Докато единството не стане жизненоважна нужда, в него няма да се въплъти живот. Имаме два варианта: или ще подчертаем важността на единството в нашата среда, или всички наши други действия освен обединяване все още ще носят поправящата светлина, но това ще ни влияе негативно, показвайки ни доколко не сме свързани. Тогава по необходимост, в следствие на болка и страдания, ще се съединим.

Да допуснем, че аз не искам да поддържам здравето си и постепенно унищожавам организма си, докато не започна да усещам, че той е зле. Това чувство ме заставя да започна да реабилитирам тяло си.

В групата ние не поддържаме духовно здраве; не поддържаме единство. Но учим, разпространяваме кабала и изпълняваме различни действия. Тези действия привличат поправящата светлина. Накрая тя ще ни покаже какъв е проблемът. Ако не правехме всичко това, нямаше да усещаме, че има проблем. Така че има определена полза от това: ще ни помогне да осъзнаем, че не ни достига главното.

Искаш да намериш Твореца – мисли за „мястото”, желанието, където Той се разкрива. Няма светлина без кли (съсъд).

От урока по писмо на Рабаш, 24.12.2010

[34241]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →