Въпрос: Всяко научно изследование включва 3 етапа: 1) хипотеза, верността на която трябва да се докаже 2) материали за опита 3) самата процедура, процес на  доказване. Как това е приложимо към кабала?

Отговор: Това е същия  научен опит. Ти се приближаваш към него с въпроса за смисъла на живота. Кабалистите ти казват: „Вкуси и се убеди, колко е прекрасен Твореца“. Извърши това действие и ще достигнеш резултат.

Ние се намираме вътре в много проста система. До мен е следващото ми стъпало, което се нарича група. Аз трябва да включа себе си вътре в нея и ако се включвам във вътрешността на групата започвам да усещам светлина в себе си. В това няма нищо нереално или измислено.

За да се издигна на стъпалото на групата, аз трябва да реализирам информационния си ген, решимо 0/1 ( шореш де-авиют/ алеф де-итлабшут). Самият аз съм решимо „0/1”, което аз не искам да поставя вътре в групата и тогава върху мен въздейства светлината от моето следващо, поправено състояние, издигайки се към него.

Всичките тези мои състояния вече съществуват, чак до последното и аз се стремя към своето бъдеще. В това бъдеще аз съм съединен с всички в групата в едно сърце, чрез взаимното поръчителство. Ако аз желая да достигна това състояние, от него върху мен въздейства светлината, тъй като се намирам там. Светлината променя свойствата ми и ме дърпа навътре, като с ластик, за да се включа точно на своето място, откъдето идва светлината.

А когато се включвам в групата на своето следващо стъпало, изведнъж ми се разкрива, че групата заедно с мен – това съм си все аз, но нов, „ Втори Аз”. А групата е по-високо, на следващото стъпало и в нея съществува следващото ми състояние.

Тоест разкрива ми се още по-голяма разлика, по-голяма сила на желанието, по-голяма ненавист между нас – и аз отново трябва да работя по същия начин, за да се включа изцяло в групата. Всичките 10 сфирот на низшия трябва да се включат в Малхут на висшия – защото няма нищо освен 10 сфирот…

От урока по статията „Същността на  науката кабала“, 06.02.2011

[34620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

За да се издигнем на ново ниво на съществуване трябва да извършим няколко действия. Преди всичко ние сме длъжни да започнем да се чувстваме по-зависими един от друг.

И ние сега действително чувстваме, че нашия свят става такъв. А освен това трябва да изучим законите, съществуващи в такава интегрална система. По този начин ние реализираме науката кабала, нейните предписания.

От една страна ние поддържаме виртуална връзка един с друг, а понякога даже и физически се срещаме. А от друга страна ние изучаваме това ново ниво на съществуване, което ни се разкрива сега – глобален и интегрален свят, който все повече и повече се проявява от ден на ден, като правилна връзка между всички хора и цялото човешко общество.

Разбира се, ако знаем как правилно да свържем всичко това заедно ще можем в по-поправена форма да изградим и семейството си, и обществото, всичките страни и целия свят. Тази наша взаимна зависимост ще ни помогне! Тя ще работи в наша полза, защото ще разберем как да използваме всяка част за благото на всички.

Затова досега кабала е била скрита – тя просто не е била необходима. Но сега тя е абсолютно необходима на всички и ние сме длъжни колкото се може по-бързо да я разпространим по целия свят, за да започнат хората да разбират, че вече живеят в нова реалност! И несъответствието ни на този нов свят е причината за всичките ни проблеми. Затова си струва по-бързо да се научим на това, как да подобрим състоянието си.

В най-скоро време ни предстои да видим, как общата криза обхваща целия свят. Няма да можем да сключим нито една сделка, нито един договор ако не се съобразим с този глобален закон. И проблема е там, че нито в техниката, нито в медицината, нито в социалните мрежи никога не сме създавали такива интегрални системи, защото по своята природа сме индивидуалисти. Затова трябва да променим всичките съществуващи между нас връзки.

Да се надяваме, че бързо ще се научим на това и ще можем да го осъществим преди природата да се развие до ниво да ни покаже нашето несъответствие на нея. Трябва да я изпреварим и да не чакаме, докато това не се прояви във вид на проблеми и страдания, революции и войни, като следствие на нашето неравновесие и дисхармония с природата на домашно, общочовешко, социално, глобално и екологично ниво. В това е предназначението на науката кабала.

