„Злото начало” – това не е просто желанието да навредиш на някой, присъщо ми по рождение. Това природно качество все още не се нарича зло начало.

Злото начало ние разкриваме, само когато започнем да се занимаваме с Тора, притегляме светлината, възвръщаща към източника, и искаме да се съединим с помощта на тази светлина.

Тоест, то се разкрива не на просто битово ниво, а само на хората с духовен ген, с „точка в сърцето”, които се включват в кабалистичната група и започват да работят в нея, за да излязат от своята егоистична природа, от намерението „заради себе си”.

Те преминават целия предварителен път на развитие, вътрешните състояния: Авраам, Ицхак, Яков, египетското изгнание, и се отчайват, разбирайки, че не са способни да се съединят – както е казано: „И завикаха синовете на Исраел от тази тежка работа”. Тогава на тях постепенно им се разкрива това зло начало, което се нарича Фараон.

Но това все още не е всичко. Те бягат от Фараона, някак се издигат над него, и тогава стигат до разкриване на злото. Благодарение на това, че те са се отделили от злото на егоизма, преминавайки Червено море, те могат сега да разкрият, че това зло е точно като планината Синай (планината от Ненавист). И само при това условие на тях им се разкрива методиката за поправяне на злото, която се нарича „Дарованието на Тора”.

Тогава те достигат втората половина на условието: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за подправка, като средство за неговото поправяне”. Ако ти действително разкриеш в себе си силата на разбиването, която се нарича „зло начало”, то можеш да я поправиш. Това е силата, разделяща те с другите, и тя се разкрива само при условие, че ти много искаш да се съединиш, отдавайки всичко, което е в твоите сили заради съединяването.

Тогава на нас ни се разкрива „злото начало”, и това е много високо състояние на разкритие. На нас ни се разкрива условието, че ние трябва да бъдем като един човек, с едно сърце, във взаимно поръчителство (а дотогава, е невъзможно да се разбере какво е това).

И сега ни става необходима Тора – средството за поправяне. Защото ние вече разбираме, че е невъзможно сами да направим никакво действие, и всички наши достижения – са само благодарение на светлината, възвръщаща към източника, който ни е разкрил злото, а сега може да го поправи на добро.

Когато светлината установява между нас мир и добро, това означава, че тя добавя намерение за отдаване към нашето зло начало, и тогава „ангелът на смъртта” постепенно се превръща в „свят ангел”.

Затова е казано: „Аз създадох Тора като подправка” към злото начало, тоест ние само добавяме към злото начало отдаващо намерение, точно като подправка, и не го разрушаваме. Цялата ненавист остава, и всеки път тя се разкрива все повече и повече, за да ни даде възможност да построим над нея все по-голям екран.

И така ние растем – от малката точка, която е в нас, всеки може да порасне до света на Безкрайността и да придобие цялото това огромно желание/кли, от самото начало на създаване от Твореца. Именно с помощта на злото начало ние ставаме подобни на Твореца, израствайки над него, точно като тестото повдигано от маята.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако четем книгата „Зоар” с правилното намерение и поискаме да четем за по-дълго време – час и половина на ден вместо 45 минути, по този начин ще достигнем ли до пълното поправяне два пъти по-бързо? Или тук има различна формула за работа?

Отговор: Формулата е много проста. Навикът на моя учител Рабаш беше да четем книгата „Зоар” по час и половина на ден. Рабаш не обясняваше нищо и не добавяше нито дума.  Ние просто четяхме текста, всяко нещо по ред без да го питаме никакви въпроси в продължение на час и половина преди заспиване. Затова аз следвам същия ред.

Искате ли да учим два пъти по-дълго? Затова прибавих още четвърт час към урока.

От урока по книгата Зоар, 17.03.2011

[38342]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

От материали за принципите на възпитанието: „Дори когато навлезем в зрелия, самостоятелен живот, начинът, по който възприемаме света, е завършен продукт, изграден от три компонента: от нашия „материал“, т.е. от вродените ни свойства и наклонности, и от факторите, формиращи този материал – от полученото възпитание и въздействието на обкръжението. Но никой от нас няма свобода на волята – нито при вземането на решения, нито при оценяването на нещата в живота.”

Въпросът тук е, доколко осъзнаваме това. Чувстваме ли, че сме затворени в мрежа от сили? Не сме свободни нито в мислите, нито в намеренията си. Нямаме никаква свобода дори в разбирането на този факт. Отсъствието на свобода на волята също разкриваме от безизходица.

Това не е лошо или добро, защото става дума за природата. Но какво можем да открием над него?

На първо място защо са ни дали възможност да осъзнаем, че не сме свободни? Очевидно, за да поискаме да се измъкнем от това състояние. Вероятно имаме такава възможност.

Тук е важно, до каква степен човек е чувствителен към свободата, доколко разбира, че го управляват всевъзможни пориви, в каква степен желае да се освободи от тях и да придобие някаква нова сила, обективно да погледне на себе си отвън и да се издигне над своята природа. И все пак, към какво да се издигне? Към друга природа, която отново ще властва над него?

Този въпрос не е за всички. Малко хора в света си го задават, интересуват се и са възприемчиви към него. По този критерий, можем да направим абсолютно ясно разграничение между „човека” и „животното”.

 „Животно” не е упрек, а ниво на развитие – човекът живее така, както му диктува обществото, което на свой ред също не е свободно. Детската възпитателка, учителите, родителите, СМИ, които формират моето мнение, също нямат свобода на волята. Всички системи – и вътрешните, и външните – не действат сами, а биват задействани. Затова не си струва да говорим за тях.

Ако търся собствената си мисия, извисяваща се над това принудително течение, е безполезно да търся смисъл в неговите завои и водовъртежи. Те нямат значение – няма да намеря в него нищо друго, освен силите на природата, които управляват цялото човечество и мирозданието, включително всички негови части в продължение на целия исторически процес. Никой не притежава свобода на волята.

Жалко е да губим време за изучаване на онова, което не носи никаква полза. Така че, като цяло, науката кабала се отнася до нашия свят. Това не е презрение. Действително ни се струва, че привеждаме в действие някакви сили и закони, че насаждаме правила на поведение, за да бъде животът по-комфортен. Вярваме, че въвеждането на нови закони и създаването на нови машини ще направи света по-добър.

И го правим без да чувстваме, че ни управляват. Защото самото желание да бъдем свободни и някакси да подобрим своя живот не е свобода на волята, а вътрешни пориви, които предизвикват в нас процес, осъществяващ се свише.

И ето че всичко е лъжа на лъжите. Дори констатирайки, че не сме свободни, ние сме принудени да извършим определени действия, струващи ни се свободни, но не явяващи се такива.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 17.03.2011

[38361]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, ние сме противоположни на нея”.

Втората част: „Взаимовръзката – като условие за равновесието”:

Всяка част на природата се стреми към равновесие и хармония (на езика на науката – към хомеостаза). Така и ние, явявайки се части от природната система, сме задължени да достигнем равновесието и хармонията.

За разлика от неживата, растителната и животинската природа, която се стреми към равновесието инстинктивно, ние трябва да достигнем до единството и взаимното зачитане на интересите, вследствие на осъзнато развитие. В това е уникалната разлика на човека от всички останали елементи на природата.

Човекът трябва да разкрие дисбаланса – осмислено, осъзнато, чувствено и разсъдливо. Трябва да види всичко положително и отрицателно: доколко той е противоположен и доколко е балансиран. Той трябва да чувства това, да развива в себе си възприемчивост към това – все повече и повече, до такава степен, че именно чувствителността към равновесието с природата да го води по стъпалата на развитието до самия връх.

Както казва Баал а-Сулам, ние сме получили кабалистичната методика, за това да отгледаме в себе си осъзнаването на злото. В това е цялата причина: ние пристъпваме към новото възпитание, за да осъзнаем своето зло. Защото повече от това и не ни е нужно. Усетили злото, ние по природа бягаме от него, отделяме се точно толкова, че да престанем да го усещаме. А значи, повишавайки в себе си чувствителността към злото, аз ще се отделям от него още и още – винаги на такова разстояние, след което то не се чувства.

