Въпрос: Хората си представят глобализацията като мрежа от търговски и промишлени връзки. Всичко това човечеството го е създало само. Но ние казваме, че глобализацията е закон на природата, ново стъпало на развитие. Още повече, става ясно, че неспазването на този закон се отразява на неживо, растително и животинско ниво. Нима човек може да се съгласи с това?

Отговор: Такива са представите на човека, смятащ че човечеството се развива случайно, както му падне, без връзка със системата на природата и с нейните закони за развитие. „Е, разгърнали сме промишленост – и какво от това? Ето завод, ето източник на суровина, ето пазар – по този начин печелим един от друг”.

Всъщност, ние зависим един от друг защото нашата природа в развитието си ни е тласнала към това. Глобалността – това са не само промишлените връзки. Днес ние с нищо няма да можем да осигурим живота си, ако не бъдем свързани с целия свят. Това касае не само природните богатства и промишлените стоки. Ние, също така сме свързани чрез мислите, желанията, самата съдба.

Вярно е, че най-осезаемата нишка преминава през сферата на осигуряване с необходимите вещи. Например, какво ще е необходимо на Япония след разрушителното земетресение и цунами? И откъде ще вземе всичко това? Тази страна няма собствени ресурси, освен уникалния трудолюбив народ, който е способен всичко да понесе. Те получават необходимото от света, а след това го превръщат в продукция за продажба.

Какво ще правят сега? Без помощта на света ще им бъде много тежко.

А от друга страна, ако японците правилно използват така стеклата се ситуация, независимо от цялата сила и трагичност на поразилия ги удар, – те ще се възстановят, създавайки нова страна, много по-добра от тази преди катастрофата. Сигурен съм, че ще могат всичко да изменят, всичко да планират отново, да обновят цялата държавна система. И усещам, че вече мислят за това.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 14.03.2011

[38037]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кабалистите са учени, изследващи природата над материалните ограничения, които поставя нашето физическо тяло, т.е. над границите усещани в нашето егоистично желание. В това желание ние чувстваме някаква реалност и я наричаме този свят, в който живеем.

Но ако в човека има възможност, стремеж, условия да достигне до желание за отдаване, то чрез това желание той ще започне да усеща обратната реалност, както е казано: “Аз видях обратния свят“. И тогава той усеща двата вида реалност: старият свят остава, възприеман в желанието за наслаждение, и се ражда още един свят, нов – възприеман в желанието за отдаване.

Егоистичното желание има определена продължителност на съществуване вътре в човека, и докато то присъства – човек усеща себе си живеещ в този свят. Желанието преминава три стадия: зародиш, отглеждане и възрастно състояние (ибур-еника-мохин), по които то расте, а след това постепенно отслабва, докато съвсем не изчезне.

С това се определят усещанията в нашия свят: раждане, детство, след това порастване. Човек изживявайки живота, чувства себе си живеещ, а после остарява и умира, тоест – усеща се мъртъв, когато престава да усеща каквото и да е в своето желание да се наслади.

Но животът в желанието за отдаване не е такъв временен, както в материалния. Там ние получаваме неограничено възприятие на реалността, което не зависи от нашето желание за отдаване, тъй като то изцяло се развива “навън“, а не навътре, както егоистичното желание. Затова в нас винаги има възможност да се развиваме и желанието за отдаване никога не пресъхва, не умира, тъй като се разпространява и разширява безкрайно и безгранично.

Ето защо в желанието за отдаване човек усеща себе си живеещ вечно. И тъй като това напълване никога не изчезва, а само се добавя, такова съществуване се нарича не само вечно, но и – съвършено. Но за да се запознаеш с него трябва да преминеш през определен брой действия, така че да придобиеш желанието за отдаване, в което се усеща духовния живот.

От урока на тема „Поръчителството като условие за получаване на Тора“, 14.03.2011

[38055]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва отново и отново да си напомняме, за какво се учим, за какво се събираме заедно, така че всички тези условия да са насочени към достигането на целта, защото – няма действие без цел.

Затова всеки трябва доколкото е възможно, да изяснява за себе си, какво и заради какво го прави, и да се занимава с това постоянно по време на урока. Ако той по време на ученето желае да изясни за себе си целта на самото учене, да поправи себе си – това се нарича, че той “учи Тора“, занимава се с Тора.

Но ако той учи само заради това – да знае написаното в книгата, – това означава, че той изучава празни “премъдрости“ и достига до “ангелът на смъртта“, когато дори и не забелязва, че не напредва към целта и се е отклонил от пътя.

Тогава, ако човек се учи заради това – в резултат от ученето да достигне до изменение в своя живот, да намери неговия смисъл, – той започва да разбира как да реализира себе си – с помощта на светлината, която свети по време на учене, спрямо величината на неговото желание да достигне целта. И тогава той започва да напредва.

Тоест нашият напредък се определя не от количеството знания, почерпено от книгите. Това изобщо не е важно! Напредъкът зависи от това, доколко по време на ученето аз изяснявам на себе си целта на своя живот – и започвам да я реализирам, така че да я достигна.

От урока по Книгата Зоар, 14.03.2011

[38022]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да ускоря своите състояния и по–бързо да сменям кадрите във филма, в който живея?

Отговор: Сменящите се картини, в които аз откривам новата реалност, се появяват на моя материал, на „екрана“ в мен. Ако този екран се усъвършенства, аз виждам на него картини, все по–близки до духовния свят.

А ако екранът не се развива, ако моите свойства, мисли и желания не са насочени към отдаване и не се поправят, то аз виждам същия свят, ако не и по-лош, от ден на ден. Тъй като моето егоистично желание през цялото време расте.

Ако аз напредвам със същата скорост, с която расте желанието в мен – значи, се намирам в естествено, еволюционно развитие. За да не усещам страдания в живота, аз трябва да се движа точно със същата скорост, с която растат моите желания . Но все още няма да открия духовния свят. Духовното започва да се разкрива, ако аз сам разкривам в себе си решимот (гени на развитие), духовни картини, ако ускорявам своето развитие, ако сам изваждам от себе си и реализирам решимот от разбитата душа.

„Аз сам пробуждам изгрева, а не изгревът – мене“. И ако аз давам «газ», то ми се разкрива духовната картина. Само да отпусна газта и губя ускорение, преминавам на обикновена скорост – духовната картина моментално изчезва.

От урока на тема „Няма зло в света, всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37912]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човечеството трябва да разбере, че единството е следващият етап в развитието ни. Веднага щом като станем единно семейство, един народ, единна система, в която всички зависят един от друг, то няма друг изход – трябва да го приемем с цялата си сериозност.

Трябва да изучим общата система по принципа на системното инженерство, за да изработим и да въведем съответстващи закони, регулиращи взаимоотношенията между хората, народите, правителствата и въобще в цялото човечество.

Попитай учените, какво е това интегрална система и те ще ти обяснят: това означава, че всички зависят от всички и никой не може да се премести, без да размести останалите. И затова трябва да се отчитат интересите на всички без изключение. На първия етап, човек не причинява на другия това, което той самият ненавижда, а на следващия етап ние започваме правилно и ефективно да задействаме системата според принципа на любов към ближния като към себе си.

Докато не установим такава взаимовръзка в нашата система, няма да имаме добър живот. Ден след ден под всевъзможни форми все повече ще ни се разкрива порочния механизъм на нашите взаимоотношения. На нивото на неживата материя дисбаланса между нас ще се проявява във вид на стихийни бедствия, изригвания, цунами, земетресения, пожари, наводнения, урагани, всеобщо затопляне, слънчеви изригвания… Луната също може да стане източник на различни проблеми.

Така се отразява на неживо ниво предизвикания от нас дисбаланс. Проблемите на растително ниво могат да засегнат плодородието. Спомнете си какво е написано за египетските наказания – по алегоричен път ни разказват за възможните бедствия на растително и животинско ниво, докато не достигнат нещата до човешката степен.

И затова ние трябва, от една страна, да приемем този интегрален закон именно като закон, а от друга страна, колкото се може по-бързо да приведем в действие системата по възпитание, за да обясним на хората защо законът е такъв, защо трябва да го съблюдаваме и как да правим това.

Безработицата в съвременния свят обхваща много милиони. Освен това, съществува и скрита безработица. А колко хора ще приключат със занаяти, които само разрушават природата, колко ще се освободят от военно–промишления комплекс и т.н. Всички те ще работят в сферата на агитацията и обясненията. И като резултат, всеки ще доставя на другите необходимите му неща.

