От урок №1 на конгреса в Берлин

В духовния свят има много ясно, поетапно, постепенно движение. Ако нямам усещане за глад, желание за следващото ниво, то аз нямам кли (съсъд, свойства), за да го почувствам и тогава аз не го усещам.

Необходим е праг. Трябва да се издигна от сегашното си стъпало, желание #1, към следващото стъпало, желание #2. Ако съм се издигнал до следващото ниво, желание #2, тогава усещам източника на светлина, който е там.

Но ако още не съм постигнал това желание и съм някъде по средата, на едно от 10-те междинни нива (наречени 10 Сфирот), тогава не усещам следващото стъпало. Трябва да постигна най-последното ниво и само след като го премина ще започна да усещам следващото стъпало. Това е точен корпускулярен метод, където всичко е подредено по степени както малките кванти в атома. Не можем нищо да направим.

Затова, има междинно стъпало между първоначалното желание, в което съм усещал определено напълване, сякаш слънцето грее, и между второто ми желание. Точно това междинно стъпало се усеща като празнина, глад и страдание. Но ако знам, че напредвам, че това е комулативен процес, който ще свърши и че ще постигна щастие и напълване, тогава дори този процес е необходим, за да постигна ново желание, и следователно това ме насочва правилно.

Усещането за лошите състояния, объркване, тъмнина, празнота ме движи напред, помагайки ми да напредвам по-бързо. Ако съм усетил някакво наслаждение и напълване в тези състояния, тогава те биха ме отблъснали против волята ми и щеше да ми бъде много трудно да напредвам. Аз не бих се стремил напред от доброто и от всички неща, които са хубави, защото моят егоизъм веднага би ме принудил да спра и да се отпусна.

Затова ние трябва да се отнасяме към страданието по правилен начин, разбирайки неговата целенасоченост и знаейки как да го използваме правилно. Щом го свържа с правилната цел, това страдание се обръща в очакване на прекрасно напълване.

Ако усвоим този метод, животът ще изглежда прекрасно.

От първия урок на конгреса в Берлин, 28.01.11

[34140]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Трябва да разберем, че решението на съвременните проблеми – не е в това да укротяваме егоизма си, а в това да се издигнем над него. Затова науката кабала е сложна, тя е на друго ниво спрямо тези методики, които учат човекa на постепенно обуздаване и намаляване на нашето зло начало.

Кабала казва: ти изобщо не трябва да се сражаваш с егоизма си! Ти няма и да успееш – въпреки борбата ти той ще расте, въпреки всичко той е по-умен от теб и затова ще се върне и ще се окаже над теб.

Ти трябва да знаеш само едно – как да преобърнеш егоизма от себе си навън. И затова науката кабала – това е наука как да използваме егоизма. Кабала съвсем не е лесна наука, тъй като практически включва всичко в себе си. Тя позволява правилно да използваме нашия егоизъм, тогава той продължава да расте в нас – но колкото повече расте той, толкова повече в нас се изгражда възможността да излезем от самите себе си и да постигнем обкръжаващото ни.

Никак не е лесно да се обясни на хората, че поправянето не се заключава в това да снишаваме егоизма си, а в неговото правилно приложение. Обратното – колкото по-голям егоист си – толкова по-добре! Но хората не разбират това. “Как това ще е по-добре? Колкото съм по-вреден по отношение на останалите, колкото съм по-завистлив, алчен, стиснат и коварен – толкова по-добре?“ Да, толкова по-хубаво!

“Как може това да е хубаво? Напротив, ние трябва да унищожаваме всичките тези пороци. Праведен е този, в когото никой от тези пороци не съществува“. Грешно! Праведен е този, в когото всичките тези пороци съществуват, а той ги преодолява само заради връзката с другите. Връзката! Стремежът – да не използва по който и да е начин собствените си вредни свойства, а да преработи всичките тях в полезни. Да преработи! В никакъв случай да не ги анулира!

Трудно е да се обясни това дори на интелигентните, разбиращи хора. Сега става нарушаване на равновесието с природата, нарушаване на равновесието в обществото, в личния живот, навсякъде. За добро ли е това или за лошо? Разбира се – за добро! Колкото по-лошо, толкова по-добре!

Трудно му е на човека да разбере това, то не се осъзнава, не се възприема отведнъж. С търпение и полека всичко ще си дойде на мястото.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34154]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Книга Зоар е голямата врата на Тора като цяло

Рашби е написал Книгата Зоар благодарение на светенето, което е достигало до него по време на поправянето в пещерата… Това е голямо и величествено дело, което разкрива дълбочината на тайната, подробно тълкуването на самата Тора. И се нарича това разкриване на вътрешната същност на Тора.

Рамхал, “Величественият във висините”, 24

Раби Шимон Бар Йохай е разкривал тайните на Тора, а другарите са го слушали, съединявали са се с него, и в това обединение всеки внасял своята лепта. Така и Мишна е била написана от танаите: раби Егуда а-Наси е излагал общото мнение и съставял книгата.

Така е пожелал и раби Шимон Бар Йохай, че книгата Зоар да съдържа изречения от всички негови ученици и била написана като коментари на Тора. Другите книги разказват за частни въпроси, но Книгата Зоар е написана по Тора – това е голямо разкриване на Тора като цяло. Раби Шимон заръчал на един от учениците, раби Ава, да записва и подрежда всичко, за което ще говорят членовете на групата му – и да построи техните речи, съгласно начина на повествование на Тора.

Рамхал, “Величественият във висините”, 24

[34134]

Filed under: Зоар, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

От урок №1 на конгреса в Берлин

Въпрос: В течение на живота си ние често сме подложени на различни страдания. Как можем да работим с тях? Защо те идват при нас? Какво да правим с тях?

Отговор: Без страдания е невъзможно да се движим напред. Засега ние не достигаме нашата крайна цел, ние през цялото време напредваме само с помощта на страданията.

Страданията са усещане на това, което не ми достига. При това като цяло не е необходимо да страдам, аз мога и да се наслаждавам в страданията. Ако знам, че пред мен чака прекрасно угощение, и аз се приближавам към него; ако знам, че скоро ще се срещна с любимия, с приятеля, и мен ме чака нещо хубаво, това вече не е страдание, а усещане на глад, пустота, в която аз отрано предвкусвам своето наслаждение, напълване.

Затова целият ни проблем не е в това, което ние усещаме в дадения момент като недостиг, а има ли занапред в този недостиг напълване, отговор. Ако има, то за мен това е усещане на глад, както преди хубава трапеза, също приятно. Аз чувствам, че сега ще дойда и ще се напълня. Да допуснем, вие имате вечерта среща с вашия любим, и вие вече предвкусвате приятната среща. Нима целият ви ден ще мине в страдания?!

Тоест проблемът не е в моето състояние, а в това, свети ли ми отпред наслаждение или не.

Проблемът е в това, че човек не вижда правилното, хубавото бъдеще, и затова усеща страдание. Ако ние чувствахме, че на всички днешни проблеми пред нас има отговор, и този отговор е хубав, ние нямаше да ги усещаме като страдания както е сега, а щяхме да ги възприемаме като увертюра, необходима за подготовката преди напълването.

Значи, целият ни проблем – това е да разкрием в днешното си състояние бъдещото, и тогава всичко ще бъде добре, за да ни свети то, както приятна среща.

И това ще бъде отговорът на всичко. Тоест ние ще се съгласяваме да преминем през всички състояния, които са необходими за нашето поправяне в духовното. И тези неприятни състояния са различни: падения и подеми, всевъзможни обърквания в чувствата и в разума.

Но ако, опирайки се на нашето обкръжение, ние знаем, че отпред съществува прекрасно бъдеще, то всяко наше днешно състояние няма да ни се вижда страшно страдание, ние ще го възприемаме като необходимото усещане на истински глад преди да получим наслаждението от трапезата.

От 1-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34144]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Статиите на Рабаш започват постепенно да се изясняват на човек, в зависимост от това, как ги реализира. В началото му се струва, че не са написани красиво и правилно, че отделните им части не са свързани помежду си, че не са последователни… Ние не виждаме в тях точното движение на силите на душата, която се развива именно по този начин, защото не познаваме своята душа.

Ако човек изпълнява тези действия и едновременно с това изучава статиите ще види, че са написани абсолютно точно и не може да бъде по друг начин, защото кабалистите пишат, изхождайки от онова, което чувстват, а всички души преминават един и същ път, едни и същи състояния. Затова, тези статии стават все по-близки и разбираеми за човека – това е „ръкописът” на неговата душа.

В началото, човекът учи, опитва се да запомни. Той запомня отделни фрази, някои от които разбира, а други още не – като малко дете, което повтаря думите на възрастните, без да разбира техния смисъл. Постепенно, според степента на реализиране на тези статии, той започва да вижда, че тези редове най-точно изразяват неговите състояния и не могат да бъдат написани по друг начин – именно по тази причина кабалистите използват цитати от Псалмите, от Талмуда („Поучения на бащите”), на Пророците и други източници.

Това са много особени статии. Аз израснах с тях. Те бяха написани редом с мен, а след това, четейки ги в продължение на много години видях, че стават все по-близки и по-реални за човека. Защото ти ги четеш не от книгите, а отвътре, от душата, която се разкрива в съзвучие с тези думи. Това ще се случи с всички, именно защото тези статии са написани въз основа на пълното постигане на душата.

Рабаш беше велик, но се опитваше да скрие това и успя да го направи – да скрие себе си от всички! Но онзи, който постигне неговите статии, вижда, че е бил велик човек. В цялата предшестваща го поредица от кабалисти, започвайки от Адам, не е имало никой, който така последователно, подробно, съхранявайки връзката си с корена, с езика на клоните и с цялото Петокнижие (с Танах), да изложи системата за духовна работа, обяснявайки я открито и достъпно за всички.

Рабаш те хваща за ръката и те превежда през всички етапи на статията така, че не можеш да сгрешиш. Той подчертава всеки детайл, на който трябва да се обърне внимание. Нямаме друг учител по-близък за развитието на душата от него. Баал а-Сулам е много висок, академичен и универсален. Той се спуска към нас от висока планина, а Рабаш е по-близък, по-нежен възпитател, който меко, с любов и тревога ни предава методиката за поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[34122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш - No Comments→

От 3-тия урок на конгреса в Берлин

За да се намираме в равновесие с природата, е необходимо да се консумира разумно – в съответствие с необходимостта, в зависимост от потребностите на всеки.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Мир в света” и в други статии. Но насаждането на такава практика чрез терор е невъзможно. Може да бъде постигнато само с възпитание на хората! Някога, руските революционери тръгнаха по друг път, отхвърляйки принципа за възпитание.

И това се случи в най-изостаналата държава, с най-изостаналото население, което и до днес е свикнало да живее практически във феодални условия.

И днес народът на Русия, който сам по себе си е добър, с прекрасно сърце, е съгласен с тези феодални условия, в които и до ден днешен съществува Русия. Това не е капиталистическа, а феодална страна – със свои усои, строй, корупция, с всички нейни обществени отношения. Това е феодализъм.

Макар да си мислим: „Как е възможно това?! В съвременното общество?! Това отдавна е свършило. На запад, вече 300 години феодализъм не съществува”. На запад вече 300 г. не съществува, но в Русия го има и днес. Тоест с това все още е съгласен всеки човек – все още не е надраснал това ниво.

Само малка прослойка, 10 – 20 процента от населението, не може да се примири с тези условия. А всички останали са съгласни да живеят в тях. За тях не е важно, че имат господар – барин; че трябва да се подчиняват на някого без съд и следствие, че всичко се купува и продава, че който е по-богат, той е по-силен – с него е и правдата. Хората са съгласни! Това все още е феодално ниво на развитие на обществото.

Маркс изобщо не е предполагал, че такава страна ще се занимава с реализирането на неговата идея. Той на практика е записал кабала в икономически закони.

Що се отнася до егоизма, то в постсъветското пространство, той е напълно различен. Този егоизъм е феодален, но още не е готов за сериозно развитие.

Но когато се занимаваме с всеки човек поотделно или с нашите групи в Русия, виждаме потресаващи резултати, защото в хората съществуват точки в сърцето – те са много отзивчиви, целеустеремени.

Въпросът е в това, ще успее ли обществото да разбере, че трябва да се обедини не по онези закони, по които го е възпитавала социалистическата власт, а по закони, според които всички трябва да са равни, съзнателни, да се обединят осъзнато? Те не са свикнали да се обединяват осъзнато. Ще стигнат ли до това, ще могат ли? Това е въпросът.

Затова, нашите групи в Русия са ни много скъпи. Самият аз, добре познавам целия този народ – израснах в него. Родният ми език е руски. Но може ли да се гледа на Русия като на държава, в която има възможност с лекота да се реализират кабалистичните принципи – това не знам.

В същото време в Европа, независимо от това, че хората се различават много от руския образ, трябва да се преодолее някакво външно съпротивление, някаква черупка, обвивка. И след това, когато тази идея проникне в мислите на хората, те ще осъзнават нейната истинност и ще могат чрез своето развитие да я реализират в себе си.

В Русия, сближаването с индивида може да бъде осъществено доста лесно. А в Европа е много по-сложно! Но на мен ми се струва, че ако в Европа проникнем вътре в тези индивиди, те ще намерят в себе си сили и възможност да се съединят. В тях ще възникне този осъзнат колективизъм.

А в Русия, независимо от това, колективизъм не възниква. Там колективното обществото не е развито. Мисля, че то все още не е способно на това.

Но, независимо от всички тези разсъждения, ние трябва да развиваме и разпространяваме кабала навсякъде. Разбира се, съществува голяма преграда в бившите социалистически страни. Но това не трябва да ни спира. Изобщо не трябва да мислим къде е по-лесно, а къде не, защо и как. Трябва да се работи и толкова. В никакъв случай не правя никакви сметки. Ние не знаем кое е по-добро, и кое по-лошо – как ще се развият нещата

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34050]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→