Адам Ришон (първият човек), само се нарича така, което ни обърква и ни кара да мислим, че си приличаме с него, защото също се наричаме хора. Но това е духовен парцуф (система за отдаване), с която засега нямаме никаква връзка, нито една допирна точка.

В степента, в която придобивам желание за наслаждение заради отдаване, започвам да се включвам в тази система. Но това ще бъде не онова „аз”, с което се възприемам сега, нито моето физическо тяло и моята личност. Това е напълно ново желание, ново намерение, възприятие, усещане – всичко е ново.

Затова, засега не си струва да си мислиш, че се отнасяш към духовния парцуф Адам Ришон – това е конструкция на поправената душа. И ако се намирам в отдаване на ближния, приемам неговото желание и на практика работя с него, в резултат изграждам до себе си парцуфа Адам Ришон (първия човек).

Но ако нямам желание да отдавам на ближния, тогава не разполагам с материал за създаването на този парцуф. Трябва да създам в своя материал/желание намерение за отдаване, да го обработвам, организирам, разделям на „рош-тох-соф” (духовни глава-тяло-краници), да работя с намерение, да планирам, да действам.

Ако формирам по този начин себе си, тогава ще стана част от Адам Ришон и ще се нарека „човек” (бен-адам/син на Адам). Но засега, нямам никаква връзка с него.

Тялото на Адам Ришон е желанието на всички души. Ако искам да стана част от Адам (а всеки от нас накрая трябва да направи това), необходимо е да включа в себе си чуждите желания на целия свят и да започна да ги използвам.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.02.2011

[34975]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как да се възпитава детето, за да бъде по-добре подготвено за възприемането на духовния свят?

Отговор: Трябва да му се даде само способността да работи със силата, която се нарича сила на любовта. А тя може да бъде получена само от правилното обкръжение и от никъде другаде. На човек не му трябва нищо друго, освен това.

Главното е, детето да се постави в правилно обкръжение. И ако получи усещане за това, какво е и ненавист по отношение на ближния, тогава, с помощта на това чувство, то само ще разреши всички проблеми. Именно тази чувствителност към любовта и ненавистта към ближния, определят човека в нас.

И тогава всичко, което вижда и чува, преминава в него през това възприятие и то ще тълкува всичко правилно. Не трябва нищо да му се обяснява, да се принуждава и чете морал. Единственото необходимо нещо е общество, което непрекъснато ще го въвлича в отношения на конфронтация или любов – и всичко в името на духовната цел. Тоест това общество трябва да се управлява от правилните възпитатели,  от кабалисти.

Детето не трябва нищо повече да знае – никакви премъдрости, колко са ангелите на небето. Трябва само да му се даде усещане за ближния – с това разрешаваме всички проблеми. То започва да вижда истинската реалност, защото тя се разкрива само по този начин. Детето започва да вижда, че всички хора са свързани и какви са отношенията между тях.

И това не са някакви психологически отношения – то ще разкрива висшата сила, която е скрита вътре, програмата на творението, съгласно която сме свързани заедно.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 09.02.2011

[34908]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Има ли корени, които водят своето начало от разбиването?

Отговор: Разбира се. След разбиването се появяват допълнителни елементи от разкриването на егоистичната система, която също се разпространява отгоре надолу. Всички ние произхождаме от разбиването. А състоянието до разбиването – нашия корен, не постигаме.

Въпрос: В какво се състои трансформацията, която се случва с корените след разбиването?

Отговор: След разбиването се разкрива истинското желание, което преди е било скрито от творението. Вече разкрито, желанието се проявява в своя истински вид: то няма екран. Ние трябва да постигнем този екран. Преди разбиването, екранът се спуска към малхут от деветте първи сфирот. По време на разбиването се появява самата малхут – без покриването на деветте първи. Сега, трябва заедно с деветте първи да намерим покриване именно на тази малхут – в това се състои цялото поправяне.

Въпрос: Защо разбиването увеличава броя на елементите?

Отговор: Деветте първи сфирот се размесват с малхут и така ни дават възможност да видим как да ги уравновесим. Без увеличаването на елементите, това е невъзможно да се направи, защото е необходимо всяка частица да се съедини с тази, която й съответства.

Затова, трябва да проверя с какво намерение, желание и в какъв ред трябва да изградя поправения свят, с помощта на различните детайли, с които разполагам, а това е възможно само, в резултат на разбиване и смесване.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34890]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Събитията, разиграващи се днес в Египет и в другите арабски страни, са неразривно свързани с новото състояние, в което се намира човечеството. Мисля, че тук трябва да се отделят два момента.

От политическа гледна точка е целесъобразно, правителствата да се състоят от всички сили, действащи в обществото. Това е най-балансираното състояние, което може да съществува.

Например, щом съществува „Хизбула”, то и тя тябва да бъде представена. С нея нищо не може да се направи, така че по-добре да седи в парламента. Всички най-разнолики и „разнофлангови” партии трябва да имат свое представителство във властта. Правителството трябва да включва всички идеи битуващи в народа. В противен случай, ще бъде далеч от истината.

Само при наличието на такова правителство, се появява възможност за предприемане на ефективни действия. Вместо борба с анонимното планинско нелегално движение „Ал-Кайда”, ще знаеш кой е пред теб и при необходимост ще можеш да предприемеш силови мерки, санкции.

Защото днес, ако изцяло бъде спрян крана, страната ще се задъха за две седмици. И всички отлично го разбират.

От друга страна, с диктаторските режими е невъзможно да се работи. Там има само една „голяма клечка”, а всички останали „седят в мазето” – в полулегална опозиция. В резултат на това, не можеш да стигнеш до другите течения, които често са много силни. Вместо  взаимоотношенията да се изгладят цялостно, ти общуваш с един човек.

Ето защо, за предпочитане е широкото представителство във властта, а не „нелегалните формати”. Колкото и да е странно, това ти развързва ръцете. А и народът, вместо светлите надежди на опозицията, ще види реалното положение на нещата.

Неслучайно, досега не са намерени по-добри форми на управление, от демокрацията, при която всички имат достъп до властта, и то в такива съотношения, които примерно съответстват на вижданията на народа. Това несъмнено е най-близо до духовната форма.

И затова, независимо от разбъркването, днешните процеси трябва да се разглеждат в положителна светлина. Те водят до проявяване на истината. Това вече е напредък, развитие.

От урока по статията „Мир в света”, 04.02.2011

[34804]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако човешката природа това е желанието да се наслаждаваш, защо тогава голяма част от човечеството се задоволява с малко и не търси вечното наслаждение?

Отговор: Веднъж случайно срещнах стар мой приятел – още от детските години. Още тогава той събираше марки. Когато аз “преболедувах“ това увлечение, му подарих цялата си колекция. Спомням си как марките изгубиха ценността си в моите очи, а той получи от тях удоволствие.

И сега, когато се видяхме той ми каза:

– Освен марки, сега вече събирам и пликове.

Той така сериозно каза това, че аз му обещах да му изпратя наш плик. В това няма нищо смешно: човека цени нещо, в него има определено желани. Аз дори и не опитах да поговоря с него за светлините и вечното наслаждение. За какво – щом си говорим за марки и пликове?

Всичко произтича от желанието. Докато в мен имаше желание – аз също събирах марки. В детството всеки преминава през такива периоди. А в него това желание си остана – аз как да му предам своето желание? Това е невъзможно.

Виждал съм много деца, които порастваха около Рабаш, неговите ученици и роднини. Ако в детето има желание – има, ако не – не. Да го принудиш не можеш. Той вижда с какво се занимаваш ти, останалото зависи от неговия стремеж. И нищо не можеш да направиш.

Така че ние не можем да изискваме от човека да работи по обединението. Колко хора в света са наистина загрижени за това и желаят да видят света като единна проста светлина, една Сила? Кой иска да възприема единствено така картината на реалността и то така, че да не усеща себе си в нея? Или притежаваш това желание, или – не!

Да, с помощта на групата ние можем да ускорим развитието, но отново по същия начин, без да притискаме човека.

От урок по статията на Рабаш, 10.02.2011

[34965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако всичко в нашия свят произлиза от висшите корени, то откъде се взeмат различните изкуствено изобретени неща, които не съществуват в природата – например, автомобилът на колела?

Отговор: Цялата природа е картина, възникваща в мен и тя, цялата ми се спуска свише. В духовния свят няма автомобили, но трябва да съществува самото понятие – иначе, как бихме го измислили?

В явен вид, корените на висшия свят се проявяват пред нас като четири нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко. А всичко останало, стига до нас под формата на мисли – всички наши, уж изкуствени изобретения (ракети, автомобили) изхождат от висшата мисъл, а не вследствие на наблюдения върху природата.

Това не се разпространява пряко, по задължителния път отгоре надолу, а се измисля от човека, който допълва за себе си недостигащото в този свят.

Четирите стадия на пряката светлина се разпространяват, раждайки светове, парцуфим, сфирот и техните всевъзможни съчетания – отгоре надолу, от света на Безкрайноста до този свят. И на всяко стъпало всичко, което го има в нисшето, идва към него от висшето – всички негови форми. Макар да ни се струва, че на нисшето ниво същствуват по-развити форми, защото недостигащото му съвършенство изисква разкриване на по-голямо разнообразие на материала и неговите съединения.

Горе, в света на Безкрайността, всичко се обединява в едно, в общо единство. Колко е прост, в сравнение с нашия сложен свят. Но всъщност, нашият свят не се явява по-наситен, а просто е задължен да се раздели на такова количество съставни части.

Долу съществуват милиарди елементи на природата: неживи, растения, животни, човек и във всеки от тях има безкрайно множество детайли. Съгласно степента на издигане по стъпалата на световете, ние ги виждаме все по-малко на брой.

Защото, за да може да се разшифрова понятието за единство, съществуващо горе в Безкрайността, в нашия свят има нужда от безкрайно количество елементи, които съединявайки се правилно помежду си, могат да пресъздадат това единство. И ясно е, че тук съществува огромна разлика между висшето стъпало и нисшето в степента, в която нисшето е по-материално и затова изисква по-голяма детайлизация.

Но при това, в нисшия няма нищо, което да не съществува във висшия. Просто в нисшия се разкриват такива отделни детайли, които във висшия са слети в единство и се възприемат от теб като едно цяло. Всъщност, това не е просто едно. Както в света на Безкрайността всичко се обединява в едно в стремежа си към отдаване, и не виждаме никакво разделение – но това не означава, че всички тези понятия не съществуват там.

В света на Безкрайността същестуват безкрайно множество от елементи, но те са обединени в едно и по тази причина, това се нарича проста безкрайна светлина, изпълваща цялото мироздание. Всъщност, това не е „простата” светлина Нефеш, а НАРАНХАЙ де-НАРАНХАЙ, 620 пъти повече, която само се възприема като проста.

А най-ниското стъпало, само постига себе си в такъв „сложен” вид. Ние създаваме в него толкова различни неща, само за сметка на слабостта си, тъй като сме неспособни да постигнем висшия по друг начин. А когато постигнем висшето стъпало, всички тези добавки престават да са ни необходими.

Защото излишъкът от детайли, които имам на нисшето стъпало произлиза от това, че съм ги добавил, за да се допълня по отношение на висшето стъпало. Но отгоре надолу се разпространяват едни и същи елементи.

Същият единен свят на Безкрайността съществува в нашия свят. А цялото множество добавени от мен или разкрити ми в природата детайли, произтича от това, че не съм способен да възприемам „простия” свят на Безкрайността. И всичко около мен се нарича въображаем свят. Всички светове са само „изчезващи скривания” на света на Безкрайността, в който няма нищо, освен желание, изпълнено с проста светлина.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34741]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако значителна част от човечеството започне да се обединява, както го правим на конгресите, то в света трябва да има по-малко нещастия. Така ли е?

