Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.194: Когато този човек говори, той опъва кожата на челото си и така линиите стават по-незабележими. Той накланя главата си и върви. Той използва дясната ръка като лява, а лявата като дясна. Той винаги е тъжен, злослови, счита себе си за умен във всички свои дела и изпитва ненавист към тези, които се занимават с Тора.

“Зоар” говори за формите на съединение между нас. „Човекът” в мен е моето отношение към другите, а не аз към себе си. Сам по себе си аз не съм „човек”, а животно, както е казано: „Ние сме като животни”.

Но ако започна да създавам взаимоотношение с обкръжението, с моите приятели, за да поставя себе си под тяхното въздействие и да разкрия Твореца във връзката между нас, тогава място на нашето съединение се нарича Шхина, и в нея се разкрива Творецът. „Човекът” в мен е моето отношение към моите приятели, които пробуждам в себе си, за да създам това място на разкриване на Твореца.

Затова всеки сам по себе си не е „човек”, защото да бъдеш „човек” означава „да бъдеш подобен на Твореца” в отношенията с другите хора, в отдаване и любов. На иврит думата човек (адам) произлиза от думата подобен (адаме).

Зоар говори имено за тези форми на „човека”, видовете връзки между нас, т.е. за парцуфа (структурата) на душата. Този парцуф съдържа всички форми (сили) описани по горе: ръце, лица и т.н. Това са десетте сфирот с 613 желания, които трябва да поправим от егоистични в добри отношения между нас.

Затова, когато “Зоар” ни разказва за хора с определени черти на лицето, цвят на косата, линии на ръцете и за други характеристики, тя говори за връзката на всеки един от нас с другите, за видовете на тези връзки основана на типовете души, за свойствата на „човека” в нас.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 04.03.2011

[37028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →