Въпрос: Какво е „обкръжаващата светлина”, която се стараем да привлечем?

Отговор: Светлината е висшата сила – Една, Единна и Единствено съществуваща в мирозданието. А освен Нея, има само желание, което ни се разкрива като получаващо, но за сметка на силата на светлината, можем да го променим на отдаване.

Няма нищо, освен светлината (Твореца) и желанието – просто Го наричаме с различни имена (обкръжаваща светлина, вътрешна светлина, „светлина, връщаща към източника”), за да дадем по-точни определения.

Обкръжаващата светлина действа върху мен, ако се стремя към следващата си форма. Макар и да не знам точно какво представлява, аз я изучавам от книга, в която са описани всякакви парцуфим, светове, сфирот. По този начин изразявам своето желание да се издигна там и да узная – и затова привличам към себе си състоянието, което искам да постигна. То започва да ми въздейства в степента, в която се стремя към него.

Аз откривам себе си и ставам по-чувствителен към това въздействие, към следващото състояние, до което трябва да стигна. Просто ускоряваям своето развитие, добавяйки към естествената, природна, развиваща ме сила, малко собствено желание.

А допълнителното желание получавам от обръжението. Така реализирам своя свободен избор и получавам от тях усещане за важността на напредването към следващото състояние. Защото, да се намираш в следващото състояние означава, да бъдеш по-силно свързан с другите, да отменяш повече себе си, да отдаваш повече.

Аз получавам това вдъхновение от групата, с него отивам да уча и се стремя да постигна бъдещата, по-отдаваща форма. И тогава, оттам, върху мен въздейства светлината, защото тя има същата природа на отдаване, която искам да придобия. И аз, и тя имаме едно желание, една тенденция и затова сме близки – съгласно закона за подобие на свойствата.

Самият аз не съм притежавал никакво желание за отдаване, за духовен напредък – „0”. Но се обръщам към групата, вземам от нея „10 кг” желание за напредване към отдаването, за съединяване помежду ни – и идвам да  уча. Искам да постигна следващото състояние със сила „10 кг”. Моето подобие на светлината се измерва с тази сила от „10 кг” и в тази степен, тя въздейства на моето желание, правейки го подобно на светлината.

Това е същата тази светлина, която напълва следващото мое състояние, защото то, вече съществува. Когато се стремя към това бъдещо състояние, тя започва да ми свети. Засега се нарича „обкръжаваща” – защото първо трябва да ме поправи и едва след това да се облече в мен. Тя работи на два етапа, извършвайки две действия.

Във физиката съществуват същите явления – ако се приближа към магнит, попадам в полето на неговото привличане, въздействие. Дори ние с вас си въздействаме един на друг – около всеки има някакво поле. Няма физическо тяло, което да не е заобиколено от поле – дори всеки камък.

Всичко действа на същия принцип. И онова най-близко поле (твоето следващо състояние), към което се стремиш, започва да ти въздейства. Но наоколо има множество полета, към които засега не се отнасяш, не се стремиш и нищо не знаеш за тях. Когато, по-късно разкриеш духовния свят ще видиш, колко много неща се случват в него и колко различни измерения съществуват.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →