Разкриването на отблъскването и ненавистта в групата ще послужи за духовно издигане, ако разберем, че по този начин става разкриването на злото, за което е казано: „Аз съм създал злото начало и средството за неговото поправяне – светлината, връщаща към Източника”.

Именно сега, трябва да работим още повече, за да привлечем към себе си тази светлина и разкриващото се зло ще се превърне в добро – за да може обратната страна на стъпалото да премине в лицевата, а злото начало да се превърне в добро.

За да се обърне злото в добро, трябва само да се смени намерението: от егоистично, за самия себе си към грижа за ближния. Но разбира се, ние не сме способни да променим отношението си и изведнъж да започнем да обичаме другарите. Може би, не трябва и да се опитваме. Но с всички сили трябва да се стараем да привлечем обкръжаващата светлина, да чакаме висшата сила да ни поправи.

Така, аз печеля двойно. Първо, моето зло начало се обръща в добро. А освен това, в доброто свойство ще се разкрие Творецът, защото именно Той извършва изменението и участва в него.

Ако не тръгнем в тази посока, по пътя на светлината и не я привлечем, тогава ще се ядем един друг, ще спорим и ще се изясняваме до безкрайност. И тогава е по-добре да се разделим, както е казано: „Разединяването на грешниците е полезно и за самите тях, и за света”. Такава група си струва да бъде разпусната – явно още не е дошло времето, когато ще са способни да чуят, че трябва да се съединят с помощта на обкръжаващата светлина.

А възможно е и да не чуват, че съединението може да се осъществи само чрез светлината и вместо това, да се опитват просто да се съберат в добра компания. Но това няма да се получи, защото Творецът ще попречи и няма да им позволи да го направят, разкривайки ненавистта между тях.

Понякога, отделянето един от друг и разотиването по къщите помага, защото на разстояние ненавистта малко ще утихне и ще им даде възможност да чуят онова, за което се говори и какво трябва да направят. Защото сега, в тях бушува огън, който не им позволява да видят истината – че към тази ненавист трябва се отнасят като към добър посланик на Твореца.

Не на злото, а именно на доброто. Ако разкрием, че тази ненавист е средство за нашия подем, тогава й се радваме!

А ние не виждаме в нея нито посланик на Твореца, нито добър знак – и я приемаме буквално, като някакво материално явление и ненавист между животинските тела. Не виждаме, че така ни се разкрива обратната страна на висшето стъпало.

От урока по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37291]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В съответствие с духовния си корен, жената трябва да знае, че е съединена с определен мъж. И наистина, тя има подобна вътрешна необходимост.

Казано е, че жената предпочита „една степен на зависимост пред девет степени на базбрачие”. С други думи, жената предпочита да бъде свързана с мъж, независимо какъв е той – главното е, че е неин. За нея е много важно да знае, че „това е мое”. А от друга страна, мъжът не се удовлетворява с онова, което има.

Това произлиза от духовния корен. В нашия свят няма случайни явления – всичко е следствие на духовния свят. И въпреки, че тези следствия са заради нашия егоизъм, проявяват се в неизправен, разбит вид – те, все едно идват свише. И затова, трябва да се види в правилна светлина онова, което е и това, което трябва да бъде.

Обществото, безусловно нама да постигне благополучие, докато целенасочено не осигурим всяка жена с нейния мъж. Неслучайно, ортодоксалните кръгове се грижат за това. Преди, то е бил непоклатим закон сред еврейския народ: в нито едно село или място не са оставяли и едно момиче неомъжено. Нищо,че е нямала родители, или е била бедна, дори да е имала някакъв дефект – въпреки всичко, избирали момче за нея. Това е подходът на поправеното общество, което се с съхранил хиляди години.

А днес, разбира се, всичко се случва по обратния начин.

Струва си да се поучим от примерите на миналото – от това, как е живял някога еврейският народ. При всички народи е имало робство, а при евреите – не. При всички народи жените не са имали право на собствено мнение, а при еврейския народ действали закони, които произхождат от духовния свят и те предоставяли на жената невиждани права. Да вземем за пример брачният договор (ктуба), в който се изреждали всички задължения на бъдещия мъж.

В Европа и в Русия, едва преди 150 – 200 г. са започнали да се избавят от робството. Съвсем доскоро, хората били вързани към земята и към господаря. Това рязко се различава от законите на Тора, от законите на кабала, действащи вече хиляди години.

Дори днес, една пета от населението на света е неграмотно. При евреите, грамотността винаги е била всеобща. Не е имало нито едно дете, по-голямо от три години, което да не са научили на азбуката.

С други думи, става въпрос за сравнително поправено общество, което е живяло според духовните закони и се е грижело за правилните взаимоотношения – включително между мъжете и жените.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37329]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: В продължение на цялата история, парите са водели до войни между държавите и в семействата. Как могат да се използват за съединяването на хората?

Отговор: Всичко зависи от използването. Ако искам да напълня своя егоизъм, ми трябват пари. А ако искам да използвам своя егоизъм, за да напълния другите, ми е необходим анти егоистичен екран, същото „покритие” за егоизма като парите.

Парите са показател за моята сила, за силата на екрана. А войните се водят не заради парите, а заради егоизма.

И освен това, не всичко може да се купи с пари – макар и почти всичко. Дори в нашия свят има такива качества, отнасящи се към корена на душата, които е невъзможно да се купят – това е особената връзка между хората и особената дарба, изхождаща от корена на душата (към музика, живопис, литература).

Качествата, получавани от природата не е възможно да се купят с пари. И това, че трябва да вложим себе си, своите усилия – отношенията между хората, любовта – също е много трудно да се купи.

Понякога бъркаме парите с усилията. Но не е възможно просто да се плати нетото и да се купи отношение. Онова, което се отнася до природата, която получаваме от Твореца и това, което трябва да му върнем, не е възможно да завоюваме егоистично – и нашите хартиени пари, тук също няма да помогнат.

От урока по темата за парите, 01.03.2011

[36752]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо енергичните жени копират мъжкия силов подход? Откъде произлиза това?

Отговор: Без да имат друг изход, жените са принудени да решават жизнените проблеми, за да обезпечат себе си с това, което мъжете не им осигуряват. Затова те са принудени да се обучават и усилено да работят, докато се грижат за дома и отглеждането на децата без мъжа. В резултат днес те се издигат все повече и повече в службата, заемат нови и нови позиции.

Всичко това се случва, защото мъжете бягат от отговорност, от частта, която трябва да поемат върху себе си. Жените приемат съвременните отговорности, а мъжете не.

И въобще съвременното обкръжение ни приучава към свобода: „Живей както си искаш, никой нищо не може да ти каже.” Хората не чувстват отговорност към обществото, тяхната държава, техните хора или техния свят. Прави всичко, което ти дойде на ум, стига да не убиеш някого, да не откраднеш и т.н.

Това е противоположно на обяснението на Баал а-Сулам: В зависимост от духовния корен, всеки един е задължен на обществото. Разчетът не е само какво човек взима, но и колко не дава. Всеки човек трябва да работи и да внася своя дял в обществото. Всеки човек трябва да поеме върху себе си бремето на семейството, отглеждането на децата и т.н.

Но в нашето общество не се счита за престъпление, ако човек не допринася със своята част. Престъпление е, ако той вземе повече отколкото е прието. В тази ситуация ние ще продължаваме да страдаме докато човечеството не намери себе си, така да се каже, „пред прага на смъртта”. И може би това ще помогне.

От беседата за жените, 07.03.2010

[37343]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Всички наши молитви могат да бъдат единствено за желание за отдаване. Но когато желанието дълго не се осъществи, то човек достига до отчаяние, защото той все още съществува в желание за наслаждение.

Ако имах отдаващи желания, аз не бих се отчаял. Аз бих се напълнил от своите очаквания. Но след като моите желания са егоистични, то и моите очаквания за отдаване не ме напълват.

Тогава и човек пада. Казано е: злощастие на този, който изоставя своите усилия преди да ги е приключил. Тогава групата трябва да помогне на човека, за да може той да добави още една капка над границата на отчаяние, която е достигнал, без значение доколко повече той не може. Имено това е мястото, в което той трябва да добави още малко усилие – в същото място, в което му изглежда, че е достигнал пълно отчаяние – и да използва допълнителната сила, получена от обкръжението.

Тези добавки изграждат прехода в духовния свят. В крайна сметка, те ни пробуждат към допълнителна молитва, на която отговаря светлината, която идва и превръща желанието в отдаващо.

Тогава започваме да се наслаждаваме от отдаването, в което никога не може да има разочарование! Няма никакво ограничение в света на отдаването. Целият свят е пред теб – давай, напълни себе си без никакви ограничения, безкрайно! Направи всичко, което поискаш!

В крайна сметка, ако твоето намерение е да отдаваш на ближния, тогава няма никакви ограничения за теб.

От урока по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, «Предисловие към ТЕС»: „И само героите сред тях, чиято граница на търпение устояла, победили стражата, и, отваряйки портите, били удостоени веднага да съзрат лика на Царя…“

Въпрос: Какво означава „големина на търпение“?

Отговор: Човек идва в кабала, горящ от нетърпение да постигне всичко и веднага, а когато не успее, започва да се сърди  на себе си, на Твореца и на целия свят. Така се проявява неговото здраво и силно егоистично желание, което разбира, че то няма никакъв шанс  да напълни себе си поради своята пълна противоположност на източника на напълване.

Големината на търпение се формира в човека, когато той започне да разбира в какво се състои духовният път, осъзнае необходимостта на всеки негов етап, и, като че ли с пинсета, едно по едно, събира всички свои натрупани впечатления, разбирайки, че без тях няма да може да сглоби „легото“ на своята душа.

Тъй като душата на човека включва хиляди различни детайли, всеки от които е необходимо да се обработи, затова е невозможно да се прескочи някой етап.

Баал а-Сулам пише, че именно този, който върви дълго към поправянето, печели повече, защото извършва по дълбоки изяснения. Тъй като нашата обща душа не е просто двуизмерен пъзел, а сложна структура, която се разпростира в дълбочина по всички посоки, защото всяка душа трябва да включва в себе си всички души.

Това е многоизмерно духовно пространство, в което човек със своето тяло е свързан абсолютно с всяка душа, като че ли, освен нея, няма никой друг. И затова човек трябва да направи много големи изяснения.

Така че, големината на търпение не означава големината на твоята сдържаност или, напротив – нетърпение. Творецът е ненарушим закон на природата, и нищо няма да ти помогне. Защото ти можеш колкото искаш да викаш на някаква машина, която не успяваш да задвижиш, но нищо няма да се промени.

Големината на търпение е когато човек с помощта на обкръжението се старае да придобие правилен подход за своя духовен напредък.

С други думи, докато всички заедно не се обединим, нашето кли/желание няма да е съвършено, и ние не ще можем да влезем в чертозите на Твореца. Ние трябва да достигнем минималната големина на желание – така наречената „сеа“. И за това е необходимо търпение.

Ти трябва винаги да се обръщаш към групата и да я молиш за поддръжка, да се учиш на търпение от другите. Но това само се нарича търпение, а всъщност, това е взаимно включване в останалите.

Търпение – това е, когато знам, че няма да придобия духовното по-рано от другите. Аз трябва да работя заедно с тях, да ги издигам, и тогава, последен, аз ще вляза в духовния свят.

Именно това, че знам, че съм последен се и нарича големина на търпението. Това е много важно свойство, което произтича от факта, че няма нищо освен единното кли/желание и светлината, а аз само ги пробуждам към обединение.

Тоест, когато всички се стремят да се изкачат на планината, в двореца на Царя, – аз не тичам преди всички, а ги подтиквам отзад. Аз съм последен. И ако съм готов на това, аз имам големина на търпение. Ако помагам на всички, то след като те се поправят, аз също ще бъда поправен.

Никой не може да постигне поправяне по-рано от своето обкръжение. Казва се, че човек не може да се издигне по-високо от своя кръг, тъй като това е цялостна система, в която всички нейни част взаимодействат помежду си. Така че как може една част от нея да бъде поправена, а друга – не?

Затова колкото повече човек се стреми да издигне своето обкръжение, толкова повече издига себе си. Само такъв подход води към успех.

А също големината на търпение на човека измерва неговата способност да обърне страданието от необходимостта да се сдържа, – в отдаване и наслаждение. И тогава тази мярка на търпения, която е „устояла“ по време на работата, се превръща в голямо кли/желание.

Тъй като всяко нетърпение – това е истинска проява на егото, което „гори“, желаейки да се напълни, и ненавижда всичко, което му пречи да достигне напълването. А големината на търпение на човека като че ли обуздава егото, поправя го и се явява критерий за духовния напредък на човека.

Като резултат, големината на търпение – това са тези непоправени келим/желания, които разделят мен от Твореца. Защото именно в тях усещам нетърпение.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 25.02.2011

[37071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→