От това произлизат множество следствия: ново възприемане на реалността, нов свят, който разкриваме, ако не гледаме на него не с личен егоистичен поглед, а през призмата на своята връзка с всички останали.

Да се надяваме, че ще ни се удаде да разширим кръга на хората, които се интересуват и се занимават с тази наука за новия свят, за новото измерение. Ако сме заедно ще ни бъде по-лесно да го разкрием и ще направим това за благото на цялото човечество.

Ние ежедневно имаме уроци в рамките на нашия открит университет. Тези уроци са напълно открити за всички и са преведени на всички основни езици. Надяваме се, че и френската група, от една страна ще се присъедини по-плътно към тези занятия, а от друга страна към разпространението на науката кабала. Така, че ще съумеем с помощта на това да разрешим множество проблеми, съществуващи във всяка държава и всеки народ.

Съотнесено към природата можем да тръгнем или по пътя на проблемите, или по пътя на доброто сътрудничество.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34680]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес Берлин-2011, урок 3:

Кабала както и всяка истинска наука е основана единствено на експеримента. Погледнете малкото човече как расте –  по същия начин ние с вас сме расли в миналото. Ние сме сумирали всички наши наблюдения, стъпка по стъпка в течение на хилядолетия и постепенно сме ги превърнали в науки. Но всички те се основават единствено на експеримента, нищо повече. Тези експерименти ни създават цялата основа за всички науки.

Ако нещо не преминава  проверка чрез експеримент – това не е наука. Това може да бъде ваша измислица, а друг ще го измисли по друг начин. Само ако имаме строго повтарящи се данни, като резултат от извършени опити, те се превръщат в наука.

Да допуснем, че днес се намирам в лабораторията и изучавам някакво свойство, явление. В крайна сметка пиша статия в научно списание за това как функционира това наблюдавано от мен явление. След това я проверяват в други лаборатории, в други места и пишат своите отзиви – от това се изгражда науката. Така е било през всичките хилядолетия.

Но днес, ние не разработваме науката кабала сама по себе си, а се занимаваме с нейното прилагане.

Цялата наука кабала към днешния ден е вече написана, изложена. Няма какво да добавим, освен тези материали, които пишем , за да помогнем на себе си и на себеподобните си. Т.е., да допуснем, че съществува някаква висша физика, а след това тя се излага в писмен вид за студенти, за ученици, за любители, за всякакви практически приложения – и тук е по същия начин.

Днес с вас четем Книгата Зоар и произведенията на Ари, които са изложени и са ни прокоментирани в книгите на Баал Сулам. Няма практически какво да добавим към това. Има още статии, писма – т.е.всичко, което сме получили от Баал Сулам. Това практически е всичко.

Освен това, единственото, което можем да направим е да напишем за всичко, което  наблюдаваме с вас, изпитваме върху себе си, за да е по-лесно на хората, които вървят заедно с нас или ще тръгнат след нас. Т.е. не разработваме науката, а някак си я адаптираме към хората, които ще се обърнат към нея.

От 3-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34487]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата „Зоар“, гл.“Ваякхел“, п.180: „Какво представлява съботата (шабат)? Защо се нарича събота? Смисълът е в това, че когато се е повдигнала точката на желанията и се е проявила светлината в тях, тя се увенчава с праотците, ХаГаТ Зеир Анпин, за да се слее с тях в едно…

Малхут, с праотците заедно се нарича шабат (שבת). Тази дума може да се напише така: ש-בת (ше-бат). Трите букви вав (ו), образуващи заедно буквата шин (ש), указват на трите праотеца ХаГаТ. А Малхут, наричана бат (дъщеря), е увенчана с тях.“

„Шабат“ е най-високата степен, съответстваща на края на поправянето, седмото хилядолетие. Шест хилядолетия съответстват на шестте сфирот на Зеир Анпин, свойства, които трябва да получим в Малхут.

Малхут включва в себе си въздействието на тези шест свойства на Зеир Анпин: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, стават готови за получаване на светлината в единство със Зеир Анпин. Това е единството на Твореца (светлината) и творението (Шхина, Малхут, желанието).

Малхут събира две души, поправящи желанията, намиращи се в разбито егоистично състояние в световете БЕА. Разбира се, докато Малхут не е приела всички свойства на Зеир Анпин, тя не е достойна за единение с тях. Във всички свойства, които се проявяват с нея, тя е длъжна да приеме съответствието със Зеир Анпин.

Тогава Малхут извършва получаване заради отдаване, в съответствие със Зеир Анпин, за да бъде подобна на него. С това тя се издига, облича се в него и достига степента шабат. Бидейки дъщеря (бат), тя, въпреки това, достига до трите висши линии – Ше, т.е. до праотците, ХаГаТ.

Така и ние, поправяйки се, не чувстваме полза, докато не достигнем до завършване. Тогава се проявяват всички поправяния, които сме извършили над себе си в течение на шестия „ден“, или „хилядолетието“ и се разкрива „съботният ден“, или „седмото хилядолетие“.

От урока по статия на Рабаш, 06.02.2011

[34596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отгоре надолу към нас се разпространяват четири стадия на пряката светлина: „свят – година – душа” и съществуване на реалността. А всяко изкуствено изградено от нас добавяне ни е необходимо, за да постигнем висшето стъпало.

Ние изграждаме това свое допълнение до висшето – в неживата, растителната и животинската форма. На неживото ниво създаваме различни предмети, на растителното и животинското – променяме природата, а на човешкото – извършваме поправянето в самите себе си. Всичко е за това, по-късно да  съединим това заедно с правилното намерение и да постигнем висшата степен.

А на нея ние ще почувстваме себе си по-малко многочислени, отколкото сега – повече обединени, сплотени. Днес ние усещаме свят, пълен с безкрайни детайли – огромна Вселена, милиарди хора, безкрайно множество от произвеждани продукти и боклук.

Но когато се издигаме на следващото стъпало, то започваме да виждаме как светът се свива, намалява се по броя на детайлите – тъй като всички ние се съединяваме в един човек с едно сърце.

Но на всяко стъпало ни е необходимо да добавим своето усилие за нивата: неживо, растително, животинско и човешко. Погледнете доколко от всичко сме направили нещо в нашия свят: доколко ни е потрябвало да отгледаме растения, за да оцелеем, доколко да променим животинския свят и на човешко ниво – всички построени от нас градове и цялата обитаема среда.

Всичко това са поправяния, както и да ни изглеждат тези промени – лоши или добри. Ние ги добавяме на своето стъпало отдолу. Всички тези железца и боклук са ни необходими, поради недостатъка на нашето вътрешно поправяне! Докато не се поправим вътрешно, ще ни се наложи да правим външни поправяния, докато не достигнем до състояния, когато те вече не ще са ни нужни.

Започвайки от нашето поколение и по-нататък, ние виждаме, че по степента на развитие, ще се приспособяваме. Цялата наша грандиозна дейност и огромните заводи ще започне да се съкращава, да приема доста „деликатен” вид и да изчезва. Става по-просто, по-компактно, някак по-мощно – тоест „по-духовно”, по-малко основано на материал, а повече – на енергия.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34738]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата работа е в усилията. Човек е задължен да вярва в принципа: „старал се и намерил”. Затова Баал а-Сулам пише в 17-ти параграф, „Предисловие към ТЕС”, че преди учебните занятия ние трябва да се укрепим във вярата, както е казано в „Сентенциите на бащите”: „Верен на Този, за когото се трудиш, за да ти даде възнаграждение за твоята работа”. И това възнаграждение ще бъде преход от егоистичното намерение ло-лишма в алтруистичното лишма.

Преди учебните занятия и по време на ученето човек трябва да види себе си, устремяващ се към тази вътрешна промяна. Тук се кроят всички усилия. В това „Предисловие” Баал а-Сулам обяснява, че не трябва да се проявява небрежност нито в тяхното количество, нито в тяхното качество.

Започвайки да се учим, възможно е и да желаем да се изменим чрез учебните занятия и заложената в тях светлина, но после забравяме за това и се отвличаме, тоест недодаваме качество на усилията. Количеството може да бъде и достатъчно, но главното е именно качеството: до каква степен изпитвам болка – дотолкова, че не мога да оставя целта, като болен, който през цялото време, мисли само за излекуването. Каквото и да е правил, всичко е призвано да му помогне в оздравяването.

Такава потребност не се придобива в изолираност. Това може да стане само с помощта на обкръжението – то ще задължи човека с важността на  своята цел и само така той ще може да напредва.

Като сумирам всички средства, които имаме, ние ще видим, че и групата с нейните традиции, и аз сам, и Творецът, и учителят, и уроците, и разпространението – всичко това е необходимо, за да се създаде в човек силна потребност за промени, предизвикани посредством учебните занятия. Само до тази точка трябва да достигнем, само тя трябва да стане резултат от всички наши усилия.

Тогава, на уроците у нас ще възникне същинско искане за светлина и нищо друго: нито знания, нито мъдрост, нито разлики в каквото и да е – само вътрешни промени. И мощта на това искане ще бъде толкова голяма, че то действително ще приведе към изменения.

Това позволява на човек да премине към Тора, като към „подправка”, а от нея – към Тора на живота, вместо на „смъртоносната отрова”, от която той се е ползвал по-рано.

Защото ние разкриваме своето зло начало с помощта на светлината. Тази светлина се нарича „ангел на смъртта”: от една страна, тя показва на човек, че той е духовно мъртъв, а от друга страна, помага после да умъртви своето егоистично желание. Така ние се движим напред.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме желание, действие и съществува сила, която ни създава и ни влияе („Действащ”). Ние се явяваме нейното следствие – както всички наши свойства, така и преживяваните от нас усещания в тези свойства, с които тя ни е създала и които ни напълват.

И ние дори не сме прякото следствие, което явно би усещало създаващата го сила и нейното въздействие на всичките 4-ри стадия на постижението. Все още сме далече от такова пълно разкриване.

Но ние никога не можем да излезем извън границата на усещането, защото сами по себе си представляваме желание, което разкрива само това, което се разкрива вътре в него.

Поради това за нас е съвършено непостижима същността на нещата не само от духовното, но дори от веществения, материален свят като: електричество, хляб, вода, висша духовна светлина – всичко това са само усещания вътре в моето желание. Това е следствие, някакво въздействие, възбуждащо моето желание и напълващо го – аз чувствам резултата от действието на някаква сила в някакви свойства.

Тоест и аз самият – това е някакво следствие от някакво съчетание на сили, свойства, за които аз нищо не зная. Всичко, което се намира до мен и ме е създало, за мен е неизвестно. Аз само зная, че вече съществувам и някак усещам себе си: като някакво твърдо тяло, заемащо място в пространството.

Но всичко това са само моите усещания за себе си, съгласно свойствата, дадени ми от Твореца. А кой съм аз на практика? Може ли аз да имам някаква друга форма освен тази, която сега разкривам – това не зная и никога няма да узная. Аз – това съм желание за наслаждение така възприемащо себе си и постигам само материала и формата, която приема този материал, усещайки я като наслаждение или страдание.

А абстрактната форма и същността ние не постигаме и не страдаме по този повод, защото не се проявява вътре в материала.

Ние не знаем същността на най-близките до нас вещи: какво е това хляб или захар? На нас ни е известен само техния вкус. Аз гълтам сила, която ми се явява късче хляб и заема някакъв обем – така се представя в моите усещания. Тази сила запълва в мен някаква празна област и ми се струва, като че ли това е реален материал, защото материалът – това е желание, получаващо напълване.

Точно така ние после разкриваме духовната реалност – като някакви „вкусове”, давайки им имена. Ние постигаме Твореца по неговите действия и започваме да усещаме вкуса на сфирот, парцуфим – Зеир Анпин има един вкус, Малхут има друг… И така, постепенно постигаме всички вкусове, докато не вкусим колко е прекрасен Творецът. Да вкусиш цялата безкрайна светлина – това означава да я приемеш заради отдаване, да се насладиш от сливането, от напълването, от любовта.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек се намира в този свят и се развива в своето желание за наслаждение. За да придаде на това желание направление, съобразно с неговото развитие, на човек му дават възпитание.

Хиляди години народът на Израел се е развивал в изгнание, и в съответствие с растящото егоистично желание, са му преподавали Тора като „учение за изгнанието” – учили са го да живее и даже против ближния.

Аз искам да бъда по-висок, по-умен от другите, на мен ми трябва по-голямо уважение от тях, аз проверявам себе си в сравнение с тях. Това е правилното възпитание на дадения етап, докато нашето егоистично желание расте и разбира само езика на получаването, придобиването на всичко това, към което го задължава неговото вътрешно развитие, изплуващите решимот. Такова е възпитанието на народа в периода на изгнание.

А след това в човека се пробужда точката в сърцето, и тогава той преминава към друго възпитание – посредством групата или ближния.

Разликата е много голяма. По-рано човекът е търсил все по-голяма и по-голяма изгода в получаващото желание. В периода на изгнание Тора е била предназначена да ускорява развитието, подтиквайки егоизма. Използвали са я в религиозен вид, т.е. в качеството на „смъртоносна отрова” – за да се разбере и осъзнае по-бързо принципа: „Аз съм създал злото начало”.

В крайна сметка, реализирайки, изчерпвайки своето егоистично желание, ние започваме да задаваме въпросите за смисъла на живота и с тези фундаментални въпроси, с точката в сърцето идваме в групата.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отгоре надолу ни се изпращат всички управляващи ни въздействия: сили, материални ресурси (например: полезните изкопаеми и силите, за тяхната разработка).

Отдолу нагоре, освен действията, от нас излиза нашата реакция, допълнителните поправяния на неживо, растително, животинско и човешко ниво: машиностроенето, земеделието, животновъдството, хранителната промишленост и всичко останало. И в крайна сметка, вътрешните поправяния, извършени за сметка на изучаване на кабала.

Всичко това идва като наше добавяне отдолу и се обединява в една пирамида, за да се присъедини към намерението. На върха на пирамидата стои човекът със своите намерения. И тогава целият свят се присъединява към този човек, създал намерението.

Работата е в това, че човек желае да изгуби ограниченията, натрупващи се с времето, движението и пространството. В този източник на движеща сила, заставящ ни да търсим, с какво да допълним тази наша реалност. Ние трябва да разглеждаме времето, движението, пространството и съществуването на реалността – не като пречки, а като помощ!

И след като аз извърша действието, за да напълня себе си за сметка на времето, движението и пространството, изобретявайки за това всевъзможни способи и стигна до съществуването на реалността – аз съм задължен да я овладея, и затова в мен възниква потребността да достигна Твореца, въпросът за смисъла на живота, въпросът за източника.

Заключение: Всичко се спуска към нас във вид на пряката светлина (О”Я) свише. Ние трябва да облечем спускащата се към нас от висшата степен светлина (О”Я) в отразената отдолу светлина (О”М). Това е нашата добавка.

На неживото, растителното и животинското ниво, тя се изразява във вида на всички наши усилия в създаване на удобно обкръжение, в производство на изкуствени изделия и технологии. Затова в нашия свят заедно с човека се появяват толкова много изкуствени процеси и изделия, на които няма пряк аналог във висшия свят. На нивото „човек”, към което ние сега преминаваме, ние добавяме към висшето въздействие екран и намерение (О”М).

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 07.02.2011

[34735]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От опит знаем, че в духовния път има подеми и падения. Какво ще ми помогне да избягам от полето на битката?

Отговор: „Избяга“ не означава да се отдели изцяло. Не, ти продължаваш да седиш на уроците, ти си приветлив и доброжелателен към другарите, изпълняваш всички закони на групата, участваш в дежурствата, плащаш маасер, макар всъщност отдавна да си избягал на друго място в мислите и чувствата. А може би, привичката да бъдеш в група е станала твоя втора натура. Точно това е бягството.

Физически ти си на мястото си, но ние съдим не по телата, а по желанията и намеренията, а те в теб може да са се оттеглили в далечни земи. А значи ти не си тук. С други думи, по време на обучение ти не прилагаш разум и чувства, желания и мисли, за да се удостоиш със светлината, възвръщаща към Източника. И излиза, че си избягал.

Няколко години търкаш тук седалките. А после питаш: „Е, къде ми е възнаграждението?” Т.е. твоите егоистични представи за награда не са се изменили ни на йота.

Така, че човек трябва да проверява себе си: ще избяга ли той или не? И работата се отчита непрекъснато, всяка секунда. Както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към ТЕС”, п.18, важното е да не се отвличаме от главното – от криещата се в Тора светлина, която възвръща към Източника.

И преди всичко – по време на обучение. Тъй като човек дори и да се е подготвил, може в мислите си да избяга от целта. Ако си удържал намерението за 5 минути, а след това си го изпуснал, то всичките три часа са отишли напразно.

От урока по статията на Рабаш, 07.02.2011

[34698]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→