на общата или частна душа.

А мъжът носи само светлината. Казано е, че той „дава белотата” и с това неговата роля като че ли завършва. След това тя пребивава в майката и чрез нея дава сила за развитието на душата.

Така, че чрез майката, чрез женската част всичко преминава в потомството. Цялото духовно развитие преминава чрез жената и именно женската част поражда душата. За това говори и Тора. Например „Авраам” и „Сара” са две части на душата, пораждащи следващата душа, своето следващо състояние под името „Ицхак”.  От кого се ражда той? Разбира се от Сара.

Трябва да изпълним това, което е заложено в природата. Постигайки съответствие с материалната природа, ние ще достигнем духовната природа, благодарение на което ще се сдобием с успех и не ще нанесем вреда на себе си.

И обратно, колкото повече вреда причиним, отдавайки се на капризите на егоизма си, колкото повече крещим за „равенство”, което на практика разрушава семейството и обществото, толкова по-малко шансове имаме. Някой политик може и да спечели от това, но не и обществото.

От беседата за жената, 06.03.2011

[37183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→