Тора, Бемидар, 25: Ето, Аз давам Моята спогодба за примирие…защото той завидял на своя Бог и изкупил синовете на Исраел.

По същество, ние винаги търсим примирие, връзка с Твореца, за да получим от Него всички средства, правилно да ги подредим и да ускорим своето развитие. Затова Творецът дал на човека разум: само за да се издигнем над своите инстинкти и да може да форсира своето развитие, изпреварвайки темпа на Природата, Твореца. Така ние Го „изпреварваме” (оквим), подобно на Яков, който купил първородството на Есав.

Такъв е нашият път към целта и ние трябва да го изградим съобразно с това. Цялата наша дейност е призвана да ускори етапите на развитие, надминавайки техния естествен темп. Разбира се, така ние променяме своето отношение към развитието и нашите усещания в процеса. Ние се занимаваме имено с това, което е възложено на човек (Адам) – запълвайки своя живот с „работата на Твореца” вместо с животинското съществуване, което е напълно лишено от разбирането на процеса и целта. В това лежи цялата разлика между противостоенето и мира в духовния свят.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36464]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →