Пред вас стои преводът на статия от вестник „Хинух нахон” („Правилното образование”). Вестникът се занимава с въпросите на образованието в Израел и по света, неговите статии са насочени както към читателите, така и към чиновниците от министерството на образованието. Вестникът се получава от всички директори на учебни заведения в Израел. Tой се намира на масите във всички учителски стаи в страната.
Министерството на образованието и “Кабала ла-ам”
В последното редовно писмо на генералния директор министерството даде разпореждане на училищата да се внесе в учебния план подготовка към живота на обществото. Министерството не дава предложение с какво да се занимават учениците в тези часове. Затова пък „Кабала ла-ам” има предложения.
Последното писмо на генералния директор е посветено на подготовката за необходимите за живота навици в системата на образованието. Целта на писмото – да изрази позицията на Министерството по тази тема и да се опита да преодолее ужасния хаос, който цари днес в дадената област. Следствията от този хаос – крайна жестокост, суицидност, ръст на насилието сред учениците, побоите, са станали норма и т.н.
В писмото се прави обзор от страна на министерството на тема подготовка към зрелия живот. Така например то дава отговор на въпроса какъв трябва да бъде идеалният човек.
Той е самостоятелен, притежава стойностен нравствен мироглед, който го насочва към търсене на смисъла. Той изпитва съпричастност, способен е да създава междуличностни отношения и да действа заради ближния.
Идеалният човек притежава самосъзнание и вътрешен импулс, той има сили да реализира своите наклонности и способности. Той умее да управлява себе си, способен е да се владее и да управлява своите чувства, отличава се със самоконтрол и лидерство.
Но освен обясненията, касаещи необходимите за живота навици, важността на тяхното развитие и тяхната положителна роля за учениците, на директорите не се предлага никаква учебна програма. Министерството предлага на тази програма да се отделя седмично по един учебен час за учениците 1-7 клас и 15 часа годишно за учениците от по-горните класове.
Разбира се, че тези часове не позволяват на учениците да се справят с най-големия проблем в системата на образованието – проблемът с възпитанието. Доколкото не са дадени разпореждания какво именно да се прави в тези часове, трактовката остава свободна за всяко училище и за всеки педагог.
Опитвайки се да намерим на сайта на министерството практически програми по подготовка за живота, ние намерихме различни идеи, включително игри, мероприятия, тематики и т.н., но не намерихме систематизирана методика. Намерихме само откъслечни теми, например: „взаимоуважение”, „любов към ближния както към себе си”, „сближаване на учениците”, „разрешаване на конфликтите в клас” и др.
Затова ние се отправихме в търсене по други места.
66-и телевизионен канал, известен под името „Кабала на народа”, обсъждаше неотдавна тази тема. Двамата водещи начело с рав Лайтман се опитаха да си изяснят какво може да се направи за подобряване на ежедневните навици на децата. Рав Лайтман направи няколко предложения.
Преди всичко глобалното възпитание изисква да обясняваме на децата, че всички ние сме едно цяло. Детето, намиращо се в Петах Тиква, е свързано с детето, намиращо се в Тел Авив, а то пък – с дете в Лос Анжелис.
Глобалният поглед придава ново измерение на човешкото възприятие. Той ни прави равни, така че разрив между нас практически отсъства. Бялото дете прилича на черното, еврейското – на арабското, китайското – на американското. Способността да виждаш човешкия род единен заглушава различията между хората, не издигайки никого над останалите, например в качеството на „царя на класа” с допълнителни привилегии. Обратно, всички са равни.
В същото предаване рав Лайтман предложи голяма част от деня да се посвети на обучението на децата на ежедневни навици и само два-три урока – на учебни дисциплини. „Когато детето се формира така ,че да бъде човек, останалите занятия ще му се сторят съвсем леки”, твърди Рав. Обратът в училищното уравнение – първо възпитанието, а после образованието, е лекарството против недъзите на възпитанието, от които страдаме, срещу жестокото общество, срещу училището, което става несъстоятелно.
Още един момент, повдигнат в обсъжданията: от кого да се учим? От кого детето най-добре ще се научи да бъде ученик: от възрастния или от онзи, който е малко по-голям от него?
Участващите в предаването педагози и рав Лайтман бяха единодушни за това, че ако искаме да преподаваме и предаваме на децата ценностите, е целесъобразно да привлечем към тази група по-големи деца, които да послужат на по-малките като модел за подражание. По-малките ще гледат на по-големите с уважение и ще се опитват да постъпват по същия начин, „както постъпват големите”. От своя страна отговорността на големите за малките е също важна. Това е основа за тяхното развитие.
Какво да е възпитанието на практика? Едно от предложенията, направени в предаването, е да се снимат ситуации от живота на децата, да им се показват и да се тълкуват заедно с тях. Виждайки своето лошо поведение, човек узнава за себе си много нови неща, казва Рав. Разборът на ситуацията в групата може да покаже на детето как трябва да постъпва, как да се държи в бъдеще, как да усвои и други модели на поведение.
В заключение: всички сме равни, възпитанието предшества образованието, обучение в група от равни и от група по-големи, визуално излагане на лошото поведение – и ето ви вече няколко съвета. Министерство, чувате ли?
[34395]
Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация -
No Comments→
До днес ние сме се развивали в егоизма си под влияние на информационните гени, „решимот“ – всеки сам за себе си. А сега започваме да се развиваме под въздействие на общите решимот – всички заедно. И виждаме, че целият свят е свързан, като една единна система.
Въпрос:
Въпрос: 
С появяването на екрана (масах), напълно се променя целият порядък от желания, действия, мисли и намерения. Пряката и отразената светлина – всичко става съвършено друго, всичко следва други помисли, други цели, друга скала на приоритети.
Докато единството не стане жизненоважна нужда, в него няма да се въплъти живот. Имаме два варианта: или ще подчертаем важността на единството в нашата среда, или всички наши други действия освен обединяване все още ще носят поправящата светлина, но това ще ни влияе негативно, показвайки ни доколко не сме свързани. Тогава по необходимост, в следствие на болка и страдания, ще се съединим.
Абониране чрез RSS