Отговор: Несъмнено, нашите действия носят полза. Също така, няма никакво съмнение, че днес страданията се проявяват в света в много по-лека и по-мека форма и това нямаше да е така без нашите външни и вътрешни усилия. Но доколко те са по-леки, ние не знаем, тъй като не виждаме връзката между нашите действия и различните събития.

Ето защо не можем да кажем, доколко се е снижил процентът на наводненията или пожарите благодарение на конгресите, но положително това е станало. Картината на въздействието може да се види само, ако имаме такова колективно зрение, като при интегралното обкръжение/общество – тоест ако се изкачим макар и на първото духовно ктъпало – първото стъпало на обединението.

Въпрос: Излиза, че в егоистичните си органи на чувствата, никога няма да видим как, посредством обединението сме предотвратили терористичен акт или природна катастрофа?

Отговор: Можеш да го видиш при условие, че имаш екран, за да разкриеш информацията не, заради любопитство или придобиване на вътрешно спокойствие, а за да можеш по този начин да  изпълниш отдаването на ближния. Необходимо ти е знание, за да отидеш по-високо от него: отначало се проявява необходимостта да идеш над знанието, а после, съгласно това се разкрива по-висшето (глобално, интегрално, духовно) знание.

Въпрос: Значи, не си струва да обвинявам себе си, че не съм положил достатъчно усилие в обединението и по тази причина нещо се е случило? Това не е от полза за поправянето?

Отговор: Това е системата на природата: ако тази информация ти беше нужна, то тя щеше да се разкрие – всичко действа съгласно една програма и придвижва света към крайното му поправяне.

Сега не можеш да го видиш, но по-късно ще стигнеш до състояние, когато това ще бъде възможно. Все пак, ако знанието не е необходимо за отдаването, ти самият няма да поискаш разкриването му. Ако не е заради отдаване, то за какво ми се разкрива и ми се дава възможност да знам?! След това, светът ще ти се разкрие открай докрай – ще видиш и ще знаеш всичко! И ще кажеш: „А аз не искам нищо! Ще взема толкова знания, колкото мога да използвам за отдаване – за да се издигна над тях в отдаването”.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 09.02.2011

[34978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Когато езика не е свързан със своя духовен корен, ние не предаваме важност на неговите думи, названията на материалните клони.

Ако съвременният италиянец, грък или който и да е друг се срещне с човек от същата националност, живял преди 1000 години, те не биха се разбрали.

Някои езици са трудни за разбиране дори в този вид, в който са били преди 200-300 години. И всичко това е защото няма връзка на клоните с корените.

Само иврит свързава пряко клоните с корените и затова този език не се изменя. Ако сега при нас дойде Авраам, Адам, Моисей или Раби Шимон, ние всички бихме се разбрали един с друг. В древността произношението е било по-гърлено, но сега това сме го загубили, имало е чувствителна разлика  между буквите, които днес се произнасят почти еднакво, но самият език не се е изменил.

Макар и да сме загубили от него някои думи. Когато Рабаш четеше заедно с мен Теилим (Псалмите на Давид) понякога отбелязваше, че не знае някоя от думите. Т.е. в нашият свят не съществуват техните явни клони, а в духовния свят техния корен за сега не е явен и е неясен – затова връзката на корена и клона още не се е разкрила.

Излиза, че има думи, които ще ни се наложи да изясняваме. За сега те присъстват само в Псалмите на Давид, който олицетворява цялото общо постижение (Малхут). А кабалистите все още не са постигнали тези думи, защото обикновено те зависят от общото поправяне. Има множество клони и съответстващи им духовни корени, но все още не всички са ни се разкрили.

От урока по статията”Същност на науката кабала”, 10.02.2011

[35007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Когато получиш духовно постижение, ще започнеш да усещаш преди всичко някои духовни явления вътре в своето желание. И ти ще разбереш изведнъж как се наричат те и какво представляват.

И тогава изведнъж ще започнеш да разбираш за какво е говорила книгата, и ще си спомниш как си чел за това или как някога си учил. Изведнъж ще си спомниш всичко, което се отнася към това духовно явление, което сега ти се разкрива.

В теб всичко изведнъж ще се съедини, и думите, с които се нарича всичко това и разбирането на това духовно състояние и спомена за това, къде то е било описано, когато си го учил. Всичко това ще се проясни и ще се свърже за теб с духовните явления, които сега разкриваш и усещаш.

Но преди всичко, трябва да дойде усещането, самото постижение без думи! И веднага след това, ще се прояснят думите, определенията, връзките – според степента на твоята готовност за това.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 10.02.2011

[35004]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Книгата ”Зоар”. Предисловие. Статия „Заповедите на Тора. Първа заповед”, п.192: Заплакал раби Шимон, разбирайки: „Лошо, ако разкажа, и лошо, ако не разкажа!

Ако разкажа, то ще разберат грешниците, как да служат на своя Господар! Ако не разкажа, то приятелите ще бъдат лишени от това!”.

Въпрос: За какво се говори тук?

Отговор: Грешници и приятели, праведници и престъпници – всичко това са вътрешни състояния на всеки човек, и никой не може да ги избегне през цялото протежение на своя духовен път. Даже и в края на пътя, във всеки човек се разкриват всевъзможни грешници и праведници.

Въпросът е в това, относително какво се разкрива Тора – относително грешниците или относително праведниците в човека, как може той да използва това правилно? Тоест как е устроена висшата система?

Построена ли е тя така, че да ни се разкрива само по такъв образ – когато ние вървим в правилния път, то я използваме правилно и не понасяме неуспехи, или може да се заблудим, както е правило това цялото човечество в религиите и в различните методики.

Вижте какво са направили те от науката кабала, какво мислят за края на поправянето, за Машеаха, за доброто и злото, за всичко! Те са превърнали това в съвършено материални понятия, считайки, че става въпрос за действия в този свят, а не вътре в човека, добавили са към това различни външни действия, обреди и т.н.

Затова в кабалистите съществува проблем, как да направят така, че човечеството по-малко да се обърка? Разбира се, тези грешки трябва да стават, защото това е част от поправянето и всичко върви по плана на Твореца.

Но винаги имаме пътя на Тора и пътя на страданията, и винаги има възможност да се извършат превантивни действия или такива поправяния, за да може и в грешниците и в праведниците, които ни се разкриват, и в грешниците и в праведниците, които се разкриват в душите, да направим така, че всичко да тръгне по пътя на Тора, а не по пътя на страданията.

Затова раби Шимон плаче (плачът – това е малко състояние, катнут): как да уреди системата така, че в нея светлината да свети на душите и да им дава колкото се може повече надеждни вътрешни определения, за да не се объркат те и да не започнат да материализират духовното (и това е най-главното!) – вместо да възприемат всичко като идващо от Твореца, заради поправянето, защото поправянето е във връзката между душите. Всичко това са много точни условия, единствено вътре в намерението за отдаване.

И в това грешат на всички нива, на всяко стъпало и във всяко състояние. И за да не започнат да възнасят това в култ, да не мислят, че с помощта на разума може да се постигне нещо, или че всичко приключва с действията в групата, човек трябва да бъде точен в своите вътрешни определения, за да може винаги в края на всяко свое състояние да намира точка на съприкосновение с Твореца.

Ако разкриваш поне малко методиката на поправянето, с това ти несъмнено даваш възможност да я използват неправилно. Нищо не може да се направи! Ако ти предоставиш на човека свобода на волята, и той се намира в точката на свободен избор, как може тук да се намеси висшата система, наричана „раби Шимон” или „Зоар”? Как може още по-добре да се уточни, още по-добре да се приведе тази система към състояние, че съхранявайки свободата на избора на човека, той може уверено да съществува и занапред?

Затова „плачът на раби Шимон” означава, че той строи все по-ниска система, слизайки все по-ниско и ниско, – до такова състояние, в което практически може да се спусне към човека. Това означава, че той седи и плаче, как ще я използват – правилно или неправилно. Това е построяването на адаптираща система между разбитите души и висшата светлина, наричана „Зоар”.

Ние никога не възприемаме праведниците, за които разказва ”Зоар”, като хора от този свят, а техните действия – „плаче” или „се смее” – като човешки постъпки. Всичко това са действия на висшата система.

От урока по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 09.02.2011

[34886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1990 г, статия 7, „Човекът и животното”: „Творецът изпраща на човека подарък – „бедняк”, т.е. оскъдност на разбирането, когато тялото не разбира как може да работи за благото на Твореца. Защото това е срещу природата.

И тогава, човекът вижда, че е беден не само откъм разум, но и откъм дела:  не извършва нито едно действие за благото на Твореца, а всичко само за своята изгода.”

Въпрос: Запазва ли се усещането за бедност постоянно, до самия край на поправянето?

Отговор: Очевидно е, че то нараства всеки път.

Но проблемът тук е следният. Да допуснем, че се чувствам опустошен и нищо не ми се прави. Съгласявам се с това състояние, „погребан” съм в него и не намирам никакви сили, за да напредвам. А и не страдам много от това.

Но може би, вече ме „понаболява” и се опитвам да предприема нещо.

А може и да не се отнасям към ситуацията като към наказание свише, като към препятствие, което е необходимо да преодолея, а приемам тези неща в качеството им на нови келим.

Това е много важен момент.  Ако виждам в даденото състояние „обременяване на сърцето”, тогава ми е тежко да се измъкна от него – не знам какво да направя и изобщо, защо това се е стоварило върху мен.

А от друга страна, мога да разкрия това състояние с радост, като трамплин към ново познание. В натрупващата се върху мен тежест, Творецът е внесъл самия себе си: „Искаш ли да Ме познаеш? Моля, заповядай”. Разбира се, стоя пред нещо, което засега е неизвестно – но вече предусещам пробива.

Науката кабала се различава много от всички подходи, които човекът е разработил за себе си. В кабала изучаваме правилното, еднакво отношение към двете страни на медала: към „ангела на живота” и „ ангела на смъртта”, към Твореца и Сатаната, към светлината и тъмнината. Защото всичко идва от Твореца – няма никой, освен Него.

Не е възможно нито в едно действие да се разпознае пряко или косвено влияние – всичко е от Него и всичко е в целите на поправявето. Само нашето възприятие придава на този „поток” пряка или косвена форма. Но човекът, във всяко състояние е длъжен да си каже, че то еднозначно изхожда от Твореца.

Човечеството, потопено в тъмнината, е заимствало някаква информация от науката кабала и е започнало да разделя единството на „добро” и „зло”,  да прави разграничение между тъмнината и светлината, между Твореца и Сатаната. Така са се появили митовете за битката между „добрите” и „лошите” сили. Тук, на първо място, човекът трябва да разбере, че отвън няма нищо – всичко се случва в него.

А на второ място – че няма разлика между „доброто” и „злото”. Само в кривото огледало на моя егоизъм, общата картина се пречупва и раздробява на две части. А онова, което ми се струва зло, което наричам „скверно”, всъщност може да е светлина.

Въз основа на какво излагам своето мнение? Ако вече се намирам в светлината и виждам приближаващата се тъмнина, тогава мога да говоря така.

А по принцип, в духовната работа, с човека никога не се случва да не отнася, които и да е свойства, сили или действия за сметка на Твореца.

Възложено ни е само едно: правилно да съберем и изградим детайлите на нашата небалансирана картина, за да стигнем до единството между Исраел, Тора и Твореца, до принципа: „Няма никой, освен Него”.  По този начин, всеки миг и във всяко състояние допълваме себе си с онова, което сме получили този път от Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 09.02.2011

[34869]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ние най-сетне узряхме за човешкото ниво и станахме свободни. Затова нашето възприятие за реалността ще се промени от чисто материално на все по-духовно.

Всичките ни машини, станции и фабрики ще станат по-малко материални и повече „прозрачни”. Дори днес половината от хората вече работят на клавиатурата на компютър. Но какво могат да произведат там?

Ясно какво може да се произведе с работа на полето, на конвейера или с добиване на нефт и въглища. Но какво можеш да произведеш като чукаш по клавишите? Скоро целият свят ще седи пред екрана на компютъра. Значи ще можем да променим света чрез тях?

Всъщност така ние създаваме нов материал, който е по-духовен. Вече няма да ни трябват коли или самолети, защото всичко ще премине в тази виртуална форма. В действителност няма никакво значение в каква форма си представяме всичко. Най-важното нещо е нашето усилие, отразената светлина, която създаваме.

Творецът постоянно се отдалечава, за да ни даде възможност да разширим нашата интервенция във висшето царство с нашата отразена светлина. Такова движение започваме от днес напред.

Всъщност цялата разлика е само във възприятието на човек, неговото усещане за себе си. В миналото той е бил тласкан да работи чрез егоистичното желание за наслаждение, но сега неговото усилие е в това да предпочете отразената светлина и отдаване над получаване. Това се нарича човешкото ниво.

Във всеки случай, по един или друг начин, всеки човек ще работи. Единственият въпрос е дали ще го прави против волята си или с желание. Цялата човешка история до днес също е била духовна работа само че неосъзната. Така Творецът или природата ни е задължавала да работим.

Но сега вече Той не иска нашия робски труд. Той иска ние да станем като Него, като се издигнем над нашата природа и играем с нея самите ние така както Той си е играл с нас. Трябва да погледнеш себе си отгоре и да направиш същите неща на себе си, които Творецът ти е правел. Така ставаш равен на Него.

От урок по статията „Същност на науката Кабала”, 08.02.2011

[34824]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

При спускане в нашия свят, духовните корени се обръщат в своята противоположност в него и егоизмът на нашия свят изпълнява висшата заповед на любовта съгласно своето разбиране – тоест отива да убива. Но решавай какво искаш да правиш: да останеш в тези материални клони или да се издигнеш към духовния корен?

Ако искаш да израстнеш, работи в групата и участвай в нейната игра на братска любов между всички. Тогава ще разкриеш, че не си способен на такава любов и всичко това е лъжа и ще поискаш поправяне. И отгоре ще дойде сила, която ще ти даде връзка с останалите и любов.

Тази връзка не съществува в плоскостта на нашия свят – а само на по-високото стъпало. Гледайте душите, а не телата!

Все едно пред мен има екран на компютър, на който мога да виждам или материални действия или духовни. Ако гледам с духовните очи виждам любов, а с материалните очи – убийство.

Но ако някой ме напада и иска да ме убие, това не значи, че той го прави с любов – той действа, подтикван от егоизма. И затова е казано, че дошлият да те убие, трябва да бъде изпреварен и убит преди това.

По този начин ти го поправяш, защото той е дошъл да те убие – значи неговият егоизъм е по-голям от твоя. Затова, убивайки го, ти правиш поправяне, работейки с по-малък егоизъм от този, който те е нападнал.

Тук всичко е много логично и не е построено на сляпа вяра. Защото аз не съм искал да го убивам, той пръв ме е нападнал, за да ме убие. И когато това е ясно с цялата си очевидност, тогава поправянето се състои в това да убиеш по-голямия егоизъм за сметка на по-малкия. Това е твое задължение, висша заповед: „Убий дошлия да те убие”.

Не съществува нищо друго, освен поправянията. Или те протичат на неживо, растително и животинско ниво неосъзнато и неразбираемо за нас, или това е истинското поправяне при работата с групата на човешкото стъпало.

За всички убийства в нашия свят е виновен егоизма ни, изисквайки такива жертви за своето поправяне. Но моля ви, ние можем да прехвърлим това поправяне на духовното ниво, ако поискаме! Можем да повдигнем всички тези действия на висшето ниво и тогава няма да видим и да почувстваме никакво зло в света.

Но това е само при условие, че ние повдигаме цялото си егоистично желание, извършвщо всички тези злодеяния, на по-високо стъпало – и там всички негови действия ще бъдат прекрасни, противоположни на тези, които виждаме сега. Хората изведнъж ще започнат да се обединяват, да се прегръщат, чувствайки се близки.

От урока от статията “Същността на науката кабала”, 09.02.2011

[34911]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Как обикновеният, редовият човек може да използва в живота си закона за корените и клоните?

Отговор: Желае ли той или не – неговият живот ще се преобърне.

И по-добре е за човека да знае какво трябва да се случи с него, за да участва и сам в този преврат, – защото така или иначе той ще се случи. Но ако човекът взема  участие в това, то той ще усеща себе си добре, докато в противен случай – зле.

Човекът трябва да разбере, че възприемането на реалността е относително и зависи от отправната точка, която може да бъде променена. И по този начин се променя и реалността, защото тя съществува само относително човека, който я усеща.

Затова, ако той иска да измени живота си –  това ще означава изменение на реалността. И това е по силите на човек дори и днес: от настоящия момент и нататък и от този свят – към света на Безкрайността.

Въпрос: Всичките тези човешки изобретения – самолети, автомобили и т.н. не означават ли – неосъзнат стремеж на хората към обединение?

Отговор: Разбира се! Това е човешкият стремеж към сливане с Твореца, желанието да постигне Висшата степен. Човек не извършва и едно действие, което не би било насочено към тази цел.

И дори и когато той се занимава с нещо съвършено противоположно, когато той яде, пие и се развлича – всичко това е само подготовка, всичко това е включено в неговото движение към своя корен.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 08.02.2011

[34901]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Във висшия свят съществува любов и единство, но докато те достигнат до нашия свят, се преобръщат – тъй като нашия свят е противоположен на духовния.

От върха – от Твореца към нас се спуска абсолютна любов, а ние тук виждаме света такъв, че сякаш по-лош от него няма! Светите действия на отдаване във висшия свят въздействат на нашето егоистично желание тук, в този свят и предизвикват в него обратни реакции. А самите сили са прекрасни!

Все едно аз да дойда при теб с любов и подаръци, от цялото си сърце, желаейки да споделя всички свои богатства. А ти виждайки колко те обичам, се радваш, че имаш възможност да измъкнеш всичко, което аз притежавам. Мислиш си: “Колко хубаво, че той е толкова добър, сега ще успея да го ограбя до кости и да го унищожа“.

От мен излиза любов и хубаво отношение, но ти го възприемаш наобратно – за да се възползваш. По същия начин е и с Твореца – Той ни дава всички възможности, цялото благо, но ние, използвайки Неговото добро отношение, включваме своя егоизъм, задействаме го с всички сили и – правим всичко наобратно!

Творецът е добър, съвършен и неизменен – това е единствената сила, управляваща цялото мироздание. Обаче вътре в нас това добро се разкрива с такива действия, в такава форма, както ние сме успели да възприемем това Негово добро. И затова ние виждаме, как в нашия свят хората се убиват един друг, и че това е свят, по-ужасен от който не съществува!

Но ако аз променя своето виждане, тогава ще видя съвършения свят на Безкрайността, Висшата светлина, изпълваща цялото мироздание, светата Шхина. И в крайна сметка нищо и не се е променило – просто съм си купил нови очила…

От урока по статията “Същност на науката кабала “, 09.02.2011

[34921]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→