Всичко зависи от това, до колко сме способни да устоим на желанията, които ни се разкриват. На духовния път човек разкрива лоши, не поправени желания в себе си, показвайки му колко далеч е от целта и колко противоположен е той на нея. Но ако неговото обкръжение действа правилно, тогава той веднага разкрива, че всичко това е за негово собствено добро.

Така моята готовност да търпя означава, че се подготвям да приема всякакво разкритие на злото и да го превърна в добро. Но ако не съм готов за това, тогава всяко ново разкритие на злото ме препъва и аз не желая да се повдигна – попадам в отчаяние или просто не знам какво да правя – и така унищожавам шанса, който съм получил.

Влиянието на обкръжението, което подържа връзката с целта, непрекъснато насочва човек към тази цел. Това е правилната подготовка, готовността да търпим. Ако трябва да подготвя тази сила, тогава злото се разкрива съобразно нея и аз го виждам като лост за повдигане към доброто.

От урока по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36822]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме управлявани от егоистични желания, съсъди за получаване, въпреки че не знаем какво е това. Това е така, защото всичко се постига от сравнение – преимуществото на светлината е постигнато от тъмнината.

Въпреки това, когато получим малко светлина, ние започваме да чувстваме, че има друга форма на съществуване освен развитието в егоизма – има живот в отдаването.

Само светлината създава в нас тези желания или келим и вътре в тях се заражда това очакване или слабо усещане. Тогава започваме да формираме някакво очакване за отдаването. Но то се проявява само при условие, че човек може правилно да постави себе си пред тази картина.

Сега това егоистично желание ме дърпа към своите недра. Затова аз трябва да поема от обкръжението важността на целта, привличайки светлината и правейки стъпки към нея, въпреки своето желание.

След това пред мен изникват препятствия от всякакъв вид – показва ми се какъв вид наслаждение е скрито в отдаването. Тогава трябва да бъда спасен от друга опасност – от попадане в клипа, която казва: „Нека се наслаждаваме на отдаването. Направи нещо заради отдаване. А сега направи и още малко и още малко…” Така надминавайки предела на своите възможности, аз започвам да чувствам егоистично удоволствие от отдаването. В крайна сметка, ми се разкрива огромно количество светлината, вместо слабата искра, която чувстваме в нашия свят.

Така аз съм обладан от състоянието, което кабалистичните книги наричат „нечистота” или „огън на преизподния”. Днес нашият егоизъм ни дава само малко предизвикателство, като не ни позволява да се приближим до отдаването. Но по-късно ще се окажем в световете на нечистотата, която трябва да бъде поправена на отдаване. Там ще разкрием коварна сила, огромно егоистично желание, което противостои на Твореца. То ни казва: „Отдавай, направи както Твореца. В това действие има огромно наслаждение.” Ще устоим ли пред него?

Сега ние поставяме „екран” (масах) срещу нашето получаващо желание, а по-късно ще изградим истински екрани против светлината, против удоволствието от отдаване, а не от получаване.

От урока по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36819] 

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Тора, Бемидар, 25: Ето, Аз давам Моята спогодба за примирие…защото той завидял на своя Бог и изкупил синовете на Исраел.

По същество, ние винаги търсим примирие, връзка с Твореца, за да получим от Него всички средства, правилно да ги подредим и да ускорим своето развитие. Затова Творецът дал на човека разум: само за да се издигнем над своите инстинкти и да може да форсира своето развитие, изпреварвайки темпа на Природата, Твореца. Така ние Го „изпреварваме” (оквим), подобно на Яков, който купил първородството на Есав.

Такъв е нашият път към целта и ние трябва да го изградим съобразно с това. Цялата наша дейност е призвана да ускори етапите на развитие, надминавайки техния естествен темп. Разбира се, така ние променяме своето отношение към развитието и нашите усещания в процеса. Ние се занимаваме имено с това, което е възложено на човек (Адам) – запълвайки своя живот с „работата на Твореца” вместо с животинското съществуване, което е напълно лишено от разбирането на процеса и целта. В това лежи цялата разлика между противостоенето и мира в духовния свят.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36464]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием увереност на материално ниво – в икономически, в медицински, в социален план?

Отговор: Тези проблеми могат да се решат само с отдаване, с помощта на светлината. Ако искаш да си здрав, ако искаш да получиш имунитет за предстоящите проблеми, тогава трябва  да живееш в общество, в което съществува силата на поръчителството.

Струва ти се, че това особено нещо го има в твоите приятели? Банкови сметки в Швейцария? Собствени фирми? Стабилен бизнес? А може би, всички те са лекари, адвокати, счетоводители и въобще, големи специалисти? Нищо такова. Но, ако между  тях се осъществява правилна, добра връзка, тогава няма да бъдат надвити. Те имат пълна сигурност, защото свише получават такова „захранване”, че никой не може да ги използва за своите интереси или да успее, повече от тях. Защото в тях има напълване, за разлика от всички останали. Увереността се проявява само в единството.

Виждаме това дори в нашия свят: на какво е способен човек, когато е сам? Дори да доведеш Шварценегер, да събереш двама, трима, хиляди, да им поставиш броня – чувстваш ли сигурност сега? Днес не сме сигурни в нищо, в това число и в силата. Колко оръжия можем да произведем? Колко отбранителни средства? Колкото и да се въоръжаваме, това не може да ни обещае никаква сигурност. Само населението е по-спокойно.

Например, в Израел на всички периодично раздават и сменят противогазите. Наистина, казват, че този път не искат особено да ги получават. Всички, вече са се уморили от това. На хората трябва да се дава увереност от друг род.

Каква полза има от милионите в банката? Днес това има някакво значение, но бъдещото общество ще трябва да се грижи за себе си на други основи, по закона за отдаването. Пълното отдаване между членовете му, ще направи материалната грижа за утрешния ден повеля на духовните закони, защото хората няма да имат никакво вътрешно усещане за това. Грижата за насъщния хляб ще стане за човека изпълнение на задължение, наложено свише – „спазване на заповед”.

От урок на темата „Усещането за увереност”, 03.03.2011

[36965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Информационният ген (решимо) – това е форма на състояние, съществувало преди, в което е имало напълване – светлината, вътре в желанието.

То включва информация за всички екрани и всички съставни, които са били там – и в светлината, и в желанието: НАРАНХАЙ и АВАЯ, пряката и отразена светлина, стъпалата на височина и ширина.

Но всичко, един вид се пази „в паметта”, а не е реализирано. Именно това се нарича „решимо”.

Тоест аз изтеглям някакви данни от архива – като в компютъра – и докато ги изведа на екрана и осъществя в реалната картина, с помощта на електрическите сили и цялото оборудване, това все още се нарича „решимо”. Но, във вътрешността на този информационен ген, вече съществуват всички данни, цялата информация – не достигат само сили, за да се реализира.

Да допуснем, че нямам такава сила, или я имам, но още не съм я реализирал. Тоест в „решимо” се намират всички детайли и подробности, но само като потенциал, а не в живо въплъщаване.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 03.03.2011

[36953]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→