Учението на кабала притежава особено свойство. Светлината, тоест силата на поправяне, която се съдържа в кабалистичните текстове, възвръща човек към Източника.

Светлината е вътрешната същност на метода и затова науката кабала се нарича вътрешната част на Тора. Когато я изучваме, ние пробуждаме вътрешната светлина, скрита в учението, в групата и в нашите взаимовръзки. Тази сила наистина изгражда връзката между нас, носейки желани промени за всеки човек. В резултат, намерението за отдаване идва да замести егоистичното намерение над всички желания на човек.

Заедно с групата човек непрекъснато мисли за състоянието, в което се намира по време на подготовката за ученето, а по време на самото учене той изисква промени посредством поправящата светлина. Това е всичко, което му е необходимо. Само такъв вид подготовка се докосва до неговия свободен избор, единственото свободно действие в живота му в този свят и по цялата стълба от духовните стъпала.

Затова най-добре е да се фокусираш върху това възможно най-много, да говориш за това със себе си възможно най-много и по този начин да разграничиш всички детайли, за да станат по-ясни и прочувствени. Така те най-накрая ще ни позволят да се отделим от думите и да преминем към чувствата и вътрешното разбиране. Тогава всичко това ще заживее вътре в нас като изключително важна основа на битието, единственото нещо, за което трябва да се грижим. Всичко друго само ще си дойде на мястото.

Тогава аз ще видя, че целият ми живот и целият живот на света се върти около тази ос, за да доведе всеки към този решителен момент – всеки човек в съответствие с корена на неговата душа, с повече или с по-малко мощ. Целта на Твореца е да доведе всеки един до тази точка.

Без значение какво съм получил от раждането или какво съм постигнал до сега, това ми е било дадено свише. Но сега, бидейки в група, аз трябва да издигна важността на целта – отдаване и сливане с Твореца. Това се прави посредством учене в правилното обкръжение, където аз изисквам светлината, „чудесното свойство”. Ако човек не спира да мисли за това, тогава той осъзнава, че неговият живот е максимално ефективен.

От урок по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36261]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Стигнах до заключението, че пътят на кабала е неестествен процес. Като пример, можем да вземем най-близкото до природата действие – раждането на човека. След 9 месеца бременност, чрез процеса на раждане, бебето се появява на бял свят.

Според мен, кабала предлага в този случай да се направи цезарово сечение, съкращаване на пътя или неестествено вмешателство в естествения процес. Прав ли съм или не?

Отговор: Избрал си много сложен пример. Този въпрос засяга свободата на избора, която се състои в това, че „няма никой освен Него” и „ако не аз на себе си, то кой на мен”.

Необходимо е да преминем през определен процес на развитие. И ако следваме програмата на природата, без каквото и да е лично вмешателство, тогава ни предстои да преминем този процес по пътя на страданията в продължение на 6000 години.

Какво означава вмешателство от страна на науката кабала? Възможно ли е кабалистите да са ни предали тези знания, въпреки програмата на Твореца, за да направят нашето развитие по-леко? Погледнато по този начин, това като че ли е срещу замисъла на висшата сила.

Но ако цялата наука кабала, която те са ни предали, също се явява част от програмата на природата, излиза, че Творецът има две програми? Да, Творецът има две програми.

Но ти не можеш да постигнеш духовния свят без реализирането на науката кабала. В противен случай, ще идеш в него като животно, а не като човек. Затова, ще ти се наложи да изучиш целия този процес, но по естествен начин.

А това означава, че с помощта на обкръжението и на съветници, наричани кабалисти, организираш за себе си среда, в която ще можеш да се реализираш като човек и ще напреднеш към духовността, посредством собствения си свободен избор. Ти всъщност, сам устройваш и изграждаш духовния свят и вече няма да напредваш в живота като неживо, растително и животинско ниво на развитие.

Защото в нашия свят живееш без най-малкото разбиране за това, къде се намираш. Сутрин ставаш и в теб възникват различни подбуди – знаеш, че си свързан с определени задължения. Но тук няма ни най-малка част от твоя избор – дори не знаеш как се случва това с теб.

А кабалистите желаят да те приведат в състояние, когато ти, сам да можеш да избереш реалността на съществуване и да бъдеш на върха, вместо Твореца – за да съумееш да построиш духовния свят. Защото духовният свят няма форма и не съществува в готов за човека вид – ти го построяваш сам.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 28.12.2010

[36363]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: (Идан, 11-годишен): Ако Творецът е разговарял в Библията и в Петокнижието с хората, защо сега не разговаря с нас? А ако Той разговаря с нас, с днешното поколение, то как да разберем за това?

Отговор: Творецът разговаря постоянно с теб, но ти не го чуваш. Той живее в твоето сърце и се обръща към теб, но ти не искаш да разкриеш сърцето си!

Той чука на твоето сърце като на врата, но ти не Му отваряш, защото не чуваш почукването Му, липсва ти слух, Бина, свойството отдаване. Ако някой тропа на вратата, а ти имаш проблем със слуха, то ти не чуваш. „Ухо“, слух в духовното – това е степента Бина, силата на отдаване. Ако ти беше възприемчив към отдаване на ближния, ти би чул как Той се обръща към тебе.

Въпрос: Какво казва Той?

Отговор: Той казва: „Нека се прегърнем! Нека бъдем заедно!“. Но да се прегърнем с Твореца означава да бъдем като Него, да живеем в свойството отдаване и любов към ближния, а аз не искам това! „Дай ми нещо лично на мен, тогава ела! А с това, което ми предлагаш сега – не идвай! Не искам да Те откривам“ – така Му говорим ние.

От програмата „Попитай кабалиста“, 18.04.2010

[36361]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Най-главното за нас е работата с желанията за получаване. А и какво ли друго трябва да поправим – желанията за отдаване се отнасят към Твореца и не се нуждаят от поправяне. Те се намират в нас само за да ни помогнат да поправим желанията за получаване.

Но в тази работа съществуват огромни ограничения. Ние знаем, че когато Адам Ришон помолил за пълното си поправяне от получаване в отдаване, за да получи цялата светлина – всичко това завършило с разбиване. И затова в света Ацилут се извършват много изяснявания, след които желанията за получаване вземат върху себе си множество ограничения, за да може само при техните условия да постигнат поправяне и напълване със светлина.

На творението му позволяват да направи това много внимателно. Затова, ние вече не се намираме в състоянието, както някога преди разбиването, за да говорим: „Е, защо цялото поправяне не стане от раз, аз вече съм съгласен с това, нека стане тук и сега. Бум и готово!“

Но ние вече видяхме какво става след такова „Бум!“… Затова всички наши изяснявания и поправяния стават посредством много, поетапни, стъпаловидни действия. И голяма част от тях (99.99%) се извършват вътре в нас така, че ние не ги разбираме и не ги чувстваме!

В нас се осъществяват множество действия, а ние не знаем какво става и почти във всичко участваме неосъзнато. Ето защо това отнема толкова време – защото ние сме неспособни по друг начин.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 24.02.2011

[36289]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светлината сама по себе си не съществува. Вътре в творенията се случва някакво явление, което се нарича светлина.

Според степента, с която творението се пробужда, за да усети това явление – това означава, че вътре в него се разпространява светлината. Но всъщност, нищо не се разпространява и отникъде не излиза!

Просто в мен се пробужда желание и неговият характер, вид, форма и цвят, аз наричам светлина, която се разпространява в мен, влиза, излиза, намира се в някакъв процес.

Но освен вътре в моето желание, никъде никакви процеси не се извършват! Част от тези процеси аз наричам желание, а част – светлина.

С други думи, моето желание се изменя, а тези явления, които се извършват в него, аз наричам светлина.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 31.12.2010

[36327]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво в нашето развитие зависи от самите нас?

Наследили сме определени качества – още от детските години ни въздейства обкръжението. Е, каквото било – било. Отсега нататък, можем ли да определяме реда на нашето развитие? Какво трябва да направим?

От своя страна Творецът е направил онова, което е в неговите ръце: прокарал е нашия път чрез вътрешните и външните келим – чрез собствената ни природа и обкръжение. И ето, накрая, Висшата сила ни предоставя свобода на избора.

Разбира се това е много тясна област, защото вече сме получили множество детайли на възприятието в своето вътрешно развитие, и освен това се намираме в определена среда.

Както е казано в статията „Свобода на волята” и в „Предисловие към ТЕС”, Творецът довежда човека до определено състояние, в определена група, в определено обкръжение и казва: „Вземи това за себе си”. И тогава, човекът трябва се укрепи в онова, което взема. А той взема връзката с обкръжението.

И ето, ако укрепи тази връзка, тогава с нейна помощ придобива „свръхестествени” ценности. Именно по този начин човек може да получи принципи, които сам никога не би започнал да уважава. Обкръжението е способно да му въздейства и да промени скалата на неговите приоритети до такава степен, че напълно да промени своите ценности и дори да бъде готов на такива неща, които са противни на неговото естество.

Ето защо, говорейки за подготовката към урока, на първо място имаме предвид обкръжението. Човек се подготвя в правилното обкръжение – участвайки в неговия живот, той разкрива истинските ценности: отдаване, любов към ближния, сливане с Твореца, алтруистичното намерение лишма. Тези неща могат да бъдат наречени по различен начин, но като цяло, природата на Твореца трябва да бъде за човека несравнимо по-висока и по-важна от природата на творението.

Човекът получава осъзнаването на тази важност от групата: „Желателно е това да бъде така”. Не е по силите на групата да му даде повече от това – тя само издига важността на целта в нашите очи. Колко е важна целта, зависи от нивото на групата и от това, до каква степен той е готов да се преклони пред нея.

Но, това все още не се явява реализация. Човекът само изгражда за себе си ценностите – ако Творецът е моята цел, тогава вървя към нея, т.е променям се съобразно нея.

Но кой преобразява човека? Кой извършва измененията в него? Защото той, по природа, по рождение е потопен в желанието за наслаждения. Самото желание ще си остане такова. Кой ще смени неговото намерение за получаване с намерение за отдаване?

Именно за това е предназначена кабалистичната методика.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36267]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Предстоящият конгрес на Мъртво море е предназначен да предаде на света методиката за поправяне, т.е. необходимостта да се отдаде предпочитание на вътрешното пред външното.

Баал а-Сулам пише, че това се явява лост и наш принцип в разпространението на науката Кабала.

Ако ние, преди всичко, разпространим важността на вътрешното пред външното между нас, то от нас това ще се прелее в целия свят, и светът също ще послуша и ще започне да отдава предимство на вътрешното пред външното. Така ние ще можем още повече да възвисим тези неща, които ни сближават с Твореца, да ги обединим, и да дойдем до поправянето на света.

Аз смятам, че ние сме близо до това и добре се придвижваме. Така, че хайде да съединим най-високата точка, която се явява Бней Барух, с най-ниската точка на Земята – Мъртво море!

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 22.02.2011

[36249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Напредвайки по духовните стъпала, аз работя със своето желание, използвайки главата/Рош на Висшия. Сякаш работя редом с него, напълно отменяйки своя разум. Но тогава, как израствам? „По действията Ти, ще Те позная”. Когато, гледайки Него извършвам същите действия, чрез тях получавам Висшия разум.

Така учат малките деца. Това се нарича „подражаване”. Ти гледаш Висшия, повтаряш след него действията му и така придобиваш неговия разум. А който не го прави, си остава животно.

В това няма нищо, което да унижава достойнството на човека. Напротив! Защото ти вземаш главата на Висшия.

Висшият и нисшият – това е едно и също творение, но намиращо се в различни състояния. Ако си на висшето стъпало, тогава сам решаваш да изпълниш действието, а на нисшето стъпало, просто трябва да спазваш същото условие, защото нямаш нито разум, нито можеш да вземеш решение. Онова, което за Висшия е възможност за избор, за нисшия е закон.

Например, възпитаният човек не може да прави някои неща заради възпитанието си. А ако човек, който не е получил възпитание иска да се научи на това от него, тогава му се налага да положи усилия, за да постъпва по същия начин. Нисшият взема главата на Висшия, а Висшият знае защо прави това.

Или, това са двете състояния вътре в човека – възходите и паденията.

От урока по „Учение на Десетте Сфирот”, 31.12.2010

[36332]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има програми, които подреждат детайлите. Има и програми, които могат да използват други програми, за да модернизират компютъра. Към кой тип програми се отнася нашето желание да постигнем целта?

Отговор: Това е програмата за обединение – необходимо е да разкриеш всички нейни съставни части и да разбереш по какъв начин трябва да бъдат съединени. Освен това, трябва да постигнеш общата програма, защото присъстваш във всяка нейна част и действието, което изпълняваш, води до промени в цялата тази система. Няма да можеш да изпълниш своето частно действие без знания за цялата система, а също и без да внесеш промени в нея.

Въпрос: Но сега аз съм вирус, който се намира вътре в системата. В какво се състои промяната на моята програма?

Отговор: Ти ще получиш тази информация. Именно това се нарича разкриване на злото. На теб ти разкриват твоето его – някаква степен на неизправност, която трябва да поправиш. А щом я поправиш, ще ти разкрият още по-голяма неизправност – и така, етап след етап, все повече и повече ще поправяш себе си, за да се интегрираш с останалите.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 04.01.2011

[36373]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Ние трябва да се изменим, за да постигнем Твореца, защото Го постигаме в новите келим/свойства на възприятие, в новите желания. Разбира се, самите тези желания не са нови, но те се съединяват в нас по нов начин.

В нас има желание за наслаждение и желание за отдаване. За да разкрием Твореца, ние трябва да създадем в нас такава връзка между тези желания, че да Го разпознаем.

Творецът има 125 форми за разкриване, следващи една след друга, когато Той ни се разкрива все по-близо и по-близо, все по-ясно и по-ясно. Това са 125 стъпала, издигайки се по които, ние можем да Го видим и усетим все по-добре.

Как разкриваме Твореца? В момента, в който създадем между нашето желание за наслаждение и желанието ни за отдаване такава връзка, че на първото стъпало – желанието  за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му форма, подобна на Твореца, ние на мига виждаме през тези желания, през техните съединения – Твореца.

Тоест, аз трябва да създам в себе си общото свойство между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да бъде то тъждествено, равно, подобно на Твореца на първото, най-ниско стъпало на Неговото разкриване. Тогава аз ще видя, ще разбера и ще почувствам Него.

В нашия свят също съществуват различни явления, за възприемането на които аз трябва да поумнея, да придобия допълнително усещане, да се науча на още нещо – и тогава ще започна да усещам, какво става, по какъв начин и какво представлява това явление.

Така и в науката кабала. За да предизвикам съчетаването, взаимното проникване на желанието за наслаждение и желанието за отдаване във всеки от нас, по правилен начин, на първото стъпало и по-нататък на всички 125 стъпала, ми трябва светлината, която би извършила в мен това изменение. Сам, аз не съм способен на това, защото се намирам на най-ниското стъпало и нямам никаква представа за това, какъв трябва да стана на следващото стъпало – подобно на детето, което не знае как трябва да изглежда след година. По-нататък…

Затова ни е дадено ученето. Ние трябва да седим и да учим от първоизточниците, а най-силният първоизточник за привличане на светлината, това е Книгата „Зоар”. Когато ние заедно изучаваме тази книга, и всеки при това мисли как да се съедини с другите, защото в съединяването между нас, ние създаваме формата на Твореца, правилното съчетание между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да може желанието за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му правилната форма – това се нарича „вяра над знанието”.

Ако по време на учението аз искам да се случи така – това е достатъчно, няма по-големи заповеди, и няма нищо по-важно. Тогава аз привличам светлината, за да може тя правилно да подреди в мен тези желания. А светлината вече върши това. Повече от това не ми трябва да знам. Така малкото дете иска да се развива – и затова бяга, играе и прави всичко. Така и аз, като детето, правя всичко – само за да дойде светлината и да ме върне към източника, към Твореца.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 18.02.2011

[35681]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Изучаване на кабала - Няма коментари→