Въпрос: В конгресите съдържа ли се по-голям потенциал за привличане на чудотворната сила на светлина, отколкото по обичайно време?

Отговори: Да. Имено на такива големи събирания като международните конгреси, а и по време на всички по особени срещи и събирания на приятелите, с общи сили ние полагаме големи усилия, и имено това е нужно за привличане на чудодейната сила на поправянето.

Затова кабалистите ни съветват да провеждаме подобни събирания, и ние действаме само съгласно техните указания. В крайна смета, ние искаме да постигнем нещо чрез чудотворни средства, без да разбираме как това се случва, без да виждаме причинно-следствените връзки между бъдещето и настоящето състояние, и без да знаем всички условия, които трябва да съблюдаваме, за да изпълним това.

Затова следваме кабалистичните указания. Те ни казват, че трябва да се включим в обществото, да се обединим с другите колкото е възможно повече, да учим заедно с всички с намерението да привлечем обкръжаващата светлина, т.е. чрез изразяване на своето желание да се издигнем към по-висше стъпало, към отдаване и любов. Понятно е, че колкото повече се съберем заедно, толкова по-голяма е нашата сила по количество и качество, и по-значително можем да напреднем.

Сумата на всички такива действия и натрупването на усилията ни довеждат, най-накрая, до „откритието”.

От урока на тема „Чудесната сила на ученето”, 08.03.2011

[37431]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Нашият метод за възпитание на децата  е не да ги дресираме и тероризираме за да развият навици, освен най – необходимите за ежедневния живот. Ключът към възпитанието е да дадем на младите инструментите за разбиране мястото и важността на всяко явление в техния живот, за да бъде ясна на всеки системата от ценности:  важността на групата, над нея е важността на Твореца, а под нея е всичко, което води до това. Останалите неща нямат никаква връзка със свободата на избора и трябва да бъдат използвани, ръководейки се от простото решение: доколко  са жизнено необходими.

Така, обкръжението на едно дете трябва да бъде разделено на две части:

1) необходимото за съществуване

2) всичко, отнасящо се до духовното, чиято важност ние искаме да издигнем чрез нашия свободен избор с помощта на група, обединение и учение.

И тази система е приоритетна за детето. То трябва непрекъснато да бъде в нея, за да види себе си като най-важното нещо, което трябва да бъде реализирано.

Затова, ние не можем да очертаем за децата нормите на поведение за целия им живот, тъй като този метод повече не работи за новото поколение. Те трябва да получат инструментите, които ще останат с тях за цял живот. Те ще действат, използвайки тези устройства, решавайки „за” или „против” на всяка стъпка по пътя, във всеки момент от живота си.

Затова ние им предаваме метода, но навиците трябва да се обработят в групата. Колкото повече време прекарва детето в групата, толкова по-добре то разбира нейното влияние върху себе си, усеща нейния отговор, занимава се с нея и се развива. Там то намира връзка, сила, подкрепа и поле за работа. Там детето напредва и ако то падне в даден момент, тогава се използва ученето и молитвата. След като придобие силите да се издигне, то все пак пада отново, и този процес може да се случи само в групата. С останалия свят детето може да взаимодейства колкото е необходимо.

Децата трябва да усвоят тези принципи възможно най-добре, докато ги възпитаваме. Част от тях ще влязат в поведението като навици, което зависи от личността на всяко едно дете и от особеностите на неговата душа, докато останалото ще бъде постигнато по време на работата в групата. Но за да остане това в тях, децата трябва да знаят как да живеят, започвайки с първите години от живота си.

В крайна сметка, точно „човешката” част в новото поколение трябва да претърпи промяна, а не животинската. Преди това ние сме били животни и затова е нямало никакви особени промени.

Децата са получавали възпитание, достатъчно за живота. Провалът във възпитанието може да се обясни с факта, че в новото поколение се развива и променя „човешката” част от нашето желание. Затова, никой не разбира какво се случва с децата и какво искат те.

Те самите също не го разбират. Човешката част, която се развива в младото поколение, изисква метод за поправяне. Ако дадем този метод на човешката част и дадем на неговата животинска част привично поведение, придобито в детството, което ще стане негова втора природа – така ние ще му дадем всичко необходимо.

Той сам ще управлява и двете части. За животинската част той ще има навици и ще има метода за работа с човешката част.

От беседа за възпитание на децата, 18.02.2010

[37075]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.194: Когато този човек говори, той опъва кожата на челото си и така линиите стават по-незабележими. Той накланя главата си и върви. Той използва дясната ръка като лява, а лявата като дясна. Той винаги е тъжен, злослови, счита себе си за умен във всички свои дела и изпитва ненавист към тези, които се занимават с Тора.

„Зоар“ говори за формите на съединение между нас. „Човекът” в мен е моето отношение към другите, а не аз към себе си. Сам по себе си аз не съм „човек”, а животно, както е казано: „Ние сме като животни”.

Но ако започна да създавам взаимоотношение с обкръжението, с моите приятели, за да поставя себе си под тяхното въздействие и да разкрия Твореца във връзката между нас, тогава място на нашето съединение се нарича Шхина, и в нея се разкрива Творецът. „Човекът” в мен е моето отношение към моите приятели, които пробуждам в себе си, за да създам това място на разкриване на Твореца.

Затова всеки сам по себе си не е „човек”, защото да бъдеш „човек” означава „да бъдеш подобен на Твореца” в отношенията с другите хора, в отдаване и любов. На иврит думата човек (адам) произлиза от думата подобен (адаме).

Зоар говори имено за тези форми на „човека”, видовете връзки между нас, т.е. за парцуфа (структурата) на душата. Този парцуф съдържа всички форми (сили) описани по горе: ръце, лица и т.н. Това са десетте сфирот с 613 желания, които трябва да поправим от егоистични в добри отношения между нас.

Затова, когато „Зоар“ ни разказва за хора с определени черти на лицето, цвят на косата, линии на ръцете и за други характеристики, тя говори за връзката на всеки един от нас с другите, за видовете на тези връзки основана на типовете души, за свойствата на „човека” в нас.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 04.03.2011

[37028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Съществува закон: да се следва мнозинството на материално ниво и да се следва личността на духовно ниво.

Да допуснем, че влизам в група. Представлява ли тя мнозинство за мен? Задължен ли съм да слушам другарите? Пред себе си виждам триста мъже – това е вече сила.

Ако ми предявят изисквания на материално ниво – това е едно, но какво ще бъде, ако ми диктуват условията на духовно ниво? Те разбират ли повече от мен? По-умни ли са взети заедно? И как да се държа с тях?

Имам ли право да оказвам въздействие върху групата? Защото, ако я смятам за мнозинство, трябва да склоня глава и да приема мнението на другарите.

А от друга страна, става дума за духовен живот. Означава ли, че трябва да следвам не мнозинството, а личността. И тази личност, аз ли съм?

Сложни въпроси. Отнасят се за всяка група.

В материален смисъл, с мнозинството всичко е повече или по-малко ясно. Макар, че и тук има много фракции и течения, партии, правителства, мафия…. Светът няма единно мнение.

Но на практика за нас това е просто. Установявам за себе си граница между материалния и духовния живот – и тогава материалното съществуване се свежда за мен до насъщно необходимите неща.

Задоволявам се с тях, като си обезпечавам нормален живот: дом, работа, семейство, магазини, банки, социално осигуряване, здравна каса, отпуск, пенсия… Тук всъщност, се вслушвам в мнозинството, постъпвам, както е прието – на нивото на нормалната необходимост. И с това, моите задължения по отношение на обществото приключват. Аз съм устроен в нашия свят.

По този начин осъществявам понятието „следване на мнозинството” – става дума за изпълняване на задължителните общоприети условия.

А покрай това, цялото ми внимание, всичките ми сили са обърнати към духовното развитие. В духовния живот работя с групата, пред която, както пише Рабаш, човек е задължен да се преклони напълно. С други думи, свеждам глава пред духовното общество като пред мнозинство.

Тогава, къде е моята свобода? Защото, в духовния живот трябва да следвам собственото си мнение.

В действителност, точно така постъпвам: сам определям за себе си степента на моето включване в групата. Това никой не може да ми отнеме. Ето какво означава законът за следване на личността: всеки от нас е личност и свободно приема решението да бъде част от групата. За това, над него не тегнат никакви закони и никой не му оказва натиск.

На този принцип разпространяваме науката кабала: който иска – моля, който не иска – е свободен.

