Въпрос: Как можем да уравновесим чувствата и разума?

Отговор: А за какво ни е това? Да бъдем уравновесени – това не е хубаво. Макар и това да е нашият замисъл – да достигнем до равновесие и хармония, но за сега ние се намираме по пътя, не ни е нужно това да ни спира.

Ние учим, че Творецът е създал желание за получаване, което се явява творението, материята, единственото нещо, което съществува. Това желание се развива с помощта на светлината, която го е сътворила. Иначе казано, съществува особена сила, наречена „светлина”, „сила на отдаването”, „корен”, която е и създала желанието за получаване, силата за получаване.

Когато с помощта на светлината желанието за получаване започне да се развива, то преминава през четири стадия, всеки от които поражда следващия, напълва го и то продължава да се развива. И когато това желание стигне до четвъртия стадий на развитие, то започва да задава въпросите: кой съм аз, за какво живея, от къде съм?

И тези въпроси всъщност са въпроси за „корена”. И когато желанието започва да пита за това, то в него започва да се развива разум. Светлината въздейства така на желанието за получаване, че заради потребността от напълване то започва да търси как да достигне желаемото.

Ние виждаме това, изхождайки от това как сме устроени. Какво включваме в себе си? Положителни и отрицателни частици: позитрони и електрони, съставляващи атомите, които се съединяват в молекули. А молекулите на свой ред се съединяват съгласно тяхната валентност. Тоест, в крайна сметка, има две сили: сила на получаване и сила на отдаване.

Но когато те започнат да се съединяват, образуват такива клетки, които се явяват клетки на мисълта. Защото всеки атом, всяка молекула, започва да чувства потребност да усети себе си. И когато те се опитват да се съединят помежду си, то търсят как да запълнят себе си в съответствие от количеството на свободни електрони. И тогава излиза, че благодарение на този процес се формира разумът.

А след това, частиците започват да се съединяват сякаш механически. Нашият мозък – също е механичен, и в него няма нищо свише. Но той търси за себе си най-рационалните, кратки и добри пътища, как да достигне до желаното. И това се нарича раждане на разум вътре в желанието. Голямото желание ражда голям разум в съответствие с това, че той трябва да постигне повече неща, а малкото желание – малък.

Това е подобно на развитието на детето. В малкото дете има малки желания и малък разум, и колкото повече развиваме неговите желания, за да знае то как да разглоби и сглоби нещо, – разумът се развива. Така става в нас на развитие на неживото, растителното и животинското нива.

В желанието за отдаване мозъкът е съвършено друг. Там ние излизаме от себе си към общата памет, която се намира извън нас. Аз започвам да придобивам външно чувство, чувство на отдаване, с помощта на това, че искам да постигна „корена” и започвам да се присъединявам към желанията извън мен.

Външните желания се намират между хората и представляват общото желание, което всеки от тях придобива. Точно така човек придобива и външен разум извън всеки от нас. И тогава, както нашите желания, така и нашият разум  – са безгранични.

Аз не го ограничавам в рамките на своята индивидуалност, а наобратно, излизам в измерение, в което няма никакви ограничения. И това състояние се нарича свят на Безкрайността.

От лекцията в аудитория “Кабала за народа”, 25.01.2011

[34495]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: В материалния свят наблюдаваме ясни закони за развитието. В духовният свят също действат точни закони. Защо в периода на подготовка не намираме нито един закон, нищо, за което да се захванем? Дори понятието за време става някак си неопределено.

Отговор: Ясно е, че все още не разбираш къде се намираш, като новороденото, което се е появило на бял свят. Претенциите ти за такова неразбиране са също разбираеми. Непонятно е само едно: защо не разбираш, че такъв е порядъка на преминаване по стъпалата?

От неведението, детето ще достигне до разбиране. А междинните етапи, в които не можем да се ориентираме, преминавайки през неведение, мъгливи състояния – точно те указват че се предвижваме. Нещо не ни е понятно, а други неща са ни понятни, или по-малко или повече понятни. Невъзможно е да се расте по друг начин. Дори най-ясните неща в нашия свят далеч не са така ясни. И в духовното е така.

