От урок №2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Какво се случва с Европейския Съюз? Преди месец сгромолясването изглеждаше неизбежно, а сега всичко изглежда наред?

Отговор: Действително е така, и това ще се повтори много пъти. Ще се създаде впечатление, че сгромолясването е неизбежно, а след това всичко ще изглежда наред. Само чрез подобни постепенни, стъпка по стъпка, развития ние осъзнаваме, че трябва да се променим.

Общо взето, е необходимо да разберем, че целта на природата не е да ни унищожи. Сгромолясването трябва да бъде вътрешно. То трябва да се случи в нашето съзнание, в нашето разбиране за това колко погрешно се отнасяме към себе си и света, а не от това, че ни е застигнал ураган, цунами, земетресение, изригване на вулкан или сковаващ студ.

Всичко това е необходимо единствено за да ни издърпа от собственото ни тресавище, да ни издигне и принуди да започнем да разсъждаваме. Всъщност, имено тези последователни действия – внезапен удар и неговото затихване до появата на следващия удар и на последващия удар и затихване – постепенно издърпват човек извън себе си.

С всяка нова стъпка ние си мислим, че всичко се повтаря, но в действителност това не е така. Всеки път ние отработваме нов вид егоизъм, неговата по-голяма част. Един удар върху егото, втори, трети, но ние не усещаме разликата и не разбираме, че всеки път нашият егоизъм отработва напълно нови степени.

Егоизмът е всестранен и докато стигне до последното състояние нищо не ще се измени. Затова трябва да преминем през толкова много удари.

Ние сме почувствали много от тях докато сме се спускали от света на Безкрайността в нашия свят по 125-те духовни стъпала. Тези стъпала съдържат милиарди различни действия и събития, през които трябва да преминем в нашия живот. И ние трябва да ги отработваме по време на нашите прераждания, в този живот.

Няма нищо случайно – нищо не може изведнъж да се случи, да прескочим духовните степени или да подминем някое състояние. Ние трябва да поемем всяко хапче, което е единственият начин да се научим. Няма друга възможност.

От 2-ят урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34151]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

От урок №2, на конгреса в Берлин

Въпрос: Каква роля играе аскетизма в развитието?

Отговор: Кабала се отнася много лошо към различните ограничения. Тя въобще не предявява към човека каквито и да е изисквания отнасящи се към земния живот. По принцип – прави всичко, което ти е угодно.

Друго нещо е, когато правиш от този земен живот фетиш, когато внасяш в него някакви особени устои, приложения, навици, упражнения…

Живей нормално. Ако ти харесва да се занимаваш с йога – занимавай се. Харесва ли ти да бягаш – бягай. Ако някое ядене е по-полезно за тебе, а друго вредно – храни се съответно с това. Това няма значение. Главното е: не прави от нищо култ.

Кабала се отнася към всеки абсолютно нормално. За нея не е важно как човек съществува, какви привички има, какви обичаи, религиозни убеждения, наклонности. Няма никакво значение, какъв е той в земния живот.

Тук ние отново се връщаме към същността: в нас се повдига егоизма, за да го компенсираме над себе си. Ето защо изобщо не е важно какъв съм всъщност. Дали ще се ограничавам в яденето или не, дали ще се занимавам с някакви методики – нищо няма да помогне. Точно обратно, човек който се занимава с физически упражнения или придържащ се към каквито и да е строги рамки, му се струва, че той вече е напреднал, достигнал е до някакво ниво, че е праведник и т.н.

Това може само да обърка хората. И затова живей нормално, спокойно, храни се добре, мисли за здравето и за професията си, участвай във всички събития на обществото, което те обкръжава.

И наред с това се занимавай с кабала. Такова равновесно, нормално състояние е най-предпочитано. В тази среда те е поставила съдбата, и ти трябва да „плуваш“ в нея. Тогава ще видиш, че всъщност всичко около тебе се намира в идеално състояние, освен ти самия.

Компенсация на минуса – за сметка на правилния плюс.

От 2-я урок на конгреса в Берлин 28.01.2011

[34198]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Известно ни е, че разумът разбира. Какво означава изразът „разбирам със сърцето”?

Отговор: Ти за сега си млад и на теб все още ти предстои да разкриеш, че разбира именно сърцето, и ако сърцето не желае да приеме нещо, то разумът нищо не струва. Защото ние действаме подчинявайки се на сърцето, т.е. съгласно желанието, а желанието – това е нашата основа, нашата природа и материя на творението, което е създал Творецът. Затова разумът само обработва информацията и не може да те задължи за нищо.

На теб само ти се струва, че своите разчети ти правиш с ума си и виждаш резултата от тях във вид на формули, таблици, графики. Всъщност това съвсем не е така и в крайна сметка всичко се определя от сърцето (желанието).

Това няма да принизи разума, но той в действителност няма друга задача освен обработка на информацията. Но какви данни обработва той? Тези, които получава от сърцето.

Хората – това са чувстващи същества. Аз мога да съдя кое е добро или лошо за мен, какво е лъжа или истина, горчиво или сладко. Но в крайна сметка до какво искам да достигна? Във всеки случай аз искам да дойда до сладкото – само с помощта на разума проверявам сладко ли е това наистина. Но така или иначе напълването или резултата се намират в желанието.

И за да обобщим казаното, можем да кажем, че изразът „разбирам със сърцето” означава умението да съчетаеш разума и чувствата. Сърцето – това е желанието, което е преминало изправянето със светлината хасадим, и затова може да получи в себе си светлината хохма. Това означава разбирането.

Разбирането, дошло в сърцето – това е светлината хохма, облечена в светлината хасадим. И се получава, че в теб има чувство и разум, работещи заедно. И това е правилно и в същото време – сладко.

От лекция в аудиторията “Кабала за народа”, 21.12.2010

[34170]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

От урок № 2, конгресът в Берлин

От речта на Третия Световен Духовен Форум „Сътрудничество в областта на съзнанието” в град Ароса (Швейцария), 23 януари 2006 г.:

„Ако клетка на живото тяло започне да действа егоистично, да се дели непрекъснато, изяждайки всичко наоколо, да не изпълнява никакви функции, да не реагира на командите на тялото, тя става ракова, умъртвяваща цялото тяло и в резултат – самата себе си.”

По принцип, в това се състои целият проблем и то не само с раковите заболявания. Нашият егоизъм развива подобни свойства, въпреки че в Природата е заложено равновесие и всичко съществува на принципа на баланса, уравновесяването, стремежа към равновесно състояние на всички нива.

Това може да бъде нежива, растителна или животинска природа – така или иначе, всичко съществува само за поддържане на равновесието и се стреми само към равновесие.

Но ние не разбираме правилно проблема, неправилно гледаме на разбалансирането на силите. Отсъствието на равновесие в природата е необходимо, за да бъде тя доведена до още по-голямо равновесие. Ние с вас винаги напредваме чрез две състояния: неравновесно – равновесно.

В началото сме се намирали в идеалното равновесно състояние между минуса и плюса. Всички системи на нашия организъм са работили нормално. А после, Природата е създала в нас неравновесно състояние: повече негатив, отколкото позитив.

Защо е направено това? За да стигнем до по-добро състояние. Как можем да се приведем в състояние на равновесие? Негативът ни е даден свише, от Природата, а ние трябва да го уравновесим с по-голям позитив, равен на него. И това действие изхожда именно от нас.

Така, Природата ни принуждава да се компенсираме, специално ни прави неравновесни. И отново, щом се приведем в равновесно състояние, тя създава в нас свише нов минус, а ние сами трябва да доведем този минус до плюс, към равновесно състояние.

Така напредваме, ако правилно разберем, че по този начин Природата иска да ни издига от стъпало на стъпало.

В началото сме имали нулев егоизъм. После той е станал със стойност минус една егоистична единица. Нататък – плюс една алтруистична единица. И отново: минус две егоистични единици – плюс две алтруистични единици. И така Природата ни движи напред.

Ако разбираме този принцип, тогава ще преминаваме „минусовите” състояния на падение много лесно и ще излезем към състоянията на подем. Всеки, който върви по духовния път, чувства това.

„Вчера бях толкова добре. Всичко разбирах, всичко знаех, изпитвах най-фините усещания. Всичко се подреждаше в главата ми много добре, свободно. А днес съм в някакъв блокаж, всичко е неразбираемо, не чувствам нищо, всичко е отвратително. Всичко това е глупаво. С какво се занимавам? А и изобщо всички тези мои приятели…”

Сега, за мен това е точно така. И по тази причина състоянията трябва да се записват. Така ще стане ясно, какви сме ние, как ги преминаваме.

А после постепенно ще разберем, че паденията ни се дават, за да ги уравновесяваме с подем. Именно чрез такива поетапни действия се развиваме – само ако разбираме, какво да правим.

Но за съжаление, хората, като правило, не се занимават с това – те не увеличават плюса, а вместо това искат да унищожат минуса. И тук кабала казва: „В никакъв случай!” – минусът е цялата наша енергия, цялото ни разбиране, цялото ни осъзнаване.

Колкото човек е по-голям според своето желание, толкова по-високо се намира. Той е способен на повече: добро или лошо – не е важно. Най-важно е по-голямото желание. То в никакъв случай не трябва да се унищожава, понижава до растителното ниво.

Защото егоизмът е нашето средство, нашият инструмент, с помощта на който вървим напред. И не трябва да го унищожаваме – не че ще се получи някога. През цялото време се развиваме егоистично и днес сме стигнали до егоистична криза – именно за да започнем сега да го използваме правилно, да реализираме своето желание.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Баал а-Сулам подробно обяснява, какво въздействие СА”Г (Бина) оказва на НЕХ”И де-Галгалта (Малхут) – точно както групата въздейства на човек, който е отменил себе си пред нея. Но как на НЕХ”И де-Галгалта се е отдало да достигне до такава самоотмяна и съкращаване?

Отговор: В НЕХ”И де-Галгалта действа същото съкращение от Света на Безкрайността. Цялата Галгалта – това е същият този свят на Безкрайността. Това е съкращаване на силата на светлината, която властва вътре в желанието да се наслаждаваш – така че може да прави с него всичко, което си поиска – та нали тя го е създала.

Светлината иска да доведе желанието до свое подобие, но при условие, че на всяка стъпка в желанието ще има свобода на волята – иначе няма да е творение. Иначе светлината просто ще отпечата свое неживо копие, точно както копирна машина – и това няма да е творение, човек.

Затова светлината прави всичките действия, но и оставя между тях промеждутъци, където ти трябва да добавиш своето собствено участие.

Например, ти идваш на урок, но ти се дава огромно желание за сън – ето тук е мястото да проявиш собственото си участие, работейки над това желание. Състоянията ще бъдат такива, които няма да са по силите ти да преодолееш, но ти трябва да си организираш такова обкръжение, което ще ти влияе и ще ти помага да се справиш с тези пречки – не с твои сили, а със силата на влиянието на обкръжението.

Направено е така нарочно, за да почувствам аз необходимостта да отменя себе си пред групата – защото само по този начин аз мога да се приближа към отдаването и да изляза от своя дребнав егоизъм.

Както ти чакаш светлината, за да ти подейства тя, така и светлината чака от теб – ти да използваш групата, като пост и да започнеш да правиш нещо със себе си. Групата – е подобна на инструмент (отверка или гаечен ключ) – просто я вземи в ръце и започни да работиш с нея! Нямаш никакви други инструменти.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 27.12.2010

[34183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Каква е връзката между депресията и нашата природа?

Отговор: Депресията – това е усещане за пустотата в желанието. Има желания, но няма напълване. Това е най-яркото проявяване на нашата природа. Защото, по принцип, Творецът е създал желанието и това желание се стреми към напълване – такава е цялата ни същност.

Създаденото от Него общо желание, в което всички се намираме, или всяко частно малко желание, от които то се състои, иска напълване. Когато това напълване го няма вътре – въпросът е в това, къде се намира то. Ако то е някъде съвсем наблизо и желанието чувства, че то е редом, но не е в него, тогава възниква депресията.

Ако изобщо не би било това напълване, то не би се усещала и депресията. Малко ли има в мен някаква празнота? Откъде човек някъде в Африка знае за това, какво не му достига – лаптоп  или пералня машина? Но ако се появи в твоето виждане, в твоето усещане бъдещото напълване, което може да бъде в теб, но го няма – ето тогава и възниква депресията.

По такъв начин, депресията е свойство не на изостаналия човек, а обратно – на напредналия. И колкото по-далече се придвижваме напред, толкова повече ще бъдат депресиите, защото желанията растат и расте осъзнаването за отсъствието на напълване.

Ние виждаме как през последните четиридесет години депресията все повече и повече се разпространява в човешкото общество. Днес тя е проблем номер едно. При това, този проблем се счита вече за заболяване. Той ще расте и няма как да се обуздае.

В близко време ще ни се наложи да узаконим наркотиците и да ги даваме на всеки. Въобще, ние ще се съгласим на каквото и да е, само да не усещаме тази депресия. И въпреки това, не ще можем да я преодолеем. Ще достигнем до това, че човек ще вижда пред себе си „лекарството” и няма да може да го вземе, няма да може да употреби наркотика. Защо? Защото ще чувства, че това не е отговор на неговия въпрос, не е отговор на неговата празнота.

Така че, борбата с депресията – това е основната борба на човека със своята празнота. И именно тя го движи напред. Затова по броя на депресираните можем да определим, доколко човечеството се приближава до осъзнаването на злото.

И нищо няма да помогне на човек освен ясното, твърдо, енергично включване в правилното общество. Само в него той може да потуши своята депресия – при това много интензивно: като отключи себе си, отключвайки своите усещания, хвърляйки се в обкръжението, както във водата – с главата надолу. Друго лекарство няма – само под въздействие на обкръжаващата среда. И тогава възниква напълване, което разбира се, мигновено унищожава депресията.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34202]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Когато напредваме духовно, то през цялото време изпитваме различни въздействия, преминаваме всевъзможни изменения.

Ето защо този процес се нарича „убар” (зародиш), от думата „овер” – преминавам, тъй като ние постоянно преминаваме от едно състояние в друго. И този преход става по такъв начин: Висшият спуска своя АХАП, нисшият се прилепва към него и се издига на по-високо стъпало.

Там той преминава от неговия АХАП към ГЕ – към неговите отдаващи келим, за да се улови за АХАП на висшето, който сега, на това стъпало, се намира в него. И така се изкачваме по духовните стъпала, като през цялото време се залавяме със своята „глава” за „краката” на висшето.

Но при това нисшият трябва да анулира своя разум, за да вземе разум от висшия – толкова, колкото е способен да възприеме. Само така той може духовно да се издигне. Висшият – това са: групата, учителят, авторът на кабалистични книги – всичко това заедно.

Духовният растеж – това е винаги анулиране на своето стъпало и предпочитане стъпалото на висшето, защото то е по-голямо. В какво е по-голямо? Това, засега, ми е все още неизвестно. Със своите сегашни свойства не мога да определя това. Но способността да оценя това стъпало аз съм получил от обкръжението. Защото със своя разум аз не мога да се издигна дори на милиметър! И затова ми е необходимо да го анулирам.

Въпрос: Но ако аз не мога да използвам своя разум, как ще правя изяснявания?

Отговор: С помощта на Висшата светлина. Ако ти нещо изясняваш, използвайки своя разум, то ти си животно, тоест не растеш към своето следващото стъпало. И в това няма нищо унизително – това просто показва от какво се ръководиш в своята работа.

Ако ти анализираш всичко, което става с теб, като използваш главата на висшето – означава, че ти се развиваш от състояние към състояние. И тогава вече се наричаш „човек” – Адам, тъй като се стремиш да станеш подобен ( ивр. адаме) на Твореца.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 31.12.2010

[34111]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

От урок № 2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Ние преживяваме хиляди различни състояния. Доколко е важно да ги протоколираме, да ги записваме, за да преминаваме през всеки етап с пълно осъзнаване?

Отговор: Това е много добър въпрос. В началото на моя път, аз също го зададох на учителя си: трябва ли да протоколирам всички свои състояния? „Днес се чувствам така, отнасям се към другите еди – как си”. Струва ли си да се записва всяко състояние: аз, отношението ми към себе си, моето отношение към другите, доколко разбирам себе си, как се осъзнавам в този свят и самия свят. Струва ли си да определя, например десет позиции и веднъж на ден или на няколко дни, наблюдавайки как се променят състоянията, да се опитвам да ги фиксирам?

Учителят отговори, че през началния етап си струва да се прави. Това помага на човека. Например, гледам назад и виждам, че вече съм преживявал нещо подобно – и няма нищо страшно, излязъл съм. Или използвам записите за в бъдеще.

Доколко това помага за самия напредък? Връщането към всички детайли, така или иначе не е възможно. Защото вие се намирате в следващото състояние и не можете да се чувствате в миналото – вие, един вид не го разбирате, защото това е напълно различен човек.

Слизайки отгоре надолу, ние се спускаме по 125 стъпала и в нас влизат стотици милиарди решимот, т.е. информационни данни. Всяко решимо е състояние, включващо в себе си всички светове, всички вселени, всичко взето заедно.

И когато в мен работи този информационен ген, това решимо, аз мога да усещам, да мисля само, изхождайки от него. Когато решимо изчезне, така и аз – както след натискане на клавиша Delete – не знам и не разбирам нищо. Възниква ново решимо и аз действам съгласно него.

Ние представляваме система, която постоянно усеща възникващото в нея решимо – информационният ген. И ние преживяваме този ген. Последователността на тези гени предизвиква в нас усещане за живот, течение, движение.

Затова, намирайки се днес в някакво състояние и четейки за миналите си състояния – със седмична или двуседмична давност, можете изобщо да не ги разберете, защото не ги преживявате сега. Опитайте.

Но това е полезно макар и само, за да разберете, че дори не разбирате самия себе си.

От 2-рия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34148]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как можеш да следваш съвета „да пребиваваш в радост”, когато в духовната работа усещаш „вкуса на боклука”?

Отговор: Това е етап, на който все още не разбираш важността на боклука. А нима без отпадъци, без тор, може нещо да порасне? В света няма нищо ненужно, затова всичко зависи от твоето отношение.

Ние трябва да преминем през всички състояния и непременно да почувстваме всяко от тях. Това са такива състояния, когато смъртта изглежда по-сладка от живота, но няма да успееш да избягаш от това, защото си длъжен да разбереш какво е „желанието за получаване”.

Аз говоря направо и без преувеличение и ако не почувстваш това, няма да можеш да излезеш изпод властта на желаниятa за наслаждение, макар и това да не помага много. Това е разкриването на „ангела на смъртта”. Без подкрепата на групата, без строг график за деня, без задължения, които да поемеш върху себе си, справянето с това е невъзможно.

Най-доборото, което можеш да направиш за себе си е да поемеш задължения – трябва да свършиш работата днес, нека това те потиска като ярем. Няма нищо по-лошо от това да се почувстваш свободен. Независимо, че нищо не виждаш, не чувстваш, не разбираш и не помниш. Започваш да работиш, защото трябва – и постепенно излизаш от състоянието на падение, и продължаваш по пътя.

Нас ни управляват две сили, а ни е дадена само възможността да преминаваме от властта на едната към влиянието на другата. Има власт на две сили и междинно състояние, в което избираш под чие влияние ще бъдеш. Трябва да се постараеш от междинното състояние – средната линия – да управляваш тези две сили, като с два повода, които държиш в ръцете си.

Затова, спазвай дневния график: урок, повторение на урока, пей, танцувай в стаята, когато никой не те вижда, смей се – направи всичко, за да излезеш от лошото състояние! Не си съгласен, съпротивляваш се на управлението на тази сила! Отчаянието е най-лошо от всичко.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[34118]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В един момент, развитието на световете сякаш се разклонява в две посоки: след разбиването на келим, от тях се ражда света Ацилут според условията на Второто съкращение (Цимцум Бет), но парцуфим на света Адам Кадмон, продължават да излизат един след друг над табура на Галгалта – според условието на Първото съкращение (Цимцум Алеф). Не мога да разбера, как тези процеси се синхронизират един с друг?

Отговор: След Галгалта, А”Б, СА”Г (Кетер, Хохма, Бина), над табура на Галгалта са длъжни да излязат парцуфим З”А и Малхут (М”А и БО”Н). Трябва да се родят всичките 5 парцуфим, стъпалото задължително трябва да бъде пълно. Защото има екран и решимот, и те са длъжни да се реализират. Ако има желание, светлина и екран между тях – невъзможно е да се спре на половината път.

А ако се вълнуваш как е синхронизирано това – всичко става едновременно, и едното не пречи на другото. Представи си, че сега въздухът е пронизван от милиони радиовълни във всички диапазони – за радио, телевизия, интернет, мобилни телефони. Нима те си пречат една на друга?

Всяка страна води регистрация на всички радиосигнали – има огромен, много чувствителен локатор, който улавя всички диапазони на вълните едновременно и записва целия този радио шум. А ако след това поискат да разберат какво си говорил по телефона на определена дата, в определен час, тогава могат да вземат този запис, на който са регистрирани милионите диапазони на вълните и да поставят филтър, за да извлекат само твоя глас. Нито един диапазон не пречи на другия.

По същия начин, парцуфим на света Адам Кадмон не пречат на света Ацилут да се роди, и когато Баал а-Сулам разказва за това в ТЕС, той не уточнява, че паралелно се извършват още милиарди други действия. Но всичко това се съединява заедно. В духовния свят изобщо няма време. Той е устроен като аналогова система, където всичко се случва едновременно – не е разделено от понятието време. Не е нужно да се чака, докато се развие едно стъпало и след това друго – всички тези състояния излизат мигновено и системата съществува в този определен вид.

Системата, работеща за отдаване няма никакви ограничения. Защото единственият разчет, който е необходимо да направиш, е на самия себе си – на своето вътрешно противодействие. Не е нужно да отчиташ външните фактори – отвън няма никакви ограничения: искаш да отдаваш – отдавай на цялата тази система! Затова не си с нищо ограничен, на никого не пречиш и никой не пречи на теб – ти правиш разчет само със своята природа.

Затова духовната система работи над времето и няма никакви ограничения в „пропускателната способност”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 27.12.2010

[34187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

От урок №2, конгреса в Берлин

Въпрос: Вие казвате, че не трябва да се потиска егоизма, а да се увеличава позитивизма. Какво имате предвид?

Отговор: Имам предвид човек, вървящ по духовния път и намиращ се в кабалистична група. Как той да увеличава позитивизма в падение?

При ниско самочувствие аз взимам таблетка, при лошо настроение отивам на танци. Но егоистичния си минус с такива неща не мога да заглуша!

Ако ти е зле – констатирай този факт, но не се самоизяждай! Това не си ти! Просто на теб още малко са ти показали твоя егоизъм. Не го приемай за своя сметка.

В човек постоянно се развива негатив, за да развива позитив. В какво се състои този позитив? Не в унищожаване на егоизма, не в неговото уравновесяване на земно ниво. Аз в никакъв случай не трябва да компенсирам минуса със земен плюс. Колкото и отвратително да е моето усещане, аз искам да компенсирам минуса единствено с духовен подем. Иначе ще стана подобен на „изправящите света”.

В никакъв случай не компенсирам негатива по начин, с който го намалявам. Защото той ми е даден специално, в живота няма случайни неща.

Какво трябва да направя? Трябва да увелича връзката си с групата, с правилното обкръжение. Защо? Защото цялото ми бъдеще зависи от включването в една обща система.

Ако в мен се развива егоизъм – само в това може да бъде неговото правилно решение. Моят плюс е в моя път към групата. Ако целият възникнал в мен егоизъм увеличавам с позитива на моята връзка с обкръжението – това наистина е алтруистична сила, с която аз уравновесявам егоистичната сила. И се получава, че аз съм се издигнал на следващото ниво – уравновесил съм минуса.

А след това естествено у мен възниква нов минус и аз отново трябва да пускам корени в групата. Но сега групата ми изглежда още по-зле: „Празнодумци, безчувствени сърца, тъпи глави. И въобще, изобщо не искам това… е, хубаво, ще ида да повися”.

И ето така постепенно човек отново и отново, отново и отново скланя глава и се обръща към обкръжението, докато не достигне пълна връзка.

Към това ни подбужда Природата – за да бъдем заедно като едно общо цяло. Оттук и глобалната криза, и пълната зависимост един от друг – за да ни покаже къде трябва да се поправим.

И така, ние с вас се договорихме не да работим против егоизма, а да работим за това да го използваме правилно. В крайна сметка от минуса ние създаваме плюс. А иначе няма откъде да вземете плюса.

Моето „Аз” е като режисьор, като съпротивление, на което се създава мощността. Минусът и плюсът създават напрежение, което ми рисува очертанията на действителността.

И затова, достигайки определен потенциал между минуса и плюса, аз започвам да виждам на своя „екран” картината на Висшия свят.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Защо в духовното трябва да образуваме желание за всяко ново наслаждение?

Отговор: Това е така, тъй като в духовното няма наслаждение без желание. Без да желаете, вие няма нищо да постигнете. И желанията трябва да бъдат всеки път нови. Това не са желанията, с които сте били родени в този свят.

Когато сме родени тук, нашите сетива все още не работят. Едно бебе на практика нищо не възприема. То има само някакви реакции на животинско ниво. И тогава ние веднага започваме да го помпаме и пълним с нашите програми на възприятие.

Ако снабдим това създание, което току що е дошло от утробата на майката, с други програми, тогава ние бихме го формирали в нещо съвършено различно. Ние бихме могли да го развием духовно. Това зависи от образованието, възпитанието и методите на развитие.

С нашето отношение още от първия ден отглеждаме детето да бъде егоист. А между другото, бебето е отворено за всичко: то може различно да чува и вижда, то може да възприема света по различен начин. В края на краищата, всичко зависи от обкръжението.

Сега с помощта на обкръжението, по същите принципи, ние трябва да преобразуваме нашето виждане за света, нашето отношение към живота.

От урока по писмата на Рабаш, 24.12.2010

[34178]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ние се опитваме да приближим кабала до хората и да обясним, че тя е наука, обясняваща нашия живот, помагаща ни да решим проблемите с възпитанието, здравето и всичко останало. Но всичко това е само външно.

Всъщност кабала говори само за духовния свят и спира на ниво Бина де-Малхут де-Малхут на света Асия. Между тази Бина и нашето състояние в този свят – Малхут де-Малхут де-Малхут на света Асия, съществува разрив.

Ние не можем да прекрачим тази пропаст, да намалим разрива или да го запълним с нещо. Винаги, докато не се извисиш по-високо от този разрив, кабала ще ти се струва абстрактна наука, философия, мистика – т.е. нещо нереално. Защото като реално ти възприемаш само онова, което можеш да видиш и вземеш в ръце – а какво може да ти се даде, ако човек не продава червени кончета и „осветена вода”?

Този разрив между нашето сегашно състояние и най-близката Бина се преодолява само с усилена работа вътре в самия материал – егоистичното желание за наслаждение. Аз се опитвам да правя това с помощта на обкръжението, което на този етап е също егоистично. Но аз с всички сили, като малко дете се опитвам да порасна и да се издигна над себе си.

Кабала никога няма да може да се облече непосредствено в материала на нашия свят – винаги ще трябва да подскачаш към нея нагоре! Нищо няма да можеш да направиш с този последен АХА”П (долната част на висшия духовен обект) – ти не притежаваш Галгалта ве-Ейнаим, която би могъл да облечеш върху него.

Така са построени всички светове, цялата духовна стълба: Г”Е на низшия облича АХА”П на висшия и тогава може да получава от него. Няма значение, нека в АХА”П на висшия цари пълна тъмнина, но аз със своето Г”Е съм готов да приема тази тъмнина, да се съглася с нея, за да се хвана за висшия. Аз съм готов да предпочета тази тъмнина пред онази светлина, която имам сега в Г”Е.

Но аз не притежавам Г”Е за този най-последен АХА”П между Бина и Малхут де-Малхут де-Малхут де-Асия! Защото аз се намирам по-ниско от този АХА”П по своя егоизъм – аз няма с какво да облека висшия. Аз нищо не мога да направя и затова кабала за мен засега си остава абстрактно знание.

Духовното завършва в последната Бина, до тази червена линия. АХА”П на висшето за мен е пълна тъмнина. Но ако аз внеса в този промеждутък „групата, книгите, учителя” и започна да работа с тях, то аз получавам възможност да се свържа с тази Бина.

И това дори не значи, че самата тази група трябва да се намира в духовното. Но тези средства (група, книги, учител) притежават такова чудесно свойство (сгула), че ако аз си представям, че те се намират по-високо от мен и искам да се включа в тях, прекланяйки своето его пред тях, то извличам от тях духовната съставляваща. От Г”Е на висшия чрез тях при мен достига светлина.

Аз от своя страна инвестирам желание (егоистично!), а в отговор към мен идва светлина и ние се срещаме с него в онази област, която се нарича „учител, книги, група”. Това е качествено понятие, а не физически хора или книги – онова същото място, където аз разкривам АХА”П на висшия, духовния свят.

Затова аз съм длъжен да си представям, че те са високи, велики и вътре в тях се намира Творецът. Само в такава форма аз мога да си представя АХА”П на висшия – по-високата степен, и да се хвана за нея. Защото у мен няма Г”Е, няма никаква друга възможност.

От урока по статията “Същността на науката кабала”, 26.01.2011

[34131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→