Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Седмата заповед”, п. 225: В Меркава на трона лицето на лъва е от дясно, а лицето на вола е от ляво. Волът се нарича „цял (Там) вол”, тъй като в Меркава на трона има посвeщение на завета.

Въпрос: Възможно ли е да се създаде речник на духовните термини, подходящ за всяко стъпало, който да обяснява различните думи от „Зоар”, като „вол”, „меркава”, „лъв”, „змия” и т.н.? Това би ни помогнало да заменим думите, които ни напомнят за физически образи, с духовни сили според тяхното определение, докато четем. Това правилен подход ли е към изучаването на „Зоар”?

Отговор: Всичко зависи от начина, по който се съгласим да говорим помежду си. Когато имаме общо възприятие, говорим спрямо това усещане. Когато не възприемаме събитията по еднакъв начин, а ги разбираме (по-ниско ниво от възприемането), ние, да речем, говорим, използвайки научни термини и формули.

Този откъс от „Зоар” използва думи като „вол”, „магаре”, „трон” и т.н. Ако трябваше да ги заменим със сили, щеше да е нужно да конкретизираме какъв вид сила е, от коя сфирот точно идва. Докато тук, една дума се използва за отнасяне към една и съща сила, например „вол” или „цял вол”. Този език е по-кратък, защото се осланя на твоето разбиране на това, за какво говори.

Това се отнася само към светлините и келим (желания), защото ние нямаме нищо друго, за което да говорим. Как мога да ви предам връзката на светлините с келим в определена форма? Да направя чертеж? Да го изсвиря? Да ви дам формула? Да опиша образа на този свят, който е резултат от тяхната връзка? Как мога да ви обясня точното духовно състояние, комбинацията на светлина и келим, за която говоря?

Затова кабалистите са създали четири езика да опишат висшата система на управление на нашия свят: езика на Танах, Агадот (легенди), Кабала и Алахот (Талмуд), и ги използват да предадат техните постижения на нас. Тези езици са смесени в „Зоар”.

Самата „Зоар” основно е написана на езика на Талмуд (Мидраш), въпреки че използва и малко от езика на Танах или на легендите, а Баал аСулам добавя към нея езика на Кабала. И когато са в паралел, можете повече или по-малко да поддържате правилната посока на мисли.

Но как могат да ви помогнат езиците, ако нямате духовно постижение и не възприемате към какво се отанся текстът? Нищо не може да ви погоне! Трябва да мислите за получаване на по-голямо влияние, за да започнете да възприемате.

В нашия свят е по същия начин: можете да ми кажете каквото си поискате, но ако аз никога не съм го изпитвал, каквото и да ми казвате за мен е мъртво или в най-добрия случай, аз може и да мога да си го представя чрез аналогия с нещо, което вече познавам.

Но ако не знам нищо за духовния свят, никакъв разказ не може да ми помогне. Поради тази причина, цялото ни учене се свежда до това да се стремим да възприеме тези духовния понятия, да искаме да ни се отворят очите.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 17,02,2011

[35591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ние никога не разкриваме истинската реалност; всичко се случва в нашите желания. Творецът е създал желанието, което по своята същност е целият материал на творението. Ние усещаме всичко, което се случва в него.

Усещанията в желание се делят на вътрешни и външни, с други думи, възприемане на себе си и на обкръжението. От своя страна, тези части на възприятието също се делят на множество слоеве, степени, части и форми.

Но всичко това е вътре в желанието, което е било създадено от Твореца. Ние не можем да си представим нищо, което съществува извън това желание, дори хипотетично. Няма никакво друго „място”, което съществува някъде другаде; цялото „пространство” е ограничено вътре в желанието.

И затова всичко, което възприемаме, зависи от промените в желанието. Цялата кабала говори за природата на сътвореното желание, промените, които то може да придобие, и нещата, които ще усети в съответствие с тези промени. Формулата е проста: внасяш определени промени в първоначалното желание и получаваш определено усещане като резултат.

Общият спектър се състои от множество оттенъци. Различни импулси могат да се разкрият по едно и също време в едно желание; възприемаме различни събития, действия във всяко отделно желание. Желанието на човек се дели на 613 части, където той усеща всичките различни впечатления и реакции. И всички те представляват неговата представа за света.

Частите на получаващото желание, което се отнася към неживото, растителното, животинското и човешкото ниво, оформя контурите на реалността за нас. Можем да разширяваме все повече и повече желанието, като непрекъснато разкриваме нови части в него, и тогава нашият общ свят се разширява.

От урок по статия на Рабаш, 17,02,2011

[35587]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В книгата ”Зоар” се говори за вътрешните състояния на моята душа. Но за мен е неразбираемо, какво състояние трябва да си представя?

Отговор: Състоянието на постепенното обединяване на всички, съединяването на всички нас заедно – това е твоята душа, ако ти се стараеш да обединиш всички в едно цяло. Ако аз полагам такива усилия – това е моята душа. Ако някой друг го прави – това е неговата душа.

Всеки от нас е като клетка на тялото, която се старае да присъедини към себе си целия организъм. Така, самият ти придобиваш цялото тяло/желанието. То се нарича твоя душа.

Ако засега, все още вземаш само част от тялото и само в определена степен се съединяваш с нея, тогава имаш частична душа. Това означава, че се намираш по пътя, на стъпалата на стълбата.

А когато пристъпиш към завършването на пътя – стигаш до края на стълбата, до най-горното стъпало – Малхут на Безкрайността, където всичко се слива заедно, без каквито и да е граници, без край.

Но всеки от нас си представя тази Малхут на Безкрайността от своята лична гледна точка, защото всеки има свой особен корен на душата. Затова, нито един човек не се анулира, не отменя своята независимост.

Единственото, което е необходимо да изясним при четенето на книгата „Зоар”, са видовете връзките между нас. Във всяка отделна клетка има само желание. И цялата наука кабала е връзката между желанията, защото по този начин, те създават единение, цялата мощ на Малхут.

Например, в компютъра няма нищо освен плюс и минус. Но милиардите съединявания между тях образуват цялата негова мощ и възможности. На същия принцип, цялата работа на нашия мозък е основана на безбройни съединявания между „плюс” и „минус”, между желанието за наслаждение и желанието за отдаване. Те могат да се съединяват повече или по-малко, в една или друга степен, или да не се съединят въобще. Освен това,  няма нищо друго. Но от огромното натрупване на всевъзможните части, състоящи се от различни вариации на връзката или на нейното отсъствие между плюса и минуса, ти имаш потресаващата мъдрост и наистина Божествената мощ.

И именно затова изясняваме видовете връзки между тези мънички части – душите.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 20.02.2011

[35838]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ще може ли светът да приеме вашето обръщение? Не изглежда ли то свързано с религията, тъй като вашата група се намира в Израел и изглежда като съблюдаваща традицията?

Отговор: Ние се опитваме да разпространяваме кабала по целия свят, и то в такава форма, че това да бъде прието от всички. Но не е възможно и не е нужно да се крие, че кабала е излязла от народа на Израел, придружавала го е в продължение на цялата му история и се е предавала по веригата от кабалисти, които са принадлежали на този народ.

Защото народът на Израел е особен народ. Той е основан не като националност, както 70-те народа на света, а от група кабалисти, която е създал Авраам. Именно тази кабалистична група се е наричала народ на Исра-ел, което означава „право към Твореца” (яшар-кел) – защото нейната цел е да разкрие Твореца, на човека в този свят.

Длъжни сме да продължим тази мисия и да станем „свещенослужители” (мамлехет коаним), тоест да донесем на целия свят методиката за поправяне – да предадем светлината на всички народи. В това се състои предназначението на народа на Израел, за да може „всеки да познае Твореца, от малкия до великия”. Защото „Домът на Твореца ще се нарича дом на молитвата за всички народи”.

Затова не мисля, че ако се държим напълно свободно и изцяло прекъснем връзката си със своите корени, със своята история, ще можем да успеем. Не трябва да се отделяме от корена, трябва да сме свързани с него. В степента, в която напредва, човекът започва да разбира – в какво се състои мисията на народа на Израел, откъде е излязъл той.

Човекът променя своето отношение към народа на Израел, като към носител на методиката на поправяне – не като към националност, а като към особена група от кабалисти, от духовни учители, които трябва да служат на човечеството и да му помагат да постигне духовния свят.

Отношението в света се променя – сега вече имаме много ученици по целия свят, които заедно с нас, от цяла си душа и сърце разбират, че оттук, от Израелския център излиза светлината. Така се реализира методиката за поправяне.

Не може човек да постигне поправянето, без изобщо да разбира как е станало това в историята и защо.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 20.02.2011

[35851]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала толкова дълго е била скрита от народа, за да не навредят тези, които още не са готови? Какво се измени днес, че станахме готови и тя може да ни помогне?

Отговор: Хората биха могли да я използват егоистично, за да получават удоволствие от нея. А това е вид клипа, нечисто използване.

Работата е в това, че докато желанието на човек не съзрее за науката кабала, не си струва той да се приближава към нея, защото незрялото му желание ще обърне кабала в съвършено друго занятие. Ние виждаме колко много хора под формата на кабала прокламират (и продават), всевъзможни вярвания, религии, медитации. Но ако желанието на човека е съзряло за духовно развитие, то го направлява в това общо поле от души, което светлината напълва и той се премества като електрически заряд в полето, достигайки нужното място. Така той се развива.

Затова в продължение на цялата история ни се е наложило да чакаме, докато желанията на хората се развият в по-голяма или по-малка степен. И сега вече зависи от всеки човек как той ще реализира себе си.

Но кабала е била скрита, докато душите не съзреят за нейното използване. Желанието на човека не е било готово за нея, било е още непонятно към какво се отнася то. В момента, в който желанието достигне зрялост, става ясно, към какво то принадлежи: към поправяне на себе си, към науката кабала, или към масите, които просто вървят след кабалистите.

Но докато всички души не се смесят напълно една с друга, не е било възможно тя да бъде разкрита.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35870]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тази сила идваща от разбиването и тласкаща към развитието?

Отговор: Хората не разбират откъде се взема силата за живот. Учените се опитват да намерят източника на жизнената сила, също както древните алхимици, безуспешно опитвали се да превърнат обикновените метали в злато.

Те вземат нежив материал и чрез всякакви въздействия, чрез електрически импулси, се опитват да го оживят, да го превърнат в растение, в нещо развиващо се.

Ако обясним това с понятията на Кабала, то те се опитват да привлекат към неживия материал допълнителна висша светлина, която да повлияе на материала и да го издигне на следващата степен – от неживото ниво към растителното. Но това е невъзможно! Те нямат никаква възможност да направят това, и нищо не се получава.

Нека продължават с опитите си, за да се убедят, че това е невъзможно. Безполезно е да се търсят способи да се вдъхне живот в неживата материя, защото всяка следваща степен, дори и формите на съществуване в нашия свят, това е допълнителна светлина вътре в желанието. И как е възможно с някакви физически действия да се притегли висшата светлина, която да направи от камъка растение? Това е просто смешно!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.01.2011

[35522]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кой е по-заинтересован от поправянето – ние или Творецът?

Отговор: Творецът. Иначе той не би ни пробуждал.

Въпрос: Тогава защо пробуждането на останалия свят е възложено на нас?

Отговор: Какво ни засяга това, ако Той е заинтересован? – Ние нямаме никакъв избор, Творецът ни задължава. Той ни пробужда, за да може ние да пробудим останалите.

Въпрос: Но защо той не пробуди целия свят?

Отговор: Ние ще узнаем за цялата система, ролята на всеки човек и неговите връзки с всички само когато постигнем съвършената, поправената система, и всеки ще включи в себе цялата тази система изцяло.

Тогава ти ще разбереш защо всички души са минали такъв път и такова поправяне. Невъзможно е да се пита за това сега, по средата на пътя. Това е подобно на развитието на зародиша, на който изведнъж пораства ръка, после – език, след това крак, появява се подобен на опашка израстък, после той изчезва, появяват се очи и така нататък. Ние не разбираме всички тези форми на развитие.

„Не показват на глупеца работата наполовина”. Ние засега още сме глупци, т.е. в нас няма светлина Хохма, светлината на мъдростта, която се разпространява в нашите желания/келим.

От урока по статията на Рабаш, 15.02.2011

[35401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ние трябва да предизвикаме във висшия недостиг от напълване – само тогава той ще направи зивуг/сливане на нашето желание със своите висши до света на Безкрайността и ще донесе светлината, която ще ни роди, поправи и напълни. Ако не можеш да възбудиш висшия, да предизвикаш в него желание, няма да се удостоиш с никаква промяна.

В науката Кабала, ние учим как да помолим висшия! Затова, можеш да крещиш, да скачаш, да изискваш, да правиш всичко … „Победиха ме синовете мои” – това означава, че те ме принуждават да ги поправя.

А какво още можеш да направиш, ако всичко слиза свише, благодарение на предварително пробуждане отдолу? Ти не знаеш какво прави висшият и не те интересуват неговите действия. Интересува те, как  можеш да го принудиш да действа! С други думи, трябва да разбереш под каква форма можеш да го молиш. Тоест при всички случаи трябва да знаеш, какво възнамерява да прави с теб висшият, иначе няма да го помолиш за онова, което той иска.

Той иска да ти даде чаша мляко, а ти искаш да го молиш за сок. В този случай нито те чува, нито те разбира. Той знае, че сега ти трябва чаша мляко – именно чаша мляко в това количество.

„Изпълнявай волята Му като своя собствена” – на това трябва да се научиш и затова ти е необходима вярата над знанието. Трябва да изучиш всички раздразнения, които предизвиква в теб, всички „лоши” състояния, всички, т. нар. влошавания, с помощта на които той те провокира. Ако ги анализираш правилно и се издигнеш над тях с вяра над знанието, точно ще знаеш, какво иска той от теб, ще поискаш именно това и ще го получиш!

Всичко, което сега усещам, ако му обърна внимание, е онова, за което висшият иска да го помоля. Той иска да се обърна към него! Но не предизвиква това желание в мен директно, защото желае аз да го постигна, да стана като него, да поумнея.

Как се занимаваме с децата? Предлагаме им упражнения, но не им даваме решения. Постепенно ги водим така, че те сами да помислят, да разкрият и поискат да намерят решение.

Същото прави с нас висшият. Всеки миг от нашия живот е само намек, указание свише за това, че трябва да помолим, че си струва да молим и под каква форма трябва да го направим.

Става дума само за това, да се пробуди нашият МАН. Ако му обърнем внимание – пред нас има отворена книга. Аз, вече се обръщам към висшия с правилната молба, а какво става после – не знам точно. Кабалистите ни разказват за тези неща, за да ни приближат към нашите корени. Ние изучаваме Атик, Арих Анпин, света на Безкрайността…

Защо трябва да знам всичко това? Интересува ме само моята връзка с мама, а какво става с нея после, супермаркетът, предприятията, които нещо произвеждат, всичко това не ме интересува. Аз викам: „Мамо, дай ми бонбон!”. Но няма, защото в бъдеще трябва да станеш възрастен, трябва нещо да разбереш и някак да се включиш в онова, което се случва.

Затова толкова искаме да напълним малките деца с всевъзможни знания, за да знаят повече и да разбират. За да може детето не само да моли, а и за да разбере за какво и защо, ти му обясняваш, че това може, а това – не сега, че не трябва да яде сладко, защото скоро ще обядва… Обясняваш на детето много повече, отколкото то изисква. В такива оношения се намираме с висшия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 06.01.2011

[35812]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В мирозданието няма нищо друго, освен две сили: Творец и творение. Силата на отдаването е Творецът, а силата на получаването – творението. Вътре в творението, тези две сили са съчетани помежду си, за да му се даде възможност да постигне нивото на Твореца.

Иначе казано, в творението съществува желание, егоистично да се напълни и алтруистично желание – да отдава. Въпросът е само в това, кое е първично: желанието за отдаване, за да получи напълване заради себе си или желанието за получаване на наслаждение заради отдаването. Всичко зависи от това, за какво използваме получаването или отдаването.

Когато човек се намира в началото на своя път на поправяне, не е способен да чуе нищо друго, освен дали ще спечели нещо за себе си. И докато не премине махсома, докато на направи съкръщаване (цимцум) върху своите желания, той вижда във всичко възможност за извличане на лична полза – просто по друг начин не е възможно.

Затова, неговият напредък става на принципа – да отдава заради получаването. Той работи в група, идва на уроци, занимава се с разпространение и е убеден, че ще успее да получи целия свят. Така напредва човекът и това се нарича, използване на силата на „жената” в себе си.

Постепенно, ако човек изпълнява съветите на учителя, под въздействието на светлината, връщаща към източника, в него настъпват вътрешни изменения. Неговият напредък се съпровожда от редуващи се подеми и падения, от състояния на неопределеност и обърканост.

И така стига до това, че започва все повече и повече да разбира ценността на самото свойство отдаване – не, за да извлече изгода от него. Но засега, това се случва само от време на време. Висшата светлина му носи усещането, че само по себе си, отдаването е велико чувство.

И тогава, във всичките си действия, той вече по-малко мисли за себе си и придава по-голяма важноста на групата, на Твореца. Замисля се за състоянието на света, т.е. от грижа за самия себе си преминава към грижа за общото благо. Това се нарича „мъжът” в него, силата на преодоляване (на иврит – гевер от думата „итгабрут” – преодоляване) се издига над „жената” в него.

Така, човекът постепенно стига от „ло лишма“ (действия заради себе си) до „лишма“ (заради отдаването). Този обрат протича остро, внезапно, но пътят към него е много бавен, стъпаловиден.

Когато човекът напълно замени „жената” с „мъжа” в себе си, който вече определя пътя на неговото развитие – напредване към отдаване заради отдаването и после към получаване заради отдаването, тогава вече работи с мъжката сила.

А „жената” се намира вътре в него. Тя може да му бъде от помощ или да е помощ срещу него – всичко зависи от неговото състояние. И тогава, в него става правилно съчетаване на мъжката и женската сила.

От урока по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е глобално възпитание? Кой ще го ръководи – едно министерство на просветата за целия свят?

Отговор: Това е задача на „ЮНЕСКО – на отдела за Организация на Обединените Нации, занимаващ се с въпросите на възпитанието по цял свят.

Глобалното възпитание се състои в обясняването на законите на природата. Трябва да се обясни, че сме свързани заедно, намираме се под управлението на единна висша сила и поведението ни трябва да бъде в съответствие с нея.

Да бъдем едно цяло, означава да се грижим за взаимните си интереси. В противен случай ни очакват удари от природата, докато не разберем, че избор няма и трябва да се обединяваме. Ударите карат човек да се откаже от своя егоизъм само, за да не страда. Но всичко това може да се направи по добрия начин, със силата на светлината, връщаща към източника.

Аз, разбира се, не съм обяснявал това, когато се срещах с ръководителите на ЮНЕСКО, но то в крайна сметка ще се разкрие. Именно това е искал да направи Маркс. Той е мислил, че когато хората започнат да се съединяват, да строят социализма, на практика ще разберат, че това е невъзможно да се направи. Ще започнат да търсят и ще разкрият, че съществува само едно средство за поправяне – висшата сила.

Маркс е бил атеист и не е вярвал в никакви богове, освен във висшата сила на отдаването.

Започваме от просто наблюдение върху природата, от което се вижда, че ние също трябва да бъдем свързани. А после, опитвайки се да обясним, разкриваме, че не можем да го направим. И тогава ще се разкрие решението – затова е необходимо активно да разпространяваме  кабала. Светът все повече и повече ще се нуждае от нея.

От урока по статията „Свобода на волята”, 11.02.2011

[35077]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→