Въпрос: Какво означава да почувствам, че вече съм на конгреса, докато четем книгата „Зоар”, така че конгресът да се проведе по най-добрия начин?

Отговор: Подгответе се. Ако ви предстои да присъствате на прекрасно, приятно и радостно събитие, тогава предварително се подготвяте за него. Вие го очаквате и се наслаждавате на тази примамваща светлина на бъдещето. Вие получавате огромно въодушевление от това.

Затова с приближаването на световния конгрес, който ще се състои в Ню Джърси, ние още отсега трябва да се подготвим. Всичко зависи от подготовката на желанието – „Какво мисля да поправя? Какво искам? Какво ще получа от това? Как искам да изглеждам?”. Аз трябва да си представя всички тези подробности така сякаш вече съм там. Затова трябва да направим всички песни достъпни на нашия сайт, а също и всичко, което ще се случи на културните програми и на останалите мероприятия, за да може хората да се запознаят с него, да го разберат и да си представят как ще се случи.

Едно дете пораства, представяйки си бъдещето, което тогава става реалност. Ако човек не изпитва такова трепетно желание през цялото време, ако той не увеличава своето желание, та дори и своите притеснения и страхове, тогава той не печели нищо. Той трябва още сега да чака с нетърпение, „Как ще се случи това? Кога? По какъв начин? Как ще бъда въодушевен? Как ще участвам?”.

Това е необходимо за израстването. Ако децата не получаваха от природата стремеж към бъдещето, тогава те не биха могли да пораснат. А за нас този стремеж е даден като свобода на избора. Искаш ли да пораснеш? Тогава намери начин да получиш величието на целта от обкръжението и тогава ще пораснеш. Няма никакъв друг метод! Ако не се учим от примера на малките деца, ако не изпълним на практика тези действия, тогава ще бъде жалко да пропилеем живота си.

От урока по книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38967]

Filed under: Възпитание на децата, Вътрешна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Когато отглеждаме дете, по всякакъв начин се опитваме да го подготвим за живота в този свят. Но как да влезем в духовния свят, след като нямаме ни най-малка представа за него?

Отговор: Човекът, който, напускайки бащиния дом, влиза в зрелия живот и иска да успее в него, може да се опре на опита на другите. При това не е важно какъв иска да стане – крадец, праведник, учен или обикновен търговец на пазара. Във всички тези модели, в тяхното егоистично проявяване, той може да намери в обществото.

Що се отнася до човека, който напредва духовно – той няма пред себе си никакви примери, никаква подкрепа. Трябва сам да изгради своето обкръжение. Защото единственото, което запълва цялата реалност е Висшата светлина, а световете не съществуват без човека.

В мига, в който приведа в действие своето желание за духовното, веднага изграждам всички светове между мен и Безкрайността. Сякаш монтирам тази стълба в духовното, която съществува само във вид на решимот (духовни гени).

В статията „Същност на духовното постижение” от книгата „Шамати”, Баал а-Сулам пише: „Всички светове, с техните множество стъпала, съществуват само по отношение на душите”. Затова не мога да искам да ми обяснят, както в нашия свят, как да се държа в духовното. Трябва сам да създам духовния свят, който го няма.

И сам трябва да си представя отношението на Висшето стъпало към мен и моето отношение към него. И ако тази моя представа съответства на съществуващите решимот, тогава всичко незабавно се подрежда по чудесен начин, съгласно закона за подобие на свойствата. А ако не съм намерил подобието на свойствата, тогава за мен няма духовна реалност. Защото тя съществува само по отношение на човека, който я разкрива, изгражда, формира.

С други думи, сами трябва да изградим духовния свят. Необходимо е да се обърнем към Твореца с такава молба, че тя съвсем точно да съответства на онова, което свише ни е подготвено от решимот.

Точно затова, на иврит Творецът се нарича „Боре” („бо” – иди и „ре” – виж). Защото именно ти Го създаваш! Именно ти изграждаш тази форма.

От урока по статия на Рабаш, 18.03.2011

[39120]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От външния свят се показва човечеството, а от човечеството – човекът (адам) и неговата точка в сърцето. Зелената линия на чертежа по-долу обозначава „разреза”, над който лежи вече духовния свят.

Ако човекът иска да работи със своята духовна част, той трябва да открие в другите хора тяхната духовна част – групата. Тогава в него се появява възможността за напредване, посредством взаимното въздействие един на друг и първоизточниците, също представляващи външен фактор, в който човек намира вътрешната си същност.

Ако всичко това се спои в едно цяло, то ние намираме в нашия свят средствата, които не се отнасят към него. Те задават свой темп на развитие – съгласно желанието, пробуждането, подема, който те и предизвикват.

И така, има три съставляващи: човек, група и първоизточник (Книгата „Зоар”). А темпът, времето се определят от взаимното пробуждане между човека и групата, а също и от техния подем към първоизточниците, свързани с кабалистите, т.е. с вече поправените души, които имат светлина и келим. Благодарение на тях, към нас идва светлината, възвръщаща към Източника (ор макиф – О”М).

Долу лежи материалния свят, а над него – човечеството. Тук всичко се развива съгласно нашия „пулс”, т.е. усещането на света в нашия материален, „животински” живот. Истината е, че в този процес участва не само „животинското”, но и човешкото стъпало: ние започваме да се пробуждаме, преминаваме на собствен темп, искаме да ускорим своето развитие в технически и човешки план. Но, всичко това е по старому, в рамките на материалния свят.

Няма никаква връзка между духовното време и материалното време. Понятията време, движение, пространство и поддържане на реалността придобиват съвършено различен смисъл в материалния свят и в духовния свят. Те нямат отношение едно към друго и се съотнасят само по закона на клоните и корена.

Духовното време се определя от количеството на нашите духовни действия тогава, когато в материалния свят пулсът не прекъсва, Земята се върти, всичко се намира в движение, и животът тече. В духовното нищо не тече само, там аз го „подтиквам”, пробуждам светлината към действие – и отново всичко спира. Още един тласък – и пак спиране.

Какво става по време на тези спирания между действията? Става натрупване на желания, което ме притиска чрез материалния свят. В духовното всичко затихва – пълна тишина. Но, чрез материалното тя така въздейства на мен, че именно на материалната степен, която продължава движението напред, в мен се натрупват беди и проблеми, провали, войни, разрушения… Тук всичко зависи от това, доколко аз съм чувствителен към тях, към източника и причината. Едва докоснал се до тях, аз мога веднага да се обърна към поправянето им.

Злото се разкрива само в материала, но то произтича от духовното. Докато материалната система пропуска през себе си злото, духовната система е неподвижна и е готова към активизиране от страна на човека.

Оттук е разбираемо, защо на нас ни е нужна реалността на този свят и неговите импулси, преминаващи през материалното тяло. Неживата, растителната и животинската природа около нас и в нас трябва да бъде именно такава, че чрез тези стъпала ние да усетим желанията, които не можем да усетим в техния духовен вид.

Защото в духовното, за да проявим желанията, трябва първо да приложим усилия. Аз трябва да поискам да ги разкрия. А в материалния свят на мен ми се откриват желания, от които бих искал да избягам. В това е цялата разлика.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37568]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност и цел на религията”: Колкото по-сладък е плодът на края, толкова по-горчив и грозен е в по-ранните етапи на развитието си.

Никой не e толкова мъдър колкото преживелият човек. В началния етап той вече вижда крайното съвършенство. А как да сме мъдри, ако не виждаме края?

Трябва да учим от примерите на кабалистите и да намираме доказателства за тях с всяка следваща стъпка, която правим. Трябва да намалим всички състояния, през които преминаваме, до едно, като ги постигнем с малкия си духовен опит.

Всичко се случва постепенно, чрез изкачвания и спускания: малко горчиво, малко сладко. Ние трябва да преодоляваме проблемите всеки път, за да напредваме все повече и повече. Целият ни напредък се основава на преодоляването на горчивите състояния на плода, докато започнем да разпознаваме сладостта.

Да се развиваме не означава да усилваме нашето първоначално състояние, защото тогава то ще става все по-горчиво. По-скоро трябва да обърнем горчивото в сладко, да създадем обратното, като придобием качеството отдаване над качеството получаване, така че то да започне да расте. Тогава подслаждаме първоначалното състояние, етапите на съзряване на плода, духовния съсъд.

Във всяко състояние ние трябва да се фокусираме не на количеството на растеж, а на качественото подобрение. Обръщаме всичко горчиво в сладко чрез силата на разбирането, че горчивината ни е дадена, за да я преодолеем. Ние работим над нея и тогава в нас се появява по-голяма сладост, от нарастващата горчивина, докато плодът (съсъдът) узрее.

От урок на тема „Глобално образование“, 24.03.2011

[39007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изучавайки Книгата „Зоар”, ние трябва да пристъпим към нея с намерението да разкрием истината. Защото не виждаме нищо от духовния свят, напълно не усещаме духовното свойство.

Трябва да дойде светлината и да ни освети, като с лъч от прожектор къде, всъщност се намираме: свойствата, усещанията, пространството, в което ние пребиваваме, а и сега се намираме в единственото съществуващо място/желание, егоистично/алтруистично, всичко в едно, наложени сякаш едно върху друго. Но не го разкриваме, тъй като то съществува в духовното измерение – не в нашите свойства.

Ние се намираме в същото пространство, но възприемаме от него със своите свойства, само материалната част/съставляващата реалност. Трябва да дойде лъч светлина, под определен „ъгъл”, подобно на поляризираната светлина и тогава в друга нейна насоченост, плоскост, изведнъж разкриваме целия свят, намиращ се тук.

Затова на нас така ни е нужна висшата светлина, за да ни освети и разкрие света, в който и сега съществуваме.

От урока по Книгата „Зоар”, 25.03.2011

[39076]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

По пътя ни се разкриват различни неизправности. Така и трябва да бъде. Но съвсем друга работа е, когато имам възможност да ги приема с разбиране, благодарение на подготовката и поддръжката на обкръжението. Тогава в неизправността аз виждам нещо като упражнение. А упражнението – това вече съвсем не е беда.

Сблъсквайки се с проблема, аз не се хващам за главата от безсилие и неразбиране. Напротив аз знам, че този проблем са ми го дали, за да го преодолея и да получа възнаграждение. Той не ме обръща с краката, не запречва пътя към доброто.

Цялата работа е в подготовката, която ми позволява във всичко да видя шанс за предвижване, а не град от напаст, от който ти се иска да избягаш в небитието или дори да се разделиш с живота. Курса към целта решава всичко. Ако се намирам в грижовно обкръжение, то ми „промива мозъка” и ми обяснява, че всички недостатъци се разкриват като упражнение за човека, желаещ да расте. И тогава ги използвам, за да напредвам. Нещо повече, аз се радвам на разкриващите се недостатъци.

И обратно, без съответното възпитание, без поддръжката и помощта на обкръжението аз не мога да поправя и да превърна всеки недостатък в трамплин за скок напред. Вместо това, аз през цялото време съм потопен в зло.

Тук пред човечеството стои свободата на избора: как да приема всичко, което се разкрива по пътя?

Защото, ако аз по-отрано разпозная проблема, ако подготвям за себе си обкръжение и искам да напредвам, тогава недостатъците се проявяват меко. Аз вече ги разбирам, готов съм за тях и ги приемам като признак на придвижване.

Въпрос: За какви недостатъци става дума? За осъзнаване на злото в себе си или за цунами и други природни катаклизми?

Отговор: Ако си се подготвил, на теб цунами вече не ти е нужно. Тогава недостатъците няма да бъдат за тебе бедствия, а призиви, не неразрешими проблеми, а задачи. Точно като за укротеното дете не се налагат строги мерки, а вместо това му даваме да събере конструктор или пъзел и т.н. От наша страна то не получава тежък живот, а упражнения, които му харесват. Нека те го изпотят, но за сметка на това ще му доставят удоволствие.

Така и на духовния път всичко зависи от началното желание, от подготовката, от това, как приемаме текущите етапи. Подготвеният човек вижда, че Природата си играе с него, за да го развие. Именно в това е смисъла на думите: „Творецът играе с китовете”. Ние се включваме с Него в завладяваща игра, в диалог и тогава Го побеждаваме. Казано е: „Победиха Ме синовете Мои”. Сега човек сам стимулира своето развитие, от воден, става водещ.

Ето защо ни е толкова необходимо да построим правилно обкръжение – „духовен инкубатор”, „оранжерия”, в която ще работим правилно с недостатъците.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 24.03.2011

[39000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да помогнем да другарите, които си тръгват от групата?

Отговор: Трябва да им помогнете да разберат, че цялото зло ни се разкрива преднамерено. А ние зацикляме на лошите усещания и освен тях не виждаме нищо друго. Но трябва да изясним източника на злото: откъде идва то и защо, какво иска то да пробуди в мен?

Но когато се разкрива злото, човек забравя за всичко. Аз мога да си призная, че с мен се случва същото, независимо, че съм с 30 годишен опит в кабала. Защото става разкриване на нова, следваща степен, за която е казано: „Няма праведник на земята, който да би изпълнил заповед, без преди това да я е нарушил”. Отначало ти грешиш, т.е. изчезва всичко, което по рано си постигнал и се нахвърляш в този свят, сякаш не съществува никаква духовност.

Написано е за Рав Шимон, че преди да се повдигне на Края на поправянето, той така паднал, че се почувствал като прост Шимон, като търговец от пазара. Т.е. човек пада и усеща само зло – и не усеща нито Твореца, нито духовния свят. Затова този свят и съществува, защото всеки път сме принудени да се спускаме до него.

Дори ако се намираш във висшите степени на света Ацилут, то между степените ти падаш чак до нашия свят, до същото това животинско ниво, както всички – и наново започваш да се набираш нагоре.

Затова трябва да се обясни на човека, че всички наши усещания ни се дават свише с определена цел. И ако му се разкрива злото и ненавистта по отношение на останалите – това е същата тази планина Синай (сина – ненавист), на която ние трябва да се повдигнем. Всичко се разкрива само заради целта и нищо не е случайно.

Какъв е смисъла просто така да ни дават някакви преживявания – любов към нещо или ненавист? Ние всички се намираме само в процес и всички проблеми и войни в света, са ни дадени само, за да се разкрие мястото на нашето разбиване и да ни задължат за неговото поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако желанието за получаване е материал на творението, тогава какво означава отдаване заради отдаването? Къде е работата с желанието?

Отговор: Работата е в това, че самото желание за получаване работи за отдаване. То поддържа ближния, помага на ближния, произвежда различни действия по отношение на него.

А въобще, за да разберем отдаването заради отдаване, трябва първо да разберем какво е това получаване заради отдаване. То означава, че аз работя със своите желания за получаване, за да може чрез тях да развивам ближния и да му отдавам, подобно на Бина, работеща в своя АХАП.

В моите желания за получаване аз включвам желанията за получаване на ближния и го напълвам с всичко, което той иска – а той иска безкрайността. Тогава с моя помощ неговите желания нарастват до безкрайна величина, а светлините идващи към него чрез мен, строят до безкраен размер НаРаНХаЙ.

Всъщност аз така работя, получавайки за да отдавам: грижа се да дам на ближния всичко, което не му достига, като използвам своите възможности и изобщо не се замислям за собствената си изгода.

Но за това ми е нужна Висша сила, каквато нямам в своята природа. Вродената природа ми позволява да осъществя само такива действия, които влекат зад себе си лична изгода – а тук става дума за абсолютно безкористни действия, които не носят никакъв доход на моите получаващи желания.

И така, аз приемам потребността на ближния в моите желания и чрез тях напълвам ближния. Най-общо става дума за желания, които се отнасят до взаимовръзката между нас, доколкото духовната работа се води на ниво на обединение на душите, където напълваме себе си с висшата светлина.

Tака че тук има още една възможност: да не задействам желанията си за получаване, а само да предавам цялото благо от себе си към ближния, да участвам в неговото напълване, а не напълване на собствените си желания. Това е чисто отдаване. Като правило, такива действия предхождат взаимното отдаване. Те поправят нашето обединение. Благодарение на тях ние анулираме егоизма си, за да се издигнем над него, към единството.

А самото единство се активизира вече чрез непосредственото използване на нашите получаващи желания.

По такъв начин отдаването заради отдаването е междинно, малко, слабо, „бледо” състояние. Но друг изход няма, трябва да преминем през него, доколкото чрез това ние очистваме в себе си желанията и се приповдигаме над всички свои егоистични свойства. Без това е невъзможно да пристъпим към работа с тях. Преди всичко, трябва да ги „почистим” – да ги напълним със светлина хасадим.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание“, 23.03.2011

[38899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз ще отида на конгреса, както и много други хора. Искам да се съсредоточа върху това, да проникна във вътрешната мрежа на връзката между нас.

Има ли някакви правила, към които трябва да се придържам постоянно в мислите и вътрешното отношение, за да вляза в тази мрежа?

Отговор: Главното е да се стараеш да усетиш вътрешното състояние, царящо между всички. Да се стараеш! Това зависи от чувствителността на душата.

В книгата „Вяра и увереност” (автори – Хазон Иш, А. Карелиц) е написано: „Вярата е фината склонност на деликатната душа”. Всичко това са толкова неуловими понятия, че нито една дума няма типично, земно тълкуване. Но в нашия случай, то може да се изясни.

Всичко зависи от това, доколко се старая, доколко е възможно без да се намесвам със своите свойствата, да вляза в общото усещане на хората, които се съединяват заедно, желаейки да усетя тяхното вътрешно единство, състоянието между нас.

Творецът е казал: „Вътре в Моя народ, се намирам Аз”. В единството ни, искам да разкрия Шхина, царуваща там, в скриването на Твореца, защото Той се намира вътре, в добрата връзка между нас – в групата желаеща да се съедини.

И въпреки, че моите другари все още не могат явно да почувстват това и не разбират напълно за какво и защо го правят, а просто следват съветите на кабалистите, но всеки, със своето усилие, с деликатността на своята душа, доколкото постига тази деликатност в усилията си към единението, може да влезе и да започне да усеща Твореца, царящ вътре в „своя народ”.

Там, вътре, се крие състоянието (духовното място), наречено „Шхина”, нашите стремежи един към друг – мястото, което запълва Творецът – „Кадош Барух Ху” (Свят, Благословен от мен, защото светостта е свойството бина, пълното отдаване и аз я благославям).

Шхина са всички желания, стремящи се едно към друго, намиращи се в мрежата на връзката между тях. А Творецът е висшата светлина, която ги напълва. Тази мрежа иска да отдава и в отдаването си, в светлината Хасадим, тя разкрива светлината Хохма – висшата светлина, Твореца.

Ако човек се стреми да усети това състояние, да го изпита, да живее в него, той може да го разкрие, независимо от никой в света. Тази е работата, която трябва да се стараем да извършваме – особено на такива конгреси, защото това е времето да се съединим с вътрешното състояние на високото единство между нас.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 24.03.2011

[39082]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се ускори темпото на нашето напредване? От какво зависи?

Отговор: Първото, което определя правилното темпо на напредване – това е моята способност постоянно да чувствам вътрешната система, в която всички мои другари в групата са взаимосвързани. Единствено аз се намирам извън тази връзка и трябва да реша, че съм длъжен да се свържа с тях и там да намеря силата за поправяне.

А после аз трябва да проверя всички свои желания и мисли, за да разбера, ще мога ли, като паяк, да оплета всички нас с хиляди паяжинки, за да се свържа колкото се може по-здраво с другарите.

Въпрос: А кой определя темпото?

Отговор: Твоите усилия определят темпото. Тъй като същият миг, в който завършва едно духовно действие, става началото на следващо действие. В духовното няма прекъсване.

От урока по писмо на Рабаш, 11.03.2011

[39125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→