Обществото е единственото място, където аз мога да реализирам акта на отдаване. Моето отношение към духовното, към Твореца, се проверява чрез моето отношение към обществото. Само по този начин аз мога да оценя своето състояние спрямо духовността: искам ли да служа на другите или искам да ги използвам за лична изгода?

Творецът се грижи за обществото, тъй като това е точно мястото, на което Той се разкрива. Това е Малхут на света на Безкрайността, Шхина, Неговото любимо дете и там Той живее и се крие. Всичко зависи само от благополучието на обкръжението! Обкръжението, връзката между всички, където всеки един се стреми да разкрие Твореца, е крайната цел, мястото, където Творецът може да се разкрие на творенията.

Вие давате възможност на Твореца да се разкрие! Това място и светлината, която се разкрива в него, тоест Творецът, имат еднаква ценност и са неразделими едно от друго. Следователно, докато човек напредва, той осъзнава, че обществото в своята вътрешна същност е в действителност Творецът, който живее там (Боре означава „ела и виж”). Ние разкриваме само поправеното общество, което всъщност се нарича Творецът.

Сега ние разделяме двете неща, но в последното, съвършено състояние не е възможно да разделиш нещо. Светлината и желанието се сливат в едно и е невъзможно да кажеш кое е първо и кое последно. За нас цялото поправяне започва от факта, че има Един – точка, потопена в светлина. Относно нас, нищо не съществува преди това състояние.

Кабалистите заявяват, че това сливане, светлината, силата на отдаване, е въпреки всичко, първична относно творението, силата на получаване. Но ние не можем да го възприемем, тъй като действаме в рамките на „времето”, тоест причина и резултат.

Но докато не разкрием постоянното и безкрайно състояние, и причината, и следствието съществуват само спрямо промените в нас. Но в съвършеното състояние няма нито причина, нито следствие; няма никакви промени.

Наистина, ако има причина и резултат, това означава, че вътрешните поправяния в творението все още се извършват, че то все още не е разкрило истинското състояние. В това истинско състояние вече няма никакви промени и това означава, че няма разлика между Творецът и творението.

От урока по статия на Рабаш, 03.03.2011

[36930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Човек преминава през различни етапи в своето възприятие на взаимоотношенията с обществото: от желание да го използва по груб, материален начин до попадане в отчаяние и въобще до нежелание за нищо. С други думи, някъде по пътя към „глобалния свят” има „спирка” на пълно разочарование от предишното използване на обкръжението.

Затова разводът е толкова разпространен днес и човек се стреми да разбие всички връзки с обществото и да остане сам. Но докато преминаваме през тази криза, ние достигаме до ново използване на обществото и сме готови да го признаем за инструмент за достигане на духовната цел.

Въпреки че нашето намерение е все още егоистично, обществото става действително важно за нас. Ние започваме да възприемаме обкръжението и глобалното, обединено човечество като по-висше състояние на съществуване, средство за постигане на по-добър живот: вечен и съвършен. Това е следващият етап в развитието на нашето възприятие на реалността.

След това идва по-напреднал етап, когато, поради своето включване в обкръжението, аз разкривам дори по-дълбоко, по-висше състояние. За мен обкръжението се превръща в място, в което се разкрива Творецът.

Сега разбирам, че всички са ми изглеждали нищожни и презрени, разделени и обособени само в не поправените ми свойства, моят не изправен кръгозор. Аз разбирам, че това въобще не е истина! Те винаги са били обединени и са живели в любов и съвършенство заедно с Твореца и светлината, която ги напълва.

А аз, в степента, в която се съединя с тях, в която им въздействам и започна да взаимодействам с тях, също започвам да принадлежа към тях. Аз започвам да ги ценя толкова, колкото и ценя Твореца. В крайна сметка, Той се разкрива вътре в тях („ела и виж”), в правилното състояние на обществото. И аз разкривам, че нищо друго не съществува освен това единствено състояние на взаимно обединение!

Изглежда, че отношението ни към обществото е единственото средство, единствената проверка, единственото място на нашата работа, единственото нещо, което човек притежава. А Творецът е там, вътре в него! Измененото общество е самият Творец.

Поправеното човешко общество съдържа цялата природа в себе си: неживото, растителното и животинско – всичко това заедно се счита за Малхут на света на Безкрайността. Затова е необходимо да обръщаме внимание на това дали се изменяме, напредваме, започваме да ценим своето обкръжение и да виждаме в него огромен потенциал относно нас. Нашето изменение се определя от промяната на отношението ни към обществото и това е единственият начин да оценим своя напредък.

Може да изглежда много странно, но имено това човечество, което си искал да спасиш и да му направиш добро, считайки го за малки хора с животински интереси, постепенно ти се разкрива като Шхина, Малхут на Безкрайността, която винаги е била пред теб, но ти не си могъл да я видиш със своите не поправени очи.

От урока по статията на Рабаш, 03.03.2011

[36927] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Целият свят – от малкия до големия се нуждае днес от метод за възпитание. При това по-сложно е да достигнеш до възрастните, отколкото до децата. Надявам се, че средствата за масова информация (СМИ) ще се променят и ние ще намерим допълнителни пътища, освен телевизионният канал и интернет-сайтовете, за да бъде приет нашият метод в света.

От друга страна, за децата ние изграждаме необходимите механизми и можем много бързо да получим тук ясен и показателен успех. Защото това е много болна тема за родителите, за всяко Министерство на образованието в света, и въобще – за всяко общество. Младото поколение буквално ни „изтича през пръстите“, и никой не знае, какво трябва да се направи.

Тук ние можем да показваме ясни примери за това, какво става с нашите деца. Те са готови и искат да бъдат с родителите си, което е много странно. На възраст 15-18 години младя човек се намира заедно с родителите си – не защото изостава в развитието си. Просто той е готов да приема ценностите на по-възрастните и да участва в тяхната дейност. Къде в света може да се види такова нещо?

Като правило, детето си идва вкъщи, иска да хапне нещо и се затваря в стаята си с китарата или компютъра. А след това излиза с приятели и се връща призори. В края на краищата, той оставя дома си и прави само епизодични посещения. И това се смята за нормално. А при нас това не е нормално.

Така че, имаме какво да покажем на света. Това точно е разпространение. Ако продемонстрираме на всички нашата взаимовръзка, взаимната поддръжка във всички групи, ако покажем на народа на Израел, че целият Исраел са другари, че в страната има хиляди хора, които искат да бъдат заедно и чувстват, че именно заедно ще разкрият висшия свят, – това ще бъде истинското разпространение. При това възпитателно разпространение: ние променяме света, обръщайки хората с лице един към друг.

И затова се подготвяме да организираме това лято международен детски лагер, а също планираме и други мероприятия, за да покажем на света резултатите от нашето възпитание. Даже не ни е необходимо да говорим – по скоро нека да научат и да видят. Вече и сега много хора и външни организации са впечатлени от това, което става с нашите деца.

Така че, хайде да гледаме на науката кабала като метод за възпитание, който възпитава всички: и деца, и възрастни, посредством обкръжението, така че всеки от нас да стане Човек, подобен на Твореца, – не повече и не по – малко от това.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37263]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Казано е: “Аз създадох злото начало и средството за неговото поправяне, в което е скрита светлината, възвръщаща към източника“. Оттук става ясно, че не можем да се сдобием с нищо сами – а само чрез молба, молитва.

Такъв стремеж да преминем към намерение за отдаване, за благото на другите, дори и да не е искрено, но съвършено противоречащо на властващите над нас все още желания се нарича – молитва или подем на МА“Н.

Ние сме получили малка искра от духовното и, за да пробием границата на духовния свят и да преминем в тази втора част на реалността – на нас не ни достига само желание! Затова всичките наши молитви са само за това – да придобием желание.

Но има и такива състояния, когато на човек нищо не му се иска. И трябва да разберем, че и това е също състояние, дадено ни свише, а не e просто наша леност или равнодушие. Човек е някаква “черна кутия“, пробуждана със сигнали отгоре. Светлината действаща на нашия материал, на желанието да се насладиш, го пробужда повече или по-малко, или въобще го оставя равнодушно.

И в зависимост от това ние се пробуждаме и привличаме, точно, както цветето от слънчевата светлина или дъжда, или увяхваме и падаме, ако не получаваме жизнени сили. И затова ако нямаме сили и желание за духовна работа, трябва да разберем, че точно така, както някога ти си получил вдъхновение свише, и си се стремил, горял и работел – така сега по същия начин отгоре ти вземат желанието.

И това състояние е дадено преднамерено и премерено точно, относително личните свойства на всеки и неговата подготовка – така че да създаде в теб място за молитва. А ти трябва да се постараеш с помощта на групата, книгите, учителя, обкръжението да се мобилизираш с всички сили за молитвата.

Молитвата се ражда от безсилието, нежеланието или обратното – от страстната жажда –  няма значение как точно, но всичко това са условия, дадени свише. И точно така отгоре ни организират обкръжение: групата, учителя, книгите. А ние с помощта на съвместното учение, групата трябва да намерим светлината, която ще ни върне към източника.

Когато се учим заедно – това е най-точното време за молитва. Тъй като се намираме във връзка с висшата система, с Малхут и Зеир Анпин на света Ацилут, тоест с Твореца и Неговата Шхина, включваме се в тях – и то не всеки поотделно, а всички заедно, тоест раждаме обществената молитва. И с това ние изискваме и притегляме към себе си силата за промяна.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо в съвременния свят от жените се изисква да бъдат като мъжете? Откъде е тръгнало това изкривяване?

Отговор: От нашия егоизъм. Ние не желаем да се съобразяваме с човека, с неговата природа и потребности. Ние гледаме на всеки, пресмятайки, колко може да се вземе от него.

Жените „хвърляме“ на „женските“ работи, мъжете – на „мъжките“. Ние не се държим с обществото отговорно и творчески, не залагаме правилни сметки в неговото построяване.

Та нали на нас ни трябва, заради общото благосъстояние мъжете да се свързват с жените и да се раждат определено количество деца – средно, най-малко по две и повече. Създаваме ли условия за това? Не. Вместо това, изискваме от тях успехи на някакви длъжности. Резултатът е закономерен.

В обществото се пропагандира свобода от семейното бреме, обкръжението цени ергенския живот, и хората по естествен начин попадат в този „поток“. А резултатите са налице: например, намаляване раждаемостта сред коренното население на Европа и Русия. В САЩ засега не е така.

Хората не искат да се обременяват. Максимум, те се съгласяват да имат едно дете, а и то, в повечето случаи расте не в семейство, а с майка, която се е развела с мъжа си или е била напусната от него.

Как може при такива условия да се мечтае за поправено общество? Ние като че ли систематично създаваме ситуация, в която на хората не им е нужно семейство и деца. „Защо ми трябва това, ако аз цял живот мога спокойно да се грижа само за себе си – любимия?“ За какво му са на егоиста жена и деца, да не говорим за обществото, народа и човечеството?

Така ние разрушаваме самите себе си. Има няколко държави, чиито закони в нещо съответстват на вярната посока, но като правило, държавата не проявява систематична грижа за младото поколение, не го води към създаване на семейство и възпитаване на деца. Напротив – младите двойки ги очаква труден живот.

Човешкото общество не мисли за това, то все още не разбира какво трябва да бъде неговото устройство.

От беседа за жената, 06.03.2011

[37198]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Четейки «Зоар», човек трябва да достигне до такова състояние, че да се наслаждава от самия текст, дори да не разбира нито дума от него. Харесва му да слуша думите, самото им звучене го напълва, като кислород. В «Зоар» това е много осезаемо.

А ако човек не чувства това, той трябва да се разтревожи: защо не отделя на това достатъчно внимание.

Много лесно може да се попадне в зависимост от «Зоар»– така, че впоследствие ти ще почувстваш, доколко се нуждаеш от тази Книга. Във всякакви неприятни състояния ще се стремиш към нея, както бебето към биберон. Биберонът за бебето е като спасителен пояс, с него то се чувства в безопасност. Тъй като сукателният инстинкт е най – естественият на животинско ниво. Без него децата не могат да растат.

Така е и с нас – ние трябва да се свържем с книгата «Зоар», както бебето – с биберона. И това е възможно. Необходимо е само постоянство и упоритост –да четем и да четем, пак и пак.

«Зоар» притежава изключително привличаща сила, която действа на човека, като го привързва към Книгата. Тя започва да те подхранва. Без нея започваш да чувстваш празнота в себе си, а като я четеш – се напълваш. Аз съм го изпитал на себе си, и няма никакво съмнение, че това ще се случи с всеки.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 06.03.2011

[37144]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да си щастлив? По какво женското щастие се различава от мъжкото?

Отговор: В крайна сметка, щастието и на двамата се крие в постигането на корена на техните души. Там, те ще намерят съвършенство, удовлетворение, напълване.

Но независимо, че вървят по този път заедно, усещанията им са съвсем различни. Така в света Ацилут, Зеир Анпин получава светлина от родителския парцуф Аба ве-Има, а Малхут получава само от него, подобно на по-малка сестра – въпреки че благодарение на нея, той се е издигнал.

Тяхното истинско единение се осъществява в Бина – тогава те постигат поправянето, което се нарича: „двете големи светила”. Зеир Анпин и Малхут, заедно излизат на това стъпало и между тях се възцарява истинско равенство, общо съвършенство. Това е възможно само по съвместния път към целта, към сливането с Твореца.

За нас това все още предстои, но сега вече трябва да се стремим да разбираме този процес и подстъпите към него. Така ще се реши проблемът на съвременната криза.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37459]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: По-рано жената е преминавала от владението на бащата във владение на мъжа. Тя е получавала чрез мъжа всичко, което съответства на духовните корени. Но днес ситуацията се е променила: жените изискват и получават повече независимост. Правилна ли е тази тенденция по отношение на целта на творението?

Отговор: Не мисля, че става дума за независимост. Защото на жената, от това не й става добре и комфортно. По природа е склонна да е по-близо до мъжа, за нея е много естествено усещането за причастност: „той е мой, а аз негова”.

Природата не се променя. Колкото и да маскираме истината, за да избягаме от нея, не можем да го направим. Тази вътрешна неуреденост се усеща от всички жени, колкото и съвременният свят да се опитва да я прикрива. И затова, жените много страдат в наше време.

Въпрос: Тогава струва ли си да се върнем към старите принципи, независимо от това, което е прието в обществото?

Отговор: Ако се действа по частен начин, това едва ли ще помогне. Защото нашият живот, вече е погълнат от водовъртежа на новите тенденции. Но няма съмнение, че всяка жена я привлича домашното огнище, мъжа и децата. Преди всичко, за нея е необходимо да се създадат такива условия – и тогава може да действа, чувствайки себе си добре и уверено.

Не трябва да се върви срещу природата. Въпреки всички наши „играчки”: мобилни телефони, приспособления, социални мрежи и др., независимо от това, че жената може да работи и да обезпечава себе си с всичко необходимо, тези неща все пак не й дават душевно спокойствие. Такава е нейната природа.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37497]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабала се отнасят различно към мъжете и към жените, като не ги поставя наравно един с друг?

Отговор: Можем ли да говорим за равенство между половете, ако жената ражда, а мъжът не? Ако жената е по-свързана с домакинството, а мъжът по-малко? Или ако мъжът акцентира върху обезпечаването на семейството, а жената – на устройването на семейното огнище?

Тук няма място за американското стерилно псевдо-равенство. Природата ни е създала по друг начин. Ако ние поставим мъжа и жената под един знаменател, то ще разрушим всичко.

Съгласно основния закон на науката кабала, ние трябва да се намираме в равновесие с природата. Нашият критерий трябва да бъде природата, а не законотворците с много ум. Демокрацията е нещо хубаво, когато е разумна, когато я съпътства знанието, получено от природата. Ако тя противоречи на природата, то няма да издържи изпитите на времето и само ще развали всичко.

Ако ние вървим заедно с природата и правим всичко оптимално за мъжката и женската част – няма съмнение, ще постигнем успех, и за всички от това ще бъде добре. И обратното, нивелирайки естествените различия, ние ще разрушим природата.

Защото в цялата природа няма по-голямо различие от разликата между двата полюса: мъжкия и женския. Само като ги съединяваш правилно един с друг, създаваш живота. И обратното, отричайки различията, ти анулираш основата за продължаването на живота.

От беседата за жената, 06.03.2011

[37186]

Filed under: Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Струва ни се, че трябва да молим за напълване: „Напълни ме, напълни!” Но духовният свят – това е обратен, антисвят, защото в него напълване се явява самата работа, усилието, стремежът към целта, желанието да обичаш!

Само това желание напълва човека. Той се напълва вече от желанието за отдаване, а даже не от самото действие.

Човекът се напълва от Твореца, а Творецът – това е силата на отдаване. Ако ние достигаме силите на отдаване и се напълваме от това, че искаме да отдаваме, все още не осъществили самото действие – това се нарича степента Бина. А когато ние реализираме действието отдаване – това е вече степента Кетер, степента на любовта. Това е и напълването.

В нашия свят това е устроено по друг начин: аз изпълнявам някакво действие и чакам, какво сега ще ми платят – заплатата и ще бъде моето напълване. Но в духовния свят не е така. Там самото действие служи за напълване. Както е казано: „Наградата за заповедта е самата заповед”.

Но има и допълнение: „Наградата за заповедта е да познаеш Заповядващия”. Тоест, там вътре се разкрива някой, сливащ се с теб…

Няма такова нещо да се иска някаква отплата за действието отдаване – иначе, това няма да бъде отдаване! Затова нашето напълване се намира в нашите усилия, в работата, в самия стремеж към духовното. Подобно на майката, която обича детето и не иска в замяна неговата любов – тя се напълва вече сама със своята любов и отдаване към него.

Затова, ние молим само за желание за отдаване, и повече нищо не ни е необходимо. Ако имам такова желание към Твореца, към любовта, към отдаването – повече няма за какво да се моли! Това е достатъчно за да се усещаш съвършено напълнен.

Той ще бъда напълнен в своите желания за отдаване – а егоистичните желания за наслаждение, никога няма да бъдат напълнени. Те могат да се напълнят само със слаба искра, която се нарича „тънко светене” – много ограничения живот в този свят.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37152]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→