В съответствие с духовния си корен, жената трябва да знае, че е съединена с определен мъж. И наистина, тя има подобна вътрешна необходимост.

Казано е, че жената предпочита „една степен на зависимост пред девет степени на базбрачие”. С други думи, жената предпочита да бъде свързана с мъж, независимо какъв е той – главното е, че е неин. За нея е много важно да знае, че „това е мое”. А от друга страна, мъжът не се удовлетворява с онова, което има.

Това произлиза от духовния корен. В нашия свят няма случайни явления – всичко е следствие на духовния свят. И въпреки, че тези следствия са заради нашия егоизъм, проявяват се в неизправен, разбит вид – те, все едно идват свише. И затова, трябва да се види в правилна светлина онова, което е и това, което трябва да бъде.

Обществото, безусловно нама да постигне благополучие, докато целенасочено не осигурим всяка жена с нейния мъж. Неслучайно, ортодоксалните кръгове се грижат за това. Преди, то е бил непоклатим закон сред еврейския народ: в нито едно село или място не са оставяли и едно момиче неомъжено. Нищо,че е нямала родители, или е била бедна, дори да е имала някакъв дефект – въпреки всичко, избирали момче за нея. Това е подходът на поправеното общество, което се с съхранил хиляди години.

А днес, разбира се, всичко се случва по обратния начин.

Струва си да се поучим от примерите на миналото – от това, как е живял някога еврейският народ. При всички народи е имало робство, а при евреите – не. При всички народи жените не са имали право на собствено мнение, а при еврейския народ действали закони, които произхождат от духовния свят и те предоставяли на жената невиждани права. Да вземем за пример брачният договор (ктуба), в който се изреждали всички задължения на бъдещия мъж.

В Европа и в Русия, едва преди 150 – 200 г. са започнали да се избавят от робството. Съвсем доскоро, хората били вързани към земята и към господаря. Това рязко се различава от законите на Тора, от законите на кабала, действащи вече хиляди години.

Дори днес, една пета от населението на света е неграмотно. При евреите, грамотността винаги е била всеобща. Не е имало нито едно дете, по-голямо от три години, което да не са научили на азбуката.

С други думи, става въпрос за сравнително поправено общество, което е живяло според духовните закони и се е грижело за правилните взаимоотношения – включително между мъжете и жените.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37329]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment →