Ние трябва да предизвикаме във висшия недостиг от напълване – само тогава той ще направи зивуг/сливане на нашето желание със своите висши до света на Безкрайността и ще донесе светлината, която ще ни роди, поправи и напълни. Ако не можеш да възбудиш висшия, да предизвикаш в него желание, няма да се удостоиш с никаква промяна.

В науката Кабала, ние учим как да помолим висшия! Затова, можеш да крещиш, да скачаш, да изискваш, да правиш всичко … „Победиха ме синовете мои” – това означава, че те ме принуждават да ги поправя.

А какво още можеш да направиш, ако всичко слиза свише, благодарение на предварително пробуждане отдолу? Ти не знаеш какво прави висшият и не те интересуват неговите действия. Интересува те, как  можеш да го принудиш да действа! С други думи, трябва да разбереш под каква форма можеш да го молиш. Тоест при всички случаи трябва да знаеш, какво възнамерява да прави с теб висшият, иначе няма да го помолиш за онова, което той иска.

Той иска да ти даде чаша мляко, а ти искаш да го молиш за сок. В този случай нито те чува, нито те разбира. Той знае, че сега ти трябва чаша мляко – именно чаша мляко в това количество.

„Изпълнявай волята Му като своя собствена” – на това трябва да се научиш и затова ти е необходима вярата над знанието. Трябва да изучиш всички раздразнения, които предизвиква в теб, всички „лоши” състояния, всички, т. нар. влошавания, с помощта на които той те провокира. Ако ги анализираш правилно и се издигнеш над тях с вяра над знанието, точно ще знаеш, какво иска той от теб, ще поискаш именно това и ще го получиш!

Всичко, което сега усещам, ако му обърна внимание, е онова, за което висшият иска да го помоля. Той иска да се обърна към него! Но не предизвиква това желание в мен директно, защото желае аз да го постигна, да стана като него, да поумнея.

Как се занимаваме с децата? Предлагаме им упражнения, но не им даваме решения. Постепенно ги водим така, че те сами да помислят, да разкрият и поискат да намерят решение.

Същото прави с нас висшият. Всеки миг от нашия живот е само намек, указание свише за това, че трябва да помолим, че си струва да молим и под каква форма трябва да го направим.

Става дума само за това, да се пробуди нашият МАН. Ако му обърнем внимание – пред нас има отворена книга. Аз, вече се обръщам към висшия с правилната молба, а какво става после – не знам точно. Кабалистите ни разказват за тези неща, за да ни приближат към нашите корени. Ние изучаваме Атик, Арих Анпин, света на Безкрайността…

Защо трябва да знам всичко това? Интересува ме само моята връзка с мама, а какво става с нея после, супермаркетът, предприятията, които нещо произвеждат, всичко това не ме интересува. Аз викам: „Мамо, дай ми бонбон!”. Но няма, защото в бъдеще трябва да станеш възрастен, трябва нещо да разбереш и някак да се включиш в онова, което се случва.

Затова толкова искаме да напълним малките деца с всевъзможни знания, за да знаят повече и да разбират. За да може детето не само да моли, а и за да разбере за какво и защо, ти му обясняваш, че това може, а това – не сега, че не трябва да яде сладко, защото скоро ще обядва… Обясняваш на детето много повече, отколкото то изисква. В такива оношения се намираме с висшия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 06.01.2011

[35812]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →