От Конгреса в Мецукей Даргот, урок 2

Вече сега, даже още преди, като започнем да живеем там постоянно, ние можем навреме да се издигнем и да влезем в духовната реалност – всичко зависи само от силата на връзката между нас.

Ако ние постигнем някакво минимално, първо ниво, което се изисква за усещането на духовния свят, то ще почувстваме как се приближаваме натам и влизаме в него.

И за да не бродим в тъмнината, с пипане, в търсене на правилното съединение, което  ни позволява да достигнем духовния свят (защото ние за сега не го чувстваме и не го разбираме, а се водим от своя егоизъм) – кабалистите ни дават точни съвети, какво трябва да се прави.

Ние събираме всички тези съвети и се опитваме да формулираме на тяхна основа методика, по-подходяща за нашето време, за нашите условия и свойства. В духовното е невъзможно да се проникне със свои сили.

Самата тази искра от светлината, която се е промъкнала от духовния свят, създала цялата наша Вселена и нас в нея – тя и трябва да ни измени. Тя ражда духовен съсъд от нашата „точка в сърцето”, от духовната искра, поставена във всеки от нас.

Тази голяма искра се е разделила на множество малки искри, и във всеки от нас има нейна част – нея е нужно да отгледаме.

На нас ни е необходимо светлината да е повлияла върху нас и развила, отгледала, както от капката на семето израства цялото тяло – отначало зародиш, после малък човек, а след това възрастен. Но проблемът е в това, че ние не знаем какво трябва да правим, за да може светлината да започне да ни действа.

Затова ни е необходимо колкото се може по-внимателно да съблюдаваме съветите на кабалистите – в това е цялата тайна на успеха. Просто, следвайки инструкциите, да напредваме точка след точка – и тогава в крайна сметка, аз стигам до такъв момент, когато „включвам” този механизъм, и той започва да работи!

От 2-ия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Отначало ние се развиваме за сметка на това, че попиваме желанията на всички останали – завиждайки на тяхното вдъхновение, на техните усилия и работа.

Но постепенно, под влияние на съвместното учене, нашите желания започват да се променят, и ние започваме да чувстваме, че съединяването, грижата за другите и проникването в техните желания – това е съвсем особено състояние.

Такива промени прави в нас светлината, ние сами не сме способни да се изменим. И на нас ни се струва, сякаш правим едно и също, преминаваме все същите състояния, и ден след ден, сякаш нищо не се променя! Но желанията се развиват по четирите стадия, и намирайки се под влияние на светлината, те започват да се променят! Работата е в това, че вътре в светлината е заложена крайната цел, състоянието, вече съществуващо в замисъла на творението.

Затова светлината, която идва от най-първия, коренен стадий и оттук въздейства на нашето желание, пробужда в него всички тези изменения, които вече са заложени вътре в желанието, създадено от тази светлина. И затова, не е нужно да се отчайваме! Трябва само да помним за това.

А след това, придобивайки опит, всеки започва да чувства, че се намира в поле на постоянно въздействие, и даже, когато ни се струва, че сякаш нищо не се променя, то в крайна сметка предизвиква в нас някакви процеси и изменения на нашите желания по четирите стадия на АВАЯ.

Затова, отначало ние идваме в кабалистичната група като потребители, желаейки да я използваме за своите егоистични цели – да вземаме решения, да властваме, да удовлетворяваме амбициите си. И трябва да използваме този етап за развитие и да дадем на хората да напредват до определена граница, докато това не вреди на обществото. Защото ние започваме егоистически, а от егоизма („ло лишма”) стигаме до отдаването („лишма”).

А след това човек преминава на следващия етап и започва да разбира, че особената ценност е заключена в самото съединяване, и това е много повече от просто използване на останалите. Защото, ако той мисли за благото на другите – това ще го придвижи много по-близо до Твореца. Така работи в нас светлината, предизвиквайки в нас такива изменения.

И в крайна сметка човек започва да работи с обществото само за това, да достави удоволствие на Твореца. Защото това е единствената ни възможност да извършим някакво действие за отдаване. Нямаме какво да дадем на Твореца, но ние можем да се възползваме от Неговата любов към творенията и да отдаваме на тях, реализирайки Неговата любов.

Ако човек моли милост, тоест за отдаване, и желае сам да отдава на другите – с това той дава на Твореца възможността, да отдава на тях.

От урок по статия на Рабаш, 03.03.2011

[36934]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашето развитие в този свят става поетапно. Хиляди години ние сме се развивали от неживото ниво към растителното, животинското и човешкото.

Науката кабала обяснява как ние се издигаме от човешкото ниво и по-нататък, когато в нас се появява свободата на избора – възможността самостоятелно да участваме в собственото си развитие. Защото, именно благодарение на такова участие ние достигаме до разбирането, до осъзнаването, до разкриването на Твореца и ставаме в крайна сметка подобни на Него.

В това е нашата цел, но да я достигнем можем само по пътя на поетапното развитие, излизащо от нас. Какво именно трябва да излиза от наша страна?

Творението изцяло се състои от светлина и съсъд. Светлината въздейства на кли, на желанието, и го изменя. Какво може да направи желанието?

В желанието, което се намира в нашия свят, има искра светлина, проникнала в него благодарение на тяхното взаимовключване на висшите степени. Светлината и кли са се съединили помежду си и заедно са слезли в този свят. Като следствие, в съсъда вече има искра, устремена към светлината, насочена не само към самата светлина, но и към подобието на нея.

Ако този съсъд, т.е. човекът, изпитващ стремеж към светлината, иска правилно да се развива, то той трябва да се постави под въздействието на светлината. С една искра не е достатъчно да изменим себе си и да се уподобим на светлината, – необходимо е да извикаме върху себе си действието на светлината.

По такъв начин кабалистичната методика ни предоставя средства, за да извикаме върху себе си действието на Твореца. Оттук и наименованието: „работа на Твореца” – Творецът, светлината работи над нас. Няма никой освен него. Но тези действия могат да се осъществят само „по наша поръчка”, което се нарича молба за поправяне (МАН). Ние молим, искаме да се обединят – своето желание с желанието на Бина. Такава е работата: да подготвим себе си за това да поискаме поправянето от висшата светлина.

В който се е разгоряла тази страст, той вече се нарича „човек” (адам), доколкото той действа, желаейки да стане подобен (доме) на Твореца. А в когото няма това желание, той засега се отнася към „животинското” ниво на развитие.

От урок по статията на Рабаш, 02.03.2011

[36829]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: „Идете и печелете един от друг”, тоест ние постоянно правим обмен, предавайки от един на друг желания и напълвания, и всеки плаща на другия и с нещо го напълва.

Нашият свят – това е цялостна, глобална и интегрална система, където е необходимо да се обезпечи покритието на всяко желание, като трябва да се заплати за неговата реализация и напълване.

За да може цялата тази система да достигне до крайното състояние на съвършенство и хармония, в което всички желания ще бъдат напълнени и ще получат покритие, трябва всеки да слага екран на всички разкриващи се в него желания, тоест да притежава „покритие”, „пари”, за да плати всичките си потребности.

Не е задължително да плащаме с пари – можем да заплатим с хубави отношения, усмивка, взаимни услуги: „ти – на мен, аз – на теб”, с работа. Това не е задължително да е „обмен на стоки и пари” – понятието „пари” е много по-широко, отколкото просто хартиени купюри.

Парите – това е отплата за напълването на желанието, с която се измерват потребността и нейното напълване. Защото ние не знаем големината на желанието, то е скрито в нас. Напълването идва свише, и за него също не е възможно нищо да се каже от по-рано. И само по количеството на положените усилия ние можем да оценим нещо, виждайки, как потребността и напълването се срещат едно с друго посредством моето усилие, моя екран. Само по такъв начин може да оцениш себе си.

„Парите” в крайна сметка се измерват от големината на моя духовен парцуф, от величината на човека – колкото е по-голям неговия екран, способността му да свързва своето желание със светлината. Човек е толкова по-високо – колкото е по-близо до Твореца, а това се определя от неговите „пари” – от размера на покритието, на екрана.

