Въпрос: Защо в Израел хората не излизат на улиците, за да протестират срещу повишаването на цените на бензина, както става в другите държави? Защо не търсят справедливо разпределение, за да престанат едни да печелят за сметка на други?

Отговор: Човек трябва да преживее вътрешен преврат, да разбере за какво живее, в какво е смисълът на съществуването му, какво означава „да носи светлина на народите на света”. Трябва да му се обясни, защо се е появил в този свят, какво е предназначението му, каква е съдбата му.

Ние сме задължени да пробудим в хората всички тези въпроси, да ги накараме да усетят своята важност. Ако формираме в тях нова скала на ценностите, всичко ще напредва правилно.

Превратът трябва да стане вътре в човека: от индивидуалист, трябва да се превърне в човек, устремен към обединение с всички. И това няма никакво отношение нито към политиката, нито към икономиката – към нищо.

Ако всички пожелаят това единство, разбирайки, че такава е целта, която поставя пред нас Природата, тогава ще успеят да се справят с всички възникващи проблеми.

И никой няма да излезе по улиците. Израелтяните са много големи индивидуалисти и само Висшата светлина може да ги обедини заедно. Затова, само разпространяването на науката кабала може да ни помогне да се променим.

Но ако действията ни не са насочени към обединение, те в нищо няма ни помогнат: нито да се справим с бедността, нито с глада, нито с липсата на жилища, нито с недостига на вода, нито с високите цени на бензина, защото всички тези проявления изхождат от една Сила, която се разклонява на множество различни фактори, оказващи всевъзможни видове натиск върху човека.

А от своя страна, човек е длъжен да каже, че „няма никой, освен Него”, че всички те идват, за да може Той да ги съедини заедно и да ги разкрие като една сила.

Въпрос: А какво би се случило, ако обществото ни бе поправено?

Отговор: Висшата светлина иска да влезе вътре в келим/желанията, а тези желания са противоположни на светлината. И точно тази противоположност предизвиква високите цени на бензина, природните катаклизми, пожарите и дори войните. Защото кли, т.е. обществото не съответства на светлината!

И така, ние не се занимаваме с проблемите на бензина, безопасността и прочие. Всичко, което трябва да направим е да уравновесим горното и долното, причината и следствието. Кли трябва да стане подобно на светлината – „Той и Името Му са единни”

От урока по темата за парите, 02.02.2011

[36920]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Когато казвам: „Няма никой, освен Него”, това означава, че възлагам на себе си онази функция, която трябва изпълня в света, а не просто да плувам по течението, живеейки миг след миг – както казват, да става каквото ще става.

Напротив, всеки миг концентрирам своите желания и мисли върху това, да поправя моята връзка със света, стремейки се да разкрия в него единната управляваща Сила. Точно това мое усилие се нарича: „ако не аз на себе си – кой ще ми помогне”.

Да кажем, разболявайки се отивам на лекар. При това, не просто се грижа за здравето на животинското си тяло, но и мисля как по този начин присъединявам всичко към тази единна Сила. Защото и лекарят, и лекарството, и аз сме включени в обща система. Творецът управлява лекаря и лекарството е било открито благодарение на Него.

С други думи, всичко, което ми се струва съществуващо отделно едно от друго: лекарят, лекарството, моята болест, аз самият – всичко това трябва да присъединя към един източник.

А после, когато оздравея трябва да кажа, че от самото начало, всичко е било единно. Просто, Творецът е обърнал всички обстоятелства единствено с цел да ги съединя в себе си и да разкрия неговото единство.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 18.02.2011

[37073]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът създал желание – „кръгло” желание, в смисъл, че в началото, то все още няма никакви детайли на възприятието – и напълнил това желание със светлина. Със своята сила, със светлина, Той създал реалността на желанието и го напълнил със същата светлина.

Така, в мирозданието има само двама: желание и светлина, съсъд (кли) и напълване. Светлината се нарича „Творец”, а желанието – „творение”. Само те съществуват в света на Безкрайността. А „светът” в духовното е състояние, а не картината, с която сме свикнали в нашия свят.

И така, първичното състояние на желанието и на светлината се наричат „свят на Безкрайността”, тъй като в него няма граници и органичения. Колкото иска желанието, толкова и има. Всички съставящи го желания са напълнени.

Какво не достига? Само едно: желанието е сътворено, но не усеща себе си. То съществува, защото го държи светлината. За да се развие, за да почувства желанието какво представлява само по себе си, какво има, за какво е създадено – в него трябва да се внесе някакво допълнение. Защото, докато е затворено само в себе си, то няма усещане за себе си, не си се представя като съществуващо.

За да осъзнае себе си, трябва някак да се погледне отстрани, да се види, да мисли за живота си. Това е несвойствено за животните или хората, които все още не са развити. Едва когато се развие, човекът започва да си задава въпроси: „Кой съм аз и какво съм? Защо съществувам? В какво е смисълът на този живот?”. Вече се интересува не само от самонапълването, но и от смисъла на случващото се, опитва се да погледне извън своето битие.

За да предостави на желанието такава възможност и способност, светлината трябва да влезе в него и да му придаде собствените си свойства. Тогава, в него ще съществува както свойството на желанието, така и свойството на светлината – и въз основа на техния контраст, то ще започне да се пита: „Откъде съм? Защо аз? Накъде отивам?”

Но ако в желанието не се появи допълнителното свойство, то няма да се замисли за нищо и ще се грижи единствено за естествената си потребност – да поддържа своята пълнота и цялост. По същия начин, представителите на неживото, растителното и животинско ниво се стремят към напълване и съхраняване на оптималната за себе си форма.

Ето защо, Творецът трябва да проникне в желанието и да го прониже със Себе си – да прибави в него свойството на светлината.

От урок по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха”, 04.03.2011

[37047]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Служат ли конгресите за равносметка на практическата работа, и какво можете да кажете за предстоящия конгрес в Северна Америка?

Отговор: Аз много положително се отнасям към такива срещи и мисля, че те ни дават възможност за сериозно напредване. Виждам как с всеки следващ път ми се удава да давам все по прости обяснения, близки до хората. Мен все по-добре ме разбират и ние все повече се приближаваме едни към други.

Всяка такава среща е скок нагоре. Едно присъствие на такъв конгрес е равно на месец регулярно обучение. Това дава на човек и вътрешно и външно впечатление, множество положителни последствия.

Един път в годината ние провеждаме конгрес в Северна Америка и се постарайте да не пропуснете тази възможност. Ако вие принципно я имате, но ви се струва, че нямате време и средства – това е преграда, която нарочно се слага на човека свише.

И трябва честно да се изясниш със самия себе си, разбирайки, че стоиш пред много важно решение. Този, който има такава възможност един път в годината, а той не дойде – ще загуби много, той престава да е свързан с този път.

Разбира се има и обективни причини, които не позволяват да отидеш, все едно те държат в затвор. Но ако човек може, но просто му е трудно – това вече не е оправдание. Това е проверка свише и трябва да прескочиш през поставеното ти препятствие.

Събират се много различни групи и отделни хора. Това е абсолютно друга мощност. И оттам ние се включваме към целия свят. Аз ще се постарая да предам вътрешния заряд на хората, намиращи се в този момент пред мен, толкова близо. И хората после ще усетят това след конгреса, сравнено с тези, които са могли да дойдат, но не са дошли.

Вероятно, дори няма голяма разлика как ще се учиш всеки ден – във виртуална група или във физическа. Това зависи от човека и от отношенията в групата. Но нито физическата, нито виртуалнато група биха могли да заменят тази обща среща, каквато е конгреса, където се събират стотици или хиляди души и се съединяват заедно.

Има хора, които са оставили групата по някакви причини, но конгреса – това е нещо друго, там всеки идва без всякакви сметки за определени взаимоотношения в групата и за каквото и да било друго. Той идва да се съедини със световното кли – и с това да се издигне на духовно стъпало.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37079]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В материалния свят някой постоянно работи над нашето съзнание: всичките медии, кино, телевизия, вестници. Ние получаваме примери за живота в училище, в семейството, от заобикалящото ни общество, от приятелите, от целия свят.

Ние постоянно се намираме под това влияние, без да осъзнаваме, колко сме зависими от него и следваме тези внушени ни ценности.

Излиза, че в нашия материален свят аз изпълнявам нечии чужди желания. Но в духовното – в мен остава абсолютно незапълнена празнота, с която не знам какво да правя: къде да отида и какво се случва? И това е много тежко.

Но от друга страна, трябва да се разбере, че в нашия свят ние не извършваме никакви самостоятелни действия и никога не изпълняваме собствените си желания – не избираме как да се обличаме, какво да ядем, как да мислим, как да изберем професия и спътник в живота.

Вече сме свикнали да живеем така и затова се чувстваме в такова затруднение ако изведнъж ни се даде свобода – а ние не знаем какво да правим с нея?! Именно това се случва с нашето духовно развитие – в него ни се предоставя пълна свобода. И какво да правим с нея, откъде да вземем примери?

Но ако ти се дадат примери, ти няма да се развиеш като свободен човек, притежаващ свобода на избора! Няма да намериш, няма да разкриеш душата си. И все пак, човек се спира в недоумение и не знае как да продължи.

Затова кабалистите ни съветват да се учим от природата, тоест от обкръжението. Природата, нейната обща, висша сила- това е Твореца. От Него трябва да се учим и Него сме длъжни да разкрием. Той трябва да стане нашето обкръжение и от Него сме длъжни да вземаме примери.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ако аз имам всичко, освен това, което в момента ми се струва важно и скъпоценно, то – аз нямам нищо. Това е правилното желание, което съществува в жената и, което не достига на мъжа.

Изобщо, ако не беше женското желание, мъжете не биха успели да напредват по духовния път. И затова в работата между жената и мъжа във всеки от нас ние трябва да уравновесяваме женската и мъжка части на човечеството като цяло.

Ние трябва да сме загрижени за жените, които идват в науката кабала, – така, че те да получат всичко, което им се полага, за целите на поправянето на общата душа. Без тях ние няма да успеем да напредваме. Мъжете няма да се разминат без желанията на жените, без техния натиск, без техните искания за това мъжът да привлече и да ѝ даде светлината, възвръщаща към Източника. Защото тя сама – не е способна на това.

Точно към женското желание мъжете могат да привлекат светлината. И затова без женската част – няма напредване.

Въпрос: Въпреки, че женското желание е по-силно, това е само на външен вид, защото като правило мъжете са навсякъде: като глави на правителствата, генерални директори и т.н. Мъжете сякаш управляват света. Изучаването на кабала също ли се изгражда по аналогичен образ?

Отговор: Да, разбира се! Жената не е задължена да се учи наравно с мъжете – тъй като тя не е способна да привлича светлината. На мъжът е възложено ученето, обединението в група и намерението за привличане на светлината, възвръщаща към Източника. А жената, трябва повече или по-малко само да разбира общото положение, в процеса, който преминава творението, но не е задължена да се учи систематично, ежедневно. За нея са достатъчни общите материали, статиите, блогът ми, телевизионния канал.

Нейният главен принос е – вътрешната загриженост относно работата на мъжете и всемирната помощ, така че те да привличат светлината, възвръщаща към Източника. Натиск над мъжете в изискването на светлината – ето какво трябва да обезпечат жените. Без това мъжете няма да успеят да привлекат светлината и да извършат поправянето.

От беседи за жената, 06.03.2011

[37189]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако аз в този свят през цялото време построявам себе си по тези стандарти, които ми внушава обществото, уговаряйки ме нещо да купя или направя – то в духовния свят трябва да вземам пример от Твореца.

Но проблемът е в това, че ако Той се разкрие напълно, ние  напълно бихме попаднали под Неговото влияние и бихме зависили от Него милиарди пъти повече, отколкото днес зависим от обкръжението.

Бихме се превърнали изцяло в роби, просто като нежива, растителна и животинска форма на живот, изпълнявайки заповедите на природата и следващи точно своите инстинкти. Тогава ние не бихме чувствали дори себе си живеещи някакъв самостоятелен живот.

Но Творецът, тази обща сила на природата на творението, желае ние да сме независими и равни с него – а не да сем роботи, изпълняващи Неговите заповеди. Нямаше да има смисъл да се създава такова творение, което изпълнява автоматично заповедите на своята природа, и това, което ще се получи да е ясно още от преди това.

Творецът е замислил да създаде човека свободен, така че човекът сам да избере да се издигне на нивото на Твореца – да познае своя Творец и да поиска да стане такъв като Него! И както всеки човек в света иска да го обичат такъв, какъвто е – така и Творецът, желае ние да се запознаем с Него, да го опознаем и да видим, че неговото състояние, свойство, сила – са най-съвършените, които могат да бъдат!

Ето затова Той не може да ни се разкрие – за да не се превърнем в негови роби и, за да не почнем да следваме Неговите заповеди автоматично. Той поражда в нас желание към развитие и стремеж към Него – но скрива Себе си. Обаче, в такъв случай ние как да Му станем подобни?!

И той измисля просто решение. Създава творение което се нарича Адам, човек – духовната сила, свойство, подобно на Себе си и разбива това творение на милиарди части! И сега творението трябва само, заедно с Твореца, да събере за себе си обкръжение, точно както от парченцата лего, такова – както той си представя Твореца, какъвто ще го узнае.

Човек напредва и сам гради за себе си обкръжение, което би му влияло в обратната страна и би го развивало. Излиза, че ние сами строим Твореца, затова и Той така се нарича “Бо-ре“ – “ела и виж“! Ние строим своето обкръжение – и по този начин сами градим себе си.

Аз не мога да създам сам себе си, да си повлия сам. Аз вече съм готов продукт на своето обкръжение. Но с това, че през цялото време изграждам за себе си среда, обвивка, която ще влияе на мен – аз косвено влияя на себе си. И се получава, че всъщност аз строя система за своето собствено възпитание.

И тогава аз като че съм отделен от Твореца и изграждам себе си свободно с това, че създавам за себе си обкръжение, съгласно с тези ценности, които искам да внуша на себе си. Сам не мога да изменя себе си – но мога по изкуствен път да построя общество така, че то да ми внуши тези ценности, с които сега съм несъгласен. Това общество ще ме убеди, че си струва да се стремиш към отдаване!

И тъй като аз самия съм си построил такова обкръжение – така че, все едно, че съм построил сам себе си. Тоест аз през цялото време  изграждам вътре в себе си образа на Твореца и така напредвам. В тези три форми за сега: аз, обкръжение и Творец дотолкова се сближаваме един с друг, че ставаме като едно цяло.

Това е действително свободното развитие, защото аз сам правя всичко, през цялото време мисля и решавам – как да вървя напред. Изследвам този свят, който сега се разкрива пред мен и проверявам себе си, как по-правилно да напредвам.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37015]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→