Въпрос: В последно време расте броят на децата, неспособни на социално взаимодействие. Защо се случва това и как да им помогнем?

Отговор: Сега в човечеството се проявяват много нови (странни и неразбираеми за нас) явления. За тези явления науката кабала дава общо обяснение: ние се намираме в завършителния период на егоистичното развитие на човечеството и встъпваме в периода на неговото поправяне. Предишният период продължи 5771 години, от Адам до наши дни. Поправянето се състои в това, да не използваме егоизма за привличане, поглъщане, напълване за себе си, използване на другите хора за наше наслаждение.

Идвайки до края на развитието, егоистичното желание чувства опустошеност и отсъствие на удовлетворение. То не може да се развива по нататък: нито относно нормалното поведение в обществото и социалното взаимодействие, нито в областта на науката и културата, възпитанието и образованието, в семейните отношения – в нищо. Човечеството изпитва криза във всички жизнени сфери, защото целият ни живот е построен на егоистичната природа, развитието на която завърши. Точно това поражда в новото поколение такива явления, като неспособността за социално взаимодействие – аутизъм, нарушение на развитието, отклонения в поведението.

Освен това, тези явления се отразяват и на развитието на медицината: в миналите поколения такива деца просто не са оживявали – никой не е знаел как да се занимава с тях.

Да се помогне на такива деца може само с помощта на поправянето на егоизма, защото това е част от обществото, която е непоправена относително цялото общество. Ако ние се заемем с поправянето и усилим положителната сила  на любовта и взаимодействието, то с това ние ще ги излекуваме.

Изведнъж ние ще видим, как те започват да чувстват, реагират и разбират повече – просто те ще започнат да живеят. Ние ще ги оживим с това, че в процеса на занятие с науката кабала притегляме в нашия свят общата добра сила и се стараем да се отнасяме към всички с добро. Само по такъв начин можем да победим всички проблеми, свързани с общата криза.

От телевизионната програма “Попитай кабалиста” №187, 07.07.2010

[34504]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор - No Comments→

Книгата „Зоар, глава „Ваера”, п.167: „Когато Творецът обича човека, му изпраща подарък. Що за подарък е това? „Бедняк” – за да стане достоен чрез него”.

Живеем в свят, който е противоположен на висшия свят. Онова, което е награда във висшия свят, е наказание при нас, а което при нас е награда – е наказание във висшия свят. Затова, за разкриването на висшата реалност е казано: „Аз видях обърнат свят”.

Подаръкът свише е пробуждането, когато човек бива събуден с желание. Защото, всички ние произхождаме от неживото ниво, от „прахта” – с други думи, от толкова ниско стъпало на желанието, където човекът не усеща своето духовно битие, духовна потребност – не знае откъде е и защо, не знае целта и смисъла на живота, не чувства нищо. Такава е нашата изходна точка.

Всичко останало идва само чрез усилването, увеличаването на желанието. За това е казано: „Аз сътворих злото начало”. Но човекът трябва да усети, да разпознае в себе си това творение. Малко по малко, то се събужда в него все по-силно и той трябва сам да определи, че това е наистина зло.

Творецът възбужда желанието, но трябва да види, че то е лошо и да го обърне в отдаване – от зло, в подобие на Твореца. Това е възложено на човека. Казано е: „Аз съм първият и Аз съм последният”. Творецът дава желанието, а после човекът извършва анализи и се радва на полученото от Твореца желание, радва се на възможността да разпознае в него злото, с помощта на учителя, групата и книгите. Той съзнава, че лошото желание е дошло от Твореца според принципа: „Аз създадох злото начало”.

И тогава, в човека се развива правилно отношение към това желание – той иска да го обърне в добро – в съответствие с Твореца, в стремеж към отдаване. Когато човекът стигне до това решение, в него възниква искане към Твореца – да преобрази неговото желание. Защото не е получил този подарък – по-точно, подаръкът е правилен, но сега трябва да го промени.

Тогава човекът се обръща към Твореца и изисква това. Такова действие се нарича: „Победиха Ме Моите синове”. И Творецът му дава сила, екран, с присъединяването на който, злото начало се превръща в добро

Именно това и означава: „Аз съм последният”. Давайки на човека желание, Творецът сега го променя.

На междинния етап, самият човек определя, че е получил каквото иска, каквото изисква от Твореца и посредством това, преминава през етапите на развитие към пълното подобие на свойства с Твореца.

Малко по малко, той придобива все по-големи знания, осъзнаване и разбиране, постигане и любов към Твореца, който му е дал злото начало и по този начин му е предоставил възможност да осъзнае, че се различава от Твореца и в какво може да се уподоби на Него. Благодарение на това, човекът може да помоли Твореца за тази промяна, за сближаване и да придобие самостоятелност, съвършенство, съпричастност, сливане с Твореца.

Онзи, който разбира процеса, всеки път оправдава Твореца, получавайки от Него лошо желание. В такъв случай не виждам в него зло, а подарък, който ще мога да преобразя в моя нова реалност. Разбирам, че Творецът прави това само от любов към мен, за да стана подобен на Него, самостоятелен като Него – такъв, какъвто е Той.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34422]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Конгресът в Берлин – 2011, урок 3:

Въпрос: Кабала е експериментална наука. Можем ли да се отнасяме към настоящия конгрес като към експеримент?

Отговор: Всеки от нас се явява учен–кабалист – в смисъл, че извършва експеримент върху себе си и чувства приложението на кабала, нейните изводи и правилност.

Преди около 30 години, когато четях известната книга „Шамати”, разбирах от нея може би стотна час от процента. После, с всяка изминала година, препрочитайки я и усещайки върху себе си нейните резултати, сверявах онова, което се случва с мен с написаното в книгата, и всеки път оставах поразен от това, доколко в книгата е описано всичко, което става с мен. И така, в продължение на повече от 30 години (получих я през 1979 г.) чета тази книга и естествено, всеки път откривам, че книгата разказва за мен.

И след десет години, тя ще ми се разкрива като източник, в който е написано всичко за мен. Всичко! Защото човекът, който я е писал, е започнал естествено отдолу – като всички хора, а след това се е издигнал и я е написал от такова духовно ниво, до което още не съм стигнал.

И ако бях преминал по-високо, веднага щях да разкрия, че книгата вече не говори за онези състояния, през които преминавам аз. И това щеше да ми бъде ясно, щях да видя, че авторът стига само до някакво определено ниво и свършва дотам..

Ние виждаме това при няколко автора на кабалистични книги. Макар че, то по никакъв начин не ги омаловажава! Те са писали до нивото, което са постигнали – така е и с всеки от нас.

От друга страна, какво право имаме да правим трактовки, да пишем и дописваме след великите кабалисти, които са съществували! Работата е, че пишем онова, което е правилно на нашите стъпала. И именно благодарение на това, че сме малки, можем да запишем всичко това. По такъв начин на хората, идващи в кабала, ще им бъде по-лесно да осъществят контакт с нашия материал, отколкото с такива велики произведения, защото тези кабалисти са писали от по-големи висоти.

Но в крайна сметка, днес наистина извършваме експеримент върху себе си и ще го правим през целия си живот, докато не стигнем до самия край на поправянето. Затова казвам, че кабала, за разлика от всички останали науки, не работи извън човека. Ти не изучаваш нещо извън себе си, а през цялото време изучаваш върху себе си, в себе си. Така че, хайде да експериментираме!

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34489]

Filed under: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития - No Comments→

От урок №3 на конгреса в Берлин

Кабала, методът за постигане на висшия свят, включва две части:

1. Първата част ни казва как да се обединим един с друг или как да се опитаме да се съединим и обединим;

2. Втората част ни казва как да пробудим въздействието или ефекта на висшата светлина върху нас.

Преди началото на занятията ние трябва да сме пропити от стремежа за обединение на нашите желания. Тогава всеки човек ще има по-голямо желание отколкото своето собствено. Той ще бъде пропит от мислите, свойствата и желанията на другите, които също се стремят към същия резултат и същата цел както и той. Това трябва да бъде нашето основно намерение преди занятията.

Човек, който не се е подготвил за занятията по този начин, на практика пропуска всичко, защото влиянието на висшата светлина не достига до желанието на всеки, а достига до стремежа, който всеки един от нас има към другите, т.е. до нашия общ стремеж да се обединим един с друг, заедно с всички в едно общо желание.

Ако си представя това единно общо желание и ако пожелая да бъда включен в него „като един човек”, както преди разбиването на Адам на различни души, тогава моят стремеж получава въздействието на висшата светлина. Тогава действително придобивам духовно постижение в резултат на тези усилия.

Но ако пристигна и слушам без всякакви усилия, без да направя опит да бъда включен в общото желание, тогава висшата светлина няма върху какво да въздейства вътре в мен. Аз не предоставям повърхност или основа, която тя да повлияе, и затова всички мои действия само ще предизвикат чисто формални знания. Тоест аз ще чуя и запомня написаното в книгите, но нищо повече.

Затова трябва да ни бъде кристално ясно, че висшата светлина идва само при нашите общо усилия. Те трябва да бъдат общи! Затова  условието за привличане на светлината към нас се явява същото както е било при приемането на Тора: „Да бъдем като един човек с едно сърце”. Само в този случай идва светлината.

Така че нека да опитаме по този начин.

От 3-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - No Comments→

В нашия свят всички творения можем да разделим на три вида.

1. Едните все още остават безразлични, не разбират, не чувстват, не се замислят за това получават ли те нещо свише.

2. Другите, за разлика от животинското ниво, вярват, че получават всичко от Твореца. Но те не знаят какво да правят с това. Те все още не са израснали, за да открият, че получават зло начало, което трябва да обърнат в добро. Усещайки злото, човек вярва, че го е получил свише, и плаче, призовава, моли, за това Творецът да му изпрати благо.

Така постъпват религиозните хора, смятащи, че Творецът им изпраща страдания, или като напомняне, за да не забравят за Него, или за да им даде после добро възнаграждение или в този свят или в бъдещия. Така или иначе, човек смята, че неговия призив ще измени Твореца, и той ще смени гнева си с милост.

3. Третите са развити още повече и разбират, че Творецът не се изменя. Той винаги е добър, винаги е пълен с любов, винаги е съвършен. Затова това, което Той изпраща, е предназначено да измени самия човек. Минавайки по низа от състояния, човекът открива, че пред съвършения, неизменен, вечен Творец, той е променлив и противоположен на него. Той определя това като зло и стига до молбата, в съответствие на която неговото състояние се променя на добро.

В крайна сметка човек вижда, че Творецът – това е вечна и постоянна висша светлина, Безкрайност; а се изменя само той самият. В човека се разкриват решимот, започвайки с разбитото решимо, което той започва да осъзнава, прилагайки усилия в групата и в ученето. Той изяснява това решимо, моли се за него – т.е. разсъждава за него и моли за неговото изправяне, желае да се поправи.

Така човек придобива ново желание, правилно участвайки в живота на групата. Тогава непроменящата се светлина обръща неговото повредено желание, разбитото решимо в поправено. Настъпва ударния зивуг на изправеното решимо със светлината и изгражда парцуфа на душата.

Ето на тези три вида ние като цяло разделяме хората:

–  все още нямащи отношение към поправянето;

–  религиозни, които се молят за това Творецът да се промени;

–  кабалисти, които разбират, че те самите трябва да се изменят.

Съответно, духовната работа се води само сред кабалистите, молитвите без отговор – са в областта на религиозните, а животът, без никаква връзка с Твореца е свойствен за всички останали.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В неделната глава „Трума” (приношение) са използвани такива понятия като „облича се в тяло”, „облича се в земното кълбо в този свят”… Човек може да се обърка.

Отговор: Ясно е, че не става дума за това, което се отнася към лъжливата реалност на този илюзорен свят, който ние възприемаме в нашето желание. Защо илюзорен? Дадена ни е такава форма на несъзнателно състояние, когато ни се струва че ние съществуваме.

Има филми, където е показано, как всички спят дълбок, сомнамбулен сън и всичко се случва на сън. В такова състояние се намираме и ние днес, доколкото сме откъснати от истинската реалност. Нашата реалност е нещо като сън, затова е казано: „Бяхме като в сън”.

Струва ни се, че действително съществуваме, като този каруцар, който попаднал в рая и в компенсация за преживените страдания, получил тази реалност, която имал в земния си живот: жена, деца, дом, каруца, добър кон…

На човек му дават това, което не иска. Казано е в книгата Зоар, че в бъдещия свят човек го питат „какво си желал?”Разбира се, че никой никого не пита и нищо такова не се случва, а човек, в крайна сметка получава това, към което се е стремил.

Това се отнася и за нашата реалност. Сега съществуваме във въображаем свят, а когато самостоятелно започнем да строим истинската реалност, трябва да я построим така, както е написано в тази глава.

Ако постепенно в работата над своите желания превръщам егоистичното си желание в намерение, в намерение за отдаване, аз постигам ново кли, в което разкривам нова реалност. Аз строя Скиния и в процесът на това строителство разкривам духовния свят все повече и повече, дотогава, докато не го построя напълно.

От урока по неделната глава 04.02.2011

[34528]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - No Comments→

Въпрос: Какво не ми достига, за да реализирам кабалистичните знания в ежедневния живот? Аз откривам голяма пропаст между това, което разбирам, и това, което преживявам.

Отговор: Решението е едно – да ускорим развитието. За това е необходимо много учене и голяма връзка с другарите. Това не изисква пари, уважение, власт, и още някакви усилия – нищо, освен мисли, за да не забравяме за това.

Главното е връзката между нас. Независимо от своето нежелание, човек трябва да приложи старание и да държи връзката с другарите, за да съзнава важността на целта. А достигайки до тази важност, той я „предава по-нататък” – разпространява на другите.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→