Въпрос: Разказват, че когато Раби Шимон със своите ученици създавали книгата Зоар, те са стоели в пещера, Раби Шимон е говорел, Раби Аба записвал, синът на Раби Шимон, Раби Елазар го слушал „уста в уста”, а всички останали слушали чрез сърцето си. Какво означават тези различни нива на връзка?

Отговор: Освен външният език на който могат да си общуват кабалистите – „езикът на клоните”, има и вътрешна връзка, която се нарича „ми-пе ле-озен” (от уста в уши) на степента Бина, когато учителят и ученикът са слети в малко състояние, и „ми-пе ле-пе” (от уста в уста) на степента Кетер, в голямо състояние. За такава връзка вече не е нужен език, те се разбират без думи, чрез вътрешно сливане, съединение.

Т.е. ние може да се разбираме един друг:

след дълги разговори,

или с половин дума,

или започваме да се разбираме без думи,

или толкова се сливаме в едно цяло, че даже не е възможно да се каже, че ти ме разбираш, а аз теб, защото ние не сме разделени и не е необходимо нищо да си предаваме един на друг.

Такива нива на духовна връзка съществуват.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35328]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - No Comments→

Откъде идват думите в нашия свят? Защо някакъв си селянин, живял някога си около Ерусалим, погледнал към Маслинената гора и ѝ дал такова название – на него просто му се сторило, че ѝ отива такова име. Такова желание е възникнало в него от природата, а природата идва свише.

Тоест в думите от нашия свят няма нищо случайно, всички те са достигнали до нас свише. Затова кабалистите могат да ги използват за описване на духовните корени, което се нарича „език на клоните“. И когато вземаме названия от този свят и обясняваме какво се крие зад тях, съгласно техните духовни корени, ние виждаме разликата между световете. Така ние ще узнаем какво стои между нас и духовните светове.

Камък от този свят и камък от духовния свят, дърво от този свят и дърво от духовния свят, мъж, жена, дете, огън, вода – така аз изучавам разликата между двата свята и каква форма трябва да постигна.

Но езика на клоните не е предназначен за обикновения човек – той е за тези, които усещат духовния свят. Само на тях ще им бъде понятно, какво се случва между клоните и корените и те си предават знание един на друг на този език. Когато един кабалист разкрива някаква връзка между корените в духовния свят и иска да предаде това знание на друг, той разказва за него на езика на клоните.

А ние за сега говорим не на езика на клоните, а на разговорен език. Когато усещаш духовното, то слушайки думите на учителя, разказващ ти за духовния свят, ти ще разбереш за какво говори той. Или той ще те учи, като малко дете, което учат на думите.

Представете си, че се намирате с учител в духовния свят и той ви показва някакво явление и ви казва с каква дума да го наречете. И виждайки духовното явление и чувайки неговото название вие ще можеш да ги свържете заедно – да прилепите тази дума от нашия свят към духовния обект. Това се нарича да се учи езика на клоните. Младенец, родил се в духовния свят учи езика на клоните така, като и младенеца от нашия свят се учи да говори на земен език.

А след това ти ще можеш вече да говориш с учителя, ти ще имаш речников запас.

От урока по статията “Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35334]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Ако е невъзможно да се разбере за какво говори кабалиста, докато не навлезеш в духовния свят и не видиш корените, то защо вие се опитвате да ни обясните „разбираемо“?

Отговор: Опитвам се да пробудя във вас желание за духовно постижение и тогава ще разберете за какво съм ви разказвал.

Баал а-Сулам пише в статията „Същност на науката кабала“: И само след като сам постигне висшите корени, той може гледайки на клоните, които чувства в нашия свят, напълно да разбере всички количествени и качествени съотношения между всеки клон и неговия корен във висшия свят.

И само след това той ще има общ език с неговия учител – „езикът на клоните“, с помощта на който мъдрият кабалист ще може да му предаде всички нюанси на своята мъдрост за случващото се във висшите духовни светове…

Но ако ученикът е още недостатъчно умен и не разбира сам този език, т.е. по какъв начин клоните указват на корена, то е съвършено очевидно, че за неговия учител няма никаква възможност да му обясни нито една дума от тази духовна мъдрост, тъй като те нямат абсолютно никакъв  общ език и са като неми.

В кабала „не трябва“ означава „невъзможно“. Само в нашия свят забраняват нещо да се прави, защото при желание може да се направи дори забраненото. Но така може да се постъпва само в „грехопадението“ и по-ниско от него. А в духовния свят, ако не трябва, то означава че е абсолютно невъзможно да бъде направено.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35321]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че преди да започнем да изучаваме кабала, трябва да разберем какво представлява тя. Как може всеки да научи нейния език, ако е толкова сложен?

Отговор: Да разбереш какво е науката кабала, означава да придобиеш екран, за да се издигнеш по-високо от своя егоизъм и да видиш духовните действия. Тогава ще разбереш учителя-кабалист и ще научиш от него какво да правиш по-нататък. Ще разбереш всичко, което ще ти каже и ще можеш да го потвърдиш на практика тук, на място – както правят обикновените ученици в този свят.

Но докато не се родиш в духовното, как може нещо да ти се обясни? Все едно, да разказваш за нашия свят на още неродено бебе, намиращо се в корема на майката.

По същия начин, кабалистите разговарят с нас от другия свят. Ние се намираме в този свят, вътре в неговата сфера – като в мехур, а ни разказват за онова, което се случва зад неговите предели.

Затова, кабалистичните текстове работят за нас само като „чудесно средство” (сгула). Статиите са предназначени за начинаещите, но „Учението за Десетте Сфирот” е написано за този, който вече се е родил в духовното, който вече е „духовно бебе”. На него може да се обясни нещо за висшия свят и благодарение на това ще напредва, ще усвоява новия свят, в който се е родил.

А за теб, който засега се намираш вътре в корема на майката, това е само дразнител, стимул да се родиш по-бързо.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед четвърта”, п.212: „Казано е: „И ще бъдат светилата – меорот, което означава ор-мавет (светлина на смъртта)”, тъй като егоизмът следва разума. Разумът е светлина, тъмнината на егоизма е смърт.

А когато светлината излезе, съединяват се буквите на думата „смърт”. Когато се създава единство не на мястото Аба ве-Има, а на мястото ЗОН, долу, светлината излиза оттам.

Защото веднага се разединяват Аба ве-Има отгоре – и се прекъсва светлината. И излиза думата „светлина (ор)” от думата „светила (меорот)” и се съединяват буквите на думата „смърт (мавет)”. Защото след излизането на светлината от думата „светила (меорот)”,  там остава само думата „смърт (мавет)”.

И това показва прегрешението на първородната змия, съединила се долу, на мястото ЗОН, и затова разделила се горе, в Аба ве-Има. Тъй като се прекратило тяхното съединяване, вследствие на това, че донесла смърт на света.”

Оттук се вижда, колко е кратко разстоянието между живота и смъртта, моментално превръщащо живота в смърт. Всичко зависи от това, различава ли човек в себе си присъствието на Твореца или не. Ако Творецът присъства и Той е по-високо – това е живот, ако не присъства – тогава е смърт.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 14.02.2011

[35298]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Ако искаме да поправим себе си, за да принесем благо на човека, значи ли това, че имаме желание за отдаване?

Отговор: И да, и не. Да допуснем, че в дома ми има някакъв проблем и трябва да го поправя: да повикам лекар или водопроводчик, да направя още нещо… За кого го правя това: за пострадалите или за самия себе си?

Всичко зависи от този кръг, чрез който ние определяме своите граници. Малкият човек се ограничава в самия себе си, по-развитият човек взема под внимание семейството, още по-развитият включва в този кръг съседите, града, страната, света, цялата действителност..

Ако разбирам, че поправянето на света трябва да се осъществи чрез Израел, който съществува само заради това, тогава всичко, което правя външно, е все едно че го правя за себе си. Нещо повече, ако съществувам, за да поправя света и в това се състои моята задача, то преди всичко аз трябва да приведа към поправяне желанията (келим) на целия свят – и тогава ще получа отговор на тях.

И затова моят „посев” се заключава в това, че се обръщам към света, извършвам отдаване по отношение на него, пропивам се с неговите желания и ги привеждам до поправяне. Тогава мога да се надявам, че ще получа на тях отговор от Твореца. При това аз получавам първи отговора, защото светът е способен да го получи само чрез мен.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35200]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Всяка наука има свой език. Но ако в науката ти обясняваш своето постижение (в същия свят) на същото ниво, на което постигаш, то чрез езика на кабала ти обясняваш това, което постигаш по отношение на корена. Това е разликата между обичайните науки и науката кабала.

Всяко явление, което изучаваш и постигаш в нашия свят ти записваш на същото ниво, на което го постигаш и го изследваш. А в кабала ти не постигаш самия материал, а постигаш неговата връзка с корена – това е главното!

Баал а-Сулам пише в статията „Науката кабала и нейната същност”: „…физиката е само едно частно знание, което се намира в един определен свят и тя е особена само по отношение на собствената си област и няма никаква друга наука, която да е включена в нея.

А в науката кабала не е така. Нейна основа е общото знание на всички нива: неживо, растително, животинско и говорящо, и всички техни частни проявления, които са включени в замисъла на Твореца, т.е. всички, съответстващи цели и затова всички науки в света, от най-малките до най-великите са включени в нея по чудесен начин”.

Връзката с корена – в това се състои особеността на кабала и затова тя може да включи в себе си всички останали науки. Ти можеш да обясниш свойствата на някоя материя в даден момент или връзката между явленията, но това не обяснява същността на нещата и явленията.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 10.02.2011

[35139]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Въпрос: Какво мислите за „практическата кабала”, връзката със сфирот?

Отговор: Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но нищо от това не се отнася към истинското постижение. В кабала няма нито червени нишки, нито светена вода, никакви култови действия.

Всеки човек в света, без значение на пол, религия или националност, който иска и желае да се учи – за сметка на правилното обучение (и само за негова сметка) може да постигне всичко. Сякаш в него няма тяло.

Т.е. не е важно облеклото, навиците, традициите – всичко това изобщо не е свързано с кабала. Кабала е наука. И когато я изучаваме, то започваме да усещаме този свят по-свързан, по-глобален и това ни открива ново виждане и нов живот. Ние се повдигаме от нивото, където всичко завършва в моето тяло – на глобално, външно ниво, на което аз плувам извън времето.

Това трябва да се усети. Обещавам ви, че ако започнете да се занимавате и навлезете в тази наука, ще почувствате, че това работи именно така. Човек от нашия свят е задължен да се повдигне на степента на вечността.

Всичко, за което говори науката кабала се е осъществило в историята. Още преди 2000 години е било написано от кабалистите, че светът ще навлезе в нова фаза на развитие, когато ще се разкрие книгата Зоар и ние ще трябва да започнем да работим над своето поправяне.

Аз не повярвах на това, когато започнах да изучавам кабала в средата на 70-те години. Но след 20 години, в средата на 90-те години стана действително така.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35157]

Filed under: Кабала - No Comments→

Въпрос: Как човек може да разбере, че пред него стои истински кабалист?

Отговор: Откъде можеш да знаеш, че пред теб стои истински кабалист? Той не може да ти покаже някаква особена диплома или чудесни действия, които биха ти се сторили духовни – защото, откъде изобщо ще знаеш, какво е духовното?

Затова, можеш да се ръководиш само от своите усещания – допада ли ти това, свързва ли те с корена на душата ти. Аз учих на 5 – 6 места, докато не намерих Рабаш. Напусках ги не, защото намирах нещо по-добро, а просто защото виждах, че повече няма какво да правя там, няма какво повече да науча.

И ставаше така, не защото искаха да ме излъжат, но всеки имаше своя методика, свои представи и заблуждения. А аз търсех, къде мога да изучавам кабала като наука. И когато попаднах при Рабаш, веднага видях, че при него се учи по истински първоизточници: Зоар, Ари, Баал а-Сулам – по най-основните книги по кабала, и се дават дълбоки определения на понятията, в логична форма, без външни религиозни действия или медитации.

Тоест при него имаше строг научен подход, без уклон в една или друга посока, защото тогава, вече бях разбрал, че всичко останало няма отношение към истината. Почувствах, че там, където говорят за някакви действия, свързани с физическото тяло или с фантазии – няма отношение към духовното.

Имах напълно ясното усещане, че тук трябва да има някакъв вход в по-вътрешния свят, който не зависи от тялото или въображението – от всички онези свойства, които имам сега. Усещах, че трябва да бъде разкрит някакъв по-вътрешен пласт в човека и търсех начин да го разкрия.

Когато отидох при Рабаш и започнах да уча, видях, че той говори именно за това.

Баал а-Сулам пише, че искащият да получи духовно знание е задължен да си намери учител – истински мъдрец – кабалист, който му се струва подходящ. Но ако чувства, че се намира на място, което не му подхожда, не трябва да престава да търси, защото времето изтича.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 13.02.2011

[35227]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Какви желания трябва да получим от света? Какво означава „да се проникнеш от чуждите желания”?

Отговор: Това е равносилно на включването в група. Имам искра от любовта към ближния, която се нарича „точка в сърцето”. Но това е само искра, която сама няма да се разгори. Трябва да я съединя с всички останали искри на моите приятели. Ако нашите искри се обединят, това ще ни даде големи сили за поправяне. И тогава ще получим отговор.

Същото е и в работата със света: човек няма желание да поправи душата си, ако не се обедини с „народите на света”. Защото част от неговата душа (Галгалта ве-Ейнаим) се намира в него и в неговите другари, а другата част (АХАП) се намира в „народите на света”. И ние трябва да обединим тези части, за да създадем цялостно кли.

От урока по статия на Рабаш, 13.02.2011

[35187]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако цялата наша работа – това е да разкрием мястото на разбиването, то какво не ни достига, за да направим това?

Отговор: Ти просто не искаш да разкриеш това разбиване! Защо ти е да разкриваш своята завист и ненавист – по-просто и по-спокойно е да оставаш равнодушен.

Човекът чувства, че другарите, „ближните”, сякаш не съществуват. В кабала „ближен” – това е човек, който аз чувствам извън себе си. Аз знам, че всички трябва да бъдат в мен при правилно възприемане на действителността – а аз ги усещам външни за себе си, далечни и ненавистни. И аз се плаша, нима така ненавиждам частите на своята собствена душа?! Това е и усещането за силата на разбиването.

Аз знам, че това е лъжа и искам да поправя своето криво зрение!

Опитай да се постараеш, да видиш, че всичките ти другари са част от теб. Даже на целия свят вече се разкрива неговата затвореност и взаимозависимост. Но ние не достигаме до този извод от външната страна, от отсъствието на избор, както прави  целия свят, чрез удари, показващи връзката между хората. Ние достигаме чрез вътрешното – и така постепенно разкриваме, че всички се явяваме едно цяло и сме свързани в обща система.

И знаейки всичко това, аз гледам наоколо и виждам чужди за себе си хора! Аз не чувствам какво мислят те, какво искат! Още повече, те всичките са ми безразлични, и не е по силите ми да ги удържа всички в полезрението си, а още повече в усещанията си… Никой от тях!

Тоест, разбирам, че това е пълното разбиване – аз съм болен от страшна болест! Защото виждам, че съвършено съм загубил чувствителността, способността да усещам всички тези части, които трябва да са мои. Аз се разпадам на части като мъртво тяло. Защото смъртта – това е, когато от тялото изчезва жизнената сила, и то започва да се разлага на прах. Аз усещам себе си така, сякаш изведнъж от мен се отделя ръцете ми, краката. Това ме ужасява.

Всичко това мога да видя и да почувствам в сетивните си органи (келим), които се развиват в мен благодарение на изучаването на кабала, и които в бъдеще е съдено да станат моите свойства любов и отдаване. По-нататък…

Но любовта започва с това, че ние разкриваме в себе си ненавистта към другите и започваме да я ненавиждаме в себе си. И сега аз разкривам тази ненавист – своята неспособност да усещам другия, защото той ми е безразличен. И даже по-лошо, аз оценявам успеха си – по техните неуспехи. Колкото на тях им е по-зле – толкова на мен ми е по-добре. Какво извратено и лъжовно възприятие, каква слепота, че така мисля за другите.

Рабаш привежда пример, че човек изведнъж разкрива, че съседското дете, което така го е дразнило – всъщност е негов син.

Но да поправиш тази картина може, ако се стараеш да видиш как всички в групата заедно се стремят да поправят това изопачаване.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 13.02.2011

[35220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Всички проблеми в света са предизвикани от това, че Исраел, т.е. устремените към Твореца, не изпълняват това, което им е възложено. Така пишат кабалистите. Ние не донасяме на света методиката на поправяне, не го обучаваме.

Всъщност, светът не е длъжен нищо да прави, той просто приема от нас тази методика, а ние я реализираме. Така че цялата работа лежи само на нас. С нас тя започва и с нас завършва.

Светът ти предава желания (келим), ако намериш начин да се обърнеш към него и да ги получиш от него. Сам той не осъществява никакви действия. С други думи, неговите действия произтичат от самата природа. Казано е, че „народите на света ще понесат Исраел на раменете си”. Те ще направят това, когато се разкрие поправянето.

Но свободния избор притежават само тези, в които има две сили: женска и мъжка, желание да се наслаждаваш и желание да наслаждаваш. Точно те се наричат „Исраел”, което означава: „направо към Твореца” (яшар Ел). В средната линия те могат да привлекат възвръщащата към Източника светлина за целия свят.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35197]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Човек се ражда със сили и свойства, които е получил от родителите си. После попада в определена среда и се развива в зависимост от това, какво обкръжението внася в него, как го „моделира”. „Комплектът”, получен по този начин през първите петнадесет години, също става част от неговата природа – сякаш с това се с родил.

Обкръжението постоянно прониква в човека, в неговия жизнен път. Така природата по естествен начин го подтиква към развитие: като дете, той иска да научи всичко – гледа околните, учи се от тях и им подражава. Човекът, намиращ се в едно или друго обкръжение го копира върху себе си, като допълнение към онова, което е получил от родителите.

Въздействието на средата също се отпечатва в него, подобно на вродена природа и после цял живот е принуден да реализира онова, което е получил, да кажем през първите 15 години от живота си.

За измъкването от този коловоз са необходими много големи сили. Човек ще ги намери само, ако се съпротивлява на своята природа и влезе в общество, което напълно ще зачеркне всичко, което е получил в детството.

И така, ние имаме вродена природа и придобита природа. Неслучайно, именно през първите години даваме възпитание на човека: светско, религиозно и изобщо, най-различни видове. Човекът не избира възпитанието – родителите, обкръжението, страната, света избират възпитанието му. Така сме напредвали по пътя на еволюцията, в продължение на хилядолетия.

Но след това,  дошло времето да се издигнем по стъпалата на човека (адам), подобния на Твореца, да реализираме свободата на избора и да не зависим от нищо. И тогава, човечеството се завъртяло във вихъра на промените, започнали брожения, революции. При евреите, това се проявило в епохата на Аскала (просвещението), когато хората започнали да се отдалечават от религията, от навиците, станали втора природа, от задължителното родителско възпитание.

В резултат, част от народа се освободила от получените в детството традиции. Защо се случило така? За да може човек след това, по-лесно да реализира своя свободен избор.

Дотогава, въпреки традиционното възпитание, се появявали отделни велики личности, които били способни да излязат от неговите непоклатими рамки, да му се противопоставят, да разбият това възпитание и да се издигнат над него. Те избрали за себе си духовния път на развитие, вместо да разчитат на заложената в тях природа.

Има хората, които следват полученото по рождение и в детството. Тъй като не е по силите им да се съпротивляват срещу това, те плават по течението на радиовълните и телевизионните канали заедно с човешкото общество, от което вземат пример.

Има и други хора, задаващи си въпроса за смисъла на живота: „Защо живея? Именно аз, отделеният от всички, особеният. Искам да узная, да разкрия какво се случва с мен в собствения ми живот.” Те се издигат над естеството, получено от възпитанието и обкръжението, а после, с помощта на група, изучавайки науката кабала, разбиват и своята вродена природа, наследена от родителите – желанието за наслаждение.

И тогава, издигайки се над тези две начала, те влизат в природата на Твореца.

Тези хора се наричат „избраници на сгула”. Днес, всички ние трябва да станем такива избраници. И макар, че наименованието подразбира единичност, изключителност – това е така, защото човек трябва да почувства себе си противопоставен, особен, отделен от обкръжението, от възпитанието, от заложената в него природа. Отсега нататък, той върви сам напред и решава да придобие друго естество. Той е съвсем сам срещу Твореца и затова се нарича избраник на сгула.

„Сгула” е дълбоко понятие – то насочва към средната линия, към светлината, връщаща към Източника.

По такъв начин трябва да се издигнем от едно стъпало на друго. Първото стъпало е стъпалото на масите. Ние сме се родили на него, получили сме неговото възпитание. Това е духовно неживото ниво, от което произтича всичко. А после, оттук, се издигаме на стъпалото на единиците, на избраниците.

От урока по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35073]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Човек стига до науката кабала, след като получи импулс да познае скритата Висша сила, да разбере защо и за какво живее, какъв е смисълът на живота му?

Преминавайки етап след етап в духовното развитите, той стига до критична точка, когато започва да се замисля, как да постигне духовния свят? По-рано е мислил, че може да го постигне с онова, което е в него – с петте сетивни органа, с разума и възприемането на реалността.

Но на определен етап чувства, че по този начин не може да разкрие духовния свят, а трябва да промени себе си. И тогава си спомня известното изречение: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне, защото светлината, намираща се в нея връща към Източника”.

Всеки човек си представя духовния свят по своему. Науката кабала го определя като свойството отдаване и любов, когато човек излиза от своите егоистични свойства и в противоположните свойства на отдаването започва да разкрива висшата реалност.

Кабалистите обясняват, че е необходимо да развием в себе си свойството отдаване, т.е. да изпълним поправянето на сърцето (желанието). Това означава, че ако сега желанието ни работи за получаване, необходимо е да го пренасторим за усещането на чуждите желания, като за свои. А цялата методика се състои в това, да поправим нашето его, което иска да погълне всичко и на негово място да развием сетивен орган над него, т.е. да излезем от своето желание.

Когато отидох да изучавам кабала, вече бях и учен, и собственик на предприятите – имах повече от двадесет години обучение зад гърба си. А всички кабалисти, при които трябваше да уча, бяха обикновени хора.

Помня, че веднъж, разговаряйки с Рабаш, той ми каза, че е започнал трудовата си дейност като помощник ковач. После бил обущар, а през последните години работил в данъчно управление. Бях убеден, че благодарение на разума ще мога да постигна много. Едва след известно време разбрах, че кабала е наука за чувствата и трябва да поправим сърцето си.

Науката кабала обяснява, че в нас разумът се пробужда само в тази степен, в която го задейства сърцето. То иска да знае какво и защо чувства, откъде идват при него чувствата и как да ги промени. И тогава сърцето задейства мозъка.

Добре ни е известно, че когато върху нас се стоварят проблеми и нещастия, мозъкът ни започва да работи по-добре. Възникващата необходимост от нещо развива мозъка. Така че, функцията на мозъчната системата се състои в това, да ни помогне да получим напълване.

Наричат науката кабала наука за развиване на чувството любов. С други думи, трябва да стигна до това, да се съединя с всички чужди желания (потребности) и да ги приема като свои. А моята грижа за чуждата потребност като за своя, се нарича моя любов към него.

Това няма никакво отношение към получаването на наслаждение от мен или на някакви наслаждения от друг – напротив, моето наслаждение ще бъде от това, че напълвам другите.

Затова, когато започнат да изучават кабала, тогава с помощта на новите чувства, натрупващи се в сърцето постепенно разбират, че всъщност съществува безкрайно наслаждение и удоволствие от това, човек да може да излезе от себе си и да напълни другите. Това му дава непрекъсната, неограничена възможност, която изведнъж разкрива пред него ново възприятие на реалността, нов хоризонт.

Защото, ако човек излезе от себе си и започне да усеща потребностите на другите вместо своите, той вече не чувства себе си и постепенно стига до състояние, когато повече няма нужда да се грижи за себе си. Придобивайки свойството отдаване, ние получаваме в него напълване и благодарение на това, придобиваме висшия свят и ставаме подобни на Твореца.

От лекцията в уадиторията „Кабала на народа”, 21.12.2010 г.

[35117]

Filed under: Духовна работа, Кабала - No Comments→

Въпрос: Какво е Творецът?

Отговор: Творецът е висшата сила, която управлява и привежда в действие цялата система. И ние го разкриваме в тази степен, в която ставаме подобни на тази система, тоест също интегрални. В тази степен се съединяваме с Твореца, с общата управляваща сила и ставаме вечни и съвършени като Него.

Това е стъпалото, което трябва да постигне всеки човек – не сега, но рано или късно. Всеки ще бъде задължен да стигне до осъзнаването на тази обща система и да постигне Твореца

Въпрос: Съществуват ли ангели в духовния свят?

Отговор: Ангелите са сили. Ангел (малах) произлиза от думата Малхут (царство), сила.

Въпрос: Какво са сфирот?

Отговор: Сфирот са определени свойства, които присъстват във всяка душа, но в различни съчетания. Това определя и цялата разлика между нас.

Въпрос: Какво е „поправяне”?

Отговор: Поправянето е корекция на нашето зрение, възприятие. В резултат започвам да виждам как всъщност е свързан света. Защото природата е глобална и интегрална – тя не се разделя на отделни части, както обичайно я делим, създавайки биология, зоология, ботаника, география и много други. Природата включва в себе си цялата тази обща картина. И поправянето се състои в това, че започвам да виждам всичко, съединено в  една картина – и самият аз, също влизам вътре в нея, заедно с всички.

Ето защо, в наше време е толкова популярна холистичната медицина (подхождаща към целия организъм и въобще към света като към единно цяло).

Въпрос: Какво е душата?

Отговор: Нашата душа е част от вечната система, която постигаме. Ние се включваме в тази система на 125 стъпала, докато не се слеем с нея като цяло. Всеки трябва да се издигне на всичките 125 стъпала.

Останаха ни максимум 230 години, за да завършим своето поправяне, да разкрием глобалния и интегрален свят и напълно да се включим в него – преди края на 6000 –та година. Но можем да го направим и по-рано.

Въпрос: Какво е „кръговрати на душите”?

Отговор: Човек, когато не е поправил напълно своето включване в общата, глобална система, трябва отново и отново да се превъплъщава, за да продължи поправянето. Дотогава, докато неговото индивидуално включване не престане да се проявява в общата система и всеки от нас, един вид се разпространи, „се размаже” по цялата система. Докато не се поправим по този начин, ще преминаваме през кръговрати в този свят.

От лекция в Париж, 01.02.2011

[35160]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво е мястото на книга „Зоар” в науката кабала?

Отговор: Книга „Зоар” е основната книга в кабала. Изучаваме я всеки ден. Аз сега приключих нейната обработка, опростих нейния език и замених всички допълнения на арамейски език. Ние превеждаме книгата „Зоар” на всички езици и скоро тя ще бъде издадена.

Тази книга ни обяснява законите на поведение в духовния, в глобалния свят. Разликата между духовния и материалния свят не е в това, че духовното се намира някъде на небесата, зад всички галактики. Духовният свят се намира точно тук, на това същото място, но ние не го усещаме, защото той работи като че в друг честотен диапазон.

Тъй като ние гледаме на света със своите егоистични органи на чувствата и всеки възприема само това, което е изгодно за самия него. Но ако ние сменим нашите органи на чувствата, своето отношение към света, и пожелаем да го видим единен, голям, като едно цяло, то ние направо тук и сега ще видим света като една интегрална система от сили.

За такъв свят  ни разказва книга Зоар. Но тя е написана в такава форма, че да поеме читателя и да го въведе в усещането за този свят неусетно за него самия. Затова това е такава силна и необичайна книга. Зоар работи чрез нашия разум и чувства, въздействайки ни от всички страни.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35037]

Filed under: Възприемане на реалността, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - No Comments→

В човека постепенно се разкриват все нови и нови състояния. Авраам, Ицхак, Яаков, Йосеф, Моше и т.н. – това са стадии на развитие на душата. Всеки път в душата се надига нова сила и започва да направлява развитието и всичко това, което го съпътства.

Новата сила – това е винаги желание да се получава и желание да се отдава, но развитието става поетапно, следвайки период след период. Докато не завърша един етап на развитие, аз не знам какъв ще бъде новият етап. Не знам какво е това седем гладни години, след седем сити. Струва ми се че напредвам и скоро и ще вляза в духовния свят. И изведнъж, вместо духовен свят – бум!!! – спуска се в египетската тъма.

Аз не знам какво има зад египетската тъмнина, зад ужасната непрогледна тъмнина, тогава, когато в моето желание няма никакво напълване, никаква светлина, нито обкръжаваща, нито вътрешна, и точно от това състояние аз изведнъж внезапно излизам и идвам към светлината. Развитието става поетапно, и ние само трябва да знаем, как да напредваме, но всяко разкритие – това е изненада, пълна изненада!

От програмата “Седмичната глава”, 02.12.2010

[35123]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→