Въпрос: По-рано жената е преминавала от владението на бащата във владение на мъжа. Тя е получавала чрез мъжа всичко, което съответства на духовните корени. Но днес ситуацията се е променила: жените изискват и получават повече независимост. Правилна ли е тази тенденция по отношение на целта на творението?

Отговор: Не мисля, че става дума за независимост. Защото на жената, от това не й става добре и комфортно. По природа е склонна да е по-близо до мъжа, за нея е много естествено усещането за причастност: „той е мой, а аз негова”.

Природата не се променя. Колкото и да маскираме истината, за да избягаме от нея, не можем да го направим. Тази вътрешна неуреденост се усеща от всички жени, колкото и съвременният свят да се опитва да я прикрива. И затова, жените много страдат в наше време.

Въпрос: Тогава струва ли си да се върнем към старите принципи, независимо от това, което е прието в обществото?

Отговор: Ако се действа по частен начин, това едва ли ще помогне. Защото нашият живот, вече е погълнат от водовъртежа на новите тенденции. Но няма съмнение, че всяка жена я привлича домашното огнище, мъжа и децата. Преди всичко, за нея е необходимо да се създадат такива условия – и тогава може да действа, чувствайки себе си добре и уверено.

Не трябва да се върви срещу природата. Въпреки всички наши „играчки”: мобилни телефони, приспособления, социални мрежи и др., независимо от това, че жената може да работи и да обезпечава себе си с всичко необходимо, тези неща все пак не й дават душевно спокойствие. Такава е нейната природа.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37497]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената | Add Comment →