Въпрос: Трябва ли да мислим за другите дори, ако от дълбините на душата си разбираме, че това е фалш? Трябва ли да се залъгваме по време на четенето на книгата „Зоар”?

Отговор: Ние се залъгваме за всичко, тъй като не се намираме в истинска връзка един с друг, а само „играем” на нея. Не желая да се съединявам с другите, но „играя добро момче”: чета „Зоар”, искам да се променя под влиянието на това четене, да разбера в какво съм непоправен, защо не мога да постигна съвършеното състояние. Аз търся! Накратко казано, като чета „Зоар”, очаквам промяна към по-доброто. Това се нарича  „да очаквам спасението”.

Въпрос: Принуждавам себе си да се върна към намерението макар, че това наистина е война. Помага ли тя на нашата работа в групата?

Отговор: Именно вътрешната война дава добър резултат! Без такава война, човек не напредва, защото в него не се обновяват желанията. Само при условие, че води със себе си война, в него се пробуждат новите решимот и той през цялото време усеща съпротива. Така и трябва да бъде!

От урока по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[38016]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment →