Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.180: …По шест свойства следва да разгледаме образите на хората, за да знаем напълно мъдростта. А именно по косата, очите, носа, устните, лицето и ръцете, т.е. по линиите на ръцете.

Науката кабала обяснява всички духовни свойства, уповавайки се на земни термини. Това е така, защото няма думи или букви в духовния свят, а само усещане, постижение и разбиране. Затова ние нямаме никакъв друг начин да изразим и придадем от един човек на друг духовната информация и впечатление. По тази причина използваме думи от нашия свят – нашият свят, тази земна реалност, е отпечатък на висшата реалност и всичко, съществуващо в нашия свят, им своя корен в духовния свят.

Затова, когато „Зоар” говори за чертите на човешкото лице, за неговите вътрешни органи или части на тялото, всичко това описва съответстващите сили, действащи в духовното пространство, т.е. между душите, вътре в тяхната връзка. Така, използвайки „езика на клоните”, ние придаваме един на друг информация за духовния свят.

Това може да бъде съпоставено с електрическите сили, чрез които изграждаме образа на компютърния екран. Вътре в компютъра има електрически сили, но за себе си ние ги обрисуваме в понятни за нас изображения.

Ние можем да говорим за вътрешни електрически сили, използвайки техните външни проявления: графически термини, цветове и геометрични фигури. Ние можем да назовем тези електрически сили по тяхното графическо изображение, въпреки че те не изобразяват цветове, линии или образи, но във външното си проявление те изграждат за нас тези форми и ние използваме имената на тези форми, за да наименуваме тези сили.

Затова трябва да разберем, че авторите на „Зоар” не са се занимавали с физически мистицизъм, физиология и прочее, а са желали подробно да опишат вътрешната структура на душата. Човек, който се намира в духовния свят, си представя всичко, написано в „Зоар”, в духовен смисъл, знаейки че се говори за духовното. Той вижда това, защото духовното впечатление е много по-мощно отколкото земното. Затова преди всичко той съзерцава духовната картина.

От друга страна, човек, пребиваващ само в материалния свят и възприемащ единствено земната реалност на своя екран, вижда земни образи зад думите на „Зоар”.

Така че нека се опитаме, когато четем „Зоар”, да преминем от единия екран на другия, от външния екран, на който са изобразени земни образи, към вътрешната структура на душата. Нека се опитаме да си представим свойствата на душата. И въпреки че не разбираме за какво говори „Зоар”, нашите усилия пробуждат светлината, която ни поправя.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”:

Затова трябва да питаме, защо тогава кабалистите са задължили всеки човек да учи мъдростта кабала? Действително в нея се крие огромно нещо, достойно за гласност: има чудесен, неоценим лек за тези, които се занимават с мъдростта кабала. Въпреки че те не разбират какво изучават, чрез стремежа и голямото желание да разберат какво изучават, те пробуждат върху себе си светлината, която обкръжава техните души.

Нашето желание трябва да бъде насочено не към разбиране, а към усещане на тази вътрешна духовна картина. Имено чрез това желание ние привличаме светлината, която ни поправя. Тогава навлизаме в усещанията на този вътрешен свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.03.2011

[37010]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вреди ли на взаимоотношенията на мъжете и жените модерното равенство между половете?

Отговор: „Равенството”, което установяваме според нашия егоистичен разум, не е наистина равенство, а изкривяване на законите на природата. В природата мъжкото и женското начало не са идентични, а обратното, те са различни, противоположни и отдалечени едно от друго чрез всички възможни вътрешни и външни свойства на личността, жизнена дейност, физиология и всичко останало. Слагайки знак за равенство между тях, ние потъпкваме природата и създаваме огромна фрактура, от която накрая никой няма да има полза.

Не е нужно да обяснявам какво означава да вървим срещу законите на природата. Ние се опитваме да направим каквото ни дойде в главата на такова високо ниво, вместо да се учим от природата и да дадем на всеки пол формата, подходяща за него, че това ще ни донесе много повече проблеми. Накрая никой няма да се радва за това „равенство”.

По природа аз трябва да бъда мъж с определени свойства и да изпълнявам определена функция. Има ниша, която аз трябва заема. Това е моето умиротворение, поправяне, напълване и съвършенство. Затова аз не мога да глезя своя егоизъм, който властва над мен, и да действам така, както той иска, според поръченията на егоистичните сили. Няма съмнение, че всичко това сериозно вреди.

Да се надяваме, че ние някак си ще преминем от покварата към поправянето. Но има много проблеми, които ни очакват по пътя.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37348]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо Вие често отказвате да отговаряте на въпроси за самия текст на „Зоар”?

Отговор: Какъв е смисълът да им отговарям? Човек, който го постига, получава отговора сам. А човек, който не го постига, трябва да работи върху това да го постигне.

Отговор на въпрос, който се възприема с нашия земен разум, ни води на нивото на този материален свят, успокоявайки ни с фалшиво разбиране. Но това не е истински отговор и не ни помага. В крайна сметка, в този случай човек не се опитва да добие връзка с Тора – със светлината, която го поправя, а желае да постигне мъдрост, а това е обратно на нашия път.

Разбира се, ние трябва да знаем материала малко, за да бъдем свързани с него поне външно като малки деца, които се сблъскват с нещо в нашия свят без все още да го разбират. Но не трябва да получаваме отговори, които потушават нашето желание да постигаме. В крайна сметка, ние четем текста заради постижението. Когато го постигнем, тогава ще получим отговора. И това ще бъде истинският отговор.

Следователно, няма нищо конкретно, за което да питате в самия текст на „Зоар” – за имената, названията, силите и ангелите. Какъв е смисълът на това? Кой го разбира? Кой ще ви даде отговор, при условие, че не сте го разкрили в себе си?

Затова, цялото ни учене е само заради разкриването на келим, съсъди или желания, в които всичко, което учим, ще се разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 07.03.2011

[37301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да се направи с факта, че мъжете се страхуват от силни жени и бягат от отговорности и инициатива?

Отговор: Ние сами сме достигнали до това. Нито една жена не иска да бъде силна. Нито една жена не иска да бъде експерт, за да заработва добре и да отглежда децата си сама. По природа жената се стреми към домакинството. Тя иска деца и всичко да съществува според природата. Но ако мъжете не изпълняват отговорностите, които са им възложени, тогава поради липсата на друго решение, жените в наши дни са принудени да действат със собствени сили. И аз им свалям шапка за това.

В резултат виждаме, че жените са по-независими и се адаптират по-добре в нашия свят. Освен това, те притежават вродена издръжливост, която надминава тази на мъжете. Те имат мощ и сили на духа, защото в края на краищата, те са по-близо до природата.

От друга страна, мъжът просто се носи в облаците. Той е като голямо дете, което е намерило професия с компютри или технологии и си играе с играчките точно както е правил в детството. Той намира удоволствие в това. В крайна сметка, модерното общество уважава тези игри, като икономическата борса, работата или това да повисиш с приятели след работа и така тече животът. А ако мъжът има нужда от подкрепа, той се връща при майка си.

За нещастие, колкото по-нататък отиваме, толкова по-разпространен и обществено приет става този феномен, всъщност става норма и модерна тенденция.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37335]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съединението е възможно само при подобие на свойствата – и не е важно между кой. В крайна сметка няма никаква разлика между частите в реалността. Всички части на мирозданието: неживото, растително, животинско, човек, Творец – се обединяват в едно цяло.

Това е постоянно и вече съществуващо състояние, а всички останали картини ми се представят само като в криво огледало, по принципа: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”.

Аз сам съм виновен, че виждам това единствено и съвършено състояние под формата на  всевъзможни пороци – поради собственото си порочно зрение, поради разбитите келим.

Затова отношението към всяка част трябва да бъде равно – тъй като всички те се съединяват като абсолютно равни помежду си. А това, че ми се струва, че някои са по-висши или нисши, по-близо или по-далече, по-полезни или вредни – всичко това показва само разликата в моите вътрешни желания и свойства, които все още не са поправени и са разбити.

Разбиването не е в степента, в която виждам пред себе си, а в мен самия. Благодарение на своите пороци аз виждам мирозданието такова порочно, а то всъщност е съвършено и съществува в пълно единство, без да преминава през каквито и да е изменения.

Малхут – творението е, което се отделя от съвършеното състояние на света на Безкрайността, съкращавайки себе си, скривайки се под завеси, които се наричат „светове” („олам” – от думата „алама”, скриване), криещи това съвършено състояние. Така ние се оказваме в този свят и губим способност да видим истината.

Всичко това е направено за да можем сами да установим правилно отношение и да разкрием истината, независимо че се намираме в лъжа. Всеки път трябва ясно да помним, че има две състояния: действително състояние, което ние усещаме сега, виждайки всички порочни, и желателно състояние – истинското, което искаме да разкрием, но което за сега е скрито от нас.

Трябва винаги да се стремим да виждаме това желателно състояние през днешното и да изясним какво не ми достига, за да видя света съвършен! В тази степен, доколкото аз мога да си представя, какво означава съвършенство…

От урока по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37284]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Обикновено не искаме и не сме в състояние да чуем, че духовното зависи от връзките между хората. Още в детството са ни учили и в къщи и в училище, че трябва да бъдем добри деца, да се сближим с другите и да дружим с тях. Но в нас живее някакво вътрешно несъгласие, което зависи от размера на егоизма ни.

От историята виждаме съвсем други примери. Хората са живели заедно, като едно семейство, като роднини, като братя – в един двор, в една къща, стая, спали са в едно легло. Те са се чувствали близки – телом и духом, разбирали са се един с друг, не са се опитвали да лицемерничат, а са се старали да почувстват другия просто като себе си. Така било някога.

Но с течение на времето нашият егоизъм нарастнал и виждаме как постепенно всички се отделяме един от друг, как ставаме все по-обособени, поставяме помежду си всевъзможни бариери и условия: ти там – аз тук, ти горе – аз долу или обратно. И така преминаваме от състояние в състояние, докато вече изобщо не можем да си представим как да се приближим към друг човек.

Нямаме такъв пример, който да ни покаже как да се обичаме един друг. Изобщо не разбираме какво искат от нас, тъй като живеем така, както и другите – както е прието в нашето общество.

А когато се събираме в кабалистична група и узнаем, че трябва да се съединим заедно, да се постараем да се приближим един към друг, ние не разбираме как да го направим. Дори просто от това, че се намираме на едно място и се учим заедно, провеждаме събрания на приятелите, трапези, ние започваме да виждаме каква сила на отблъскване възниква между нас.

Това естествено отблъскване ни заставя да се отделим един от друг колкото се може повече. А там, където не ни се отдаде да се отделим, възниква просто истинско брожение, ненавист, спорове, всевъзможни борби. И естествено, че много хора, попаднали в такава ситуация в групата, си тръгват. Тук действа закона за подобие на свойствата, който привлича подобното и отблъсква противоположното.

А когато престанеш лично да се докосваш до другите, ти вече не чувстваш такава ненавист и несъгласие – и така „решаваш“ всички свои проблеми. Но от друга страна, това не е поправяне! Защото, когато разкриваме сред своето общество ненавист, отблъскване, спорове, трябва да разберем, че така ни се разкрива разбитото кли (желанието, душата) – и с това се проявява вече духовната степен, но от нейната обратна страна. По тези степени трябва да се издигнем.

От урока по писма на Рабаш, 07.03.2011

[37295]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако светът бе управляван от жените, щеше ли да бъде по-добър?

Отговор: Не трябва светът да се управлява от жените. По природа, жената трябва да се намира във владение на бащата или на мъжа. Защото, съгласно своя духовен корен, тя представлява Малхут, която може да действа само благодарение на това, което й дава мъжът. В самата нея няма нищо.

Такава е ролята на жената: подбуждайки мъжа към духовна работа, тя получава от него светлина. И трябва да се разбере, че в това няма нищо унизително. Жената не е принизена спрямо мъжа – обратно, без нейното желание, светът би престанал да се движи напред. Нямаше да има поправяне и не бихме постигнали единството с Твореца. Ние се обединяваме с Него, именно благодарение на женското желание, на реализираната мъжка сила.

Не трябва гледаме различията, не трябва да търсим преимуществата на единия пред другия, да съдим за това егоистично. Напротив, нашият подход трябва да бъде алтруистичен: как да съединим мъжът и жената, за да стигнат до целта. Защото не е възможно тя да бъде постигната, без съвършеното единство между тях.

Когато всеки отдава максимално, тогава двамата са равни. Ако жената се отдава изцяло и мъжът отдава всичко от себе си, значи между тях цари равенство и те отиват към Твореца.

Но нима, при това всеки дава едно и също? Разбира се, че не. От тях идват противоположни неща, но това също означава, че са равни.

Друго нещо е в нашия свят – тук към мъжа и към жената предявяват еднакви изисквания. Възможно ли е това? Този проблем ще се прояви още, със силни сътресения. Защото така, сами разрушаваме основата на своето битие.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37332]

Filed under: Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

От това, колко високо ценим Твореца, се определя ще се съгласим ли да използваме всички средства, за да отидем при Него и да поискаме „да си купим другар”.

Ние трябва да се сближаваме, докато не се съединим до такава степен, че да няма никаква потребност да си предаваме нещо един на друг – дотолкова да се слеем в едно желание, в една мисъл, в единствената цел пред нас. И тогава ще бъдем готови за разкриването на Твореца и Той ще се открие между нас.

Творецът ще се разкрие, когато съединението между другарите достигне определена сила.

Обикновено, умеем да раздаваме сами подаръците, но ни е трудно да  присъединим към тях своето намерение – затова, също е нужно да привлечем висшата сила, за да ни помогне и „да възцари мира между нас”.

Нищо не се получава, ако сега само мисля за другарите, разчитайки, че после, някога ще стигна и до Твореца. Без участието на светлината, не е възможно никакво напредване – дори и една крачка, която да направим за поправянето на нашата душа.

Светлината ни пробужда и ни показва нашата ненавист един към друг, дава осъзнаване на злото и възможност да се отделим от това зло, да стигнем до доброто. Светлината извършва всички тези изменения: една част без нашето участие, съгласно вече заложеното в нас от информационните гени (решимо), а друга част по наша молба (МА”Н). Без това, никога няма да получим поправяне.

Разбитите желания, разкриващи своето разбиване, трябва да молят за поправяне (да издигнат МА”Н, молитва). Първата част от този процес се разкрива отгоре, благодарение на светлината, а после трябва сами да действаме и да доведем Малхут на света Ацилут до съприкосновение с Твореца.

Малхут на света Ацилут е съединяване на всички наши разбити и раздробени желания, които искат да се съединят. Когато събираме своите разбити съсъди и ги издигаме нагоре с молба да ги поправи, Творецът поправя връзката между нас, а вътре в нея се разкрива висшата светлина, Творецът.

От урок по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37278]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Основното, което иска човек е надеждност и защитеност: надеждно икономическо състояние, битови условия, телесно здраве. Това е нормално инстинктивно желание – да се чувства в безопасност, изисква го животинското тяло. Има го и при животните, които се запасяват с храна за зимата.

Но тъй като нашето егоистично желание е в пъти по-голямо, отколкото при всички други създания, ние искаме да си организираме такава защита, като застрахователна полица за цял живот – при което ни се струва, че ще живеем вечно. И освен това, искаме да осигурим най-надеждната защита за децата си.

И въпреки, че виждаме как на практика това никога не се получава, не можем да се откажем. Вече е ясно, че не е възможно да си осигурим никаква сигурност за утрешния ден – нито за себе си, нито за децата си като си мислим, че сега ще работим здраво, за да спечелим много пари – защото живеем в много ненадежден, нестабилен свят.

Това е известен психологически проблем. И бих казал, че е духовен проблем. Защото, ако признаем, че съществува висша духовна сила, която организира целия ни живот и всичко е в нейни ръце, тогава каквото и да правим, сами не можем да си създадем никаква защита.

Жизненият ни опит подсказва, че колкото човек е по-богат, здрав и силен, толкова по-уверен и спокоен може да бъде за бъдещето си, в сравнение с останалите. Но виждаме, че това може да се промени за един миг и абсолютно нищо не е гарантирано.

Затова науката кабала предлага на човека други решения. Ако се свържеш с висшата сила – единствената, която управлява цялото мироздане във всички случи и всички времена, това ще бъде най-надежданата гаранция за твоята безопасност.

Умишлено ни е дадено усещането за незащитеност, безсилие, страх, всевъзможните съмнения, за да намерим чрез тях правилния отговор! Тоест да разберем, какво в действителност може да ни даде надеждна увереност за всички случаи в живота.

И на теб ти се струва, че Творецът е прекалено далеч, в друг свят и не чувстваш връзка с Него (независимо, че можеш и Него да разкриеш). Но тук, в нашия свят, най-надеждно е да си организираш такава среда, която винаги ще те подкрепи и помогне. Среда, която би се ангажирала да се грижи за всеки така, както той се грижи за останалите.

Ако човек живееше в условията на такава взаимопомощ, това също би му дало увереност във всичко.

От урока по темата за парите, 02.03.2011

[36865]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам е казал, че в света трябва да има справедливо разпределение и всеобщо равенство. По какъв начин е искал да реализира това, не прилича ли то на комунистическите идеи?

Отговор: Невъзможно е да се реализира равно разпределение дотогава, докато човек не получи за това компенсация. Но срещу готовността за материално равенство, той ще получи духовно извисяване, което ще му даде увереност, защита, спокойствие, успех в живота, в семейството, здраве и цялото благо. Нима не си струва заради такъв райски живот, като в небесата, да се откажеш доброволно от материалното?

И тогава, малко ще се освободиш от бремето на този свят, който ти носи проблеми, конкуренция, напада те от всички страни. На човека трябва да се даде компенсация в живота и тогава можеш да се договориш с него.

Рабира се, Баал а-Сулам не е възнамерявал да въвежда уравниловка чрез насилствени методи, като комунистите в Русия. За компенсация служи спокойствието и висшия свят.

Но за тази цел е необходимо разпространяване на науката кабала. Докато човек не разбере къде е решението и не получи нов поглед, няма да се откаже от това, което има сега. Иначе това ще доведе до войни, защото никой няма да пожелае да даде своето и да споделя.

Справедливото разпределение е възможно само в замяна на духовно извисяване.

От урока по темата за парите, 02.03.2011

[36854]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→