Но тук става дума за развитие. В нашия свят, на неживо, растително и животинско ниво, ние не се развиваме в истинския смисъл. Ние само остъргваме слой след слой от природата на този свят, всеки път проявявайки малко повече състоянието, в което се намираме. Но и това не го осъзнаваме, а само се стараем едва-едва да се напълним и да се опустошим още повече. Това не е развитие.

Ясността и очевидността са фикция. Ако ни беше ясно какво да правим, не бихме натворили толкова глупости до сега. Напротив, глупаво е да се мисли, че сякаш живеем в свят, който разбираме. Въобще не е така.

Напротив, подобно на новородените и малките деца, нас също ни владеят мътни чувства, ние също не разбираме ставащото и сме объркани. Но постепенно ние осъзнаваме ситуацията, като прилагаме усилия и настояваме за разбиране от по-висшата степен, от Висшата сила, за да дойде, да ни напълни и да ни засвети.

Това е единствено възможното развитие, истинския процес на растеж. Иначе е невъзможно.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34581]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата “Зоар”. Предисловие. Статия „Радващият се на празника, но не подаващ на бедните”, п.176: И тогава се обърнали към Него висшите ангели: „Господарю на света! Защото този човек, който е ял и пил и се е преситил, е можел да постъпи милосърдно с бедните.

Но нали той не им е дал нищо” – тоест, така и висшите ангели, ангелите на Милосърдието и Справедливостта, и всички тези, които са били съгласни с действието на творението, започнали да го обвиняват.

Става въпрос за наусещана от нас реалност. А ако човек не я усеща, на него му е забранено да привлича към нея познати картини от този свят, образи, детайли от възприятието, разбирания, пояснения.

Сега аз чета текста на “Зоар” – на мен не ми е понятно, не зная правилното тълкуване – значи, нищо не разбирам. Аз въобще не се намирам в тоя свят. Ако вие можете да усетите това, за което говори “Зоар”, в неговата реалност, – значи разбирате, иначе – не.

Аз не знам какво е това „да постъпи милосърдно”, „милостиня”, „бедни”, „богати”, „ангели”. Аз нищо не знам! Тук има множество понятия, нито с едно не съм запознат.

Какво искам тогава? – Аз искам светлината, връщаща към източника! И нищо освен нея! Искам преди всичко поправяне! Когато моето зрение и слух бъдат поправени, аз ще разбера за какво се говори. И тогава “Зоар” ще се превърне за мен в книга с инструкции, както и цялата Тора (на иврит „Тора” означава „Ораа”, инструкция). А за сега ние четем “Зоар” само в качеството на „сгула” – „чудесно свойство”.

Ако вместо написаните тук думи „постъпвам милосърдно” аз мисля за благотворителност, – това е фалшификация. И няма по-голяма грешка, когато висшия свят аз спускам до нивото на нисшия свят.

Нима Зоар говори за някакви милосърдни постъпки в този свят? Разбира се, че не! Става въпрос за намерения, за действия в намерението заради отдаване, на които ние за сега не сме способни. Ако не дойде светлината и не ми даде тази способност – аз няма да разбера за какво говори “Зоар”.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 06.02.2011

[34602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: На какво можем да се научим от текущите състояния? Какво трябва да е правилното отношение към тях?

Отговор: Правилно ще бъде да не обръщаме внимание на никакви състояния. Главното е да напредваме. Човек не може да оцени състоянието, в което се намира. Докато ние не достигнем до края на поправянето, на нас няма да ни е известно, успели ли сме въобще нещо да постигнем.

Защото ти през цялото време се намираш в процес на поправяне. Повече от това –  колкото повече напредваш, толкова по-непоправен се виждаш. Поправяйки себе си малко, пропивайки се с малко висши свойства, ти виждаш с тяхна помощ, че си много далеч от другите нива, на които все още ти предстои да се качиш.

Крайното ниво, Есод, включва в себе си всичко. Ти трябва да попиеш всичко заедно и да дойдеш до самия край на Есод. Само тогава към теб ще дойде светенето на шабата, и ти ще започнеш да усещаш, че стоиш на прага на края на поправянето.

А след това от нас искат само да продължим пътя, не обръщайки внимание на това, че той става все по-труден. Най-сложните етапи се наричат „признаци на Машиаха” – там е нашият авиют, т.е. силата на желанието нараства.

Ето защо, в сравнение с праотците, нашите стъпала са по-тежки, и благодарение на това ние сме готови, способни и достойни да извикаме големи светлини. Макар че те се обличат в праотците, но ги пробуждаме именно ние.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Какво значи да се включа, да внеса себе си в групата?

Отговор: От една страна, ние  се чувстваме наравно спрямо Твореца, тъй като еднакво се стремим към Него. Но самите нас ни разделя ненавист.

И в такъв случай отношението на всеки към другите се нарича отношение на личността към групата. А за да се включиш в групата – е нужно да превърнеш ненавистта в любов.

Групата се определя от две условия:

1)  тя се състои от другари, стремящи се да разкрият Твореца, както и аз,

2)  но аз ги ненавиждам.

Ако присъстват тези две условия, пред мен има път в духовното. Защото как може да е възможно съществуването на такъв триъгълник: те се стремят към духовното, а аз ги ненавиждам – пита се, нима аз мога в такъв случай също да се стремя към духовното? А ако аз се стремя към Него, то как мога да ги ненавиждам?

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34615]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Когато Зеир Анпин се разкрива пред Малхут, ние можем да ускорим темпа на развитие. Досега, напредвайки в историята на неживо, растително и животинско ниво, ние не можехме да ускоряваме времето. Ние изобщо не сме знаели в какво състояние се намираме и какъв процес преминаваме.

Но сега, встъпвайки в периода на поправяне, ние придобиваме свобода на избора. И ние наистина вече можем да форсираме хода на събитията, без да чакаме края на шестото хилядолетие. Всичко зависи от нас! Чрез своите усилия, ние бихме могли да включим в себе си свойствата на Зеир Анпин и за по-малко от шест хиляди години. Тъй като тук става въпрос за духовни стъпала, а не за календара. Затова ние можем да приближим подема си на стъпалото на седмото хилядолетие.

За по-далечното развитие ни пише Рабаш в предисловието към “Плодовете на мъдростта“. Това също са духовни стъпала. Тъй като шабат (съботата), седмото хилядолетия – това е сфирот ХаГаТ-НеХИМ. А освен това има още три стъпала, наричани “главата“. Ние се включваме в тях след седем хиляди години, и това лежи над нашето текущо постижение, доколкото се приема в кли, в съсъда, който вече е завършил своите поправяния и се е уподобил на Твореца по свойства.

Относно това никъде не е написано. В кабалистичните книги се срещат само тънки намеци за тези етапи. Ще се надяваме, че и тях бързо ще постигнем.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34593]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Казано е, че за да излезеш в духовния свят са необходими от 3 до 5 години. Как да се удържим на пътя, ако вече е минало повече време?

Отговор: Подкрепата е само в кабалистичната група.  Без нея нямаш никаква възможност реално да напредваш и да се удържиш на този път не години, но даже до  утре.

Ако ти, без да получиш помощ от групата можеш да запазиш желанието и да се учиш, значи си на грешен път и лъжеш себе си. Най-вероятно учиш за да получиш знание или с някаква друга егоистична цел, но не се движиш в правилната посока.

Помисли, какво точно преброяваш: календарните години или приложеното от теб усилие? Може би за 35 години занимания ти си приложил правилни усилия за не повече от две седмици. Представи си колко столетия ще ти се наложи да изживееш в този свят, за да събереш усилия за 3-5 години?

Но ти наистина ще можеш да завършиш тази работа за 3 до 5 години и да разкриеш духовния свят, при условие, че работиш с група, с обкръжение. Развивай желанието си да се насладиш в правилна среда, в добра почва. Иначе то няма да се развие и ще седиш да се учиш без да използваш помощта на обкръжението и ще броиш времето по часове. Но това не са същите часове – те не отброяват твоята работа с обкръжението и затова не струват нищо.

През тези години ти си длъжен да се намираш под влиянието на обкръжението – и за това не е задължително да чакаш пет календарни години, това не е въпрос на време. А ако не се намираш под това влияние, значи още даже не си започнал да напредваш – какъв резултат можеш да очакваш след пет години?

А дали получаваш сила от обкръжението можеш да провериш много просто. Без сили от обкръжението – ти въобще не трябва да имаш сили, все едно си мъртъв.

И само когато получаваш сила от групата, ти си способен да се повдигнеш, да учиш, да четеш книга, да мислиш. Това е като електронна система, ако са и подали малко електричество като захранване тя започва да работи, без електричество – замира. И това електричество може да дойде само от обкръжението.

Защото духовното кли е именно връзка с обкръжението, в което аз разкривам духовния свят. А ако няма такава връзка – няма къде да се разкрие духовното.

От урока по статията “Същността на науката кабала”, 06.02.2011

[34627]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: С какво се  отличава кабала от психологията, която учи, как хората да се свързват помежду си?

Отговор: В частта на практическото си изследване психологията е вярна и се включва в кабала. Науката кабала съдържа вътре в себе си цялото знание за природата на този свят. Тя говори за всичко, което се случва от началото и до края на творението и затова включва в себе си всичките науки на този свят. Кабала просто не ги описва в детайли, защото не поставя пред себе си такава задача.

Психологията, като опит за наблюдение над частните форми на поведение в нашия свят  до сега беше вярна. Но днес вече стои въпроса, доколко тя ще остане вярна и занапред, тъй като влизаме в абсолютно нов, глобален свят. Върху нас започва да действа глобална система, която взема предвид не всеки персонално или отношенията между два индивида, а оценява всеки във връзка с всички, а всички – във връзка с всеки.

По този начин ние не умеем да подхождаме към света. Нямаме наука, която би могла да ни обясни такъв подход.

Ние не успяхме да развием наука за поведението на аналоговите глобални системи и за законите за съществуване на всичките им компоненти, защото вътрешното ни съдържание беше друго! Човека може да развива само онези форми, които съществуват в него самия, вътре в неговата природа.

Но ако не чувствам своята връзка с останалите, аз няма да мога да развивам науката за нея. Тук е целият проблем! И сега ние излизаме в свят, за който абсолютно нищо не знаем! Абсолютно! И нищо няма да узнаем докато органично, вътре не се свържем с всички.

Резултатът е, че само кабалистите са способни сега да развият за нас науката за тази обикновена, земна реалност, която ни се разкрива сега – и никой друг! Всички други ще се окажат абсолютно безпомощни и няма да са наясно какво да правят с всички разкриващи се проблеми и катастрофи. Нито един специалист няма да може нищо да предложи: нито психолога, нито физика, нито математика, нито биолога.

Ние изведнъж ще започнем да разкриваме, че цялата наша наука постепенно ще престане да работи в това ново състояние. Защото върху нас въздейства нова силова мрежа – интегрална, съобразяваща се с общата връзка между всички.

Разбирате ли в какво трудно положение се оказахме?

Затова ни е нужно колкото се може по-бързо да разпространим науката кабала, за да разберат хората действителността пред тях. Ако има поне малко стремление напред, минимално съгласие и разбиране, поне някаква осведоменост и желание за разбиране – това вече ще промени цялата картина и ще облегчи живота на света.

Ето и сега към Австралия приближава тайфун, а какво ще направят хората, освен да плачат. Те ще се стараят да укрепят домовете си, да забият още няколко пирона в стените, но нима това ще помогне срещу разбушувалата се стихия.

От урока на тема “Занятия с мъдростта на кабала”, 04.02.2011

[34440]

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какви възможности ни открива безграничният разум?

Отговор: Аз започвам да усещам творението в дълбочината на своята материя. Ако аз гледам на материята без да включвам мозъка, то виждам само как тя изглежда отвън. С помощта на разума аз мога да проникна вътре в материята и да видя все по-дълбоки и по-дълбоки нейни корени, докато стигна до замисъла на творението.

Аз преминавам през материята до самия корен, който я поражда, до Твореца, до замисъла на творението: защо се е родила материята, каква е нейната функция от началото на творението до настоящият момент. А, връщайки се обратно, стигам до края на творението, защото началото и краят се намират на едно и също място.

Излиза, че процесът, който аз преминавам, се явява придобиване на разум. Затова, получавайки 125-те духовни стъпала, аз получавам своя разум. Ето защо това получаване е с 620 пъти повече, отколкото придобивам вътре в желанието за получаване.

От лекция в аудиторията “Кабала за народа”, 25.01.2011

[34498]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

1. Постигане на вечен живот – развиване на свойството отдаване – нов орган на чувствата, съществуване в него след смъртта на физическото тяло.

2. Усещане за свобода на избора – постигане или намиране на точката, позволяваща да се измени хода на живота. Заедно с това в останалите случаи ясно усещане за това, че няма смисъл да се прави нещо, тъй като няма възможност да се промени каквото и да било.

3. Отношения – подобряване на семейните отношения вследствие на съвместни занимания и цели. Заедно познават природата на човека, а разногласията приемат като възможност за поправяне.

4. Възпитаване на децата – родители, обучаващи децата си на Кабала – това е най-доброто, което те могат да им дадат. Дълбокото разбиране на човешката природа, правилното поведение спрямо околните и равновесието с природата. Всичко това прави живота на детето много по-лек и комфортен. Родители и деца, които заедно се занимават с Кабала, стават истински приятели, имащи общи интереси. Това е рядко явление в наше време, когато връзката между децата и родителите практически отсъства.

5. Кабала помага на човек да се справя с ежедневните трудности – човек постига техния корен и умее да се избави от тях. Знае последователността на действията, позволяваща му да се справи с проблемите.

6. Човек, изучаващ Кабала, не страда от депресия, тъй като винаги има пред себе си възвишена цел, която се стреми да постигне.

7. Човек, изучаващ Кабала, не изпитва различни видове страх, тъй като се избавя от грижата за себе си. У него няма страх от смъртта, защото той разбира, че това е само смърт на физическото тяло. Неговият страх и грижи са само за това да се издигне в свойството отдаване на другите.

8. Не вярва в “скрити сили” – във влияние на звезди и астрология, уроки, съдба, различен род талисмани и предзнаменования, намира се по-високо от това, което прави живота му по-понятен и свободен.

9. Човек става по-реален – той разбира, че в природата съществуват неизменни закони. Чудеса в природата няма. Има само непознаване на законите от страна на човека. Затова когато законите са известни, животът става по-прост.

10. Изменение на възприемането на реалността – човек разбира, че само променяйки своето отношение към действителността, може да промени нещо, а не чрез външни изменения.

11. В по-напредналите стадии от изучаването на Кабала, човек достига до състояние на равновесие с природата и престава да усеща каквито и да било проблеми, болести и пр. Но ако все пак ги усеща заради връзката си с другите, още непоправени хора, усеща ги по друг начин, понеже знае техния смисъл и причина.

12. Дълбоко разбиране на човешката природа – свойства, желания, мисли и намерения. Това помага във взаимоотношенията в човешкото общество – със себе си, в семейството, с близките, на работа, със света. Човек разбира защо хората правят така, а не иначе.

13. Безкрайно наслаждение – това е духовен патент. Ние имаме множество потребности, човек постоянно търси тяхното напълване. Когато наслаждението влиза в желанието, напълва определена потребност, то наслаждението продължава само няколко секунди, след което желанието угасва. Човек, изучаващ Кабала, знае как да използва потребността, желанието така, че наслаждението да не я гаси.

14. Човек, изучаващ Кабала, се намира в постоянен стремеж към Целта, към разкриване на законите на природата, към разрешаването на всички съмнения, което придава вкус на живота му. Той прилича на дете, разкриващо света за себе си.

15. Човек изучава Кабала в група. Той има много приятели и другари, които го подкрепят и с които той има особени отношения. От тях той получава увереност, усещане за това, че имаш много приятели по целия свят, които ще ти помогнат във всеки момент само заради това, че у вас има усещане за обща цел.

16. Изучаващият Кабала човек цени в околните само едно – степента на техния стремеж към Целта. И в това всички могат да бъдат равни. Останалите свойства на човека не се оценяват изобщо, тъй като те са му дадени от природата и в това ние не можем да бъдем равни. Не се оценява нито статуса, нито количеството пари, тъй като това не са постижения на самия човек, това са данни, независещи от неговите усилия.

17. Избавя се от грижи за себе си – това е само по себе си велико постижение, понеже именно грижата за себе си ни води до дисбаланс с природата. Това е причината за всички проблеми в живота на човек. Грижата за себе си е само до необходимото за съществуване. Това необходимо човек определя за себе си сам.

18. Изучаването на Кабала помага за по-дълбоко разбиране както на естествените науки, така и на историческите процеси, а така също подобрява творческите способности на човека.

Съставил М.Санилевич

[34634]

Filed under: Кабала - No Comments→

Въпрос: Какво е значението на групата във формирането на желанието, което може да разкрие Скиния Завет?

Отговор: В човека няма желания, насочени към Твореца! Аз не мога самостоятелно да се устремя към Твореца. Tова няма как да стане! Творецът се намира сред частните души, сред частните желания на обществото. „Сред народа свой живея аз” – това не са просто красиви думи. Творецът е мрежа от връзки между нас и там трябва да го търся.

Ако търся желание, което трябва да поправя, аз съм длъжен да се устремя към теб, да видя колко те ненавиждам, отблъсквам, колко си ми безразличен и тогава разкривам злото, злото желание е че не те приемам. Аз виждам разбиването: души, между които е разрушена връзката.

Ако разкривам това с помощта на учителя, книгите и обкръжението, ако съжалявам за това, че не съм свързан с другите „като един човек с едно сърце”, в поръчителство и пълно единство, това съжаление се нарича МАН – молитва, молба. Аз моля „мей нуквин” – женските води, силата Бина, отдаването, обединението, и тогава МАН се повдига в Малхут, от Малхут през З”А в Бина и в света на Безкрайността.

Не може да аз да съм се поправял и да съм се жертвал, ако това не е било насочено към ближния, към това обкръжение, в което съществувам. Там се случва реализацията, там се намира мястото на нашата работа.

Затова мястото за Скиния Завет и за Светилището, светилника, масата, начина, по който те са разположени едно спрямо друго, в каква форма, на каква височина и ширина, всичко това говори за нашето съвместно кли, което се нарича душа. И освен това кли няма нищо друго! Душата е съвкупност от нашите желания и правилното изобразяване на тези желания – частните души се наричат двор, Скиния Завет, Шатра. Всичко това е общо за всички нас и съществува между нас, вътре в нас.

Въпрос: Изменят ли се формите на Скиния в зависимост от нивото, на което се намира душата? Ще виждат ли различни хора в групата различни нейни форми?

Отговор: Те ще я виждат повече или по-малко ясно, с различна резолюция, яснота, като с очила и без очила. Всеки ще вижда малко различно съгласно своето ниво, своята форма и особеностите на душите, но при това всички виждат същото и могат да говорят за едно и също.

От урока върху седмичната глава, 04.02.2011

[34520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - No Comments→

Въпрос: Как можем да разберем дали работим правилно? В крайна сметка, понякога наградата изглежда приятна, а понякога – неприятна. По какво да съдим?

Отговор: Не трябва да съдите според сладко или горчиво състояние, а по скалата на „истина – лъжа”. Само тогава човек може да разбере дали напредва или не.

Може да предложите „Тогава да вземем за критерий горчивината. Колкото по-горчиво е, толкова по-близо съм до духовното”.

Но къде е написано това? Защо да трябва да бъде точно по такъв начин? Точно обратното, само за да направиш анализ, че трябва да се издигнеш над горчивия и сладък вкус към истина и лъжа, за да ги разграничиш и да се слееш с истината.

Но когато се сливаш с нея, ти трябва да постигнеш състоянието, където истина и сладост ще бъдат едно цяло. Трябва да издигнеш сладостта до истината, така че „тъмнината да засияе като светлина”, така че горчивото да стане сладко.

Тогава всичко ще се слее в истината. Написано е, че истината ще бъде хвърлена на земята и ще израсне от нея. С други думи, истината ще расте в теб и вече ще съдържа всички детайли на възприятието: горчивина, сладост и лъжа.

От урока по статия на Рабаш, 06.02.2011

[34578]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→