Въпрос: Всяко научно изследование включва 3 етапа: 1) хипотеза, верността на която трябва да се докаже 2) материали за опита 3) самата процедура, процес на  доказване. Как това е приложимо към кабала?

Отговор: Това е същия  научен опит. Ти се приближаваш към него с въпроса за смисъла на живота. Кабалистите ти казват: “Вкуси и се убеди, колко е прекрасен Твореца”. Извърши това действие и ще достигнеш резултат.

Ние се намираме вътре в много проста система. До мен е следващото ми стъпало, което се нарича група. Аз трябва да включа себе си вътре в нея и ако се включвам във вътрешността на групата започвам да усещам светлина в себе си. В това няма нищо нереално или измислено.

За да се издигна на стъпалото на групата, аз трябва да реализирам информационния си ген, решимо 0/1 ( шореш де-авиют/ алеф де-итлабшут). Самият аз съм решимо „0/1”, което аз не искам да поставя вътре в групата и тогава върху мен въздейства светлината от моето следващо, поправено състояние, издигайки се към него.

Всичките тези мои състояния вече съществуват, чак до последното и аз се стремя към своето бъдеще. В това бъдеще аз съм съединен с всички в групата в едно сърце, чрез взаимното поръчителство. Ако аз желая да достигна това състояние, от него върху мен въздейства светлината, тъй като се намирам там. Светлината променя свойствата ми и ме дърпа навътре, като с ластик, за да се включа точно на своето място, откъдето идва светлината.

А когато се включвам в групата на своето следващо стъпало, изведнъж ми се разкрива, че групата заедно с мен – това съм си все аз, но нов, „ Втори Аз”. А групата е по-високо, на следващото стъпало и в нея съществува следващото ми състояние.

Тоест разкрива ми се още по-голяма разлика, по-голяма сила на желанието, по-голяма ненавист между нас – и аз отново трябва да работя по същия начин, за да се включа изцяло в групата. Всичките 10 сфирот на низшия трябва да се включат в Малхут на висшия – защото няма нищо освен 10 сфирот…

От урока по статията “Същността на  науката кабала”, 06.02.2011

[34620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

За да се издигнем на ново ниво на съществуване трябва да извършим няколко действия. Преди всичко ние сме длъжни да започнем да се чувстваме по-зависими един от друг.

И ние сега действително чувстваме, че нашия свят става такъв. А освен това трябва да изучим законите, съществуващи в такава интегрална система. По този начин ние реализираме науката кабала, нейните предписания.

От една страна ние поддържаме виртуална връзка един с друг, а понякога даже и физически се срещаме. А от друга страна ние изучаваме това ново ниво на съществуване, което ни се разкрива сега – глобален и интегрален свят, който все повече и повече се проявява от ден на ден, като правилна връзка между всички хора и цялото човешко общество.

Разбира се, ако знаем как правилно да свържем всичко това заедно ще можем в по-поправена форма да изградим и семейството си, и обществото, всичките страни и целия свят. Тази наша взаимна зависимост ще ни помогне! Тя ще работи в наша полза, защото ще разберем как да използваме всяка част за благото на всички.

Затова досега кабала е била скрита – тя просто не е била необходима. Но сега тя е абсолютно необходима на всички и ние сме длъжни колкото се може по-бързо да я разпространим по целия свят, за да започнат хората да разбират, че вече живеят в нова реалност! И несъответствието ни на този нов свят е причината за всичките ни проблеми. Затова си струва по-бързо да се научим на това, как да подобрим състоянието си.

В най-скоро време ни предстои да видим, как общата криза обхваща целия свят. Няма да можем да сключим нито една сделка, нито един договор ако не се съобразим с този глобален закон. И проблема е там, че нито в техниката, нито в медицината, нито в социалните мрежи никога не сме създавали такива интегрални системи, защото по своята природа сме индивидуалисти. Затова трябва да променим всичките съществуващи между нас връзки.

Да се надяваме, че бързо ще се научим на това и ще можем да го осъществим преди природата да се развие до ниво да ни покаже нашето несъответствие на нея. Трябва да я изпреварим и да не чакаме, докато това не се прояви във вид на проблеми и страдания, революции и войни, като следствие на нашето неравновесие и дисхармония с природата на домашно, общочовешко, социално, глобално и екологично ниво. В това е предназначението на науката кабала.

От това произлизат множество следствия: ново възприемане на реалността, нов свят, който разкриваме, ако не гледаме на него не с личен егоистичен поглед, а през призмата на своята връзка с всички останали.

Да се надяваме, че ще ни се удаде да разширим кръга на хората, които се интересуват и се занимават с тази наука за новия свят, за новото измерение. Ако сме заедно ще ни бъде по-лесно да го разкрием и ще направим това за благото на цялото човечество.

Ние ежедневно имаме уроци в рамките на нашия открит университет. Тези уроци са напълно открити за всички и са преведени на всички основни езици. Надяваме се, че и френската група, от една страна ще се присъедини по-плътно към тези занятия, а от друга страна към разпространението на науката кабала. Така, че ще съумеем с помощта на това да разрешим множество проблеми, съществуващи във всяка държава и всеки народ.

Съотнесено към природата можем да тръгнем или по пътя на проблемите, или по пътя на доброто сътрудничество.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34680]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Конгрес Берлин-2011, урок 3:

Кабала както и всяка истинска наука е основана единствено на експеримента. Погледнете малкото човече как расте –  по същия начин ние с вас сме расли в миналото. Ние сме сумирали всички наши наблюдения, стъпка по стъпка в течение на хилядолетия и постепенно сме ги превърнали в науки. Но всички те се основават единствено на експеримента, нищо повече. Тези експерименти ни създават цялата основа за всички науки.

Ако нещо не преминава  проверка чрез експеримент – това не е наука. Това може да бъде ваша измислица, а друг ще го измисли по друг начин. Само ако имаме строго повтарящи се данни, като резултат от извършени опити, те се превръщат в наука.

Да допуснем, че днес се намирам в лабораторията и изучавам някакво свойство, явление. В крайна сметка пиша статия в научно списание за това как функционира това наблюдавано от мен явление. След това я проверяват в други лаборатории, в други места и пишат своите отзиви – от това се изгражда науката. Така е било през всичките хилядолетия.

Но днес, ние не разработваме науката кабала сама по себе си, а се занимаваме с нейното прилагане.

Цялата наука кабала към днешния ден е вече написана, изложена. Няма какво да добавим, освен тези материали, които пишем , за да помогнем на себе си и на себеподобните си. Т.е., да допуснем, че съществува някаква висша физика, а след това тя се излага в писмен вид за студенти, за ученици, за любители, за всякакви практически приложения – и тук е по същия начин.

Днес с вас четем Книгата Зоар и произведенията на Ари, които са изложени и са ни прокоментирани в книгите на Баал Сулам. Няма практически какво да добавим към това. Има още статии, писма – т.е.всичко, което сме получили от Баал Сулам. Това практически е всичко.

Освен това, единственото, което можем да направим е да напишем за всичко, което  наблюдаваме с вас, изпитваме върху себе си, за да е по-лесно на хората, които вървят заедно с нас или ще тръгнат след нас. Т.е. не разработваме науката, а някак си я адаптираме към хората, които ще се обърнат към нея.

От 3-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34487]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития - No Comments→

Книгата “Зоар”, гл.”Ваякхел”, п.180: “Какво представлява съботата (шабат)? Защо се нарича събота? Смисълът е в това, че когато се е повдигнала точката на желанията и се е проявила светлината в тях, тя се увенчава с праотците, ХаГаТ Зеир Анпин, за да се слее с тях в едно…

Малхут, с праотците заедно се нарича шабат (שבת). Тази дума може да се напише така: ש-בת (ше-бат). Трите букви вав (ו), образуващи заедно буквата шин (ש), указват на трите праотеца ХаГаТ. А Малхут, наричана бат (дъщеря), е увенчана с тях.”

“Шабат” е най-високата степен, съответстваща на края на поправянето, седмото хилядолетие. Шест хилядолетия съответстват на шестте сфирот на Зеир Анпин, свойства, които трябва да получим в Малхут.

Малхут включва в себе си въздействието на тези шест свойства на Зеир Анпин: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, стават готови за получаване на светлината в единство със Зеир Анпин. Това е единството на Твореца (светлината) и творението (Шхина, Малхут, желанието).

Малхут събира две души, поправящи желанията, намиращи се в разбито егоистично състояние в световете БЕА. Разбира се, докато Малхут не е приела всички свойства на Зеир Анпин, тя не е достойна за единение с тях. Във всички свойства, които се проявяват с нея, тя е длъжна да приеме съответствието със Зеир Анпин.

Тогава Малхут извършва получаване заради отдаване, в съответствие със Зеир Анпин, за да бъде подобна на него. С това тя се издига, облича се в него и достига степента шабат. Бидейки дъщеря (бат), тя, въпреки това, достига до трите висши линии – Ше, т.е. до праотците, ХаГаТ.

Така и ние, поправяйки се, не чувстваме полза, докато не достигнем до завършване. Тогава се проявяват всички поправяния, които сме извършили над себе си в течение на шестия „ден“, или „хилядолетието“ и се разкрива „съботният ден“, или „седмото хилядолетие“.

От урока по статия на Рабаш, 06.02.2011

[34596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Отгоре надолу към нас се разпространяват четири стадия на пряката светлина: „свят – година – душа” и съществуване на реалността. А всяко изкуствено изградено от нас добавяне ни е необходимо, за да постигнем висшето стъпало.

Ние изграждаме това свое допълнение до висшето – в неживата, растителната и животинската форма. На неживото ниво създаваме различни предмети, на растителното и животинското – променяме природата, а на човешкото – извършваме поправянето в самите себе си. Всичко е за това, по-късно да  съединим това заедно с правилното намерение и да постигнем висшата степен.

А на нея ние ще почувстваме себе си по-малко многочислени, отколкото сега – повече обединени, сплотени. Днес ние усещаме свят, пълен с безкрайни детайли – огромна Вселена, милиарди хора, безкрайно множество от произвеждани продукти и боклук.

Но когато се издигаме на следващото стъпало, то започваме да виждаме как светът се свива, намалява се по броя на детайлите – тъй като всички ние се съединяваме в един човек с едно сърце.

Но на всяко стъпало ни е необходимо да добавим своето усилие за нивата: неживо, растително, животинско и човешко. Погледнете доколко от всичко сме направили нещо в нашия свят: доколко ни е потрябвало да отгледаме растения, за да оцелеем, доколко да променим животинския свят и на човешко ниво – всички построени от нас градове и цялата обитаема среда.

Всичко това са поправяния, както и да ни изглеждат тези промени – лоши или добри. Ние ги добавяме на своето стъпало отдолу. Всички тези железца и боклук са ни необходими, поради недостатъка на нашето вътрешно поправяне! Докато не се поправим вътрешно, ще ни се наложи да правим външни поправяния, докато не достигнем до състояния, когато те вече не ще са ни нужни.

Започвайки от нашето поколение и по-нататък, ние виждаме, че по степента на развитие, ще се приспособяваме. Цялата наша грандиозна дейност и огромните заводи ще започне да се съкращава, да приема доста „деликатен” вид и да изчезва. Става по-просто, по-компактно, някак по-мощно – тоест „по-духовно”, по-малко основано на материал, а повече – на енергия.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34738]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата работа е в усилията. Човек е задължен да вярва в принципа: „старал се и намерил”. Затова Баал а-Сулам пише в 17-ти параграф, „Предисловие към ТЕС”, че преди учебните занятия ние трябва да се укрепим във вярата, както е казано в „Сентенциите на бащите”: „Верен на Този, за когото се трудиш, за да ти даде възнаграждение за твоята работа”. И това възнаграждение ще бъде преход от егоистичното намерение ло-лишма в алтруистичното лишма.

Преди учебните занятия и по време на ученето човек трябва да види себе си, устремяващ се към тази вътрешна промяна. Тук се кроят всички усилия. В това „Предисловие” Баал а-Сулам обяснява, че не трябва да се проявява небрежност нито в тяхното количество, нито в тяхното качество.

Започвайки да се учим, възможно е и да желаем да се изменим чрез учебните занятия и заложената в тях светлина, но после забравяме за това и се отвличаме, тоест недодаваме качество на усилията. Количеството може да бъде и достатъчно, но главното е именно качеството: до каква степен изпитвам болка – дотолкова, че не мога да оставя целта, като болен, който през цялото време, мисли само за излекуването. Каквото и да е правил, всичко е призвано да му помогне в оздравяването.

Такава потребност не се придобива в изолираност. Това може да стане само с помощта на обкръжението – то ще задължи човека с важността на  своята цел и само така той ще може да напредва.

Като сумирам всички средства, които имаме, ние ще видим, че и групата с нейните традиции, и аз сам, и Творецът, и учителят, и уроците, и разпространението – всичко това е необходимо, за да се създаде в човек силна потребност за промени, предизвикани посредством учебните занятия. Само до тази точка трябва да достигнем, само тя трябва да стане резултат от всички наши усилия.

Тогава, на уроците у нас ще възникне същинско искане за светлина и нищо друго: нито знания, нито мъдрост, нито разлики в каквото и да е – само вътрешни промени. И мощта на това искане ще бъде толкова голяма, че то действително ще приведе към изменения.

Това позволява на човек да премине към Тора, като към „подправка”, а от нея – към Тора на живота, вместо на „смъртоносната отрова”, от която той се е ползвал по-рано.

Защото ние разкриваме своето зло начало с помощта на светлината. Тази светлина се нарича „ангел на смъртта”: от една страна, тя показва на човек, че той е духовно мъртъв, а от друга страна, помага после да умъртви своето егоистично желание. Така ние се движим напред.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ние сме желание, действие и съществува сила, която ни създава и ни влияе („Действащ”). Ние се явяваме нейното следствие – както всички наши свойства, така и преживяваните от нас усещания в тези свойства, с които тя ни е създала и които ни напълват.

И ние дори не сме прякото следствие, което явно би усещало създаващата го сила и нейното въздействие на всичките 4-ри стадия на постижението. Все още сме далече от такова пълно разкриване.

Но ние никога не можем да излезем извън границата на усещането, защото сами по себе си представляваме желание, което разкрива само това, което се разкрива вътре в него.

Поради това за нас е съвършено непостижима същността на нещата не само от духовното, но дори от веществения, материален свят като: електричество, хляб, вода, висша духовна светлина – всичко това са само усещания вътре в моето желание. Това е следствие, някакво въздействие, възбуждащо моето желание и напълващо го – аз чувствам резултата от действието на някаква сила в някакви свойства.

Тоест и аз самият – това е някакво следствие от някакво съчетание на сили, свойства, за които аз нищо не зная. Всичко, което се намира до мен и ме е създало, за мен е неизвестно. Аз само зная, че вече съществувам и някак усещам себе си: като някакво твърдо тяло, заемащо място в пространството.

Но всичко това са само моите усещания за себе си, съгласно свойствата, дадени ми от Твореца. А кой съм аз на практика? Може ли аз да имам някаква друга форма освен тази, която сега разкривам – това не зная и никога няма да узная. Аз – това съм желание за наслаждение така възприемащо себе си и постигам само материала и формата, която приема този материал, усещайки я като наслаждение или страдание.

А абстрактната форма и същността ние не постигаме и не страдаме по този повод, защото не се проявява вътре в материала.

Ние не знаем същността на най-близките до нас вещи: какво е това хляб или захар? На нас ни е известен само техния вкус. Аз гълтам сила, която ми се явява късче хляб и заема някакъв обем – така се представя в моите усещания. Тази сила запълва в мен някаква празна област и ми се струва, като че ли това е реален материал, защото материалът – това е желание, получаващо напълване.

Точно така ние после разкриваме духовната реалност – като някакви „вкусове”, давайки им имена. Ние постигаме Твореца по неговите действия и започваме да усещаме вкуса на сфирот, парцуфим – Зеир Анпин има един вкус, Малхут има друг… И така, постепенно постигаме всички вкусове, докато не вкусим колко е прекрасен Творецът. Да вкусиш цялата безкрайна светлина – това означава да я приемеш заради отдаване, да се насладиш от сливането, от напълването, от любовта.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Човек се намира в този свят и се развива в своето желание за наслаждение. За да придаде на това желание направление, съобразно с неговото развитие, на човек му дават възпитание.

Хиляди години народът на Израел се е развивал в изгнание, и в съответствие с растящото егоистично желание, са му преподавали Тора като „учение за изгнанието” – учили са го да живее и даже против ближния.

Аз искам да бъда по-висок, по-умен от другите, на мен ми трябва по-голямо уважение от тях, аз проверявам себе си в сравнение с тях. Това е правилното възпитание на дадения етап, докато нашето егоистично желание расте и разбира само езика на получаването, придобиването на всичко това, към което го задължава неговото вътрешно развитие, изплуващите решимот. Такова е възпитанието на народа в периода на изгнание.

А след това в човека се пробужда точката в сърцето, и тогава той преминава към друго възпитание – посредством групата или ближния.

Разликата е много голяма. По-рано човекът е търсил все по-голяма и по-голяма изгода в получаващото желание. В периода на изгнание Тора е била предназначена да ускорява развитието, подтиквайки егоизма. Използвали са я в религиозен вид, т.е. в качеството на „смъртоносна отрова” – за да се разбере и осъзнае по-бързо принципа: „Аз съм създал злото начало”.

В крайна сметка, реализирайки, изчерпвайки своето егоистично желание, ние започваме да задаваме въпросите за смисъла на живота и с тези фундаментални въпроси, с точката в сърцето идваме в групата.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Отгоре надолу ни се изпращат всички управляващи ни въздействия: сили, материални ресурси (например: полезните изкопаеми и силите, за тяхната разработка).

Отдолу нагоре, освен действията, от нас излиза нашата реакция, допълнителните поправяния на неживо, растително, животинско и човешко ниво: машиностроенето, земеделието, животновъдството, хранителната промишленост и всичко останало. И в крайна сметка, вътрешните поправяния, извършени за сметка на изучаване на кабала.

Всичко това идва като наше добавяне отдолу и се обединява в една пирамида, за да се присъедини към намерението. На върха на пирамидата стои човекът със своите намерения. И тогава целият свят се присъединява към този човек, създал намерението.

Работата е в това, че човек желае да изгуби ограниченията, натрупващи се с времето, движението и пространството. В този източник на движеща сила, заставящ ни да търсим, с какво да допълним тази наша реалност. Ние трябва да разглеждаме времето, движението, пространството и съществуването на реалността – не като пречки, а като помощ!

И след като аз извърша действието, за да напълня себе си за сметка на времето, движението и пространството, изобретявайки за това всевъзможни способи и стигна до съществуването на реалността – аз съм задължен да я овладея, и затова в мен възниква потребността да достигна Твореца, въпросът за смисъла на живота, въпросът за източника.

Заключение: Всичко се спуска към нас във вид на пряката светлина (О”Я) свише. Ние трябва да облечем спускащата се към нас от висшата степен светлина (О”Я) в отразената отдолу светлина (О”М). Това е нашата добавка.

На неживото, растителното и животинското ниво, тя се изразява във вида на всички наши усилия в създаване на удобно обкръжение, в производство на изкуствени изделия и технологии. Затова в нашия свят заедно с човека се появяват толкова много изкуствени процеси и изделия, на които няма пряк аналог във висшия свят. На нивото „човек”, към което ние сега преминаваме, ние добавяме към висшето въздействие екран и намерение (О”М).

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34735]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: От опит знаем, че в духовния път има подеми и падения. Какво ще ми помогне да избягам от полето на битката?

Отговор: “Избяга” не означава да се отдели изцяло. Не, ти продължаваш да седиш на уроците, ти си приветлив и доброжелателен към другарите, изпълняваш всички закони на групата, участваш в дежурствата, плащаш маасер, макар всъщност отдавна да си избягал на друго място в мислите и чувствата. А може би, привичката да бъдеш в група е станала твоя втора натура. Точно това е бягството.

Физически ти си на мястото си, но ние съдим не по телата, а по желанията и намеренията, а те в теб може да са се оттеглили в далечни земи. А значи ти не си тук. С други думи, по време на обучение ти не прилагаш разум и чувства, желания и мисли, за да се удостоиш със светлината, възвръщаща към Източника. И излиза, че си избягал.

Няколко години търкаш тук седалките. А после питаш: „Е, къде ми е възнаграждението?” Т.е. твоите егоистични представи за награда не са се изменили ни на йота.

Така, че човек трябва да проверява себе си: ще избяга ли той или не? И работата се отчита непрекъснато, всяка секунда. Както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към ТЕС”, п.18, важното е да не се отвличаме от главното – от криещата се в Тора светлина, която възвръща към Източника.

И преди всичко – по време на обучение. Тъй като човек дори и да се е подготвил, може в мислите си да избяга от целта. Ако си удържал намерението за 5 минути, а след това си го изпуснал, то всичките три часа са отишли напразно.

От урока по статията на Рабаш, 07.02.2011

[34698]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всяка клонка е свързана с корена си, т.е. всичко, което се намира долу, се управлява свише. Но нисшият свят има огромно количество детайли, които са образувани от нашата реакция долу. Тъй като ние трябва да издигнем Обратната светлина, длъжни сме да я създадем! Всяка степен трябва да се издигне към по-висшата.

На неживо, растително и животинско ниво, аз създавам своя „отразена светлина“ под формата на машини, фабрики, дрехи, битови прибори, детски вещи и т.н. Тази моя работа за сега ми се зачита за „отразена светлина“, на която трябва да направя поправяне.

А на степен „човек“ тези вещи няма вече да ми са нужни! Всички поправяния ще правя в намерението.

Добавянето, което създавам в този свят, се нарича мое поправяне. Това, което се е спуснало свише, ми е дадено като изходен материал: тялото ми, обкръжаващата ме природа. А всичко останало, добавям от себе си, за да се издигна от този свят, в света на Безкрайността!

И затова, отначало аз строя дом и всичко останало в нашия свят, докато не достигна в развитието си такава степен, когато започвам да работя с намеренията. И тогава нашият свят започва да придобива за мен други очертания. Аз започвам действително да се издигам от материалното производство към духовното.

Но докато всички хора не достигнат духовно поравяне, този свят ще съществува в нашите усещания, в нашето възприемане на реалността.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34726]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Основателят на Facebook, Марк Цукерберг – най-младият милиардер, e бил съвсем млад човек, когато му дошла тази идея и само след пет години, тази мрежа набрала 500 милиона потребители.

Ако имахте възможност да говорите сега с него, бихте ли могли да му предложите някакви нови критерии за тази система, за да могат хората да се съединяват помежду си по начин, по-близък до плановете на природата?

Отговор: В никакъв случай. Хората трябва да се съединяват естествено и да се ръководят от своята природа. Ще помогне само осъзнаването на злото по естествен път, без никакъв натиск, за да може всеки човек да постигне собствената си егоистична природа, т.нар. „вродено зло”, доколко егото му е разрушително. В тази степен, всеки ще поправи себе си свободно и без никаква принуда.

Единственото, което бих добавил и което се опитваме да внесем във всички тези виртуални мрежи е разбирането, осъзнаването, обяснението за това, накъде се развиваме и с каква цел. А също така, защо изобщо са се развили всички тези интернет – мрежи и каква задача ни е възложена – на човечеството.

Защото по същество, всички тези интернет – мрежи ни дават представа за природата на човека. И колкото по-добре разберат хората в коя посока да погледнем като ново човечество – в тази степен те ще могат да използват Facebook и всички други средства за виртуална връзка в правилна форма.

Трябва да се върви само по пътя на разясненията, на възпитанието. А възпитанието трябва да бъде, както е казано: „възпитавай отрока по пътя му”, а не чрез натиск, ограничения и принуда.

И именно тук, науката кабала се вписва много занимателно и свободно в цялата тази система! Защото тя действа именно по такива закони и приема човека такъв, какъвто е. Тя само се стреми да му обясни закона на творението: „Погледни, как действа това в природата, а така – в човешкото общество, а така – в социалните мрежи. Хайде да видим, как ще е по-добре и полезно за нас да го направим”.

И не е важно до какъв извод ще стигнеш, и дали се движиш в правилната или неправилната посока – иди и опитай. На теб не ти диктуват нищо, интернет ти предоставя пълна свобода.

От телевизионната рубрика „Попитай кабалиста”, 20.01.2011

[34246]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - No Comments→

Конгресът в Берлин – 2011, урок № 3

Има такава книга – „Големият коментар”, написана още в древновавилонските времена, в която пише за Авраам – как направил шатра и започнал да черпи и кани в нея всички желаещи. Така, той им разказвал  за мирозданието, защото в онези времена не са съществували всички тези начини за връзка.

Мнозина оставали да учат при него. От тези хора, той събрал своя група ученици. РАМБАМ (велик кабалист от XII-ти век) пише, че когато Авраам си тръгвал от Древния Вавилон, взел със себе си няколко хиляди човека.

Накрая, заедно с тях разкрил кабала. Той е първият, който записал кабала – дал ни е разбирането за това в своя труд „Книга на Сътворението”. Той постигнал големи висоти, но не го направил детайлно.

Целият проблем при постигането на света е, че първите кабалисти постигали висшия свят общо, от високо ниво, но като цяло – а детайлно го постигаме ние. Защото тогава, егоизмът бил малко развит, а днес той е дотолкова развит, че ни позволява да влизаме и изследваме всяка миниатюрна част от себе си, а чрез себе си и цялото духовно пространство. Тоест разликата в постиженията на поколенията е, че те постигали общо, а ние – в детайли, но светлината на нашето постижение минава през техните души и в тях се разкрива все по-голяма светлина.

Така че, те винаги са разкривали кабала на един и същи принцип: група и привличане на светлината върху общо желание. Така е било при Авраам, така е било при 20-те поколения кабалисти от Адам до Авраам – всички те са изброени и известни за нас. И нататък продължило по същия начин.

Никога не е имало кабалист, който да е постигнал духовното самостоятелно, който да е бил внезапно озарен, да е изскочил като Архимед от ваната и тичешком да е закрещял, че е постигнал нещо. Това е невъзможно. То може да съществува само във външната наука, но не и в кабала.

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34345]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как да реагирам на усещанията, възникващи в резултат от действията на Твореца?

Отговор: Може да се каже, че те са резултат от срещата с висшата светлина, с Твореца. Но отново трябва да се помни: Творецът е неизменен, променям се само аз самият, в мен се сменят решимот.

Затова, мога да правя само едно: да полагам усилия за смяна на решимот. Така ускорявам тяхното развитите и го виждам като желателно. Не съм срещу своето развитите, а за него, макар да разбирам, че това не е просто, че трябва да се положат старания – както е и при всяко друго развитие. Аз съм готов на това.

Как се развивам? Чрез включване в група. С помощта на другарите, започвам да съзнавам важността на своето развитие – те ми дават сили, за да го понеса. И точно това е осъзнаването на важността на целта. Защото, ако целта е важна в моите очи, аз съм готов да вървя към нея въпреки, че на тялото ми не му е приятно. Важността ми дава сили.

Ако истински се включвам в желанието на другарите, то за мен няма никакъв проблем да форсирам развитието, вместо да напредвам чрез страдания, когато заради несъответствия с пробуденото в мен решимо, то предизвиква болка в мен.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Спортното приложение на израелския вестник „Маарив” е публикувало статия за играч, защитник на йерусалимския футболен клуб „Бейтар”, Томер Бен-Йосеф. В края на интервюто, той казва:

„Не ходя на море, за мен не е проблем да седя с часове в къщи, да свиря на китара и да гледам по телевизията кабалистичния канал. Препоръчвам този канал на всички. Това е истинска наука.

Материалите, които излизат там са стойностни – те поставят всяко нещо на своето място. Ако всички ги гледаха по половин час на ден, животът тук би станал по-спокоен.”

[34392]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Извършваме ли ние сега приношение за Скинията на Завета или Творецът я събира на части и кой е архитектът?

Отговор: Ние, естествено, нищо не разбираме в своята работа, също както двугодишното дете расте и не знае какъв трябва да стане на три години, не планира процеса на своя ръст и не формира себе си на възраст три години. Точно така правим на менора (седмочисленик), хвърляме къс злато в огъня и тя се появява от самосебе си. Как така „от самосебе си”?

Работата е в това, че ти нищо не можеш да направиш сам. Ако подготвяш свое намерение (не действие, а само намерение!), ако го изградиш в средната линия, то от твоята материя светлината прави именно такава форма, която тази материя трябва да приеме. Тази материя не може да приеме никаква друга форма! С други думи, тя вече се намира в тази форма, ти си длъжен само да я разкриеш за сметка на това, че твоето намерение ти разкрива тази картина.

Ти влизаш в свят, който е готов от по-рано! Когато ти се разкриват „топка и цветя”, „менор”, „маса”, „платнище”, „оникс и други камъни”, на теб ти се разкрива това, което вече съществува, ти обновяваш своето възприятие, ти разкриваш; това се разкрива пред теб, в теб. Ти изграждаш своето видение, възприятие, разбиране, съгласие. В съответствие с величината на твоето съгласие, ти виждаш не външната форма, а виждаш, че всичко се намира вътре в теб, че твоето зрение е вътрешно.

Сега това, което виждаш, ти се струва външно, а в духовното ти виждаш, че всичко се намира вътре, твоето възприятие е същинско. Нямаш тази илюзия, в която се намираш сега, когато ти се струва, че светът съществува извън теб, че има „ти и света”. В духовното я няма тази лъжа. Чувстваш, че всичко се намира вътре в теб, вътре в душата, с която отъждествяваш себе си.

От урок по седмичната глава, 04.02.2011

[34523]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Тора - No Comments→

Въпрос: Сега след Берлинския конгрес може ли да се каже, че ние сме обединени?

Отговор: Ние достигнахме ново състояние в нашето единство. Аз се радвам на това, което стана в Берлин и след това в Париж. Ние достигнахме единството, сплотеността. За първи път открихме много другари в Европа, които вече разбират пътя, чувстват развитието. Аз бях истински приятно удивен от някои събития.

Предстои ни априлския конгрес в Ню Йорк (Ню Джърси). Да се надяваме, че и в Америка ще достигнем следващ етап на обединението. Така, като се обединяваме на конгресите, ние ще наберем необходимата сила за разкриването на Твореца от творението.

От урок по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34402]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Много ме тревожи въпросът: може ли да се случи така, че издигайки се в духовното все по-високо и по-високо, ние да усетим толкова силна ненавист един към друг, че отново да паднем в състоянието на изгнание, както вече е било при разрушаването на Храма? Излиза, че ние на нищо не се учим от миналите грешки?

Отговор: Тъй като ние всеки път влизаме в растящ егоизъм, от миналото не можем да се учим! Това трябва да се усвои добре от всички. Баал а-Сулам пише за това, че е възможна трета и четвърта световна война.

Въпрос: Но как можем да предотвратим това?

Отговор: Само с разпространение на науката кабала! За да може всеки да я владее в рамките на необходимото. И едва тогава той може да не прави трагични грешки.

Въпрос: Нима е невъзможно да се поучим от предишните грешки? Защото вече сме падали някога в изгнание…

Отговор: Човечеството не се учи от предишните грешки, понеже с всеки следващ път се разкрива все по-голямо желание за наслаждение и то не може да се учи от това, което е станало в по-малко желание. Така, както възрастният човек не може да се учи от малкото дете.

Ако всеки път пребиваваш в голямо желание за наслаждаване, в голям егоизъм, ти не можеш да правиш разчет според по-малко его от това, в което си бил вчера и онзи ден. То не може да ти служи за пример, който би те задължил да се отнасяш по съответен начин към живота. Не може! Защото днешното твърде голямо его ти говори: „Разбий този свят на парчета! Прави каквото искаш!”

От урок на тема „Занятия с мъдростта на кабала”, 04.02.2011

[34433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Когато точката в сърцето ни доведе в групата, ние започваме да изпълняваме всевъзможни действия, още не знаейки точно какво, как и защо. У нас все още няма намерение за отдаване (лишма) и няма потребност от него.

Това е неживото ниво на реализация: ние вече сме влезли в някакъв процес, но засега все още не се пришпорваме към целта, още не сме способни на това. Ние се развиваме подобно на неживата природа – под въздействието на обкръжението и изключително в съответствие с него, без да добавяме собствени сили.

Този период на ло-лишма се подразделя на етапи. Издигайки се от духовно неживо стъпало, човек започва да разбира, че всичко трябва да бъде по друг начин: „Къде е моят свободен избор? Какво ще стане с мен?” Той прави прости, рационални, практични стъпки и осъзнава, че може да се влее в особен процес, който ще му позволи да определя чрез висшата система темпа и формата на своето развитие.

Как? Човек вярва, че, полагайки особени усилия по време на обучението, ще привлече върху себе си светлината, връщаща към Източника. Посветил живота си на достигането на духовната цел, той работи в група, учи се, занимава се с разпространение и се устремява при това към придобиване на свойството отдаване, намерението лишма, любов към ближния.

Нека всичко това е фалшиво на този етап, изкуствено желание – все едно по този начин човекът предизвиква светлината върху себе си. Системата на връзките е така устроена, че даже неистинските призиви и намерения все пак привеждат светлината в действие.

От урок по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В момента, в който започнем да се отнасяме по-внимателно към случващото се в света, незабавно забелязваме своето неразбиране, безпомощност и неумение да разберем обкръжаващата ни обстановка.

Сърфирайки в интернет из страниците с информация за света и неговото бъдеще, за измененията, възникващи в него, ние се убеждаваме, че хората се намират в състояние на неизвестност, неяснота и безпокойство.

И тук става въпрос за хора, надарени с ум, умеещи да правят правилни разчети, имащи зад гърба си голям опит – политолози, икономисти, политици и учени. Всички те единодушно признават, че сме дошли до състояние, когато не знаем какво да правим занапред. Пълна безпомощност можем да забележим и в поведението на правителствата на водещите държави.

Такова явление се наблюдава за първи път в историята. Обикновено винаги се е намирал някакъв изход от ситуацията и човечеството е продължавало напред с егото, със своя егоистичен мироглед: какво трябва да се направи, за да стане по-добре? С тази цел в обществото са се правели революции и са се развивали технологиите. Сега това вече не решава натрупаните проблеми.

И тук идваме до понятието „сгула” (чудесната сила). Т.е. ние се намираме на някаква нова степен на развитие и не възприемаме това следващо състояние нито с органите на чувствата, нито с разума, не ни помага и богатият жизнен опит – то е напълно скрито от нас. И затова за достигането до тази степен ни е необходима особена сила, наречена „сгула”.

И това всъщност е удивително. Човечеството, прекрачило в 21-и век, след дълго развитие и огромно количество открития, дали на света толкова мъдреци, казва, че се нуждае от някаква чудесна сила.

Именно тук това приключение, наречено „кабала”, се разкрива пред нас като чудесна сила. То ни разказва за състоянието, до което трябва да дойдем. Но това състояние е абсолютно нереално, различно от сегашното, „обратният свят”, в който всички ние трябва да бъдем обединени заедно в любов вместо в ненавист и да пребиваваме в единство вместо в единение и отблъскване един от друг. Необходимо ни е също така да се намираме в една система в хармонична връзка между нас.

Кабала казва, че нямаме друг изход – ние така или иначе ще дойдем до това или под въздействието на интензивни удари, или ще се постараем сами. Всичко зависи само от избрания от нас път, но следващото състояние ни е точно предопределено.

И затова ако не вървим в хармония и съучастие заедно със силата, носеща добро, то тази същата сила ще предизвиква такъв натиск върху нас и такова усещане на безпокойство, такива удари, че във всички случаи ще напредваме чрез нея, само че със сътресения и проблеми. А това може да доведе до ядрени войни и други тежки последици, които можем да очакваме.

Науката кабала казва, че може да ни заведе до същата онази степен само че по приятен път, пълен с впечатления: леко, с добро, като приключение.

Затова аз много се надявам, че ние с вас се намираме в началото на правилно и добро развитие, наречено „приключение” и „чудесна сила”.

От лекция в аудиторията “Кабала за народа”, 11.01.2011

[34234]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - No Comments→