Злото се разкрива в нашата взаимна ненавист, заради която ние сме противоположни на природата на мирозданието. Това е проблемът, който стои пред нас днес, – да свържем всички беди и нещастия на съвременния свят с отсъствието на връзката помежду ни, или, казано по друг начин, с нашето несъответствие с глобалната природа.

Нашата главна беда е отсъствието на връзката. Проблемът не е в изтощаването на природните ресурси и не е в замърсяването. Всъщност, това не е важно. Природата има сили, за да се очисти и да се върне към поправено състояние, – но и това зависи изключително от нашата добра взаимовръзка.

Трябва да гледаме не на природата, а на това, което се случва между нас. С това ние ще достигнем и подобието с нея.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38224]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Натрупва се впечатлението, че с ръстът на глобализацията, самобитността на всеки човек ще се загуби. Какво ще остане в бъдеще от моята уникалност?

Отговор: Не е вярно допускането. Когато аз съм взаимосвързан с другите хора, моята самобитност получава максималното, безкрайното самоизразяване. Защото от себе си влизам в другите и обединявам всички със своите усилия.

На целия свят не му достига моето участие – и с това своя участие аз напълвам целия свят. По такъв начин, светът зависи от мен.

С такова самоизразяване нищо не може да се сравни. В нищо по-истински и по-добре от теб е невъзможно да изразим себе си. Наистина ли искаш да ръководиш? Моля, дали са ти целия свят. Възглавявай, обединявай всички помежду си. В това всички зависят от теб. Задействай своята гордост, властолюбие, уникалност – моля. Целият свят е пред теб.

Ти изразяваш себе си, именно с това, че обединяваш с всички. Защото без това, светът няма да достигне съвършенството. Представи си каква гордост е нужна за това, каква значимост. И така ще правят всички. С това никой не отнема възможността на другия да участва в процеса.

От урок на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 15.03.2011

[38111]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Микеланджело е казал, че той не извайва, а отделя от камъка всичко излишно, разкривайки образа, който е скрит в него. Какъв образ трябва да проявя в скалата под названието „обкръжение”, за да извая от нея духовната връзка?

Отговор: На чистото отдаване. Помоли Висшата сила да дойде и да очертае пред теб контурите на чистото отдаване. Защото именно Висшата сила ти предава пределите.

Подобно на Микеланджело, долавящ в камъка очертанията на прекрасното, аз трябва да знам, къде са моите очертания, моите предели: доколко мога да използвам материала на желанието заради отдаване и след каква граница вече не съм способен на това.

Всичко, което е годно за отдаване, става прекрасно творение. А това, което не е годно,  засега отхвърлям. Така се проявява в мен образът на истинския свят.

От урок на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 15.03.2011

[38159]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да бъде правилното отношение към природните катастрофи, на които сме свидетели, или към другите проблеми?

Отговор: Ние живеем в особено време, когато нашето егоистично желание започва да ни демонстрира нашето неравновесие с природата на всичките нейни нива.

Най-ниското ниво – това е неживата природа, и на него ние сега разкриваме своето несъответствие с общата природа, дисхармонията. И същото е относно следващите степени: растителна и животинска природа – просто засега не забелязваме това.

Но ние се намираме в страшна криза – „криза на отношенията” с ангела на име „Домем” (неживо), ангела „Цомеах” (растително) и ангела „Хай” (животинско ниво).

Всички тези природни форми се намират в огромно несъответствие и противопоставяне с нас. Наше задължение е да ги поправим, защото само човекът може да поправи цялата останала природа с това, че поправя себе си.

Затова, катастрофите, които виждаме наоколо – това е нашето собствено отражение. Цялата отговорност е само на нас, а от неживия, растителния и животинския свят нищо не се иска – те се издигат и спускат заедно с човека.

По проблемите на неживия, растителния и животинския свят, които ни обкръжават, ние можем да видим колко сме непоправени. Всички тези катастрофи – това е отражение, демонстрация на нашите собствени пороци. Да не говорим вече за „говорещата” степен на природата – за човешкото общество. Вижте какво става в света.

Ние имаме възможност да си организираме просто райски живот на тази земя, но вижте какво правим със себе си. Ако някой пришълец от космоса погледне какво творим тук на планетата Земя, той ще си помисли, че ние просто всички сме луди. Къде е нашия човешки разум и чувства, нима така устройва своя живот мислещият, разумният човек? Само пълен глупак или който ненавижда себе си може да направи това.

Тоест, ние сега постепенно разкриваме своето вътрешно състояние. И само чрез вътрешното поправяне ще достигнем хармонията с външния свят.

От урок на тема “ Няма зло в света, всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37909]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п. 190: Това е разгневен мъж, но не бързо. Той задържа своята почивка, претендира, че е мъдър, когато не е, и винаги изправя своята глава да гледа. Навън той е свадлив, но в своя дом не е. Той не съблюдава Тора, за да я спазва. За него думите на хората са бреме и той отговаря енергично на тях.

„Зоар” разказва за човека в нас, който непрекъснато се разкрива. Вътре в нашето общо желание за наслаждение съществуват 125 пласта и всеки от тях съдържа свои вътрешни пластове или състояния. Всеки път, вътре в новото желание, нов пласт от свойства се разкрива – нов образ на човека в мен, образа на моето подобие с Твореца, образа на Твореца вътре в мен, образа на моето подобие и противоположност на Твореца.

Цялата комбинация от вътрешни и външни свойства, които се намират в Рош (главата), Тох (тялото), Соф (краищата на парцуфа на душата), келим (желанията), които могат да бъдат използвани, и желанията, които засега не могат да бъдат използвани, тъй като над тях няма екран, а така също и желанията, които не могат да бъдат използвани до пълното поправяне, наречени „лев а-евен” (каменно сърце) – цялата съвкупност от тези желания се нарича човекът в нас.

Всеки път, във всеки един момент от моя път, предвижвайки се към състояние на съвършен човек, аз разкривам образа на човека в мен. Как мога да разпозная какъв човек се разкрива сега в мен и кой съм в дадения момент съгласно вътрешните и външните признаци, които разкривам в себе си?

Благодарение на всички характерни особености, които разкривам в сфирот Рош, Тох и Соф на парцуфа на моята душа, аз мога да кажа кой образ сега присъства в мен. Аз сякаш чета за себе си в личната си карта, която съдържа подробно описания на моите особености.

От тук аз разкривам кой съм аз и какво съм. Аз се запознавам със себе си, т.е. със своите свойства, кои от тях работят заради отдаване, кои работят против него, кои все още са егоистични, доколко съм ги съкратил, доколко пребивават в клипа и до каква степен са предмет на поправяния.

Всичко това е образът на човека и освен него няма нищо друго. Този образ съдържа всичко.

Затова, докато четем тази глава в „Зоар”, ние трябва непрекъснато да мислим за своите духовни състояния, да бъдат пред мен като сменящи се кадри на филм, непрекъснато разкриващи нов образ на човека в мен, докато всички тези образи се съберат заедно и аз постигна единно състояние. Но всички предходни образи също се съхраняват. Тогава, на основата на всички прегрешения и престъпления, аз постигам истината, съвършения образ – Човекът, който е подобен на Твореца.

От урока по книгата „Зоар”, 16.03.2011

[38219]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато се връщаме обратно в света на Безкрайността от мястото на края на мирозданието, където всеки от нас е бил захвърлен, и се приближаваме до центъра, ние ще усещаме много по-голяма близост с другите. Така ще бъде, докато се върнем обратно в Безкрайността. Това означава, че се връщаме към изпълнението на закона на съединение и взаимно поръчителство във все по-голяма и по-голяма степен, по 125-те стъпала на съединение – зависимостта на всеки един от всички.

Човек започва да разкрива тази интегрална и мечтана взаимовръзка и съгласно това той чувства вътре в себе си светлината, която го напълва. В крайна сметка, той става подобен на светлината и сега свойството отдаване го напълва. Тогава той започва да чувства духовния свят.

Цялото това пространство по неговия път към света на Безкрайността се нарича духовен свят, защото той може да бъде усетен само до степента на обединението с другите. Цялата реалност, оставила това усещане, се нарича този свят, тъй като човекът я усеща така, когато той разбива връзките с всички останали.

Тоест съществуват два типа реалност. В едната ние желаем да се откъснем от всички и затова чувстваме този материален свят. Но ако се насочим към противоположната страна, желаейки вместо това да се съединим с тях, тогава чувстваме духовния свят.

Законът за взаимното поръчителство е главният закон на всички творения; той е вечно съществуващ и задължителен за всяка негова част. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно му се подчинява, следвайки вътрешния зов, под въздействието на заложените гени и силите на природата. Същото се отнася и за човека в неговите изначални етапи на развитие, когато следва закона инстинктивно вътре в себе си.

Едва когато той достигне до „човешкото” стъпало на развитие, започва да получава свойства, които не пребивават в този закон слепешката. Човекът трябва по собствено желание да приеме този закон и да започне да го изпълнява.

Преди всичко той трябва да разкрие този закон, да го изучи и да пожелае да го следва, т.е. да поиска да бъде поправен от светлината, възвръщаща към източника. Когато тази светлина се спусне към него, той приема условията на взаимно поръчителство и по собствена воля започва да ги изпълнява и усеща и затова разкрива една единна душа, съединение между всички.

От урока на тема „Поръчителство на какво е условието за получаване на Тора”, 14.03.2011

[38048]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо е толкова трудно да запазим намерението при четене на книгата „Зоар”, да си представим връзката между нас, да се уловим за текста? Какво трябва да направим?

Отговор: Ако човек попадне в голяма беда и му кажат: „Прочети този текст – в него ще разкриеш как да се спасиш от бедата” – можеш да си представиш как той би прекарал последния половин час. Ще му бъде ли трудно да се съсредоточи над това? Какво напрежение, каква надежда той би почувствал, опитвайки се да проникне вътре в текста, да разбере какво се иска от него, какво може да намери там, какво спасение, как ще се случи…

Всичко зависи от обкръжението – доколко то „подгрява” това вътрешно отношение към текста на „Зоар”. Всички останали кабалистични текстове със своето влияние са в по-малка степен полезни, защото при тяхното четене ние можем да задействаме разума и чувствата и в известна степен да ги свържем със себе си.

А Тора е съвършена, чиста, недосегаема, „на небесата”. Какво означава „чиста” (тмима)? Никой не я докосва. Това е висшата светлина. Ние само очакваме от нея резултатите, които ще се проявят в нас.

Само групата може да ми даде това отношение при четенето на „Зоар”, така че страстно да пожелая да получа резултат от нея. А иначе няма да се случи.

Ние вече бяхме в това състояние, когато започнахме да четем „Зоар”. През първите месеци хората бяха толкова въодушевени, че това общо вълнение повлия на всеки един и всеки един почувства в определена степен обкръжаващото светене, всеки един чувстваше силата на влиянието на „Зоар”.

Сега това въодушевление избледня, защото в началото ние го получихме от висшето, а сега трябва сами да го развием. В природата нищо не се случва от само себе си. Ти си получил първоначално пробуждане, а след това то ти е било отнето, за да го присъединиш от своя страна към себе си, за да запълниш пространството, което се е образувало от въодушевлението от висшето, със свои усилия.

Ако не отдадем от себе си, то няма да можем да запазим намерението за поправяне в рамките на 45 минути при четенето на „Зоар” и само ще чакаме урока да свърши. Ако не пробудим човека, ако не възбудим в него вътрешни вибрации, за да почувства себе си като болен, изправяйки се пред единственото средство за спасение, единствената възможност да бъде излекуван и спасен от бедата, тогава разбира се, че ще бъде трудно за него да запази намерението, да се улови за текста. Всъщност, той обвинява нас, защото ние не му позволяваме да почувства жизнена необходимост от това, т.е. важността на целта.

От урока по книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38345]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→