Но в нашия свят парите се превръщат в покритие за егоизма. Ние не покриваме с тях своето его, а само го увеличаваме и се опитваме да го напълним така, каквото е то – егоистически. А в крайна сметка оставаме пусти, защото е невъзможно да се получи егоистично напълване и да го удържим.

Ако напълването влиза без анти-егоистичен екран, а за сметка на нашите „фалшиви” пари, на нашия егоизъм, то незабавно удвоява желанието – и ние оставаме двойно опустошени, в сравнение с това, което сме били.

Това означава, че „праведниците заработват двойно, а грешниците двойно губят” – тоест, усещат двойна пустота. Но тази пустота е и тяхната печалба, защото в края на краищата ще ги доведе до поправянето, което се нарича „по пътя на страданията”.

Така става развитието в нашия свят, благодарение на осъществяването на егоистичните желания. А в крайна сметка, ние стигаме до страшната криза, която е неизбежна.

Това не е финансова, валутна криза – а криза на егоистичното използване на парите, което е задължено, някога да доведе до краха на цялата тази система. Това е стъпаловиден процес, и ние ще бъдеме негови свидетели още в близко бъдеще. Той ще се разкрие заедно с престъпното използване на своето его, с експлоатацията на ближния и т.н. – едновременно ще се разкрият всички пороци на егоизма.

От урок на тема пари, 01.03.2011

[36766]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Творецът желае Неговият дворец да бъде пълен с гости, равни на Него. А това означава, че те трябва да включват в себе си огромно желание, което има две страни: доброто и злото, природата на Твореца и природата, обратна на Него.

Ако творенията в своите желание се издигнат до Неговата възвишена степен, докато тяхната природа е егоистична, насочена към лична изгода и напълно противоположна на Твореца, те по този начин се отделят от Него и заемат позиция, обратна на Него.

Впоследствие те се поправят, обличайки своето его, желанието за получаване на наслаждение, във външни одежди – намерението за отдаване. Творецът, променящата светлина им помага да извършват това поправяне. Благодарение на това, те придобиват силата на Твореца. В резултат, творението вече съдържа две сили: своята вътрешна сила, желанието за получаване на наслаждение, което е огромно и равно на Твореца, и сила над него, силата на отдаване, велика и равна на силата на Твореца.

Така се получава творението. То по природа е противоположно и зависещо от Твореца, но от друга страна, то е напълно равно на Него.

Сравнявайки и разграничавайки тези две паралелни системи – вътрешната егоистична система и външната отдаваща – човек научава мъдростта и разбира творението от край до край. В крайна сметка, няма нищо друго освен тези две сили, действащи в цялото творение.

И тогава, притежавайки тези две сили, свойствата на получаване и отдаване, както и знаейки как да ги използва, тоест имайки мъдрост, творението може да стане подобно на Твореца и въпреки всичко да остане творение.

Когато цялата тази програма започне да се реализира на практика и всички тези сили започнат да участват в нея, тя завладява цялото творение и никоя сила не е в състояние да се противопостави или да устои. Наистина, всяка сила има своя собствена роля и всяка допринася до съвършенството.

Така, отначало ангелите се учудили защо Творецът създал такъв зъл и егоистичен човек и попитали: „Защо ти е такова нещастие?!”. Но накрая те видели, че всички тези сили добавят една към друга до една напълно завършена, съвършена система и тя не може да бъде постигната по друг начин. Тук те се съгласили и казали: „Колко велико е Твоето име по цялата земя”, тоест в цялото това желание (земя на иврит, арец, означава желание, рацон), създадено от Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Паним Мериот”, 27.02.2011

[36518]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Както разбрах, вие искате да превърнете средствата за масова информация във възпитателни източници така сякаш всеки човек има нужда от училище. Но наистина ли мислете, че хората ще се съгласят? Всъщност, те не обичат да учат, а предпочитат забавлението.

Отговор: Вие просто не осъзнавате, че докато поглъщате информацията, с която средствата за масова информация ви „забавляват”, вас ви възпитават, но в много лошо училище! Вие просто не го чувствате, но средствата за масова информация правят каквото си пожелаят с вас. Те ви променят, което означава, че вие сте в тяхното училище и то ви възпитава дори повече отколкото си мислите!

Мислите си, че няма никакво скрито намерение, никаква политика? Някой плаща за всичко и определя по какъв начин ще бъда представено. От сутрин до вечер хора седят и мислят в какъв дух трябва да бъде вестникът, каква тенденция да следи. И това се отнася до цялата масова информация. Няма нищо, което би се публикувало просто за да забавлява. Влезте в развлекателната индустрия и ще видите нейната политика и връзките и с вестниците.

Един малък човек не разбира какви огромни войни се водят за правото да го контролират. Вие напълно сте в училище всеки ден; те ви промиват мозъците и ви променят до основи.

Тази насока за промяна на човек трябва да остане, но за промяна към по-добро. Всички ние сме плод на средствата за масова информация и вижте нашето общество, до къде сме стигнали. Училището не е само когато аз седя на чина и гледам учителя. Всичко около нас е училище и всичко това се организира от някого, зад всичко стои някаква идеология.

Вестниците трябва да продължат да бъдат забавни и интересни за читателите, но това трябва да има добра цел. Това изисква големи умения. Лесно е да заснемеш и публикуваш сцени от убийство. Много по-трудно е да го представиш така, че човек да не иска това да се повтаря, което е против нашия егоизъм.

Още по-трудно е да извикаш в човек съжаление, че това се е случило, така че той да почувства съчувствие и по такъв начин средствата за масова информация да работят, за да свързват хората наистина. Модерните средствата за масова информация развиват егоизма на човек, желанието на всеки да чувства наслаждение. А ние, от наша страна, трябва да използваме всичките си канали, нашите взаимовръзки със света, да му въздействаме, изливайки мъдростта на кабала чрез тях.

И нека хората да не разбират или не слушат, но един ден изведнъж в тях ще започне да се проявява това и те самите ще започнат да мислят за него без никаква идея откъде са им дошли тези нови мисли.

С други думи, трябват ни две неща: световното его трябва да узрее възможно най-бързо, но нашето разпространение на кабала трябва да расте още по-бързо! И когато тези два компонента – огромният егоизъм на човек и нашето влияние, насочено към отдаване – се свържат във всеки човек, това ще доведе до правилния резултат.

От урок по статията „Предисловие към Паним Мериот”, 24.02.2011

[36422]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: От кого трябва да произлиза моята сигурност в утрешния ден: от обществото или от Твореца?

Отговор: Сигурността произлиза и се разкрива само във връзката между хората. Материалната сигурност се проявява в материалното общество, а духовната – в духовното.

Духовната сигурност не означава, че не се нуждая от нищо. Нейния смисъл е друг: сигурен съм, че няма да имам недостиг от сили, за да отдавам на другите и на Твореца.

Моята сигурност е насочена не към мен, а към целта. И аз съм сигурен, че обкръжението ще ме поддържа в това, на принципа на поръчителството. И каква друга сигурност да очаквам от тях след като се намирам в духовния свят?

От друга страна, в този свят аз искам да съм убеден в това, че никога няма да имам недостиг от егоистично напълване.

Въпрос: И все пак аз не мога да се огранича с духовната сигурност? Нужна ми е също така и сигурност и на материално ниво?

Отговор: Пребивавайки в този свят ти си длъжен да се грижиш за неговите насъщни нужди. Намирайки се в обществото, си длъжен да се грижиш за него. Колкото и високо духовно да е то, докато материалния свят не изчезне от възприятието на хората, те са длъжни да се грижат за своите днешни и утрешни потребности. Необходими са стоки и продукти, необходими са складове и т.н.

Това, обаче, ще вършиш под въздействието на духовния закон. Издигайки се по духовните стъпала, ти все пак си длъжен да се осигуряваш материално, защото още не си поправил онези свои келим, в които не можеш да правиш равносметка – „каменното си сърце”.

И така, важно е да се прави разлика между материалната и духовната сигурност. В материалното аз се грижа за себе си, за своите близки и даже за цялото човешко общество. А духовната сигурност е на по-горно ниво – това е сигурност, че сме способни на максимално отдаване  във всеки миг от живота си.

От урока на тема „Усещане за сигурност“, 03.03.2011

[36961]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предговор. Статия „Изясняване на разпределянето на 14-те заповеди в 10 изречения“: …Четвърто изречение: „И каза Твореца: „Да се стекат води“ – това е третата заповед, „да се знае, че има велик Творец, който управлява целия свят, и да се установява всеки ден по подобаващ начин Неговото единство“, т.е. единството на възванието „Шма Израел“, наричано висше единство, и това е привличане на ВАК  на трите предшестващи Зеир Анпин изречения, наричани ВАК на гадлут. И това е „вав“ от името АВАЯ.

Всичко съществува в неизменно състояние, а всички промени се извършват само във възприятието на човека. Човекът, поправящ свойствата си, ги постига стъпало след стъпало и за него се сменят „изреченията”, „заповедите” или „дните от началото на творението”. Всичко това, което сякаш е разделено и се променя с промените в човека е неговото вътрешно желание.

Желанието вътре в нас търпи промени – стъпаловидно, на пластове, преминавайки на всяко стъпало всичките нива на своя авиют/дебелина, грубост – шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3, далет/4.

В процеса на поправяне на нашето желание ние започваме да разкриваме светлини, източници: откъде идва това въздействие, какво поправяне извършва то в моята душа, каква светлина се разкрива при това, откъде идва тази светлина, с Кого имам връзка, Кой е този висш, когото разкривам.

Става дума за поетапно поправяне на душата, което човек извършва. Успоредно с това „Зоар“ разказва какви келим/желания започват да се поправят, какви светлини се разкриват чрез пълния набор от десетте изречения, 14-те заповеди или седемте дни на началото на сътворяването – седем стъпала на Зеир Анпин (З”А), докато Нуква и З”А не достигнат състоянието на две велики светила, пълно поправяне (Гмар Тикун). В крайна сметка, ние говорим за етапите на нашето напредване.

В самата Тора е описан целия процес на нашето поправяне. В началото, в глава Берешит, са дадени тези десет изречения – в качеството им на резюме за всичко, което впоследствие се случва в Тора.

А след това от тази част на Тора, като от началната точка на буквата „юд”, се развиват всички останали части към пълната АВАЯ, докато цялото повествование на Тора не завършва с последната дума „Израел”.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 03.03.2011

[36941]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Предвижвайки се по духовния път и преминавайки през различни състояния, ние, подобно на бебета, не знаем как да се развием, какво се случва с нас, объркани сме. Това е видно по малките деца – те са готови да приемат всичко, което им казвате, защото от къде могат да знаят истината? Те са напълно под ваша власт.

В духовния свят ние преминаваме през същия „зародишен” период. Тогава какво ни остава да направим? След като положим огромни усилия да разберем нещичко чрез разума и правилната организация на нашата работа, както във всяка наука, ние трябва да разберем, че в кабала ученият е човек, който е развил духовни свойства на възприятие към този свят, към който започва изследването.

Затова, когато пристъпваме към учението, ние трябва да мислим за светлината, която ни поправя. Това ще ни позволи да проникнем в усещанията, а след това и в разбиранията на световете, които ни се разкриват. Първо усещаме, а след това разбираме усетеното.

Това е видно при бебетата: първо те усещат само „добро” или „лошо” и нищо друго. После те започват да разбират от какво зависят, как да се доближат до доброто и да избегнат злото и т.н.

Първо се пораждат чувствата, а чувствата са определено напълване на желанието. Но за да бъде напълнено, желанието трябва да се измени под въздействието на светлината, преминавайки от получаване към отдаване, и в зависимост от това, то ще започне да усеща духовно напълване, напълване от свойството отдаване, напълване чрез отдаване.

Затова ни е забранено да съжаляваме, че не разбираме нито материала, който изучаваме, нито пътищата на нашата работа. Човек, който мисли, че разбира нещо, е глупак. Човек, който е горд от това, че знае, разбира, възприема, напуска урока пълен с енергия, разбиране и горделивост, трябва да разбере колко нисш е той в това състояние, защото в неговото сърце няма молитва, искане и никакво предвижване.

Имено когато човек изпитва липса на напълване, усещане на своята собствена незначителност, пълно неразбиране, усещане и объркване, когато се намира в пълна мъгла и не разбира какво се случва с него, тогава той се намира във възможно най-добро състояние, в което да му въздейства висшата светлина. Няма много такива момент. В началото не ги харесваме много, но после започваме да ги ценим.

Затова какво трябва да подготвим преди учението? Желанието за промяна. Изменяйки нашите усещания, ние ще разберем къде сме и какво се случва. Но първо трябва да почувстваме и да бъдем на духовния път, т.е. да живеем в действия на отдаване.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 03.03.2011

[36944]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Баал а-Сулам, книга „Ор баир”: „Увереността – това е вярата в себе си. В психологически смисъл това е усещането за издръжливост. Защото нищо не може да устои пред желанието, освен изтощението и нетърпеливостта в усилията.

Затова и героят, чувстващ в себе си мощната сила на търпението и не отстъпващ пред нищо, вярва в себе си и в своите сили.

А слабият чувства, че няма силата на търпението, и когато някой му причини страдания, няма да може да ги изтърпи – затова веднага капитулира пред него.”

Въпрос: Какво е „вяра в себе си”? Звучи егоистично…

Отговор: Текстът е написан така, че се тълкува по различен начин долу, в нашия свят и горе – в духовния свят.

В нашия свят си готов да търпиш, ако вярваш в собствената си правота, ако си устремен към целта, ако наистина нещо ти е необходимо, ако обичаш хората, за които полагаш усилия – децата, роднините, близките. От друга страна, в духовното всичко се извършва със силата на светлината, която ти въздейства.

Не е тайна, че геройството в нашия свят е силата на егоизма. На нас ни е необходима завист, страстно желание, честолюбие и други стимули, за да „запалим” себе си и да придобием способността да бъдем търпеливи. А освен това, получаваме издръжливост от природата. Има хора, които по рождение са способни да издържат по-големи страдания.

Но когато човек излезе в духовния свят и започне да работи заради отдаване, това вече престава да играе каквато и да е роля. Вече няма силни и слаби – всички се оказват на едно ниво и не получават никаква помощ от своята материална природа. В духовния свят на човека е нужна силата, обличащата се в него светлина.

Разбира се и тук всеки се различава от другите със своето духовно предназначение, което е обусловено от корена на неговата душа. А в останалото – всички изпитват слабост и безсилие. Колкото повече напредва човек, толкова по-слаб се чувства, толкова повече зависи от светлината, връщаща към Източника.

В началото всички сме герои – „истински мъже”. А после започваме да отслабваме, докато не се изясни, че нищо не ни е останало. Така преминаваме през „разтрошаването”, съзнаваме своето безсилие и благодарение на това разбираме, че не трябва и да бъдем способни на нещо, освен на това да търсим сили да бъдем упорити и издръжливи.

Необходимо е само да намеря силата на вярата и тогава в мен ще се появи способност да търпя, силата на отдаването, действаща над знанията. Дори вътре в мен да е пусто, дори да не виждам защо да работя, дори да съм лишен от енергия, защото моят егоизъм не ме подтиква напред, не ми дава сили – но ако получавам силата на отдаването от светлината, връщаща към Източника, тогава вече ще мога да я реализирам. Именно от това зависи степента на моята увереност.

В материалния свят, степента на увереност зависи от това, какво и колко има в моите получаващи келим. А в духовното е обратното – степента на увереност зависи от това, колко се съдържа в моите даващи келим.

При това, тук никой няма „протекции” и никой не превъзхожда другите по сила. В специфичния разчет всеки се спуска до нулата, всеки изпитва пълно опустошение и безсилие – и тогава започва да се въоръжава със силата на отдаването, която идва свише. Но това става само при условие, че е слят с висшия. Получаващото желание винаги трябва да бъде анулирано пред висшия, за да може даващото желание да даде на човека допълнителна сила за издръжливост и увереност.

От урока на тема „Усещане на увереността”, 03.03.2011

[36968]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→