Въпрос: Когато започнем да изпитваме натиск върху своя егоизъм, удари по него, като правило, към групата ли трябва да се насочим? Върху какво да се съсредоточим?

Отговор: Ако в човека я няма вътрешната необходимост от група – какво ще й каже? Каквото и да правим, го правим според желанието. Ако човек още не вижда защо да се обръща към групата, той няма да се обърне към нея.

Обръщам се към групата, ако се чувствам безпомощен, ако виждам, че никакви налични средства няма да ми помогнат, че нямам сили да се поправя и да постигна нещо. Цялата ми премъдрост и потенциал няма да ми дадат нищо.

Само тогава съм готов да помоля другарите за помощ. Необходимостта се проявява в мен от търсенето, когато искам да се спася от това ужасно състояние. Именно тогава откривам, че мога да се обърна само към групата.

Обръщам се към нея външно или вътрешно. Дори другарите да не чувстват това, аз вече искам да получа от тях подкрепа, сили. И тогава се обръщам с молба.

А иначе, дали мога да се вслушам в съвета и да помоля групата за помощ? Защото тогава, празното красноречие не помага – то е просто раздвижване на въздуха. Само, когато в мен е съзряло истинско желание, се обръщам към другарите. Не е важно дали те чувстват това или не, защото в моето обръщение е заложена силата на желанието, която го прави истинско.

От урок по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →