В мъдростта кабала изучаваме висшия свят, как е сътворено цялото творение и какви сили се спускат в нашия материален свят. Във висшия свят съществуват сили, а във физическия съществуват обекти, които попадат под въздействието и са следствие на тези сили.

Висшите сили се наричат „корени”, а нисшите (тези, които се проявяват в нашия свят) са „клони”. Под нашия свят няма нищо друго и няма нищо по-лошо от него. Това вече е добре.

Всичко, случващо ни се, е в резултат на влиянието на силите, които се спускат към нас от висшия свят, от корените. Няма нищо в нашия свят, което да не произхожда от висшия. Затова е безполезно да обвиняваме някого за нещо – един друг, други народи, управляващите, природата – след като всичко е управлявано от висшите сили отгоре надолу. Ако погледнем логично и реалистично на цялата картина, ще видим, че всичко произхожда от висшето.

Излиза, че всеки наш проблем, без значение какъв е той, може да бъде разрешен само ако се издигнем до нивото на тези висши сили и започнем да им влияем. Така ще можем да привлечем различно влияние върху себе си. Тоест ние ще бъдем повлияни не от първите сили, а от някакви техни производни и от нашето влияние върху тях. Само по този и по никакъв друг начин ще предизвикаме промени в нашия свят.

Ние се опитвахме в продължение на хиляди години, използвайки всевъзможни методи и практики, да повлияем на нашата съдба. Виждаме, че това е безполезно. Няма причина да се обръщаме към Твореца: Той (някой, който си представяме като Твореца) не ни чува и нито едно действие в този свят не дава никакъв резултат. В края, всичко се получава, така както е трябвало да се получи.
Ние, които сме живели достатъчно дълго в този свят, виждаме всичко това много ясно. Затова можем да се съгласим с мъдростта кабала, която твърди, че на нивото на нашия свят няма решение. Нашият свят е следствието, а всички решения са на нивото, на което решенията са взети – висшия свят.

Затова имено сега, когато човечеството се оказва пред сериозни проблеми, достига до обща, глобална криза и когато всичко, което се случва с нас в нисшото е вече част от тази обща картина, само тогава получаваме възможност да въздействаме на тези общи сили, като се обединяваме.

По същество, ние трябва да повлияем само на една сила, тъй като има само една висша сила, която просто се разлага на множеството подсили, частните сили, които ни влияят.

От 5-я урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011
[34479]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

От света на Безкрайността, „състояние 1”, ние се развиваме (спускаме се) до този свят, който се нарича „състояние 2”. От това състояние ние трябва отново да се издигнем до Безкрайността в „състояние 3”, което е идентично със „състояние 1”. Има само една разлика между тях: ние осъзнато съществуваме в „състояние 3”. Също така то се счита за 613 пъти по-голямо от „състояние 1”.

В „състояние 2” ние сме се развивали от милиони години в нежива, растителна и животинска форма. Докато не сме се спуснали по световете Ацилут, Брия, Ецира и Асия, времето въобще не е съществувало. Времето възниква, когато достигаме този свят и се развиваме в продължение на около 15 милиарда години, достигайки накрая до „човешката” степен.

Разликата между „човешкото” и неживото, растителното и животинското състояния е в това, че човекът не съществува в природата! Изначално по своята природата човек е животно, но малко по-сложно. Той става човек само на стъпалото, на което почувства, че е глобално, обществено създание.

Тоест той повече не живее в индивидуална, егоистична форма, както е бил преди да достигне сегашната степен, а трябва да се включи в духовното развитие и да изкачи стъпалата, по които се е спуснал. От общото, обществено развитие ние със сериозност и отговорност трябва да преминем към духовно развитие. Това е същността на нашата работа.

Докато сме се развивали егоистично, ние не сме се сблъсквали с някакви проблеми, защото сме се развивали неосъзнато, естествено. Но след като достигнем до „червената линия”, т.е. до състоянието, в което всичко излиза, че е глобално и интегрално взаимосвързано, то това е знак, че ние трябва да придобием друга форма на съществуване в хармония с природата.

От урока на темa „Занятия по мъдростта кабала”, 04.02.2011
[34449]

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Има ли в нашия свят свръхестествени сили?

Отговор: Естественото и свръхестественото се измерват спрямо човека – съгласно неговата природа и ниво на развитие. Например, ако преди 500 години, на човека му биха показали самолет, той би се изплашил – желязна птица лети във въздуха и дори не маха с крила!

Все пак, свръхестествен не означава най-силен: сега има нещо, което ме управлява, а утре аз ще управлявам. Свръхестествен означава „по-високо от моята природа” – нещо, което никога няма да постигна по естествен начин.

Природата на нашия свят е изцяло егоистична – желание за получаване на наслаждение от всичко възможно, прилепване към полезното и отдалечаване от вредното. По-високо от това ниво се намира противоположната природа – отдаваща, любяща.

Силите на отдаване и любов са по-големи от нашата природа, тъй като нямат ограничения, свързани с възприемането само, заради собственото наслаждение. Да ги приведеш в действие можеш само при условие, че ги придобиеш, издигайки се над своята природа в противоположната. Тогава ще възприемаш по друг начин реалността, както е казано: „Аз видях обратния свят”. Тази реалност не е ограничена от времето, пространството и движението – тя е безкрайна и хармонична, без сблъсъци и граници. Ти я постигаш и се намираш в нея.

Сега не я чувстваме, защото притежаваме противоположните свойства. Но този, който е придобил свойства, по-високи от своята природа, я възприема. За него може да се каже, че има свръхестествени сили и се нарича кабалист.

От телевизионата програма „Попитай кабалиста” №185, 23.06.2010

[35112]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос: Хиляди години кабалистичната методика се е разработвала от особени хора – от кабалисти. А сега ние я разпространяваме сред масите. Не губим ли по този начин дълбочината на тази наука?

Отговор: Безусловно я губим. И въпреки това, трябва да разпространяваме. Чрез нас тя преминава към другите.

Твоите родители например, с цялото ми уважение към тях, са били обикновени хора, а не свети праведници. Те са те родили и са ти дали възпитание на своето ниво. Същото правим и ние.

Разбира се, като разпространяваме кабала сред народа, ние я „разваляме”. Това се нарича „понижаване на стъпалата, спускащи се от света на Безкрайността”. Но, не може това да се случи по друг начин. Нима детето може наведнъж да получи готовата наука? Не, на него трябва да му дават адаптираната версия, добре обработена, съобразно неговото ниво. Каквото и да му обяснявам, каквото и да му показвам, с каквото и да го храня – всичко трябва да съответства на неговото сегашно състояние.

Пример за това е текстът на „Зоар за народа”. Взехме коментара на Баал а-Сулам за книгата „Зоар” и го изчистихме от допълнителните материали, които не се отнасят към главната нишка. В крайна сметка, те също са необходими. Баал а-Сулам не е направил нищо излишно. Но на настоящия етап, това пречи и на нас – а и широките маси, все още не са готови да се приближат към „Зоар”.

Отваряйки за първи път в своя живот книга, видях думи, написани с огромни букви: „МАМА, ДОМ, СЛЪНЦЕ”. И ние, по същи я начин трябва да даваме на хората материали, които са подходящи да тях. А след това, научавайки се, те ще се изкачат на високите стъпала.

Духовната стълба, несъмнено „разваля” висшата светлина, като много от нея се загубва по пътя към нисшето. Такава е нейната природа – защото иначе, нисшите не биха могли да попият дори капки от светлината.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35063]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - No Comments→

В статията „Свобода на волята”, Баал а-Сулам пише, че човекът, който според замисъла на висшето управление е задължен да живее в обществото, трябва да изпълнява неговите закони. А законът на живота в обществото е да се следва мнозинството.

Възможно ли е това да означава, че е необходимо да се сравняваме с най-неразвитите, необразованите, некултурни маси, които са мнозинство в света? И днес, в много страни  хората живеят така, както преди стотици години. Дори техническият прогрес не ги е засегнал много – научили са се да използват само неговите външни плодове, без да получават никакви вътрешни промени, вътрешна култура.

Но законът „да се следва мнозинството”, ни задължава да се занимаваме именно с общото възпитание на целия свят. Необходимо е целият свят да се издигне на такова ниво, на което всички да разбират, че само с всеобщо обединение се постига съвършенството. И няма избор – невъзможно е това да се осъществи насилствено отгоре, за сметка на някаква неголяма група от хора, желаещи да извършат революция.

Някога, светът е съществувал благодарение на властта на управниците, но това време вече е минало. По този начин е било възможно да се съществува до края на периода на изгнанието. Но сега, когато влизаме в епохата на поправянето, в епохата на „последното поколение”, не е възможно да се живее по старому.

И в най-близко време ще видим, че масите ще станат все по-определящи във вземането на решенията, а на главите на държавите и правителствата ще им остане само възможността да следват народа. Защото светът е станал глобален.

Ето защо, необходимо е да се положат всички усилия за възпитанието на  широките маси, независимо на какво ниво се намират сега – да бъдат издигнати до висотата на окончотелното поправяне.

И в крайна сметка, от хората не се изисква да постигат някакви големи премъдрости – трябва само да знаят, как правилно да се свързват един с друг. Защото връзката между хората се осъществява не чрез разума, а чрез сърцето. Това е мъдростта на сърцето.

Законът „да се следва мнозинството” означава, че трябва да се обърнем към мнозинството и именно от тези обикновени широки маси ще започнат да се случват всички изменения в света, а не от онези, които притежават власт, богатство, образование. Казано е, че „от децата на бедняците ще излезе Тора”.

Поправянето зависи именно от това, доколко високо издигаме нашия общ духовен съсъд (кли).

От урока по статията „Свобода на волята”, 11.02.2011

[35089]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако Малхут е желанието за получаване на наслаждение, как може тя да събере всички души под крилото си?

Отговор: Малхут е желанието за наслаждение. Тя е включила в себе си цялото желание за получаване, създадено от Твореца. В последствие, тя се е разбила, за да даде на това желание способност да опознае себе си и Твореца, и основавайки се на това знание, да извършва самостоятелни действия. С други думи, тя се е разбила на множество отделни части, които усещат омраза и разединение.

Малхут е мястото, където всички разбити части са съществували. Сега, чрез тяхното собствено желание и усилие, тези отделни части постепенно достигат до единност в същата Малхут, в техния корен.

Може да се опише с други думи: творението, в своето усещане и възприятие е разделено на множество части, които изглеждат чужди едни на други. Тези части трябва да продължават да се съединяват, докато не се почувстват свързани. Пример за такова единство е висшият, Зеир Анпин, който се проявява според техния корен.

От урок по статия на Рабаш, 06.02.2011

[34585]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→