Отваряйки която и да е книга в нашия свят, искаме да получим от нея или усещане, или разум. Защото освен това няма нищо друго. Искаме да се впечатлим от приключенските книги и романите, преживявайки заедно с героите – това е разбираемо за нашите чувства и желания.

Искаме да напълним разума си със знания от научните книги, като сме наясно, че за тази цел е нужно усърдно да ги изучаваме, стараейки се да съберем цялата информация в паметта си, а после да работим с тези данни, разпределяйки ги съгласно онова, което се стараем да разберем.

Разбиране се нарича правилното подреждане на данните. В книгата цялата информация е подредена правилно. Аз вкарвам тези данни в своята памет и ги организирам в същия ред – но с разбирането, че трябва да ги подредя по същия начин, че си струва да го направя, защо и как. Съгласяването ми с учебника означава, че го изучавам.

Но нито първият подход – за усещане, нито вторият – за разбиране, не присъстват при изучаването на науката кабала. Съвсем не! Тук четем текста, не за да усетим нещо, тъй като в този миг няма какво да усетим, и не за да разберем – защото не е възможно да разберем прочетеното, а само за да извлечем от него силата, която ни променя. Нека ни промени – само това ни е необходимо!

Това се нарича „сгула” – „чудoдейно свойство”, „чудо”, и само от него имаме нужда. Но, за да организирам това „чудо”, са ми нужни три съставни:

1. Учител, който ме насочва към „чудoдейното свойство”. Всъщност учителят не трябва дори много да знае – не е необходимо да ми демонстрира своите знания. Той не трябва да пробужда в мен нито чувствата, нито разума. Трябва само да ме насочва към изпълняването на „чудото”/„сгула”.

2. Група, която също като мен се стреми да реализира това „чудо”, да пробуди силата на промяната.

3. Книга. Аз не знам какво представлява тази книга. Кабалистите казват, че е тайна книга, в която не разбират написаното, но ако я чета заради „сгула”, тя ми въздейства и ме поправя.

Затова кабалистичните книги са написани така, че не разбираме нищо в тях. И ние поначало нямаме намерение да ги разберем, защото така бихме „откраднали” от искането на „сгула”. Освен това, не възнамеряваме тук и сега да усетим написаното в тези книги. Преди всичко аз искам да се осъществи „сгула”, а след нея вече ще усетя и разбера.

Когато в резултат на „сгула”/„чудото” стане разкриване, тогава вече влизам в този чудесен свят, където имам усещане и разум – както е в нашия свят. Тогава виждам, че същата книга, която преди е била тайна за мен, е изпълнена с чувства и разум – че е подобна на приключенската книга и романа, както и на научната книга, изпълнена с мъдрост.

Такава е книгата „Зоар” – много особена книга, най-силна по своето въздействие, способна да ни донесе „сгула”. Именно това трябва да изискваме от нея. Само от това искане зависи успеха. Така че, хайде да четем и да не го забравяме!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.02.2011

[36165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Задачата ни е да се издигнем заедно по духовните стъпала, за да съединим в себе си поправените желания, напълнени със светлината. И когато световната група на „стремящите се към Твореца” (Исра-ел) се напълни с Неговото знание, то „ще се излее зад границите на Израел” и ще напълни „народите на света” .

Тоест всички наши групи по света, всички онези, които притежават точка в сърцето и се стремят към разкриване на духовното, трябва да се съединят помежду си и да постигнат състояние, при което духовните им постижения ще станат толкова мощни, че ще препълнят техния съсъд (желание) и ще се разплискат в желанията на „народите на света”. Това се нарича „да донесат светлина на всички народи” и да станат „свещенослужители на Твореца” (мамлехет коаним).

Разбира се, светът трябва да бъде подготвен за това чрез разпространяване на знанието кабала в такъв вид, в какъвто хората са готови да го приемат. Но най-важното „разпространяване на кабала в народа” става отвътре – неосъзнато за самите хора. Защото те нямат възможност да я усвоят осъзнато, както го правят онези, които активно я изучават.

Но хората ще започнат да усещат отвътре влиянието на светлината, която ни напълва. Ще почувстват, че в нас има някакво напълване, от което те също ще започнат да получават макар и малко осветяване – и тогава ще се присъединят към нашата група. По този повод, пророците са казали, че „народите на света ще вземат синовете и дъщерите на Исраел на своите плещи и ще ги пренесат в Йерусалим” („ира шлема”, тоест „съвършеният град”, „съвършеният трепет” пред Твореца).

Затова, заради разпространението на кабала, трябва преди всичко да се погрижим за своето собствено поправяне и напълване. И не защото на нас самите ни се иска да го получим, а защото тогава ще можем да донесем светлина на целия свят и по този начин ще доставим удоволствие на Твореца.

Формулата е такава: необходимо е да поправим себе си, за да прокараме светлината към всички останали души и да ги доведем до окончателното поправяне, като по този начин изпълняваме своята мисия с цел да доставим наслаждение на Твореца.

Всички останали души не са способни сами да се поправят, а само с помощта на душите „Исра-ел”, в които се пробужда желанието за поправяне. Само такива души са способни самостоятелно да се поправят и след това да станат проводници на светлината за всички други народи. Тоест те трябва да присъединят към себе си всички останали души – както Галгалта ве-Ейнаим присъединява АХА“П. И когато се образува такъв пълен, цялостен съсъд (желание, кли), в него може да се засели Творецът – висшата светлина да напълни тези желания.

Точно по този начин трябва да разглеждаме собственото си поправяне – не да го желаем за самите себе си, а чрез поправянето на народите на света, да се стремим да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Когато започнем да изпитваме натиск върху своя егоизъм, удари по него, като правило, към групата ли трябва да се насочим? Върху какво да се съсредоточим?

Отговор: Ако в човека я няма вътрешната необходимост от група – какво ще й каже? Каквото и да правим, го правим според желанието. Ако човек още не вижда защо да се обръща към групата, той няма да се обърне към нея.

Обръщам се към групата, ако се чувствам безпомощен, ако виждам, че никакви налични средства няма да ми помогнат, че нямам сили да се поправя и да постигна нещо. Цялата ми премъдрост и потенциал няма да ми дадат нищо.

Само тогава съм готов да помоля другарите за помощ. Необходимостта се проявява в мен от търсенето, когато искам да се спася от това ужасно състояние. Именно тогава откривам, че мога да се обърна само към групата.

Обръщам се към нея външно или вътрешно. Дори другарите да не чувстват това, аз вече искам да получа от тях подкрепа, сили. И тогава се обръщам с молба.

А иначе, дали мога да се вслушам в съвета и да помоля групата за помощ? Защото тогава, празното красноречие не помага – то е просто раздвижване на въздуха. Само, когато в мен е съзряло истинско желание, се обръщам към другарите. Не е важно дали те чувстват това или не, защото в моето обръщение е заложена силата на желанието, която го прави истинско.

От урок по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

На практика, вътре в интернет се крие Творецът! Тоест вътре във виртуалната връзка между хората, ако тя се развива и усилва, приемайки добра форма – там се разкрива висшата сила.

Именно с такава цел е възникнал интернет – за да свързва хората и да покаже, че съединяването с нашата егоистична природа може да е само лошо и вредно, а съединяването с висшата природа е добро.

Тя ни издига в друго измерение, към вечния живот и ни освобождава от всички проблеми! Ето какво ни разкрива интернет и аз съм убеден, че това ше се случи много скоро, съдейки по скоростта на неговото развитие.

Сега не е възможно да го спрем и никой няма да успее да откъсне хората от интернет. Някъде се правят такива опити, но нищо няма да се получи. Хората ще почувстват, че са готови да убият онзи, който ги изключва от интернет – сякаш ги отрязват от живота.

Вече не можем да се върнем към онзи живот, когато всички не сме били свързани посредством интернет. Този, който се опита да направи такова нещо, ще стане главен враг на човечеството и просто ще го унищожат – само заради това, че е изключил интернет.

Защото това е инструмент за постигане на връзката между хората и сега вече, човекът чувства, че интернет му дава възможност да се излезе на друго ниво на съществуване – целият свят е пред теб!

А когато този свят открие своята празнота – именно това ще бъде трамплинът за скок в бъдещия свят.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 23.02.2011

[36170]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя ако имам усещане, че всичко ми е наред, а не намирам желание да се издигна на по-висока степен?

Отговор: Да вземем за пример конгреса, след който усетихме падение. Оттук можем да преминем към истинска молба, искане, вик, молитва. Може би не ни достигат подобни действия. Мисли за това преди сън и сутрин, когато ставаш за урок: „Защо? За какво? Как?“

Кабалистите, с цялата сериозност ни препоръчват да се готвим за урока, понякога дори с часове. Подготовката отнема повече отколкото урока. На светлината не ѝ трябва много време, човек не трябва да се учи цял ден, достатъчни са час-два. Ако през деня той строи намерение и готви себе си за среща със светлината, то главното се случва за няколко минути.

От урока по статията на Рабаш, 23.02.2011

[36145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ясно е, че днес хората не могат без интернет. Но кога те ще почувстват, че там вътре се крие Творецът и ще усетят именно Него?

Отговор: Преди всичко хората трябва да почувстват пустота в интернет, във връзките, които се създават там, за да възникне в тях потребност от изменение. Тъй като те са искали там да разкрият нови връзки, друг, интересен и пълноценен живот, надявали са се да излязат от собственото си опустошение, което всеки е усещал и поне там иска да намери някакво напълване.

По – рано хората са търсили „хляб и зрелища“, а сега „хляб и интернет“, защото той точно това обезпечава – зрелища и развлечение. И изведнъж – зрелището свърши… И какво, аз оставам само с един залък хляб? Само в това ли ще бъде моя живот – като магаре, което не знае нищо освен да се наеде?

И тогава хората ще започнат да търсят духовно напълване. Точно така, както тези, които вече усещат пустота в живота си. Ще остане само единият хляб, а освен него, няма да има нищо, с което да напълним живота си.

И ако дори интернет не ни дава напълване, тогава какво? Защото това е мрежата, която сякаш би могла да ни даде всичко, което съществува в света. В нея ще има хиляди различни възможности: триизмерност, всякакви визуални ефекти, стереоизображение, а на човек ще му е безинтересно. Ако няма желания, то и никакво наслаждение не ще привлечеш.

И както сега нашите ученици ги влече към нас, защото чувстват, че тук има светлина за душите, нещо приятно, интересно, истинско, така и намиращите се във виртуалния свят ще почувстват това и ще дойдат при вас, в същата тази интернет мрежа.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 23.02.2011

[36197]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин ще дойде поправянето на цялото човечество? Ще стои ли въпросът за свободата на избора пред всички или само пред малцинството, водещо този процес?

Отговор: Свободата на избора, както всяко явление, се състои от 4 нива: неживо, растително, животинско и човешко. Свободата на избора на масите се заключава в това да се присъединят и да следват тези, които се намират начело на процеса.

Това означава, че те трябва да разберат своето състояние, задачата на лидерите, общата цел и да се включат в нейното достигане. Тоест, те също имат определено постижение в зависимост от корена на душата – както и сега в нашия свят.

Да кажем, защо едни хора са доволни от скромни постижения, а други се стремят към максимума? Защото съгласно корена на душата така ги води свойственото им желание да получават, и това не зависи от избора на човека – той се е родил така.

В края на поправянето, когато всички се обединяват, образувайки кръг, всички различия ще се анулират, но в процеса на поправянето всеки трябва да разкрие корена на своята душа и да се развива съответно с него.

Баал а-Сулам пише, че след като Исраел – душите, стремящи се към Твореца, намиращи се на върха на пирамидата, – се устремят напред, след тях ще потегли целия свят. Така, истинска свобода на избора имат само тези, в които се пробужда желанието за отдаване, и тези хора стават все повече и повече в света. Всички, те се наричат Исраел, защото притежават склонността към разкриване на висшия свят, а всички останали получават от тях.

Затова, ако ние изпълним своята работа, без да чакаме да я свърши някой друг, то с това постигаме всичко. Всички останали също трябва да разкрият целта и Твореца, но всеки получава съгласно своето място в тази единна система, която храни всички. При това става въпрос не за степента на важност на всеки, а за реда на взаимовключване.

Отначало са разкрили духовния свят, реализирали са свободата на избора и са привлекли светлината Прадедите. След това са действали поколения мъдреци, а сега е настъпил нашия ред, както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към Книгата Зоар”.

Всеки има своето място в този процес и своето поправяне – от това никой няма да стане по-малък от другите. Става въпрос само за последователност в стъпалата, порядъка на развитие и поправяне.

Кабалистите от предходните поколения са действали в обща система преди нас, разкрили са се преди нас, и ние получаваме от тях – както в този свят чрез книгите, така и в духовния. А чрез нас получават другите. Така постепенно отгоре-надолу се разкрива Дървото на живота.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[36036]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Творецът е създал съвършеното състояние, където се намираме в съвършенство и в сливане с Него. Но за да усетим това състояние, ние трябва да развием в себе си възприемчивост към него, да се научим да различаваме неговите съставни.

Тази възприемчивост трябва да идва именно от нас, ние трябва да овладеем духовното усещане. А усещане е невъзможно да се получи отвън, макар Творецът да е всемогъщ.

Творението трябва да усети своето състояние в сравнение със състоянието на Твореца, да се наслади на сливането и на съвършенството във взаимоотношенията между тях, да се почувства подобно на Твореца, тъй като няма нищо по-съвършено. А за това то трябва да побере в себе си двете състояния, двата детайла на възприятието, двете свойства: с което се явява самото то и с което се явява Творецът. Творението трябва да умее да прави разликата между тези свойства в цялата им дълбочина. Само тогава то ще почувства цялата висота и ценност на сливането с Твореца.

И така, творението трябва да включва в себе си двете противоположности. И затова ние, произлезлите от съвършеното състояние създадено от Твореца, трябва преди всичко да опознаем собствената си природа, като че ли Твореца го няма. А след това последователно да преминем етапите на запознаване с природата на Твореца.

И тогава ние ще достигнем целта: ще усетим своята природа и природата на Твореца в разделянето и единството между нас. В крайна сметка това ще ни придаде мощта и силата на съвършеното състояние, в което ние се намираме изначално.

От урок по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

(Като подготовка за конгреса на Мъртво море)

Въпрос: След четири дни специален конгрес ще се състои на Мъртво море. Как трябва да се подготвим за него, за да постигнем възможно най-голям напредък за цялата ни група, нашето единно голямо семейство?

Отговор: Скоро ще се съберем на конгреса на Мъртво море и да се надяваме, че от това място, най-ниската точка на земята, ще можем да се издигнем до най-голямата висота.

Щастлив съм, че организираме много срещи като тази, и се надявам, че ще дадем на целия свят нашата вътрешна концентрация и силата на нашия съюз. Нека останем заедно!

От урока по статията „Предисловие към Паним Мериот”, 20.02.2011

[35847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да ускоря разкриването корена на моята душа?

Отговор: Включвайки се в групата, човек възбужда върху себе си светлината, която му показва доколко той е противоположен на връзката, колко далеч е от другите, как ги пренебрегва, ненавижда и отблъсква.

А какво е това корен на душата? Това е моето местоположение в системата от общо желание, създадена от Твореца. Да го разкрия аз мога единствено при условие на пълно съединение с всичките останали души защото само тогава ще осъзная собствената си функция в този общ организъм.

Затова нашето поправяне се състои в пробуждането на светлината, която ще съедини нас с цялата система. И тогава дори и отблъскване от обединението помага да разкрием своето място.

Процесът на изясняване на собственото отношение към другите души е постепенен и дълъг, тъй като своето истинско местоположение и функция в общата система, човекът разкрива само след придобиване на постижение и включване във всички, т.е. отдаването става повече от получаването. Това се случва благодарение, на това, че светлината е подействала на човека в достатъчно количество.

Така че разреши на светлината да действа и се съгласи да получиш свойството отдаване!

От урока по статията на Рабаш, 18.02.2011

[36032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→