Това ни е нужно: да произвеждаме необходимото за всеки и да го разделяме между всички, наред с възпитанието. Всеки трябва да получи своята „порция възпитание” и своята порция от насъщно необходимото. Такава ще бъде задачата на всемирното правителство и цялата общочовешка система.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 14.03.2011

[38040]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да мислим за другите дори, ако от дълбините на душата си разбираме, че това е фалш? Трябва ли да се залъгваме по време на четенето на книгата „Зоар”?

Отговор: Ние се залъгваме за всичко, тъй като не се намираме в истинска връзка един с друг, а само „играем” на нея. Не желая да се съединявам с другите, но „играя добро момче”: чета „Зоар”, искам да се променя под влиянието на това четене, да разбера в какво съм непоправен, защо не мога да постигна съвършеното състояние. Аз търся! Накратко казано, като чета „Зоар”, очаквам промяна към по-доброто. Това се нарича  „да очаквам спасението”.

Въпрос: Принуждавам себе си да се върна към намерението макар, че това наистина е война. Помага ли тя на нашата работа в групата?

Отговор: Именно вътрешната война дава добър резултат! Без такава война, човек не напредва, защото в него не се обновяват желанията. Само при условие, че води със себе си война, в него се пробуждат новите решимот и той през цялото време усеща съпротива. Така и трябва да бъде!

От урока по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[38016]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Имаме само един път: да разпространяваме науката кабала отвън и да укрепваме себе си отвътре. Тогава ще привлечем светлината, връщаща към Източника и тя ще даде на останалите, както и на нас усещането, че всичко зависи от нашата взаимосвързаност. Те ще разберат това само, когато се разлее светлината. Защото връзката между нас – това е вече човешката, духовна нишка. Необходим ни е поток от светлина, вътрешно светене между нас, за да усетим зависимостта си от него.

Връзката трябва да се разпростира именно на това ниво, а не на стъпалата на неживата, растителна и животинска природа. Човешкото стъпало е стъпалото на постигане на Твореца и затова трябва да помогнем сами на себе си и на цялото човечество, привличайки върху нас въздействието на светлината. Само тя ще ни извиси над разчетите на предишните нива – и изведнъж ще почувстваме и разберем, че всичко зависи от отношенията между нас. Само светлината, въздействаща върху нас, може да ни обезпечи подема на това ниво на съзнанието.

Не можеш да обясниш на хората, които се намират на животинското стъпало, че всичко зависи от нашите добри взаимоотношения. Ще им кажеш: „Хайде да се обичаме, помежду си!”, а реакцията ще бъде повече от прозаична:

– За какво говориш? Днес да не е денят на свети Валентин?

И те са прави. Искат доказателства, преди да направят нещо. Защото това не е шега – да се даде на света нова методика.

Затова, остава ни само едно: да възпитаваме себе си и целият свят постепенно, по малко, предоставяйки на светлината възможност да оказва въздействие и да дава на хората новото осъзнаване. Преминавайки през нас, тъй като сме свързани с общата система, светлината ще се разлива навън към всички останали, както обяснява Баал а-Сулам в края на Предисловието към книгата „Зоар”. А освен това, външното разпространяване също ще свърши своята работа.

Друго решение няма – само възпитаването. И тогава, в продължение на няколко години, хората ще започнат вътрешно да се съгласяват с нас: „Наистина, всичко зависи от нашата добра взаимовръзка”. А всичко останало ще дойде от само себе си..

От урок на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Облекчават ли кабалистите бедите, случващи се в света, благодарение на своя духовен напредък?

Отговор: Разбира се. Нещо повече – в това няма големи и малки. Хората мислят, че големият кабалист може да се помоли и да отклони напастта.

А в действителност е обратно: именно новаците, с току що пробудила се точка в сърцето, които са объркани и още нищо не разбират, със своето все още далечно, малко желание, правят повече от ветерана.

Подобно на малкото дете, което става глава на семейство, хората, които едва са стъпили на духовния път и сякаш са все още далеч от реалните действия, със своето просто желание, със своите молби могат да направят повече от „ветераните”.

От урока на тема „Екологичният проблем и пътят за неговото решаване”, 13.03.2011

[37931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос от Япония: Каква трябва да бъде нашата вътрешна работа в екстремни ситуации? Докато аз гледам урока, трусовете не спират.

Отговор: В тези дни ние трябва още по-силно да се фокусираме върху единството и да бъдем уверени в това, че именно благодарение на вътрешните усилия, ние ще успеем да предотвратим подобни катастрофи в света – в Япония, и във всички региони, където хората сега страдат.

Защо страдат те? Защо не напредват по правилен начин към поправянето? Защо не се пробуждат и не излизат на улицата с призива: „Искаме Машеах сега!”? Казано по друг начин, защо те не искат поправяне, промяна, ново състояние?

Защо, вместо това призовават за смяна на правителството? С какво ще им помогне това? На никой няма да му стане по-добре от това, даже и да си отиде либийския диктатор. Образувалият се разрив ще запълни ислямския радикализъм или нещо друго, но това ще бъде само сляпа психологическа компенсация. На практика, на хората няма да им стане по-добре. Това е пътят на страданията.

В последно време светът стремително се въоръжава. Ние възобновяваме прекъснатата отпреди надпревара, сякаш желаейки да си премерим силите. Каква глупост – да се караме като малки деца! Но погледни, колко сили отнема това и ресурси.

В крайна сметка, всичко зависи от нас, от всички наши другари по целия свят, получили импулс към поправяне. Ние само трябва да се обединим отвътре, да се усетим като едно цяло. Тогава, желаейки да сплотим заедно целия свят, ние можем да  приближим и други. Защото те – това са нашата пасивна част, те са неспособни да се приближат със собствени сили, докато ние не им предоставим възможността за връзка с нас.

Получил пробуждането, точката в сърцето, човек идва при нас и се присъединява към всичко това, което активизира и ускорява развитието, адаптирайки темпа на своята работа към темпа на появяване на нови решимот. Тогава никакви сили, никакви цунами, революции, войни и др., няма да ни принуждават към придвижване в отрицателната форма.

Всичко зависи от нашите усилия, от това, в каква степен работим над обединяването. За света няма друго решение.

От урок на темата „Екологическият проблем и пътят за неговото решение“, 13.03.2011

[37940]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Започвайки от Второто Съкращение (Цимцум Бет) и по-нататък, духовните обекти (парцуфим) започват да се раждат не така, както преди, в света Адам Кадмон – един под друг. Тъй като, във всеки от тях сега има долна част, която не се използва – АХА”П, то тя се спуска на по-ниското стъпало.

Тоест, парцуфът работи със своите Галгалта ве-Енаим (горната част), а неговия АХА”П пада вътре в Г”Е на нисшия. А, АХА”П на нисшия пада вътре в Г”Е на още по-ниския парцуф и т.н.

Получава се, че горната част на всеки парцуф се облича в долната част на висшия парцуф над него, а неговата долна част се спуска вътре в горната част на ниския парцуф. А къде е самият той, независещ нито от висшия, нито от нисшия?! В него няма нищо от самия себе си!

Ето откъде се вземат тези скачени ”зъбни колелца” на душите – това е същият принцип. Ти не си свободен от връзката с никого. Ти вече си създаден вътре в такава конструкция, вътрешната структура Малхут на общата душа, където няма нито една част, която да не се съединява с всички останали.

Всяко желание, на всички нива (авиют) е съединено с всички останали – всички се свързват с всички, и в нито един няма, нито една свободна част, нито една степен на свобода. Винаги висшият ми указва какво да правя, а нисшият установява, как трябва да служа на нисшия.

Така всеки от нас е свързан, точно като с въжета от двете страни, и е невъзможно да направи нито едно независимо движение.

Но как тогава да стана свободен и притежаващ избор?! Ако ти, вместо всичките тези вериги, започнеш да усещаш веригата на любовта, взаимното участие, то ти ще се излекуваш от тази „клаустрофобия”, от усещането, че си здраво свързан и зазидан жив в такава система, където нямаш ни най-малка собствена мисъл или желание, нямаш твоето „Аз”.

А свободата се купува само с любов – заради любовта, аз сам ще поискам да служа на всички, аз ще поискам да бъда в тази връзка. Тази връзка ще стане желана от мен! И така, аз ще получа свобода, свеж въздух, а цялата тази система ще стане моя – аз ще бъда Творец, относно нея.

Такова чудодейно свойство идва при нас след Цимцум Бет, когато Малхут получава искра от Бина, и благодарение на нея, получава възможността да се отнася към другите с отдаване.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.03.2011

[37467]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→