И така, твоята свобода се състои в това, че без всякакъв натиск се прекланяш пред обкръжението. В материалния свят, обкръжението те принуждава да го направиш, а в духовния – никой и за нищо не те задължава, в това число и Творецът. Сам трябва да съзрееш и да стигнеш до решението.

От урок по статията „Свободата на волята”, 11.03.2011

[37809]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Може ли на конгрес да се премине махсома?

Отговор: Това е, което всички ние чакаме и искаме да направим заедно!

„Махсом” е границата между този свят и духовния, т.е. смяната на егоистичното намерение в човека на отдаващо. Разривът между тях, границата, непроницаемата преграда се нарича „махсом” (бариера, шлагбаум).

Ние живеем в особено време. До днес, до нашето поколение, всеки преминавал през тази бариера, през „махсома” индивидуално, натрупвайки своите вътрешни усилия, докато не се събере пълното количество – „чашата се препълвала” и пред него, изведнъж се разкривало новото състояние.

Днес се намираме в условия на глобален свят, който се разкрива все повече и повече. И нашата кабалистична група, вече не се състои от няколко човека, както е било в далечното минало, когато се събирали десет човека кабалисти – сега това са милионите наши другари по целия свят.

Затова мисля, че се намираме в нова епоха, когато преминаването на махсома става така, както е описано в Тора – „от целия народ”, т.е. масово. Очаквам, че това ще бъде разкриване за цялата голяма световна група или поне за някаква нейна част, която е в постоянна връзка с нас – в обучението и работата. Тоест не няколко отделни човека, избрани от тълпата – а всички заедно.

Защото, ние се намираме на такива напреднали етапи на поправяне – кабала излезе от скриването и се разкри на целия свят. Тя вече трябва да донесе поправяне не на някаква изолирана, малка група, както е било някога – а на такава масова, световна група, като нашата.

От урока за вътрешната подготовка преди конгреса „WE!”, 11.03.2011

[37791]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Въпрос: Как ще обясним в ООН кабалистичната методика за възпитание?

Отговор: Срещайки се с политици и религиозни деятели, представляващи различни интереси, аз говоря за възпитание чрез правилното обкръжение. Когато хората се обединяват правилно, в тяхното обкръжение разкриваме допълнителната сила на обединението. Тази сила е заложена в самата природа и действа върху всеки.

Когато група хора се обединяват истински, когато всеки се съединява с другите – между тях, сякаш се ражда тази сила на единството, Висшата сила. Тя се намества между тях, намирайки място и собствено битие. Така се проявява общата, единна сила на групата, поддържаща всеки другар.

В науката кабала, това се нарича „съвкупност”. Става въпрос за единната Сила, скрита в природата и проявяваща се в нашето обедиение. Тя може да бъде или да не бъде наречена „Творец” – така или иначе, това е реална сила на природата, която усещаме, с която работим.

Тя идва и работи с мен, съгласно определени закони. В степента на сближанане с нея, аз я разкривам, а в степента на разкриване възприемам и въздействам върху нея чрез своите променящи се свойства. „Творецът” е неотменим закон и ако знам как да му повлияя, съгласно структурата АВАЯ, тогава правя това без никакъв проблем – както влияя върху всякакви други сили.

Разликата е там, че това е съвкупна, всеобхватна Сила. И е скрита – защото ние все още не сме съвкупни, никога досега не сме усещали нещо подобно. Обединявайки се, сякаш извличаме от природата нейната фундаментална, единна сила, а от нея вече се развива, разклонява и създава всичко останало.

За мен, тази сила е Творецът, защото от нея е произлязло всичко. А освен това, „Творец” (Боре) означава: „ела и виж” (бо-ре). Аз се присъединявам към Него и тогава Го виждам, разкривам Го на практика във всичките си усещания. От само себе си сега, тези обяснения се топят, без да се проявяват в чувствата, но хайде да се обединим и вие ще Го разкриете в това единство. Формулата е много проста.

Разкриването на Твореца се разделя на 125 стъпала – в съответствие с центробежната сила на нашия егоизъм, на отчуждението. Тази сила на отчуждение се дели на пет големи стъпала, всяко от тях на още пет, а те още на пет. Всичко 125 стъпала на взаимно отхвърляне. И ако аз се сближавам, ако обърна това отхвърляне в пълно единство, тогава разкривам Твореца, издигайки се по 125-те стъпала, докато не стигна до абсолютното единение – до пълно, съвършено разкриване на силата на единството.

Думите „Бог” (אלה-ים) и „природа” (הטבע) имат еднакво гематрично значение. Тук няма никаква мистика. Ела (бо) и виж (ре) – именно това е Творецът (Боре).

Когато общувам с едни или други деятели, изявявайки се по различни форуми, особено зад граница, аз говоря същото, но с други думи.

От 3-тия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37779]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какъв вид самосъзнание остава в кабалиста при прехода от един материален кръговрат към друг?

Отговор: Кабалист е този, който е придобил свойството отдаване. В този случай, дори когато всички светлини напуснат получаващото желание, той се намира в това свойство. Освободил се е от ангела на смъртта, издигнал се е по-високо, към свойството на Бина, която се намира над Малхут.

И затова, дори при изчезването на всички светлини под Бина, кабалистът усеща себе си в нея – както преди. Това свойство, тази форма не изчезва.

Ако в живота си не осъзнаваме нищо, то нашият кръговрат е като при животните. Нашите вътрешни решимот не се променят – сменя се само външната биологична форма и ние сме движени от нарстващия егоизъм.

А след това, в него се пробужда първото духовно решимо, точката в сърцето. Сега вече можем сами да съдействаме за своето развитите, а после ни водят в групата, към книгите и при наставника. Тук, в зависимост от степента на вложените усилия, сами добавяме сили към своето решимо. Вече зависим не толкова от времето, колкото от своите усещания – в зависимост от това как си изясняваме, какви сили са необходими, за да развиваме решимо.

Аз мисля само за това – с всичко останало в този живот нямам работа. Решавам само един въпрос: какво е полезно за моето решимо? Има го моето желание и има точка. И аз се грижа за нея: „Как е тя? Какво ще е полезно за нея?”

На това кабалистите отговарят: за твоята точка ще е полезно, ако се намираш в обкръжение, включващо първоизточници и учител. Именно така напредваш – отново и отново избирайки това обкръжение вместо желанието си, което те тласка в различни посоки.

И ето, ако благодарение на това отгледам от точката духовен съсъд, в който усещам свойството отдаване, Бина – тогава, дори материалното желание да изтънее и изчезне, аз въпреки това съществувам в своето кли. Защото в духовното няма празнини.

Умирайки в материалния смисъл, кабалистът губи възприятието за реалността на този свят. Но от своето решимо, от точката в съцето, той вече е придобил духовната реалност и се намира в своето кли.

От урока на тема „Живот и смърт”, 10.03.2011

[37714]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е, че „всички порти са заключени” пред молитвата на човека, „освен портата на сълзите”. Но защо трябва да молим, какво още да искаме, за какво решение, ако получаваме две сили и разбираме тяхното противостояние? Висшият дава силата на обкръжаващата светлина, а срещу нея се пробужда егоизмът – и ние се намираме между тези две сили: дясната и лявата.

Но свойството, което трябва да постигнем се отнася към Замисъла на Творението – да бъдат насладени сътворените. То стои по-високо от всички следствия, действия и сили. Това е разумът, главата на Висшия – именно него се стреми да постигне нисшият, творението!

Той няма никаква възможност да постигне това сам, със собствените си сили. Защото има разлика между самата висша мисъл, решенията и техните следствия, действията. И самите ние сме действия на Твореца.

Затова, когато човек изчерпи всичките си възможности, правейки всичко по силите си, той установява, че съществува такова особено свойство, с което няма никаква връзка. Това е решението, замисълът да бъде създадено творението, цялата програма, възникнала още преди неговото създаване. Той разкрива кой е самият Творец, замислил всичко това и защо го е измислил така – Коренът на самия корен на онази точка, от която се е родило творението.

Това желание е скрито в най-миниатюрното действие и  ни води от самото начало! Но ние стигаме до него след много дълги търсения, чрез много действия. А когато стигнем до него, установяваме казаното: „Всички порти са заключени, освен портата на сълзите”…

Това се нарича „порта на сълзите”, защото едва сега се разкриват всички тънки нишки на светлината (парцуфей сеарот, „коси”), спускащи се към нас отгоре надолу от висшия, който бушува (соер) и страда, очаквайки ни. И се разкриват „капките на успеха” („мазал” от думата „нозел”/капя), капките на светлината, капещи отгоре. А да бъде постигната причината – защо и откъде идват към нас такива последствия, може само чрез разкриването на Рош де-Ацилут (главата на света Ацилут).

И до това се стига единствено през портата на сълзите, т.е. състоянието, когато човек разкрива разликата между „тялото” (гуф) на парцуфа и „главата” (рош). Той не може да постигне и разбере самата глава на висшия, разумът – но я постига благодарение на молитвата.

Защото, изучавайки всички действия на Твореца, ние получаваме в разума някаква представа за Него. Както, гледайки масата, се досещаме за какво е мислил майсторът, който я е направил, така и изучавайки самите себе си, и разкривайки в себе си действията на Твореца, през цялото време натрупваме горещото желание да Го разберем, приближавайки се постепенно към портата на сълзите.

От урока на тема „Какво е молитва”, 10.03.2011

[37688]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние съществуваме в нашия свят и всеки човек усеща себе си като живеещ в определено общество, в заобикалящите го условия.

Наблюдавайки другите, виждаме, че хората се раждат, живеят и умират – и така поколение след поколение. Ако не виждах никого, нямаше да знам какво се случва в този свят, има ли някакъв процес на развитие – не бих забелязал този процес.

Представете си, че човекът съществува сам. Няма с кого да сравни себе си и дори не знае, че расте, че става по-възрастен. Просто живее, без да забелязва промените в себе си: „Това съм аз”.

Но когато е заобиколен от хора, човекът започва да се сравнява с другите и тогава забелязва процеса на развитие. Като в огледало, той вижда себе си спрямо другите: „Този човек е по-голям, аз съм малък. Значи, аз също ще порасна и ще стана голям!”.

Тоест, намирайки се в общество, виждаме процеса, през който преминаваме по жизнения си път и започваме да си задаваме въпроси за целта на своето съществуване, за смисъла на живота.

Науката Kабала обяснява, че смисълът на съществуването на човека в този свят се състои в следното: намирайки се във връзка с други хора, той е видял, че този живот преминава и от него няма никаква полза, и че независимо от това как живее – добре или зле – краят за всички е един и същ.

И затова процесът на нашето развитие не се ограничава само със земната плоскост.Ти можеш да се издигнеш над нея в по-вътрешно, по-висше измерение – в духовното.

Зад всички кръгообороти на земното развитие, което виждаме, има някаква сила, привеждаща в действие цялата материя и ти можеш да се свържеш с тази вътрешна сила, отъждествявайки себе си с нея, да опознаеш целия процес, който управлява, да разбереш какво я движи, какво иска тя от тази материя и накъде я води.

Тогава ще разбереш своята съдба, своето предназначение, защо са ти дали такава възможност – да придобиеш връзка с тази сила, управляваща цялата реалност, какво постигаш с това.

На човека се разкрива желанието, дава му се шанс да научи тайната на живота и съществуването, причината и целта на всичко случващо се в реалността, възможност да разреши проблемите на живота и смъртта.

За да привлека силата, привеждаща в действие целия материален свят, да я опозная, да се свържа с нея – именно за това съществува книгата „Зоар”, първоизточникът.

Ако се съединя с тази книга – не просто я чета, а придобивам вътрешна връзка с нея – тогава там разкривам, в нея се срещам и започвам да опознавам силата, даваща живот и управляваща цялата реалност, целия свят, в който се намирам.

Този вътрешен двигател, привеждащ всичко в действие, започва постепенно да ми се разкрива. В началото, зад цялата материя разкривам силата, която движи всичко. А след това започвам да откривам връзките, която тази сила създава между частите на материята, взаимодействието на силите, стоящи зад тях. После започвам да разкривам още по вътрешния източник, от който идват всички тези сили – от една сила, една мисъл, наречена Замисъл на творението.

Зад множеството сили, стоящи зад всички части на материалната реалност, започва да ми се разкрива една сила, една мисъл. И тогава, цялата тази реалност, която ми се разкрива като произтичаща от същата мисъл, от Замисъла на творението – всичко това, заедно се нарича „Творец” – от думите „Иди и Виж” (на иврит „Боре” – „Бо”/Иди и „Ре”/Виж). Ти идваш и разкриваш цялата реалност в нейния външен вид – както я усещаме сега, и в по-вътрешната й форма, наречена духовен свят – двете реалности заедно. Разкриваш цялото съвършенство на творението – тук и сега.

Книгата „Зоар” е написана, за да ни разкрие цялата тази съвършена реалност. Така трябва да се отнасяме към нея. След това ще разкрием, че „Зоар” съвсем не е книга, а особена система, наречена „Kнигата „Зоар””. „Зоар” е онази висша светлина, онази сила, която идва към нас от своя висш източник. „Зоар” е „висше светене”, спускащо се към нас.

Затова, четейки „Зоар”, установяваме връзка с тази висша система. Това е като жива книга – тя ни въздейства. В нея има особени сили, защото е свързана и с мен, и със света, стоящ зад материята – света на силите. Тази книга служи като адаптер, като посредник между мен и силите, стоящи зад природата.

Затова трябва да се отнасям към тази книга като към средство за разкриване на Твореца, на всеобхватната реалност.

От урок по  книгата „Зоар”, 11.03.2011

[37803]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От писмо № 57 на Баал а-Сулам: „Всичко, което може да се постигне, било то малко или голямо, се постига само със силата на молитвата.

А цялата работа, която сме длъжни да извършим, е необходима само, за да разкрием нищожността на собствените си сили… Защото само тогава сме достойни да излеем пред Твореца истинската молитва.

Затова, длъжни сме да положим всички усилия, за да постигнем отдаването, както е казано: „Направи всичко, което е по твоите сили!”, макар да не виждаш никакъв резултат с очите си.

Но в мига, в който вече се препълни чашата на твоите усилия, ще настане време за молитва. А дотогава, ако някой казва, че не е полагал усилия и е намерил – не вярвай!”

И в нашия свят виждаме, че хората невинаги настояват за своите искания. Има детски молби, когато детето крещи за всяка дреболия, която му се струва много важна, а ние не обръщаме внимание, защото знаем, че желанието му скоро ще премине.

В същото състояние се намираме и спрямо целта на творението. Дори, когато вече малко или много си изясним какво означава, трябва все по-точно да насочваме себе си към нея, за да не се намесят никакви странични цели. Тази цел трябва да се окаже в самия център на всички наши интереси, стремежи, на всички желания и намерения, които могат да се пробудят в нас.

Сякаш виждаме целта, прицелвайки се с оръжие, насочвайки го точно в центъра – само отдаването на Твореца, чистото отдаване на Даващия, който не се нуждае за себе си от нашето отдаване. Така че цялото наше отдаване да бъде само заради отдаването, без оглед на самите нас и на кого се каним да отдаваме.

Ние искаме да разкрием самата сърцевина на отдаването и да се прицелим в този център, желаейки само да отдаваме и да не получаваме никаква изгода за себе си – нито пряко, нито косвено, по някакви алтернативни пътища. Но към този стремеж е нужно да добавим всички онези сили, които допълнително трябва да разкрием, и които се намират в нас – в недрата на душата ни, цялата дебелина (авиют) на нашето желание.

И ако се настроим така, че всеки миг, във всяко състояние, да бъдем точно прицелени в средата на целта, с всички вътрешни сили, които разкриваме в себе си в това състояние – това означава, че правилно сме се настроили към целта и нашите желания ще стигнат до нея.

Всеки път е необходимо да се връщаме към такава концентрация върху целта, както е казано: „Исраел (стремящият се към Твореца), светлината и Творецът са единни”. И тогава действително съединяваме заедно всички средства, причината и целта. За да могат всички части на нашата душа и целта, тоест нашето поправено състояние, каквото си го представяме, и всички средства за неговото постигане, всичко това да се съедини в едно състояние. И тогава то ще се разкрие.

Затова молитвата в духовното е равнозначна на самото действие, тъй като тя прави всичко, което в действителност е възможно да бъде направено. Всички части на мирозданието са вече приготвени и чакат само участието на човека. И единственото възможно действие от негова страна, е да присъедини към това мироздание себе си, светлината и онова поправяне, което иска да постигне.

И целият този механизъм се привежда в движение посредством действието, което се нарича „молитва”.

От урока на тема „Какво е молитвата“, 09.03.2011

[37666]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→