Въпрос: Ако искаме да поправим себе си, за да принесем благо на човека, значи ли това, че имаме желание за отдаване?

Отговор: И да, и не. Да допуснем, че в дома ми има някакъв проблем и трябва да го поправя: да повикам лекар или водопроводчик, да направя още нещо… За кого го правя това: за пострадалите или за самия себе си?

Всичко зависи от този кръг, чрез който ние определяме своите граници. Малкият човек се ограничава в самия себе си, по-развитият човек взема под внимание семейството, още по-развитият включва в този кръг съседите, града, страната, света, цялата действителност..

Ако разбирам, че поправянето на света трябва да се осъществи чрез Израел, който съществува само заради това, тогава всичко, което правя външно, е все едно че го правя за себе си. Нещо повече, ако съществувам, за да поправя света и в това се състои моята задача, то преди всичко аз трябва да приведа към поправяне желанията (келим) на целия свят – и тогава ще получа отговор на тях.

И затова моят „посев” се заключава в това, че се обръщам към света, извършвам отдаване по отношение на него, пропивам се с неговите желания и ги привеждам до поправяне. Тогава мога да се надявам, че ще получа на тях отговор от Твореца. При това аз получавам първи отговора, защото светът е способен да го получи само чрез мен.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35200]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment →