Въпрос: Защо не мога ясно да осъзная важността на обкръжението?

Отговор: Ти чувстваш, че недостатъчно осъзнаваш неговата важност, защото не намираш в себе си съответните желания. Думите са разбираеми, но сърцето засега не отговаря. А понякога ти омръзва и  да слушаш.

Това е естествено. Трябва още и още да се работи над общото желание. Нека всички да започнат да мислят, че това е важно, че именно това ни е необходимо. Ние изкуствено се устремяваме към грижа един за друг: аз се грижа за другите, за да могат те заедно с мен мисленно да държат курс към целта. Постоянно се тревожа за това, вътре в мен зрее истински страх: дали те удържат мисълта за целта?

И тогава пред мен се проявява сърцевината на групата – не лицата, не имената, а дълбокото желание, царящо сред другарите. Готово ли е желанието на всеки да се обедини с другите, за да могат всички заедно да се устремят към целта? Ето какво чувствам. Защото ако това се осъществи, то за краткия период на обучение ние ще привлечем малко светлина върху това общо желание и ще достигнем целта.

Проблемът не е в светлината, която ни въздейства. Проблемът е в това,  всички ние  да обединим желанията си, за да сме заедно по пътя към целта. Преди всичко в сърцето на всеки трябва да се настани такава тревога. Това е поръчителството.

Ако имаме общо желание, нека даже то да „прелива” от една част от другарите към друга, ако то действа постоянно и ако ние се стремим към обучение, за да реализираме това желание, без да се отклоняваме към други цели, тогава върху това общо желание, устремено към взаимно отдаване, към Твореца, ние ще привлечем светлина. И готвейки се към обучение и по време на обучението ние ще сме пропити от това желание.

Не може да има нищо повече от това. Казано е: „Дойде Хавакук и сведе всичко към едно:  ще живее с вярата си”. Няма по-голям ефект от действието, чрез което искаш да достигнеш отдаване. А отдаването, също така, се нарича „вяра”.

В крайна сметка, това е много просто нещо. Въобще, науката кабала се разкрива с всяка крачка във все по-голяма простота. И макар пътя да е труден и да заема години, ние имаме възможност в по-голяма степен да ускорим развитието.

От урока по статията на Рабаш, 15.02.2011

[35370]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е „обкръжаващата светлина”, която се стараем да привлечем?

Отговор: Светлината е висшата сила – Една, Единна и Единствено съществуваща в мирозданието. А освен Нея, има само желание, което ни се разкрива като получаващо, но за сметка на силата на светлината, можем да го променим на отдаване.

Няма нищо, освен светлината (Твореца) и желанието – просто Го наричаме с различни имена (обкръжаваща светлина, вътрешна светлина, „светлина, връщаща към източника”), за да дадем по-точни определения.

Обкръжаващата светлина действа върху мен, ако се стремя към следващата си форма. Макар и да не знам точно какво представлява, аз я изучавам от книга, в която са описани всякакви парцуфим, светове, сфирот. По този начин изразявам своето желание да се издигна там и да узная – и затова привличам към себе си състоянието, което искам да постигна. То започва да ми въздейства в степента, в която се стремя към него.

Аз откривам себе си и ставам по-чувствителен към това въздействие, към следващото състояние, до което трябва да стигна. Просто ускоряваям своето развитие, добавяйки към естествената, природна, развиваща ме сила, малко собствено желание.

А допълнителното желание получавам от обръжението. Така реализирам своя свободен избор и получавам от тях усещане за важността на напредването към следващото състояние. Защото, да се намираш в следващото състояние означава, да бъдеш по-силно свързан с другите, да отменяш повече себе си, да отдаваш повече.

Аз получавам това вдъхновение от групата, с него отивам да уча и се стремя да постигна бъдещата, по-отдаваща форма. И тогава, оттам, върху мен въздейства светлината, защото тя има същата природа на отдаване, която искам да придобия. И аз, и тя имаме едно желание, една тенденция и затова сме близки – съгласно закона за подобие на свойствата.

Самият аз не съм притежавал никакво желание за отдаване, за духовен напредък – „0”. Но се обръщам към групата, вземам от нея „10 кг” желание за напредване към отдаването, за съединяване помежду ни – и идвам да  уча. Искам да постигна следващото състояние със сила „10 кг”. Моето подобие на светлината се измерва с тази сила от „10 кг” и в тази степен, тя въздейства на моето желание, правейки го подобно на светлината.

Това е същата тази светлина, която напълва следващото мое състояние, защото то, вече съществува. Когато се стремя към това бъдещо състояние, тя започва да ми свети. Засега се нарича „обкръжаваща” – защото първо трябва да ме поправи и едва след това да се облече в мен. Тя работи на два етапа, извършвайки две действия.

Във физиката съществуват същите явления – ако се приближа към магнит, попадам в полето на неговото привличане, въздействие. Дори ние с вас си въздействаме един на друг – около всеки има някакво поле. Няма физическо тяло, което да не е заобиколено от поле – дори всеки камък.

Всичко действа на същия принцип. И онова най-близко поле (твоето следващо състояние), към което се стремиш, започва да ти въздейства. Но наоколо има множество полета, към които засега не се отнасяш, не се стремиш и нищо не знаеш за тях. Когато, по-късно разкриеш духовния свят ще видиш, колко много неща се случват в него и колко различни измерения съществуват.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

С помощта на кабалистичната методика, поправяме в себе си частта „Исраел”, както и частта „народи на света”. Защото те си помагат една на друга, както чрез пречки, така и с подкрепа – и действат заедно.

Човекът трябва да разбира, че всичко се прави в негова полза. Всичко, което се разкрива по пътя, трябва да се прояви именно по този начин, а той трябва само вярно да се съчетава с всички елементи: учител, книги, група и Творец – и така напредва.

Трябва да разбере, че ако всички компоненти се съберат заедно, именно това е реализацията на целта. Нека човекът не се отклонява от това единство, повишвайки важността на единия компонент над другия.

Някои предпочитат да се устремят изключително към Твореца – и оттук възниква религията. При религиозните хора, Творецът е на преден план: всичките им молитви и желания са устремени към Него, а любовта към ближния е нещо второстепенно.

Други се съсредоточават върху учителя и изпадат в хасидизъм, в преклонение. За тях, учителят е по-важен и от другарите, и Твореца.

Трети се насочват само към другарите – за тях най-важна е добрата компания. Като правило, в нашите групи това е невъзможно, защото изучаваме Силата, която пробужда ненавист между нас, за да можем да се устремим към истинското поправяне. Затова, не можем да бъдем истински приятели – както е в другите общества.

Така че, само и именно еднаквото отношение към учителя, обучението, другарите и Твореца, ни позволява да постигнем целта.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35377]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Говорейки за работата с обкръжението, вие засягате много висши неща…

Отговор: Аз изобщо не говоря за висши неща, а за незабавна реализация, за това, което трябва да се случи между нас. Не над нас, а на нивото на очите, на нивото на сърцето.

Въпрос: Изкуствено ли работя над себе си?

Отговор: Разбира се, че изкуствено. Ние осъзнаваме и признаваме лицемерието си. Да, ние играем, „лъжем от сцената”.

Например, моят внук сега играе количка за събиране на боклука: той търси боклук из цялата къща, за да го изсипе в количката. Игра ли е това или не е игра? Ако той можеше да ти го обясни, ти би разбрал: това е живот! А вие възрастните, играете с вашите играчки.

За него е така, за нас – обратното. Две нива, и нищо не можеш да направиш.

И така аз знам, че съм потопен в егоистичното желание, че ненавиждам ближния и, че мисля само за себе си. Освен това, нищо не ме интересува. А в групата съм дошъл, за да получа още повече, доколкото това, което съм имал, не ме удовлетворява.

Съседите ми са доволни от своето положение и гледат на мен като на луд: „Какво иска той от живота?” Но на мен не ми стига и затова съм тук.

Ден след ден аз откривам в себе си ненавист и презрение към всички, никой не ми е нужен и не е важен, освен мен, любимият. Аз знам всичко това и едновременно с това знам, че да се повдигна на по-високо стъпало означава да изляза от самият себе си, от своето желание, от мислите си, към нещо съвсем различно. Да се родя отново.

И аз играя на своето ниво, в егоизма си, така сякаш се намирам на вече по-високата степен. Само по себе си, всичко това е за забава, всичко това е лъжа. Но полезна лъжа. Нямам друга възможност за развитие, ако не играя на това, което искам да постигна. С това се занимават децата, растенията, животните – такова е условието, действащо в цялата природа. Всеки елемент, който иска да се развива в поглъщане и отделяне на някакви вещества, създава от себе си някакво подобие, шаблон на това, към което го влече. Той е длъжен да се устреми към своята бъдеща форма.

И тогава идва висшата светлина. Ако развитието е предизвикано от природата, то тя идва автоматично. Растенията и животните не знаят как те самите се развиват и въпреки това на неживо, растително и животинско ниво светлината също действа. Няма друга сила.

Но ние трябва да предизвикаме тази светлина със свои сили, чрез лично постижение, чрез личен анализ, измерване, разбиране, чрез своята добросъвестност. Трябва не само да присъстваме в това творение, но и да го управляваме.

Действително, това е игра. Казано е, че Творецът играе с кита – именно играе. Всички промени на каквото и да е по време на прехода от една степен на друга, е игра. Тъй като ние ги предизвикваме посредством игра на това, което още не сме постигнали, още не сме придобили, нещо в което още не сме се предрешили. Това е много сериозно нещо.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35395]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съгласно природата си, човек може да отчита само собственото си егоистично желание. Накъдето и да го тласка, на каквото и да придава важност – това е начинът, по който човекът напредва.

Напредването според нареждането на получаващото желание става по скалата „сладко-горчиво”. Без да подозира, човек винаги е обърнат в посоката, в която се развива неговия егоизъм. Той изпълнява инстинктивно вътрешните заповеди на егоизма, без да зане откъде идват те. Именно по този начин вървим през живота – без свобода на волята, подчинявайки се на вътрешните влияния на своите егоистични решимот.

Ако на човека му се предостави възможност да направи връзка с Твореца и да осъществи друг анализ – по скалата „истина – лъжа”, тогава незабавно трябва да си организира подкрепа за този анализ, за да се противопостави на своя егоизъм.

Подкрепата – това е обкръжението. Без него, човекът завинаги ще остане в „сладко – горчивите” усещания и разбира се, винаги ще предпочита сладкото пред горчивото – в различни форми, съобразно нивото на развитие на своя егоизъм. И винаги ще се намира в илюзията за напредък въпреки, че в крайна сметка, всеки път просто ще избира все по-изискана сладост.

Ако човекът наистина иска да напредва към самостоятелност, възможно е да го направи само, ако се противопостави на „сладко – горчивите” усещания чрез анализа за „истина – лъжа”. Необходимо е, такъв анализ да се прави съгласно външните критерии, които са извън неговия егоизъм – а това може да бъде само обкръжението.

Тук всичко зависи от възможността: чува ли човекът, с какво е свързана самостоятелността, която има шанс да формира и осъществи? Ако чува, тогава поне в нещо анулира себе си пред учителя, книгите и групата, т.е. пред обкръжението. Човекът го поставя пред себе си и тогава разбира, че неговият напредък зависи само от осъзнаването на важността: колко високо издига в очите си това обкръжение, в сравнение със сладостта на егоистичните наслаждения

В това се състои цялата работа. Способен ли е човекът да задейства цялата мощ на обучението, молитвата, анализа, молбата и да приеме мнението на правилното обкръжението? Защото това не е просто нещо външно, не са просто лицата на другарите – той формира вътрешен образ на обкръжението и е готов да преклони глава пред тях. И така, чрез това действие, човекът получава осъзнаване за величието на Твореца.

Изначално съществуват само двамата: той и Творецът. И ето сега, човекът започва да реализира този принцип. Ако обкръжението, т.е. средството е важно за него точно толкова, колкто и целта, т.е. Творецът – тогава започва да работи правилно с това средство.

Задачата на човека е да цени обкръжението точно толкова, колкото и Твореца. Именно върху това трябва да работи непрестанно. Ако човекът цени обкръжението, защото то води към познанието за Твореца – само в тази степен напредва.

И тогава може да проверява себе си на практика: какво го движи всеки миг? Вътрешни пориви, „горчиво – сладки” усещания или ценностите, почерпани от обкъжението, „истина – лъжа”? А „истината” е величието на Твореца. Заради това човек и работи – заради общата сила на отдаването и любовта, в която иска да се включи до пълното сливане.

И затова мнението на обкръжението трябва да бъде силно и постоянно, за да задължава всеки другар да не забравя за целта – постигането на величието на Твореца, и за средството – постигането на величието на групата. Ако обкръжението мисли за това, ако поставя този анализ като задължителен план пред всеки другар, всеки миг – то предоставя на всеки голяма подкрепа.

Оттук започва поръчителството и тогава за човека се появява шанс да стигне до разкриването на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 14.02.2011

[35286]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата ни работа е за това, да подготвим желанието към следващата степен. Аз влагам усилия за да проверя себе си: към какво точно се стремя.

Може би аз все още мисля, че със свои сили мога да се издигна на висшата степен – или вече не съм толкова глупав, и вече съм се убедил, че не мога да направя това сам, и само висшата сила може да ми помогне? И тогава започвам да търся как ще ме накара Творецът да направя с мен това, по какъв начин ще стигна до него.

Кабала казва, че да се обърнеш към висшата сила можеш само чрез общество, група. Колко години ще ми потрябват да работя, за да обясня на самия себе си, че обществото – това е единственото средство да привлека Твореца за да ми помогне, а моето участие в групата е равнозначно на привличането на силата на Твореца за моето поправяне. Защото ако аз се съединя с обществото именно заради това и само за това аз моля, то Той ще направи това, и ние ще се срещнем там всички заедно: аз, групата и Той – както е казано: „Исра-ел (стремящите се право към Твореца), Тора (висшата светлина) и Творецът са едно цяло”.

Това се нарича да се стараеш да се „харесаш” на Твореца. А ще Му се харесаш тогава, когато в теб има желания, такива, каквито и в Него. Ти трябва да разбереш, че зависиш от Него, и да склониш егото си.

Кабалистите ни обясняват това с най-точните думи, и в този миг, когато завършиш тази работа, ще заговориш направо с техните думи, и в теб ще се реализира езикът на клоните.

Ти няма да имаш други думи! Ще започнеш да говориш със стиховете от Псалмите или от молитвеника. Защото кабалистите са изнесли тези думи от своето постижение: целия порядък от думи, букви. И ти започваш да говориш точно така, защото всичко казано безусловно се определя от следващата степен, и е невъзможно да се каже по друг начин.

Това е най-научният от всички подходи. Обичайната наука – е много ограничена, тя действа само в рамките на този свят, в тези ограничени условия, а в такъв случай всичко е относително. Но кабала е абсолютно научна методика, в която всичко е подчинено на един закон. В цялото мироздание действа само една формула – отдаването и получаването трябва да се обединят в едно цяло.

Това даже не е нужно да се доказва на никого. Ние търсим някакви научни потвърждения и примери, само за да приближим народа към кабала. Но самата наука кабала не се нуждае от никакви доказателства – тя се разкрива вътре в човека.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Намирайки подходящото обкръжение, човек е готов да се преклони пред него, да приеме всичко, което ще му кажат. В началото вижда величие във всичко – в учителя, в ученето, в другарите. Но след известно време започва да свиква. Предоставят му възможност да се включи в обкръжение и тогава започва спускането надолу: „Всичко е нормално, в своята компания съм – както и преди. Там, където трябва съм”.

И с това, човек слага кръст на себе си и се плъзва надолу. В своята глупост и гордост не разбира, че сега му позволяват да се приближи, за да възвеличи обкръжението в своите очи. За него, то трябва да стане още по-високо, отколкото е било в началото.

Но заради своята природа човек гледа света през материалната призма. Вече познава другарите и те не му се струват толкова велики като преди, когато се е чувствал като скромен гост сред тях. Учебният материал придобива свързаност, а и учителят загубва предишната си висота.

Така расте егоизмът, за да предостави на човека възможност, всеки път отново да извисява обкръжението. Но той не използва тази помощ по предназначение – за подем, а остава долу. И в резултат, вместо да се изкачи – се спуска.

По този начин хората, които заслужават подем и разкриване на Твореца, като не успяват да влязат в обкръжението, започват да се спускат, пренебрегвайки получените средства. Още на следващия ден те не гледат на него, както вчера. Учителят, групата и книгите губят ценността си в техните очи, макар това да се случва с различна скорост.

Затова моята работа е непрестанно да извисявам важността на обкръжението – на учителя, книгите и групата. Трябва през цялото време да се издигам. Не защото някой има нужда от моето признание, а просто по друг начин няма как да постигна величието на Твореца.

Обкръжението не изгражда от себе си нещо особено и затова е много трудно да се ценят другарите. Учителят също не изглежда голям човек. В кабалистичните групи винаги е било трудно да се задържи обкръжението на висота. И все пак нямаме друг изход – трябва да започнем да помагаме на другарите да осъзнаият важността на групата.

Това не означава, че трябва да важничим или изкуствено да парадираме с величието. Тук не можем да се преструваме, защото Творецът е скрит. Колкото човекът е по-високо, толкова по-малко се проявява това – а Творецът е скрит повече от всички. Такъв е духовният закон.

И затова трябва да увеличаваме важността на обкръжението, за да можем чрез него да постигнем важността на Твореца. Ако тази цел не гори в нас изначално, ако не изградим ясно тази схема – от величието на обкръжението към величието на Твореца – тогава нищо няма да постигнем. Напротив, пренебрежението само ще нараства.

Днес, организацията Бней Барух съществува, защото аз съм тук. Утре, мен няма да ме има и ще се случи същото, което стана с групата на Рабаш – разногласия по всички направления. Затова, трябва да възвеличаваме същността на нашето общество, неговата основа – неговото величие, произтичащо от стремежа към величието на Твореца.

Ако през цялото време се стермя да придобия важността и величието, напълвайки главата и сърцето на всеки, ако принадлежа към това, ако съществувам заради него, ако съм привлечен от величието на обществото, защото ме води към величието на Твореца, ако постоянно усещам това, ако то ме движи – тогава, безусловно ще постигнем целта в най-кратки срокове.

От урока по статия на Рабаш, 14.02.2011

[35283]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Исраел, т.е. душите, които са се устремили към Твореца, съществува само заради поправянето на света, защото едно разбито кли е неспособно самостоятелно да се поправи. В него само особени искри се пробуждат: Адам, идващите след него поколения на кабалисти, Авраам, Ицхак, Яаков и т.н. Става дума за души, които са могли да поправят себе си без методика, благодарение на своята деликатност, чистота.

Те са могли до определена степен да почувстват какво е това поправяне без група или методика, защото са се отнасяли към съответния пласт желания. Всички останали души са ги последвали и са се присъединили към тях.

След това настъпил етап на усилване на желанията и душите са се нуждаели от взаимно обединение в поръчителство, както на планината Синай, и методика – светлината възвръщаш към Източника. Оттогава те трябва да привличат светлината обединявайки се един с друг, вместо поотделно, със собствени сили.

Сред тях са били тези, които са могли сами да напреднат, практически без обединението да е необходимо условие. Те се наричат „праотци”. Останалите трябва да се обединят като един човек с едно сърце и да работят върху общия егоизъм получавайки един от друг пробуждане и подем. Те донасят своето общо желание за поправяне и тогава произхожда светлината възвръщаща към Източника.

Тази същата светлина преди това е поправяла единиците, но това е било „лично осветяване”. Сега светлината не идва в отговор на личното желание на някого, а от общото, обединеното желание, което става „молитвата на обществото”, десетте сфирот. Нашето обединение предизвиква един цял „пакет” със светлина, която извършва своето дело. Тогава групата вече може да поправи себе си.

Но за сега е само една група, а освен нея има души, които не могат да се пробудят сами. Те страдат и са безпомощни. Затова мисията на душите, които вече са преминали през всичките стадии на поправяне и разваляне, е да се обедини с тях, както Бина с Малхут. Това позволява на „недееспособните” желания, душите на АХАП, също да достигнат поправяне.

Те сами не могат нищо да направят. Нищо не може да се иска от тях. Нямат никакви условия, методика или учение. Те получават всичко от Галгалта ве Енайм, който се е разбил и спуснал към тях. Това се случва, защото може да ги пробуди и да установи правилният порядък между всички разбити души, които се отнасят към него самия, към АХАП и към тяхното смесване.

В това се заключва задачата на народа на Исраел преди избавлението.

От урока по статия на Рабаш, 13.02.2011

[35183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се предпазим от удовлетворяване чрез външни действия?

Отговор: Ако човек знае, че само намерението да достигне целта, която постоянно си изяснява, го приближава към духовността, тогава не възприема действията като главни. Намерението е това кли, в което той получава възнаграждение и затова всичките изяснявания се извършват в намерението. Действията без намерение въобще не се взeмат под внимание.

Възможно е човек да доставя наслаждение на Твореца, но с намерението да получи наслаждение за себе си. Това е най – голямата нечиста сила/клипа. На най-високото нивo на отдаване противостои най-голямата клипа: действието е същото, а намерението противоположно.

Отвън то не може да се различи – на човек му се струва, че се стреми към отдаване. Намиращия се в него фараон, желанието да се наслади – точно изпълнява всички указания на Твореца. Човек действа съгласно желанието си, мобилизирайки всички сили, но за да му бъде добре. Той постоянно мисли за Твореца, защото това е източника на наслаждение и се стреми да направи всичко за този източник заради собственото си благополучие. Това се нарича фараон, ангел на смъртта.

Само ясната представа за целта и взаимната подкрепа, както и във всеки друг случай може да ни предпази от това. Без взаимодействие няма шанс да се удържиш на пътя без да паднеш. Днешното поколение се отнася към поколението на поправянето и успеха му зависи само от взаимната подкрепа: поправянето се извършва за сметка на поръчителството и взаимната грижа. Няма друг източник, от който можеш да получиш правилна енергия и направление.

И това е добре, защото това винаги може да се прави, като се изисква по-тясно обединение. И когато чувстваме, че не е истинско, а външно, това вече е добре. Само взаимния стремеж към обединение и отмяната на всеки пред по-високото стъпало – учителя, групата, книгите – ще ни помогне да се предпазим от самодоволството.

От урока по статията на Рабаш, 31.12.2010

[35131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Как напредваме в групата? Заедно знаем, че нашата цел е да достигнем отдаване и любов. А силата на поправянето идва при нас само чрез изучаването на поправената система. Това е науката кабала.

Затова ние се обединяваме и се учим заедно, изграждайки максимално намерение за единство. По пътя ние откриваме между нас истинска ненавист /сина/ – планината Синай, но заедно с това откриваме необходимостта да достигнем отдаване и любов. Защото няма друг изход, в това е целта. Така, постепенно, ние напредваме.

Човек се стреми към другарска любов, поверява усилията и успехите си – и това не се отличава за него от близостта с Твореца. Макар Твореца да е скрит, двете тези поправяния са сходни, буквално идентични: работата с ближния и работата с Твореца. Защото „ближния” – това е всичко, което се намира извън желанието на човека, независимо дали е Твореца или другаря. И двамата са като един, чужди на човека, и ако той може да се повери на другаря си – нека знае, че по този начин се поверява на Твореца.

А освен това, в групата той има помощ от другарите: те изискват от него работа, инициират го към нея. И затова тук той може да преуспее.

Ние се обединяваме с другарите, доколкото е възможно, за да поправим качеството на нашето обединение чрез обучение. Такава е методиката. И ако правим това, за да достигнем отдаване и любов към Твореца, тогава се изграждаме на принципа”Израел, Тора и Твореца са единни”. Обединявайки се с другарите, посредством изучаване на кабала ние привличаме светлината, която ни връща към Източника, – вътрешната сила в нас, Твореца. И тогава в обединението между нас ние достигаме до единение с Него.

От урока по статията на Рабаш, 15.02.2011

[35381]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Човечеството няма избор: то трябва да разкрие разбиването и нуждата от поправяне. Баал а-Сулам още преди 30 години ни предупреди, че ни приближава катастрофа, но никой не го послуша. Аз не искам никой да изплаша с някакви си пророчества, но виждаме в какво състояние се намира светът.

Сега ни е дадено време да се отнесем сериозно към нашата мисия и да организираме поправянето на света. Но ако не направим това, тогава цялото страдание на света ще се спусне върху нас, върху хората способни да направят поправките. Ако не поправим света, тогава страданието се пренася върху нас, защото какво са виновни останалите, ако не притежават средството да поправят себе си? Ако не побързате с поправянето, тогава ударът ще се стовари върху вас.

А сега вие гледате как те страдат и не сте много, много разтревожени. Но ако не почувствате тяхното страдание поне като ваше собствено и не поправите себе си така сякаш вие страдате като целия свят, тогава нямате шанс да постигнете поправяне. Само групата може да ви даде тази необходимост.

Книгата „Зоар” се разкрива в наши дни, за да издърпа света от пропастта, към която се спуска. Светът е като кола, която се спуска надолу по хубав път без дори да подозира, че някъде иззад завоя, пътят свършва и тя ще падне в канарата.

Но дори самият свят разбира, че се носи надолу към пропастта. Проблемите растат като снежна топка и вече всеки говори, че светът е изгубил баланс. Вчера четох, че Министърът на Руската Федерация за Спешни Ситуации казва, че ние се намираме в дисбаланс с природата, че сме загубили баланс с нея и трябва да се подготвим за последствията. Той наистина използваше думите на един настоящ кабалист…

Ние, тези, които сме получи желание за Твореца (Исра-Ел), получаваме възможност да организираме поправянето на света и да поемем всичките му проблеми върху себе си. Без да чакаме те сами да се проявят, ние вече ще имаме силите да ги поправим. Ние можем имено сега да ги поправим, докато те все още са във външния свят, и да ги поемем върху себе си.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 13.02.2011

[35216]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Зависи ли моето намерение от намерението на цялото обкръжение, а намерението на обкръжението от моето намерение?

Отговор: Несъмнено! Написано е в статия 225 в „Шамати”: „Невъзможно е човек да се издигне над своя кръг. Затова, ако желае да се придвижа, той трябва да питае от своето обкръжение и да прилага повече усилия по пътя на Тора. Затова ако човек избере за себе си добро обкръжение, то той спестява време и усилия, тъй като се е устремил към своето добро обкръжение.”

Това е ясно. Ако получа енергия от обкръжението и получа от него всичко, за да се придвижвам, тогава колкото получа от него, толкова и ще се предвижа. Аз не мога да се намирам на по-висше равнище.

Въпрос: Как мога да видя обкръжението си като велико, ако не виждам приятелите си като велики?

Отговор: В това лежи целият проблем. А кого считате за велик? Няма по-велик в твоя свят. Тоест светът не е бил създаден за теб. Тогава с помощта на какви средства ще се предвижиш? Творецът е скрит. Обкръжението е малко. Ти няма към кого да се придвижващ и си сам в целия свят. Така се чувстваш.

По принцип всеки се чувства по този начин и това трябва да се променим.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 14.02.2011

[35304]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Религията е лично дело за всеки и по никакъв начин не е обществено. Отношението на човек към Бога – е най-личното, скрито от всички, негова тайна. И нека такава и да си остане. Да натрапва определено отношение към живота, смисъла, целта, висшата сила (има ли я, каква е, тя и аз) – няма право никой, дори и родителите на децата. Това произтича от факта, че Бог не може да бъде почувстван, непостижим е.

Особено неприемливо е, когато религията купува светоусещането на човека. Например за устройване на бита, въвличат родителите и децата в собствена мрежа на образование и възпитание – и по този начин ги и вкарват в своите мрежи, правят от децата, против волята, им свои адепти.

Религията трябва да е като клуб: който иска, той да посещава. Ако всевъзможните политически сили не я използваха за власт над обществото, то още в основното бихме се образовала така.

Но за политиците е изгодно да манипулират чрез вярата в непостижимото и по този начин да поставят хората в зависимост от себе си – и ето, че се образоваха невярващите, а религиозно-политическите управляващи/манипулатори са в тълпата.

И освен това, има доста желаещи да печелят от вярата – уж че обслужват вярващите, но това си е тяхна работа. А в религията не може да съществуват бизнес, специалности, платени длъжности.

Кабала – не е религия, а знание, тя не продава отношение към Твореца, а е методика за разкриване на висшето управление на Природата – и затова можем всички да се учим и можем да я предаваме на децата. Тъй като това е знание и ти само обучаваш, как те да я използват.

Затова кабала е освободена от всякакви действия, обреди, изисквания към обучаващите.

А външната връзка между кабала и еврейската традиция произхожда от това, че целия юдаизъм е създаден от земното използване на кабалистичните знания, а не от тяхното духовно прилагане.

[35049]

Filed under: Вътрешна работа - No Comments→

Въпрос: Аз съм убеден в думите на Баал а–Сулам за това, че ние нямаме никаква възможност със земния си разум да разберем духовното – тъй като, ако мен просто искаха да ме примамят, то щяха да ми обещаят точно обратното. Но все пак е трудно да се осъзнае това, че днес аз нищо не бих могъл да разбера – защо е така?!

Отговор: Защото ти нямаш духовни органи за възприятие – разбирания и усещания. Аз винаги си спомням един много ярък пример, който получих, когато работехме над музикалната аранжировка на мелодиите на Баал а-Сулам. Заедно с нас през цялото време стоеше огромният котарак на хазяина. Докато ние плачехме, преживявайки от преизпълващите ни чувства, той си лежеше съвършено невъзмутимо, само лекичко потрепваше с ухо, когато музиката ставаше прекалено силна.

Ето –  ние и двамата живеем в животински тела, в един и същ свят – но той не може да ме разбере. На него не му достигат способностите да усеща – как може да се обясни на котарака, какви преживявания ние искаме да изразим с музиката?

Но, повярвайте, – да научим котка да разбира симфония е по-малко сложна задача, отколкото за нас да разберем духовното. Защото котката се намира на същото ниво, в този свят, а на нас ни е необходимо много по-силно въздействие на висшата светлина, за да ни приведе до усещането за духовния свят. И тогава съгласно това усещане, ти ще разбираш , какво означава всяка дума на кабалиста.

Ти ще слушаш някакви думи с външния слух – а в теб ще започнат да се разкриват вътрешни усещания. Представи си го така – че ти би започнал да говориш на котката, а тя изведнъж започва да те разбира.

От урока по статията “Същност на науката кабала “, 13.02.2011

[35224]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→