Въпрос: Ако кабала е основата на всички науки, струва ли си първоначално да дадем на детето нейното знание и едва после да започнем да го учим на всички други науки?

Отговор: Първо, детето трябва да се запознае със своя свят. Но още от ранна възраст, от шест години, ако не и по-рано, може по малко да му се обясняват понятия от науката кабала.

Децата могат да възприемат това знание паралелно с науките на нашия свят толкова естествено, колкото лесно запомнят няколко езика. По същия начин можем да им обясняваме двата езика за възприемане на реалността: вътрешния и външния. Те ще усвоят това много лесно и то ще влезе в основата на тяхното възпитание като навик, заложен в детството.

Трябва да им се обясни, че в света действат две сили. И всичко, което виждаме със своите материални очи са картини, възникващи в нашите сетивни органи, като следствие от взаимодействието на тези две сили. И тогава, детето ще може да разбере вътрешната същност на всяко явление, което наблюдава.

Всеки предмет – маса, стол, човек, автомобил, самолет, в крайна сметка може да се разложи на съчетание между тези две сили – получаване и отдаване – и да се изясни, защо това тяхно особено съчетаване създава в нас именно такъв образ на материалния обект.

И тогава, детето ще разбере, какво може да получи от него и как да го използва така, че с негова помощ да постигне някакви материални или духовни придобивки. Защото, то ще знае мястото на този обект в цялата реалност, а това е много важно.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35957]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Четейки „Зоар”, през цялото време трябва да мислим за съединението помежду ни и на базата на тази постоянна, силна мисъл, малко да слушаме текста – доколкото това е възможно в качеството на добавка, подправка.

Но мисълта за съединението трябва да бъде силна и непрекъсната. И според възможностите, добавяме към нея самия текст – мисълта за него, усещането. Но само при условие, че тази основа – постоянната мисъл за съединението – не изчезва и не ослабва.

Можем с лекота да се намираме в правилно намерение само, ако знаем, че „Зоар”, както и цялата Тора, говорят само за типовете връзки между нас. Затова всичко, което изучаваме и всичко, което искаме да виждим сега, в резултат на нашата работа, е съединението между нас, вида на нашата връзка, нейните характерни особености, всичко ставащо между нас – за всичко това е разказано в книгата „Зоар”.

И по тази причина, говорим за една и съща точка –  за  точката на съединение между мен и останалите. А в тази точка има всевъзможни видове връзки между мен и всички. И за тях разказва Тора.

И ако се насоча правилно, тогава разбирам, че става въпрос само за това. Какви точно видове връзки има между нас? В какво мога да се съединя? Как да опозная това?

Това означава, че искаме да познаем изучаваното – и не знаем. Но от стремежа да познаем, да се съединим в единно желание/кли и да изясним всички видове връзки, за които разказва Тора, идва светлината, връщаща към източника, създава тази връзка, прояснява – и тогава я разкриваме на практика.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 21.02.2011

[35967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Откъде получавам сила, за да изтърпя поправките?

Отговор: От обкръжението. Сам, човекът няма силата да направи и една крачка напред. Ако групата ти дава осъзнаване за важността на целта, показвайки ти колко нисше и презряно е настоящото състояние, тогава ще имаш сили да се пробудиш от това състояние към по-добро, по-напреднало състояние.

Казано по друг начин, отдаването става по-добро в твоите очи, въпреки че ти е изглеждало по-лошо преди това. Ти си си мислил: „Защо трябва да отдавам и да се обединя с другарите? Това ме отблъсква. Не съм способен да го направя.”. Но другарите ти показват, че това е развитието. Виждаш, че всеки се стреми към това, и тогава завистта, силното желание и честолюбието те предвижват към същото нещо. И тогава  си способен да го направиш.

Но  само при условие, че  склониш глава пред обкръжението. За да направиш това, ти е дадено всичко необходимо. Имаш силата за себеотричане, но ако не я използваш, няма какво да направиш. Довели са те до групата и са ти казали: „Вземи я”. Тук започва твоят свободен избор: да я вземеш или не?

„Да я вземеш”, означава да анулираш себе си, да склониш глава. Моля, направи го и ще се придвижиш напред. Колкото по-малък и скромен се чувстваш по отношение на другарите, толкова повече ще се нуждаеш от тяхната помощ. Тогава ще можеш да получиш от тях осъзнаването на своята собствена низост и величието на Твореца, за да напреднеш съобразно това.

Но ако не се принизиш пред тях, тогава оставаш „петел” с високо вдигната глава и ще си останеш на животинското ниво.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35938]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Излиза, че ние живеем, за да разберем, че искаме да се обединим, а не можем. Но защо продължавам да забравям за това?

Отговор: Ти не забравяш. Баал а-Сулам е написал статията„Чудесното свойство на запомнянето”, която обяснява до колко е невъзможно да запомня, а след това и да забравя. Просто в мен се проявяват и преминават решимот.

Затова не трябва да съжаляваш за нещо, което си забравил от миналото или нещо ново, което не желаеш. Ти трябва да приемеш всяко състояние като работно задание и да го реализираш. Всичко, което имам, ми е нужно. Аз виждам себе си след като нещо се е проявило в мен и от тази точка започвам да работя.

Без значение какви желания и мисли се пробуждат в теб, за да те объркат с тези неочаквани „изненади” или безкрайни повторения, те не ще изчезнат докато ти не ги реализираш до края, докато не решиш за себе си, че дадената мисъл е непригодна и не искаш да се занимаваш с нея, или че тя е желана и ти не искаш да я реализираш до края. Нищо не изчезва докато не направиш този краен анализ.

Скоростта на реализация на твоите желания и мисли зависи от готовността ти да ги търпиш и да се издигнеш над тях, работейки с вяра над знанието. С други думи, това зависи само до колко си включен в обкръжението.

Въпрос: Защо трябва да търпя това?

Отговор: Защото си задължен да не бягаш от тези желания, а да ги съхраниш и да ги анализираш, издигайки се над тях.

Например аз получавам някаква неприятна мисъл. Тогава аз се включвам в учението и групата, спазвайки дистанция между себе си и смущенията, които ме тревожат. Аз решавам за себе си, че едното е по-важно от другото. Аз продължавам по този начин докато лошата мисъл бъде захвърлена до самото дъно и изчезне. Така аз я анализирам. А после това се случва отново и отново, докато не я „стъпча” окончателно.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1990 г., статия 3, „Светът е създаден за Тора”: „Тора и Исраел са едно и също. В началото Тора е инструкция за поправяне на злото, наречена 613 съвета за поправяне на 613-те части на егоизма. А след поправянето Тора е порции от светлината на Твореца, съответстващи на всеки от 613-те поправени органа на душата.”

Въпрос: Как най-достъпно да обясним на човека какво са Исраел, Тора и Творецът, и в какво се състои смисълът на тяхното единство

Отговор: Ние се намираме в неизменно състояние. Както е казано: „Аз Себе си не съм променял”. Това единствено състояние се нарича „Малхут на света на Безкрайността”. Пожелавайки да донесе на творението благо, Творецът го е създал в съответстващото за благодеяние състояние. Но за да усети това благодеяние, творението трябва да премине през всевъзможни премеждия, които ще увеличат желанието, апетита в него. Ще предизвикат отчаяние, беди и вълнения – с други думи, различни усещания, противоположни на усещането за Добрия и Творящия добро. Защото по друг начин, творението не може да Го усети.

Но за да не станат усещането за Добрия и Творящия добро, и Неговата противоположност двоен удар за творението, Творецът направил така, че да събираме неприятните усещания капка по капка – по малко, на малки порции. „Ох!” – и стига толкова. Отново „Ох!” – и достатъчно. Така вървим по пътя, внимателно проверявайки желанието и учейки се кое е добро и кое лошо.

Като цяло, трябва да бъдем чувствителни и възприемчиви към доброто и злото. Колкото повече човек е чувствителен към осъзнаването на злото, толкова по-високо е неговото стъпало и толкова по-дълбоко прониква в материала на творението.

И затова в неизменното състояние, което е създал Творецът, вече съществува желанието за наслаждение заради отдаване, поправеното правилно намерение, а също и светлината, напълваща това желание и намерение. Там всички те са единни – без каквито и да е различия. Именно това състояние се нарича „Исраел, Тора и Творецът са единни”.

„Исраел” (ישראל) е съсъд, кли, с намерение за отдаване на Твореца – с други думи „право към Твореца, яшар-Ел (ישר-אל). „Тора” е цялата светлина, която го поправя и напълва. И те са единни, тъй като са постигнали състояние, в което са абсолютно равни и се намират в сливане.

Равенството, сливането на Твореца с Творението е единствената форма, в която те съществуват. И всяко създание постепенно разкрива тази форма, след като в него се събуди желанието да я разкрие.

Проявявайки пустотата в нашето сегашно състояние, в делата на този свят, Творецът постепенно ни води до чувството за опустошеност, безцелност, за безсмислеността на нашия живот. И в същото време, Той пробужда в нас началото на духовното кли, зародиша на осъзнаването на злото. Моето състояние е скверно, не защото е безвкусно, а защото съм лишен от сливането с Твореца.

Аз осъзнавам това постепенно. В началото изобщо не разбирам точно какво ми е необходимо – подобно на детето, което не знае защо плаче. Но малко по малко, детайлите се проявяват, стават по-ясни, появяват се в мен и вече чувам нещо.

След това идвам в групата, при учителя, и няколко години се подлагам на въздействието на светлината в различните състояния, през които преминавам заедно с учителя, книгите и групата. Процесът продължава и аз ставам по-възприемчив към осъзнаването на злото. А злото се заключава в това, че не искам да се приобщя към книгите, учителя и групата. Когато започна да усещам, че именно това е моето зло, поемам по правилния път към поправянето.

И едновременно с това разбирам, че е необходимо да се съединя с другарите, да получа от тях пробуждане, да придобия техния разум и чувство – да се разтворя в тях. Аз се включвам в тях, в техните желания и намерения, насочени към целта. И чрез това свое включване, трябва да привлека светлината, връщаща към Източника – с други думи, трябва да се уча заедно с тях да привличам светлината. Ако това се осъществи, натрупвам необходимото количество и качество усилия и стигам до поправянето на моите келим.

Разбира се този процес се състои от цяла серия от действия. Защото наведнъж няма да мога да изтърпя големите поправяния, големите скокове. И затова, има множество стъпала, които се делят на по-малки стъпала, а те от своя страна на още по-малки и т.н. – и чрез тях постигам състоянието, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Аз вече съществувам в това състояние, но то се проявява в мен постепенно. Не бихме могли да изтърпим всичко наведнъж, тъй като това единство е абсолютно противоположно на нас.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

„Езикът на клоните” може да бъде много полезен, ако се намираме в двата паралелни свята едновременно. Той ни обяснява, как да използваме предметите от нашия свят, как чрез тях можем по-ефективно да въздействаме на другите хора и да ги пробудим за поправяне.

Ако познавах природата на човека и на всички предмети, намиращи се на мое разположение, би било възможно да пробудя целия свят за поправяне! Щях да знам точно какви филми, текстове, особена музика са необходими за тази цел – щях да преценявам техните души и силите, които искам да задействам вътре в тях, съгласно вътрешното им устройство, което познавам.

Но тъй като засега, те не разбират обръщението отправено към тях на нивото на душите и вътрешните им сили – пренасям това на друга плоскост, на нивото на материалния им слух и усещания, в звука на музикалните инструменти. По такъв начин се появява възможност да им повлияя.

Посредством такива външни инструменти, мога да пробудя в тях вътрешни сили, за които самите те не знаят. И това им въздейства чрез външния слух, чрез музика, и постепенно пробужда в тях вътрешните сили.

Защото човекът е единна система, в която се обединяват материалното и духовното. И затова е възможно да му се въздейства с материални средства, но с намерение да повлияят на вътрешното, духовно ниво. По този начин, можем да го въведем във вибрации, в резонанс и да получим реакцията на такива слоеве, за които сам не подозира – чрез слушане на музика и други външни въздействия.

Точно така пробуждаме себе си с четенето на кабалистичните книги – „Зоар” и „Учение за Десетте Сфирот” – повишавайки своята чувствителност към светлината, връщаща към Източника. Защото тази светлина не се намира на материалното ниво. Но кабалистите са направили така, че чрез външно въздействие върху моето ухо и око, да получавам вътрешно въздействие – ако се настроя, че искам да получа именно него.

Ето защо, ако се познава връзката на корените с клоните, на нивата на двата паралелни свята: духовния и материалния – един срещу друг, тогава за поправяне може да се пробуди целия свят.

Именно по този начин действаме, но не със силата, с която го правят авторите на „Зоар”.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Въпрос: Ако интернет постепенно изчерпва себе си, то какво ново наслаждение е нужно да се предложи на новото поколение в интернет?

Отговор: Трябва да се предложи интернет решение за новото желание, което се пробужда в младия човек. Вътре в това огромно всемирно интернет общество се пробужда желание към някакво по-висше вътрешно напълване. И ако хората не получават това в интернет, те губят интерес към него. Може да сложим още хиляди клипа, филми, новини – и никой няма да поиска да ги гледа, без да почувства наслаждение от това.

Но трябва да им покажем, че в тази мрежа има не само виртуална, електронна връзка, пренасяща битове информация, а още едно ниво на връзка, съединяваща ни над материалното.

Точно така, както на урок/кабала, ние искаме да изясним свързващата ни вътрешна мрежа, връзката на духовно ниво, да усетим себе си съществуващи вътре в нея и напълнени със светлина, за да ни се разкрие Творецът. Същото трябва да направим с всички в интернет – интернет трябва да разкрие Твореца на хората.

На следващия етап на своето развитие, съгласно нуждата на човека, интернет трябва да ни обезпечи база за вътрешната мрежа, която ни свързва. Затова трябва да преминем към живот в интернет и да обхванем цялото това пространство.

Човек и сега иска да се съедини с другите, само въз основа на собствени условия. И затова той участва в Twitter и Facebook – той иска връзки! Но той иска да се скрие зад имидж, който сам е измислил, зад особен интернет сленг, но всичко това постепенно отминава и той започва да приема друга форма.

Дайте само желание да реализираме себе си и да израстнем до ново ниво! И в човек ще се пробуди желание към по-вътрешното съединение – така в него се проявява решимот, вътрешният ген.

От урока по статията “Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35978]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Няма да ни се размине без светлината, възвръщаща към източника, а нея можем да  привлечем само чрез четене на кабалистически книги и обучение в група, желаеща да разкрие между себе си нова, вътрешна връзка.

Това съответства на духовна мрежа, където всички ние сме свързани заедно и сме напълнени със светлина. Затова тук долу, ние, бидейки отрязани един от друг, трябва да поискаме да се съединим и да молим светлината да поправи нашата връзка. Трябва да съществува такова съответствие на двете паралелни нива: материалното и духовното.

Но заедно с нас в интернет мрежата ще се намират още много хора, търсещи такава връзка, търсещи духовното, но не умеещи да се учат, и е възможно и да не са чували за уроци. И доколкото всички ние ще се намираме в една мрежа те изведнъж ще почувстват, че присъединяването им към нас им дава някакво приятно напълване. Те и сами няма да разберат откъде се взема то, но така ще усещат в своето желание.

Тъй като човек е само външна обвивка, вътре в която е заключено нашето желание, чувстващо идващото към него напълване. И тогава, точно така, както моите ученици са ме намерили, така и останалите хора ще намерят нашата група в интернет, включвайки се към нея те ще получават от там инфузия, чувствайки се добре от това. И така ще се присъединят все повече и повече хора.

Затова ни е нужно да разпространяваме в интернет, на всички езици и да станем колкото се може по-известни, за да дадем възможност на хората да се присъединят към нас. И е възможно, самото обяснение да получи такъв своеобразен „интернет – оттенък” да е по своему изразяване и език за общуване, защото човешкият мозък вече е привикнал към интернет и може да възприеме само в този нов стил.

От урока по статията “Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35975]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Защо духовната работа се нарича също „бреме”?

Отговор: Защото човекът трябва да я приема с вяра над знанието. Защото всеки път той е пред поправянето в егоистичното желание. А затова, приемайки върху себе си тази работа, устремена към намерението заради отдаване, той не вижда в нея никаква изгода и я възприема като бреме.

Моето поправяне не може да се базира на изгодата. Ако на мен нещо ми е изгодно, то аз действам егоистично. А обратното, ако в своето желание за наслаждение аз приемам свойството Бина, която е по-високо от Малхут, то тя става за мен „бреме” – нещо такова, което стои над разума, чувствата и всякакъв разчет.

Как да се сдобия с това? Аз се включвам в обкръжение, и то ми въздейства, показвайки ми какво трябва да направя. По такъв начин, все пак имам изгода, но от друг вид: тя е предизвикана от обкръжението, а не идва от моите представи. И тогава, намирайки се под влияние на обкръжението, аз получавам от него осъзнаване за важността на целта.

Без тази важност нямаше да мога да работя, но тя се строи върху предпочитането на отдаването пред получаването. С това аз сам не бих се справил. Само обкръжението може да ме задължи и така да измени моите ценности, че все пак да поискам това.

Ето какво означава да приемеш „бремето на небесното царство”. Това е невъзможно без обкръжението, което построява в мен съответстваща ценностна скала. При това аз работя над разума, над рационалния подход, над логиката.

Питам се, защо ми е да извършвам отдаване? Какво ми обещава това? Със своето егоистично желание аз не мога да обясня, какво струва това. В какво ще ми бъде по-добре? Добре, ако можех да видя поне някаква потенциална полза, но тук става въпрос за истинско „бреме”, когато в мен няма никакво оправдание на тази работа, в нищо. Но групата ми помага да осъзная важността, и тогава аз все пак работя.

Без тази важност не бих могъл да работя, не бих могъл да отделя на отдаването даже частица внимание. И затова групата като средство е важна за мен в тази степен, в която е и целта.

От урок по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35822]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо вие и вашата централна група външно изглеждате религиозно, докато обяснявате, как това не помага на духовния напредък? Няма ли да е по-добре да се приеме някакъв по-светски вид, за да се стигне по-близо до хората и до целия свят?

Отговор: Аз не мисля, че това трябва да пречи на хората. При нас се занимават различни ученици, и ние на никого не указваме как да изглежда. И ако нашето общество вече е известно сред народа, то хората трябва да знаят, че ние не насочваме хората към религията и не ги задължаваме към никакви материални религиозни действия – те идват при нас, за да поправят душата си, да разкрият висшия свят, желаейки да достигнат корена на своята душа.

Ние се занимаваме само с поправяне на душата – това е целта на науката кабала, разкриване на Твореца от творението. А разкриването става в поправена душа. И обикновено човек си остава в тези традиции към които е привикнал.

Но все пак, кабала е дошла до нас чрез хора, които са произлезли от юдаизма. След разбиването на Храма, народът е паднал от духовното ниво, и да замени кабала е дошла религията, която се намира долу, в нашия свят. Но през всичките тези векове, паралелно с това, от Раби Шимон и по-нататък, кабала се е предавала от един кабалист на друг по веригата. Така тя е достигнала до нас в качеството си на методика за поправянето.

Кабала не се е отнасяла към религията, която е оставала долу. Тя е продължила да съществува между кабалистите така, както и до разрушаването на Храма. Между кабала и религията винаги е съществувало разделение, желязна стена.

А ние получаваме кабала такава, каквато е била до разбиването на Храма, и затова тя не е свързана със съвременната религия. Ние се занимаваме с поправянето на душата.

Но заедно с това, до разбиването, „Тора и заповедите” са се изпълнявали от народа и в намерение, и в действие, като едно цяло. Съществувал е Храмът и ритуалните служби в него, с всички необходими атрибути, и това е касаело всеки човек, в зависимост от произхода му: коен, левит, исраел.

Клоните и корените са се съединявали заедно и са се възприемали от хората като едно цяло. А след това клоните са се оказали долу, в този свят, губейки връзка с корените – коренът е останал горе, отрязан. И това означава изхода на народа на Исраел в изгнание, когато в него е останала само религията.

Но сега, ние трябва да се издигнем обратно, и да се надяваме, че тогава ще разберем в какво е нашето задължение и ще се върнем в това състояние на пълно и цялостно изпълнение на „Тора и заповедите” като духовни действия. Аз не знам как ще изглежда това – възможно е вече да не потрябват физически действия, а е възможно физическите действия да останат, но само в народа на Израел.

Баал а-Сулам пише, че даже в крайното поправено общество, всеки човек може да остане в своята религия, защото религията – това са културните традиции. Всичко това сега е неизвестно, и ние трябва да се безпокоим само за едно – за поправянето на своята душа.

От урок по статията “Предисловие към Паним Меирот”, 20.02.2011

[35854]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1991 г., статия 29, „Вземайки за жена девственица”: Всеки път, когато човек получава жена, той ще получава девственица, която никога е нямала съпруг. С други думи, той не е използвал тази Малхут и тя винаги трябва да бъде нова жена. В духовната работа Малхут се нарича „небесно царство”, което човек трябва да приеме всеки ден наново върху себе си. Той трябва да си представи, че започва духовна работа, а това, което е било до сега, него не го интересува.

Творецът сътворил творение и се намира в сливане и единство с него. Ние наричаме това първото състояние или света на Безкрайността. Но творението не възприема себе си в това състояние. То просто е било сътворено по този начин, но не е обхванато от никакви детайлни възприятия освен едно. Затова то е като неживото ниво, капчица семе, което няма никакво самоусещане.

Желанието на Твореца е да доведе творението до осъзнаването на това, кой е Той, за да може то да стане подобно и равно на Него. Затова истинското състояние е скрито от творението и вместо това, то започва да усеща себе си в противоположно състояние. Този етап, от своя страна, се поделя на още няколко: творението възприема себе си като съществуващо на неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Ти и аз усещаме своето съществуване на човешкото ниво в този свят. Но ние не усещаме, че сме се развили от неживото ниво. Ние не чувстваме нашия предишен жизнен цикъл на човешкото ниво, а само усещаме себе си като съществуващи тук и сега.

Работата е там, че всеки анализ трябва да се случва сам по себе си. Човек в този свят разграничава сливане, съединение с Твореца и развитие, в което той започва да чувства своята част в творението, своето отношение към Твореца.

Творецът го довежда до това, дава му усещането за празнота в живота, но от друга страна, го мотивира да се съедини с Него и да стане подобен на Него. Затова Творецът пробужда желанието на човек в първата духовна точка. Ако човек правилно реализира това желание посредством метода на поправяне, т.е. науката кабала, ако той увеличи своето малко желание с помощта на групата, издигайки важността на това да стане подобен на Твореца и обединявайки се с Него, ако в последствие направи своето желание подобно на това на Твореца, тогава той придобива ново стъпало. Изначалната точка в него нараства, за да стане Малхут.

На иврит Малхут означава царство. Също се нарича „небесно царство”, защото човек го уподобява на Бина, небесата. Така е направена първата връзка между Малхут и Бина, между творението и Твореца.

След това, за да даде на човек възможност да се развие по нататък, всичко, което е имал той преди, се изтрива и започва следващата част от егоистичното желание, която трябва да бъде поправена и да стане подобна на Твореца. Тази част трябва да бъде доведена до сливане, така че той да стане човек на по-висша степен. Тогава никакви следи не ще останат от предишното състояние.

Така ако човек работи правилно, тогава той непрекъснато получава „девствена жена”. Тогава той отново поправя своето желание заради отдаване, правейки го подобно на Твореца и придобивайки по-голямо подобие и близост с Него. Когато той завърши този етап, сливането отново изчезва в него и човек отново получава ново, не поправено желание, с което отново трябва да работи посредством групата, издигайки важността на целта, увеличавайки своето желание и обединявайки го с останалите души. Така човек се предвижва напред.

Той продължава да получава нова част от Малхут, „нова жена”. Ако той работи заради отдаване, желаейки да стане подобен на Твореца, тогава в новото състояние всичко, което се е случило преди, е било напълно изтрито и той няма на какво да се опре от предишния си опит. Това в понастоящем е ново стъпало, „девственост”.

От урока по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

В няколко места в Зоар 613-те заповеди се наричат ейтин де-орайта (съвети как да поправим кли), а в множество места в Зоар са наречени 613-те заповеди пкудин (светлините, които трябва да навлязат в поправеното кли). И в началото човек трябва да спазва (изпълнява) Тора и заповедите, за да пречисти своето тяло (себе си от егоизма) и да увеличи душата (стремежът за отдаване и любов).

Тогава 613-те заповеди се намират в него във (вид за поправяне) ейтин, тоест те се явяват за него съвети как той да се удостои и да застане пред Твореца (да се издигне над егоизма), напълнен с неговата светлина, тъй като спазването на Тора (привличането на светлината) и изпълнението на заповедите (поправянето на 613-те егоистични желания) постепенно го очистват (от природния егоизъм) така, че да се удостои с разкритието на Твореца (общото всеобемно свойство на отдаване и любов); (защото иначе няма полза от неговото действие).

Както е казано: “Каква е разликата за Твореца – дали убиват принесеното в жертва животно откъм тила или му прерязват гърлото (т.е. механичните действия нямат значение сами по себе си)! Тъй като Тора и заповедите не са дадени за нищо друго, освен, за да се обедини чрез тях народът на Исраел (всички, стремящи се към Твореца, към свойството “възлюби ближния както себе си“)“.

И чак когато в достатъчна степен се очисти от своите потребности (от егоистичните желания) и се удостои със светлината на Твореца (свойството на отдаване), ще се отворят очите и душата му (желанието да отдава), и ще постигне (в себе си) 613-те светлини, съдържащи се в 613-те заповеди (поправените желания), които се явяват тайните имена (постигането) на Твореца, тоест ще достигне до постигането им.

И посредством изпълнението на всяка заповед (поправянето на желанията) получава (в него) част от светлината, заключена в нея, тъй като заповедта се явява тайната (смисълът на желанието) на кли. И в него се облича светлината, тоест името на Твореца (Неговото частно свойство), отнасящо се към тази заповед, както е казано: “Заповедта е свещта, а Тора е светлината“. И това се нарича – 613-те заповеди на получаване на светлините.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата “Устата на мъдрият”.

[35834]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

Въпрос: Какво в духовната работа значи “бремето на небесното царство“?

Отговор: Това означава, че аз приемам на себе си “небесата“, т.е. Бина, свойството отдаване, така че то да властва над Малхут, т.е. свойството получаване. Малхут е разбита, тя се е разпръснала на милиарди части, и моята работа се състои в това – да събирам част след част и да я присъединявам към останалите.

Може и по друг начин да се каже: аз се явявам част на Малхут и трябва да присъединя към себе си останалите ѝ части.

Как осъществяваме това? Засега в нашата мъничка група ние съединяваме тези части, които съгласно програмата за духовна работа, на нас ни е дадено да поправяме. Аз трябва да съм с приятелите както един човек с едно сърце и засега по такъв начин да поправям разбиването в малкия сегмент на Малхут, в групата, в моето обкръжение.

А след това трябва да извършвам отдаване за света, т.е. за всички останали части на Малхут, така че и те също да се съединят с групата. Така аз поправям своята Малхут.

Всъщност аз трябва да поправя света, казвайки си, че той целият е създаден за мен. Така склонявам себе си и целия свят към оправдание. Защото поправяйки своята част аз “инжектирам“  в цялото разбиване, в разединението на душите своя подем, своето пробуждане, своята светлина. Тогава те също се пробуждат и всяка от тях, от своята страна, се устремява към единство с останалите.

Излиза, че човек носи духовния живот на всички, ставайки “праведник, основа на света“. Защото той им дава силата на светлината.

От урока по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35825]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→